Решение № 238 от 6.4.2022 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 141/2022 г.

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на „Костал България Аутомотив“ ЕООД против Решение № 763 /13.12.2021 г. постановено по АНД № 1298 /2021 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик.

С обжалваното решение е потвърдено н аказателно постановление № 584934 - F 584665 от 30.06.2021г. на Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив, с което на „Костал България Аутомотив“ ЕООД, ЕИК 203880369, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул.“Синитевска“ №4, представлявано от Й.Г. е наложена имуществена санкция в размер на 1420.13 лева.

В касационната жалба се излагат аргументи за незаконосъобразност на решението. Твърди се, че в НП не е описано мястото на нарушението, датата на извършването му. Не било ясно как била изчислена санкцията, отрича i е извършването на нарушение по чл. 63 ал. 4 от ЗДДС. Налице били основанията за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

В съдебно заседание, касаторът не се представлява.

Ответникът не се представлява. Постъпило е становище, с което се оспорва касационната жалба.

Прокурорът сочи че обжалваното решение на РС Пазарджик следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Административен съд Пазарджик, като взе предвид събраните доказателства, доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно и допустимо. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка. При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка по делото, а именно: На касатора „Костал България Аутомотив“ ЕООД е съставен АУАН № F 584665 / 04.01.2021 г. от св. Р.Б. - Т., старши инспектор по приходите и съответно е издадено обжалваното наказателно постановление за това, че Костал България Аутомотив ЕООД, като платец на ДДС при условията на глава осма от ЗДДС, не е начислил ДДС в предвидените от закона срокове за получено вътреобщностно придобиване на стоки от следните доставчици:

1."Termoplast, s.r.o." с VIN CZ26063981 по следните фактури / с обща данъчна основа в размер на 44 221.95лв., съответно начислен ДДС с Протоколи по чл.117 от ЗДДС в общ размер на 8 844, 37 лв./:

• Ф.№ 219250169/01.02.2019г. с данъчна основа 5 724.00 евро или 11 195, 17 лева. Стоката е получена на 06.02.2019г., видно от представен документ DELIVERY NOTE. Съставен е Протокол № 4600024626/01.08.2019г. с данъчна основа в размер на 11 195, 17лв. и ДДС в размер 2 239, 03лв.

• Ф.№ 219250199/06.02.2019г. с данъчна основа 8 729.55 евро или 17 073, 51лева. Стоката е получена на 08.02.2019г., видно от представено ЧМР. Съставен е Протокол № 4600024632/01.08.2019г. с данъчна основа в размер на 17 073, 51лв. и ДДС в размер 3 414, 70лв.

• Ф.№ 219250266/20.02.2019г. с данъчна основа 7 888.82 евро или 15 429, 19 лева. Стоката е получена на 22.02.2019г., видно от представено ЧМР. Съставен е Протокол № 4600024631/01.08.2019г. с данъчна основа в размер на 15 429, 19 лв. и ДДС в размер 3 085, 83лв.

• Ф.№ 219250270/21.02.2019г. с данъчна основа 267.96 евро или 524, 08 лева. Стоката е получена на 22.02.2019г., видно от представено ЧМР. Съставен е Протокол № 4600024633/01.08.2019г. с данъчна основа в размер на 524, 08лв. и ДДС в размер 104, 81лв.

2. „KOSTAL CR, spol. s г.о"с ДДС номер CZ49687131 по следната фактура:

Ф.№ 17229205/08.02.2019г. с данъчна основа 50 000.00 евро или 97 791, 50лева. Съставен е Протокол № 4600020631 / 01.04.2019г. с данъчна основа в размер на 97 791, 50лв. и ДДС в размер 19 558.30лв. Общо данъчна основа - 142 013.45лв. и ДДС в общ размер - 28 402, 67 лв.

С оглед разпоредбите на чл.63, ал.4 от ЗДДС „... данъкът става изискуем на датата на издаване на фактурата, когато тази фактура е издадена преди 15- ия ден на месеца, следващ месеца, през който е настъпило данъчното събитие", в конкретния случай през м.02.2019г. и преди 15.03.2019г. и в предвид документите за получаването на стоките и датата на фактурите, дружеството е следвало да начисли ДДС през м.02.2019г. / месецът на възникване на данъчно събитие /, чрез издаване на Протоколи по чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС и да включи размера на данъка, отразен в Протоколите в Дневника за продажби и СД по ЗДДС за съответния период - м.02.2019г.

Протоколите за осъществените ВОП са издадени, както следва:

• за Ф.№ 219250169/01.02.2019г., Ф.№ 219250199/06.02.2019г., Ф.№ 219250266/20.02.2019г., Ф.№ 219250270/21.02.2019г., издадени от."Termoplast, s.r.o." с VIN CZ26063981 са издадени Протокол по чл. 117 от ЗДДС през м.08.2019г., като данъкът по тях в общ размер на 8 844.37лв. е начислен в м.08.2019г., е включването на издадените Протоколи по чл.117 от ЗДДС в Дневника за продажби и СД по ЗДДС за м.08.2019г.

