Решение № 131 от 1.12.2021 г. на Районен съд - Момчилград по дело № 379/2021 г.

Производството е по реда на чл.542 и сл. от ГПК. В молбата си молителите М. С. ЮМ., с ЕГН: •••••••••• и Г.. АЛ. ЮМ. с ЕГН: •••••••••• и двамата от с.Чичево, общ.Кирково твърдят, че са родители на Ш. М.Ю., с ЕГН: ••••••••••, починал на 25.02.1997 год. при пътен инцидент в гр.Бурса, Р.Турция. За това, че не е бил записан в гражданските регистри на Р.Турция не му е бил издаден акт за смърт. Такъв не е бил съставен и в Р.България. Счита, че разпоредбата на чл.542 от ГПК уреждаща възможност, която законът предвижда, че известен факт с правно значение трябва да бъде удостоверен с документ съставен по надлежен ред, какъвто е и актът за гражданско състояние и такъв документ не е бил съставен и не може да бъде съставен. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде разпоредено съставянето на акт за смърт. В съдебно заседание молителите, чрез процесуалният си представител адв.М.А. от АК Кърджали поддържат молбата си, така както е предявена. Заинтересованата страна Община Кирково редовно призована, не се представлява и не взема становище по иска. Районна прокуратура Кърджали, ТО Момчилград, редовно призована не изпраща представител. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна: О т удостоверение за липса на съставен акт за гражданско състояние издадено от Община Кирково се установява, че Ш. М.Ю. с ЕГН: •••••••••• няма съставен акт за раждане. От копие от личен регистрационен картон се установява, че Ш. М.Ю. е роден на 28.08.1978 год. в с.Чичево, общ.Кирково. От копие от личен регистрационен картон 2 броя издадени на името на молителите М. С. ЮМ., с ЕГН: •••••••••• и Г.. АЛ. ЮМ. с ЕГН: •••••••••• се установява, че Ш. М.Ю. е техен син. От разрешително за погребение издадено от Р.Турция, Републиканска главна прокуратура с превод на български език се установява, че е дадено разрешение да бъде транспортирано и погребано тялото на Ш. Ш., роден през 1978 год., починал в следствие на пътно-транспортно произшествие възникнало на 25.02.1997 год. От разрешително за погребение издадено от Р.Турция Министерство на здравеопазването и социалните помощи с превод на български език се установява, че е дадено право да бъде погребан покойникът Ш. Ш., дата на смъртта: 25.02.1997 год. От удостоверение издадено от Р.Турция, околийско управление на Йълдъръм Общинска служба по гражданско състояние с превод на български език, се установява, че Ш. Ш. не е вписан в регистъра за чужденци и поради това не е открито издадено удостоверение за смърт. От удостоверение издадено от ОбА Кирково от 12.10.2021 год. се установява, че няма съставен акт за смърт на лицето Ш. М.Ю. с ЕГН: ••••••••••. При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл.548 от ГПК, когато фактите по чл.542, в това число смъртта на едно лице, са настъпили в чужбина, тяхното установяване може да се иска по този ред само ако бъде доказано, че молителят не може да се снабди с необходимия му документ или със заместващото го удостоверяване от органите на държавата, на чиято територия е настъпил фактът. Доказването на тази пречка става с документи, издадени от компетентните органи на чуждата държава, или с удостоверение на Министерството на външните работи, че органите на чуждата държава са отказали да разгледат молбата на заинтересованото лице или че няма възможност да се отправи такова искане. Закона за гражданската регистрация, конкретно чл.69 – 71 от същия уреждат процедурата по съставяне на акт за гражданско състояние, в това число и акт за смърт на български гражданин, починал в чужбина, от чуждестранните местни органи по гражданското състояние в мястото, където са настъпили събитията, подлежащи на регистрация. Съгласно разпоредбата на чл.71 от ЗГР, когато дипломатически или консулски представител на Република България в чужбина, узнае, че в страната, където е акредитиран, се е родил, сключил е граждански брак или е умрял български гражданин, но в 6-месечен срок не му е бил представен в представителството заверен препис или извлечение от съответния акт, се снабдява веднага служебно с необходимите документи и с легализиран превод на български език, заверен по съответния ред, се изпраща в Министерство на външните работи на Република България за препращане по постоянен адрес на българския гражданин. Ако не е съставен акт от местните органи, както е в настоящия казус дипломатическият или консулски представител в съответната страна изисква по официален път съставянето му, ако законите на страната допускат това./чл.71 от ЗГР/ и изпраща заверения документ в тримесечен срок на МВнР в Република България./чл.72, ал.1 от ЗГР/. В настоящия случай по безспорен начин е установено, че смъртта на лицето Ш. М.Ю. е настъпила в чужбина – Република Турция на 25.02.1997 год., като обаче за този факт не е издаден акт за смърт на лицето нито в Република Турция, нито в Република България. Преценката относно допустимостта на предявения иск, от значение е причината, поради която не е бил съставен акта за смърт на лицето – дали поради това, че молителите не са предприели необходимите действия, регламентирани в чл.69 – 71 от ЗГР, при което за същите не съществува правен интерес от предявения иск, което безспорно не е така, или поради това, че не могат да се снабдят с необходимия им документ или със заместващото го удостоверяване от органите на държавата, на чиято територия е настъпил фактът, както е в настоящия случай. Това е така, тъй като съгласно чл.548 от ГПК, предпоставка за допустимостта на искането до съда за установяването на даден факт с правно значение, настъпил в чужбина и съставянето на съответен надлежен документ, е молителят да не може да се снабди с необходимия му документ или със заместващото го удостоверяване от органите на държавата, на чиято територия е настъпил фактът. Предвид гореизложеното и в съответствие с правомощията си, съдът счита за правилно да уважи молбата и разпореди да се издаде акт за смърт на лицето Ш. М.Ю., с ЕГН: ••••••••••, починал на 25.02.1997 год. при пътен инцидент в гр.Бурса, Р.Турция и тъй като последното местожителство на лицето е в с.Чичево, което е към Община Кирково, същото следва да бъде издадено именно от последните – Община Кирково. Воден от изложеното, съдът