Решение № 26 от 22.1.2024 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 1235/2023 г.

Производството е по реда на чл. 463, ал. 1 във вр. с чл. 278, ал. 1 ГПК и е образувано по повод подадена жалба на М. Р. К. - гражданин на И., действащ чрез адв. М. П., със съдебен адрес в град С., ул. “•••” № 6, ет. 1, срещу изготвено по реда на чл. 460 ГПК разпределение на постъпили суми по изпълнително дело № 9/2014 г. по описа на Частен съдебен изпълнител Ш. Д., рег. № 796 по КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Благоевград. В жалбата се излагат твърдения, че по молба на жалбоподателя е образувано посоченото изпълнително производство срещу длъжника “Ейре Ски Кънстракшън” ООД, като в хода на същото е извършена продан на недвижим имот с кадастрален идентификатор 02676.157.21, находящ се в град Банско, като същият бил продаден на “Пиконструкт” ЕООД, ЕИК: 203914558, със седалище и адрес на управление в с. Отец К.о, общ. Пловдив. Последното юридическо лице било конституирано като взискател по делото въз основа на представени от него писмени доказателства - договор за цесия от 24.03.2016 г., сключен между М. К. и “Пиконструкт” ЕООД и анекс към него от 12.07.2021 г. Пред съдебния изпълнител М. К. релевирал възражение, че така посочените сделки били недействителни на основание чл. 42 ЗЗД (сключени при липса на надлежно учредена представителна власт), като в тази връзка заявил и искова претенция в Окръжен съд - Благоевград, но тези обстоятелства не били съобразени при изготвяне на разпределението, поради което в полза на жалбоподателя не били определени за изплащане никакви суми. В жалбата се акцентира, че не били спазени разпоредбите на чл. 433, ал. 1 т. 6 ГПК, съответно по чл. 80 от ЗЧСИ. Според жалбоподателя К. “Пиконструкт” ЕООД бил фиктивен кредитор с несъществуващо вземане, като същият не бил материално легитимиран да участва в процесното изпълнително дело, по-конкретно в разпределението, предявено на 24.02.2023 г. Освен на това основание, посоченото действие се обжалва и в частта за разноските, определени в полза на “Пиконструкт” ЕООД в размер на 28 708.28 лева, като се възразява, че същите не се ползвали с привилегия по чл. 136 ЗЗД, защото не са сторени в общ интерес на взискателите. Излагат се и съображения, свързани с процесуалния подход на съдебния изпълнител при уведомяването на тази страна за предстоящото предявяване на изготвеното разпределение. С тези аргументи се иска отмяна на така извършеното разпределение, като едновременно с това съдът да даде указания на съдебния изпълнител да не третира “Пиконструкт” ЕООД като взискател по делото, съответно да не приема сторените от последното юридическо лице разноски с привилегия по смисъла на чл. 136 ЗЗД, както и съдебният изпълнител да извърши ново разпределение, след като обяви за купувачи следващите поред наддавачи, представили валидни наддавателни предложения във връзка с обявената публична продан на имот с идентификатор 02676.157.27. Представят се писмени доказателства. Постъпил е и отговор от страна на “Пиконструкт” ЕООД, ЕИК: 203914558, в който се твърди, че изложеното възражение от страна на жалбоподателя за съдебно оспорване на представените договор за цесия и анекс е невярно, описват се в хронологическа последователност взаимоотношенията между М. К. и дружеството, довели до придобиването от страна на последното на вземането, сега предявено в изпълнителното производство, излагат се доводи срещу релевираната недействителност на договора за цесия, като се моли за постановяване на съдебен акт, с който жалбата срещу изготвеното разпределение да бъде оставена без уважение. Претендират се разноски и се представят писмени доказателства (договор за цесия от 24.03.2016 г., потвърждение, уведомление и анекс към него от същата дата, пълномощно във връзка със сключването на сделката). В представено становище от ЧСИ Ш. Д. се проследяват подробно всички извършени по изпълнително дело № 9/2014 г. действия, като по същество органът по изпълнение намира жалбата за неоснователна, като се излагат правни съображения относно оспорените с жалбата разноски, като според съдебния изпълнител при присъединяването на “Пиконструкт” ЕООД, ЕИК: 203914558 като взискател по делото са били спазени императивните разпоредби на чл. 456 ГПК и чл. 429 ГПК, а разрешаването на въпроса за действителността на сделката за прехвърляне на вземането не било от компетентността на органа по изпълнението. С тези мотиви се предлага оставянето на жалбата без уважение. Окръжен съд - Благоевград, след извършена преценка на релевираните възражения и доводи на страните, както и като съобрази приложените по изпълнително дело № 9/2014 г. по описа на ЧСИ Ш. Д. доказателства, намира следното от фактическа и правна страна: С молба по реда на чл. 426 ГПК от 10.01.2014 г. жалбоподателят М. Р. К., чрез адвокат В. Д., САК, е образувал изпълнително производство срещу длъжника “Ейре Ски Кънстракшън” ООД, ЕИК: 131439391, със седалище и адрес на управление в град С., бул. България № 86А, представяйки изпълнителен лист, обективиращ вземане срещу последното дружество за сума от 81 500 евро и 2 445 евро, представляващи разноски за нотариално прехвърляне, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, лихви за забава в периода от 15.10.2010 г. до 28.10.2011 г. в размер на 9 901, 14 евро, като с молбата е сторено искане за налагане на възбрана на двадесет и шест недвижими имота. С разпореждане с изх. № 20026 от 09.10.2019 г. по молба на адв. В. Д. от 26.09.2019 г. с вх. № 2589 е наложена възбрана върху поземлен имот с идентификатор 02676.156.21 по КККР на гр. Банско, с площ от 2 341 кв.м. м. “Страгите”, собственост на длъжника, а на 18.10.2019 г. е и извършен опис на същия. С протокола е определено възнаграждение в размер на 550 лева по реда на чл. 486 ГПК. В тази връзка с молба с вх. № 27569 от 17.10.2019 г. адв. Д., в качеството й на пълномощник на М. К., представила доказателства за платени авансови такси в общ размер на 247 лева. С обявление от 15.04.2021 г. ЧСИ е изнесъл за трети път на публична продан посочения поземлен имот. На 20.05.2021 г. по процесното изпълнително дело за купувач на недвижим имот, изнесен на публична продан, а именно поземлен имот с идентификатор 02676.156.21 по КККР на гр. Банско, е обявен “Пиконструкт” ЕООД за сумата от 11 182.08 лева. Междувременно, на 18.05.2021 г. в кантората на съдебния изпълнител е постъпила молба с вх. № 10043, депозирана от “Пиконструкт” ЕООД, чрез адв. Д., с която дружеството заявило качеството си на цесионер по договор за цесия от 24.03.2016 г., сключен с М. Р. К., цедент, като с договора е прехвърлена част от вземането (30%), последното в общ размер на 81 500 евро, 2 445 евро - разноски за нотариално прехвърляне, 9 901.14 лихва за забава за периода 15.10.2010 г. - 28.10.2011 г. (чл. 1, ал. 1 от договора), обективирано в изп. лист от 15.11.2013 г. по гр. д. № 2275/2013 г. на САС. С уведомление до взискателя К. с изх. № 09125 от 03.06.2021 г. към процесното изпълнително производство е присъединено вземане в общ размер на 16 880.32 лева на М. Коли към длъжника “Ейре Ски Кънстракшън” ООД, за което е образувано отделно изпълнително дело № 510/15 г. по описа на ЧСИ Д., като посоченото задължение също е предмет на представения договор за цесия от 24.03.2016 г. (чл. 1, ал. 1, т. 2 от договора, касаещ издадени на 15.05.2015 г. изпълнителни листове по дела на СГС, САС и ВКС). Ето защо и по това изпълнително производство (510 от 15 г.) като взискател е присъединен и цесионера по договора, предявяващ претенция в размер на 30% от сумата (чл. 2 от договора). В чл. 1, ал. 5 от договора за цесия страните приели, че вземанията преминават в полза на дружеството ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности, включително лихви и разноски по съдебни, административни и изпълнителни дела, като според ал. 7 на чл. 1 цесионерът поема заплащане на всички разходи и разноски, свързани със събиране на вземанията, извън тези, относими към водени производства по чл. 135 ЗЗД. С молба от 09.07.2021 г. взискателят “Пиконструкт” ЕООД представил на органа по изпълнение доказателства за сторени от него разноски във връзка с изпълнението за над 66 хиляди лева. С нарочни уведомления до страните в изпълнителното производство съдебният изпълнител е съобщил, че на 24.02.2023 г., в 16: 00 ч., ще предяви разпределение на предложената от обявения за купувач взискател сума, по провелата се публична продан на недвижим имот - поземлен имот с идентификатор 02676.156.21 по КККР на гр. Банско, като в тази връзка с протокол от 21.02.2023 г. органът по изпълнение приел, че коментираното уведомление е сведено до знанието на процесуалния представител на взискателя М. К. по реда на чл. 44, ал. 2 ГПК - чрез обаждане по телефона на пълномощника на същия. В протокола от 24.02.2023 г. за извършено разпределение съдебният изпълнител не отразил явяването на която и да е от страните, взискатели и длъжник. В обстоятелствената част на представеното разпределение съставителят е изложил, че за продадения недвижим имот, във връзка с който се разпределят суми на взискателите, се дължи ДДС в размер на 2 236.42 лева. В протокола е отразено вземането на всеки един от кредиторите, а именно: за М. К. - 265 254.689 лева и 0.00 лева разноски по изпълнението, (70% от 378 935.27 лева, съгласно представен договор за цесия между М. К. и “Пиконструкт ЕООД”, както и уговорените в него условия за заплащане на разноски), както и 11 816.11 лева (отново изчислена като 70% в резултат договорните клаузи на посочената цесия, по-конкретно чл. 1, ал. 1 т. 2); “Пиконструкт ЕООД” - 112 208.58 лева, съответно 3 802.10 лева, при съобразяване условията на договора за цесия, въз основа на който това дружество е присъединено като взискател и след приспадане на внесен от него депозит в хипотезата на чл. 492, ал. 3 ГПК по публична продан, различна от настоящата, като в полза на това дружество са изчислени и разноски по принудителното изпълнение в общ размер на 28 708.28 лева; за Д. и Л. К. - 276 370.11 лева; “Барон Мениджмънт” ЕООД - 72 647.35 лева, съответно 28 586.58 лева; държавата, в лицето на Община Банско за ДНИ и ТБО върху процесния имот за 117519.73 лева, както и в полза на държавата за вземания, съгласно удостоверение на НАП от 14.03.2017 г. за 617 441.94 лева. В полза на ЧСИ Ш. Д. са включени следните такси: 3 400 лева обикновени такси, 1 060.10 лева - пропорционални по т. 26 ТТРЗЧСИ с вкл. ДДС, 1 989.10 лева - доплащане на пропорционална такса по т. 20 ТТРЗЧСИ или общо 6 458.20 лева. На тази база съдебният изпълнител предложил сумата от проведената публична продан да се разпредели както следва: 1. приспадане на таксите, дължими в полза на съдебния изпълнител съгласно чл. 79 ГПК и ТТРЗЧСИ и авансовите такива, които не били внесени от взискателя, в общ размер на 6 458.20 лева; 2. остатъкът, получен след изваждане на дължимата се сума по т. 1 от продажната цена на имота, а именно 4 723.88 лева се възложил в полза на “Пиконструкт” ЕООД за разноски по изпълнението, сторени от това дружество. С разпределението взискателят “Пиконструкт” ЕООД бил задължен да внесе сумата, съставляваща такси и разноски по изпълнението, дължащи се на ЧСИ Д. и 2 236.42 лева - начислен ДДС във връзка с извършената публична продан. При служебна проверка от страна на съдебния състав се установява още, че към момента на произнасянето в съда не са представени други жалби срещу процесното разпределение по ИД № 9 от 14 г. от страна на други взискатели. Съгласно чл. 462 от ГПК разпределението може да се обжалва в тридневен срок пред окръжния съд, който разглежда жалбата по реда на чл. 278 от ГПК и се произнася с решение. Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 462 от ГПК, тъй като разпределението е предявено на 24.02.2023 г., а жалбата е подадена по електронната поща на съдебния изпълнител на 27.02.2023 г (чл. 62, ал. 2 ГПК). Същата е придружена от документ за платена държавна такса по сметка на БОС, както и от доказателства за надлежно учредена представителна власт в полза на пълномощника, подписал жалбата (документ за преупълномощаване). От страна на съдебния изпълнител е извършена процедурата по администриране на иницииращия настоящото производство документ. Ето защо жалбата срещу извършеното по изпълнително дело № 9/2014 г. разпределение е допустима, а по същество - основателна. Съгласно разпоредбите на ГПК след принудителната продан се извършва от съдебния изпълнител разпределение на получената от проданта сума, съобразно реда, установен в чл. 460 ГПК. При недостатъчност на събраните в изпълнителното производство суми се отделят такива за изплащане на вземанията, които се ползват с предпочитателно удовлетворение. Остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. В настоящото производство съдът действа като въззивна инстанция (чл. 278, ал. 2 ГПК и т. 1 от ТР № 2 от 2021 г. от 22.11.22 г. по т.д. № 2 от 2021 г. на ВКС), като в него пълно проявление намира диспозитивното начало и именно предметът на жалбата определя рамките на сезирането на съда, поради което съдът не следи служебно за незаконосъобразността на разпределението и ако оплакванията в жалбата са неоснователни, съдът не може да отмени разпределението на други основания, които не са релевирани от страните. Като допустим предмет на обжалване на разпределението са доводи, свързани с неправилно приложение на закона, касаещо привилегиите и редът на удовлетворяване им; неправилно приложение на чл. 76 ЗЗД; неправилно прилагане на правилото на чл. 136. ал. 3 ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяване; грешка в пресмятането на сумите. Съгласно изричната разпоредба на чл. 464, ал. 1 от ГПК, когато един от взискателите оспорва съществуването на вземането на друг кредитор, той трябва да предяви иск срещу него и длъжника и предявяването на този иск спира предаването на сумите. Законодателят е предвидил специален исков ред за разрешаване на спор между взискатели относно размера на техните вземания и този исков ред изключва възможността както на съдебния изпълнител, така и на съда в производството по чл. 462 от ГПК, което не е исково, да разрешава спор относно вземанията на взискателите. Както се приема в задължителната съдебна практика, съдебните решения, постановени в производство по жалби срещу действия на съдебен изпълнител, пораждат правна последица, която не покрива съдържанието на силата на пресъдено нещо - така изрично и мотивите към т. 1 на горецитираното ТР №2 от 2021 г. от 22.11.22 г. Спорът по законосъобразността на действията или отказите на изпълнителния орган е различен от спора за наличието на изпълняемо право и постановеното решение не се ползва със сила на пресъдено нещо, дори когато има за предмет материалноправни въпроси, които са преюдициални за жалбата. Следователно в настоящото производство по жалба по чл. 462-463 от ГПК съдът няма как да разреши материалноправния спор между жалбоподателя и взискателя юридическо лице относно действителността на договора, обективиращ вземането срещу длъжника на последния. За разрешаването на този спор законодателят е предвидил специален исков ред, като законна последица от предявяването на такъв иск е спиране на предаване на сумата по разпределението. Ето защо по аргумент от разпоредбата на чл. 464 от ГПК нито съдебният изпълнител е компетентен да преценява дали размерът на вземанията на присъединения взискател действително е такъв, какъвто е посочен в легитимиращия го документ, нито съдът в производството по обжалване на разпределението следва да извърши това, тъй като спорът относно легитимацията на взискатели следва да се разреши по исков път. В случая след извършена служебна проверка съставът на съда установи, че действително представените в изпълнителното производство договор за цесия от 2016 г. и анекс към него са предмет на оспорване от страна на взискателя М. К., като по гр. д. № 189 от 2022 г. на Окръжен съд - Благоевград е предявен инцидентен установителен иск, приет от съда с Определение № 626/20.12.2023 г., с който се иска да бъде призната за нищожна поради липса на съгласие, евентуално поради противоречие с добрите нрави и противоречие със закона на договорната връзка, с която първият взискател е прехвърлил възмездно на втория такъв част от вземанията си срещу длъжника по изпълнението. Това обстоятелства обаче е без значение, тъй като в производство по обжалване на действията на съдебния изпълнител по чл. 437 от ГПК и по чл. 463 от ГПК съдът осъществява контрол на действията на съдебния изпълнител, като проверката е за това дали изпълнителят е действал в рамките на предоставените му от закона правомощия и в съответствие с тях. При положение, че съдебният изпълнител не може да спре производството по принудително изпълнение по реда на чл. 229, ал. 1 от ГПК, то съдът не може да проверява дали извършеното действие е съобразено с последващо съдебно решение, което изпълнителят не е длъжен да изчака. Поради това при извършваната проверка за законосъобразност на действията на съдебния изпълнител съдът трябва да отговори дали тази законосъобразност е налице с оглед на фактите, такива каквито са били към момента на извършване на действието. От това следва, че съдебният състав не може да спре производството по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до произнасянето на съда по иска по чл. 464 от ГПК. В този смисъл е и практиката на върховната инстанция, по - конкретно Определение № 50026 от 16.08.2023 г. по ч. гр. д. № 3096/2022 г. на ВКС, 4-то гр. отделение. Предвид така изложените правни съображения, съдът намира, че релевираните възражения в жалбата, свързани с оспорване действителността на сделката, въз основа на която взискателят “Пиконструкт” ЕООД черпи права в изпълнителното производство, са неотносими и не подлежат на разглеждане с оглед предмета на настоящото производство. Не е допуснато и нарушение на процедурата по призоваване на жалбоподателя, като в съответствие с изискването на чл. 44, ал. 2 ГПК съдебният изпълнител е удостоверил писмено призоваването по телефона на процесуалния представител на въззивника (преупълномощен такъв, том 8 от делото), като няма законово изискване в какъв срок преди датата на предявяването следва да бъде съобщено за него на лицата по чл. 462, ал. 1 от ГПК. Съгласно чл. 56, ал. 3 от ГПК в изпълнителния процес не се прилага изискването за спазване на едноседмичен срок. В жалбата на следващо място се оспорват още разноските за изпълнение, признати на дружеството взискател в размер на 28 708.28 лева, като в тази връзка се възразява единствено, че последните неправилно се ползвали с привилегията на чл. 136, ал. 1 т. 1 ЗЗД, тъй като не били сторени в интерес на всички взискатели, а и същите не били реално заплатени от дружеството, отделно необосновано съдебният изпълнител назначил пазач на процесния недвижим имот. По индивидуализация размера на тези разноски възражение не е налице, като съдебният изпълнител в разпределението е препратил към договора за цесия, като част от него е и анекса, сключен през 2021 г., обективиращ отделните разходи по изпълнението, реализирани от цесионера Срещу извършеното разпределение на такси в общ размер на 6 458.20 лева в полза на съдебния изпълнител оспорване също не е налице, поради което преценка в тази насока съдът не дължи. На първо място досежно възражението, че съдебният изпълнител незаконосъобразно извършил разпределението, вместо да прекрати производството трябва да се посочи, че съобразно възприетото в т. 11 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и по арг. от т. 3 от ТР № 2 от 2021 г. от 22.11.22 г. по т.д. № 2 от 2021 г. на ВКС, макар и да не са внесени авансово от взискателя, дължимите от длъжника такси и разноски следва да бъдат включени в разпределението в полза на съдебния изпълнител със съответната привилегия. Предварителното внасяне на таксите от взискателя няма значение за законосъобразността на извършените от частния съдебен изпълнител изпълнителни действия, тъй като съгласно чл. 433, ал. 1, т. 6 ГПК органът по изпълнението прекратява изпълнителното производство, когато не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, но извършените въпреки това изпълнителни действия не са порочни, не подлежат на обжалване на това основание и не може да бъдат отменени по жалба срещу тях. По-важното в случая е обаче, че с молба от 19.07 дружеството ответник