Решение № 2770 от 5.4.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 2438/2023 г.

Производството е с правно основание § 4б ал. 1 от ДР на ЗИНЗС във връзка с чл. 128 и сл. от АПК. Образувано по жалба вх. № 13431/20.12.2023 година по описа на АдмС – Бургас, подадена от адвокат С. С. от АК – Стара Загора, като пълномощник на М. Г. Х. с [ЕГН] с адрес – Бургаски затвор, към която е приложена и ръкописна жалба на самия М. Х.. В жалбата на адвокат Стойчев се оспорва твърдян изричен отказ на началника на Бургаски затвор по молба вх. № М-6091/12.12.2023 година, подадена от Харакчиев с искане за получаване на допълнителна хранителна пратка за новогодишните празници на 2023 година - през януари 2024 година, на основание чл. 82 ал. 3 от ППЗИНЗС (лист 2). В ръкописната жалба на Харакчиев се оспорва твърдян мълчалив отказ на началника на Бургаски затвор по същата молба на Харакчиев (като входящият номер е сгрешен, написано е вх. № М-60 19 /12.12.2023 година) да се произнесе с изричен административен акт по искането за допълнителна хранителна пратка за новогодишните празници на 2023 година - през януари 2024 година, на основание чл. 82 ал. 3 от ППЗИНЗС (лист 3 - 7). В жалбата на адвокат Стойчев се заявява, че с молбата си от 12.12.2023 година Харакчиев е поискал допълнителна хранителна пратка, която да получи през януари 2024 година, а резолюцията „Не“ върху молбата, поставена от ответника, е незаконосъобразна. В ръкописната жалба на М. Х. се сочи, че със заповед № ЗН – 1312/05.12.2023 година началникът на затвора е разрешил получаването на една допълнителна хранителна пратка за новогодишните празници на 2023 година, която да бъде получена през декември 2023 година, но не е отговорил за искането на Харакчиев да получи през януари 2024 година допълнителна хранителна пратка за новогодишните празници, които се празнуват на „дата 01.01.2024 година“. В двете жалби се иска, съответно – отмяна на изричен отказ и отмяна на мълчалив отказ по молба вх. № М-6091/12.12.2023 година, подадена от М. Х. до началника на затвора. В съдебното заседание жалбоподателят Харакчиев се явява лично. Поддържа нищожност на „оспорения по делото административен акт“. Твърди, че с резолюцията върху молбата му началникът на затвора е „забранил нещо, което няма право да забранява, нито да разрешава“ и затова волеизявлението е нищожно. При евентуалност твърди, че е налице отказ на ответника да се произнесе по искането му, поради което иска отмяна на отказа и връщане на преписката – за произнасяне по същество. Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбите. Поддържа, че не е допуснато никакво нарушение с издадения отказ. Представя писмена защита. След като се запозна с доказателствата по делото, съдът приема за установена следната фактическа обстановка. Със заповед № ЗН – 1312/05.12.2023 година началникът на Бургаски затвор, във връзка с предстоящите коледни и новогодишни празници, на основание чл. 82 ал. 3 от ППЗИНЗС, разпоредил в корпуса на затвора, в ареста към затвора и в четирите затворнически общежития към затвора да се допусне по една хранителна пратка в един от дните през месец декември 2023 година, в който се провежда свиждане (с лишените от свобода от дадената група или със задържаните). Със същата заповед началникът на затвора изрично посочил, че лицата, изтърпяващи дисциплинарно наказание „Лишаване на хранителна пратка“ имат право на една допълнителна хранителна пратка, както всички останали лишени от свобода и задържани лица (лист 30 - 31). На 05.12.2023 година с молба вх. № М – 5958 М. Х. поискал от началника на затвора изрично разрешение да получи от близките си по време на свиждане на 17.12.2023 година, допълнителна хранителна пратка, по чл. 82 ал. 3 от ППЗИНЗС, за коледните празници на 2023 година през месец декември 2023 година. На 06.12.2023 година началникът на затвора отговорил на молбата, като поставил върху нея резолюция „Да“ (лист 32). На 10.12.2023 година с молба, получила вх. № М – 6091/12.12.2023 година, на основание чл. 82 ал. 3 от ППЗИНЗС, М. Х. поискал от началника на затвора да получи през месец януари 2024 година една допълнителна хранителна пратка за новогодишните празници на 2023/2024 година, като уточнил, че те са от 01.01.2024 година. Харакчиев посочил, че на 04.01.2024 година има насрочено свиждане по график с близките си и поискал от началника на затвора да се произнесе по молбата му своевременно, за да може да организира получаването на пратката (лист 33). На 10.12.2023 година инспектор по социалните дейности и възпитателната работа (ИСДВР) в Бургаски затвор изготвил докладна записка до началника по молбата на Харакчиев от 10.12.2023 година. В докладната записка инспекторът посочил, че на 04.12.2023 година Харакчиев вече е депозирал молба със същото съдържание, но за получаване на допълнителна пратка за коледните празници на 2023 година, цитирал нормата на чл. 82 ал. 3 от ППЗИНЗС, описал накратко съдържанието на заповед № ЗН – 1312/05.12.2023 година и направил извод, че със заповедта от 05.12.2023 година на лишените от свобода и задържаните е разрешено получаването на една допълнителна пратка за коледните и новогодишните празници, поради което Харакчиев би следвало да избере за кои празници (коледните или новогодишните) желае да получи хранителна пратка (лист 34). На 13.12.2023 година адресатът на искането поставил върху молба вх. № М – 6091/12.12.2023 година резолюция „Не. Указания за извънредни хранителни пратки за коледа и нова година през 2023 г. са дадени със заповед № 1312/05.12.2023 г на началника на затвора в [населено място]“. Под резолюцията бил положен подпис, без да е посочено кое е лицето, реален издател (лист 33). За установяване на автора на резолюцията от 13.12.2023 година, от настоящия съдебен състав са изискани доказателства от ответника. В отговор вх. № 1753/12.02.2024 година е посочено, че в периода 05 – 14.12.2023 година изпълняващ длъжността „Н.“ на Бургаски затвор е бил главен инспектор Ж. И., определен със заповед № ЗН – 1285/30.11.2023 година от началника на затвора – старши комисар Я. Ж.. Към отговора е приложено заверено копие от заповед № ЗН – 1285/30.11.2023 година от началника на затвора (с цитираното съдържание) и заверено копие от молба вх. № М – 6091/12.12.2023 година от М. Х. с положената резолюция върху нея. Тези доказателства не са оспорени от жалбоподателя и процесуалния му представител (лист 62 - 65). При така установените факти, съдът прави следните правни изводи. Въз основа на едни и същи факти жалбоподателят и процесуалният му представител първоначално заявяват, че оспорват съвършено различни актове на ответника – изричен отказ (според адвокат Стойчев) и мълчалив отказ (според Харакчиев), като впоследствие - в пледоария по същество – Харакчиев твърди, при евентуалност, че оспорва и изричен отказ на началника на затвора да му разреши допълнителна пратка. При така формулираните твърдения, като ги съпостави със съдържанието на оспореното волеизявление, съдът приема, че по делото се обжалва изричен отказ на началника на затвора от 13.12.2023 година да разреши на М. Х. получаването на допълнителна хранителна пратка за новогодишните празници на 2023/2024 година през януари 2024 година. Този извод съдът прави след съпоставяне на искането на Харакчиев в молбата от 12.12.2023 година и съдържанието на самата резолюция, започваща с „Не“. При така определения предмет на спора, съдът счита, че отказът – резолюция е издаден от компетентен административен орган. Съгласно чл. 82 ал. 3 от ППЗИНЗС, за новогодишните, коледните и великденските празници, както и за празниците на регистрираните в Република България религиозни общности, обявени с решение на Министерския съвет за календарната година, лишените от свобода имат право да получат по една допълнителна хранителна пратка. Според чл. 15 ал. 1 т. 4 и т. 6 от ЗИНЗС, началникът на затвора отговаря за спазването на законността в затвора, ръководи действията на служителите в кризисни ситуации, планира тематични проверки и лично осъществява контрол по носенето на постовата служба, организацията на охраната, състоянието и използването на охранителната техника, дейностите по реализиране на правата и задълженията на лишените от свобода, социалната и възпитателната работа. От цитираните разпоредби съдът прави извод, че именно началникът на затвора е компетентния административен орган, който следва да се произнесе по искането на М. Х. за допълнителна хранителна пратка във връзка с новогодишните празници. В конкретния случай началникът на затвора е отсъствал за периода 05 – 14.12.2023 година, когато е издадена обжалваната резолюция. За този период, обаче, началникът на затвора е издал заповед, на основание чл. 15 ал. 2 от ЗИНЗС, с която е определил друг служител от структурата на затворническата администрация да го замества – главен инспектор Ж. И., който е заместник – началник по режима и надзорно – охранителната дейност. Нормата на чл. 15 ал. 2 от ЗИНЗС предвижда, че началникът на затвора може да делегира със заповед правомощия на определени от него длъжностни лица. Доколкото към 13.12.2023 година на Ж. И., фактическия издател на резолюцията – отказ, надлежно са били делегирани правомощията на началник на затвора, съдът приема, че отказът е издаден от компетентен административен орган, а доводът за нищожност, направен с двете жалби, е неоснователен. При издаването на обжалваната резолюция не са спазени всички изисквания за форма на акта. Резолюцията е в писмена форма, в нея се съдържа изрично волеизявление на административния орган, кратки фактически основания, дата и подпис. Не е посочено името на подписалия акта, наименованието на органа – издател, както и пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва. Съдът счита, че установените пороци на акта нямат съществен характер и не могат да обусловят – сами по себе си – краен извод за цялостна незаконосъобразност на резолюцията. Резолюцията и подписът са положени върху молба, адресирана до началника на затвора, а в хода на делото се констатира, че фактическият издател на отказа е именно служителят от администрацията, който на 13.12.2023 година е осъществявал надлежно правомощията на началника на затвора. В този смисъл непосочването в резолюцията на точното наименование на органа не съставлява съществено нарушение. Не е съществено нарушение и пропускът на ответника да посочи пред кой орган и в какъв срок резолюцията подлежи на обжалване. Последицата от това е единствено предвиденото в закона удължаване на срока за обжалване, на основание чл. 140 ал. 1 от АПК. При издаването на резолюцията не са нарушени процесуални правила. По подадената молба от Харакчиев е изготвена докладна записка от помощен орган, в която са изложени правни и фактически доводи за неоснователност на искането. Тази докладна записка е приложена по делото, като част от административната преписка. Действително, органът не се е позовал изрично на докладната записка в текста на резолюцията – отказ, но, доколкото съдържанието съвпада с пестеливите фактически мотиви на ответника, съдът приема, че е налице надлежно мотивиране на акта, позволяващо извършването на контрол за законосъобразност. Обжалваният отказ е съобразен с приложимото материално право. Искането на М. Х., по повод което е започнало административното производство, е с правно основание чл. 82 ал. 3 от ППЗИНЗС. Според тази разпоредба, за новогодишните, коледните и великденските празници, както и за празниците на регистрираните в Република България религиозни общности, обявени с решение на Министерския съвет за календарната година, лишените от свобода имат право да получат по една допълнителна хранителна пратка. В конкретния случай, на 05.12.2023 година, преди подаването на втората молба от М. Х., началникът на затвора е издал заповед с правно основание чл. 82 ал. 3 от ППЗИНЗС, в която е определил, че, „във връзка с предстоящите Коледни и Новогодишни празници“ на лишените от свобода и на задържаните се полага „една допълнителна хранителна пратка“. Тази заповед не е оспорена, а именно тя е фактическото основание за извършения отказ по молбата на Харакчиев, предвид обстоятелството, че той е поискал (с предходна молба) допълнителна хранителна пратка за коледните празници и искането му е било изрично удовлетворено с поставянето на резолюция „Да“ върху молбата. След като с цитираната заповед на началника на затвора на лишените от свобода и на задържаните е била разрешена една допълнителна хранителна пратка за коледните и за новогодишните празници, а Харакчиев е избрал да получи такава за Коледа 2023 година (съгласно първата си по време молба), искането му за нова допълнителна пратка за същия период (коледните и новогодишните празници) – при наличието на издадена изрична заповед в тази насока – е било неоснователно. Затова и ответникът законосъобразно изрично е отказал да разреши на Харакчиев получаване на втора допълнителна хранителна пратка за същия период от време и на същото основание. За пълнота на изложението, съдът приема за необходимо да обсъди и твърденията на жалбоподателя, че в обжалвания отказ ответникът не е имал предвид допълнителна хранителна пратка, а извънредна хранителна пратка, чиято правна уредба не е идентична с процесната. Съгласно чл. 98 ал. 1 т. 3 ЗИНЗС, извънредната хранителна пратка е награда, давана за подчертана дисциплинираност, за проявено сътрудничество при провеждането на социални и възпитателни мероприятия, за постигнати успехи в работата, спорта, културно-масовата дейност и други положителни прояви лишените от свобода. В обжалваната резолюция е използван именно този термин - „извънредни“ хранителни пратки, вместо коректния - „допълнителни“ хранителни пратки. Въпреки тази словесна неточност, настоящият съдебен състав приема, че липсва основание за отмяна на административния акт. В резолюцията изрично е цитирана заповедта на началника на затвора от 05.12.2023 година, която урежда разрешаването на една допълнителна хранителна пратка за коледните и новогодишните празници, а самата резолюция е положена върху молбата на Харакчиев, в която отново изрично е посочено правното основание на което претендира да му бъде разрешено получаването на допълнителна хранителна пратка през януари 2024 година – чл. 82 ал. 3 от ППЗИНЗС. В този смисъл, макар и неточно използван, изразът „извънредни пратки“ следва да се тълкува като „допълнителни пратки“ по цитирания текст от правилника за приложение на закона, още повече, че и в изготвената докладна записка по искането (част от преписката) се съдържат фактически доводи за неоснователност на искането именно с оглед тълкуването и приложението на чл. 82 ал. 3 от ППЗИНЗС, а не с оглед приложението на чл. 98 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС (за предоставяне или отказ на пратка като награда). По изложените съображения, като приема, че жалбата е неоснователна, на основание чл. 172 от АПК, съдът