Решение № 377 от 18.11.2022 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 584/2021 г.

Предявени са искове по чл.422 от ГПК във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК, чл. 430 ТЗ във вр. с чл.60 ал.2 от ЗКИ, чл.92 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Ищецът „Банка ДСК“ АД ЕИК 121830616 гр.София иска признаване за установено, че П. Д. В. ЕГН •••••••••• с последен известен постоянен адрес •••, последен известен настоящ адрес •••, дължи по Договор за ипотечен кредит от 11.05.2015г. плащане на 133 487, 14лв. главница, 7830, 06лв. договорна лихва за периода 10.11.2019г. – 19.11.2020г., 43, 55лв. обезщетение за забава /неустойка/ за периода 10.11.2019г. – 19.11.20210г., 185, 40лв. законна лихва за периода 20.11.2020г. – 24.11.2021г., 120лв. такса изискуемост и 1166.98лв. такса застраховка обезпечение, за които се е снабдил със Заповед за изпълнение № 262526 от 15.12.2020г. по ч.гр.д. № 15540/2020 на РС - Пловдив. Ангажира доказателства, претендира разноски. Твърди, че на 11.05.2015г. страните сключват Договор за ипотечен кредит, по който предоставя в заем 148 00лв. за срок от 300 месеца. Кредитът е усвоен изцяло по разплащателна сметка на ответника. Обезпечен е с договорна ипотека върху два недвижими имота. Уговорен е годишен лихвен процент от 5.80 % и годишни разходи по кредита от 6.08 %. Лихвеният процент е преференциален по пакет Частно банкиране на Банка ДСК АД. Сформира се от стойността на шестмесечния SOFIBOR от 1, 181 и надбавка 4.619%. При нарушаване на условията правото на преференция се губи изцяло или частично, в резултат лихвеният процент се увеличава чрез увеличаване на надбавката, като максималната надбавка е 5.619%. Кредитът се погасява на равни месечни вноски от по 935.55лв. по погасителен план с падеж 10 – то число на месеца. След сключване на договора лихвеният процент е изменян, в резултат на което е променен размера на месечната вноска, както следва: на 15.07.2015г. на 5.605% при вноска 916.96лв.; на 15.01.2016г. на 5.213 % при вноска 883.03лв.; на 15.07.2016г. на 4.95 % при вноска 861.05лв.; на 15.01.2017г. на 4.945 % при вноска 860.47лв.; на 15.07.2017г. на 4.887% при вноска 856.11лв.; на 15.01.2018г. на 4.782% при вноска 847.80лв. и на 10.04.2018г. на 5.782% при вноска 847.80лв. От 10.04.2018г. губи право на преференциален лихвен процент поради преустановено ползване на пакета Частно банкиране и лихвата става на 15.01.2019г. 5.742% при вноска 924.28лв.; на 15.07.2019г. 5.732% при вноска 923.47лв.; на 15.01.2020г. 5.712% при вноска 922.15лв. и на 15.07.2020г. 5.692% при вноска 920.97лв. За всяка промяна банката е изготвила и предс тавила на ответника погасителен план. При забавено изпълнение се дължи неустойка в размер договорния лихвен процент с надбавка 3 %. Твърди неплащане на 12 месемни вноски с падежи от 10.12.2019г. до 10.11.2020г. от по 922.15лв. всяка, поради което банката е обявила вземането за предсрочно изискуемо с писмена покана до ответника, считано от 20.11.2020г. Уточнява, че договорът за ипотечен кредит е финансова услуга и за него важат правилата на чл.144 от ЗЗП. Противопоставя критериите за липса на индивидуални уговорки по чл.146 ал.3 от ЗЗП и по аргумент за противното възразява, че макар и изготвен предварително, договорът е приет от отвеника като до сключването му е разполагал с достатъчно време да се снабди с нужната информация. Няма данни ответникът да е отправял запитвания или да е подал жалби относно индивидуалното уговаряне, поради което счита клаузите да са приети при информиран избор. Възразява, че липсва едностранно увеличаване на лихвения процент по договора по време, когато задълженията са изпълнявани редовно от ответника. Възразява, че договорът съдържа обективно, ясно и пълно съществените условия по кредита. Страната е имала възможност да се запознае с тях при проявено желание и грижа към собствените си дела. Предложеното в писмен вид договорно съдържание е съставено на ясен и разбираем език. Потребителят е имал възможност да проучи всички клаузи на договора. Себестойността на договора е при прилагане на публично оповестени фактори, които, при проявена обичайна дължима грижа от ответника и съобразителност, същият е можел да прецени личните си икономически последици. Договорът за кредит е възмезден договор. Неговата цена е уговорената лихва. Има два вида лихви – фиксирана и променлива. Променливата лихва се състои от два компонента – дадена стойност и надбавка, които са посочени в договора. Уговорена е преференция чрез ползване на пакет Частно банкиране, чието нарушаване води до отпадане на преференцията. Следователно това не е по преценка на банката, а поради неспазване условията на договора. Банката не е увеличила едностранно лихвата, поради което е безпредметно възражението за неравноправност на клаузите. Дори да има нищожност на клаузите за лихва, това не обосновава нищожност на целия договор. Отнемане преимуществото на срока е субективно право на кредитора и преценката дали да го упражни и кога е изцяло негова. Предсрочната изискуемост настъва при кумулативно наличие на обективни и субективни предпоставки – обективно неизпълнеине на договора и волеизявление на кредитора за това. Когато волеизявлението достигне до длъжника, в този момент настъпва и предсрочната изисуемост. Няма изискване за съдържанието на волеизявлението на банката. Ответникът чрез назначения в процеса особен представител не признава исковете. Възразява, че има качеството потребител на финансова услуга по пар.13 т.1 и т.12 от ДР на ЗЗП, защото получените средства са за финансиране на текущи потребления, а не за извършване на търговска или професионална дейност. Поради това възразява, че част от договорните клаузи и съответните такива от общите условия са нищожни като неравноправни. Така клаузите за определяне на размера на годишната лихва: чл.7 и чл.7.1 от договора и чл.9.1 – чл.9.15 на ОУ: неразбираеми са, неясни са за обикновения потребител, защото използват неразбираеми термини на латинка абревиатура, не са индивидуално уговорени. Препращането към общите условия е общо, а не конкретно и точно. Предоставеното е право на кредитора за периодично определяне на лихвата и олихвяване с променлив лихвен процент, определен едностранно от кредитора, и това са неравноправни уговорки, защото е дадено право на преценка изцяло на банката, без да се посочи методика за промяната, или зависимост от външни фактори. Определянето на лихвения процент е по методика на банката, която е част от вътрешните й правила, не е публично известна и достъпна, не е узната от кредитополучателия при подписване на договора. Клазуите са нищожни и защото формулират механизък за формиране на лихвата без да е дадено правото на потребителя да се откаже от договора. Клаузите не са индивидуално уговорени, защото са част от стандартни, изготвени предварително, условия на банката и дължникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Ответникът не е можел да повлияе на съдържанието им. На потребителя не е дадено право едностранно да измени условията и характеристиките на финансовата услуга. Възразява за неравноправност на чл.21.2 и чл.22.1.1 от ОУ относно предсрочната изискуемост на кредита. Уговорката за настъпване на предсрочна изискуемост при забава в плащането над 90 дни и начисляване на санкционна лихва не съдържа конкретизация за размера на непогасената част от главницата и/или лихвата, при забавено плащане на които целият остатък от кредита става предсрочно изискуем. Правото на банката да превърне кредита в предсрочно изискуем при всяко едно неплащане в срок й дава възможност да стори това дори при забава на незначителна с оглед интересите на кредитора част от дължими суми и това е във вреда на потребителя, защото нарушава изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Така в поканата до длъжника не са посочени по вид и размер просрочените задължения и непогасената главница, която банката счита за предсрочно изискуема, липсва и определен срок за доброволно изпълнение за ответника на неплатените вноски. Нищожността на клаузите на ОУ обосновава, че изявлението на банката е неоснователно, не е породило правни последици и няма правно действие. Нищожни са и уговорките за неустойка, защото олихвяването е с лихвен процент по нищожни клаузи на договора. Има неравноправие на чл.13 и чл.15 от договора, защото с тези клаузи банката е нарушила общият принцип за добросъвестност. Те дават право на банката едностранно да изменя условията на договора чрез промяна на общите условия и тарифата за лихви, такси и комисионни, и оттук сама да определя дали услугата отговаря на посочените в договора условия като предоставя изключително право да тълкува клаузите на договора. Ответникът не е имал право да влияе на съдържанието им и право да иска промяна на договора, защото не е уговорено право за едностранно изменение на договора и на ОУ от потребителя на финансовата услуга. Ответникът не е имал възможност и право да влияе върху съдържанието на ОУ, да изрази становище по тях, поради което са нищожни. Единствено банката е подготвила договора, тя е направила избор на клузите и на ОУ, което нарушава принципа на справедливост. Твърди, че недобросъевостността при договарянето, която е довела до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора, е самостоятелно основание за прогласяване на нищожността му. С чл.15 на ОУ е дадено право на банката едностранно да променя и допълва ОУ, които стават неразделна част от договора, което й дава възможност за промяна на съществени елемнти от съдържанието на договора и оттук може да промени целия договор по своя преценка без да иска съгласието на насрещната страна. Това поражда значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца и потребителя като нарушава изисванията за добросъвестност и справедливост и накърнява добрите нрави. Чл.13 и чл.15 от ОУ са нищожни и поради противоречие на чл.3 ал.1 и ал.2 от ЗЗП във вр. с чл.26 ал.1 от ЗЗД – противоречие на закона. Нарушаването на чл.3 ал.1 и ал.2 от ЗЗП обосновава нищожност и на целия договор. Уточнява, че липсват доказателства ответникът да е получил съдържанието на договора предварително, за да се запознае с него, и колко време е имал за снабдяване с нужната информация. Клаузите за лихва трябва да съдържат ясно и точно описание на метода, по който лихвата ще се изчислява, което липсва в процесния договор. Без значение за неравноправността на една клауза е дали банката се е възползвала от нея или не, достатъчно е такава възможност да се предвиди. Лихвата е съществен елемент от договора и нищожността на клауза за съществен елемент от договора за кредит води до нищожност на целия кредит. Ангажира доказателства. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид въведените доводи и възражения, приема за установено следното: От постъпилото в оригинал ч.гр.д. № 15540/2020 на РС - Пловдив се констатира, че ищецът е подал на 25.11.2020г. Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу ответника за плащане на сумите, предмет на исковата претенция. На 15.12.2020г. е издадена Заповед по чл.417 от ГПК и въз основа на нея – изпълнителен лист. ПДИ е връчена на ответника на 29.03.2021г. при отказ. На 29.04.2021г. е подадено възражение по чл.414 от ГПК. Кредиторът е уведомен за възражението на 17.05.2021г., на 17.06.2021г. е депозирал исковата молба, което също е в поцесуалния за това срок. От представените от ищеца писмени материали се доказва, че на 11.05.2015г. страните сключват Договор за ипотечен кредит, по силата на който банката се задължава да предостави на ответника в качеството на кредитополучател сумата от 148 000лв. за финансиране на текущи потребности. Срокът за връщане на кредита е 300 месеца от датата на еднократното усвояване чрез посочена разплащателна сметка на месечни вноски /главница и лихви/ по погасителен план – Приложение № 1, който кредиторът предоставя при усвояване на кредита, при падежна дата 10 – то число. Съгласно чл. 7, кредитът се олифвява с преференциална променлива лихва в размер на 5.80 % годишно. Формира