РЕШЕНИЕ

№ 117

гр. ХАСКОВО, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ Г. ДЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Търговско дело № 20215600900121 по описа за 2021 година Търговско дело № 121/2021 г., по описа на Окръжен съд – Хасково, е образувано по искова молба с вх. № 3022/10.09.2021 г. на Д. В. Д., с адрес ••••••••, В. И. Д., с адрес ••••••, и К. И. Д., с адрес •••••••••, подадена чрез адв. Р. М. – пълномощник, против ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, с Булстат: •••••••, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Средец“, ул. „Граф Игнатиев“, №2, ет. 4. Предявени са субективно и обективно съединени искове за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на по 100 000 лева на всеки от ищците, ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от 09.04.2021 г. до окончателното й изплащане. С определение на съда, постановено в открито съдебно заседание на 21.10.2024г. на основание чл.214 ал.1 от ГПК е допуснато изменение на исковите претенции на ищците чрез увеличение на размера на предявените обективно съединени искове от 100 000лв. на 150 000лв. за всеки от ищците, ведно със законна лихва за забава върху главниците, считано от 09.04.2021 г. до окончателното им изплащане ИЩЦИТЕ – Д. В. Д., В. И. Д. И К. И. Д. твърдят, че на 16.02.2020 г. в гр.

Любимец, на бул. „Одрин“ пред дом № 35, Д. Г. К. - водач на лек автомобил марка и модел „••••“, с peг. № ••••••, нарушава правилата за движение по пътищата и удря пешеходеца И. И. Д., с което реализира ПТП. При инцидента тежко е пострадал пешеходецът И. Д.. Той бил транспортиран от екип на ФСМП до МБАЛ - Свиленград, където му била оказана първа помощ, но поради тежките увреждания бил превозен до МБАЛ - Хасково АД, където му била поставена диагноза: Тежка черепно-мозъчна травма, Контузио церебри, Контузио капитис ет корпорис, Двуглезенно счупване на костите на дясна подбедрица. На 28.02.2020 г. пострадалият бил изписан с брадипсихичен /със забавен мисловен процес/, брадикинетичен /със забавени движения и реакции/ и некритичен. В резултат на травматичните увреди здравословното състояние на И. Д. било изключително тежко. С Експертно решение № 1976 от зас. № 83 от 17.11.2020 г., на ТЕЛК към МБАЛ Свиленград ЕООД, той бил освидетелстван, като му признати 100% трайно намалена работоспособност с чужда помощ. След настъпилия инцидент, И. Д. бил в крайно увредено състояние. Ищците се грижили за него, като са положили максимални усилия да подобрят здравословното му състояние. Осигурявали лекарствата, от които имал нужда и му помагали в ежедневните дейности, като хранене, къпане и обличане. Въпреки своевременното и специализирано медицинско лечение и грижите на неговите близки, на 20.11.2020 г. И. Д. починал от телесните повреди, претърпени при описаното ПТП.

Твърди се, че починалият И. И. Д. е съпруг на Д. В. Д. и баща на В. И. Д. и К. И. Д., които изключително тежко понасяли неговата загуба. В. Д., К. Д. и Д. Д., заедно с починалия И. Д. били едно сплотено и задружно семейство, силно привързани един към друг. В атмосфера на любов и подкрепа починалият и неговата съпруга отгледали и възпитали В. Д. и К. Д.. И. Д. по никакъв начин не разделял децата си. Обичал ги силно, подкрепял ги за всичко и винаги показвал своята любов. Членовете на семейството имали изградена силна връзка помежду си и живеели в разбирателство. При пътния инцидент те загубили своя най-близък човек - своя баща. И. Д. бил добър и любящ съпруг, който ежедневно помагал на своята съпруга Д. Д.. Двамата живеели в хармония и били изключително привързани един към друг. Двамата съпрузи се уважавали, взаимно се подкрепяли и заедно преодолявали житейските несгоди. Успели да създадат здраво и щастливо семейство. И. и Д. Д.и в съвместния им брачен живот нямали пререкания помежду си. Те се обичали, всичко правели заедно и разчитали на старини да се грижат взаимно един за друг. Ритъмът на живот на ищците сега бил изцяло подчинен на скръбта от голямата загуба. Сочи се, че ще изпитват болка и ще скърбят до края на дните си.

От представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица се установявало, че към момента на ПТП виновният водач управлявал МПС, което нямал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. С оглед на това и на основание чл. 562, ал. 5 вр. чл. 380 от ГПК ищците предявили извънсъдебни претенции пред Гаранционен фонд, по които бил постановен отказ за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

С изложеното се обосновава правния интерес от предявяване на настоящите претенции, ведно със законна лихва за забава, считано от писменото уведомяване на ответника – 09.04.2021 г. до изплащане на обезщетението.

Предвид изложените в исковата молба фактически твърдения се иска съдът да осъди ответното дружество Гаранционен фонд, БУЛСТАТ •••••••, да заплати, както следва:

1. на Д. В. Д., с ЕГН: ••••••••••, обезщетение в размер на 150 000 лева /сто и петдесет хиляди/ за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, в резултат на ПТП от 16.02.2020 г. при което е причинена смъртта на нейния съпруг И. Д., както и законната лихва върху претендираната главница, считано от 09.04.2021 г. до датата на окончателното изплащане на обезщетението.

2. на В. И. Д., с ЕГН: ••••••••••, обезщетение в размер на 150 000 лева /сто и петдесет хиляди/ за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, в резултат на ПТП от 16.02.2020 г., при което е причинена смъртта на баща й И. Д., както и законната лихва върху претендираната главница, считано от 09.04.2021 г. до датата на окончателното изплащане на обезщетението.

