Решение № 14931 от 30.4.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 2326/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Е. П. В. [ЕГН] срещу мълчалив отказ на Началник на отдел Пътна полиция (ОПП) – СДВР, да издаде СУМПС по заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин вх. № 1877/20.12.2024 г. подадено от В. до 01 РУ-СДВР. Жалбоподателят претендира отмяна на оспорения отказ, като излага доводи за противоречие с материалния закон и нарушение на административно производствените правила. Моли отказа да бъде отменен. В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв.У.. Заявява, че поддържа изложеното в жалбата. Претендира разноски. Ответната страна – Началник на отдел „Пътна полиция” - СДВР, редовно уведомен не изпраща представител и н взема отношение по жалбата. Административен съд София град, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа страна: Със заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин вх. № 1877/20.12.2024г., Е. В. е поискал издаване на СУМПС от 01 РУ-СДВР. До подаване на жалбата по настоящето съдебно производство – 17.02.2025г. по подаденото заявление нито е постановен отказ, нито е издадено исканото СУМПС. По делото са приети доказателствата, представени от жалбоподателя и с административната преписка - заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин вх. № 1877/20.12.2024г., Удостоверение за здравословното състояние на водач амб.№16768/17.12.2024г., Декларация подписана от В. по Приложение №3 към чл.63, ал.4 от Инструкция №Iз-417/2010г., Докладна УРИ №43330198/02.01.2025г.писмо до З.министър на здравеопазването изх.№62/20.12.2024г. от председателя на НСОПЛБ, уведомление подписано от жалбоподателя, че има задължения по ЗДвП със статус „неплатен“ или невръчени. При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи: Жалбата е подадена в рамките на едномесечния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Оспорени в настоящото производство е мълчалив отказ за издаване на СУМПС и е с правно основание чл. 159, ал. 2 от ЗДвП. Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административно-производствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е акта с целта на закона. Съгласно чл.50 от ЗБЛД, българското свидетелство за управление на моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство. В чл.51 от ЗБЛД, Свидетелството за управление на моторно превозно средство се издава от органите на Министерството на вътрешните работи на лица при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Правната регламентация на издаването на свидетелство за управление на МПС се съдържа в Правилника за издаване на български лични документи. В чл. 12 от Наредба № I-157 на МВР от 2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина /Наредбата/ са очертани конкретните хипотези, в т.ч. - при подмяна поради изгубване/кражба какъвто е процесният случай. Свидетелство за управление на МПС се издава и подменя въз основа на заявление по образец съгласно приложение № 2, подадено лично в звената "Пътна полиция" на СДВР/ОД на МВР по постоянния адрес на заявителя и след представяне на лична карта или паспорт. Съгласно чл.12, ал.3, т.1-2 от Наредбата - „Свидетелство за управление на МПС се издава в срок от: 1. при обикновена услуга до 30 дни от приемане на заявлението; 2. при бърза услуга до 10 дни от приемане на заявлението; При приемане на заявление за издаване на български личен документ длъжностното лице го завежда в регистър. На заявителя се връчва талон за приетото заявление. При получаване на български личен документ или при отказ да бъде издаден такъв документ заявителят или упълномощен от него представител попълва собственоръчно на указаното място в заявлението имената си, дата и място на получаване на документа или отказа и полага подпис пред длъжностното лице - чл. 10, ал. 8 от ПИБЛД. В чл.159, ал.2 от ЗДВП е посочено, че не се издава свидетелство за управление на моторно превозно средство или негов дубликат, както и отнето свидетелство не се връща до заплащане изцяло на дължимите глоби. В настоящия случай, между страните няма спор, а и от приложените по делото писмени доказателства е видно, че оспорващият на дата 20.12.2024г. е подал заявление за издаване на СУМПС. Заявлението е прието от длъжностното лице и му е даден входящ номер 1877/20.12.2024г. Услугата, която оспорващият е заявил е обикновена, а според чл.39, ал.1 от ПИБЛД, свидетелство за управление на МПС се издава при обикновена услуга до 30 дни. От приемане на заявлението на 20.12.2024г. до 17.02.2025г., Началник Отдел“ Пътна полиция“ при СДВР не се е произнесъл - нито е издал СУМПС, нито пък е отказал издаването му по предвидения в закона ред, при което е формиран безспорно мълчалив отказ по подаденото заявление от страна на В.. Законодателят е предвидил специална процедура и ред, при наличието на които се отказва издаване на СУМПС, както и нарочен акт на компетентния орган за отказ, както и ред за връчване на отказа на лицето, подало заявлението. Този ред е с цел защитата правата на лицето, което е засегнато от отказа. В случая няма никакъв изричен акт на Началник Отдел“ Пътна полиция“ по подаденото заявление за издаване на СУМПС от В., при което е налице мълчалив отказ за издаването му. Съгласно чл.149, ал.2 АПК, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. В случая, заявлението за издаване е подадено на 20.12.2024г. при обикновена услуга, съответно на това е изтекъл на 20.01.2025г. и в този срок по заявлението на В. няма никакво произнасяне. Следва да бъде отбелязано, че сроковете за издаване на индивидуални административни актове са инструктивни и с изтичането им не се погасява правото на административния орган да издаде искания акт-това произтича от основното задължение на административните органи да се произнасят по молбите на гражданите и същият не се освобождава от това свое задължение, като мълчи и не си върши работата.Тъй като мълчаливият отказ е административен акт, който по силата на законовата фикция и необорима презумпция се счита за изричен такъв, издаден при спазване на производството и формата по издаването му, съдебният контрол се свежда до преценка само на неговата материална законосъобразност. В хипотезата, пред която сме изправени безспорно е, че мълчаливият отказ на Началник Отдел“ Пътна полиция“ е незаконосъобразен - постановен е в противоречие на разпоредбите на чл.10, ал.8 от ПИБЛД и чл.159 ЗДВП, същият следва да бъде отменен. Тъй като естеството на спора изключва решаването му по същество, преписката следва да се изпрати на органа, който следва да се произнесе по заявлението на В. за издаване на СУМПС от 20.12.2024г. и то с нарочен акт - или да издаде СУМПС, или да откаже издаването му, като мотивира отказа си. С оглед изхода на спора и претенцията на В. за присъждането на разноски, на същият следва да бъдат присъдени сторените такива в размер на 10 лв. представляващи заплатената държава такса, както и 1200.00лв.-адвокатски хонорар на адв.Е. Н. У.. Воден от горното, Административен съд София- град