се от стойността на 6 – месечния индекс SOFIBOR 1.181 и надбавка от 4.619%. Ползва се при изпълнение на условията по договор за ползване на пакет частно банкиране на банката и приложенията към него. При нарушаване на тези условия, кредитополучателят губи правото на преференциалната лихва изцяло или частично и приложимият към кредита лихвен процент се увеличава чрез увеличаване на надбавката. Максималният размер на лихвата, до който може да се достигне, е стандартен променлив лихвен процент за жилищни/ипотечни кредити с надбавка 5.619 % към размера на 6 – месечния SOFIBOR. Според чл.7.1, независимо от промяната на лихвения процент, свързана с неизпълнение на условията на пакета частно банкиране, лихвеният процент се променя с промяната на 6 – месечния SOFIBOR в сроковете и при условията, посочени в общите условия. Годишнията процент на разходите по кредите е 6.08. Кредитът е обезпечен с учредяване на договорна ипотека върху два недвижими имота в гр.Пловдив – апартамент с адрес ••• и самостоятелен обект за здравни и социални услуги на •••. С чл.13 страните са се съгласили, че неразделна част от договора са Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити на физически лица и Тарифата за лихви, такси и комисионни на бнаката. Според чл.15, банката – кредитор има право да изменя и допълна общите условия, които стават задължителни за кредитополучателя, като за всяка промяна кредитополучателят се уведомява чрез съобщения, поставени на видно място в салоните на банкат. Страните са подписали двустранно общите условия на банката за предоставяне на жилищни и ипотечни крадити, Приложение № 3 – Такси по жилищни и ипотечни кредити, Погасителен план за 300 месечни вноски при лихва от 5.8 % в размер на всяка вноска 935.55 лв. Съгласно Общите условия, чл.9.2.1, при променлив лихвен процент, зависещ от 6 – месечния SOFIBOR, лихвата се променя от кредитора два пъти в годината на 15 януари и на 15 юли, съгласно котировката на този индекс, обявена два работни дни преди тези дати на интернет страницата на БНБ, която е посочена в общите условия. Съгласно чл.9.2.3, ако индексът няма котировка към 12 часа българско време два дни преди датите 15 януари и 15 юли, банката използва последната публикувана котировка до публикуване на нова, но не повече от един месец след посочените дати. Ако котировката престане да съществува, лихвеният процент по заварени договори и надбавки ще се формира от друг подобен публично достъпен индекс и надбавка, като общият ливен процент ще се променя към момента на замяната, за което банката уведомява клиентите в офисите си на видно място и на интернетстраницата. Според чл.9.3, при промяна на лихвения процент кредиторът определя нов размер на месечната вноска за лихва и главница и предоставя актуализиран погасителен план на кредитополучателя при явяването му в офисите. Според чл.9.5, при ползвана преференция за променливия лихвен процент и изгубване на правото за това, кредиторът определя нов размер на месечната вноска и предоставя на кредитополучателя актуализиран погасителен план при явяване в офисите му. Промяната се извършва на падежна дата, на база реален остатък. Лихвата се начислява върху усвоената и непогасена част от кредите и се плаща месечно – чл.9.9. Кредитополучателят дължи такси и комисионни по тарифата на банката – чл.9.11. С чл.13.5 кредитополучателят се е задължил да застрахова в полза на банката обезпеченията по договора, ежегодно да подновява договора за застраховка до изтичане на крайния срок на договора, редовно да плаща застрахователните полици. При неизпълнение на тези задължения чл.28.1 от ОУ дават право на кредитора да извърши тези действия от името и за сметка на кредитополучателя при избран от него застраховател, като платените суми се събират от разплащателната сметка на кредитополучателя. С чл.21.1 от ОУ се дава право на банката при забавено плащане на месечната вноска частта от нея за главницата да се олихви с уговорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от 3 % пункта.