3. К. И. Д., с ЕГН: ••••••••••, обезщетение в размер на 150 000 лева /сто и петдесет хиляди/ лева, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, в резултат на ПТП от 16.02.2020 г., при което е причинена смъртта на баща му И. Д., както и законна лихва върху претендираната главница, считано от 09.04.2021 г. до датата на окончателното изплащане на обезщетението.

В срока по чл.372, ал.1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се пояснява и допълва първоначалната. Оспорват се като неоснователни аргументите на ответната страна, изложени в отговорите на исковата молба. Правят се и доказателствени искания. Претендират се разноски.

ОТВЕТНИКЪТ-ГАРАНЦИОНЕН ФОНД-гр.София, в законоустановения срок по чл. 367 от ГПК, чрез упълномощения юрк. Шишков, оспорва исковете в цялост както по основание, така и по размер. Ответникът твърди, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя - противоправно поведение, вина, пряка причинно-следствена връзка, вреди. Твърди се, че единствената причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на наследодателя на ищците, който бил по средата на пътното платно след алкохолно опиянение - 1, 77промила алкохол в кръвта, с което поставил водачът на л.а. в невъзможност да реагира. В условията на евентуалност се прави възражение за съпричиняване в размер на 95% от страна на И. Д., който се движел по пътното платно в нарушение на чл. 108, ал. 2 и чл. 114 ЗДвП, като впоследствие предприел внезапно пресичане на пътното платно.

Оспорва се размера на претендираното обезщетение, който не отговарял на критерия по чл. 52 от ЗЗД. При формирането й ищците не взели предвид застрахователната и съдебната практика по аналогични случаи, както и факта на съпричиняването на вредоносния резултат. Твърди се, че посочените нарушения са в пряка причинно-следствена връзка с вредоносния резултат.

С тези доводи се иска от съда да отхвърли предявените искове, алтернативно – да намали същите, поради прекомерност. Претендират се разноски.

В срока по чл. 373 от ГПК е депозиран допълнителен писмен отговор, с който се оспорва депозираната допълнителна искова молба, като се потвърждават и поддържат релевираните възражения в първоначалния отговор.

ТРЕТОТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ-Д. Г. К. оспорва предявените искове.

Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е безспорно установено, че на 16.02.2020г. в гр.Любимец, на ул.“Одрин“ пред дом №35 е настъпило ПТП между лек автомобил марка и модел „••••“, с рег.№ ••••• и пешеходеца И. И. Д., б.ж. на гр.Любимец, починал на 20.11.2020г., наследодател на ищците по делото. При това ПТП на пешеходеца са били причинени сериозни телесни увреждания, като след инцидента пострадалият бил транспортиран от екип на ФСМП до МБАЛ- Свиленград, а в последствие поради сложността на здравословното му състояние до МБАЛ-Хасково.За пътния инцидент бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №1/2020г. по описа на РУ-Свиленград, а на лицето посочено като водач на МПС-Д. Г. К. са съставени два акта за установяване на административно нарушение: АУАН №АА 180286/17.02.2020г. и АУАН № АА 180285817.02.2020г. В последствие е било образувано ДП №61/2020г. по описа на РУ-Свиленград. С влязла в сила присъда №12/04.04.2024г., постановена по НОХД №779/2023г. на Окръжен съд-Хасково третото лице помагач Д. Г. К. е признат за виновен в това, че на 16.02.2020г. в г.Любимец, област Хасково при управление на моторно превозно средство-лек автомобил „••••“ с рег.№ •••••Р, нарушил правилата за движение: чл.20 ал.2 изр.2-ро от Закона за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на И. И. Д., б.ж на гр.Любимец, като деецът избягал от местопроизшествието и е управлявал лекия автомобил без да има необходимата правоспособност, поради което и на основание чл.343 ал.3 предл. 3-то и предл. 4-то, вр. б.“б“, вр. ал.1 б.“в“, вр. чл.342 ал.1, вр. чл.2 ал.2, вр. чл.58а ал.4 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК му налага наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, което да изтърпи при първоначален „общ“ режим. На основание чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деяниетао, неговата противоправност и виновността на дееца.

Лекият автомобил „••••“, модел“••“, с рег. •••••Р, към датата на ПТП няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“, както се установява от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и от представени разпечетки от сайта на ГФ, за което обстоятелство на практика по делото не се спори между страните.

По делото са представени множество медицински документи, от които се установява развитието на здравословното състояние на И. И. Д. след ПТП, както и лечението което му е било провеждано.Медицинските документи са приети като писмени доказателства по делото и са взети предвид от назначеното по делото вещо лице, изготвило съдебно медицинската експертиза.

От заключението на назначената автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Г. А. С. и депозирана в съда с вх.№9673 на 11.10.2024г. се установява, че на 16.02.2020г., около 18.40 часа в гр.Любимец, по бул.“Одрин“, се е движил лек автомобил марка „••••“, модел „••“ с рег.№•••••Р, управляван от конституираното по делото трето лице помагач Д. Г. К. в посока гр.Любимец-гр.Свиленград/запад –изток/, със скорост 38, 2 км/ч.Движението се е извършвало през тъмната част от денонощието, по сух, хоризонтален, асфалтов участък от платното за двупосочно движение. В участъка от платното за движение на бул.“Одрин“, пред частен дом №35 пешеходецът И. И. Д. предприел пресичане на платното за движение отляво надясно, спрямо посоката на движението на автомобила. При така създалата се ситуация и параметри на движение на автомобила и пешеходеца е възникнал удар между тях. Ударът е настъпил в място с параметри на първоначалния контакт: -на около 1, 20 след Ор. –по дължина и на около 1, 20м. след Ор.—по дължина, на около 4, 90м.-5 м. в дясно от БЛ/левия край на платното за движение/-по широчина. Ударът е настъпил при контакт на дясна страна на тялото на пешеходеца, с предна лява част на лекия автомобил, в зоната на преден ляв фар за мъгла.След настъпилия удар пешеходецът И. И. Д. се е установил върху платното за движение-в лявата лента да движение, на разстояние 10, 30м. след Ор.1-по дължина.За позицията на установяване на лекия автомобил след настъпилия удар вещото лице посочва, че мястото на лекия автомобил след удара не може да бъде определено, тъй като лекият автомобил е напуснал района на ПТП и не са намерени следи от гуми в района на произшествието. Към момента на ПТП, видимостта е била намалена, с оглед метеорологичните условия. От техническа гледна точка, причините за настъпване на ПТП са липсата на реакция или закъсняла реакция за аварийно спиране от страна на водача на лекия автомобил, в момента на попадане на пешеходеца в светлинното петно на фаровете на автомобила и предприемането на пресичане на платното за движение от страна на пешеходеца, при условията на намалена видимост и на нерегламентирано място, в момент на приближаване на автомобил към мястото му на пресичане. При конкретната пътна обстановка водачът на лекия автомобил е имал техническата възможност да предотврати произшествието, чрез своевременно екстремно спиране, с оглед скоростта на движение на автомобила и осветеността към момента на ПТП. В следствие на произшествието са били нанесени материални щети на лекия автомобил и причинени телесни увреждания на пешеходеца. Към заключението на автотехническата експертиза е изготвена мащабна скица на местопроизшествието, неразделна част от заключението.

От заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза по писмени данни, изготвена от вещото лице д-р Х. Д. Е., въз основа на приложената по делото медицинска документация се установява, че при процесното ПТП, станало на 16.02.2020г. наследодателят на ищците по делото И. И. Д. е получил следните травматични увреждания: Тежка черепно мозъчна травма-контузия на мозъка; охлузвания на лицето; рана на главата и Двуглезенно счупване на костите на дясната подбедрица ведно с изкълчване на глезенната става. На И. И. Д. е причинена остра дифузна травма на мозъка преценена като тежка мозъчна травма, а двуглезенното счупване на десния крак е с характер да породи затруднение в движението на крака. Според експерта по делото са приети като писмени доказателства медицински документи, в които се съдържат данни за проследяване на здравословното състояние на пострадалия до 17.11.2020г., като от тези документи е видно, че до посочената дата И. И. Д. е понасял болки и страдания като последица от травмите получени при ПТП, станало на 16.02.2020г. Черепно мозъчната травма е била лекувана в отделението по Неврохирургия на МБАЛ Хасково, а лечението и грижите свързани с последиците от травмата са продължили в домашни условия.Счупването на десния крак е било имобилизирано, без да е извършвана хирургична интервенция, като към 17.11.2020г. дясната глезена става все още е била отекла и с крайно ограничени движения /Амбулаторен лист №1439/17.11.2020г./ Според вещото лице черепно мозъчната травма и двуглезенното счупване на десния крак са в пряка причинна връзка с ПТП. Като последица от тежката черепно мозъчна травма е дифузната травматична увреда на главния мозък проявена с груби нарушения на говора, вегетативната дейност, двигателните възможности, разстройството на отделителната функция и психични разстройства. Налице е продължително залежаване с развитие на пролежни рани на типични места, общо измършавяване, гноен възпалителен процес на пикочните пътища и бъбреците. На този фон се развива и контрактура /невъзможност за разгъване/ на долните крайници, които усложнения се развиват прогресивно във времето утежнявайки състоянието на пострадалия. Болките и страданията свързани с настъпилите от травмите усложнения са продължили със сигурност до смътта на пострадалия.

В заключението си експертът е отразил, че от извършения външен оглед и аутопсия на трупа на И. И. Д. е установил следните увреждания: тежка степен на измършавяване /ахезия, маразъм/; пролежни рани на типични места в областта на кръста, х ълбоците, трохантерите и петите; възпаление и мацерация на половия член; възпалителен процес на бъбреците и гнойно възпаление на пиелона на левия бъбрек, струмизация на бъбреците; хронично възпаление на белите дробове, емфизем на белите дробове; генерализирана атеросклероза, атеросклероза на мозъчни съдове, склероза на аортата, склероза на бъбречните гломерули; сатройни промени в черния дроб. Според вещото лице причина за смъртта на И. Д. е полиорганна недостатъчност в резултат на тежки трофични и възпалителни промени във вътрешните органи, дължащи се на продължително обездвижване и залежаване и разстройство на вегетативните и двигателни функции, породени от изменения в главния мозък като последица на тежка черепно мозъчна травма възникнала и развила се на фона на съдово мозъчна болест. Смъртта е в пряка причинна връзка с травматичните увреждания получени при ПТП на 16.02.2020 и най-вече с тежката черепно мозъчна травма, изразяваща се в контузия на мозъка и последвала травмена болест на мозъка. След травмата И. Д. е развил травмена болест на мозъка/енцефолопатия/, която се проявава с тежки нарушения във вегетативните функции, адинамия, психично разстройство/говори несвързано/, забавен психичен отговор, няма контрол на тазовите резервоари. Непосредствеено след травмата остава трайно на легло и с невъзможност да се обслужва. Налага се през цялото време да носи памперси. За обездвижването допринася и счупването на костите на дясната подбедрица и общата контузия на тялото. В резултат на продължителното залежаване И. И. Д. получава пролежни рани на типични места в областта на кръста, таза и долните крейници. Допълнително развива контрактура на горните и долни крайници. Липсата на контрол на тазовите резервоари водят до развитието на хронично гнойно възпаление на бъбреците.Тежкият вегетативен синдром се проявава с общо измършавяване: кахексия/, което към момента на смъртта достига изключително тежка форма с пълно изконсумиране на подкожната мастна тъкан и тотална атрофия на мускулатурата. Настъпилите след ПТП увреждания- тежка дифузна травма на мозъка; счупване на костите на дясната подбедрица в едно с изкълчване на глезенната става и общата контузия на тялото и крайниците имат причинна връзка с настъпилата в последствие смърт на пострадалия.

Установената при И. И. Д. концентрация на алкохол в кръвта 1, 77 промили отговаря на средна степен на алкохолно опИ.е, която се характеризира с нарушения във вниманието, съобразителността, концентрацията, равновесието, рефлексната дейност и поведение опасно за себе си и за околните. Вещото лице сочи, ч е кръвта за изследване на наличието на алкохол в кръвта е взета в болнично заведение, одобрено от МЗ за тази дейност. Взета е била венозна кръв от периферен венозен съд. Кръвта е била поставена във фабрично изработена и одобрена за употреба вакуета, специално предназначена за съхранение на кръв за изследване на алкохолно съдържание. Вещото лице сочи също, че независимо от обстоятелството, че концентрацията на алкохол в кръвта повлиява индивидуално на всеки индивид, налице са общи правила за оценка на степените на алкохолно опИ.е и реакциите на нервната система, които са подробно описани в специализираната литература и представляват официален източни за оценка на повлияването от алкохол.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка М. Т. Д., съпруга на ответника К. И. Д. се установяват факти и обстоятелства по отношение на получените травматични увреждания от страна на пострадалия И. И. Д. при процесното ПТП, проведеното лечение и здравословното му състояние до настъпване смъртта на лицето. Свидетелката сочи в показанията си, че именно тя и съпругът й първи са разбрали за инцидента със свекъра й И., като за първи път го видели в спешната помощ в гр.Свиленград.Тъй като състоянието му било изключително тежко И. Д. бил откаран в МБАЛ Хасково, където са били предприети действия от лекарите за обработване на травмите.Сочи, че именно съпругът й К. бил в болничната стая заедно лекарите, когато шиели раните на баща му на главата и на десния крак. След около две седмици престой в болницата И. Д. бил откаран в дома си за домашно лечение, като състоянието му било безпомощно, бил жив труп, не можел да се обслужва сам, не говорел, не можел да се движи и около 9 месеца бил на легло, не бил в съзнание, не можело да се осъществява комуникация с него. Грижите за И. се полагали основно от съпругата му Д., подпомагана от ответницата В. И. Д., негова дъщеря и от самата свидетелка. През цялото време от ПТП до смъртта си И. Д. бил на легло и така и не станал от него, а от залежаването си получил и рани на гърба. Известно време отново бил в болницата в неврохирургията заради травмите в главата, но не се оправил и отново бил откаран в дома си. Здравословното му състояние не се подобрявало, а напротив влошавало се. Свидетелката сочи, че пострадалият преди инцидента ходел редовно на работа в строителството, бил много работлив и добър човек.Имал проблем с походката и леко накуцвал, което било по рождение.

От показанията на свидетеля И. К.ов И., син на ответника К. И. също се установяват непосредствени впечатления от възприятията му за здравословното състояние на пострадалия И. Д., който е негов дядо. Сочи, колко тежко е било здравословното му състояние, липсата на подобрения макар и да е било провеждано лечение, безпомощното състояние след травмите, губенето на разум, буйствата, пристъпите, които получавал.Свидетелят установява, че дядо му приживе работел като майстор по покривите и леко накуцвал, но тъй като бил много добър и трудолюбив хората го търсели често за работа.

От показанията на свидетелката Р. Д. А. се установяват изключително близките отношения в семейството на починалия И. И. Д., съществуващо между него, съпругата му и двете им деца и техните семейства.Установява се, че съпругата и синът на починалия живеели в една къща, а дъщерята В. имала свой апартамент, но често била в дома на родителите си.След смъртта на И. всички били изплашени, тъгували за загубата, страдали и все още страдат, събирали се по празници, но не било същото. Ищцата Димитрина вземала хапчета, била все още притеснена и това й се отразило здравословно. Стожерът на семейството бил починалия И.. От показанията на свидетеля Д. Г. В., очевидец на станалото на 16.02.2020г. ПТП, който е бил и пътник в лекия автомобил марка „••••“ модел „••“ се установяват факти и обстоятелства относно инцидента, при който е пострадал И. И. Д., наследодател на ищците по делото. В показанията си този свидетел установява, че процесният автомобил, участвал в ПТП е бил управляван от бащата на Д. Г. К., а именно Г. А. К.. Независимо от установеното до настоящия момент по ДП №61/2020г. по описа на РУ-Свиленград и по НОХД №779/2023г. свидетелят сочи, че в показанията си по това досъдебно производство и по наказателното дело, той посочил, че лекия автомобил участвал в ПТП е бил управляван от Д., тъй като се били уплашили. Твърди, че в действителност автомобилът е бил управляван от неговия баща Г.. На 16.02.2020г. в процесният автомобил били водачът Г., до него на предната седалка отдясно бил свидетелят, а отзад седял Д.. При придвижването си с автомобила по бул.“Одрин“ на пътното платно забелязали, че се движи човек в насрещната лента за движение. Когато колата го приближила този човек залитнал и се ударил в колата странично, след което паднал на платното отстрани, в ляво на колата.Колата се движела бавно около 30-40 км/ч. Свидетелят сочи, че именно той се обадил на 112 от неговия телефон. След инцидента всички, които били в колата си тръгнали, а пострадалия бил оставен на тротоара пред хранителен магазин в гр.Любимец, при когото останала собственичката на магазина –леля Ц.. Нито свидетелят, нито Д. и баща му Г. останали до пострадалия, тъй като се били уплашили и си тръгнали. По пътя, по който се движел лекия автомобил, имало две ленти, движението било двупосочно, нямало уширение на пътя, имало осветление.Автомобилът се движел на къси светлини, времето било мрачно и мъгливо, а ударът настъпил в лентата, в която се движел автомобила, който не бил предприел никакви маневри. Когато свидетелят възприел пешеходеца, той се движел в насрещното платно, в посока противоположна на движението на автомобила, не пресичал, просто си вървял. При разминаването с автомобила нещо залитнал, но не бил ударен челно, а странично, миришел на алкохол. Първата помощ, която му оказали било да се провери пулса, а после пострадалият бил преместен. Сочи в показанията си, че лекият автомобил не е навлизал в съседната лента за движение, а когато за първи път възприел пешеходеца той бил на около 15-20 метра от автомобила, близо до осевата линия.Смята, че пешеходеца е залитнал при разминаването в автомобила и тогава се е ударил в левия калник на колата. Всичко станало за части от секундата, като пешеходецът не пресичал, а просто си вървял в неговото платно.

В показанията си свидетелят Г. А. К., баща на третото лице помагач установява, че процесния лек автомобил бил на снаха му, като именно той го управлявал на 16.02.2020г. когато станал пътния инцидент, при който бил ударен човек.Поддържа, че именно той е управлявал автомобила.Твърди, че никой в полицията не го бил питал, кой е управлявал колата.Установява, че на предната седалка в колата до него седял свидетелят В., а отзад сина му Д.. Колата се движела с ниска скорост, когато забелязал, че един човек върви по пътя в лявото платно.Не можело да се види дали ще пресича или не, не можело да се разбере какво точно прави. Свидетелят карал точно по осевата линия и когато видял човека намалил.В друг момент вече човекът се ударил в колата-залитнал ли, какво направил не се разбрало.После се уплашили и той и синът му тръгнали с колата, а оставили свидетеля Д. В. да вдигне човека. Установява също, че забелязал пешеходеца и видял, че същият се движи в насрещното платно, като предварително, преди да се изравнят намалил скоростта. Отдалече не се виждало какво ще прави, ще пресича ли или не, но човекът залитал.Ударът настъпил в платното на лекия автомобил, който се движел направо, като не са били предприемани други маневри. Имало видимост към пешеходеца.Ударът станал от левия край на автомобила. След напускане на мястото на катастрофата свидетелят и синът му се отправили към гр.Свиленград, за да скрият колата, тъй като се уплашили. Свидетелят не си спомня дали колата е била със счупено предно стъкло и дали има или няма такова.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предмет на делото са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.558 ал.5 вр.чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД против ответника Гаранционен Фонд-гр.София. Ищците по делото са наследници по закон на починалия вследствие ПТП станало на 16.02.2020г. в гр.Любимец И. И. Д., като Д. В. Д. е негова съпруга, К. И. Д. е негов син и В. И. Д. негова дъщеря /Удостоверение за наследници изх.№317/24.11.2020г., издадено от Община Любимец/.

Съгласно чл. 519, ал. 1 от КЗ Гаранционният Фонд извършва плащания в полза на увредените лица за вреди, причинени от моторно превозно средство, което е неидентифицирано или на което виновният водач няма сключена валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или когато няма сключена задължителна застраховка "Злополука" на пътниците. Разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 2 б.“а“ от КЗ аналогично предвижда, че Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда, а за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Република България или на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

За да бъде уважен иска по чл. 557, ал. 1, т. 2 „а“ от КЗ следва да се установи кумулативното наличие на предвидените законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, характера на вредите, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина на извършителя, както и обстоятелството, че противоправното деяние е осъществено на територията на Република България от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Необходимо е да се установи и наличието на предпоставките на сочещи на допустимост на претенцията –т. е. ако Фондът не се е произнесъл по подадената молба в срока, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на обезщетението. Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволеното увреждане вината се предполага до доказване на противното.Самият институт на непозволеното увреждане е сложен фактически състав, елементи на който са деяние/действие или бездействие/, вредата, противоправността на деянието, причинната връзка и вината съединени от посочената правна норма.В настоящия случай от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установяват всички задължителни елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД.

От ангажираните в хода на производството доказателства, преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност, се установява, че причиненото на 16.02.2020г. ПТП е в резултат на поведението на водача, управлявал лек автомобил марка „••••“, модел „••“, с рег.№ •••••Р, който е нарушил правилата за движение, регламентирани в чл. 20 ал.2 изр.2- ро от ЗДвП, а именно: водачите са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие; длъжни са да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.Вследствие на посочените по-горе нарушения по непредпазливост са били причинени множество телесни увреждания на И. И. Д., наследодател на ищците по делото съгласно заключението на назначената по делото съдебно медицинска експертиза, което съдът възприема като безпристрастно и компетентно дадено.