е представило и писмени доказателства, платежни нареждания и фактури, за сторени от него разноски, ето защо доводът, че реално изплащане на суми от юридическото лице взискател, които да съставляват разходи по изпълнението, не почива на доказателствата по делото. По отношение на соченото нарушение на чл. 136, ал. 1 т. 1 ЗЗД: Според чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД вземанията за разноски по принудителното изпълнение се ползват с първи ред привилегия и се удовлетворяват преди вземанията от следващите редове. Критерият дали това вземане се ползва с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД е не дали таксите са вече внесени или не, нито вида и характера на вземането – частно или публично, а дали тези такси са начислени и необходими за осъществяването на конкретния изпълнителен способ, постъпленията от който се разпределят (т. 3 от ТР № 2 от 2021 г. от 22.11.22 г. по т.д. № 2 от 2021 г. на ВКС). Както е изяснено и в ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС - ОСГТК /т. 6/ към този ред се включват само разноските, които са относими към реализирането на способа, от който се разпределят конкретните събрани суми. По-конкретно с тази привилегия се ползват разноските на първоначалния взискател или на ЧСИ по осъществяване на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят с процесното разпределение, вкл. разноските на първоначалния взискател за образуване на изпълнителното дело и за възнаграждение за един адвокат, които се считат за относими към всеки от приложените изпълнителни способи. Същевременно, в същото ТР е прието изрично, че не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД никакви разноски на присъединени взискатели, освен разноските по исковете по чл. 134 и чл. 135 ЗЗД, когато са направени от тях. В цитираното ТР не е разяснено кой е "първоначален взискател", но този въпрос, с оглед принципните постановки в коментираната точка от тълкувателното решение, не следва да се разрешава формално (а именно с оглед на това кой е образувал конкретното дело), като по мнение на този състав това е взискателят, който е инициирал и заплатил конкретния способ за изпълнение, от който се разпределят събраните суми. Всички останали взискатели имат качество присъединени по отношение на прилагането на конкретния способ за изпълнение и в това им качеството участват в разпределението на сумите, събрани чрез този способ ( в този смисъл изрично Решение № 1859 от 01.07.2017 г. по в. ч. гр. д. № 3592 / 2017 г. на Апелативен съд - София и редица други на апелативния съд). В процесния случай взискателят М. К., чрез своя пълномощник, е поискал трикратно извършване на публична продан на недвижимия имот, цената на който е предмет на разпределението, като процесуалният представител адв. В. Д. е представяла различни платежни нареждания за заплащането на авансови такси. На вниманието на съдебния изпълнител е представен освен договора за цесия и уведомления до длъжника по реда на чл. 99 ЗЗД, и анекс между М. К. и “Пиконструкт” ЕООД, в което същите конкретизирали таксите по изпълнението, изплатени от последния във връзка с клаузата им в договора за цесия, по силата на която цесионерът се задължил да заплаща всички разноски, свързани със събирането на прехвърлените нему вземания (чл.1, ал. 5, ал. 7 и чл. 3, ал. 2 от договора за цесия от 24.03.2016 г.). По отношение на изпълнително дело № 9/14 г. в анекса се твърди, че цесионерът заплатил такси в размер на 749.13 лева, пазарни оценки 580 лева, адвокатско възнаграждение в размер на 9 779.15 лева, както и възнаграждение за пазене на поземления имот в общ размер на 17 600 лева. С оглед на тези обстоятелства, както и при съобразяване на молбата от 09.07.2021 г. за представяне на писмени доказателства за сторени разноски (фактури, пълномощно, банкови нареждания), съдът приема, че цесионерът действително има качеството на първоначален взискател по отношение на приложения изпълнителен способ за продажба на поземлен имот с идентификатор 02676.157.21, находящ се в град Банско, като в принципен план същият има право да се ползва от привилегията на т. 1 от чл. 136 ЗЗД. В жалбата са навадени конкретни доводи срещу включването в разпределението на разноските за пазач на недвижим имот, като поставянето на това възражение в случая е относимо за разглеждане и не може да бъде прието за преклудирано, тъй като чл. 435, ал. 2 т. 5 ГПК определя срок за обжалване на действията на съдебния изпълнител, попадащи в хипотезата на чл. 486, ал. 2 ГПК, единствено за длъжника. Както се посочи по-горе, цесионерът действително представя фактури и преводни нареждания, касаещи платени ежемесечни суми в полза на пазач, определени като размер (550 лева) в протокола за оглед от 18.10.2019 г. Тези разноски в общия размер, претендиран от взискателя за 17 600 лева не следва да попадат в хипотезата на чл. 136, ал.1 т. 1 ЗЗД, поради следното: Както вече бе отбелязано от съда, за да бъдат включени в разпределението, разноските следва да бъдат необходими такива, ползващи взискателите, поради приключването на конкретен изпълнителен способ, като такива биха могли да бъдат заплатените възнаграждения на назначения от съдебния изпълнител пазач на движими вещи (чл.470 ГПК) или при предаване владението върху описан недвижим имот на трето лице (чл.486, ал.2 вр. ал.1 ГПК). Такива хипотеза обаче в настоящия случай не е налице, тъй като не е извършена надлежна процедура по назначаване на пазач. Съгласно чл. 486, ал. 2 ГПК при изпълнение върху недвижими имоти не се назначава пазач, а те се предават във владение на трето лице (изразило съгласие за това), ако длъжникът не ги стопанисва добре или препятства огледите (чл.486, ал.2 вр. ал.1 ГПК) - в този смисъл Решение №47 от 26.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 69/2018 г., IV г. о. Или при насочване на изпълнение върху недвижим имот по силата на чл.486, ал.1 ГПК същият се оставя във владение на длъжника до извършване на проданта, при което длъжникът трябва да управлява имота като добър стопанин; получава го по описа и е длъжен да го предаде в същото състояние, в което го е приел. В този случай, извършените от длъжника разходи за опазване и управление на собствената му вещ (оставена му за пазене и управление) са за негова сметка. Само в случай, че длъжникът не изпълнява така вменените му по закон задължения, съдебният изпълнител предава владението на друго лице (чл.486, ал.2 ГПК), каквото хипотеза обаче не е налице в настоящия случай. В извършения протокол за опис на НИ от 18.10.2019 г. (стр. 3041 от делото) е отразено, че длъжникът бил редовно призован, но не присъствал, като в заключителната част на същия съдебният изпълнител е определил месечно възнаграждение в общ размер на 550 лева за пазене при условията на чл. 486 ГПК. Това определяне обаче е извършено в нарушение на хипотезата на чл. 486, ал. 2 ГПК, тъй като в протокола не е отразено кое от двете обстоятелство, визирани в последната норма е продиктувало необходимостта от предаване владението на трето лице, тъй като това че длъжникът не е присъствал на самия оглед не съставлява пречене или неполагане на достатъчна грижа от негова страна (още повече видно от огледа и експертното заключение, че се касае за открит имот с единствено построено барбекю на него). По делото не са налице данни, които да навеждат на извод за недобросъвестно поведение от страна на длъжника. Съдебният изпълнител е следвало да прецени дали поведението на собственика след насочване на изпълнението към неговия имот представлява пречене по смисъла на чл. 486, ал. 2 ГПК и едва тогава да обмисли дали са налице предпоставките за предаване владението на друго лице. Но дори и да се приеме обратното, в случая отново е налице нарушение на коментираната разпоредба, доколкото не взискателят, а съдебният изпълнител има правото да определи на кого следва да се предостави управлението на имота, а в случая това правомощие е иззето от страната по взискателя, определяйки сам на кого да предаде недвижимия имот. Не може да не бъде отбелязано, че и представените фактури за пазене касаят периода 18.01.2019 г. - 17.06.2021 г., а протоколът за оглед е с дата 18.10.2019 г., или сторени са разходи за десет месеца още преди самото определяне на цената за управление от страна на съдебния изпълнител. Поради това, направените от взискателя разходи за охрана на имота не представляват разноски за пазене на вещта, като част от разноските по изпълнението, по смисъла на чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, след като т. нар. „пазач" не е назначен от съдебния изпълнител при условията на чл. 486, ал.2 ГПК. В този смисъл изрично и Решение № 2690 от 19.11.2018 г. по в. ч. гр. д. № 4181/2018 г. на Апелативен съд - София. Това че взискателят е извършил разноски във връзка с охраняване на недвижимия имот (каквито действително са направени, видно от приложените по делото фактури и платежни нареждания) може да бъде основание същият да претендира от длъжника възстановяването им, доколкото пазенето на недвижимия имот е задължение на последния, но не и тази претенция да се реализира в настоящото изпълнително производство, тъй като е извън неговия предмет - за нея не е издаден изпълнителен титул и не може да бъде изпълнена от съдебния изпълнител. По отношението на разходите за адвокатско възнаграждение и пазарни оценки на имота, посочени от страните в анекса, същите попадат в специалния ред на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, тъй като са сторени плащания от дружеството ответник във връзка изготвяне на актуалните оценки на имота от вещо лице, които оценки са разноски пряко свързани с конкретния способ на изпълнение и с публичната продан на имота, сумата от който е предмет на разпределението. Разноските за един адвокат на взискателя също следва да се включат в този ред - така и т. 6 от ТР № 2/26.06.2015 г., като в случая възражение за прекомерност по делото не е било релевирано. Настоящият съдебен състав обаче намира, че в случая не може сам да извърши разпределение след извършване на корекциите, свързани с определените разноски за пазач. Това е така, защото нито в представения анекс, нито пък от доказателствата по делото става ясно на какво основание е изчислена сумата от 749.13 лева. Вярно е, че в анекса, който е част от договора и към който препраща разпределението, е посочено, че се касае за “такси по ИД”, но в случая тези такси не са надлежно индивидуализирани, като не е изложено в каква връзка по-конкретно са извършени, като това е от значение, за да може съдът да се ориентира дали в така определената глобално сума е налице заплатена такса, която не попада в обхвата на чл. 136, ал. 1 т. 1 ЗЗЗД. Ето защо в случая приложение трябва да намери т. 2 от от ТР № 2 от 22.11.2022 г. на ВКС, според която, когато липсва достатъчна конкретизация на вземанията, включени в разпределението, съдът, след отмяната му, връща делото на съдебния изпълнител за изготвяне на ново разпределение, доколкото е препятстван в правомощието си да разреши делото по същество след констатираната незаконосъобразност, при това без да е обвързан от искане в тази насока. Делото следва да бъде върнато на съдебния изпълнител, с указания да изключи описаните в процесния анекс към договора за цесия разноски за пазач, да индивидуализира по основание и размер в отделни пера сумите описани като “такси по ИД” в общ размер на 749, 13 лева, след това да съобрази кои от тях попадат под хипотезата на т. 1 на чл. 136 и кои не, тъй като някои от тях може да са платени във връзка с друг нереализиран изпълнителен способ по делото. По този начин съдебният изпълнител следва да коригира разпределението в неговата обжалвана част по т. I, касаеща разноските на цесионера “Пиконструкт” ЕООД, като определи техния общ размер, на база на който вече да приспадне определените задължения към съдебния изпълнител, описани в началната част на диспозитива (6 458.20 лева). Разпределението по отношение на таксите и разноските дължими към съдебния изпълнител не е обжалвано, в тази връзка същото не следва и да се променя, което в случая е възможно с оглед характера на разпределението, обективиращо приспадане на суми от паричната цена, дължаща се за имота. Водим от гореизложеното, съдът