Мотиви към Решение № 119 от 21.4.2023 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 322/2023 г.

М О Т И В И

към Решение № 119 от 21.04.2023г., постановено по ВАНД

№322/2023г. по описа на Бургаски окръжен съд

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от

обвиняемия И. И. М., ЕГН ••••••••••, чрез адв. Д. В. от АК-Бургас, срещу Решение № 132/20.02.2023г., постановено по НАХД 521/2023г, с което Районен съд-Бургас признал обвиняемия М. за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, предл. 2, т. 1, предл. 1 от НК, освободил го на основание чл.78а от НК от наказателна отговорност за извършеното престъпление и му наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000 лева, разпоредил се с веществените доказателства по делото и осъдил обвиняемия да заплати по сметка на ОД на МВР-Бургас сторените в досъдебното производство разноски в размер на 229.13 лева, както и сумата от 5 лева – в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и

незаконосъобразност на решението, произтичащи от отказа на районния съд да квалифицира деянието като малозначителен случай в съответствие с разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК, въпреки че били налице всички обстоятелства за това. Наркотичното вещество било коноп, който следвало да се определи като лек наркотик, с много ниско опиатно действие. Количеството също било незначително – 4.69 грама, с процент на активното вещество от 1.9 % до 4.70 %. Отделно от изложеното следвало да се отчете и личността на обв. М., който бил на сравнително млада възраст, неосъждан, трудово ангажиран и имал изключително добро процесуално поведение, като дори бил допуснал полицейските служители в дома си и доброволно им посочил местата, на които бил оставил наркотичното вещество. Поради така посочените обстоятелства се моли за отмяна на решението и постановяването на ново такова, с което обв. М. да бъде признат за невиновен в извършване на вмененото му с прокурорското постановление престъпление.

В съдебно заседание пред настоящия състав представителят на Окръжна

прокуратура - Бургас намира въззивната жалба за неоснователна. Изразява становище за законосъобразност на постановения съдебен акт и предлага същият да бъде потвърден.

Във въззивното съдебно заседание обвиняемият И. М., редовно

призован, не се явява. Представлява се от упълномощения си защитник – адв. Д. В., който изцяло поддържа въззивната жалба и изложените в нея аргументи и искания.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на решението,

независимо от основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, установи следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно легитимирано лице,

срещу подлежащ на обжалване акт, въз основа на което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Въззивният състав констатира, че районният съд е събрал по съответния процесуален ред всички относими към делото доказателства, въз основа на които е извел коректна фактическа обстановка, в съответствие с разпоредбата на чл.378, ал.3, изр. първо от НПК, и съвпадаща с установената от настоящата инстанция, а именно:

Обвиняемият И. И. М., ЕГН ••••••••••, е роден в гр. ••••• и живее в същия град, на адрес: ж.к. „••••••••“, бл.•, ет.••, ап.••. Той е •••••••• гражданин, •••••••, работи в сферата на •••••••••• и е •••••••••.

На 23.01.2023г., във връзка с получен сигнал за притежание на наркотични вещества и проведената въз основа на това полицейска операция, свидетелите Ж. Ж., Д. М. и С. В. - тримата служители при 05 РУ-Бургас, отишли до жилището на обв. И. М., находящо се в гр. ••••••, ж.к. ••••••••, бл. •, ет. ••, ап. ••. На въпроса дали притежава такива вещества, обв. М. отговорил положително и изразил веднага желанието си да ги предаде доброволно. След като всички заедно влезли във вътрешността на апартамента, той самоволно предал намиращите върху бюро в една от стаите 3 бр. глави от съцветия (суха, зелена растителна маса), един брой ръчно свита цигара от зелена тревна маса, един брой черна кутия с надпис „Ingite“, съдържаща „глави“ от съцветия, един брой прозрачен полиетиленов плик тип „джъмпер“, съдържащ остатъци от „глави“ от съцветия, два броя клонки от конопено растение, поставени в бяла, полиетиленова торба със зелен надпис „Била“.

Така предадените вещества били обект на химическа експертиза, от чието заключение, обективирано в протокол № 61 от 25.01.2023г. (л.23-26 от досъдебното производство), се установява следното:

• съдържащите се в бялата, полиетиленова торба със зелен надпис

„Билла“ зелени листа в сухо състояние и сухи пръчки били с тегло 2.080 грама и съставлявали коноп (марихуана, канабис) със съдържание на тетрахидроканабинол – 1.90 %;

• сухата, зелена растителна маста, поставена в прозрачния полиетиленов

плик била с тегло 0.260 грама и представлявала коноп със съдържание на активното вещество тетрахидроканабинол – 2.10 %;

• сухата, зелена растителна маса (връхче и листна маса), поставени в

черна, цилиндрична кутия, също съставлявала коноп, с тегло 0.457 гр. със съдържание на тетрахидроканабинол – 2.90 %;

• свитите в неправилна форма 3 бр. топчета суха, зелена растителна маса

са идентифицирани като коноп, с тегло 1.630 грама, със съдържание на активното вещество – 26.20 %;

• саморъчно свитата цигара била с тегло 0.263 грама и съдържала смес

от тютюн и коноп, със съдържание на тетрахидроканабинол – 4.70 %.

Конопът и активният му компонент са включени в Списък I - „Растения

и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични (НРКРВН), към чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП). Той няма легална употреба без предвиденото в ЗКНВП разрешително, и притежаването му в страната е забранено. Към датата на деянието обвиняемият М. не е разполагал с надлежно разрешително по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП и чл.1 и сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, за държане на описаното високорисково наркотично вещество.

Съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на

цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, общата стойност на посоченото количество наркотично вещество е 28.14 лв.

Описаната фактическа обстановка се установява от събраните в

досъдебното производство доказателствени материали – показанията на свидетелите Ж. Ж., Д. М. и С. В.; заключението по посочената по-горе експертиза; от протоколите за оглед на веществени доказателства от 24.01.2023г. и за доброволно предаване от 23.01.2023г. (л.30 от досъдебното производство), както и от останалите писмени доказателства, приложени към делото – справка за съдимост на обвиняемия, докладни записки, писма и др.

Както правилно е заключил проверяваният съд, всички налични по делото източници на фактически данни са еднозначни, обективни, изцяло в корелация помежду си и не се оспорват от страните. Гласните доказателствени източници се подкрепят от писмените такива. Безспорно след извършена в дома му проверка, обвиняемият М. е предал подробно описаните наркотични вещества и е посочил, че те са лично негови – обстоятелство, което не се отрича от него, а напротив – сам признава, че те са били в негово притежание и са били предназначени за лична употреба. Заключението по изготвената химическа експертиза, доколкото е достатъчно пълно, ясно и обосновано и не възниква съмнение в компетентността и безпристрастността на автора му, следва да се кредитира изцяло, тоест липсват и съмнения относно количеството и вида на наркотичното вещество.

При тази правилно установена и безспорна фактическа обстановка, първоинстанционният съд е извел коректен правен извод, че от обективна и субективна страна обвиняемият М. формално е осъществил състава на престъплението държане на наркотични вещества по чл.354а, ал.5, вр. ал.3 от НК, каквото именно е обвинението към него. Безспорно той е упражнявал фактическа власт върху това високорисково наркотично вещество, с което си действие е реализирал изпълнителното деяние „държане” на посоченото престъпление. Липсват и доказателства той да е притежавал надлежно

разрешително, изискващо се по чл. 73, ал.1 от ЗКНВП и чл.1 и сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73, ал.1 от ЗКНВП. От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй като ясно е съзнавал обстоятелството, че държи високорисково наркотично вещество, без да се е снабдил с необходимото за това нормативно предписано разрешение.

Настоящият състав обаче намира въззивната жалба за основателна относно приложението на чл. 9 ал.2 от НК, в което всъщност се изразява и единственият спор между страните. Конкретният случай се характеризира като малозначителен, поради което не е налице извършено престъпление, макар и както беше посочено да са осъществени всички признаци от неговия състав. Наличните по делото доказателства, относими към приложението на посочената норма, не са тълкувани от районния съд съобразно разпоредбите на чл.14 ал.1 и чл.107 ал.5 от НК, което от своя страна е препятствало извеждането на точното им съдържание и логично е довело съда до неправилния извод, че деянието притежава характеристиките на предвидено в закона престъпление. Този порок изисква обжалваното решение да бъде отменено, а подсъдимият следва да бъде признат за невиновен в извършване на инкриминираното с постановлението на районния прокурор деяние.

Няма спор, че държането на високорисков наркотик дори в малко

количество е от естество да засегне отрицателно обществените отношения, свързани със здравето на гражданите, които именно са обект на закрила от нормата на чл.354а от НК, като тя е насочена към всички членовете на обществото, включително и към самия деец. Също безспорно е, че в принципен план употребата на наркотични вещества води до пристрастяване, което пък завишава вероятността лицето да извърши престъпление под въздействието на тези вещества или когато е в невъзможност да ги набави за себе си. Именно поради това, а и с оглед широкото разпространение, особено сред младите хора, които приоритетно са потребители на тези вещества и лесния достъп до тях, законодателят е счел, че е необходимо дори и маловажните случаи, т.е. тези които качествено се отличават от останалите случаи на престъпления от този вид, също да бъдат санкционирани, било то и с по-леко наказание. Независимо от това обаче всяко едно деяние, включително и такива маловажни случаи следва да притежават обществена опасност в определена степен, оправдаваща използването на наказателната репресия като най-тежка форма на държавна принуда, поради което сам по себе си фактът, че коментираната норма защитава важни обществени отношения не е достатъчен за квалифициране на деянието като престъпление. Именно поради това в разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК е посочено, че не е престъпно онова деяние, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Систематичното място на тази норма предполага приложението й спрямо всяко деяние, без оглед на обществените отношения, които то засяга. И в

правната теория, и в съдебната практика с категоричност е установено, че при разискване на въпроса относно обществената опасност на едно деяние като обективен негов елемент, на задълбочен анализ следа да се подложат всички обстоятелства по делото – характерът и степента на засягане на правнозащитения обект, механизмът на извършване на конкретното деяние, настъпилите вследствие на него съставомерни и/или несъставомерни вреди, специфични особености на деянието, както и всички обстоятелства, свързани с личността на неговия автор. В обсъждания по настоящото дело случай е видно, че държаният от обв. М. наркотик е с доста малко общо тегло – 4.690 грама, а съдържанието на активния му компонент е значително ниско - в диапазона от 1.90 % до 4.70 %, като само в един от изследваните обекти е идентифицирано активно вещество, чиято стойност е по-висока - 26.20 %, но теглото му е само 1.630 грама. От протокола за оглед на веществени доказателства, разгледан ведно с химическата експертиза се установява, че марихуаната, съхранявана в полиетиленова торба е била все още със стъблата, които както сочи експертът, а и предвид дефинициите за коноп, дадени с разпоредбите на § 1, т.1 и т.2 от ДР на ЗКНВП, дори не са поставени под контрол от страна на държавните органи. Наред с това тези доказателствени източници подкрепят изложената от обвиняемия при разпита му версия, че е набрал коментирания коноп докато се е разхождал, което от своя страна изяснява и причината за нищожното процентно съдържание на активното вещество в преобладаващата част от иззетите от дома му наркотични вещества. Това свидетелства за значително по-ниския потенциал от увреждане здравето на дееца от обичайните случаи. Едновременно с това установеното количество наркотично вещество не предполага многократната му и честа употреба, нито изготвяне на множество дози, което също би завишило обществената опасност на самото деяние. Наред с това подсъдимият не е държал или консумирал веществото на публично място, а в дома си, с което до известна степен е ограничил негативните последици за обществото.

Що се отнася до стойността на инкриминираното вещество, вярно е, че

в принципен план по подобен вид дела тя не е елемент от обективната страна на престъплението, но в настоящия случай не може да се пренебрегне фактът, че тя е в размер на 28.14 лева. Тази стойност, разглеждана към датата на извършване на деянието – 23.01.2023г., е около 28 пъти по-малко от приетата с Постановление № 497/29.12.2022 г. на Министерски съвет минимална работна заплата за страната. Това наред с казаното по-горе относно наркотичното вещество, единствено затвърждава убеждението на съда, че в конкретния казус деянието не притежава обществена опасност, сочеща необходимостта от третирането му като престъпление.

Видно е, че настоящата деятелност на обвиняемия е инцидентна проява в живота му, а не е продължение на поведение, цялостно насочено към нарушаване на законовите запрети. Той е неосъждан и липсват данни за други негови противообществени прояви или каквото и да било антисоциално

поведение, и е трудово ангажиран, от което следва, че периодично и неизменно демонстрира положителното си отношение към установения правов ред. След задържането си по настоящото дело от органите на реда, обв. М. е изразил многократно съжаление за стореното, което впрочем се оценява от настоящия състав като изложено искрено. Това съждение не почива на предположения, а е изведено въз основа на цялостното му процесуално поведение. Още от момента на срещата му с полицейските служители той е оказвал пълно и безусловно съдействие за разкрИ.е на престъплението. В хода на досъдебното производство е признал вината си и е посочил начина на придобИ.е на наркотичните вещества, което разкрива вътрешното му отношение към стореното – осъзнаване противоправността на извършеното и желание за коригиране на поведението си, тоест сочи за вече започнал процес на превъзпитание и поправяне. Всичко изложено дотук разкрива, че подсъдимият е личност с изключително ниска степен на обществена опасност и без трайно изградени престъпни навици.

Въззивният съд намери, че съвкупната преценка на обстоятелствата,

свързани с деянието, моралната му укоримост, както и личността на дееца сочи за изключително ниска степен на обществената опасност на извършеното, което изисква приложението на чл. 9, ал. 2 от НК, макар деянието формално да осъществява признаците на състава чл.354а, ал.5, вр. ал.3 от НК.

С оглед разпоредбата на чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК въззивния съд

отмени решението на първоинстанционния, като постанови ново решение, с което призна обвиняемия И. И. М., ЕГН ••••••••••, за невинен в това, че на 23.01.2023 г., в апартамент, находящ се на адрес: гр. •••••••, ж.к. „••••••••“, бл. № •, ет. ••, ап. № ••, без надлежно разрешително, съгласно чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), чл. 1 и сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, държал в себе си високорискови наркотични вещества, по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1, и ал. 2, т. 1 от ЗКНВП, вр. чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични и Приложение № 1 - Списък № I от същата “Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”, а именно коноп и препарат, съдържащ коноп, номерирани по обекти, както следва: обект № 1/1 - 2, 080 гр. коноп, със съдържание на тетрахидроканабинол 1, 90 %; обект № 1/2 - 0, 260 гр. коноп, със съдържание на тетрахидроканабинол 2, 10 %; обект № 1/3 - 0, 457 гр. коноп, със съдържание на тетрахидроканабинол 2, 90 %; обект № 2/1 - 1, 630 гр. коноп, със съдържание на тетрахидроканабинол 26, 20 %; обект № 2/2 - 0, 263 гр., смес от тютюн и коноп, който съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗКНВП вр. §1, т.12 от ДР към ЗКНВП се определя като препарат, съдържащ коноп, със съдържание на тетрахидроканабинол 4, 70 %, с общо нето тегло на обектите от 4, 690 гр., на обща стойност - 28, 14 лв., определена съгласно

Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, като го оправда по повдигнатото обвинение по чл. 354а, ал. 5 от НК, вр. ал. 3, предл. 2, т. 1, предл. 1 от НК, вр. чл.9 ал.2 предл. първо от НК

Предвид признаването на обвиняемия М. за невинен и съобразно разпоредбата на чл.190 от НК разноските по делото в размер на 229.13 лева следва да останат за сметка на държавата.

На основание чл.354а, ал.6 от НК съдът отне в полза на държавата

веществените доказателства - подробно описаните по-горе наркотични вещества, предадени на съхранение в Централно Митническо управление - гр. София (л. 39 от досъдебното производство), като постанови същите да бъдат унищожени поради това, че представляват вещи, притежаването на които е забранено. Относно останалите веществени доказателства - един брой хартиен плик със стебла от обект 1/1, запечатан в хартиен плик с печат на БНТЛ, и един брой хартиен плик, съдържащ опаковки (л. 47 от досъдебното производство), като вещи без стойност, след влизане на решението в сила следва да бъдат унищожени по реда, предвиден в Правилника за администрацията в съдилищата.

С оглед гореизложеното съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: