РЕШЕНИЕ

№ 1248

гр. София, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова Членове: Капка Павлова, Георги Иванов при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно гражданско дело № 20251000500581 по описа за 2025 година С решение № 5998 от 04.11.2024г., постановено по гр.дело № 12488/2022г. по описа на СГС, ГО I- 17 състав е отхвърлен предявеният от К. Б. У., действащ в качеството си на ЕТ „К.Б.У.- К. У.“ против С. Д. Д. иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 74 236, 96 лв., представляваща стойността на причинените от ответницата на предприятието на едноличния търговец ЕТ „ К. Б. У. –К. У.“ имуществени вреди при изпълнение на задълженията й на търговски пълномощник на ищеца за периода 2013г.- февруари 2018г.

Против това решение е подадена въззивна жалба от ищеца в производството.

Страната счита атакуваният съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен като постановен в противоречие с процесуалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и поради необоснованост.

По- конкретно се поддържа, че направените от съда изводи не съответстват на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства, че е налице търговско пълномощно в изискуемата от закона форма и че през процесният период ответникът се е възползвала от предоставеното й пълномощно като е представлявала едноличния търговец като пълномощник по смисъла на чл.26 от ТЗ и е извършвала всички действия, влизащи в обичайната търговска дейност на едноличния търговец с произтичащите от закона правомощия. Безспорно било, че спрямо третите лица С. Г. е действала като пълномощник и е извършвала действия и сделки във връзка с предмета на дейност на вписания в ТР едноличен търговец. Доколкото същата е приела упълномощаването, то тя била длъжна да осъществява действията добросъвестно.

Изтъква се обстоятелството, че макар по счетоводни данни към 2009г. да е имало осчетоводени задължения на едноличния търговец в размер на 47 285, 20 лв., при обясненията на вещото лице в съдебно заседание било констатирано, че задължението по сметка „Други дебитори“ в размер на 29 950 лв. съответства на заприходената в баланса стойност на помещенията, в които се извършва търговска дейност и които помещения са закупени през 2001г. Освен това от сумата 15700лв. по сметка 493 „Разчети със собственици“ 9700лв. е останала непогасена към 2018г., а 6000лв. са били погасени и това е било отразено по партидата на самата С. Г.. Така в крайна сметка текущи задължения към 2009г. били само 1635, 20лв., което също било отразено в експертизата.

В същото време общият размер на задълженията, генерирани към 2018г. бил 120 000лв. по данни на приетата съдебно-счетоводна експертиза.

Поддържа се, че търговският пълномощник, когато действа в качеството си на довереник на търговеца, има задължението да води делата на търговеца с грижата на добър стопанин, като се грижи за неговите интереси и това включвало и уведомяване ако дейността има финансови затруднения. В случая ответницата не се била обърнала към търговеца за съдействие, нито е искала предоставяне на финансови средства.

Предвид на тези доводи се моли обжалваното решение да бъде отменено и въззивният съд да постанови ново, с което да уважи исковете.

Насрещната в производството страна – С. Д. Г. е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва. Счита изложените оплаквания за неоснователни и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

И двете страни претендират разноски в настоящото производство.

Софийският апелативен съд, извършвайки проверка на обжалваното решение по повод въззивната жалба, събраните по делото доказателства и доводите на страните установи следното:

Ищецът К. Б. У., действащ в качеството си на ЕТ „К.Б.У.- К. У.“ основава иска си на твърдението, че е упражнявал търговска дейност като основният предмет на същата е било заведение за обществено хранене, находящо се в гр.София, ж.к.“•••“, до блок •, но през 2009г. поради възникване на други ангажименти, несвързани с тази дейност упълномощил ответницата С. Г. да действа от името на търговеца в качеството й на търговски пълномощник. Първоначално ищецът бил доволен от дейността на търговския пълномощник и поради това предприел дългосрочно пътуване в чужбина поради здравни причини.

При справка, направена от У. на 27.11.2017г. същият установил, че личната му банкова сметка е запорирана от НАП заради неплатени данъчни задължения на едноличния търговец. С оглед на това обстоятелство извършил проверка на дейността на търговския пълномощник и установил, че ответницата е действала недобросъвестно и в нарушения на ТЗ като пренебрегвайки интересите на търговеца, от когото била упълномощена, оставяла на предприятието на търговеца разходите и загубите от дейността, а в лично качество придобивала единствено активите, с което причинила имуществени вреди на търговеца. В края на месец 02.2018г. ищецът успял да вземе обратно оригинала на представеното на С. Г. търговско пълномощно.

В резултат на действията на ответницата били натрупани задължения към НАП като през 2014г. е било образувано изпълнително дело № 22140009344/2014г. по описа на НАП- ТД-София за събиране на публични вземания. Към него в последствие били присъединени и неплатени публични задължения за 2015г., 2016г. и 2017г., като къч 19.02.2018г. натрупаната сума била в размер на 42 848, 96лв., което включвало главница и лихви.

Ищецът започнал да извършва частични плащания, като за периода от 30.11.2017г. до 11.03.2018г. заплатил 3500 лв. - към НАП за погасяване на задълженията на едноличния търговец, . Тези действия били извършени чрез пълномощника на ищеца Г. Л. К.. По молба на У. това лице изтеглило потребителски кредит в размер на 30 000 лв., които суми заедно с още 4500 лв. Г. К. заплатил по изпълнителното дело на НАП за сметка на ЕТ на 16.02.2018г.

Съгласно договора за потребителски кредит лихвите, таксите и разноските по него били в размер на 10 781, 40лв., като тази сума следвало да бъде заплатена от ищеца.

Освен това, за натрупаните от С. Г. задължения към НАП Г. Л. К. заплатил и сумите 1250лв. на 13.07.2018г. и 3000лв. на 01.08.2019г.

При извършване на последващи проверки на дейността на С. Г., ищецът установил, че същата не е заплатила и задължения за консумативи- ток и вода, данъци и осигуровки, както и задължения към контрагенти на едноличния търговец в общ размер на 11709, 44лв.

Поддържа се, че за периода от 2013г. до 2018г. С. Г. в качеството си на търговски пълномощник е извършвала всички действия, свързани с обикновената дейност на търговеца. През това време в предприятието на същия постъпвали приходи, а С. Г. получавала възнаграждение за дейността си като търговски пълномощник. Същата била упълномощена да организира дейността на търговеца и да действа в интерес на представлявания търговец и да полага дължимата грижа за предприятието на същия.

През посочения период едноличният търговец претърпял имуществени вреди, изразяващи се в натрупване на задължения, които не са били заплатени от постъпващите приходи в предприятието на същия, като тези вреди били причинени от С. Г. в качеството й на търговски пълномощник на ищеца. Поради което на основание чл.26, ал.1 от ТЗ, вр.чл.45 от ЗЗД същата била длъжна да поправи тези вреди като заплати описаните по-горе суми. Общият размер на вредите е изчислен на 74 236, 96лв. за периода от 2013г. до месец февруари 2018г.

Претендира се законна лихва върху така посочената главница, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Ответницата е подала отговор на исковата молба, с който я оспорва.

Излага твърдения, че с ищеца се познават от дълги години и че са имали делови отношения, като още през 2004г. ищецът предоставил на ищцата пълномощно. Дали обаче това пълномощно и пълномощното от 2009г. представлявали търговски такива било предмет на доказване.

Излагат се твърдения, че задълженията на едноличния търговец били натрупани много преди 2013г. и по никакъв начин не били свързани с дейността на ответницата. Напротив- същата положила усилия да ги погаси своевременно, но за съжаление приходите от дейността на едноличния търговец не били достатъчни, за да покриват и съществуващите стари задължения, и новъзникващите.

Освен това, самият едноличен търговец се дезинтересирал от дейността на фирмата и не предоставял никакви средства за погасяване на задълженията за предходния период.

Оспорват се твърденията, че ответницата Г. е действала недобросъвестно и че е пренебрегнала дейността на търговеца като лично е придобивала активите, както и посоченото в исковата молба, че е спряла да плаща задълженията към НАП. Изпълнителното дело по описа на НАП било образувано през 2014г., но за задължения преди този период. Г. години наред изплащала стари задължения към НАП, доколкото приходите от дейността позволявали. Тя дори изтеглила потребителски кредит през 2010г., чийто размер бил 31224, 59 лв., с които погасявала задължения на търговеца, като тези пари не й били възстановени от него. Тя заплащала и лизинговите вноски за автомобил, придобит на името на едноличния търговец.

Във връзка с погасените задължения, посочени в исковата молба се посочва, че част от тях са били погасени по давност - например сумата от 6000лв. за ТБО и данък.

Оспорват се всички претендирани суми, както и твърденията, че ответницата е действала недобросъвестно и че е получавала адекватно възнаграждение за осъществяваната от нея дейност.

От фактическа страна:

Видно от представеното по делото пълномощно, наречено „търговско пълномощно“ ищецът К. Б. У., действащ в качеството си на ЕТ „К.Б.У.- К. У.“ е упълномощил ответницата С. Д. Д. да извършва всички дейности, свързани с упражняване на дейността на търговеца. Включено е и упълномощаване да продава фирмата на едноличния търговец, както на трети лица, така и на самата себе си.пълномощното е в изискуемата от чл.26, ал.1 от ТЗ форма- писмено с нотариална заверка на подписа.

С исковата молба ищецът е представил три броя разпореждания за присъединяване към изп.дело № 22140009344/2014г. по описа на ТД на НАП- София. От същите е видно, че са присъединени вземания за задължения за осигурителни вноски за 2016г. -2017г.

Представени са също и разпореждания от 05.02.2018г., 06.08.2018 и от 05.08.2019г., с които се разпределят постъпилите по същото изпълнително дело суми. От тях се установява, че със сумите 1000лв., 1250 лв. и 3000лв. са погасени задължения за държавно обществено осигуряване за периода от 01.01.2014г. до 30.10.2015г., като е включено и едно задължение за период от 01.11.2018г.- 30.11.2018г. в размер на 32, 88лв. Налични са три броя платежни нареждания – от 30.11.2017г., 15.12.2017г. и 30.01.2018г. за внесени по 1000лв. с всяко едно от тях по сметка на НАП.

С разпореждане от 19.02.2018г. е разпределена сума в размер на 34500лв., като с нея са погасени задължения за ДДО и дължими данъци за периода от 01.02.2014г. до 22.01.2018г.

Приложен е Акт за прихващане и възстановяване от 09.10.2018г. на Инспектор по приходите, от който е видно, че на търговеца не са възстановени суми за ДДС в общ размер на 2709, 44лв. като всички те са прихванати със задължения по посоченото по-горе изпълнително дело, които се отнасят за периода, посочен в исковата молба.

Ищецът е представил платежни документи за заплатени суми за осигурителни вноски и данъци в размер на 2897, 63лв. От тях 1379, 50лв. представляват осигурителни вноски и данъци за м. февруари 2018г. Заплатени са също местни данъци за автомобили, дължими от търговеца за 2016г. и 2017г.

В кориците на делото са налични и фактури и разписка за заплащане на суми за електроенергия и студена вода. От тях са исковия период са заплатени 1703, 02лв., а 809, 02 лв. са за последващи периоди.

Видно от приложената касова бележка е заплатена и фактура за счетоводно обслужване за м.01.2018г., чиято стойност е 200лв.

Представен е договор за потребителски кредит №3101568, сключен между Г. Л. К. и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, с която на физическото лице е отпуснат кредит в размер на 30 300лв. Видно от същия дължимата сума за връщане е в размер на 40781, 41 лв. Представено е и платежно нареждане за плащане към бюджета в размер на 34500лв., както и извлечение от сметка, от които е видно, че Г. К. е превел тази сума за погасяване на задължения на едноличния търговец.

Тези писмени доказателства не са оспорени от ответната страна. Единственото възражение, релевирано в отговора на исковата молба е това, че част от сумите не се отнасят за периода, през който ответницата е била упълномощена да осъществява дейностите, свързани с управлението на дейността на едноличния търговец.

Представени са също справка за дължими наеми от търговеца към 30.06.2004г. и писмо от Столична община за размера на дължимия наем към 26.03.2004г. Въззивният съд намира, че последните два документа са неотносими към спора, тъй като се отнасят за предходен на искове период и не следва да бъдат обсъждани.