По делото бяха събрани писмени и гласни доказателства относно обстоятелството, кой е управлявал лекия автомобил причинил процесното ПТП, станало на 16.02.2020г. Писмените доказателства събрани в настоящето производство, както и тези събрани по НОХД № 779/2023г. по описа на Окръжен съд-Хасково, материалите по което са приобщени в настоящето производство соча, че водач на лекия автомобил марка „••••“, модел „••“, с рег.№ •••••Р е бил конституирания по делото като трето лице помагач Д. Г. К., а разпитаните по делото свидетели Д. Г. В. и Г. А. К. установяват в показанията си, че водача на лекия автомобил, който е участвал в процесното ПТП е бил бащата на третото лице помагач-свидетелят Г. А. К.. Анализът на доказателствата по делото според съда сочи, че водач на лекия автомобил, причинил процесното ПТП е бил Д. Г. К., който е конституиран и като трето лице помагач по делото и по отношение на който е налице и влязла в сила присъда №12/04.04.2024г., постановена по НОХД №779/2023г. по описа на Окръжен съд- Хасково, която съгласно чл.300 от ГПК е задължителна за задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца В тази връзка показанията на свидетелите В. и К. не следва да се кредитират, тъй като същите противоречат в тази си част на останалия събран по делото доказателствен материал. Тези показания са в съществено противоречие с представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица №1 от датата на инцидента 16.02.2020г., в който като водач на лекия автомобил участвал в ПТП е посочен Д. Г. К., както и представените два броя акта за установяване на административно нарушение, издадени именно на Д. Г. К. за допуснати от него нарушения на правилата за движение по пътищата, включително и това, че същият не притежава свидетелство за правоуправление на МПС.Посочените писмени доказателства не са оспорени от страните по делото, включително и от конституираното третото лице помагач, същите кореспондират и с останалия събран доказателствен материал /материали от воденото досъдебно производство във връзка с инцидента/, поради което съдът счита, че именно тях следва да кредитира относно обстоятелството кой е управлявал лекия автомобил. Показанията на свидетелите В. и К. са в противоречие с останалия събран по делото доказателствен материал, същите са пристрастни и представляват защитна версия относно причинителя на ПТП и опит да бъде оневинен действителния водач на лекия автомобил, който вече е и осъден с влязла в сила присъда. Показанията на тези свидетели в посочената част са изолирани и неподкрепени от други факти и обстоятелства по делото. В тази връзка съдът счита, че именно конституираното по делото трето лице помагач Д. Г. К. е допуснал нарушение на правилата за движение и конкретно посочената по-горе разпоредба, същият не е притежавал и свидетелство за правоуправление на МПС и е избягал от местопроизшествието и със своето виновно поведение, по непредпазливост е причинил уврежданията на пострадалия пешеходец И. И. Д., който в последствие е починал от нанесените при пътния инцидент травми, като смъртта му е била пряка и непосредствена последица от тези травми.

По делото са представени доказателства, че ищците са отправили искане до ответника Гаранционен фонд-София за доброволно изплащане на обезщетение, което не е било удовлетворено. Молба вх.№24-01-188 е била подадена до Гаранционен фонд на 09.04.2021г. по повод, на което е била образувана щета №202110069 от същата дата. В последствие с писма изх.№24-01.188-2/14.04.2021г., с изх.№24-01-188-1/14.04.2021г. и с изх. №24-01-188/14.04.2021г. ищците са получили изричен отказ за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Поради неплащане на обезщетение ищците са предявили настоящите претенции за плащане пред съда на основание чл.558 ал.5 от КЗ.

В пряк и непосредствен резултат от виновното поведение на водача Д. Г. К. на лек автомобил марка „••••“, модел „••“, с рег.№ •••••Р пострадалият И. И. Д. е получил следните увреждания, а именно: Тежка черепно мозъчна травма-контузия на мозъка; охлузвания на лицето; рана на главата и Двуглезенно счупване на костите на дясната подбедрица ведно с изкълчване на глезенната става. На И. И. Д. е причинена остра дифузна травма на мозъка преценена като тежка мозъчна травма, а двуглезенното счупване на десния крак е с характер да породи затруднение в движението на крака. До смъртта си на 20.11.2020г. И. И. Д. е понасял болки и страдания като последица от травмите получени при ПТП, станало на 16.02.2020г. Черепно мозъчната травма е била лекувана в отделението по Неврохрургия на МБАЛ Хасково, а лечението и грижите свързани с последиците от травмата са продължили в домашни условия. Счупването на десния крак е било имобилизирано, без да е извършване хирургична интервенция, като към 17.11.2020г. дясната глезенна става все още е била отекла и с крайно ограничени движения/Амбулаторен лист №1439/17.11.2020г./ Като последица от тежката черепно мозъчна травма е била и дифузната травматична увреда на главния мозък проявена с груби нарушения на говора, вегетативната дейност, двигателните възможности, разстройството на отделителната функция и психични разстройства. Налице е било и продължително залежаване с развитие на пролежни рани на типични места, общо измършавяване, гноен възпалителен процес на пикочните пътища и бъбреците. На този фон се развива и контрактура/невъзможност за разгъване/ на долните крайници, които усложнения се развиват прогресивно във времето утежнявайки състоянието на пострадалия. Медико биологичният характер на настъпилите и описани усложнения, които следва да се преценяват в съвкупност, представляват общо разстройство на здравето опасно за живота по смисъла на чл.128 от НК. Описаните в заключението на съдебно медицинската експертиза травматични увреждания причинени на И. И. Д. при ПТП са били много тежки и смъртта е била неизбежна, като е било въпрос на време на настъпи. Опасността за живота е възникнала при ПТП и не е била преодоляна, а напротив нараствала е в целия период от настъпване на травмата до смъртта на пострадалия. Така претърпените от пострадалия болки и страдания са доказани от представените и приети като доказателства по делото многобройни медицински документи, от заключението на назначената съдебномедицинска експертиза, от показанията на свидетелите. Показанията на свидетелите М. Т. Д. и И. К.ов И. следва да бъдат кредитирани изцяло предвид обстоятелството, че същите имат преки и непосредствени възприятия по отношение на здравословното състояние на И. И. Д. след претърпените травми в резултат на станалото на 16.02.2020г. ПТП до настъпване на смъртта на 20.11.2020г. От друга страна тези показания не противоречат на останалите събрани по делото доказателства и следва да се кредитират наравно с тях.

Съобразно задължителните указания на ВКС, изложени в ТР №1/21.06.2018 г. по тълкувателно дело №1/2016 г. на ОСНГТК, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4/1961г. и Постановление №5/1969г. на Пленума на ВС, а по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетението се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

Поради изложените съображения, настоящите ищци като наследници по закон на И. И. Д., б.ж. на гр.Любимец, починал на 20.11.2020г., имат субективното право да търсят обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на настъпилата смърт на пострадалия от ПТП техен съпруг и баща, поради което и предявените субективно съединени искове са допустими.

Въз основана на ангажираните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, за което и на практика между страните по делото няма спор, съдът намира, че са налице всички предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника, а именно противоправно деяние, извършено от Д. Г. К., за което същият е признат за виновен с влязла в сила присъда, установяваща по категоричен начин неговата вина за процесното ПТП, настъпилите неимуществени вреди за увредените ищци в следствие на причинената смърт на наследодателят им от ПТП, станало на 16. 02.2020г. причинна връзка между деянието и настъпилите вреди, които вреди са пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на водача на застрахованото МПС. При така изложените дотук съображения, съдът намира за предявените искове за доказани по своето основание.

Що се касае за размера на претендираните обезщетения за неимуществени вреди, настоящият състав намира, че за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт неимуществени вреди, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят всички конкретни обстоятелства около настъпването на вредите, техните характер и тежест, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, така че възмездяването да отговаря на критерия „справедливост“, прогласен изрично в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, но също така и да бъде съобразено икономическото състояние в страната. Следва да се посочи, че на обезщетяване подлежат не само съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и самото понасяне на увреденото състояние от страна на увреденото лице. В този смисъл са и дадените разяснения в ППВС 4/1968 г., съгласно които понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано „с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства“ каквито са „характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.“.

Специфичното е, че стойността на неимуществената вреда не може да бъде точно фиксирана с допустими по ГПК доказателствени средства, с оглед на факта, че по същество негативното въздействие на деликта навлиза в неимуществената сфера на пострадалия или увредения и е част от неговия психо-емоционален статус, който няма как да бъде обективно установен. Възприятия в тази насока се съдържат в показанията на разпитаните по делото свидетели, които дават светлина за претърпените от увредените лица болки и страдания. Съдът е този, който във всеки конкретен случай преценява по справедливост размер на дължимото обезщетение, отчитайки понесените от увреденото лице болки и страдания, а и неудобствата – емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо–емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото си и отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на лицето, възрастта му и други/.

Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на наследниците на увредения да претендират парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, общо възприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за претърпени от ищците болки и страдания, в каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република България. Неимуществените вреди са винаги свързани с психични преживявания и морални ценности.В случая от събраните доказателства е доказано, че неимуществената сфера на ищците е била засегната и същите са претърпели болки и страдания от смъртта на починалия при процесното ПТП техен наследодател, с когото са били изключително близки. Претърпяното събитие им е нанесло и сериозна психологическа травма, поради което следва да се приеме, че в тяхна полза следва да се присъди обезщетение на неимуществени вреди в рамките на предявената искова претенция от всеки по отделно.В контекста на изложеното следва да се обсъди и направеното от ответното дружество възражение за съпричиняване, което съдът намира същото за основателно.

Възражението на ответника за съпричиняване от починалия е обосновано с оспорването, че пострадалият пешеходец И. И. Д. се е движел неправилно по пътното платно в нарушение на чл.108 ал.2 и чл.113 от ЗДвП, а в последствие, в резултат на употребено изключително голямо количество алкохол е предприел внезапно пресичане на пътното платно-нарушение на чл.114 от ЗДвП.

Анализа на събраните по делото доказателства показва, че пострадалият И. И. Д. към момента на ПТП е бил употребил значително количество алкохол и е бил със средна степен на алкохолно опИ.е 1, 77, %о, движел се е с тъмни дрехи по пътното платно в насрещната лента за движение, в тъмната част на денонощието, на осветен участък. С това си поведение пешеходецът е нарушил чл. 5, ал. 1 ЗДвП "Всеки участник в движението по пътищата: 1. с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението" и правилата за пресичане в чл. 108, чл. 113 и чл.114 от ЗДвП. С това пешеходецът е поставил себе си в опасност и допринесъл до настъпване на вредоносния резултат според съда в условията на 30 %, което съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД има за последица намаляване на размера на дължимото обезщетение.

От изложения механизъм на произшествието, съдът счита, че се установява специфично и изненадващо за водача на лекия автомобил поведение на пострадалия пешеходец, който е предприел пресичане в лентата за движение на лекия автомобил, без да се огледа, като по този начин се е превърнал сам в опасност за движението. В случая пострадалият пешеходец е предприел пресичане при ограничена видимост и при възможност за възприемане от водача на лекия автомобил, като пресичането на пътното платно е станало при липса на пешеходна пътека и на специално очертана с маркировка върху пътното платно пешеходна пътека.Съдът счита, че пешеходецът е навлязъл внезапно в лентата на движение на лекия автомобил, с оглед на което като пешеходец е нарушил забраната на чл. 113, ал. 1, т. 1, 2 и 4 и чл. 114, т. 1 и т. 2 от ЗДвП.

От друга страна наличието на пешеходец на платното за движение, макар и в насрещната лента, каквито са данните по делото, е видима и реална опасност за движението, с която водачът на лекия автомобил е длъжен да се съобрази.Именно това поведение на пешеходеца е следвало да изостри в максимална степен вниманието на водача на МПС, който да съобрази реалната опасност. Оттогава за водача на МПС се поражда задължението при наличието на пешеходец на пътното платно да намали скоростта или да спре, съответно да се движи с такава скорост, която да му позволи да спре, за да пропусне пешеходеца, ако същият предприеме пресичане на неговата лента за движение. Ако водачът на лекия автомобил се е бил съобразил с възникналата и възприета от него опасност за движението – наличието на пешеходец на пътното платно, той би намалил скоростта си, а при необходимост - и да спре. В подкрепа на този извод на съда е и обстоятелството, че скоростта на движение на автомобила е била по-ниска от 40 км/ч. и добрата осветеност от фаровете, предопределя техническа възможност за предотвратяване на ПТП при начално разстояние на спиране, по голямо от опасната зона.Т.е. необходимото време за реакция на водача на лекия автомобил, който е възприел пешеходеца на пътното платно е било достатъчно, за да се предприемат действия по намаляване на скоростта или спиране на автомобила, тъй като пешеходецът не е попадал в опасната зона и водачът е имал техническата възможност да избегне удара чрез спиране преди мястото на произшествието.

Съпричиняване, основано върху разбирането, че пешеходецът предприема внезапно пресичане на пътното платно и навлизане в лентата за движение на лекия автомобил, при наличните обективни данни по делото предпоставя в причинно- следствената верига на ПТП да се включи и поведението на самия пострадал-пешеходец. Затова и действието на пешеходеца следва да се отчете в някаква степен с този на водача като причинен фактор за пораждането на самото ПТП.

С оглед гореизложеното, възражението за съпричиняване е основателно и са налице основания за намаляване на определеното обезщетение с 30% на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

За характера и тежестта, интензитета, степента и продължителността на болките и страданията, търпени от ищците съдът черпи сведения от показанията на разпитаните свидетели, чиито показания, както вече посочи, кредитира. От тези показания се установява наличието на изключително близка връзка между ищците и пострадалия, които са били едно сплотено семейство, поддържали са отношения на любов, обич, близост, подкрепа и взаимопомощ, нормални и обичайни за отношения вътре в семейството и проявление на българските семейни традиции. Несъмнено загубата на баща и родител е довело до изключителни болки и страдания за ищците. Близостта в отношенията в семейството и прекъсването на тази близост от внезапната смърт на И. Д. са се отразили негативно върху състоянието на ищците, които вече никога няма да бъдат същите хора, каквито са били.

С оглед данните по делото и неочакваната смърт на И. И. Д., пострадал при станалото на 16.02.2020г. ПТП и починал в последствие на 20.11.2020г. от причинените му увреждания съдът намира, че на всеки един от ищците следва да присъди обезщетение в размер на по 150 000лв., която сума в достатъчна степен ще възмезди причинените им неимуществени вреди. От тези суми следва да се приспадне процента на съпричиняване- 30%, поради което на всеки един от ищците следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 105 000лв. Исковете в останалата част до пълния предявен размер от по 150 000лв. за всеки един от ищците следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.

От приложените по делото писмени документи е видно, че на 09.04.2021г. ищците са поканили Гаранционен фонд да им изплати обезщетение. В случая Гаранционен Фонд отказва изплащане на обезщетение на ищците с писмо от 14.04.2021г. поради което върху определените размери на обезщетението за неимуществени вреди на всеки един от ищците ще следва да се присъди и лихва за забава, считано от 15.04.2021г.

Предвид изложеното съдът счита, че предявените искове с правно основание чл.558 ал.5 вр.чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД следва да се уважат частично, като се осъди ответника да заплати на всеки един от ищците сумата в размер на по 105 000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, в резултат на ПТП от 16.02.202г., при което е причинена смъртта на наследодателят им И. И. Д., б.ж. на гр.Любимец, починал на 20.11.2020г, ведно със законната лихва върху тези суми считано от 15.04.2021г. /деня следващ датата, на която ответника е отказал да изплати обезщетение съгл. чл.496 ал.1 от КЗ/ до окончателното изплащане на сумите.Исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над 105 000лв. до пълния предявен размер от 150 000лв., като неоснователни и недоказани ще следва да се отхвърлят.Ще следва да се отхвърлят и исковете за присъждане на лихва за забава върху посочените главници за периода от 09.04.2021г. до 15.04.2021г.

Съдът като взе предвид обстоятелството, че предявените искове с правно основание чл.558 ал.5 вр.чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД са уважени за сумата от общо 315 000лв./ по 105 000лв. за всеки от ищците/, представляваща присъдено обезщетение за неимуществени вреди и факта, че ищците са освободени от задължението за внасяне на ДТ по сметка на ОС-Хасково счете, че ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на ОС-Хасково ДТ в размер на 12 600лв., както и направените разноски за вещи лица, представляващи платени възнаграждения от бюджетната сметка на ОС-Хасково в размер на 800лв.

На ответника също следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете поради тяхната неоснователност в размер на 375лв., съобразно представения по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Мотивиран от горното, съдът