• за Ф.№ 17229205/08.02.2019г„ издадена от „KOSTAL CR, spol. s г.о"с ДДС номер CZ49687131 е издаден Протокол по чл.117 от ЗДДС през м.04.2019г., като данъкът по него в размер на 19 558.30лв. е начислен в м.04.2019г., с включването на издадения Протокол по чл.117 от ЗДДС в Дневника за продажби и СД по ЗДДС за м.04.2019г.

За получените доставки дружеството има право на пълен данъчен кредит, тъй като услугите са свързани с основната дейност на лицето - производство на части за автомобили.

Нарушението е довършено с подаването на СД с вх.№ 13001613787/14.03.2019г. Същата е подадена в ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик.

Нарушението е установено при извършване на проверка за установяване на факти и обстоятелства с представените във връзка с връчено ИПДПОЗЛ документи - същите са представени по електронен път на 02.11.2020г. и на 24.11.2020г. и са входирани в деловодството на ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик под № 6659#24/23.11.2020г. и № 6659#26/25.11.2020г.

АУАН е съставен в отсъствието на нарушителя, съгласно чл.40, ал.2 от ЗАНН след изпратена Покана с изх.№ 23674 от 15.12.2020г. до КОСТАЛ БЪЛГАРИЯ АУТОМОТИВ ЕООД. Поканата е изпратена на декларирания електронен адрес за кореспонденция на дружеството и е връчена на 16.12.2020г.

В мотивите си съдът е приел, че е безспорно доказано осъществяването на това нарушение. Посочил е, че са неоснователни възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения и е изложил аргументи защо счита това. Освен това, съдът е коментирал и е направил подробен анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства, като е изложил съображения кои от тях кредитира и кои не.

При така установеното от фактическа страна, районният съд правилно е приел за безспорно установено и доказано извършеното от жалбоподателя административно нарушение. В решението въззивният съд е изложил аргументи, които се споделят напълно от касационната инстанция, поради което и на основание чл.221 от АПК се препраща към тях. Следва да се посочи, че е даден отговор на поддържаните и в касационното производство възражения, като не са ангажирани каквито и да било доказателства, които да оборват вече направените законосъобразни изводи на въззивния съд. Първоинстанционният съд в оспореното решение е отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси. Според настоящата инстанция изложените в обстоятелствената част на АУАН и НП факти по никакъв начин не са въвели в заблуждение нарушителя относно предявеното му административно нарушение и са достатъчно ясни, за да аргументират защо се приема осъществяването на соченото административно нарушение. Не се пораждат съмнения и относно наличието на трите основни предпоставки в административнонаказателния процес – нарушение, нарушител и вина. Описаното нарушение както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление е конкретизирано в достатъчна степен, поради което и не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

Неоснователно е възражението, че в НП липсва дата и място на извършване на нарушението. Ясно е посочено, че нарушението е довършено с подаването на справка декларация от 14.03.2019, в която е следвало да бъдат начислени ДДС през м. 02.2019, чрез издаване на протоколи по чл. 117 ал.1 т.1 от ЗДДС и да се включи в СД размера на данъка, отразен в протоколите за съответния период м. 02.2019 г. Мястото на извършване на нарушението е мястото, където е следвало да бъде подадена съответната справка- декларация, в която да бъде начислен данъка за м. 02.2019 г. Посочено е, че това е компетентната ТД на НАП, офис Пазарджик.

Неоснователно е възражението, че в разрез с изискването на чл. 18 от ЗАНН са обединени отделни административни нарушения и е наложена една обща административна санкция. За всеки данъчен период, който е едномесечен, се подава една справка декларация, като процесните сделки касаят м. 02.2019 г. и е следвало да бъдат включени в справката декларация за м. март 2019 г. Както е посочил въззивния съд, всички облагаеми доставки следва да бъдат включени в справката декларация за съответния месец, а не за всяка една доставка да се издава отделна справка декларация. Цитираната съдебна практика на РС Разград не е задължителна за настоящата инстанция.

Наложената санкция е в размер на 5% от неначисления данък 28402.67лв., а именно имуществена санкция в размер на 1420.13лв., на основание чл.180аал.1 ЗДДС, поради което не може да се твърди каквато и да е неяснота касателно механизма на изчисление на санкцията.

Правилно е прието, че фактическата установеност по делото сочи на извод за извършено нарушение на състава на чл.86, ал.1, т.2 и т.З от ЗДДС във връзка с чл.86, ал.2, чл.63, ал.4 във връзка с чл.117, ал. 3 от ЗДДС.

Обсъдена е възможността за приложение на чл. 28 от ЗАНН и правилно тя е отречена от въззивния съд. Несвоевременното начисляване на данък резултатира във временна липса в държавния бюджет. Освен това се касае за няколко доставки, които не са включени в справката декларация, неначисления данък от 28 402, 67 лв. е в значителен размер. В допълнение към горното, както е отбелязал и въззивния съд са констатирани и други несъответствия в системата VIES за периода 2016- 2019 г. Предвид на изложеното, настоящата инстанция намира, че следва да се остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., съгл. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Административен съд Пазарджик,