РЕШЕНИЕ

№ 452

гр. Пловдив, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов Членове: Радка Д., Чолакова Антония, К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20235001000550 по описа за 2023 година С решение № 316/13.07.23 г., постановено по т.д. № 8/23 г. на Пловдивски окръжен съд, се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „К. ••“ ЕООД ЕИК ••••••••• и И. Т. Г. ЕГН •••••••••• дължат солидарно на „С•• К.“ ООД (с предишно наименование „И. с.“ ЕООД) ЕИК ••••••••• сумата от 250 000 лв. по запис на заповед, издаден на 04.02.2022 г. с падеж 30.09.2022 г. и място на плащане в гр. С., бул. „С. ш.“ № ••, вх. •, с издател - ответното дружество и авалиран от втория ответник, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.10.2022 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № •••••••••••••• на РС - Пловдив.

С решението „К. ••“ ЕООДи И. Т. Г.са осъдени да заплатят на „С•• К.“ ООД (с предишно наименование „И. с.“ ЕООД 10 300 лв.- разноски в заповедното и исковото производство.

Въззивна жалба против горното решение е подадена от „К. ••“ ЕООД ЕИК ••••••••• и И. Т. Г.. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост, като се иска решението да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което се отхвърлиисковата претенцияизцяло. Претендират разноски.

Въззивамата страна „С•• К.“ ООД оспорва изцяло жалбата като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано. Претендира разноски.

Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените от страните оплаквания и доводи, намира за установено следното:

Съдът е сезиран с установителен иск по чл. 422 вр. с чл. 415, ал.1, т. 1 от ГПК вр. чл. 535 и сл. от Търговския закон да се признае за установено съществуването на вземанепо запис на заповед, издаден на 04.02.2022 г. с падеж 30.09.2022 г. и място на плащане в гр. С., бул. „С. ш.“ № ••, вх. •, с издател - ответното дружество и авалиран от втория ответник, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.10.2022 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № •••••••••••••• на РС - Пловдив.

Прието е от първоинстанционния съд, че искът е допустим, тъй като за процесното вземане е издадена заповед за изпълнение срещу ответниците, налице е надлежно възражение, подадено в законоустановения срок по чл. 414 от ГПК, а исковата молба по чл. 422 от ГПК е подадена в рамките на предоставения едномесечен едномесечния срок. Тези изводи на съда изцяло кореспондират с данните по делото и не се оспорват от страните в настоящето въззивно производство.

За да уважи предявеният иск, първоинстанционният съд е приел, на първо място, че процесният запис на заповед е подписан е от И. Г. в качеството му на управител на ответното дружество "К. ••" ЕООД, както и в качество на авалист, редовен е от външна страна, поради което обективира възникнало задължение за заплащане на сумата от 250 000 лв. за ответното дружество като издател и физическото лице - като авалист.

Жалбоподателите считат за незаконосъобразни изводите за редовност от външна страна на записа на заповед. Напротив, излагат доводи, че същият е нередовен поради налично несъответствие на изписването на сумата в цифри и с думи, а освен това, че дружеството "К. ••" ЕООД не е издател на ценната книга, тъй като не е посочен неговия верен ЕИК.

По отношение на сумата е констатирано от първоинстанционния съд, че действително след текста: „ЗА СУМАТА“ цифром са изписани 250 000 лв., а словом - шестстотин; по - долу обаче в текста на документа, детайлизиращ задължението по субект, предмет и др. индивидуализиращи го признаци, е повторно отразено и цифром, и словом, че размерът на поетия дълг е 250 000 лв. Прието е, че се в титулната част на записа на заповед е допусната техническа грешка, която не се отразява на редовността на ценната книга, тъй като обективираната воля за поемане на по - малката по размер сума е повече от ясна, а и ищецът не претендира грешно изписаната сума в по - голям размер, само в който случай правата и законните интереси на поемателя биха били засегнати.

Крайният извод на съда, че констатираната разлика не се отразява на редовността и валидността на ценната книга се споделя от настоящия въззивен състав. Чл. 535 от Търговския закон предвижда задължителните реквизити на записа на заповед, едно от които е и безусловно обещание да се плати определена сума пари /т.2/. Съгласно чл. 537 от ТЗ за записа на заповед се прилагат съответно, доколкото са съвместими с естеството му, разпоредбите за менителницата. В хипотези на различия в изписването на сумата, словом и цифром, такава разпоредба е налице - чл. 460 от ТЗ. Съгласно чл. 460, ал.1 от ТЗ ако сумата е написана едновременно с думи и цифри, при различие важи сумата, изписана с думи, а съгласно ал.2 от ТЗ, ако в менителната сумата е изписана няколко пъти с думи или цифри, при различие важи най-малката от тях. Тези разпоредби са съвместими с естеството на записа на заповед и по силата на препращането на чл. 537 от ТЗ са приложими и към записа на заповед.

Т.е., ако е налице разлика между словното и цифровото изражение на сумата по запис на заповед, тази разлика не води до нередовност на ефекта и липсата на дълг по него, а се прилага изписването словом. Именно в този смисъл е и цитираното във въззивната жалба решение № 173/25.01.18 г. по т.д. № 937/16 г. на ВКС, І т.о. В конкретния случай, ако се следва логиката на жалбоподателите, пак е налице дълг, но в размер на 600 000 лв., който е по-голям от установения с обжалваното решение размер на вземането.

В случая обаче в записа на заповед сумата е изписана няколко пъти - два път цифром /250 000 лв./ и два пъти словом - шестстотин хиляди /в титулната част на документа/ и двеста и петдесет хиляди / в текстовата част на обещанието за плащане. При това положение е налице хипотеза по чл. 460, ал.2 вр. чл. 537 от ТЗ, като в тази хипотеза даденото разрешение от закона е записът на заповед важи най-малката посочена сума - в случая 250 000 лв.

Ето защо във връзка с изписването на сумата не са налице нередовности, които да се отразяват на валидността на процесната ценна книга, при което и оплакванията в тази насока се явяват неоснователни.

Следващо оплакване на жалбоподателите е свързано с обстоятелството, че в записа на заповед не фигурира верният единен идентификационен код /ЕИК/ на дружеството "К. ••" ЕООД •••••••••, а на две места са изписани два други ЕИК, което било пречка да се приеме, че именно това дружество е издател на записа на заповед, независимо, че документът е подписан от неговия управител и че са отразени други индивидуализиращи данни на дружеството, включително адрес на управление.

Това несъответствие действително е налице и е констатирано и в обжалваното решение: по отношение на издателя "К. ••“ ЕООД в докумeнта са посочени два различни ЕИК - ••••••••• и •••••••••, които не съответстват на верния - •••••••••; всички останали индивидуализиращи признаци - наименование, правноорганизационна форма, адрес и седалище на управление и представляващо го към датата на издаване на ценната книга - 04.02.2022 г., лице - И. Т. Г., подписало се в качеството си на управител на „К.

••“ ЕООД, съвпадат. От справка в ТР е установено, че първият ЕИК ••••••••• е индивидуализиращ признак на "В." ЕООД с управител и едноличен собственик на капитала отново Г., а вторият ЕИК ••••••••• е индивидуализиращ признак на "К.А. Ц." ЕООД с управител и едноличен собственик на капитала Г. Д. Р.. Съдът е приел, че действително на посочените два ЕИК съответстват два различни правни субекта, първият от които е със същия законен представител, но не се твърди и установява някое от тези две дружества, неучастващи в процеса, да е в каквито и да било договорни отношения с ищеца, респ. да е именно издателят на записа на заповед, за да е мислим извод за евентуално смесване на длъжници. Освен това се е позовал на безспорното между страните обстоятелство, че на датата на издаване на процесния запис на заповед между ищеца и ответното дружество „К. ••“ ЕООД е сключен Договор за продажба на плодове и зеленчуци № •••••• с признато от ответната страна твърдение, че ценната книга обезпечава изпълнение именно по него като сключена между страните каузална сделка, като същият договор е представен и от ищеца още със заявлението по чл. 417 ГПК, а впоследствие и с исковата молба. При това положение е мотивиран извод като единствен възможен, че именно „К. ••“ ЕООД като доставчик по договора за продажба на плодове и зеленчуци за преработка от 04.02.2022г чрез управителя си Г. е издателят на записа на заповед, надлежно авалиран отново от Г. този път в качеството му и на ФЛ; по друг начин би стоял въпросът, ако по делото имаше твърдения и/или данни за съществуващи паралелни облигационни връзки между ищеца и някой от другите двама търговци, неучастващи в процеса, в който случай би могло да се породи колебание кой е действителният поемател по записа на заповед и коя е конкретната каузална сделка, изпълнението по която се обезпечава. Съдът се е позовал и на заключението на ССчЕ, възприето като обективно и професионално изготвено, както и неоспорено от страните, от което е установено осчетоводяването на двустранната сделка и при двете страни по нея, с което също косвено се признава надлежно породеното й правно действие със съответното съдържание.

Горните изводи се споделят от въззивната инстанция. Следва да се посочи, че чл. 535 от ТЗ не съдържа изрични формални изисквания по отношение начина на индивидуализиране на лицето - издател на задължението. Т.е. няма изрично изискване за посочване на ЕИК в случай, че издателят е търговско дружество. В случая безспорно документът е подписан от лице, което към момента на издаването му, има качество на управител на "К. ••" ЕООД.

Наименованието на дружеството, включващо и правноорганизационната му форма, е изписано трикратно в записа на заповед, както и двукратно е посочено седалище и адрес на управление, както и обстоятелството, че дружеството се представлява от лицето И. Т. Г. като негов управител. При наличие на тези данни, наред с останалите коментирани от първоинстанционния съд обстоятелства, които не се оспорват във въззивната жалба и изцяло кореспондират с доказателствения материал, изводът, че издател на документа е именно дружеството "К. ••" ЕООД, е аргументиран, обоснован и изцяло се споделя от настоящия съдебен състав.

Безспорно е установено по делото, че между страните е сключен Договор за продажба на плодове и зеленчуци № •••••• на същата дата, на която е издаден и записът на заповед, като поемателят по записа на заповед обезпечава с него изпълнението на своето задължение по договора. От страна на ищеца връзката между записа на заповед и сключения договор е посочена още в заявлението за издаване на заповед за изпълнение - в същото се заявяват твърдения, че поради неизпълнение на договора от страна на "К. ••" ЕООД с писмено уведомление от 7.10.22 г. договорът е развален от страна на ищцовото дружество, за обезпечаване на платените по договора авансово суми изпълнителят е издал запис на заповед в размер на 250 000 лв., като платените от ищцовото дружество авансови суми не са върнати.

Безспорно е установено, че от страна на ищеца по договора са платени авансово суми в общ размер на 300 000 лв., включващи 20 % ДДС, по изрично описании фактури и платежни нареждания.

По силата на договора "К. ••" ЕООД се е задължило да произведе и предаде на ищцовото дружество 2 500 тона домати - полско производство от конкретно посочен сорт, произведени върху площ от 300 дка, находяща се в землището на с. Ц., област П., при регламентирани в договора условия, срок и цена. Авансово преведените суми се приспадат от стойността на последните количества предадена продукция /чл. 3.6 от договора/. Съгласно условията по раздел V от договора ориентировъчният срок за начало на доставките е 20.7.22 г., като договореното количество следва да бъде доставено и извозено от блока на доставчища за не повече от 60 дни, като минимум пет работни дни преди началото на прибиране на реколтата доставчикът следва да уведоми преработвателя. Доставчикът се е задължил ежедневно да доставя по 60 т домати на ищеца като преработвател, който от своя страна да осигурява необходимите транспортни средства, подходящи за експедиция на посоченото количество продукция. Уговорено е местоизпълнението да е франко блока на производство в с. Ц., по предварително уточнен график между страните. В раздел IV от договора са уговорени конкретни условия по отношение изискуемото се качество на продукцията, дефекти и недостатъци, вземане на проба за съответствие.

Ищецът е поддържал теза, че ответното дружество не е изпълнило задълженията си по договора, уведомяване за началния момент на доставките било направено едва в края на срока за изпълнение на договора - на 14.09.22 г., няколко дни по- късно по настояване на ищеца сформирана от него комисия посетила мястото на производство на продукцията, като след направена проверка се установило, че същата е негодна за използване според критериите на договора, както и че не е налице достатъчна наличност, за да бъдат изпълнени постигнатите между страните договорености; изпълнението на задължението на доставчика в срок било вече и обективно невъзможно; въпреки очевидна яснота за това, с цел изместване на отговорността по неизпълнение на договора, ответникът „К. ••“ ЕООД уведомил писмено ищеца с писмо с изх. № 17/02.10.2022 г., че поради негова забава не може да предостави договорените количества домати, тъй като към 02.10.2022 г. стопанската година били приключила, а договорът му за аренда бил прекратен на 01.10.2022 г. От своя страна на 07.10.2022 г. ищецът отправил до ответника писмено уведомление за разваляне на договора, изпратено на посочения в договора електронен адрес за кореспонденция, в което се съдържало и покана за връщане на платените по договора авансови суми в тридневен срок по посочена банкова сметка.

От своя страна, ответното дружество е поддържало теза, че изпълнението на задължението за предаване на стоката било забавено поради закъсняла вегетация на насажденията; въпреки това ответното дружество направило всичко възможно стоката да бъде предадена, като на 21.09.2022 г. осигурило транспорт и след предварително писмено уведомяване направило опит за транспортиране на продукцията до обект на ищеца, където товарният автомобил не бил допуснат; договорът не бил изпълнен именно поради виновно бездействие на ищцовото дружество за осигуряване на транспорт и организация по теглене и приемане на стоката на територията на предприятието му.

Прието е от първоинстанционния съд, че въпреки дадените указания, че носят доказателствената тежест да установят фактите, на които основават правоизключващите си възражения, същите не са сторили това.

Този извод се оспорва във въззивната жалба като необоснован и несъответстващ на събраните по делото доказателства. Навеждат се оплаквания, че от представената по делото кореспонденция било категорично установено, че "К. ••" ЕООД било изпълнило всички свои задължения по договора, като единствено било в забава за началната дата на прибиране на реколтата и предаването й на ищцовото дружество като преработвател; тази забава се дължала на обективни фактори, независищи от волята на представляващия дружеството, а именно - на климатични особености в процеса на зреене на реколтата през летните месеци на 2022 г.; въпреки наличие на реколта, отговаряща на критериите за качество, заложени в договора, ищцовото дружество не изпълнило задълженията си по договора, като не осигурило транспортна техника за извозване на прибрана продукция, не осигурило техническо съоръжение за физическо измерване на теглото на стоката, не осигурило хора и помещения за физически оглед на стоката, както и служители и лаборатория за химическото й изследване; на мястото, на което тези дейности трябвало да бъдат извършени, имало само строеж и нищо друго, което било установено пред съда.

Така наведените оплаквания няма основание да бъдат споделени.

Съгласно клаузите на представения писмен договор ответното дружество като доставчик е следвало да престира договореното количество продукция общо от 2500 т чрез предаване на продукция по 60 т на ден с ориентировъчна начална дата 20.07.22 г. Т.е. касае е се не за еднократно изпълнение, а за продължително такова за период от 42 дни. По делото действително е представена кореспонденция между страните, най-ранната начална дата на която е 9.9.22 г. В уведомително писмо от 9.9.22 г. дружеството-жалбоподател уведомява ищеца, че считано от 17.9.22 г. започва кампания по прибиране на реколтата от 300 дка консервни домати, като кани ищеца да осигури транспортни средства на блока, намиращ се в гр. П.. На 14.9.22 г. следва писмо, с което се сочи, че е допусната техническа грешка и блокът се намира в с. Ц.. От страна на преработвателя с писмо от 17.9.22 г. дружеството е поканено да посочи точното местонахождение на блока, където се отглежда продукцията и да осигури достъп за вземане на проби от почвата и от самата продукция, и за предоставяне на книга на агронома, със заявлението, че не може да бъде приета продукция без предварително осъществен такъв контрол по предвидения в договора ред. Координати на блока са изпратени от "К. ••" ЕООД на 17.9.22 г. От преработвателя е изпратена комисия за проверка на реколтата, като е съставен протокол от 18.9.22 г., според който произведените домати не отговарят на качествените показатели за доматите според клаузите на договора /смачкани, неузрели, със струпеи и т.н./, като е взета проба за изследване. Дневник за растителна защита е предаден на 19.9.22 г. С писмо от 20.9.22 "К. ••" ЕООД уведомява ищеца, че от 21.9.22 започва прибиране на реколтата, като е осигурило транспорт поради негово бездействие с предупреждение, че ако на адреса на предприятието не съществува кантар и ако не бъде осигурена техника и представител, който да приеме продукцията, същата ще бъде изсипана пред портала на предприятието. С писмо от същата дата преработвателят отговаря, че без да е взет резултат от биохимичен анализ, който да потвърди, че стоката отговаря на изискванията по договора, същата не може да бъде приета. Налице е писмо от 21.9.22 г., отправено от "К. ••" ЕООД до ищеца, според което на дата 21.9.22 г. били докарани домати, но входната врата на предприятието на ищеца била затворена, никой не отговорил на опитите да се свържат с представител на дружеството, отвън било установено, че сградата няма кантар за камиони, видимо имало строеж на нещо като хале, но не и преработвателно предприятие /писмото е придружено с неясни черно-бели снимки/.

С писмо от 30.9.22 г. ищцовото дружество уведомява доставчика, че са готови резултатите от взетите проби и същото има готовност за приемане на продукцията, след като е потвърдено нейното качество от лаборатория, като се иска потвърждение на възможността за предаване на уговореното количество - по 60 т. дневно, като са приложени протоколи за изпитване от 29.9.22 г. Отговорът от страна на "К. ••" ЕООД е от 2.10.22 г. и според него стопанската година вече е изтекла, площите, предмет на договора, били наети до дата 1.10.22 г., при което вече била въведена техника за изчистването им; заявено е, че е допусната забава от страна на преработвателя, изразяваща се в неорганизиране на периодични проверки, неорганизиране на специалисти за вземане на проби, неорганизиране на прием, претегляне, разтоварване и т.н., респ. към този момент вече няма продукция, която да бъде предадена. От своя страна, преработвателят с писмо от 7.10.22 г. отправя уведомление, че разваля договора поради неизпълнението му от страна на "К. ••" ЕООД.

Цялата коментирана кореспонденция между страните е по електронен път и няма спор, че е разменена между тях.

От същата обаче не може да се направят фактическите изводи, желани от жалбоподателите, а именно, че тази кореспонденция доказвала изпълнение на договора от страна на "К. ••" ЕООД, само при наличието на известна забава, респ. че доказва забава на кредитора, изразяваща се в описаното във въззивната жалба бездействие.

Уведомлението, че се започва събиране на реколтата от дата 17.9.22 г. е отправено в момент, когато според клаузите на договора изпълнението вече е следвало да бъде приключено /42 дни, начиная ориентировъчно от 20.7.22 г. По делото няма каквито и да било доказателства в подкрепа на твърдението, че са налице някакви особени климатични условия през лятото на 2022 г., които обективно са се отразили на процеса на зреене на доматите, при което твърдението за "форсмажорни обстоятелства" е изцяло голословно. Очевидно от 17.9.22 г. до края на стопанската година, посочена от самото дружество в писмото му от 2.10.22 г., обективно е невъзможно да се осъществи доставка на договорената продукция по посочения от договора начин /ритмично, ежедневно по 60 т/. Съгласно чл. 6.3.1 от договора преработвателят не е длъжен да приема продукция, която не отговаря на изискванията за качество, заложени по договора. Конкретните координати на блока в с. Ц. са му изпратени с писмо от 17.9.22 г., като по делото няма каквито и да било доказателства преди тази дата същият да е уведомен за местонахождението на блока, при което да е имал възможност да осъществи контрол по отношение качеството на почвата и реколтата. Доказателствата по делото сочат, че резултати от съответните химически изследвания са налице едва към дата 29.9.22 г., при което до тази дата съобразно клаузите на договора преработвателят не е бил длъжен да приема продукция. Отделно от това, по делото въобще липсват доказателства да е била налична продукция в договорения в договора обем, нито пък надлежни доказателства такава да е доставена, дори и в някакво минимално количество спрямо уговореното. Уведомителното писмо за извършена доставка до портала на ищцовото предприятие на дата 21.9.22 г. не съдържа каквато и да било конкретика относно това за какво количество става въпрос, използван е изразът "докарахме домати", като по делото дори не са наведени конкретни твърдения в тази насока. Самото писмо представлява едно изявление на автора, което като частен свидетелстващ документ няма материална доказателствена сила по отношение на фактите, посочени в него. Няма такава стойност и изявлението, че на място нямало кантар за камиони, имало само строеж, а не преработвателно предприятие, както и приложените снимки в тази насока.

Т.е. ответното дружество не е доказало надлежно твърденията си, че е изпълнил задълженията си по договора, нито пък възраженията, че неизпълнението се дължи на забава на кредитора, изразяваща се в недаване на необходимото съдействие съгласно клаузите по договора. Изявленията във въззивната жалба за това, че е проведено такова доказване, всъщност са изцяло бланкетни и неподкрепени с конкретни съображения.

С оглед горното ПАС намира, че подадената въззивна жалба е неоснователна. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено като обосновано и законосъобразно.

В отговора на С•• К. ООД е направено искане за присъждане на разноски. Списък на разноските не е представен. Не се констатират доказателства по делото за направени разноски за настоящето производство, поради което такива не се присъждат.

Мотивиран от горното ПАС