Решение № 5638 от 6.12.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 9162/2023 г.

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Сайтграунд Хостинг” ЕООД срещу наказателно постановление/НП/ № 23-2300231/05.06.2023г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда-Софийска област”, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева на основание чл. 97, ал. 1 от Закона за хора с увреждания/ЗХУ/ за нарушение на чл. 38, ал. 6 ЗХУ.

В жалбата се излагат доводи, че НП е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Счита се, че дружеството не е извършило вмененото му нарушение. При заплащане на компенсационните вноски, дължими съгласно чл. 38, ал. 2 ЗХУ за месеците от април до декември 2022г. дружеството допуснало грешка, като платило 3408 лв. повече от дължимата сума. За някои от месеците дружеството допуснало забава в заплащането, но към съставяне на АУАН нарушението не съществувало. Алтернативно жалбоподателят моли съда да приеме, че случаят е маловажен. Задълженията били погасени доста преди проверката, като дружеството дори надплатило задълженията си. Счита се, че наказанието е завишено и не може да изиграе превантивна функция, а се явява самоцелно наложено, без да се преценят смекчаващите обстоятелства. Поддържа се, че в НП не са обсъдени всички представени от дружеството доказателства. Моли се за отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от юрк. Х, която моли НП да бъде отменено. Моли съда да има предвид, че наложеното административно наказание е несправедливо и тежестта му не отговаря на извършеното нарушение. Забавата била минимална, тъй като било погасено на 02.12.2022г. Към датата на съставяне на АУАН дружеството имало надвнесени суми в размер на 3408 лв., което обуславяло по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичните нарушения от този вид. Моли за приложение на чл. 63, ал. 2, т. 2 ЗАНН.

Въззиваемата страна се представлява от юрк. И, който сочи, че компенсационните вноски не са платени навреме. Счита, че е недопустимо нарушението да се приема за маловажно, тъй като това би поставило в неравностойно положение хората с увреждания и работодателите щели да си плащат, когато си искат. Имуществената санкция била в минимален размер. Моли НП да бъде потвърдено и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност в случай на претенция за разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 29.03.2023г. в обект на контрол – офис на ул. „Олимпийска“ № 6, ет.

7, район „Витоша“, в гр. София, е извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на „Сайтграунд Хостинг“ ЕООД, а впоследствие проверката е продължила по документи на 03.04.23г. и на 05.04.23г. в сградата на Д“ИТ-Софийска област“.

Установено е, че работодателят „Сайтграунд Хостинг“ ЕООД е работодател на 540 служители според средно списъчен състав за 2021г. и съответно през 2022г. е следвало да назначи 11 лица, които имат трайно намалена работоспособност. Установено е, че работодателят не е назначил лица с трайна неработоспособност в изпълнение на квота за месец октомври 2022г. и не е подал уведомления до Агенцията по заетостта, с което желае да използва посредничеството на Агенцията по заетостта за назначаване на 9 лица с трайна неработоспособност. По време на проверката по документи от страна на работодателя е представена информация за назначени лица в изпълнение на задължението по чл. 38, ал. 1 ЗХУ, протокол от 02.09.2022г., удостоверяващ определени работни места за изпълнение на квотата по чл. 38, ал. 1 ЗХУ през 2022г. и приложение към него. В приложението са определени лицата П Х Д и Н Т Х. Установено е, че не са предприети мерки за заемане на пълната квота от 11 лица за 2022г. и че не са заплатени в срок дължимите компенсационни вноски за месец октомври 2022г. за 9 лица – в размер на 30% от минималната работна заплата за страната за съответната година – в случая 1917 лева, не по-късно от 31.10.2022г.

Видно от преводно нареждане към бюджета от 02.12.2022г. с номер 9624381 е заплатена сума в размер 3942 лева с основание „комп.вн. по чл. 38, ал. ЗХУ за 9 работни места за месец септември 2022г. и месец октомври 2022г.“ Не са представени документи за освобождаване от задължението по чл. 38, ал. 1 ЗХУ до края на съответната календарна година.

За резултатите от извършената проверка е съставен констативен протокол ПР2311591/2023г.

На 5.04.2023г. след приключване на проверката по документи в Д”ИТ” Софийска област свидетелят А. Г. съставил АУАН на „Сайтграунд Хостинг” ЕООД за нарушение на чл. 38, ал. 6, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗХУ и чл. 29, ал. 6 ППЗХУ. Срещу АУАН е депозирано възражение.

Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 38, ал. 6 ЗХУ на основание чл. 97, ал. 1 ЗХУ.

Със заповед № З-0864/17.10.2022г. изпълнителният директор на ИА „ГИТ” е възложил на директорите на дирекции „Инспекция по труда” да осъществяват правомощия на административнонаказващ орган по смисъла на чл. 47 ЗАНН, като издават наказателни постановления. Видно от заповед № ЧР-43/30.01.23г. Калинка Вълкова заема длъжността директор на дирекция „Инспекция по труда Софийска област“. Видно от заповед № ЧР- 88/24.01.2014г. св. А. Г. е назначен на длъжност главен инспектор при Д”ИТ Софийска област“.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото и приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 НПК писмени доказателства, както и въз основа на гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетеля А. Г.. Обстоятелствата по извършената проверка в обекта на контрол и направените при проверката констатации, съдът прие за безспорно установени чрез показанията на актосъставителя А. Г. и протокола за проверка. Приобщените по делото писмени доказателства спомагат за изясняване на фактическата обстановка по случая.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи. Материалната компетентност на св. Г. по съставяне на АУАН и компетентността на директора на Д"ИТ" Софийска област по издаване на наказателното постановление следват на основание К Т и Устройствения правилник на ИА "ГИТ" - съгласно длъжностните им качества и представените заповеди № З-0864/17.10.2022г., № ЧР-43/30.01.23г. и № ЧР- 88/24.01.2014г.

При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна страна съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да представляват основание за отмяна на наказателното постановление на формално основание, с оглед на което и спорът следва да бъде разгледан по същество.

Съдържанието на АУАН и НП отговаря на изискванията на чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН - съдържат описание на нарушението, включително датата и мястото на извършването му, а обстоятелствата по осъществяването му са посочени ясно, точно и конкретно. Налице е съответствие между фактическото му описание и дадената от актосъставителя и наказващия орган правна цифрова квалификация. В НП АНО не дължи обосноваване и мотивите не са реквизит на НП, поради което и възражението, че част от представените от жалбоподателя доказателства не са били обсъдени, не следва да се оцени като съществено процесуално нарушение.

Съдът намира, че доказателствата по делото налагат извода, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 38, ал. 6 ЗХУ.

Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗХУ с цел гарантиране на заетостта на хората с трайни увреждания в обичайна работна среда работодателите назначават работници и служители с трайни увреждания съгласно квота, както следва:

1. работодатели с 50 до 99 работници и служители – едно лице с трайни увреждания; 2. работодатели със 100 и над 100 работници и служители – две на сто от средносписъчния си състав. В процесния случай дружеството жалбоподател е задължено лице по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗХУ, тъй като има 540 служители според списъчен състав за 2021г. и през 2022г. е следвало да назначи 11 лица, които имат трайно намалена работоспособност. Установява се, че квотата за 2022г. от 11 лица не е била заета и само 2 лица с трайно намалена работоспособност са били назначени.

Съгласно чл. 38, ал. 6 ЗХУ при неизпълнение на задължението по ал. 1 и 5 работодателят дължи ежемесечно компенсационна вноска в размер 30 на сто от минималната работна заплата за страната за всяко незаето работно място за човек с трайно увреждане.

За месец октомври 2022г. работодателят е дължал компенсационни вноски за 9 лица в размер на 30% от минималната работна заплата за страната за съответната година, а именно – 1917 лева.

В чл. 29, ал. 6 ППЗХУ е предвидено, че компенсационната вноска по чл. 38, ал. 6 ЗХУ се заплаща не по-късно от последното число на месеца, за който се отнася. Нарушението е формално и се явява извършено на датата, следваща последната дата на срока, в който се дължи заплащане на вноската – 1.11.2022г.

Към 31.10.2022г. не са били заплатени дължимите компенсационни вноски от 1917 лева, дължими за месец октомври 2022г. Видно от преводно нареждане към бюджета от 02.12.2022г. сумата 3942 лева е заплатена с основание компенсаторни вноски.

За извършеното нарушение по чл. 38, ал. 6 ЗХУ нормата на чл. 97, ал. 1 ЗХУ предвижда за работодател, който не е изпълнил задължението по чл. 38, ал. 6, да се налага глоба от 1000 до 2000 лв. или имуществена санкция от 2000 до 5000 лв.

В процесния случай се установява, че макар и със забава задължението е било погасено на 02.12.2022г., като дори е надвнесена сума от 3408 лева, която е била възстановена на „Сайтграунд Хостинг“ ЕООД. Това означава, че далеч преди съставяне на АУАН от 05.04.2023г. и на обжалваното НП, което е издадено на 05.06.2023г., задължението по чл. 38, ал. 6 ЗХУ е било изпълнено.

Съдът споделя съображенията на жалбоподателя, че в случая са налице основания за приложение на чл. 28 ЗАНН. Конкретният случай е маловажен и съществено се различава по степен на обществена опасност от други нарушения от същия вид. В процесния случай задълженото лице – работодателят „Сайтграунд Хостинг“ ЕООД, макар и със забава е погасил задължението си още преди приключване на проверката, респективно преди съставяне на АУАН и НП. Забавата е съвсем малко над месец, а макар и нарушението да е формално, следва да се отчете, че дружеството не е бездействало, а е изпълнило задължението си и фискът не е ощетен.

Съдът отчита и значението на следните обстоятелства:

Компенсационната вноска по чл. 38, ал. 6 ЗХУ в размер на 30% от минималната работна заплата е публично вземане и съгласно чл. 29, ал. 5 ППЗХУ подлежи на принудително събиране по реда на ДОПК. Този ред са събирането й би се заобиколил със санкционната разпоредба на чл. 97, ал. 1 ЗХУ, предвиждаща при неизпълнение на задължението по чл. 38, ал. 6 ЗХУ налагането на многократно по-високо по размер административно наказание – от 1000 лева до 2000 лева глоба или имуществена санкция от 2000 до 5000 лева. Вземането по наказателното постановление също е публично държавно вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 7 ДОПК, а НП – изпълнително основание по чл. 209, ал. 2, т. 5 ДОПК. Така в нарушение на конституционните принципи вместо поради забавата при плащането на дължимата компенсационна вноска тя да бъде принудително събрана по предвидения ред заедно с дължимата лихва за забава, за неизпълнението на това задължение се налага административно наказание, многократно надвишаващо по размер както дължимата вноска, така и лихвата върху нея, при положение че плащането на компенсационната вноска по чл. 38, ал. 6 ЗХУ не освобождава работодателя от задължението да наема хора с увреждания – чл. 29, ал. 7 ППЗХУ.

Мотивиран от изложеното съдът намира, че са налице основанията на чл. 63, ал. 2, т. 2 ЗАНН. НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно, тъй като случаят е маловажен и нарушителят следва да бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Не са налице основания за присъждане на разноски.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 ЗАНН, Софийски районен съд: