Решение № 649 от 31.12.2021 г. на Районен съд - Плевен по дело № 1908/2021 г.

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. от ЗАНН С наказателно постановление № 096 от 10.08.2021г. на Директор на Областна дирекция безопасност на храните – Плевен, на •••, са наложени имуществени санкции, както следва:

• в размер на 1000лв., на основание чл.417, ал.2 от Закона за ветеринаромедицинската дейност /озн.-ЗВД/, за нарушение на чл.132, ал.1 т.3б от ЗВД;

• в размер на 5000лв., на основание чл.471а, ал.2 от ЗВД, за нарушение на чл.137, ал.10 от ЗВД вр. с чл. 6, т.1, б. „в“ и чл.7, т.6 от Наредба №44 / 20.04.2006г. за ветеринаромедицинските изисквания за животновъдните обекти /озн.-Наредбата/.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява адв.Р.Л. от АК-Плевен. Същият поддържа жалбата си и моли за отмяна на административния акт изцяло, като незаконосъобразен и неправилен.

Административнонаказващият орган „Областна Дирекция Безопасност на храните“- Плевен, редовно призовани, изпращат представител – юрисконсулт ••• и взимат становище по жалбата.

Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С оглед датата на връчване на наказателното постановление на жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата и пред наказващия орган съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Наказателното постановление е издадено за това, че на 07.05.2021 год. при извършена физическа проверка на място в животновъден обект с вет. per. № 5840-0662, находящ се в гр. Славяново, общ. Плевен, обл. Плевен, ПЦ 19, собственост на ЕТ „Ню лайф- В.Й.“, е констатирано следното:

1.Собственикът на животновъдния обект не е осигурил и не спазва мерките за биосигурност в обекта, а именно - билните отвори на сградите за отглеждане на птици не са замрежени и не са затворени с капаци, което е предпоставка за проникване на диви птици, като такива са констатирани в хале № 10- гълъби, които обитават средата в сградата с намиращите се нея птици. Констатирани са наличие на пролуки под вратите на някои от халетата, които са в „бялата зона“ на животновъдния обект, които представляват необезопасени отвори и не гарантират защита от проникване на други птици и гризачи. 2. На границата черна и бяла зони не е изграден трупосъбирателен пункт с канализация- има само фризер- ракла, който не е обозначен. Констатациите от извършената проверка са отразени в Констативен протокол № 1/07.05.2021год. и Образец ЗХОЖ 134 А/07.05.2021год. Съгл. чл. 132, ал. 1, т. 36 от Закона за ветеринарномедицинската дейност - Собствениците, съответно ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни: осигуряват и спазват мерките за биосигурност; Съгл. чл. 137, ал. 10 от Закона за ветеринарномедицинската дейност- Ветеринарномедицинските изисквания и мерките за биосигурност към животновъдните обекти се определят с наредби на министъра на земеделието, храните и горите. Съгл. чл. 6, т. 1, б. „в“ от Наредба № 44/20.04.2006г. за ветеринарномедицинските изисквания за животновъдните обекти- Бялата зона включва: 1. сгради и помещения за отглеждане на животните и съоръженията към тях, които са с обезопасени отвори (прозорци, клапи и др.) с мрежа, като за птиците е с око не по-голямо от 2 см/2 см, гарантираща защита от други птици и гризачи, а при свинете и от насекоми; Съгл. чл. 7, т. 6 от Наредба № 44/20.04.2006г. за ветеринарномедицинските изисквания за животновъдните обекти- На границата между "бялата зона" и "черната зона" в индустриалните ферми се разполагат спомагателни сгради и съоръжения, които са: трупосъбирателен пункт, който има изградена канализация или пречиствателно съоръжение за отпадайте води от измиване и дезинфекция, ограден е по начин, непозволяващ достъп на други животни или хора, и разполага със: а) (отм. - ДВ, бр. 44 от 2016 г.)б) помещение или контейнери за съхранение на трупове при температура не по-висока от 4°С; в) вход откъм "бялата зона"; г) изход за товарене и извозване на отпадъците със специализиран транспорт съгласно нормативните разпоредби за ветеринарно-санитарните изисквания при събирането и обезвреждането наузтпадъците от животински произход.

Така изложените в акта фактически констатации не се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. Съдът възприема и кредитира показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел ЛЮДМ. ЕМ. Й., от която се установява, времето и мястото на извършеното.

Според съда, не са налице достатъчно доказателства за твърдяното нарушение по пункт1 от НП. Самият актосъставител потвърди в съдебно заседание, че не се е катерил „горе“, за да провери капаците и отворите по тавана на сградата, за които твърди, че на са били необезопасени. За да се приеме, че не са спазени мерките за биосигурност в птицефермата е необходимо да се установи не, че има отвори, а че тези отвори са с размери по-големи от око с размери 2 см/ 2 см. Такава констатация липсва в АУАН и в НП, което води до категоричния извод, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно. Същият извод е в сила и относно т.нар. - пролуки под вратите на някои от халетата, където отново липсва констатация, относно размера на пролуките под вратите. При съставянето на АУАН и издаването на НП са нарушени императивни разпоредби съответно на чл. 42, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и чл. 57, т. 5, т. 6 и т. 7 от ЗАНН и са допуснати съществени противоречия, неясноти и неточности в описанието на извършеното нарушение и съответните норми, които са нарушени, а в НП и на санкционните разпоредби, което от своя страна съществено ограничава правото на защита на санкционираното лице и всякога е основание за отмяна на издаденото НП за конкретното нарушение. Нито в АУАН, нито в НП е описано къде се намират билните отвори /в кои помещения и как са разположени/, каква е конструкцията им, с какъв диаметър са т.нар. отвори, въз основа на какви действия актосъставителят е установил и какви доказателства е събрал, че не са замрежени и че през тях могат да проникнат диви птици в халетата и др. Аналогично е описанието и на констатацията, че има пролуки под някои от вратите на халетата. Дори тук описанието е още по-неопределено и липсват отговори на въпросите - под вратите на кои халета, с какъв размер са т.нар. пролуки и как актосъставителят е установил, че през тях могат да проникнат гризачи, още повече - диви птици. Описанието трябва да е конкретно и да не буди съмнение. Изпълнителното деяние на административното нарушение не може да бъде извличано по пътя на логиката. Това би имало за последица неопределеност при установяване на нарушението и в сериозна степен би застрашило правото на защита нажалбоподателя. Правоприлагането и особено в частта му на налагане на административни наказания не може да почива на предположения, а само на конкретни данни и обстоятелства. Ето защо неясното описание на нарушението винаги води до отмяна на наказателното постановление.

По пункт 2 от НП пък са посочени две отделни деяния, които са „обединени“ в едно твърдяно нарушение, което води до неяснота на вмененото нарушение и нарушава правото на защита на жалбоподателя. При съставянето на АУАН и издаването на НП са нарушени императивни разпоредби съответно на чл. 42, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и чл. 57, т. 5, т. 6 и т. 7 от ЗАНН и са допуснати съществени противоречия, неясноти и неточности в описанието на извършеното нарушение и съответните норми, които са нарушени, а в НП и на санкционните разпоредби, което от своя страна съществено ограничава правото на защита на санкционираното лице и всякога е основание за отмяна на издаденото НП за конкретното нарушение.

Безспорно, поради гореизложените съображения, НП следва да се отмени като незаконосъобразно. Ето защо, на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.25а, ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 143 от АПК, съдът намира, че Административнонаказващият орган „Областна Дирекция Безопасност на храните“ - Плевен, следва да бъде осъден да заплати на •••• направените разноски за адв. възнаграждение, в размер на 630 лв.

Воден от горното и на основание чл. 63 ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът