Решение № 465 от 27.3.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 183/2024 г.

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 25 ОТ ЗТРРЮЛНЦ ВР. ГЛАВА XXI ОТ ГПК. Образувано по Жалба вх.№ 20240124184745 от „П.А.Ф.“ ООД, ЕИК ••••, управлявано и представлявано от В.Й.И., чрез адв. М. Е.-Т., САК, съдебен адрес: гр. София - ••••, ул. ••••, против ОТКАЗ № 20240116141014/17.01.2024 г., постановен от Длъжностното лице по регистрация (ДЛР) към АВ, ТРРЮЛНЦ по Заявление обр. А4 с вх. № 20240116141014. Жалбоподателя т счита отказа за незаконосъобразен и неоснователен. Сочи, че със Заявление обр.А4, прието с вх. № 20240116141014, е заявил за вписване промяна на обстоятелства, изразяващи се в извършено едновременно намаляване и увеличаване на дружествения капитал и заличаване на съдружник от дружеството. На 28.03.2019 г. съдружниците са констатирали, че е наложен запор на дяловете от капитала на съдружника Е.И.К., а на 07.01.2023 г., на дружеството е връчено изявление на взискателя, с което е прекратено участието на съдружника в дружеството. С факта на връчване на изявлението на взискателя по реда на чл. 517 ал. 3 ГПК, членственото правоотношение между дружеството и съдружника — длъжник е прекратено. Именно поради това, съдружниците са предприели действия по намаляване и увеличаване на дружествения капитал, както и записване на дяловете от увеличението. В резултат на извършеното едновременно намаляване и увеличаване на дружествения капитал, същият е останал непроменен, като съдружникът Ж. е записал всички дялове от увеличението. Твърди се, че стойността на записаните дялове от увеличението на капитала са внесени по сметка на дружеството. За да постанови процесния отказ, ДЛР е приело, че заявените за вписване обстоятелства не се установяват от представените документи, доколкото не е представен препис на връченото на дружеството изявление на взискателя за прекратяване участието на съдружника - длъжник, както и (най-общо) не са представени доказателства за изплащане стойността на дела на съдружника в полза на съдебния изпълнител, за удовлетворяване вземането на взискателя по изпълнението. Като е развил съображения за задълженията на взискателя в изпълнителното производство по реда на чл. 514, изр. второ ГПК, длъжностното лице е приело, че от представените документи не се удостоверяват подлежащите на вписване обстоятелства и е постановило процесния отказ. Според жалбоподателят, на първо място, ДЛР е следвало да даде указания на заявителя за представяне на препис от връченото на дружеството изявление на взискателя по изпълнението (изявлението по чл. 517, ал. 3 ГПК), а не да мотивира отказа си с липса на сочения документ, който следва да обуслови съществуването на подлежащите на вписване обстоятелства. Относно втората категория мотиви (касаещи представянето на доказателства за изплащането на дела на съдружника - длъжник в полза на съдебния изпълнител), се сочи, че в настоящия случай, с инициираното регистърно производство се цели вписване на промени в първоначално заявените обстоятелства по партидата на „П.А.Ф.“ООД, изразяващи се в едновременно намаляване и увеличаване на капитала и заличаване на съдружник, чието членство е вече прекратено по реда на чл. 517, ал. 3 от ГПК. За установяване на предпоставките относими към промяна на членственото правоотношение, заявителят е представил съобщението на съдебния изпълнител, което удостоверява връчването на изявлението на взискателя по изпълнителното производство (изявлението по чл. 517, ал. 3 ГПК), Протокол, обективиращ решението на общото събрание за едновременно намаляване и увеличаване на дружествения капитал и записване на дяловете от увеличението, както и други документи, по преценка на заявителя. Прекратяването н а участието на съдружника в дружеството с ограничена отговорност настъпва като последица от връчване на изявлението на взискателя. В този смисъл е направен извод, че с факта на връчване на изявлението па взискателя (доказателства за което са представени със самото заявление), членството на съдружника — длъжник Е. И. К., е прекратено. Буквалното и систематичното тълкуване на нормата на 517, ал. 3 ГПК изключва възможността прекратяването да бъде поставяно в зависимост от други юридически факти, в т. ч. от уреждане на имуществените отношения по чл. 127 във вр. с чл. 125, ал. 3 от ТЗ между съдружника и дружеството, включително и от съдбата на дружествените дялове. След прекратяване на съдружието, като задължителна закономерна последица, възниква основание за уреждане на имуществени последици по реда на чл. 125, ал. 3 от ТЗ, но не се променя броят на дяловете на които е разпределен капиталът на дружеството, нито стойността им, кореспондираща със стойността на капитала. В настоящата хипотеза, предвид наложеният запор на дяловете по реда на чл. 517, ал. 1 ГПК, дружеството ще е задължено да изплати стойността на дела на съдружника в полза на съдебния изпълнител за удовлетворяване вземането на взискателя по изпълнението. Гореизложеното се подкреп яло и от факта, че по партидата на дружеството е налице вписан запор (цитиран и в протокола от проведеното ОСС) върху дружествените дялове на съдружника Е.И.К.. В случая наложеният запор върху дружествени дялове е такъв по смисъла на чл. 517, ал. 1 от ГПК, като запорът не прави притежателя на обезпеченото вземане кредитор на дружеството. Същият продължава да е кредитор на съдружника, върху чийто дружествен дял е наложен запора. Целта на този запор е да се даде възможност на кредитора да се удовлетвори от ликвидационния дял на съдружника по чл. 125, ал. 3 от ТЗ. Тази възможност ще възникне едва в случая по чл. 517, ал. 3 от ГПК, когато бъде връчено изявлението на взискателя за прекратяване на участието на съдружника-длъжник в дружеството и дружеството бъде задължено да му изплати ликвидационния дял по чл. 125, ал. 3 от ТЗ по баланса към момента на прекратяване на участието. Дружеството обаче не става длъжник на кредитора по обезпеченото със запора вземане. Такъв остава длъжника-съдружник, чието членство е прекратено. Дружеството придобива качеството на трето задължено лице по смисъла на чл. 507 и сл. от ГПК, доколкото дължи на съдружника-длъжник ликвидационния му дял, който при наложения запор би следвало да бъде евентуално изплатен на кредитора по обезпеченото вземане. Ако това не бъде направено за кредитора по обезпеченото вземане съществува възможността да предяви конститутивния иск по чл. 517, ал. 3 от ГПК за прекратяване на дружеството. Запазването на интереса на взискателя не представлява обстоятелство, за което следва да се следи служебно от длъжностното лице по регистрацията, а подлежи на отчитане само след предявяване на правата му в изпълнителното производство по реда на чл. 517 от ГПК. От горнот о е направен извод, че в настоящия случай запорът се трансформира в запор върху вземането на съдружника за дружествеиия му дял, като па основание чл. 73в от ТЗ погасяването па това вземане следва да бъде предшествано от писмено уведомление до кредитора. Според жалбоподателят отказът е незаконосъобразен, доколкото заявителят няма задължение да представя доказателства, че е изплатил ликвидационния дял на съдружника по чл. 125, ал. 3 ТЗ в полза на кредитора (респективно съдебният изпълнител), и това обстоятелство да е отразено с надлежно удостоверение или друг документ, доколкото прекратяването е настъпило ipso facto — в момента на връчване на изявлението на взискателя по реда на чл. 517, ал. 3 ГПК, а наложеният запор на дяловете от капитала се е трансформирал в запор за вземането на длъжника за дружествения му дял. Оспорени с жалбата са и мотивите на процесния отказ, в частта, в която са развити съображения по отношение приложението на разпоредбата на чл. 514, предл. последно ГПК, доколкото този текст касае въпроса с разноските по предприето от съдебния изпълнител изпълнително действие по чл. 510 от ГПК (при възлагане от съдебния изпълнител за събиране на вземане на длъжника от трето лице или вместо плащане). Сочената разпоредба по никакъв начин не е приложима при предприети изпълнителни действия върху дял от търговско дружество (чл. 517 и сл. ГПК). Иска се постановяване на решение, с което да бъде отменен обжалвания отказ като незаконосъобразен, както и да бъде указано на ДЛР към Агенция по вписванията, ТРРЮЛНЦ да извърши заявеното със Заявление, прието с вх. № 202401 16141014, вписване по партидата на дружеството. АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА, ЕИК ••••••, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ••••, чрез Г.И. - юрисконсулт в дирекция „П.“, с пълномощно per. № РД-01- 766/03.11.2022 г. на основание чл.25, ал.2, изр. трето от ЗТРРЮЛНЦ, депозира писмен Отговор свой изх. № 11-00- 354/25.01.2024 г., в който изцяло споделя съображенията, изложени от ДЛР в Отказ № 20240116141014/17.01.2024 г., поради което, приемайки същият за правилен и законосъобразен, е поискано от съда да бъде постановен акт, с който да бъде отхвърлена жалба с вх. № 20240124184745, подадена от „П.А.Ф.“ ООД, ЕИК ••••. Претендират се разноски. Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира следното: Регистърното производство е инициирано във връзка със Заявление А4 вх. 20240116141014 от 16.01 2024 г. Към заявлението са приложени: Протокол от редовно/извънредно общо събрание, Запорно съобщение; Заверен препис на съобщение по изп. дело № 20148380406133, удостоверяващо връчване на изявлението за прекратяване на участието на съдружник в дружеството.; Декларация за връчване на изявление за прекратяване; Декларация относно истинността на заявените за вписване обстоятелства и приемането на представените за обявяване актове; Документ за внесен в банка капитал; Актуален дружествен договор/учредителен акт/устав; Адвокатско пълномощно. На 17.01.2024г. е постановен Отказ 20240116141014, в който е посочено, че се иска заличаване на съдружника Е.И.К. вследствие прекратяването на участие в дружеството на основание чл 517, ал 3 от ГПК, вр. чл. 125, ал, 2 от ТЗ, поемане на дяловете му от друг съдружник, приемане на изменения в дружествения договор. Заявените за вписване обстоятелства не се установяват от представените документи. Разпоредбата на чл 517, ал 3 от ГПК регламентира процедурата по изпълнение върху дял от дружество с ограничена отговорност, част от която включва упражняването на правото на кредитора - взискател по принудителното изпълнение да прекрати участието на длъжника като съдружник в друго дружество. Положителна предпоставка за упражняване правото на взискателя да прекрати участието на длъжника в дружеството е наличието на вписан запор върху дружествения дял на длъжника, на основание чл.517, ал 1 от ГПК. След извършената справка по партидата на търговеца се установява, че на 04.04.2019 г. е наложен запор на дружествените дялове на съдружника Е.И.К. по изп.д. № 20148380406133 с взискател дружеството "М.К.Г." " ООД, ЕИК ••••. За осъществяване на състава на нормата на чл. 517, ал. 3 от ГГПК към заявлението следвало да се приложи Изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството - каквото Изявление не се съдържа в приложеното, а от представено съобщение от съдебния изпълнител до търговеца не може да се установи нито съдържанието на евентуалното изявление на взискателя, нито датата, на която с връчено изявлението, заедно с доказателства, установяващи датата на връчването на изявлението на взискателя от съдебния изпълнител, прекратяващо членствените правоотношения. Според ДЛР, към заявлението не е представеното и изрично удостоверение от съдебния изпълнител. Отбелязано е още, че не са представени и доказателства, удостоверяващи плащане към взискателя по изпълнителното дело. Прието е, че процедурата по изпълнение върху дружествен дял по характера си е уредена ка то изпълнение върху вземане (в конкретния случай за ликвидационна квота), чрез възлагането му от съдебния изпълнител за събиране на взискателя. Съгласно разпоредбата на чл. 514, изр. второ от ГПК взискателят е длъжен да дава на съдебния изпълнител точна сметка за събраните суми, с оглед отразяването на това обстоятелство по изпълнителното дело. Според ДЛР, за удостоверяване на посоченото обстоятелство - получено плащане на дължимото от взискателя. следва да бъде представено и изрично удостоверение от съдебния изпълнител. Отразено е, че към разглежданото заявление не са представени доказателства от които може да се направи извод, че са постъпили плащания към взискател, нито удостоверение от съдебния изпълнител в тази насока. С оглед на изложеното и на осн. чл. 24 вр.чл.21 т.4 и т.5 от ЗТРРЮЛНЦ е постановен отказ по процесното заявление вх. 20240116141014 от 16.01 2024 г. Срещу така постановения отказ на длъжностно лице от Търговския регистър към АВп № 20240116141014/17.01.2024 г., постановен по Заявление А4 вх. № 20240116141014. е подадена настоящата жалба, като същата е с вх. peг. № 20240124184745. Видно от приложените писмени доказателства, жалбата е насочена против акт, който подлежи на съдебен контрол (чл. 25, ал. 4 от ЗТР); подадена е от лице, което има правен интерес в преклузивния 7- дневен срок за обжалване по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ, длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, дали е представена декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ; дали документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система; и платена ли е дължимата държавна такса. Анализът на цитираната правна норма сочи, че проверката, която следва да извърши длъжностното лице по регистърното производството е формална и има за цел да провери и удостовери, чрез извършване на съответното вписване, че заявеното за целта обстоятелство е надлежно удостоверено според изисквания на закона. Този извод се налага и от охранителния характер на регистърното производство, в рамките на което осъществяваните от Агенцията по вписванията правомощия са акт на административно съдействие. Това обуславя извод, че преценката за външна редовност означава съпоставка на приложените към заявлението документи, за чието наличие длъжностното лице следи служебно съгласно чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, с изискваните по Наредба № 1 от 14.02.2007 год. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър. В случая, с инициираното регистърно производство с ъ с Заявление образец А4 с вх. № 20240116141014 от „П.А.Ф.“ ООД е поискано вписване по партидата на дружеството на промени, подлежащи на регистрация, а именно – заличаване на съдружник с прекратено по смисъла на чл. 517, ал.3 от ТЗ членствено правоотношение, съответно - промяна на дяловото участие на съдружниците в хипотезата на чл. 149, ал.1 вр. 203 ТЗ и приемането на нов дружествен договор. Видно от справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на „П.А.Ф.“ ООД, на 04.04.2019 г. по 20148380406133, като обезпечаване вземането на взискателя - "М.К.Г." ООД, ЕИК ••••, е вписан запор върху дружествените дялове на съдружника Е.И.К.. Съгласно разпоредбата на чл. 517, ал. 1, изр. 2 о т ГПК запорът има действие от вписването му, като Агенцията по вписванията уведомява дружеството за вписания запор. Последващото изявление до дружеството по чл. 517, ал.3 изр.1 от ГПК за прекратяване участието на длъжника като съдружника, се явява предпоставка за евентуално б ъ д е щ о исково производство, чието предназначение е да осигури възможност на кредитора - взискател да удовлетвори принудително притезанието си, за което е образувал изпълнително производство, от специфичното по съдържание вземане на длъжника, а именно - вземане към дружеството с ограничена отговорност, в което последният участва като съдружник, за равностойността на дружествения му дял, определен по правилото на чл.125, ал.3 ТЗ. Основание за възникване на вземането е прекратяването на участието на длъжника като съдружник, което настъпва като последица от връчването на изявлението на взискателя по чл.517, ал.3, изр.1 ГПК. В конкретния случай, видно от Съобщение по изп. дело № 20148380406133/04.01.2023 г. по описа на ЧСИ М.Б., per, № 838, до „П.А.Ф.“ ООД е изпратено уведомление за прекратяване участието на съдружника Е.И.К. в дружеството. От представените по делото Разписка за връчване по изп. дело № 20148380406133 и Декларация от управителя - В.И. се установява, че съобщението на органа по принудителното изпълнение е получено от търговеца на 07.01.2023 г. От този момент следва да счита и прекратено участието на съдружника Е.И.К. в „П.А.Ф.“ ООД. Не могат да бъдат споделени изводите на ДЛР, че от съдържанието на представеното Съобщение не се установява конкретната воля на взискателя. Изрично упоменат в съдържанието на съобщението е номера изпълнителното дело, напълно съответстващо на делото по което е наложено обезпечението - запор на дружествен дял, вписан в ТРРЮЛНЦ към АВ на 04.04.2019 г. Конкретно индивидуализирани са и страните по принудителното изпълнение, а именно - взискател и длъжник. Налице е и яснота за предмета на документа, подлежащ на връчване – а именно изявление за прекратяване участието на съдружника - длъжник по изп. дело № 20148380406133. Предвид горното, съдът приема за установено прекратеното по волеизявление на взискателя дружеството правоотношение на съдружника - длъжник в условията на чл. 517 ал.3 от ГПК. Уреждането на финансовите отношения със същия по смисъла на чл. 125 от ТЗ не е предпоставка, обуславящо валидността на прекъснатата дружествена връзка. От момента на настъпването й, „П.А.Ф.“ ООД е придобило положението на трето лице в изпълнителния процес, което отговаря пред кредиторите на съдружника длъжник до размера на вземането му – представяващо първоначално дела от имуществото в дружеството, а евентуално и след проведена процедура по ликвидация) - стойността, съответстваща на ликвидационния дял на съдружника длъжник. Касае е се за последващи действия, чиято реализация е поставена в зависимост от активното поведение и воля на кредитора – взискател. Резултатите от същите за ирелевантни към процесните промени. Относими към регистърното производството обаче се явяват обстоятелствата за наличието прекъсната дружествена връзка в условията на чл. 517 от ГПК и съдбата на освободените в неин резултат дружествени дялове. Тъй като в текста чл. 517, ал. 1, изр. първо ГПК използва израза „прекратяване участието на длъжника в дружеството”, същият следва да се разбира, че се прекратяват всички права и задължения на съдружника - длъжник. Това отговаря на целта на закона, който се стреми да ограничи възможностите на съдружника длъжник да влияе върху дейността на ООД като затруднява успешното провеждане на процедурата по чл. 517, ал. 1 и 3 ГПК и въздейства върху решенията на Общото събрание на ООД. Едновременно с това обаче се създава и възможност за ефективна реакция от другите съдружници, които имат възможността, както да преструктурират активите и пасивите на ограничено отговорното дружество, така и оглед освободените дружествени дялове – да предприемат действия за привеждането им в съответствие с изискването на чл. 117, ал.2 вр. с чл. 115, т.5 от ТЗ, което подлежащо на вписване обстоятелство съгласно чл.119, ал.2 ТЗ. С оглед последното обстоятелство и видно от данните по делото, в конкретния случай се установява, че избраният от дружеството подход е този по чл. 149, ал.1 вр. с чл. 203 от ТЗ – а именно чрез процедурата по едновременно намаляване и увеличаване на капитала на ООД. Същата се явява специална по отношение на общите процедури по самостоятелно намаляване - чл.149 – 153 от ТЗ и увеличаване на капитала на ООД – чл.148 о т ТЗ и представлява правно - технически способ за саниране на дружественото предприятие при отрицателен негов баланс, за привеждане в съответствие на вписания в ТР капитал със стойностите на чистите активи на дружеството. Сложният фактически състав по едновременното намаляване и увеличаване на капитала, законодателно уреден в нормата на чл.203 о т ТЗ, включва декларативно намаляване на капитала, като междинен етап, осъществяващ се едновременно и обусловен от последващо увеличаване на капитала, нямащ самостоятелно съществуване в правния мир и в отношенията между дружеството, съдружниците и третите лица. Става въпрос за номинално, а не ефективно намаляване на капитала, с цел избягване ситуацията, която би наложила бъдещите приходи от дейността на дружеството да отиват за покриване загубите формирани от разликата в по- високата стойност на капитала спрямо нетното имущество на търговеца, като по този начин се осигури възможността за изплащане на дивиденти, доколкото последното е допустимо само ако стойността на имуществото надхвърля тази на капитала. В същото време едновременно с номиналното намаляване се извършва ефективно увеличаване на капитала чрез привличането на нов съдружник, който поема това увеличение като придобива възмездно - чрез парична или непарична вноска новите дялове, с чиято стойност става това. Изричното изискване на закона е в този случай увеличението на капитала да е предпоставка за допускане на намаляването, за което органът по вписването следи служебно при допускане на вписването в ТР с едно решение на двете обстоятелства. Предвид изложеното, съдът намира, че разпоредбата на чл. 203, ал. 2 и ал. 3 урежда едно несъщинско "намаляване на капитала", осъществяващо се само и единствено като математическо. Нормата позволява капиталът да бъде намаляван и под законоустановения минимум, както и да не се спазват иначе императивните разпоредби на чл.202 ал.1 и чл.150 – 153 о т ТЗ. След осъществяване на процедурата по чл.203 от ТЗ се достига до същия по размер капитал, като намалението отразява адекватно липсата на реален актив на дружеството в съответния размер. От така изложеното, следва извод, че институтът на едновременно намаляване и увеличаване на капитала, уреден в нормата на чл.203 от ТЗ, е специален и спрямо него не намират приложение способите за обикновено намаляване на капитала, уредени в чл.149 ал.3 от ТЗ. Предвид горното и от представените по делото документи е видно, че в производството са изпълнени всички изисквания на закона, за да бъде извършено вписване на заявените обстоятелства, а мотивът на ДЛР да постанови атакувания отказ не е в съгласие със закона. Установено е, че Общото събрание на дружеството е взело решения за едновременно намаляване и увеличаване на капитала, като в резултат капиталът е запазил размера си от 5 000лв., чрез записване на дялове, направено от единия от досегашните съдружници. Видно от представеното по преписката Дневно извлечение с дата 08.01.2024 г. от банкова сметка на „П.А.Ф.“ ООД в капитала на дружеството е внесена и сумата 1 200 лв. от съдружника Ю.Г.Ж., като вписаното основание е „увеличаване на капитала”. При това положение, в случая е изпълнено едновременното намаляване и увеличаване на капитала, съобразно решението на ОС от 08.01.2024 г. Приети са и съответните изменения на дружествения договор – чл.137, ал.1, т.1 от ТЗ, в който съгласно чл.115, т.3 и т.5 от ТЗ се съдържат името, съответно фирмата и размерът на дяловете, с които съдружниците участват в капитала на дружеството. Изрично в чл.119, ал.4 от ТЗ е предвидено, при изменение или допълнение на дружествения договор, в ТР да се представя за обявяване препис от него, който съдържа всички изменения и допълнения, заверен от органа, представляващ дружеството. В случая такъв препис от дружествения договор е представен и същият подлежи на обявяване. По изложените съображения и предвид това, че със заявлението са представени всички изискуеми документи, установяващи подлежащите на вписване обстоятелства, съдът намира, че постановеният отказ за вписването като неправилен следва да бъде отменен и да бъдат дадени указания за извършване на исканото вписване. ПО РАЗНОСКИТЕ: АВп претендира присъждане на разноски за юристконсултско възнаграждение. Съобразявайки охранителния характер на настоящото производство обаче, липсва на основание за приложимост на разпоредбата на чл. 78 от ГПК, тъй като е налице изричната правна норма – тази на чл. 541 от ГПК, съгласно която разноските по охранителните производства са за сметка на молителя, независимо от това дали отказът на ДЛР ще бъде потвърден или отменен. Действително, с измененията на чл. 25 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ (с ДВ бр.105 от 11.12.2020 г.) е предвидено, че съдът да присъжда разноски на страните по реда на ГПК. Препращането обаче, предвид охранителния характер на производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, е не към нормите на исковото производство (в частност тези по чл.78 от ГПК), а към разпоредбата на чл. 541 от ГПК. Производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и след изменението на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ с ДВ бр.105/2020 г. продължава да има охранителен, а не исков характер. Същото продължава да е едностранно, тъй като произнасянето по молба за вписване/обявяване засяга единствено и само правната сфера на лицето, направило искането за вписване/обявяване. Правната сфера на регистърния орган по никакъв начин не се засяга от произнасянето, затова и възможността на АВп да даде становище по депозирана жалба и да получи препис от постановено решение по жалбата (изрично предвидено с измененията на ЗТРРЮЛНЦ), не й придава качеството страна в производството по чл. 25 о т ЗТРРЮЛНЦ. Това производство запазва едностранния си характер, поради което и независимо от изхода му, разноски на АВп, която няма качеството на ответник по жалбата, не могат да бъдат присъдени по реда на чл. 81 вр. чл. 78 от ГПК с крайния съдебен акт. Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване – молителят, при условие че е отменен процесният отказ липсват основания за обжалване, а Агенция По Вписванията няма право на жалба срещу позитивното решение по чл. 25, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ на окръжния съд по реда на чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ (в този смисъл е Определение № 60340/08.10.2021 г. на ВКС, I ТО, по ч. т. д. № 1250/2021 г. И Определение № 603401/08.10.2021 г. на ВКС, I ТО, по ч. т. д.№ 1603/2021 г.). Водим от горното, С Ъ Д Ъ Т