Решение № 80 от 12.12.2015 г. на Окръжен съд - Ловеч по дело № 29/2015 г.

Производството е по чл.694 от ТЗ. Постъпила е искова молба от „•••••" ЕООД, ЕИК 131231668 срещу "•••••" ООД, ЕИК 811202228 с посочено пр.основание чл.694, ал.3 във вр. с ал.1 от ТЗ. В нея твърди, че с решение № 83/18.12.2014 г., постановено по т. д. № 74/2014 г. на Ловешкия окръжен съд, е обявена неплатежоспособността на длъжника „•••••" ЕООД и е открито производство по несъстоятелност спрямо него. Посоченото решение е вписано в Търговския регистър на 18.12.2014 г., с вписване № 20141218144240. С молба с вх. № 334 /16.01.2015 г., подадена от "•••••" ООД по посоченото търговско дело, същото дружество е предявило твърдяни свои вземания в претендиран общ размер към 16.01.2015 г. от 666 321.05 лв. на основание Спогодба от 02.11.210 г., както и претендирани разноски. Така предявените вземания са включени в т. 1 от изготвения от назначения синдик Списък на неприетите вземания по чл. 686, ал. 1, т. 3 от ТЗ, обявен в Търговския регистър с вписване № 20150206172144. В законоустановения срок "••••••" ООД е подало възражение срещу неприемането на предявените си вземания, респ. срещу включването им в посочения Списък на неприетите вземания. Възражението е заведено в Ловешкия окръжен съд с вх. № 1014/13.02.2015 г. за разглеждане, вкл. и на други постъпили възражения, като е образувано ч. т. д. № 11/2015 г. по описа на ЛОС. В производството по разглеждане на възражението срещу неприемането на посочените вземания на "••••" ООД, този кредитор не доказал съществуването и размера на предявените си вземания, като същевременно са събрани доказателства, които обсъдени в тяхната съвкупност обосновават извод, че такива вземания не са възникнали и не съществуват към датата на предявяването им. Независимо от това, с определение № 191 от 17.04.2015 г. по ч. т. д. № 11/2015 г. на ЛОС, обявено в Търговския регистър на 17.04.2015 г., съдът е уважил частично възражението на "•••••" ООД и е включил в списъка на приетите вземания по чл.686, ал.1, т.1 от ТЗ вземане на "•••••" ООД в размер на 300 000 лв., представляващо главница по Договор за поръчка от 30.10.2009 г. и Спогодба от 02.11.2010 г., ведно със законната лихва от 25.08.2014 г. и разноски в размер на 42 081.89 лв. с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ, а до останалата част на предявеното вземане възражението на "••••••" ООД е оставено без уважение. За установяване на претендираните си вземания, произтичащи от Договор за поръчка от 30.10.2009 г. и Спогодба от 02.11.210 г., "•••••" ООД е подало пред Ловешкия районен съд Заявление за издаване на заповед за изпълнение, по повод на което е било образувано ч. гр. д. № 1377/2014 г. по описа на същия съд. По така постъпилото заявление съдът се е произнесъл с Разпореждане № 3140/28.08.2014 г. и е издадена Заповед № 805 за изпълнение на парично задължение от 28.08.2014 г., както и изпълнителен лист за част от претендираните вземания. На основание на така издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист, "•••••" ООД е образувало изп. дело при ЧСИ Ш.Д., рег. № 796, под № 20147960400608, по-късно препратено на ЧСИ И.Ч., рег. № 783 и образувано под № 20147830400616. Срещу така издадената Заповед за изпълнение „•••••" ЕООД подало възражение в законоустановения срок. За установяване на претендираното си вземане "••••••" ООД е подало пред Ловешкия окръжен съд иск по чл. 422 от ГПК, по повод на който е било образувано т. дело № 76/2014 г., впоследствие спряно на основание чл. 637, ал. 1 от ТЗ. Изложеното обосновава правния интерес на „•••••" ЕООД на основание чл. 694, ал. 3 от ТЗ в определения в нея законов срок да предяви настоящия отрицателен установителен иск за установяване несъществуването на вземанията на кредитора "••••••• " ООД, включени от съда в Списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност на „•••••" ЕООД. В молбата си за предявяване на вземания "••••••••" ООД е предявило, наред с други свои претендирани вземания, и вземания за разноски до 18.12.2014 г. в размер на 42 081.89 лв. Твърди, че в действителност не са възникнали, не са доказани и не съществуват включените от съда в Списъка на приетите вземания на „•••••" ЕООД вземания за разноски на "••••••••• " ООД от „•••••" ЕООД в размер на 42 081.89 лв. Излага а ргументи, че не е ясно какво включват посочените разноски, респ. — на какво основание същите са възникнали и какво точно обхващат. За доказването им "•••••••" ООД е представило „Сметка", издадена от ЧСИ И.Ч. с рег. № 783, според която сред задълженията на „•••••" ЕООД фигурира и такова за заплащане на пропорционална такса по т.26 ТТР - 19 272.80 лева с ДДС. Според Тарифата за таксите и разноските на частните съдебни изпълнители, таксата по т. 26 от същата се събира за изпълнение на парично вземане, и то върху събраната сума. Заплащането й не става и няма как да стане предварително, преди да бъдат събрани определени парични суми по него, а определянето й е в зависимост от конкретно събраните суми. По така образуваното изпълнително дело не са били събирани суми в размер, обосноваващ дължимостта на посочената пропорционална такса. Следователно тези вземания не са възникнали и не съществуват. Освен това по образуваното от "•••••" ООД изпълнително дело вече са били изплащани суми на същото дружество. Видно от приложеното към настоящата искова молба съобщение, издадено от съответния ЧСИ, на "••••" ООД е била изплатена сумата от 7 763.32 лева, а на адв. М.В. е било изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 9 921.08 лева. На следващо място, при условията на евентуалност, дори при положение че е приел, че така предявените вземания за разноски са основателни, то съдът е следвало да ги включи в Списъка на приетите вземания само частично с оглед на факта, че само част от предявените вземания на "В&ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ" ООД са били включени в същия списък. Моли съда да постанови решение, с което да приемете за установено, че не съществуват предявените от "•••••" ООД вземания за разноски от „•••••" ЕООД в размер на 42 081.89 лв., включени от синдика в Списъка на неприетите вземания по чл. 686, ал. 1, т. 3 от ТЗ, обявен в Търговския регистър с вписване № 20150206172144, но включени от съда в списъка на приетите вземания по чл.686, ал.1, т.1 от ТЗ с определение № 191 от 17.04.2015 г. по ч. т. д. № 11/2015г.на ЛОС. В срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който изразява становище, че така предявеният иск е недопустим поради липса на процесуална легитимация на ищеца за водене на установителното производство. Излага съображения, че не е уточнена процесуалната легитимация на ищеца „•••••" ЕООД - в несъстоятелност. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 694, ал. 3 ТЗ, за да бъде уважен искът по чл. 694 ТЗ, е необходимо ищецът да докаже качеството си на длъжник или кредитор, да има изискуемо и признато от съда вземане или срещу него да има образувано производство. Липсата на такова качество ограничава правото на „•••••" ЕООД - в несъстоятелност да предявява подобни искове по отношение на ответника. В настоящия случай ищецът няма признато от съд вземане, поради което към момента на внасяне на исковата молба не е притежавал процесуална легитимация за да води отменителното производство като кредитор. Към момента на внасяне на исковата молба няма осъдително решение, което да лигитимира „•••••" ЕООД - в несъстоятелност като кредитор, но има постановено от Окръжен съд - Ловеч Решение № 83/18.12.2014 г. по т.д.№ 74/2014г., което би могло да го легитимира като длъжник, което отговаря на изискванията на чл. 694, ал. 4 ТЗ за активна процесуална легитимация. Ищецът обосновава качеството си на длъжник по смисъла на чл. 694, ал. 4 ТЗ с представяне пред настоящия състав на горепосоченото решение, с което ищецът „•••••" ЕООД - в несъстоятелност е обявен за неплатежоспособен (с начална дата 31.10.2015 г.) и е назначен временен синдик - Георги Гавраилов Чолаков. Правомощията на синдика и представителната му власт са изчерпателно посочени в Търговския закон в разпоредбата на чл. 658 ТЗ. Встъпването му в правомощия е станало още през 2014 година, докато исковата молба е подадена на 27.04.2015 год. Именно поради тази причина към датата на подаването на исковата молба ищецът „•••••" ЕООД - в несъстоятелност съгласно разпоредбата на чл. 658 ТЗ се представлява от избрания от общото събрание на кредиторите синдик, а не от бившия му управител г-н Т.С.. Поради тази причина счита, че исковата молба по реда на чл. 694 ТЗ е подадена от „•••••" ЕООД - в несъстоятелност от лице, което няма представителна власт, поради което същата молба не следва да бъде кредитирана като процесуално допустима. От тук може да се направи извод, че предявените искове са недопустими, тъй като молбата е подадена от лице, което няма надлежна представителна власт по закон и съответно не може да бъде процесуален представител на ищеца в настоящото съдебно производство. Към момента на получаване на екземпляр от исковата молба ответникът няма достатъчно данни, свидетелстващи за надлежно процесуално представителство на ищеца в настоящото производство и никакви преписи или оригинали от документи за неговата правоеубектност, удостоверяващи че ищецът е субект на правото, съответно титуляр на правото на иск, който може да извършва съдопроизводствени действия като надлежна страна в съдебния процес. Липсата на данни и документи за активна процесуална правоспособност на ищеца и на неговия представител създава основателно съмнение относно принадлежността на ищеца и наличието на интерес у същия към материалното право, предмет на исковете в настоящото производство. От изложеното следва, че не са налице две от абсолютните процесуални предпоставки за надлежно упражняване правото на иск, които обуславят неговата допустимост, а именно правосубектността на ищеца и активна процесуална провоспособност и легитимация на съшия, както и на неговия пълномощник. По отношение на обстоятелствата, на които се основава искът твърди, че съгласно нотариално заверена Спогодба от 02.11.2010 г., „•••••" ООД - доверител/ купувач е възложило на „•••••" ЕООД - довереник/продавач да участва в насрочен търг и да придобие от свое име и за сметка на доверителя 500 бр. налични поименни акции на стойност 10 лв. всяка, представляващи 10% от капитала на „•••" АД, след което да ги прехвърли в собственост на доверителя. Съгласно §2 от Спогодбата уговорената от страните санкция при неизпълнение на поетите от довереника задължения е в размер на 0.2% върху сумата от 150 000.00 лв., което представлява 300.00 лева дневно, но не повече от 300 000.00 лева. При неизпълнение на поетите от довереника/продавач задължения до 01.03.2012 г., страните са уговорили и еднократна обезщетителна неустойка в размер на 300 000.00 лева. Така общо дължимата при неизпълнение на условията на Спогодбата от страните сума е в размер на 600 000.00 лева. Поради неизпълнение на задълженията си по нотариално заверената Спогодба от 02.11.2010г., „•••••" ООД подава срещу „•••••" ЕООД заявление в PC - Ловеч, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 1377/2014 г. по описа на същия съд. На 28.08.2014 г. същият съд издава в полза на заявителя „•••••" ООД Заповед за незабавно изпълнение на парично вземане № 805 и изпълнителен лист. Видно от изпълнителния титул присъдените в полза на заявителя суми са: 600 000.00 лв. главница, представляваща неизплатено парично задължение на длъжника по Спогодба от 02.11.2010 г. с нотариална заверка на подписите, законни лихви върху главница, считано от датата на подаване на заявлението - 25.08.2014 г., както и направените в гражданското производство разноски общо в размер на 30 405.31 лева. На база издадения изпълнителен титул на 10.09.2014 г. е образувано ИД № 608/2014 г. по описа на ЧСИ № 796 Ш.Д.. При воденето и образуването на изпълнителното производство са направени от взискателя „••••" ООД и други разноски, за които ще представи впоследствие писмени доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 и т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, от него е поискано да присъди дължимото в изпълнителното производство адвокатско възнаграждение в размер на 9 921.08 лв. Впоследствие същото възнаграждение е погасено заедно с други разноски по водене на делата. В резултат на това е депозирано възражение от длъжника срещу издадената Заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена на 25.08.2014 год. Поради тази причина в законоустановения срок „••••" ООД подава молба по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ за установяване на съществуването на присъденото с посочения по-горе изпълнителен титул вземане и е образувано т.д.№ 76/2014 г. по описа на Окръжен съд Ловеч. С подаването на същата молба са платени още 12 608.11 лв., представляваща ДТ (още 2% от вече платените) за водене на посочения тук установителен иск. Освен това за водене на посочените по-горе производства са правени и други разноски за плащане на обикновени и пропорционални такси, чийто размер ще бъде посочен с допълнителна молба, като ще бъдат представени и писмени доказателства за превеждането им. Затова смята, че депозираната от ищеца исковата молба следва да бъде отхвърлена поради липса на процесуална легитимация на ищеца, а предявеният иск по чл. 694 ТЗ е неоснователен и недоказан съгласно изложените обстоятелства, поради което следва да бъде отхвърлен. На 02.07.2015 год. в ЛОС е постъпила допълнителна искова молба от „•••••" ЕООД, в която изразява становище относно твърдяната от ответника „нередовност" и недопустимост на подадената искова молба поради „липса на представителна власт" на лицето, подписало исковата молба - управителя на „•••••" ЕООД, тъй като дружеството - ищец следвало да се представлява от своя синдик. Счита, че посоченият довод не намира законово основание, тъй като се касае до иск по чл. 694 от Търговския закон, а съгласно чл. 635, ал. 2 в производството по чл. 694 длъжникът, съответно неговите органи, когато той е юридическо лице, могат да извършват лично или чрез упълномощено от тях лице всички процесуални действия, които не са изрично предоставени на синдика. Следователно, твърденията на ответника за липса на процесуална легитимация на ищеца на посоченото основание не могат да бъдат споделени. На следващо място твърдението на ответника за липса на правосубектност на ищеца е неясно, неаргументирано и абсурдно. В подадения отговор ответникът е изложил твърдения относно осъществилата се според него фактическа обстановка. Цитирал е Договора за спогодба и други документи, на основание на които в производството по несъстоятелност е предявил своите вземания. На първо място оспорва цитираните документи, вкл. и договора за спогодба, които освен всичко друго не са представени от ответника, а само цитирани от него и моли в случай, че същите бъдат представени по делото, на основание чл. 183 от ГПК да задължи насрещната страна да ги представи в оригинал. На второ място, дори да се приеме като доказателство по делото, което е обсъдено и от съда, разглеждащ възраженията срещу съставените от синдика списъци, в посочения договор е уговорено алтернативно или заплащането на неустойка в размер на 0.2 % върху сумата от 150 000.00 лв., но не повече от 300 000.00 лв., или заплащането на неустойка в размер на 300 000.00 лв. Т. е., едната неустойка замества другата, а не се дължат и двете кумулативно. Оспорвам дължимостта на цялото предявено вземане. Предмет на настоящото дело обаче не са посочените неустойки, а само претендираните разноски. При положение, обаче, че половината от сумата по претендираната сума от 600 000 лв. не е дължима дори по силата на посочения договор за спогодба, което беше установено и от съда, разглеждащ възраженията, не са дължими и поне половината от претендираните разноски, дори само на посоченото основание. Счита, че в подадения отговор на исковата молба ответникът не е конкретизирал какво точно включват така претендираните разноски и не е представил доказателства, че те реално са били направени. В тази връзка, моли съдът да укаже на ответника да конкретизира твърденията си и да посочи как е формирана сумата от 42 081, 89 лв. - представляващи приети от съда разноски, включени от него в списъка с приетите вземания. Макар в представения договор за правна защита и съдействие да е договорено възнаграждение в размер на 9 921, 08 лв. за представителство по изпълнително дело, липсват доказателства за заплащането им, а е представен незаверен документ - платежно нареждане за сума в по-голям размер, касаеща представителство пред PC - Ловеч, а не пред съдебен изпълнител. Претендира се и държавна такса за завеждане на установителния иск по т. д. № 76/2014 г. в размер на 12 608, 11 лева, като отново не се представят доказателства за заплащането й, а се представя незаверен документ -платежно нареждане за сума в по-голям размер, и то за „подаване на заявление за ИЛ срещу ••••• ЕООД". Ето защо, след като ответникът направи съответните твърдения относно претендираните разноски - как се формират, какво включват, към кого са направени - и след като и ако представи доказателства за тях, ще взема становище относно тяхната основателност. Моли да не се приемат представените от ответника доказателства, тъй като не са представени в годен процесуален вид и не са заверени от страната. Оспорва същите и моли съда да задължи ответника да ги представи в оригинал. Предвид гореизложеното, моли съда да не уважава доводите на ответника и постанови решение, с което да уважи предявения отрицателен установителен иск. В срока по чл.373, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от ответника на подадената допълнителна искова молба. В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител адв.Р.К. поддържа исковата молба и допълнителната искова молба. Ответникът редовно призован за съдебните заседания не изпраща представител, но представя писмени бележки. За уважаването предявения отрицателен установителен иск ищецът следва да докаже наличието на наличието на следните предпоставки: че е длъжник по висящо производство по несъстоятелност, че оспореното вземане е включено от съда в списъка на приетите вземания и искът е предявен в 7-дневен срок от обявяването в ТР на определението на съда за одобряване списъка на приетите вземания по чл.692, ал.4 от ТЗ. От представените по делото писмени доказателства се установява, че с решение № 83/18.12.2014 год. по т.д. № 74/2014 год. по описа на Окръжен съд-Ловеч е обявена неплатежоспособността на ищеца „•••••”ЕООД и е открито производство по несъстоятелност на същото с начална дата на неплатежоспособността 31.10.2014 год. След влизане в сила на решението по чл.630, ал.1 от ТЗ, ответникът в настоящето производство „••••" ООД с молба вх.№ 334/16.01.2015 год. на осн. чл.685 от ТЗ е предявил вземанията си към длъжника в размер на 600 000.00 лв. главница, 19 391.33 лв. законна лихва от 25.08.2014 год. до 19.12.2014 год., 4 847.83 лв. законна лихва от 19.12.2014 год. до 16.01.2015 год. и разноски до 18.12.2014 год. в размер на 42 081.89 лв. Това вземане е включено в списък на неприетите от временния синдик вземания на кредиторите на „•••••”ЕООД по чл.686, ал.1, т.3 ТЗ, предявени в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ, който списък е публикуван в ТР и вписан под № 20150206172144. В срока по чл.690, ал.1 от ТЗ от ответника „В••••" ООД е подадено възражение срещу Списъка на неприетите от синдика вземания. С определение № 191/17.04.2015 год., постановено по ч.т.д. № 11/2015 год. в производство по чл.692, ал.3 и ал.4 от ТЗ, съдът по несъстоятелността е приел възражението за частично основателно, като е одобрил списъка на приетите вземания по чл.686, ал.1, т.1 ТЗ с промени и включил в списъка на приетите вземания по чл.686, ал.1, т.1 от ТЗ вземането на „В&ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ" ООД по Договор за поръчка от 30.10.2009 год. и спогодба от 02.11.202010 год. до размер на сумата 300 000.00 лв. главница, ведно със законната лихва от 25.08.2014 год. и разноски в размер на 42 081.89 лв. с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.8 от ТЗ. При тези данни съдът счита, че ищецът е активно легитимиран да предяви отрицателен установителен иск по чл.694, ал.3 от ТЗ, тъй като е длъжник в открито производство по несъстоятелност, който оспорва прието вземане на кредитор, включено от съда в списъка на приетите вземания. Определението на съда по чл.692, ал.4 от ТЗ е обявено в ТР на 17.04.2015 год., а исковата молба е подадена на 24.04.2015 год. /датата на пощенското клеймо/, т.е. в преклузивния 7-дневен срок по чл.694, ал.1 от ТЗ. Неоснователни са изложените отново в писмените бележки на ответника доводи относно допустимостта на предявения отрицателен установителен иск. Подробни съображения относно твърдяната липса на процесуална легитимация на ищеца са изложени в определението по чл.374 от ГПК, в което е цитирана и задължителна съдебна практика по чл.290 ГПК. В исковата молба и допълнителната такава ищецът твърди, че не са доказани и не съществуват включените от съда в Списъка на приетите вземания на ”•••••”ЕООД /н/ вземания за разноски от „••••••" ООД в размер на 42 081.89 лв. В молбата за отстраняване на нередовности вх.№ 3240/14.05.2015 год. уточнява, че исковата претенция на „•••••” ЕООД срещу „•••••••" ООД касае само вземанията за разноски в размер на 42 081.89 лв., включени от съда в списъка на приетите вземания с определение № 191/17.04.2015 г. по ч.т.д. № 11/2015 год. От приложеното като доказателство определение № 191/17.04.2015 год. по ч.т.д. № 11/2015 год. се установява, че в тази сума са включени признатите с издадената заповед за незабавно изпълнение разноски в заповедното производство в размер на 30 405.31 лв., както и направените пред ЧСИ с рег. № 783 в КЧСИ и район на действие СГС съгласно представената сметка от общо 19 440.80 лв. Тъй като кредиторът е предявил вземането си в размер на 42 081.89 лв., то е признато до този размер, а не до сумата от 49 846.11 лв. Съдебният състав счита за основателен искът за установяване несъществуването на вземане на ответника за сумата от 15 202.66 лв., представляващи направени от ответника разноски в заповедното производство, в което срещу ищеца са издадени заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист. При извършена служебно справка съдът констатира, че от страна на ответника в настоящето производство „••••••" ООД е предявен установителен иск по чл.422 ГПК във вр. чл.415 ГПК против ищеца „•••••” ЕООД за установяване съществуването на вземането му в размер на сумата 600 000.00 лв. главница, представляваща уговорена от страните неустойка по Спогодба от 02.11.2010 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 28.08.2014 год., както и съдебни разноски в размер на 30 405.31 лв., присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение № 805/28.08.2014 год. и изпълнителен лист от същата дата въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадени по ч.гр.д. № 1377/2014 год. по описа на РС Ловеч. По тази искова молба е образувано т.д. № 76/2014 год. по описа на Окръжен съд Ловеч, което е спряно на осн. чл.637, ал.1 от ТЗ. Дължимостта или недължимостта на разноските в заповедното производство са поставени в зависимост от изхода на спора по предявения от „••••••" ООД против „•••••” ЕООД иск с правно основание чл.422 от ГПК по т.д. № 76/2014 год. по описа на Окръжен съд Ловеч. В т.12 от ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС е прието, че с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В случая съдът по несъстоятелността е включил в списъка на приетите вземания вземането на „••••" ООД за 300 000.00 лв. главница, представляваща уговорена неустойка за неизпълнено задължение по Спогодба от 02.11.2010 год. Следователно на осн. чл.637, ал.2 от ТЗ спряното производство по предявения от „••••" ООД против „•••••” ЕООД установителен иск по чл.422 от ГПК следва да бъде прекратено в тази част, тъй като вземането за сумата от 300 000.00 лв. е прието при условията на чл.693 от ТЗ и ще продължи за останалата част от 300 000.00 лв. Ето защо съдът счита, че искът е основателен само за половината от направените в заповедното производство разноски в размер на сумата от 15 202.66 лв. във връзка с главния иск. По отношение на останалата част от оспореното вземане, касаещо включените от съда по несъстоятелността в списъка на приетите вземания разноски в размер на 11 679.58 лв., направени пред ЧСИ с рег. № 783 на КЧСИ, от страна на ответника не бяха представени доказателства относно тяхното съществуване по основание и размер, въпреки дадените от съда в проекта за доклад указания. Представените с отговора на исковата молба договор за правна защита и съдействие от 09.09.2014 год., както и два броя нареждания за преведени суми по сметката на РС Ловеч не са допуснати и приети като доказателства по делото, тъй като не са заверени „вярно с оригинала” и са неотносими към настоящия спор. С оглед на изложеното настоящата инстанция приема, че предявения иск с правно основание чл.694, ал.3 от ТЗ във вр. с чл.694, ал.1 от ТЗ за установяване несъществуването на вземане на "••••" ООД в размер на сумата 42 081.89 лв. разноски в заповедното производство и пред ЧСИ с рег. № 783 на КЧСИ, включено в списъка на предявените и приети вземания с определение № 191/17.04.2015 год. по ч.т.д. № 11/2015 год. по описа на Ловешки окръжен съд в откритото производство по несъстоятелност на „•••••" ЕООД следва да бъде уважен като основателен и доказан в размер на 26 879.23 лв., а за разликата до пълния претендиран размер до 42 081.89 лв. следва да бъде отхвърлен. При този изход на процеса ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметката на ОС Ловеч държавна такса в размер на сумата 608.10 лв. съобразно отхвърлената част от иска, която се събере от масата на несъстоятелността, а ответникът държавна такса в размер на 1075.20 лв. съобразно уважената част от иска. Поради изложените съображения съдът