Ответницата е представила копие от пълномощно от ищеца, с което я упълномощава да извършва всякакви действия от името и за сметка на ЕТ „К.Б.У.- К. У.“ с нотариална заверка на подписа от 13.02.2004г., както и копие от решение на Районен съд- Сливница, с което едноличният търговец е осъден да заплати на Столична община наем за ползване на недвижим имот за периода 01.07.2002г. - 01.02.2003г. Приложен е също договор за потребителски кредит, отпуснат на ответницата на 16.12.2010г. Предоставената сума е в размер на 31224, 59лв.

По делото е допуснато и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Л. Б.. От отговорите на поставените на вещото лице въпроси става ясно, че за периода 2009г.-2018г. ЕТ „К.Б.У.- К. У.“ е извършвал търговска дейност чрез заведение за хранене, намиращо се в гр.София, ж.К. „•••“, до блок • (бистро „•••).

Вещото лице е посочило всички заплатени суми по представените от ищеца платежни документи. Описани са и трудовите договори, сключени от ЕТ „К.Б.У.- К. У.“ за периода 2006г.-2019г.

В табличен вид са дадени приходите от дейността на търговеца от продажба на стоки по години и разходите за персонала за същия период. От тази таблица става ясно, че търговецът е реализирал приходи от дейността, които са били по-високи от осчетоводените разходи за персонала. Доколкото няма данни, а и не са наведени и твърдения, средствата, които са оставали да са отчитани на упълномощителя или да са изразходвани за търговската дейност, то следва да се приеме, че те са оставали за упълномощеното лице.

Вещото лице се е запознало с баланса на търговеца и посочва, че към 01.01.2009г. осчетоводените задължения на търговеца са 42 хил.лв., от които 1 хил.лв. задължения към персонала, 1 хил.лв. данъчни задължения, като основните задължения са по сметка „ Други кредитори“- 29 500лв. и по сметка 493 „Разчети със собственици“ – 9700лв.

Към 01.07.2009г. сметката „Разчети със собственици“ е била задължена с още 6000лв. и сумата по същата е станала 15 700лв. До края тази календарна година 6000лв. от последното задължение са погасени, като паричните средства са осчетоводени по партидата на С. Г.. Останалите задължения от 9700лв, както и задължението по сметка „Други кредитори“ в размер на 29 500 лв. са останали непогасени до края на периода -2018г.

Експертът е посочил, че ако се изключат задълженията по тези две сметки, търговецът е в добро финансово състояние.

От задълженията към 01.01.2009г. непогасени са останали 415, 56 лв. задължения към общината, 152, 95лв. данък върху печалбата и 11, 97лв. представляващи задължение за предходен период – 2006г. Последното задължение е погасено с плащането, направено от Г. К. от 30.11.2017г.

Експертът е изчислил, че по изп. дело № 22140009344/2014г. по описа на НАП- ТД- София са заплатени 41 750 лв., а заплатените с наличните по делото платежни документи разходи са в общ размер на 5392, 19лв.

В табличен вид е изготвена справка относно осчетоводените от търговеца средства от собственик. Установява се, че фигуриращите като задължение към края 2009г. 9700лв. не са погасени към края на 2017г. Освен тях е осчетоводена сумата от 58 380лв. заеми към търговеца от С. Д. Г.. При разпита на вещото лице в съдебно заседание, същото е заявило, че сумата от 29500лв., осчетоводена по сметка „Други кредитори“ съответства на стойността на дълготрайните активи, в случая сградата, в който е ресторантът, като същата е налична в края и в началото на периода.

Съдът намира, че така изготвената експертиза е добросъвестно и компетентно дадена и поради това следва да бъде ценена при формиране на изводите на относно основателността на претенциите.

В хода на първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства – показанията на свидетелите В. М. С., Г. Л. К., А. К. И. и Ф. Ф. Ф.. Първата свидетелка работи в заведението, стопанисвано от едноличния търговец, намиращо се в кв.Младост, гр.София. Тя разказва, че е започнала работа през 2012-2013г. като през този период С. е била лицето, което я е наело и е плащало заплата. Не знае да е имало проблеми с НАП. Твърди, че ответницата й удържала суми за осигуровки, но не знае дали същите за превеждани към НАП.

През 2015г.-2016г. синът на ответницата Ф. започнал да помага в заведението и започнали проблеми с плащанията, имало липса на пари. Дори се налагало свидетелката да дава заеми на Г.. С. посочва, че през периода до 2018г. е имало освежаване на заведението.

Свидетелят К. е брат на ищеца. Същият разказва, че У. е извън България от 2004г. и оставил притежаваното от него заведение да бъде използвано като такова от ответницата. Твърди, че Г. се била задължила да управлява заведението. За кратко- през 2000г.- 2002г. свидетелят също се занимавал със заведението, но поради присъствието на ответницата спрял. След това го посещавал като клиент, като му правело впечатление, че е пълно. Знае, че в този период е имало ремонти в заведението, но не може да посочи какви са били те. През 2018г., когато на домашния адрес на свидетеля и ищеца дошло съобщение за огромни задължения към НАП, двамата братя отишли при Г., за да разговарят с нея. Тя признала, че има генерирани разходи и евентуално ще върне парите за тях. Не изпълнила задълженията и свидетелят, който след месец февруари 2018г. започнал да осъществява управлението на заведението, направил това със средства, изкарани от търговската дейност. Освен това изтеглил личен кредит, но погасявал вноските със средства от фирмата и към момента нямало задължения.

Свидетелят И. заявява, че познава ответницата С. Г., но не познава ищеца. През 2015г. свидетелят правил ремонт на заведението като вложил свои средства – около 20 000лв. Уговорката била това да бъде като заем за С., която да му ги изплати, но това не станало. Свидетелят има впечатление, че заведението винаги е работило. След ремонта се разширило. Описва какви подобрения са били направени в същото. Тъй като те не са предмет на делото, то съдът не възпроизвежда показанията в тази им част.

Свидетелят Ф. е син на ответницата. Той сочи, че неговата майка от 2004г. се занимавала със всичко, свързано с дейността на заведението. Работел на трудов договор там, но не помни през коя година. Тъй като имало трудни периоди, му плащали нередовно. Имало и други работници. На тях се плащало понякога със закъснения, но като цяло нямало сериозни проблеми.

Свидетелят няма спомен да се идвали писма от НАП или други институции за дължими суми.. С плащанията към тях се занимавала С.. Имало и счетоводно обслужване от фирма.

Твърди, че от момента, в който С. започнала да се занимава със заведението ищецът не е давал пари за дейността, а в същото време ремонтите били безкрайни. Те били правени от ответницата с нейни средства, които не й се възстановявали от фирмата. Освен това С. не получавала никакво възнаграждение от К. У..

В същото време Ф. посочва, че пред този период С. Г. не е работила на друго място, освен в заведението. Гледали то да върви и от това се издържали. Когато нямали пари, вземали заеми от близки. Майка му теглила кредити, които в голямата си част били използване за ремонти в заведението – за да се развива и да продължи да работи.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите С., И. и К., като показанията на последния преценява по реда на чл.172 от ГПК. Същите са безпротиворечиви и в съответствие с останалия доказателствен материал по делото.

По отношение на показанията на свидетеля Ф., съдът не дава вяра на същите в частта ми, с която той твърди, че през седемте години, в които С. Г. е управлявала заведението на ищеца, тя не е получавала никакво възнаграждение за тази си дейност, а в същото време влагала лични средства в неговото поддържане. Тези твърдения противоречат на посоченото от самия свидетел, че семейството се е издържало от тази търговска дейност. Освен това житейски неправдоподобно е едно лице да влага цялата си енергия в една дейност / Ф. посочва, че майка му отговаряла за всичко, свързано с търговската дейността- миене, зареждане, пазаруване, отваряне, обслужване на клиентите, оставане до късно, ако има клиенти, готвене/, да влага собствени средства за подобряване на дейността и да не получава в замяна нищо.

По реда на чл.176 от ГПК е изслушан ищецът по делото. Същият заявява, че от 2004г. не се занимава със заведението в кв.Младост. Преди това за известен период от време плащал наем за същото, но после го придобил. След 2004г., когато заминал за Испания, С. останала да работи в заведението Оставил й работещо заведение. През този период той не оставял пари за дейността, а само пълномощно да „върти заведението“. Няма спомен да е имал задължения към момента, в който е оставил заведението на С.. Работата на заведението изисквала да има наети хора и съответно, те трябва да бъдат осигурени. Докато бил в Испания въпроси относно данъци, осигуровки и консумативи не били коментирани.

Ищецът получил едно писмо за задължения и говорил със С.. Тя казал, че всичко е уредила. После обаче дошло второ писмо, в което сумата била двойна.

Посочва, че към момента държи заведението чрез фирмата, а управлението се осъществява от брат му.

Въз основа на така събрания доказателствен материал въззивният съд намира, че по делото е доказано, че ищецът е упълномощил ответницата С. Г. с права да управлява дейността му като едноличен търговец под фирма ЕТ „К.Б.У.- К. У.“. По делото е безспорно установено, че тя е приела упълномощаването като е извършвала такива действия.

Спорно е дали става въпрос за действия в качеството й на търговски пълномощник по смисъла на чл. 26 от ТЗ. Настоящият състав намира, че действията са именно такива. Видно от характера на правомощията, те се отнасят именно за осъществяване на търговска дейност. В същото време по делото беше безспорно доказано, включително и от показанията на свидетеля на ответната страна, че С. Г. е управлявала предприятието на търговеца изцяло. Съдебната практика приема, че когато физическо лице, действа като пряк представител на търговеца, овластено е да извършва действия и сделки, свързани с обикновената дейност на търговеца и не посочва собствено качество на прокурист или на самостоятелен търговец, то действа като търговски пълномощник по смисъла на чл.26 от ТЗ.

Неоснователни са възраженията, че между страните не е съществувал договор, който да урежда техните отношения. В практиката на ВКС по реда на чл.290 от ГПК се приема, че договорът, с който се уреждат отношенията между търговския пълномощник и търговеца може да бъде писмен или устен. В случая очевидно е имало уговорки между страните ответницата да получава приходите от дейността. Същата дори не отрича уговорките за получаване на възнаграждение, а само твърди, че не е получавала „ адекватно“ възнаграждение. Тъй като то обаче не е предмет на делото, е без значение дали е било адекватно, справедливо и др. След като ответницата е приела упълномощаването, то тя е била длъжна да го упражнява добросъвестно, а това включва своевременно заплащане на законоустановените задължения на работодателя - да заплаща дължимите осигуровки и данъци, както и да изпълнява сключените от името на търговеца договори. Доколкото тези задължения са за търговеца обаче, самият факт, че сумите са дължими все още не означава, че това представлява вреда за търговеца. Съдът намира, че в случая същественото е, че по делото се установи, че приходите от дейността са били по-високи от разходите, които са осчетоводявани за същата. Това означава, че е имало свободни средства, с които е можело да бъдат покривани задълженията. След като това не е направено и средствата не са отчетени на търговеца, то необходимостта тези задължения да бъдат покрити с други средства представлява вреда за ищеца.

Съдът приема, че тази вреда представлява пряка вреда от неизпълнение на договорното задължение на търговския представител да извършва действията и сделките от името на търговеца добросъвестно и в негов интерес. Недоказани останаха твърденията на ответницата, че предприятието на търговеца е било в лошо финансово състояние и се е наложило погасяването на стари задължения. Напротив- от приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза се установява, че отразените задължения по сметка 499 „Други кредитори“ на практика представляват стойността на сградата, в която се помещава заведението за обществено хранене, чрез което се осъществява търговската дейност, а другото по-голямо задължение – това към собственика не е погасено.

Правната квалификация на предявеният иск според въззивната инстанция е чл.82 от ЗЗД и чл.26 от ТЗ. Този извод следва от изричната норма на закона, че отношенията между търговеца и търговския пълномощник винаги се уреждат с договор. Поради това всяка вреда, причинена във връзка с неизпълнението на поетите задължения подлежи на обезщетяване на основание чл.82 от ЗЗД.

За да бъде уважен такъв иск е необходимо на първо място да има неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника. Следващият елемент от фактическия състав е да е настъпила вреда за имуществото на ищеца, като същата може да изразява в загуба или пропусната полза. На последно място е необходимо претърпените вреди да се предвидими.

От обсъденото по- горе става ясно, че ответницата не е изпълнила задължението си да упражнява дадените й пълномощия добросъвестно, като при наличие на свободни средства от търговската дейност не е погасила съществуващи задължения, свързани със същата. Налице е и вреда, тъй като при налични приходи от дейността, същите не са били използвани за заплащане на възникналите задължения и самите приходи не са предадени на търговеца. Последният е погасил възникналите задължения по-късно със средства извън търговската дейност и този разход представлява загуба за неговото имущество.

На последно място вредата е била предвидима, тъй като задълженията подлежат на заплащане и е било ясно, че в последващ момент те ще следва да бъдат погасени заедно с лихвите по тях.

Ето защо въззивният съд счита, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.82 от ЗЗД и искът е доказан по своето основание.

По отношение на размера:

Апелативният съд приема за безспорно установени като вреда сумите, които са заплатени за погасяване на публични задължения по изп.дело № 22140009344/2014г. по описа на ТД на НАП- София. Макар в тях да е включен и едно задължение от 2006г. в размер на 11, 97лв., тази сума не следва да изважда от общия размер на заплатените суми, тъй като тя е била дължима към момента на осъществяване на действията на управление на дейността на търговеца и същият е следвало да я погаси. Необходимо е да бъде извадена единствено сумата от 32, 88лв., която представлява задължение за м.11.2018г., който е извън исковия период.

Вреда за едноличния търговец представлява и сумата от 2709, 44лв., която е отказана да бъде възстановена и е прехваната със задължения за данъци и осигуровки.

От заплатените консумативни разходи на обезщетяване подлежат сумите за заплатени разходи преди края на месец февруари 2018г. Това са 1703, , 02лв., а останалите 809, 02лв. не са дължими, тъй като ес отнасят за следващите месеци на 2018г. Дължими са и сумите, заплатени от ищеца за осигурителни вноски и данъци за м.01.2018г., като и за местни данъци на автомобилите на търговеца за 2016г. и 2017г. Същите са в размер на 2897, 63 лв. съгласно представените платежни документи.

Съдът не приема за дължима сумата от 10781, 40лв., представляваща лихви такси и други разходи по кредита, изтеглен от Д. К., тъй като по делото няма доказателства този разход да е направен в действителност.

Не бяха представени доказателства и за заплащане претендираните с исковата молба суми от 3000лв., представляваща задължение на едноличния търговец по образувано срещу него изпълнително дело № 20177930400471 за задължения по договори с „Профон“ за 2016г. и 2017г., както за сумата 6000лв. за данъци върху недвижимите имоти на едноличния търговец и такса смет за периода от 2007г. до 2017г. включително.

С оглед на изложеното апелативният съд намира иска за основателен и доказан за сумата от 49 227, 21 лв., а за разликата до пълния му претендиран размер от 74 236, 96лв. – за недоказан.

Върху главницата се дължи и законна лихва, считано от датата на завеждане на делото до окончателното й изплащане, доколкото подаването на исковата молба представлява покана за плащане.

Поради това първоинстанционното решение ще следва да бъде отменено в частта му, с която искът е отхвърлен до посочения размер от 49227, 21лв., а в останалата му част ще следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото на въззиваемата страна ще следва да бъдат присъдени и направените в производството разноски.

Пред първата инстанция са представени доказателства за заплатени от ищеца 10655, 02лв. разноски Съобразно уважената част от иска му се дължат 7065, 44лв.

Пред въззивната инстанция за представени доказателства за заплатени 1577, 51лв. държавна такса и 5000лв. за адвокатско възнаграждение. С оглед уважената част от жалбата на въззивника следва да бъдат присъдени 4349, 05лв. разноски.

Предвид отхвърлената част от претенцията на ответницата се дължат 2405, 48лв. за първата инстанция, поради което и първоинстанционното решение в частта за разноските ще следва да бъде отменено в частта му, с която ищецът е осъден да заплати разноски над тази сума.

За въззивната инстанция на С. Г. следва да бъдат присъдени 745, 36лв. съобразно отхвърлената част от жалбата.

С оглед на изложеното, апелативният съд