Решение № 5286 от 5.12.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 11406/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на „•••• •••• ••••“ ••••, представлявано от управителя Д.И.К., срещу наказателно постановление (НП) №29-2400067 от 12.07.2024г., издадено от ИД на ИА „Главна инспекция по труда“, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5 000 лева, на основание чл.85, ал.4, вр. чл.81, ал.1 от Закона за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/, за административно нарушение по чл.28, ал.1, вр. чл.26, а1, т.1 от ЗНЗ. В жалбата се твърди, че наказателното постановление е неправилно, незаконосъобразно и издадено при допуснати съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила, както и при неизяснена фактическа обстановка. Иска се отмяна на наказателното постановление. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява от процесуален представител. Писмено се поддържа жалбата, с искане за отмяна на НП и присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. Въззивната страна, редовно призована, не се явява, представлява се от процесуален представител. Изтъкват се твърдения за това, че жалбата е неоснователна и необоснована, като се иска тя да бъде отхвърлена, а НП - да остане в сила. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като взе предвид и прецени събраните по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия наказателно-процесуален кодекс поотделно и в съвкупност, съобразно с вътрешното си убеждение, прие за установена следната фактическа обстановка: На жалбоподателя „•••• •••• ••••“ ••••, представлявано от Д.И.К. в качеството на управител, е извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от ИА «Главна инспекция по труда». В хода на проверката са представени: писмена информация относно публикувани обяви за работа в чужбина; информация относно консултирани, насочени и започнали работа в чужбина по публикувани обяви, както и списък с лицата, кандидатствали и започнали работа; пет бр. заверени копия на обяви за работа в чужбина /за шлосери, техници по намотка на електромотори, общи работници в цех за обработка на телешко месо – в Р И., работници за хладилен завод - в Л., С. И. и за шофьори за обществена пералня - в Н., Г./. Проверяващите констатирали, че в обява «Общи работници в цех за обработка на телешко месо в Р. И.» са посочени изискванията към кандидатите и условията на труд – стартово заплащане 12.80 евро на час бруто, гарантирани 40 часа седмично, възможност за извънредни часове със заплащане 19.20 евро на час, работа на национални празници със заплащане 25.60 евро на час, постоянен ирландски трудов договор, който може да бъде подписан и в България, поседмично заплащане. В същата обява е посочено, че се касае за международни младежки програми. В писмена информация управителят на дружеството-жалбоподател сочи, че „•••• •••• ••••“ •••• има публикувани програми по международни, младежки и културно-обменни програми, учебни стажове в чужбина, като от началото на годината до датата на проверката няма настанени и сключени договори за програмите и дружеството не извършва посредническа дейност /не консултира, насочва и настанява кандидати за работа в чужбина/. От справка в публичния регистър се чете, че жалбоподателят не е сред регистрираните фирми за извършване на посредническа дейност за работа в чужбина. Установено е, че горната обява е била активна във времевия период 19.04.2024 г. – 17.05.2024 г., за което време е прегледана 197 пъти и по нея са кандидатствали за работа петима души. Проверяващите заключили, че „•••• •••• ••••“ •••• в качеството на юридическо лице е информирало търсещи работа лица, без да притежава необходимата за това регистрация в Агенция по заетостта, като е извършвало посредническа дейност по наемане на работа по смисъла на чл.26, ал.1, т.1 от ЗНЗ. За констатациите от проверката е съставен протокол за извършена проверка № ПР2423759 от 20.06.2024 г. Във връзка с горните констатации на 20.06.2024 г. е съставен АУАН № 29-2400067 от св.Д. Н. М., главен инспектор при Дирекция „Трудова мобилност“ – ИА „Главна инспекция по труда“. Жалбоподателят е депозирал писмено възражение по акта в законоустановения срок. Въз основа на акта за установяване на административно нарушение, на 12.07.2024 г. е издадено процесното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5 000 лева, на основание чл.85, ал.4, вр. чл.81, ал.1 от Закона за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/, за административно нарушение по чл.28, ал.1, вр. чл.26, а1, т.1 от ЗНЗ. ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА: Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни – показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел Д. Н. М. и писмени такива, приобщени по реда на 283 НПК. Свидетелят М. в съдебно заседание потвърждава констатациите по АУАН, като съдът цени показанията му като достоверни и непротиворечиви. Съдът обсъди писмените доказателства – АУАН, талон за изследване, справка картон на водача, и останалите материали по делото, които прецени като събрани и приобщени по делото по общия ред. За АУАН се установява, че е съставен, а НП - издадено – от компетентни за това органи, съобразно вмененото им с нарочни заповеди. ОТ ПРАВНА СТРАНА: Жалбата изхожда от правоимащо лице, депозирана е срещу подлежащ на оспорване административен акт и е депозирана в законоустановен срок. Наказателното постановление и АУАН са издадени в предвидените в член 34 от ЗАНН давностни срокове. Съдът намери жалбата за неоснователна. Съображенията за това са следните: При извършена служебна проверка за законосъобразност от процесуалноправна страна съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, основание за отмяна на наказателното постановление на формално основание, предвид на което спорът следва да бъде разгледан по същество. Съдържанието на АУАН и НП отговаря в пълнота на изискванията на чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Констатира се да е налице ясно и точно описание на нарушението, дата и място на извършването, както и обстоятелствата, при които то е реабилизирано. Наблюдава се синхрон между фактическото описание и дадената от актосъставителя и административнонаказващия орган правна цифрова квалификация. Процесното наказателно постановление е и материалноправно законосъобразно. Налице е състав на извършено административно нарушение, което се субсумира под нормата на чл.28, ал.1 от ЗНЗ. Съобразно цитираната законова разпоредба, лицата по чл.27, ал.2, т.2 от същия закон осъществяват посредническа дейност по наемане на работа в Р. България, в други държави и на моряци след регистрация в Агенцията по заетостта. Действието на регистрацията е безсрочно. Приобщените доказателства според настоящия съдебен състав установяват, че "•••• •••• ••••» •••• е извършвало посредническа дейност по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗНЗ, изразяваща се в информиране и/или консултиране на търсещи работа лица и дейност по смисъла на чл.26, т.5 от ЗНЗ, изразяваща се в насочване и подпомагане за започване на работа в друга държава, без да има регистрация в Агенцията по заетостта. Доколкото нарушението е извършено от юридическо лице, отговорността е обективна и безвиновна. Не са налице основания, извършеното нарушение да се квалифицира като "маловажен случай" по смисъла на параграф 1, ал. 1, т. 4 от ЗАНН. Съгласно тази законова разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното нарушение от физическо лице, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Съдът счете, че конкретно извършеното от жалбоподателя не представлява маловажен случай на административно нарушение. ПО НАКАЗАНИЕТО: При определяне размера на наложеното административно наказание „имуществена санкция“ наказващият орган се съобразил с изискванията на чл. 27 от ЗАНН за индивидуализация на административното наказание, като го е наложил в законоустановен размер, с който, според законодателя, ще се постигнат целите по чл. 12 от ЗАНН. По изложените съображения, съдът намери, че процесното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъообразно. По въпроса за разноските по делото, и с оглед неговия изход, съдът намира претенцията на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за основателна. Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. На основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. Предвид това, че делото е решено в едно заседание и не се отличава с особена фактическа или правна сложност, размерът му следва да се определи на 80 лв. Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД