Решение № 760 от 8.2.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 3959/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК. С Решение № 20009048 от 31.01.2022 г., по гр.д. № 7164/2020 г. по описа на СРС, 157-ми състав, са отхвърлени предявените от „Д.Г. 2014“ ЕООД, срещу ЗАД „Д.Б.Ж.И З.” АД, иск с правно основание чл.419 от КЗ, вр. чл. 435 от КЗ, вр. чл.17 от Конвенцията за договор за международен автомобилен превоз (CMR) за заплащане на сумата от 7480 евро, представляваща застрахователно обезщетение по договор за „Гражданска отговорност на превозвача с МПС по суша“, сключен на 12.03.2018 г., за загуба на превозван товар с превозно средство камион - влекач марка „Мерцедес“, модел „Актрос“ с ДК № •••••••, поради извършена на 12.02.2019 г. около 2: 00 ч. на паркинг бензиностанция за камиони, находяща се в Великобритания на адрес - А14 Huntington ENG РЕ 28 WD, кражба на 250 бр. акумулатори и с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 930, 61 лв. - представляваща лихва за забава за периода 24.06.2019 г. - 07.02.2020 г.. С Решението районният съд е възложил разноските в тежест на ищеца. Недоволен от така постановеното решение е ищецът, който в законоустановения срок е депозирал въззивна жалба. В жалбата са наведени доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Релевират се възражения за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с анализ и оценяване на събрания доказателствен материал. Оспорва изводите на районния съд относно извършване на кражбата от „неохраняем паркинг“, като навежда доводи в обратна насока. Твърди, че шофьорът на превозното средство не е проявил груба небрежност, даваща основание за отказ на застрахователя да заплати дължимото обезщетение. Поддържа, че не са налице предпоставките на чл. 408 КЗ. Оспорва изводите на СРС, че CMR-застраховката не е задължителна. Твърди, че всички елементи за ангажиране отговорността на застрахователя са доказани, поради което моли решението на СРС да бъде отменено, като вместо него да бъде постановено ново, с което исковите претенции да бъдат уважени в цялост. Претендира разноски. В срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК е депозирана насрещна въззивна жалба от ответника. Оспорва наведените във въззивата жалба доводи и възражения. Излага подробни съображения за правилност на първоинстанционното решение, поради което моли то да бъде потвърдено. В случай, че въззивната жалба бъде приета за основателност, отправя искане за уважаване на наведени от ответното дружество възражения за прекомоерност и съпричиняване. Претендира разноски. Релевирано е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното: Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. В процесня случай предмет на въззивна проверка е решението в неговата цялост предвид подадените въззивна и насрещна въззивна жалби. При извършена проверка съдът намира, че атакуваното решението е валидно и допустимо. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното: Предявен е иск с правно основание чл. 435, ал. 1 КЗ вр. чл.17 от Конвенцията за договор за международен автомобилен превоз (CMR). Предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя по такъв договор са следните: валидно застрахователно правоотнишение с ищеца по договор за застраховане; настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора; събитието да представлява покрит риск, съобразно уговореното между страните; размер на дължимото застрахователно обезщетение; уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие; удовлетворяване на увреденото лице от страна на застраховния. В процесния случай страните не спорят, че са валидно обвързани от договор за застраховка „Гражданска отговорност на превозвача с МПС по суша“, сключен на 12.03.2018 г., със срок 1 година до 12.03.2019 г., което обстоятелство се установява и от приетите по делото писмени доказателства – застраховка „Гражданска отговорност на превозвача с МПС по суша“ полица с № 0900000095, ведно с общи условия към нея, по силата на който застрахователят е приел да застрахова материалната отговорност на превозвача на фирмата „Д.Г. 2014 г.“ за загуба и/или повреда на превозван от нея товар; анекс № 1 към застрахователната полица, с който се изменя регистрационния номер на ППС - •••••••; платежни нареждания във връзка с изплатени застрахователни премии по застрахователната полица от страна на застрахования. На първо място, въззивният съд с оглед наведените във въззивната жалба възражения намира за необходимо да конкретизира характера на процесния договор за застраховка. Видно от съдържанието на застрахователната полица страните са се договорили да бъде застрахована материалната отговорност на превозвача на фирмата „Д.Г. 2014 г.“ за загуба и/или повреда на превозван от нея товар с ППС с рег. № •••••••. Договорът за застраховка, сключен между превозвача и застрахователя, с предмет на застраховката отговорността на превозвача за вреди от липса или повреда на стоката, нанесени от превозвача на трети лица при осъществяването на търговската му дейност по превоз на стоки по занятие, притежава характеристиките на договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Предмет на договорът е рискът от възникване на отговорността на превозвача на основания, произтичащи от неизпълнение на договора за превоз, за вреди, които не могат да бъдат предварително определени. Договорът за застраховка с предмет на застраховката отговорността на превозвача за вреди от липса или повреда на стоката следва да се различава от договора за застраховка срещу рискове на превоза. Първият има характеристиките на договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Предмет на такъв договор е рискът от възникване на отговорност на превозвача на основания, произтичащи от неизпълнение на договора за превоз. От друга страна, договорът за застраховане срещу рисковете на превоза по чл. 419 КЗ покрива всички рискове, на които е изложен товарът. Този договор представлява вид имуществено застраховане на вещи и има за цел да покрие вредите, нанесени на превозвания товар, независимо от причините за увреждането и наличието на вина у превозвача /в този смисъл Решение Решение № 27 от 29.07.2016 г. по т. д. № 2415/2014 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС; Решение № 47 от 30.07.2019 г. по т. д. № 1502/2018 г., Т. К., І Т. О. на ВКС/. Т.е. между двата вида застрахователни договора е налице съществена разлика – в единия случай застраховката покрива вредите, причинени на товара, а в другия – отговорността на превозвача. В процесния случай се касае за застрахователен договор, покриващ материалната отговорност на превозвача при загуба и/или повреда на превозван товар, поради което неправилно районният съд е посочил, че правната квалификация на иска е във връзка с разпоредбата на чл. 419, ал. 1 от КЗ. Допуснатата неточност не води до промяна на дадената правната квалификация по чл. 435 от КЗ, нито до неправилност или недопустимост на решението, тъй като районният съд е разгледал наведеното от страната фактическо основание и е обсъдил релевантните за спора факти. Съдът приема за установено по делото, че въззивникът ищец е сключил с LKW Walter - Международна транспортна организация АГ договор за превоз на автомобилни акумулатори с общи тегло 23 кг и количество 25 палети за еднократна употреба, от Веронела, Италия до Съндърланд, Великобритания, с изпращач FIAM Energy Technology S.p.A и получател Nissan Vantev Europe Limited, с дата на товарене 08.02.2019 г., когато е била натоварена, а превозът е извършен с влекач рег. № ••••••• и полуремарке с рег. № •••••••. Тези обстоятелства се установяват от приетите по делото писмени документи, неоспорени от страните – поръчка от LKW Walter - Международна транспортна организация АГ, международна товарителница, писмен документ „Ежедневна връзка с доставчика“ от Нисан Съндърланд, известие за доставка, опаковъчен лист. Във въззивното производство не са наведени конкретни възражения във връзка с тези обстоятелства. С оглед сключения договор за международен превоз следва да се отбележи, че в отношенията между застрахователя и застрахования разпоредбите на Конвенцията за договор за международен автомобилен превоз намират приложение единствено доколкото размерът на дължимото застрахователно обезщетение е обусловен от дължимото от превозвача на правоимащия обезщетение, а то се определя по реда на чл. чл. 23 § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки. Приложение намират и разпоредбата на чл. 17, т. 1 и т. 2 от Конвенцията СМR, съгласно която превозвачът е отговорен за липса на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, като той може да се освободи от тази отговорност, когато липсата се дължи на грешка или нареждане на правоимащия, на присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да преодолее. На следващо място, по делото не е спорно, че в срока на действие на застрахователния договор, на 12.02.2019 г., около 2: 00 ч. - шофьорът на застрахованото ППС при осъществяване на горепосочения превоз е паркирал превозното средство на паркинг бензиностанция за камиони, находяща се в Великобритания на адрес - А14 Huntington ENG РЕ 28 WD, където е била извършена кражба на акумулатори от камион - влекач марка „Мерцедес“, модел „Актрос“ с ДК № ••••••• /посочен в полицата като застраховано ППС/. Тези обстоятелства са отделени като безспорни с обявения за окончателен доклад по делото на районния съд без възражения от страните. Във въззивното производство не са наведени конкретни доводи в тази насока, нито са релевирани възражения във връзка с доклада, поради което въззивният съд приема горепосочените обстоятелства за установени по делото. Въззивният съд намира за доказани както факта на кражбата, така и количеството на откраднатите акумулаторни батерии - 250 батерии от RAN RRAC2232 на стойност 7480 евро, което се установява от свидетелските показания на разпитания по делото свидетел П.. Настоящият съдебен състав кредитира показанията на свидетеля. Същите са вътрешно логични, последователни и намиращи подкрепа в останалия доказателствен материал, а именно сигнал за логистичен проблем с № 6226-YCE-C10, изходящ от Нисан, Съндърланд, в който е обективирано, че при пристигане на влекач рег. № ••••••• и полуремарке с рег. № ••••••• е установена липса на 250 батерии от RAN RRAC2232 на стойност 7480 евро, които били обявени от превозвача за откраднати. По делото е прието заключение на съдебносчетоводна експертиза, неоспорено от страните. Същото е изготвено от компетентно вещо лице, отговорило пълно и точно на поставените въпроси, поради което въззивният съд го цени при изграждане на вътрешното си убеждение. От същото се установява, че стойността на откраднатите автомобилни акумулатори се равнява на 6852, 50 евро, а разликата до 7480 евро в размер на 627, 50 евро представляват разходите за транспорт за откраднатите батерии. Експертът, след анализ на счетоводни документи, представени му от въззивника ищец, е установил, че сумата в размер на 7480 евро е заплатена на LKW Walter - Международна транспортна организация АГ чрез прихващане. Въз основа на горното по делото се установява, че въззивникът е доказал заплащането на обезщетение на увредените лица, което е условие за възникване на претенцията му към ответника по чл. 435 КЗ. Следователно ищецът се е суброгирал в правата на удовлетворените лица и за него е възникнало правото да претендира заплатените сума от ответника. По делото са ангажирани и доказателства за уведомяване на застрахователя, предявяване на претенцията пред него и отказ на същия да заплати застрахователно обезщетение, които обстоятелства не се оспорват от страните. Основният спорен въпрос пред въззивната инстанция е дали кражбата е осъществена от неохраняем паркинг и допустимо ли е застрахователят да откаже изплащане на застрахователно обезщетение и на какво основание. Във връзка с изясняване на фактите относно паркинга са събрание следните доказателства: По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на шофьора на влекач марка „Мерцедес“, модел „Актрос“ с ДК № •••••••, посочен в полицата като застраховано ППС – свидетелят П.П.. Свидетелят споделя свои лични възприятия относно осъществената кражба на батерии от процесното ППС. Неговите показания са вътрешно последователни, логични, непротиворечиви и намиращи подкрепа в останали доказателствен материал. От показанията на свидетеля се установява, мястото на което е било паркирано управляваното ППС, периодът на престой, времето, през което същият е спал, респективно през което са били откраднати акумулатнорните батерии. Свидетелят споделя, че паркирал управляваното от него ППС за подхода на бензиностанцията, тъй като нямало свободни паркоместа, като камионът, паркиран по този начин, се намирал в непосредствена близост до магистралата /дясната му страна/, а лявата сочела към ниви. Свидетелят твърди, че паркингът не е бил охраняван, като видеонаблюдение имало към самата бензиностанция. П. посочва, че почивката му била между 15: 00 часа до 02: 00 часа, като около 21: 00 часа заспал, а към 01: 00 се събудил, а липсата на батерии установил в около 02: 00 часа през нощта, когато е трябвало да потегли по маршрута. Същият споделя, че не е усетил необичайни звуци, като камионът се разтресвал от преминаване на автомобили по магистралата. Въззивният съд преценявайки показанията по реда на чл. 172 ГПК, доколкото свидетелят е служител на въззивика ищец, намира, че същите са обективни. Свидетелят добросъвестно споделя свои лични възприятия, в който смисъл показанията са му източник на преки доказателства. Същевременно споделеното от него намира подкрепа в останали събран по делото доказателствен материал – изготвените по делото съдебнотехнически експертизи, които потвърждават, че по време на извършване на кражбата той не е имало как да усети промяната в натоварването, нито качването на човек, среден по ръст и тегло би довело до осезаеми за свидетеля вибрации. Експертизите потвърждават изложеното от свидетеля и относно паркинга, според които същият е осветен, обществен, с безплатен престой до 2 часа, и не на последно място споделеното от П. относно престоя му на процесния паркинг се потвърждава от данните от тахографа, които са били обект на изследване от СТЕ. С оглед съответствието между доказателствата за въззивния съд не съществува съмнение за достоверността на показанията, поради което ги кредитира в цялост. По делото са приети заключение на съдебна авто-техническа експертиза, съдебнотехническа експертиза, допълнителна техническа експертиза, изготвени от вещото лице И. неоспорено от страните. Същите са изготвено от компетентно вещо лице, отговорило пълно и точно на поставените въпроси, поради което въззивният съд ги цени при изграждане на вътрешното си убеждение. От тях се установява, че на разстояния от 100 км от процесната паркинг-бензиностнация с адрес - А14 Huntington ENG РЕ 28 WD, са разположени 5 на брой паркинги с огради, осветление, охрана и видеонаблюдение, като 1 от тях се е намирал по посоката на движение на камионът и е бил на отстояние от процесния паркинг – 63 км. Експертът е установил, че теглото на единична бройка акумулаторна батерия от вида на откраднатите е 14.8 кг, като липсващите батерии са били пакетирани на 4 европалета (240 броя) и 10 броя били свалени от пети палет. Посочено е, че общото тегло на откраднатите вещи е 3700 кг, което означавало че те биха могли да бъдат транспортирани от едно ППС с товароносимост над 3500 кг. Експертът е заключил, че за преместването на товара може да бъде използвано, както специално оборудване, така и той да бъде изнесен на ръка постепенно, като с оглед спецификите на конкретния случай - изрязаните отвори в брезента на ремаркето, дава заключение, че кражбата е осъществена механично чрез изнасяне предметите на ръка. Според вещото лице кражбата е извършена от странична лява част на полуремаркето. Посочва, че промяната на теглото на товара със средно статистическо тегло на зрял мъж в добра физическа форма представлява 0, 43 % и не може да окаже влияние върху окачването на ремаркето и на влекача, така че да създаде субективно усещане за промяна. Разстоянието от мястото, от което са били разтоварвани батериите, до мястото за почивка на шофьора е както следва около 12, 5 метра от задния разрез и около 7, 5-8 метра от предния разрез, като от мястото за почивка на шофьора той не е имал видимост чрез страничните огледала към мястото, от което са свалени батериите. Според експерта изменението на общото тегло с намаляването му при изнасяне на 250 батерии не би оказало влияние на окачването, така че да създаде субективно усещане за подобна промяна. Според заключението на СТЕ паркингът, на който е осъществена кражбата, е оборудван с осветителни тела, обществен е, предназначен за спиране и престой на МПС от различни типове и категории и безплатен престой до 2 часа. Въззивният съд не кредитира заключенията, даващи отговор на въпросите относно това дали при извършване на кражбата са използвани или не осветителни тела, както и колко човека са осъществили същата, тъй като в тази част експертът обосновава изводите си не на конкретни факти по делото и събрани доказателства, а на предположения. По делото са приети протокол за водача, автоматично генериран от тахографа и дигитална карта на водача, работна смяна на водача, доклад на тахографа на камиона и дигитална карта на водача за използваното от него МПС, които са били обект на допълнителна СТЕ, установяващи движението на процесния камион, времето на престой и времето на движение. При съвкупния анализ на така събраните и обсъдени доказателства въззивният съд приема, че паркингът, находящ се във Великобритания на адрес - А14 Huntington ENG РЕ 28 WD, не е бил охраняем, като неоснователни се явяват доводите на въззивника в обратната насока, позовавайки се на твърденията на свидетеля, че към бензиностанцията е имало видеонаблюдение. Характеристиката на паркинга като охраняем обект представлява оценъчна квалификация, поради което от значение за изводите на съда е дали конкретното местонахождение на товарния автомобил, откъдето е извършена кражбата, съответства на общоприетите за такива места изисквания за безопасност, които включват наличие на физическа охрана и непрекъснато наблюдение, визуален контрол върху паркираните превозни средства, включително (макар и незадължително) чрез специални технически средства (камери, алармени устройства и др.), ограничен достъп на външни лица, вкл. чрез осигуряване на пропускателен режим единствено за водачите/собствениците на паркираните в него моторни превозни средства. В случая при съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, се установява, че паркингът е обществен, предназначен за спиране и престой на МПС от различни типове и категории и безплатен престой до 2 часа. Свидетелят П. категорично заявява, че паркингът не е бил охраняван. Следователно достъпът до мястото, на което е бил паркиран автомобилът, не е бил ограничен по някакъв начин. Категорични са показанията на П. за наличието на видеонаблюдение към бензиностанцията. В тази връзка следва да се отбележи, че наличието на камери в обекта, не представлява охрана, а техническо средство, което улеснява последващото установяване на механизма на осъществяване на противоправното действие, евентуално неговото разкриване, но не е от естество да изключи достъпа на външни лица и така да предотврати противоправни посегателства върху паркираните превозни средства. Същевременно свидетелят е категоричен, че на паркинга към самата бензиностанция не е имало свободни паркоместа, поради което същият паркирал на подхода към бензиностанцията. Посоченото от него място, доколкото не представлява очертано паркомясто, то и не следва да се третира като такова, независимо, че шофьорът на застрахованото ППС е паркирал там. Поради това дори и да се приеме, че е било налице видеонаблюдение, то същото касае бензиностанцията и обособените като такива паркоместа. С оглед така установеното се налага извод, че паркингът не е бил охраняван, доколкото не притежава белезите на охраняема зона, в споменатия по-горе смисъл. Неоснователни са доводите на въззивника във връзка с други паркирани товарни автомобили на същия паркинг, доколкото подобно обстоятелство не може да обуслови характера на паркинга като охраняем или не. С оглед фактическите изводи на настоящия съдебен състав относно обстоятелството, че пракингът не е охраняем, следва да бъде разгледано следващото възражение на въззивника относно допустимостта за изключване на отговорността на застрахователя. Неоснователни са възраженията на въззивника относно изводите на районния съд, че процесната застраховка е доброволна, а не задължителна. Всички предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя, свързани с възникването, валидността и съдържанието на застрахователното правоотношение, настъпването на застрахователното събитие, пораждането, изискуемостта на вземането за застрахователно обезщетение се уреждат от материалния закон, приложим към договора за застраховка, който в настоящия случай е Кодекс за застраховането. Независимо, че въззивникът превозвач осъществява своята търговска дейност извън територията на Република България, застрахователният договор е сключен с българско застрахователно дружество. Седалището и на двете страни по делото е на територията на Република България, поради което в отношенията между във връзка със сключения договор за застрахова е приложимо националното законодателство. В тази връзка правилно районният съд е приел, че застраховката на отговорността на превозвача за загуба и/или повреда на превозван от нея товар не е задължителна, а доброволна такава, позовавайки се вкл. на Решение № 47/30.07.2019 г. по т.д. № 1502/2018 г. по описа на ВКС, Т. К., I Т. О.. В действителност същото е постановено при действието на отменения Кодекс на застраховането. Разпоредбите, регламентиращи процесните отношения, в отменения и действащия Кодекс на застраховането са аналогични – чл. 226 от КЗ (отм.) и чл. 432 от КЗ, както и чл. 229 от КЗ (отм.) и чл. 435 от КЗ, поради което задължителната практика на ВКС, постановена при подобни случа по отменения Кодекс на застраховането е приложима и след влизане в сила на действащия закон. Разпоредбата на чл. 432 КЗ установява задължение за изплащане на застрахователно обезщетение дори и при умишлено увреждане само за застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, а застраховката „Гражданска отговорност на превозвача с моторни превозни средства по суша“ не е задължителна. Поради това и съгласно чл. 435 КЗ вр. чл. 432, ал. 2 от КЗ застрахователят по застраховка гражданска отговорност, която не е задължителна, може да прави на увреденото лице всички възражения, които произтичат от договора за застраховка и от гражданската отговорност на застрахования, с изключение на възраженията по чл. 395, ал. 6 и 7 и чл. 430, ал. 1, т. 1 - 4 и ал. 2. Предвид гореизложеното правилно районният съд е извършил преценка за наличие на предпоставки за отказ за плащане на застрахователно обезщетение по смисъла на чл. 408 от КЗ. Страните са свободни да уговарят както основания за носене на отговорност, така и основания за освобождаване от отговорност, но при съобразяване на ограниченията по чл. 408 от КЗ. В чл. 408 от КЗ са регламентирани основанията, въз основа на които застрахователят може да откаже плащане на застрахователно обезщетение. Съгласно ал. 1, т. 3 от посочената разпоредба застрахователят може да откаже да заплати обезщетение при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, но същото трябва да бъде значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие. В практиката на ВКС неотклонно се приема, че така посочените предпоставки трябва да са налице кумулативно, за да възникне правото на отказ по чл. 408, ал. 1 от КЗ за застрахователя. Тежестта на доказване, че е налице изключен риск е върху страната, която се позова на неговото приложение. В този смисъл Решение № 140 от 01.08.2018 г. по т. д. № 2278/2017 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, Решение № 105/11.07.2017 г. по т.д. № 1325/2016 г. на ВКС, I т.о., Решение № 86 от 18.07.2014 г. по т.д. № 2230/2013 г. на ВКС, II т. о., Решение № 185 от 5.03.2014 г. по т.д. № 350/2012 г. на ВКС, I т.о., Решение № 49 от 29.07.2013 г. по т.д. № 840/2012 г. на ВКС, I т.о. и Решение № 2 от 20.05.2013 г. по т.д. № 1031/2011 г. на ВКС, I т.о. и др.. В процесния случай в т. 7.8, т. 7.8.1 и т. 7.8.2. от ОУ към застрахователния договор е уговорено, че не се покрива отговорността на превозвача за загуба или щети при кражба на/от превозно средство, паркирано на неохраняем паркинг, или оставено без охрана, докато е било под отговорността на застрахования, включително и от МПС оставено без постоянен надзор, включително на бензиностанция; или когато водачът спи в кабината. В т. 21.3 ОУ към застрахователния договор е регламентирано задължение на застрахования да не оставя превозното средство без надзор, да заключва натоварените със стока МПС-та и винаги да ги оставя/паркира на осигурени места, охраняеми паркинги или по друг начин контролирани обекти. Следователно в застрахователния договор като задължение на застрахования изрично е предвидено да паркира ППС-та с превозваната стока на контролирани места, което задължение в процесния случай въззивникът ищец е нарушил с оглед възприетото от въззивния съд относно липсата на охрана на процесния паркинг. Неизпълнението на предвиденото задължение е значително с оглед интересите на застрахователя, тъй като същото е израз на необходимите минимални мерки за предпазване на превозваните стоки, респективно за ограничаване възможността от противоправни посегателства спрямо застрахованите превозни средства. Въззивният съд приема, че паркирането на неохраняемия паркинг се намира в причинна връзка с настъпването на вредата – именно паркирането на неохраняем паркинг е довело до загубата на товар. Това е така, тъй като с оглед естеството на извършената кражба – отнемане от вътрешността на полуремаркето 250 акумулаторни батерии след разрязване на два отвора в брезента, през които са пренасяни предметите с единично тегло около 15 кг, за осъществяването на която е било необходимо техническо време, през което, ако паркингът беше охраняем, е налице възможност за осуетяване на деянието. Последното е било възможно и с оглед свободния достъп до паркигна, респективно до превозното средство и превозвания товар. Ето защо и с оглед клаузата на раздел т. 7.8 от Общите условия, в полза на застрахователя е възникнало правото да откаже изплащането на застрахователното обезщетение /в горния смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 47 от 30.07.2019 г. по т. д. № 1502/2018 г., Т. К., І т. о. на ВКС, в което е прието, че искът е неоснователен по същество, тъй като по делото е установено, че камионът на застрахования превозвач, с който е бил осъществяван превозът, не е бил паркиран на охраняем паркинг в момента, в който е извършена кражбата на товара/. Неоснователни са възраженията на въззивника, касаещи изводи на СРС, че шофьорът на процесното ППС действал при груба небрежност, доколкото подобни правни изводи районният съд не е изложил. Първата инстанция не отхвърлил иска, уважавайки правоизключващо възражение на ответника поради проявена груба небрежност, поради което подобни изводи липсват. По горните съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение. По разноските: С оглед изхода на делото право на разноски има въззиваемият. Същият своевременно е претендирал присъждането на адвокатско възнаграждение, но не е представил доказателства за действителното му разходване, поради което искането му за възлагане в тежест на въззивника ищец направените разноски пред въззивния съд е неоснователно. Предвид на изложеното, съдът