Решение № 1204 от 8.4.2024 г. на Районен съд - Варна по дело № 5984/2023 г.

Производството е образувано по предявен осъдителен иск с правно основание чл. 285 ЗЗД. Ищецът А. Д. П. твърди, че с ответника В. К. П. са познати и последният знаел, че се занимава с внос на автомобили от Великобритания. През лятото на 2021 г. двамата постигнали договорка ищецът да достави за сина на ответника ударен лек автомобил „Фолксваген Пасат ЦЦ“ за сумата от 6600 лева, при условието, че впоследствие ищецът съдейства за намирането на части и сервиз за отремонтиране на автомобила и смяната на дирекцията му от дясна на лява. Разходите за резервни части и сервизни услуги следвало да бъдат заплатени от ответника допълнително, отделно от уговорената продажна цена на автомобила. Ищецът заявява, че през месец декември 2021 г. автомобилът бил доставен, за което ответникът му заплатил сумата от 6600 лева в брой. В изпълнение на уговореното съдействал за извършване на ремонта на автомобила. На 23.12.2022 г. уведомил ответника, че следва да го вземе от автосервиз, собственост на фирма „••“ ЕООД, и да заплати цената за ремонта. Сочи, че П. взел автомобила от горепосочения сервиз, но отказал да заплати сумата за ремонта поради продължителното забавяне. Поддържа, че многократно е разговарял с ответника, като му е обяснявал, че поради спецификата на автомобила трудно се намират резервни части за него и ремонтът ще отнеме повече време и средства от предвиденото. Твърди, че неведнъж е предлагал на ответника да му възстанови платената сума, а той да му върне автомобила, но той не пожелал. Заявява, че с лични средства е заплатил на сервиза сумата от 3000 лева за извършения ремонт, както и сумата от 1000 лева за резервни части. Отправя искане до съда за осъждане на ответника да му заплати сумата от 4000 лева, представляваща направени от ищеца разноски за изпълнение на сключения между страните неформален договор за поръчка, ведно със законната лихва за забава върху претендираната сума, считано от предявяването на исковата молба – 12.05.2023 г. до окончателното изплащане на задължението. Моли за присъждане на извършените по делото разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че паричните отношения между страните по повод процесния автомобил са уредени. Заявява, че не е възлагал извършването на услуги на автосервиз „••“ ЕООД и не е поръчвал части от трети лица. Оспорва ищецът да е предлагал да прекратят договора и да му върне заплатената сума. Твърди, че не е имал договорка с ищеца за заплащане на процесните суми и не е бил уведомяван за заплатен от ищеца дълг към трети лица. Оспорва представените с исковата молба платежни документи да се отнасят за процесния автомобил. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски по чл. 38, ал. 2 ЗА. В съдебно заседание ищецът поддържа предявения иск. Уточнява, че договорът за поръчка е сключен като безвъзмезден, като е уговорено съдействието от страна на ищеца за смяна на дирекцията на процесния автомобил да бъде осъществено без да му бъде заплащано възнаграждение извън разноските за изпълнение на поръчката. Ответникът оспорва иска, като поддържа доводите, изложени в отговора на исковата молба. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна: За установяване уговорките между страните всяка от тях е ангажирала гласни доказателствени средства. От показанията на разпитаните свидетели се установяват следните обстоятелства: Воденият от ищеца свидетел Ив.Ант.Ант. излага, че е собственик на автосервиз и че А. П. му възложил ремонта на процесния автомобил. Сочи, че колата била собственост на трето лице, като ищецът действал като посредник. Нужните части за ремонта били осигурени от П.. Св. Ант. заявява, че само веднъж е срещал собственика на автомобила – когато посетил сервиза, за да вземе колата след завършване на ремонта. Тъй като той не платил за ремонта, дължимата сума била заплатена на св. Ант. от ищеца. Свидетелят изрично заявява, че не е присъствал на договарянето на условията за доставката и ремонта на автомобила между А. П. и В. П.. Свидетелят Х.М.К., воден от ответника, сочи, че познава страните по делото и лично е участвал в разговорите, касаещи отношенията им по повод процесния автомобил. Св. К. заявява, че в края на лятото на 2021 г. както В. П., така и той самият възложили на А. П. да им внесе автомобили с обратна дирекция от Англия. Уговорките помежду им били аналогични – да се заплати предварително част от сумата, а при доставката на автомобила – остатъкът. Общо дължимата от ответника сума била в размер на 9000 лева, като в нея била включена доставката на автомобила до гр. Варна, смяната на дирекцията, както и извършването на нужните ремонти за привеждането му в състояние, годно за регистрацията му /вкл. възстановяване на уврежданията, доколкото се касаело за автомобили, претърпели ПТП/. В изпълнение на постигнатите договорки ответникът заплатил на ищеца авансово сума в размер на 5000 лева. Впоследствие, след внасянето на автомобила в България между страните била проведена нова среща, на която св. К. отново присъствал. При тази среща В. П. заплатил и остатъкът от уговорената сума в размер на 4000 лева. Св. К. заявява, че както при него, така и при ответника ремонтът на поръчания автомобил се забавил, като и от двамата ищецът изискал допълнителни суми, извън първоначално уговорените. Ремонтът на поръчания от П. автомобил бил завършен година след доставката му – през декември 2022 г., когато ответникът го взел от сервиза. Показанията на разпитаните по делото свидетели следва да бъдат кредитирани в пълнота, доколкото са дадени от трети, незаинтересовани от изхода на спора лица, като същите са логични и непротиворечиви. Макар да липсва основание да се постави под съмнение изложеното от св. Ант., следва да бъде отчетен фактът, че същият не е възприел непосредствено уговорките между страните по повод процесния автомобил, като досежно обстоятелството чия е била отговорността за заплащане цената за извършения ремонт той само възпроизвежда твърденията на ищеца. Същевременно, св. К. е присъствал на срещите между страните и уговорките относно доставката и ремонта на автомобила. Нещо повече, самият той по същото време е договарял с ищеца при аналогични условия, като неговите показания са изключително подробни и конкретни. Към исковата молба са приложени писмени доказателства – фактури и фискални бонове, от които се потвърждава, че ищецът е заплатил сума в общ размер на 4000 лева /включваща 3000 лева за труд и 1000 лева за автомобилни части/ във връзка с ремонта на автомобила. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: За да бъде уважен предявеният иск, следва да се установи наличието на следните материалноправни предпоставки: наличието на валидно възникнало облигационно отношение между страните по неформален договор за поръчка, ищецът да е осъществил уговорените с договора действия, изразяващи се в съдействие за извършване на ремонт на автомобила на ответника, във връзка с което да е извършил разноски в претендирания размер. Съгласно чл. 285 ЗЗД с договора за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия. Договорът за поръчка по своята правна същност представлява неформален, консенсуален, двустранен, комутативен договор. Основните задължения на довереника са да изпълни възложените му правни или фактически действия, както и да се отчете пред доверителя – арг. чл. 284, ал. 2 ЗЗД. Последният, от своя страна, следва да предостави необходимите средства, както и да заплати направените разноски за изпълнение на поръчката /чл. 285 ЗЗД/ и да заплати на довереника възнаграждение, ако такова е уговорено /чл. 286 ЗЗД/. В случая е безспорно между страните, че помежду им са възникнали облигационни отношения във връзка с доставката и ремонта на лек автомобил от Англия. Не се спори и че ищецът е внесъл автомобила и е организирал ремонтните дейности във връзка със смяна на дирекцията и отстраняване на щетите по него. Спорни са обстоятелствата относно конкретните уговорки, касаещи тези действия и в частност - кой е следвало да заплати стойността на извършения ремонт. От показанията на св. К., които са единственото доказателство за конкретните уговорки между ищеца и ответника, става ясно, че помежду им е сключен неформален ненаименован договор, по силата на който А. П. следвало да внесе в страната автомобил, както и да организира и ремонта му, за което В. П. се задължил да му заплати сума в размер на 9000 лева. Св. К. е категоричен, че така уговорената цена включва „всичко до получаването на автомобила в завършен вид, в готово състояние за регистрация пред КАТ“. Така установените уговорки не разкриват характеристиките на договор за поръчка - не се касае за възлагане на действия, които да бъдат извършени за сметка на ответника. В случая възложените на ищеца фактически дейтвия е следвало да бъдат осъществени за негова сметка, като ответникът не е поемал задължението да заплаща други суми, извън глобално уговорената сума в размер на 9000 лева. Ответникът, който носи доказателствената тежест за установяване на гореописаните материалноправни предпоставки, не успя при условията на пълно и главно доказване да установи твърденията си за сключен договор за поръчка между страните. Показанията на св. А.ов досежно уговорките по повод ремонта на автомобила изцяло се основават на изложеното пред свидетеля от А. П.. Т.е. същите единствено пресъздават твърденията на ищеца и в този смисъл нямат доказателствена стойност. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че твърденията на ищеца за сключен между страните договор за поръчка са недоказани, поради което и не е възникнало основание за ангажиране гражданската отговорност на ответника по чл. 285 ГПК и предявеният иск следва да бъде отхвърлен. По разноските: Предвид отхвърлянето на иска съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК и на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ищецът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ответника адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева. Воден от горното, съдът