Решение № 12905 от 13.4.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 7783/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145-178 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл.46 от Закона за чужденците в [държава] (ЗЧРБ). Образувано е по жалба на Б. А. М. К., [държава], роден на [дата]., чрез адв. Х. Б., срещу отказ за издаване на разрешение за продължително пребиваване в [държава] № 316р-25603 от 19.07.2024 г., издаден от директора на Областна дирекция на МВР – [населено място] /ОДМВР – [населено място]/, на основание чл.105 от ЗМВР и чл.26, ал.1, вр. с чл.10, ал.1, т.19 от ЗЧРБ. С определение № 2663 от 31.07.2024 г., постановено по адм. дело № 643/2024 г. по описа на Административен съд – Плевен, на осн. чл.135, ал.2, врв. С чл.133, ал.1, изр.2-ро от АПК, делото е изпратено на Административен съд София – град по компетентност. В жалбата се сочи, че оспореният акт е незаконосъобразен, като издаден при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Според жалбоподателя, административният орган не е обсъдил всестранно събраната по случая информация като не е взел предвид заявеното от него и съпругата му – български гражданин, желание да се установят трайно в [държава] и да създадат семейство. Наведени са доводи, че не е спазена и процедурата, регламентирана в чл. 25, пар. 1 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген, съгласно която, когато дадена държава предвижда издаване на разрешение за пребиваване, следва да се консултира с държавата членка, която е подала сигнала ШИС, като вземе предвид нейните интереси. Според оспорващият, липсата на проведена консултация с въвелата сигнала държава членка представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до незаконосъобразност на акта. Иска се отмяна на отказ и връщане на преписката на административния орган със задължителни указания. Претендира разноски. В съдебно заседание, жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. Бойнин, поддържа жалбата. Счита, че е опорочена цялата процедура от страна на ОД на МВР, тъй като не са дадени нужните указания на жалбоподателя, а при решаване на преписката, не е взета предвид разпоредбата на чл. 25 от Конвенцията за прилагане на споразумения от Шенген. В тази връзка сочи, че въпреки забраната за влизане в Шенген, административният орган има право на преценка дали да разреши на заявителя да пребиваване в [държава]. Счита, че отказът не съответства и на целта на закона, поради което моли съда да реши спора по същество или да върнете преписката на административния орган със задължителни указания. Представя списък с разноски. Ответникът директорът на ОДМВР - Плевен, чрез гл. юрк. Б. - Ф., представя подробни писмени бележки по съществото на спора, с които моли съда да остави жалбата без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Софийска градска прокуратура не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Административен съд София-град, 6-ти състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Със заявление, рег. № 611/11.07.2024 г. по описа на група „Миграция“ при ОДМВР – Плевен /л.15 от приложеното адм. дело № 643/2024 г./, Б. А. М. К., роден на [дата]., [държава], е поискал удължаване на срока му на пребиваване в [държава] на осн. чл.24, ал.1, т.18 от ЗЧРБ – сключен брак с български гражданин. Към заявлението са представени следните документи: 1. Удостоверение за сключен граждански брак № 0090/13.11.2023 г. с И. Т. Н. /л.8/; 2. Договор за наем на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], ет. 1, сключен между собственика на имота П. А. и И. Н. на 27.03.2024 г. /л.9/; 3. Декларация от П. А. – собственик на наетия имот, според която същият предоставя за ползване апартамент № 6, находящ се в [населено място], [улица], ет. 1 за постоянно ползване на лицата И. Н. и Б. К. /л.10/; 4.Медицинска застраховка № 6023996672, сключена между застрахователя ЗЕАД „Булстрад Виена Иншуранс Груп“ и Б. А. М. К. на 04.12.2023 г./л.11/; 5. Копие на паспорт на Б. К. № В02622779, издаден на 10.10.2023 г. от властите в Република [държава], валиден до 09.10.2031 г. /л.23/; 6. Копие на виза тип “D” № 006548065, издадена на 23.06.2024 г. и валидна до 23.12.2024 г., на Б. К. /л.24/; 7. Свидетелство за съдимост, издадено от Република [държава] на 01.04.2024 г., в което е посочено, че Б. К. не е осъждан за престъпления в Република [държава] /л.27/; 8. Адресна карта на чужденеца, издадена за нуждите на производството по заявлението /л.35/. С писмо, рег. № 5364р-11557 от 29.04.2024 г. /л.37/, началникът на Отдел – ЗМВР Дирекция „Миграция“ е изпратил за процедура по съгласуване заявлението за удължаване на срока на пребиваване в [държава] на иракския гражданин. С писмо, рег. № 316р-108333 от 28.05.2024 г. /л.36/, директорът на ОДМВР - Плевен е уведомил директора на Дирекция „Миграция“ – МВР, че становището на група „Миграция“ – Плевен е положително. При извършена проверка в Шенгенската информационна система е установено ХИТ съвпадение с лице с имена ”Mohamed Bawan”, мъж, роден на [дата]., данните за който са въведени данни с Шенгенски идентификатор № DE P1565773222000001 от [държава] на 07.09.2023 г. за забрана за влизане в съответствие с Директива 2008/115/ЕО/ /л.40/. Посоченият срок на въведената забрана е до 05.09.2028 г. На 16.07.2024 г. е изготвена Експертна справка № 3, с която е установено, че биометрична данни /отпечатъци на пръстите на двете ръце/, съдържащи се в Европейската дактилоскопна карта на лицето Б. К. съвпадат с пръстовия отпечатък на лицето, снет и предоставен от група „Миграция“ при ОДМВР – Плевен /л.41/. Във връзка с установеното ХИТ съвпадение на данните на подалия заявление за продължаване срока на пребиваване в [държава] иракски гражданин с данните на лицето, за което е въведена забрана за влизане на територията на държавите членки на Шенгенското пространство от [държава], директорът на ОДМВР – Плевен е изискал информация от началника на отдел „СИРЕНЕ“ с писмо, рег. № 316р-25172/17.07.2024 г. /л.47/. В докладна записка, рег. № 316р-25199 от 17.07.2024 г. /л.51/ е посочено, че е проведена беседа от началник грипа „Миграция“ – Плевен с Б. К. на немски език, с превод осъществен от съпругата му И. Н.. Посочено е, че по време на беседата, иракският гражданин споделил, че е запознат с наложената му забрана за влизане на територията на Федерална Република [държава], но не знаел, че същата важи за всички държавни членки на Шенгенското пространство. С докладната записка е направено предложение, след получаване на официален отговор от ДМОС за основанията за налагане на забрана за влизане в Шенген, на Б. К. да бъде издаден мотивиран отказ по подаденото от него заявление. С писмо, рег. № 6212р-17444/17.07.2024г. /л.49/, началникът на отдел „СИРЕНЕ“ е изпратил информация до директора на ОДМВР – Плевен, според която в отдел „СИРЕНЕ“ – ДМОС е постъпило съобщение от Бюро „СИРЕНЕ“ – [държава], с което германските власти информират, че Б. К. е подал молба за убежище на 11.01.2017 г. на територията на [държава], която била отхвърлена. На 16.01.2023 г. германските власти са издали заповед за експулсиране на лицето, поради извършено нарушение на закона, свързано с наркотични вещества. Посочено е, че експулсирането на иракския гражданин било осъществено на 06.09.2023 г. Видно от писмо, вх. № 316000-30862/23.07.2024 г. от началник Отдел „НВЦ“ към дирекция „Консулски отношения“ - МВнР /л.54/, въз основа на предоставената от началник на отдел „СИРЕНЕ“ информация за лицето Б. К., валидната към момента на подаване на заявлението виза за дългосрочно пребиваване, регистрирана с номер THR 24000575, на Б. К. е анулирана в НВИС, на осн. т.6 от Приложение VI на Визовия кодекс. Административното производство е приключило с оспорения отказ за издаване на разрешение за продължително пребиваване в [държава] № 316р-25603 от 19.07.2024 г. /л.6/, издаден от директора на Областна дирекция на МВР – [населено място], на основание чл.105 от ЗМВР и чл.26, ал.1, вр. с чл.10, ал.1, т.19 от ЗЧРБ. Административният орган е мотивирал отказас въведената от Федерална република [държава] забрана за влизане на Б. К. на територията на държавите членки на Шенгенското пространство, както и на допълнително получената информация от ДМОС, според която чужденецът е осъден за извършено нарушение на закона за наркотични вещества. В хода на съдебното производство е разпитана И. Т. Н. – съпруга на жалбоподателя. Разпитана, свидетелката заявява, че е съпруга на Б. А. М. К., съгласно удостоверението на л.8 от делото. Споделя, че знае за отказа и има поглед върху случилото се. Заявява, че е присъствала на интервютата в „Миграция“ в Плевен, на които винаги е била с Бауан, тъй като същият не говори добре български език. Споделя, че заедно подали документите за продължителното пребиваване и лично тя занесла всички документи, които било описано да представят на гишето в службата на „Миграция“ в Плевен. Спомня си, че документите били подредени, така както били изискани. Споделя, че със съпруга й били извикани от г-н Г. – директор на отдела в „Миграция“ в Плевен. От съпруга й били изискани пръстови отпечатъци, които дал. По време на срещата им с г-н Г., твърди, че същият им казал да не се опитват да се укриват, което за нея било недопустимо, след като минали целия процес по получаване на виза и искали да се установят в [държава] и да създадат семейство. Спомня си, че няколко дни след разговора с г-н Г. ги извикали отново в „Миграция“ в Плевен. Споделя, че тогава директно с влизането взели паспорта на съпруга й и му поставили печат, без дори да имат време да го прочетат. Споделя, че накарали Бауан да се подпише и му дали срок от 2 седмици да напусне [държава]. Споделя, че била стресирана, а те били груби и арогантни и не ги изслушвали. В същия ден, Г. им връчил отказа и им казал до 12 часа на същия ден Бауан да напусне [държава], възможно най-скоро, дори до вечерта. Споделя, че в кабинета била и г-жа Г., която попитала дали може да обжалва отказа, на което получила отговор, че няма смисъл и че на нея никой не й е обжалвал в [възраст] практика. Споделя, че й казали също, че не са длъжни да й дават обяснения и ако остане, ще закарат чуждия гражданин в Бусманци. При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи: Видно от отбелязване върху отказа, лицето е уведомено за него на 22.07.2024 г. Жалбата е подадена чрез административния орган до съда на 25.07.2024 г. в срока по чл.149, ал.1 АПК, срещу подлежащ на обжалване акт, от активно легитимирано лице, имащо право и интерес от обжалване на административния акт. Поради това жалбата е процесуално допустима и съдът следва да я разгледа по същество. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Отказът е издаден от компетентен орган - директор на ОДМВР, съгласно чл.57, ал.1 от ППЗЧРБ. По отношение на процедурата, видно от приложената докладна записка и от разпита на свидетелката, жалбоподателят е бил уведомен за производството по издаване на акта, проведена е беседа. Изпълнени са нормативните изисквания за форма и съдържание на акта. Изложени са фактически и правни основания за издаването му. Отказът е мотивиран с наличието на сигнал в Н. Ш. информационна система (НШИС) за отказ за влизане на заявителя, въведен от [държава] и валиден до 05.09.2028г. и като правно основание е посочена разпоредбата на чл.10, ал.1, т.19 от ЗЧРБ. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 19 от ЗЧРБ отказва се издаване на виза или влизане в страната на чужденец, когато е лице, за което е подаден сигнал в Шенгенската информационна система за отказ за влизане и пребиваване. Във връзка с тази разпоредба и в този случай чл.26, ал.1 от ЗЧРБ императивно урежда, че се отказва издаване на разрешение за пребиваване или продължаване срока на пребиваване. От събраните по делото доказателства се установява, че за жалбоподателя е налице сигнал в НШИС, въведен от [държава], валиден до 05.09.2028 г. В писмо, рег. № 6212р-17444/17.07.2024 г. от началника на отдел „СИРЕНЕ“ при дирекция ДМОС (л. 49) се съдържат подробни данни за въведения сигнал – отказ за влизане, както и за причините, заявени от немските власти. Неоснователно е твърдението в жалбата, че административният орган не е обсъдил всестранно събраната по преписката информация като не е взел предвид заявеното от него и съпругата му – български гражданин, желание да се установят трайно в [държава] и да създадат семейство. Действително, разпоредбата на чл. 8, § 1 ЕКПЧ регламентира правото на всеки на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция. Според § 2 на чл. 8 от ЕКПЧ обаче, намесата на държавните власти в ползването на това право е недопустима освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. С посочената норма са очертани рамките, в които, при спазване на принципа на съразмерност, е допустимо нарушаване на правото на личен и семеен живот при най-малко засягане на правата и законните интереси на лицата. В случая, на първо място, по делото липсват конкретни аргументи, а и доказателства, които да сочат, че с оспорения отказ се нарушават правата на чужденеца, гарантирани му с чл. 8 ЕКПЧ. Не се установява незачитане на личния и семейния му живот, на жилището му или нарушаване на тайната на кореспонденцията му. Обстоятелството, че Б. К. има сключен брак с българска гражданка не опровергава този извод. Правото на семеен живот не гарантира правото на съпрузите да пребивават на територията на определена държава. Във връзка с предвиденото в член 8 от ЕКПЧ право на зачитане на семейния живот, Европейският съд по правата на човека приема, че правото на зачитане на семейния живот не гарантира по общ начин правото да се избира най-подходящото място, на което да се води семеен живот (Решение от 28 ноември 1996 г., по дело Ahmut cрещу Нидерландия, § 71.). ЕКПЧ не гарантира по никакъв начин право на чужденеца да влиза и пребивава на територията на конкретна държава; държавите имат право да контролират влизането на чужди граждани на тяхна територия, като се съобразяват с поетите от тях ангажименти по международни договори. В областта на имиграционната политика държавите нямат задължение да зачитат избора на сключилите брак чужди граждани за тяхното съвместно съжителство и да позволяват събирането на семейства на тяхна територия. (ЕСПЧ, Решение по дело Gul срещу [държава] от 19 февруари 1996 г., § 38; Решение по дело Ahmut с/у Нидерландия, посочено по-горе, § 67 и Решение по дело Bajsultanov срещу [държава] от 12 юни 2012 г., § 78 и цитираната съдебна практика). Според ЕСПЧ приетото от дадена държава решение в областта на имиграционната политика е в състояние да засегне правото на зачитане на семейния живот (ЕСПЧ, Решение по дело Boultif срещу [държава] от 2 август 2001 г. (§ 39 и цитираната съдебна практика), както и решение по дело Bajsultanov срещу [държава], посочено по-горе, § 78 и цитираната съдебна практика). ЕСПЧ изисква решението да е прието в съответствие с определените в член 8, параграф 2 от Конвенцията изисквания, като в рамките на анализа във всеки конкретен случай проверява дали в действителност това решение е „в съответствие със закона“, преследва законна цел, като например опазването на обществения ред, дали е „необходимо в едно демократично общество“ и дали издържа проверката за пропорционалност. Не може да се приеме, че отказът за издаване на разрешение за продължително пребиваване на жалбоподателя ограничава несъразмерно правото му на семеен живот с българската гражданка, тъй като по делото не са ангажирани доказателства за наличие на пречки семейството да живее на територията на [държава] или друга държава, извън Шенгенското пространство, още повече, че видно от доказателствата по делото бракът е сключен именно след като жалбоподателя е бил запознат с въведената спрямо него забрана в ШИС. отказът за издаване на виза не е непропорционален по смисъла на § 2 на чл. 8 ЕКПЧ, тъй като е издаден в съответствие с приложимите национални и европейски правни норми и в интерес на сигурността в Шенгенското пространство, както и в изпълнение на Решение 2018/934, което отменя оставащите ограничения относно използването на Шенгенската информационна система и разрешава за [държава] издаването на сигнали в Шенгенската информационна система за целите на отказ за влизане и изпълнението на такива сигнали, въведени от други държави членки. Съгласно чл. 25 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген (КПСШ), изменен с Регламент № 265/2010 на Европейския парламенти и на Съвета от 25 март 2010 година, когато държава членка предвижда издаване на разрешение за пребиваване трябва систематично да извършва търсене в Шенгенската информационна система, като ако по отношение на гражданина, който иска издаването на виза, е наличен сигнал за целите на отказ за влизане, държавата членка предварително се консултира с държавата членка, която е подала сигнала и взема предвид нейните интереси. При издаден сигнал за целите на забрана за влизане, разрешението за пребиваване се издава само когато има сериозни основания – от хуманитарен характер или международни задължения. В разглеждания случай, видно от писмо рег. № 6212р-17444/17.07.2024 г. от началник на отдел „СИРЕНЕ“ при дирекция ДМОС, българските компетентни органи са се консултирали с немските власти за причините за въведения сигнал и са взели решение в интерес на сигурността в Шенгенското пространство да постановят отказ за издаване на разрешение за продължително пребиваване в [държава]. По делото не са ангажирани доказателства за наличие на основание от хуманитарен характер или международно задължение, обосноваващо предоставяне на разрешение за пребиваване на жалбоподателя в [държава]. Предвид горното неоснователен е доводът на жалбоподателя, че не е спазено задължението за провеждане на консултации с държавата, подала сигнала. Проведени са консултации между компетентните органи по прилагането на Шенгенската информационна система – от българска страна Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ при Министерство на вътрешните работи, отдел "СИРЕНЕ" и германските власти – обменени са данни, че жалбоподателят е въведен в ШИС от германските власти и на какво основание е въведен сигнала. При този обмен на данни е посочена информация за осъждане на жалбоподателя за нарушение на закона за наркотични вещества и заповед за експулсиране, изпълнена на 06.09.2023г. и съответно ответникът е взел решението си за отказ. В този смисъл е спазено изискването на чл.27 от Регламент (ЕС) 2018/1861 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2018 година за създаването, функционирането и използването на Шенгенската информационна система (ШИС) в областта на граничните проверки, за изменение на Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген и за изменение и отмяна на Регламент (ЕО) № 1987/2006. Изискването на разпоредбата е за предварителни консултации - заинтересованите държави членки се консултират помежду си посредством обмена на допълнителна информация, като окончателното решение дали да се издаде разрешение за пребиваване или виза за дългосрочно пребиваване на гражданин на трета държава, се взема от издаващата държава членка. В случая след обменна на допълнителната информация, стояща зад въведения сигнал, издаващата държава, в лицето на директора на ОДМВР Плевен като компетентен орган е взела съответното окончателно решение в изпълнение и на националния закон - чл.26, ал.1 във връзка с чл.10, ал.1, т.19 от ЗЧРБ. По отношение на възражението, че срокът за доброволно изпълнение от 7 дни препятства обжалването, това не е така, предвид, че лицето е упражнило това свое право в настоящото производство. По гореизложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваният отказ за издаване на разрешение за пребиваване в [държава] е издаден в съответствие с процесуалния и материалния закон и целта му, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. На основание чл. 143, ал. 1 АПК и с оглед изхода на делото, предвид направената претенция от процесуалния представител на ответника, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника сума в размер на 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Воден от горното, Административен съд София- град, І отделение, 6-ти състав,