Решение № 629 от 19.12.2025 г. на Районен съд - Плевен по дело № 1001/2025 г.

Производството и по чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 001/22.04.2025г. на Директора на РИОСВ-П., с което на П. И. Г. ЕГН ••••••••••, от гр.П., ул."••• е наложено административно наказание в размер на 500лв. за нарушение на чл.111, ал2 от Закона за Биологичното разнообразие /ЗБР/, на основание чл.125 ал.1 от ЗБР. По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и с адв. Р.М.-АК-грП., моли съда да отмени обжалваното НП. Въззиваемата страна РОИСВ-П., чрез процесуалния си представител юрисконсулт П., моли съда да потвърди обжалваното НП като правилно и законосъобразно. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. С акт за установяване на административно нарушение -Акт № 001/2025г. от 21.01.2025г, жалбоподателят П. И. Г. с ЕГН •••••••••• с от гр.П., ул.’’•••, общ.П., обл.П. в периода от 21.03.2024г. до 16.12.2024г, в с.Горталово, общ.П., обл.П. като собственик на защитено вековно дърво от вида Гледичия (обявено със Заповед №3701/29.12.1972 г. на МГОПС (обн. ДВ бр. 13/1973 г.), попадащо в ПИ №17258.101.121, с. Горталово, общ. П., обл. П., е унищожил защитеното дърво от вида Гледичия, като го е отсякъл.Гореизложеното се потвърждава с:

• Констативен протокол №БР-ХП-10/20.03.2024 г. от проверка на експерти на РИОСВ - П., съгласно който от дървото са премахнати всички клони и е останал само стволът, с която дейност е увредено защитеното дърво;

• Констативен протокол №БР-ХП-46/16.12.2024 г. от проверка на експерти на РИОСВ - П., съгласно който защитеното вековно дърво от вида Гледичия е отсечено. На място е останал стволът с избилите по отрезите на клоните му леторасли. В момента на проверката в района на отсеченото дърво няма хора и техника. С тези си действия П. И. Г. виновно е нарушил чл. 111, ал.2, предл. първо от Закона за биологичното разнообразие. С тези си действия П. И. Г. виновно е нарушил чл. 111, ал.2, предл. първо от Закона за биологичното разнообразие.Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното НП, с което на П. И. Г. ЕГН ••••••••••, от гр.П., ул."••• е наложено административно наказание в размер на 500лв. за нарушение на чл.111, ал2 от Закона за Биологичното разнообразие /ЗБР/.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св.Х. П. - актосъставител, и свидетелката по констатиране на нарушението Д. Л. както и от приложените към административната преписка и надлежно приобщени към доказателствения материал по делото писмени доказателства НП №001/22.04.2025г.; АУАН №001/21.01.2025г.; Обратна разписка; Възражение от П. Г. срещу АУАН №001/2025г.; Предложение за налагане на наказание; Писмо до Началника на Първо РУ-П. относно предявяване и подписване на АУАН; Доклад вх.№5877/06.02.2025г. от Х. П. – гл.експерт; Писмо до П. Г. за явяване в РИОСВ-П. за съставяне на АУАН; Констативен протокол №БР-ХП- 46/16.12.2024г.; Констативен протокол №БРХП-10/20.03.2024г.; Констативен протокол №БР-ЕР-8/19.04.2024г.; Констативен протокол №БР-ДА- 12/19.05.2022г.; Констативен протокол №БРДХ-1/06.01.2022г. При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна: Настоящият състав намира, че при провеждане на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, атакувания АУАН и НП са издадени в съответствие с императивните изисквания на чл.57 и чл.42 от ЗАНН. Посочени са и всички факти, които са относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата рамка, в която следва да организира защитата си. Посочени са доказателствата, въз основа на които е направен извод за извършеното нарушение и неговото авторство. НП е издадено от компетентен орган - Директорът на РИОСВ–П.. С оглед събраните по делото гласни и писмени доказателства от показанията на свидетелите съдът намира, че се установява по безспорен начин, административно наказателната отговорност е реализирана по отношение на жалбоподателя, за нарушение на чл.111, ал.2, предл.първо от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), като по смисъла на чл.125, ал.1 от същия закон му е наложено административно наказание „глоба“ в размер от 500 лв. Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата срещу процесното наказателно постановление поради следното: Твърдението на жалбоподателя, съгласно който няма данни кой и кога точно е отсякъл дървото се опровергава от това че самият жалбоподател в жалбата посочва следното: „отсичането на ствола се е наложило в условията на крайна необходимост, тъй като създава пряк риск за живота н здравето ми, както и това на семейството ми и на трети лица“, с което противоречи на твърдението си, че няма вина за отсичането на дървото и няма данни кой го е отсекъл. Съдът намира че жалбоподателят неправилно е приел, че РИОСВ в качеството си на компетентен орган не изпълнил съвестно задълженията си по закон, с оглед осъществяване на контрол по опазване на защитените видове“. Съгласно разпоредбата на чл.111. ал 1 № ЗБР е, че собствениците на дървета, обявени за защитени, са длъжни да ги опазват от унищожаване или увреждане като самостоятелни задължения, като в ал.2 са въведени изрични забрани за дейности, водещи до унищожаване, увреждане или влошаване физиологичното състояние на дърветата, обявени за защитени. Изключения от тези забрани не са предвидени в Закона за биологичното разнообразие по самоинициатива на собственика. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.2 от Закона за устройство на територията – „Дълготрайни декоративни дървета и дървета с историческо значение могат да се отсичат или изкореняват само по изключение след писмено разрешение от кмета на общината, издадено въз основа на санитарна експертиза за състоянието на дървото“, като в ал.3 е указано следното: .“Вековни или забележителни дървета се обявяват за защитени и се вписват в регистъра по чл. 113. ал 1 от Закона за биологичното разнообразие. Обявените за защитени дървета се вписват и в регистъра по ал. 1“. Без значение е дали жалбоподателят е отсякъл лично дървото или е разпоредил да бъде отсечено същото, при условие, че не го е опазил от унищожаване, а и в самата жалба се потвърждава извършването на нарушението. Предвид гореизложеното съдът, приема че правилно административно наказващия орган е приел, че е допуснато нарушение от П. Г. по чл. 111, ал.2, предл. първо от ЗБР, като са съотнесени установените факти към хипотезата на правната норма. В хода на съдебното следствие се установи, че защитеното вековно дърво от вида Гледичия (обявено за защитено дърво със Заповед № 3701 от 29.12.1972г. на Министерството на горите и опазване на околната - описано в т.8 от заповедта) се е намирало в поземлен имот (ПИ) №17258.101.121, с. Горталово, общ. П. - собственост на жалбоподателя. От административно наказващия орган е установено, че защитеното дърво от вида Гледичия, намиращо се в училищния двор (бивш) на с.Горталово, общ.П. е собственост на жалбоподателя, като това обстоятелство не се оспорва и от самия жалбоподател.

Доказателства за собствеността са приложени по настоящото административно производство. В подкрепа на твърдениятана административно наказващия орган е и приложеното като доказателство по делото Решение №ПН 102- ОС/2023г. от 16.05.2023г. на директора на РИОСВ- П., издадено на жалбоподателя, с което му се съгласува инвестиционното предложение (ИП) „Строителство на еднофамилна жилищна сграда в ПИ №17258.101.121, с. Горталово, общ. П.“ в което на стр.4 е отразено, че реализацията на ИП се съгласува при спазването на условията в него, като на стр.5 е вписано условие т.2 „Да не се допуска строителство в радиус поне 6 метра от защитеното дърво в ПИ №17258.101.121, с. Горталово“. Отстоянието на дървото от строежа е заявено и от възложителя на ИП П. Г. - стр.2, 2-ри абзац от решението. Съдът намира, че правилно административно наказателната отговорност е реализирана по отношение на жалбоподателя за унищожаване на защитеното дърво, като влошеното физиологично състояние на дървото не оправдава действията на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл.112, ал.1 министерството на околната среда и водите може да финансира поддържащи или възстановителни дейности, необходими за опазване на защитените дървета, като съгласно ал.2 собствениците внасят в Министерството на околната среда и водите предложения за финансиране на дейности по ал. 1 чрез съответната регионална инспекция по околната среда и водите. Такива действия не са предприети от жалбоподателя като собственик на защитеното дърво и съответно като задължено лице по чл. 111 от ЗБР. От съдържанието на АУАН и НП е видно, че е посочен периода на извършване на нарушението и това е периода от 21.03.2024 г. - следващият ден след проверката на РИОСВ- П. (при която е установено с Констативен протокол №БР-ХП-10/20.03.2024г. на РИОСВ- П., че от дървото са премахнати всички клони и е останал само стволът, с която дейност е увредено защитеното дърво и за което нарушение е съставен АУАН № 17 от 21.05.2024г. и е издадено НП №17/30.08.2024г., влязло в сила на 21.10.2024г.) до 16.12.2024 г., когато е констатиран факта, че дървото е отсечено, т.е. посочен е времевия интервал, в който е осъществено деянието, което представлява нарушение. Видно е от приложените към делото доказателства, съдържащи се в административно наказателната преписка - констативни протоколи на РИОСВ-П. №БР-ХП-10 от 20.03.2024г. и №БР-ХП-46 от 16.12.2024г., че на жалбоподателят е указвано от проверяващите експерти още през 2022г. (Констативен протокол №БР-ДХ-1/06.01.2022г. и Констативен протокол №БР- ДА-12 от 19.05.2022г. на РИОСВ-П.) какви действия може да извърши по поддържане на дървото, а именно - „Собственикът на дървото може да премахне двата сухи клона и клона, надвиснал над покрива, по начин, който не води до унищожаване или влошаване физиологичното състояние на защитеното дърво. Отрезите следва да бъдат замазани с блажна боя или овощарска маз“. В този смисъл твърденията на жалбоподателят, че „РИОСВ- П. не е отреагирала адекватно“ за това, че стволът е изгнил, са напълно неоснователни, при условие, че дървото е било с пет основни клона и в добро състояние при извършване на проверките през 2022г., а по време на проверките през 2024г. преди отсичането му, по ствола (след отрязване на клоните му от собственика) е имало избили леторасли, което доказва, че дървото е живо. По назначената по делото съдебно-лесотехническа експертиза вещото лице пред съда заявява, че екземпляри от този вид достигат до възраст около 100г в края на 2024г, наличието на бяло гниене в източната част от дървото/ наличие на лъжлива праханова гъба/ правят дървото опасно за живота и здравето на хората (още повече, че същото е било без корона). Настоящата инстанция е на мнение, че са спазени всички иперативни норми при съставянето на АУАН и обжалваното НП са съставени законосъобразно и съдържат необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и не са налице процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт. Административно наказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административно наказателно обвинение въз основа на АУАН, който е съставен от компетентен орган, съгласно приложеното по преписката копие от Заповед № РД- 548/01.08.2023г. на министъра на околната среда и водите. Обжалваното НП е издадено от директора на РИОСВ-П., в кръга на правомощията му съгласно Заповед № РД- 551/01.08.2023г. на министъра на околната среда и водите. Правилно е определена санкционната норма от АНО. Съгласно чл. 125 от ЗБР за нарушение на чл. 111 на физическите лица се налага глоба от 100 до 5 000 лв. Административно наказващият орган е съобразил целите на наказанието по чл. 12 ЗАНН - да е съответно на тежестта на нарушението и другите отегчаващи или смекчаващи обстоятелства, обществената опасност на деянието, а в случая и значимостта на охраняваните обществени отношения - опазване на околната среда и устойчивото ползване на биологичното разнообразие в Република България посредством многообразието на всички живи организми във всички форми на тяхната естествена организация, и е възприел наказание в близък до минималния установен от закона размер. Настоящият съдебен състав не може инцидентно да установява в това производство незаконосъобразност или недействителност на процесното предписание. Проверката, която следва да се извърши в настоящето производство се заключава в това дали има задължително предписание и дали действително същото не е изпълнено. Отговорът и на двата въпроса в случая е положителен, което обосновава и извода за извършен състав на визираното административно нарушение.Това нарушение от страна на жалбоподателят П. И. Г. е второ по ред от същия вид. С Наказателно постановление №17/30.08.2024г. на Директора на РИОСВ-П. на П. И. Г. му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100лв., за това, че „за периода от 19.05.2022г. до 20.03.2024г. в с.Горталово, общ.П., обл.П. П. И. Г. - собственик на защитено вековно дърво от вида Гледичия (обявено със Заповед №3701/29.12.1972 г. на МГОПС (обн. ДВ бр. 13/1973 г.), попадащо в ПИ №17х.58.101.121, с. Горталово, общ. П., обл. П., не е опазил от увреждане защитеното дърво и не е уведомил РИОСВ - П. за настъпилите промени в състоянието му, а именно - от дървото са премахнати всички клони, като е останал само стволът“ - нарушение по чл. 111, ал.2, предложение 2, вр. ал.1, т. 1 и т.2 от Закона за биологичното разнообразие. Наказателното постановление е влязло в законна сила на 21.10.2024г., поради заплатен редуциран размер на глобата -80лв., съгласно разпоредбата на чл.79б от ЗАНН. В настоящия случай се касае за повторно нарушение по Закона за биологичното разнообразие, който определя висока степен на обществена опасност на деянията, нарушаващи неговите норми. Предвиденият контрол е засилен, съответно и отговорността за нарушения по закона е по-строга. Следователно, специфичният характер на извършеното деяние не може да го определи като маловажно. С оглед горепосоченото съдът счита, че не е налице „маловажен случай“ по смисъла на § 1, ал.1, т, 4 от ДР на Закона за административните нарушения и наказания, съответно липсва основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Напротив, налице е отегчаващо вината обстоятелство за нарушителя Г.. С оглед тежестта на извършеното нарушение, доколкото с извършеното деяние е създаден риск за биологичното разнообразие на растителните видове, защитени от закона, както и обстоятелството, че това нарушение е второ за нарушителя и няма смекчаващи вината обстоятелства, считам, че размерът на административното наказание „глоба” следва да бъде определен над законоустановения минимален размер от 100лв., а именно: 500лв.Размерът на санкцията е съобразен с разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН, който е минималният предвиден от законодателя за този вид административно нарушение, поради което съдът намира, че е правилно и законосъобразно определен от административно наказващия орган. Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът