Решение № 1064 от 30.5.2018 г. на Софийски градски съд по дело № 8139/2016 г.

производство на опаковки. При намокряне, практически, увреждането на велпапе и опаковки от велпапе е цялостно и необратимо и няма обективна възможност за използването им по основно предназначение. От свидетелските показания и снимковия материал по делото се вижда, че велпапето на плотове и готовите изделия от велпапе са подредени на европалети и опаковани със стреч-фолио. Това е практика за съхранение и транспортиране на такъв вид материал и готова продукция. При настъпилото застрахователно събитие, а именно наводнение в следствие на дъжд на производствените и складови помещения, велпапето и готовата продукция от велпапе са били уязвими, тъй като стреч-фолиото е изиграло ролята на преграда за материала върху палетата и нахлулата вода се е пропила по височина на палетата. Флутингът, който се използва при производството на велпапе е непроклеян, силно хигроскопичен материал, което е предпоставка за бързото намокряне и последвало пропиване с вода на велпапните листове, подредени върху палета. Велпапето, материалите и суровините, подредени на палети, са претърпели увреждане над височината 0.30/0.40 м от намокряне и последвало пропиване, което е в пряка причинна връзка с дъжда и последвалото го наводнение в „Х.“ ООД. Всички те са получили дефекти, които оказват влияние върху физико-механичните им показатели и ги правят негодни за използване по основно предназначение. Могло е да бъдат оползотворени единствено като вторичен хартиен отпадък след предаване за рециклиране. След настъпилото застрахователно събитие и проведената инвентаризация в „Х.“ ООД е съставен протокол за брак. В него е изчислен и представен целия размер на бракуваните материали, суровини и продукция, като материалът, изнесен от помещенията, материалът, за който впоследствие се установява овлажняване, както и напълно увреденият материал /размекнат, разлепен/, са в размерите по акта за брак. В съдебно заседание вещото лице допълва, че е възможно да стане намокрянето над 30-40 см, тъй като велпапето и хартията, от която е изготвено са силно хигроскопични материали, което позволява велпапето да се омокри над тази височина, тъй като има пропиване, просмукване. Спомогнало е това, че суровината и готовата продукция са били опаковани със стреч-фолио, което в никакъв случай не е грешка във фирмата, а е една реална практика във всички предприятия. Посочва, че позовавайки се на материалите от делото и на снимковия материал, приема за достоверно отразеното в акта за брак и затова дава заключение именно на база този акт и счита, че щетата е тотална. В едно хартиено производство най-големият враг, дори преди пожара, е водата, защото тотално унищожава материала. При разпита свидетелят Д. Д.Й.заявява, че работи във фирма „Х.“ ООД от десет години и през 2015 г. работил на длъжност „шофьор на тежкотоварен камион“. Фирмата се намира на ул. „••••••••“ № 28, като той живее на 100 метра от тази улица. Спомня си, че края на септември имало обилни валежи от дъжд 2-3 дни. Отишъл на място и видял, че сензорите за аварийни светлини били включени от наводнението и наносите от кал. Клони били стигнали до височината на фаровете и тогава се обадил на управителя г-н М.. На портала била изкъртена желязната врата, имало доста вода и офисът бил пълен с вода. Компютрите били наводнени. В цеха било истински ад, като там имало материали от велпапе, готова продукция, които били мокри и повредени. Имало материали паднали на земята и доста напоени. Влезли в склада, където имало много мокри палети. На другия ден започнали масово разчистване. Изнасяли навън мократа продукция, която не можела да се използва. Избутали навън на плаца, на едно място и те станали на каша. Имало и сухи велпапета, по-мокри били в долната част на палето, а нагоре напълно сухи, които можели да се използват. Нямало място, където да не е било наводнено и да не е затлачено. Водата била навлязла на около 30 сантиметъра. Суровините били в закрити помещения. Имало частични парчета, които не можели да се отделят от калта. При разпита свидетелят Д.В.К.заявява, че работи в ЗАД „А.“ АД, като основните й задължения се отнасят до регистриране и обслужване на щети. Ищецът бил техен клиент и за процесната щета били уведомени по надлежния ред в писмена форма, като регистрирали щети. Присъствала на два огледа. Обстановката била тежка. В двора имало наноси, причинени от придошлата вода, както и кални наноси вътре в помещенията. Огледите започнали от склада с най-малко щети и в този склад започнали да отброяват количествата увредени суровини, отпадъци в складовите помещения. Навън имало изнесени увредени велпапета, документи, суровини, увредени до неузнаваемост. Те били описани като заемащи площ от двора на фирмата. В първия склад имало неповредени върху палети и при втория оглед в едно по-задно хале имало голям процент заготовки. Сочи, че не е присъствала на бракуването на материали. При двата огледа имало не толкова вода, колкото кални наноси. При втория оглед установили продукцията на двора, защото при първия оглед било невъзможно, тъй като все още не били осигурени достатъчни условия, за да влязат. Не може да потвърди дали е имало такива количества на двора при първия оглед. Посочва, че не са използвали данни от счетоводството, а на база видяното горе-долу като квадратура. Имало количества завити със стреч фолио при втория оглед, по-скоро подготвени за експедиция. Визуално проверили покритите със стреч фолио палета, но не са разгъвали стреча. При огледите имало представител на застрахования. Уточнили, че количествата следва да бъдат бракувани, за да може да се освободи сухото количество. Посочва, че измокрените количества вече били описани и затова направили препоръка да се изнесе стоката и да се бракува, за да може да се опише. Не са се противопоставяли, като е имало искане, са се съобразявали. При разпита свидетелката Н.Й.С.заявява, че към момента на наводнението работила в „Х.“ ООД като отчетник на материалите велпапе. Във фирмата наричали материалите „велпапе“, има стоково велпапе и полуфабрикати. Стоковото велпапе е това, от което се прави малко количество кашони и се разкроява от големи плотове. Полуфабрикатът е велпапе, което е на размера на кашона и то отива директно на машината и ако нещо не е наред по плота, нищо не става. Полуфабрикатът няма отпадък, то отива на машината и там вече се сече във вид на кашон. Другото са големи листове, от които се крои. Това, което не е закроено е велпапе. Това, което е готово за сглобяване във вид на кашон или което идва на готов размер, се продава директно на клиента. Сочи, че тези две неща ги наричат стока за продаване. След наводнението в дружеството имало и готова продукция и велпапе. Готовата продукция и стоката се завеждат като велпапе. Знае, че стоката трябва да се застрахова. Веднага след наводнението, сутринта отишла на работа и всичко било в кал и вода. Имало брак и като велпапе и като готова продукция. Първо трябвало да бъде махната калта, за да не се развалят машините. След това да се махне това, което било съвсем на каша. След това палетите, които били в изправено положение в склада и видимо били до някъде мокри. Допълнително отчели, че са мокри и по-нагоре, защото влагата пълзи и материалът след като е влажен, не става за използване. От разпита на свидетеля С.В.С.заявява, че работи като оператор на машина при ищеца и през него минава цикъла на производство. Машината не може да обработва леко навлажнено велпапе, а трябва да работи с напълно сухо велпапе. Понеже минава през валяци, които имат печатащи устройства и те са на разстояние от 1 милиметър и при някаква кривина, която обикновено се получава от влагата и като мине там набира кашоните, мачка ги и стават негодни за работа. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: За да бъде уважен предявения иск по чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./, в процеса следва да се установи съществуването на валиден договор за имуществено застраховане, сключен между застрахователя и увредения, настъпване на събитие, което съгласно договора е риск, който застрахователят покрива, настъпването на щети по застрахованото имущество, които да са в причинна връзка със събитието. От ангажираните по делото доказателства безспорно се установи, че между „Х.“ ООД и ЗАД „А.“ АД е сключен на 12.05.2015 г. валиден договор за имуществено застраховане за защитено имущество, като са застраховани групи имущества – стоки и материали и суровини, със срок на застрахователно покритие от 17.05.2015 г. до 16.05.2016 г. Спазена е формата за действителност на договора, съгласно правилото на чл. 184, ал. 1 и ал. 3 КЗ /отм./. От приложените по делото документи – справка от Национален институт по метеорология и хидрология към БАН, изготвени описи от страните, приложимите към договора Общи условия на застрахователя и изслушаните свидетелски показания се доказа, че между 27.09. – 29.09.2015 г., по време на действие на застрахователния договор, е настъпило застрахователно събитие, което се покрива от горепосочената полица – падане на проливен дъжд и наводнение. Не се спори, а това се установи и от приетите писмени доказателства и изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, че във връзка с настъпилото събитие ответникът е образувал преписка по щета, съставил е два огледа на място на 01.10.2015 г. и на 05.10.2015 г., определил е обезщетение в размер на 15 199, 17 лева, което е изплатил на ищеца на 25.02.2016 г. Спорен между страните е въпросът дали по полицата е била застрахована само стоката, а не готовата продукция, за която ищецът е предявил претенция към застрахователя в общ размер на 11 433, 28 лева. В приложената по делото застрахователна полица са изброени 13 позиции по групи имущество, като има отбелязване по т. 10 – стоки, за рискове А, Б, Д, В и З за застрахователна сума 30 000 лева и по т. 11 – материали и сурови, за същите рискове и за застрахователна сума 200 000 лева. Срещу позиция 13 – продукция не е отбелязано покритие. В Общите условия на застрахователя по т. 3.3 /стоково-материални запаси/ са посочени стоките /т. 3. 3.1/ и продукцията /т. 3. 3.4/ като отделни обекти на застраховане, включващи се в стоково-материалните запаси. Същевременно обаче нито в Общите условия, нито в друг документ има дадено определение на понятието „стока“ и на понятието „продукция“ и какво се включва в тях. От изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че разграничението се прави единствено от счетоводна гледна точка с цел счетоводното третиране на краткотрайните материални запаси, като легално определение в ЗСч. има само за понятието стока, но не и за продукция. Съобразно чл. 20 ЗЗД при тълкуване на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните, като отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. От показанията на свидетелката Николинка Станчева, на длъжност отчетник при ищеца, съдът приема да установено, че застрахованото дружество работи с материали – велпапе, като има стоково велпапе и полуфабрикати. От стоковото велпапе се правят малко количество кашони, които се разкрояват от големи плотове, а от полуфабриката се сече директно на машината във вид на кашон. Има материал, който е готов за сглобяване във вид на кашон или който идва на готов размер, и се продава директно на клиента, като тези две неща се наричат стока за продаване. Следователно застрахованите материали и суровини представляват самото велпапе, а стоката са готовите за сглобяване кашони или тези, които са дошли на готов размер и са предназначени за продажба. От приетата съдебно-икономическа експертиза е видно, че претендираното обезщетение за количество 155 211 бр. на стойност 11 433, 28 лева е за готова продукция и стоки, които по описание включват кашони, кръстачки, подложки, тавички и сепаратори. Следователно с оглед специфичната дейност на застрахования разграничението между стока и продукция трудно може да бъде направено. Ето защо съдът намира, че при сключване на договора целта на ищеца е била застрахователят да носи застрахователния риск при погиване на стоката/продукцията, било тя такава, която се включва в тясното понятие стока като материален запас, било като продукция – готовите кашони, която обаче стока/продукция е различна от суровия материал и суровина – велпапето, които са отделно застраховани. Отказът на застрахователя да изплати претендираното обезщетение за бракуваната стока/продукция, в която видно от приетите заключения и изслушаните свидетелски показания се включват и заприходени количества като стока, е формален и не държи сметка на действителната обща воля на страните към датата на сключване на застрахователния договор. С оглед изложеното отказът на застрахователя да заплати обезщетение по предявената претенция за стоката/продукцията е неоснователен, поради което претенцията на ищеца следва да се уважи. Размерът на обезщетението се доказа от приетите по делото експертизи, като действителната стойност на стоките/продукцията, които са били увредени от наводнението са в общ размер на 11 433, 28 лева, което прави предявеният иск в тази част основателен за пълния размер. Вторият спорен между страните въпрос е какво е увреденото количество материали и суровини от настъпилия застрахователен риск и съответно какво е дължимото застрахователно обезщетение от ответника. От разпитаните по делото свидетели безспорно се доказа, че вследствие на падналия дъжд цялата производствена база на ищеца е била наводнена и от проливните дъждове са се образували кални наноси. Установи се също така, че част от велпапето е било станало на каша, т.е. увредено до неузнаваемост и е било изнесено заедно с извозваната кал. Това се потвърждава и от показанията на свидетелката Д.К., в чийто основни задължения като служител в ЗАД „А.“ АД са регистрирането и обслужването на щети, която потвърди пред съда, че обстановката е била тежка и в двора е имало наноси, причинени от придошлата вода, както и кални наноси вътре в помещенията. Съдът намира за основателно възражението на ищеца, че описаното от застрахователя велпапе не като вид, а като заемащо площ по количество е било по-голямо от приетото от застрахователя. От показанията на свидетелката К.се установи, че при първия извършен от застрахователя оглед на 01.10.2015 г. изобщо не е взето предвид изнесеното на двора количество велпапе, което е отразено при втория оглед на 05.10.2015 г. и то само по предполагаеми данни колко квадратура е заемало, като самата свидетелка посочва, че точното количество може да се установи когато се бракува. Ищецът е изготвил протокол за бракуване на материални запаси на 12.10.2015 г., от който е видно, че бракуваните материални запаси като количество са 317 720, 440 лева. Разликата между описаното от застрахователя и това, което впоследствие е установено при бракуването е вследствие на това, че от една страна разложеното количество велпапе е заело по-малка площ от реалната, която има като годен материал, от друга страна при премахване на стреч фолиото се е установило, че в материалите и суровините е проникнала влага, което прави велпапето негодно за употреба. От показанията на свидетелката К.се доказа, че при двата огледа стреч фолиото не е махано от палетите, което е довело до описване на по-малко количество от реално увреденото. В протокола за брак, изготвен от ищеца са описани както материалът, който е изнесен от помещенията, веднага след наводнението, така и материалът, който е бил напълно разлепен и размекнат, и материалът, за който на по-късен етап се е установило, че е овлажнен. Обстоятелството, че част от материалите е нямало как да се приемат за увредени към датата на огледите, направени от застрахователя, а едва при обстоен преглед на материала, се установи и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, в която вещото лице заяви, че водата е най-големият враг и увреждащ фактор за хартията, дори и преди пожара. Съобразно заключението, велпапето, подредено върху палетите е претърпяло бързо увреждане и над височина от 0.30/0.40 м. от намокряното и последвалото попиване, което е в пряка причинна връзка с дъжда и наводнението. Дефектите, които са се получили в резултата на природното бедствие, оказват влияние върху механичните показатели на хартията и правят велпапето негодно за използване по основното му предназначение. В подкрепа на това са и показанията на свидетеля Станчев, който заяви, че машината, на която той е оператор, не може да обработва дори леко навлажнено велпапе, защото то преминава през валяци, които имат печатащи устройства на разстояние от 1 мм. и при кривина, която обикновено се получава от влагата, когато премини през нея машината, се набира и мачка велпапето и става негодно за употреба. С оглед изложеното и при съобразяване ангажираните по делото доказателства съдът намира, че протоколът за брак, изготвен от „Х.“ ООД на 12.10.2015 г. отговоря на действително претърпените от дружеството вреди, които са в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото наводнение. Размерът на дължимото обезщетение за увредените материали и суровини е установен от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза. При съобразяване наличието на подзастраховане, доколкото по счетоводни данни на ищеца е имало материали и суровини на обща стойност 388 352.72 лева, а застрахователната сума е 200 000 лева, стойността на увредените количества материали и суровини 180 169, 93 лева следва да се умножи с получения коефициент на подзастраховане 0.5911, като застрахователното обезщетение възлиза на 106 498, 45 лева. От така определеното обезщетение следва да се извадят сумите от получената продажба на материала като вторична суровина в размер на 1 348, 20 лева и сумата, която е изплатена от застрахователя 15 199, 17 лева. Към така дължимото обезщетение от 89 951, 08 лева за суровини и материали следва да се добави сумата 11 433, 28 лева за увредената стока/продукция, поради което общият размер на дължимото обезщетение е 101 384, 36 лева, което е по-високо от заявеното с исковата молба, поради което предявеният иск за главница се явява основателен за пълния размер. Настоящият съдебен състав намира за недоказано възражението на ответника, че са налице обстоятелства, които изключват или намаляват отговорността на застрахования, поради неизпълнение на задълженията му по т. 50.1 и т. 52.1 от Общите условия, съответно по чл. 207, ал. 1 и ал. 4 КЗ /отм./. Не се установи по делото материалите и суровините да са съхранявани извън помещенията или по друг неподходящ начин. От показанията на свидетелите, а това не се оспорва и от застрахователя, се установи, че увредените велпапета са били разположени върху европалети и опаковани със стреч фолио, което съгласно заключението на вещото лице от съдебно-техническата експертиза е стандартна практика за съхранение на такъв вид материал. Не се доказа също така с поведението си застрахованият да не е предприел необходимите действия за ограничаване на вредите от застрахователното събитие. От показанията на свидетелите се установи, че ищецът е предприел незабавни действия веднага след наводнението по почистване на калта, изнасяне и извозване на увреденото количество велпапе и по описване на щетите. Съдът намира за основателни доводите на дружеството „Х.“ ООД, че с оглед характера на застрахователното събитие – проливен дъжд и наводнение, предвид мащабите на природното бедствие и на увреждането, вида на увреждането – намокряне и в последствие бързо навлажняване, вида на увредените обекти – велпапе, както и факта, че цялата база на дружеството е била наводнена като не е имало помещения, в които, дори и да имало незасегнати материали/суровини, те да бъдат пренесени, за застрахования е било обективно невъзможно да осигури помещение, в което да съхрани незасегнатите първоначално от водата материали, за да избегне последващото им увреждане чрез навлажняване. Не се установи също така застрахователят да е дал указания за предприемане действия по ограничаване на вредите от страна на ищеца, които да не са изпълнени, като от показанията на свидетелката К.безспорно се установи, че обстановката е била изключително тежка, което е препятствало извършването на оглед през първия ден. Ето защо съдът намира за недоказани възраженията на ответника, че застрахованият не е стопанисвал застрахованото имущество с грижата на добър стопанин и че не е бил извършил необходимите действия за ограничаване на вредите от настъпилото застрахователно събитие. Предвид установения по делото валиден застрахователен договор между „Х.“ ООД и ЗАД „А.“ АД, настъпването на предвидения в договора риск – проливен дъжд и наводнение, както и надлежното изпълнение на задълженията на застрахования за заявяване на събитието и представяне на необходимите документи, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 208 КЗ /отм./ за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на дължимото застрахователно обезщетение на ищеца в пълния заявен с исковата молба размер. С оглед уважаването на главния иск, подлежи на разглеждане и акцесорната претенция на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да бъде по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 206, ал. 1 или ал. 2 КЗ /отм./ и чл. 207, ал. 3 КЗ /отм./. Съгласно т. 65 от Общите условия срокът за изплащане на застрахователно обезщетение е 15 дни, считано от датата, на която застрахованият е допуснал застрахователя да огледа увреденото имущество и е представил поисканите му документи и данни, необходими за установяване на вредите по основание и размер. Извършените от застрахователя огледи, поисканите и представени от „Х.“ ООД документи и данни, необходими за установяване на вредите, са предоставени преди датата, от която ищецът претендира обезщетение за забава, поради което претенцията му е основателна за целия период от 08.01.2016 г. до 08.11.2016 г. и за размер, изчислен по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен калкулатор, от 7 801, 44 лева. С оглед диспозитивното начало и доколкото претенцията е заявена от ищеца в по-нисък размер, искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи за предявената сума от 7 610 лева. С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът. От страна на дружеството са извършени разноски в общ размер на 7 768, 82 лева, от които 3 968, 82 лева за държавна такса, 800 лева за депозити за вещи лица и 3 000 лева за адвокатско възнаграждение, които ще бъдат възложени в тежест на ответника. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност за адвокатски хонорар, при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания, извършените процесуални действия, както и факта, че хонорарът не надвишава минималния размер на дължимите адвокатски възнаграждения, определени по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. На основание чл. 127, ал. 4 ГПК ищецът „Х.“ ООД посочва банкова сметка, ••• ните суми, а именно: банка „Р.“ ЕАД – клон Шумен; банкова сметка •••: IBAN: •••; банков код – BIC: •••. Така мотивиран Софийски градски съд