Решение № 5261 от 19.6.2014 г. на Софийски градски съд по дело № 14632/2012 г.

Производството е по реда на чл. 336 и сл. от ГПК. Ищцата Д.П.А., дъщеря на ответницата, излага в исковата си молба, че ответницата П.П.С., е нейна майка и е дементна, опасна както за себе си, така и за околните. Инвалид е първа група, има загуба на паметта, подарява си пенсията на съседите, имотите си също, принуждава непознати хора да влизат в къщата им, като вика за помощ, като влизайки не крадат. Постоянно заплашва, обижда, че е осиновена. Подарила е имота, в който са живели, а сега казва, че единствения имот, който имат пак ще подари, за да я види, че плаче. В молба уточнение посочва също така, че ответницата изпада в неадекватни състояния и психичното й здраве се влошило след прекаран инсулт през 2008год., не знае къде се намира, не я познава, иска да се самоубие, занемарила е външния си вид, не иска да се къпе, казва, че ще подари пенсията си от която се издържа на трети лица. Счита, че състоянието на ответницата е „тежко” по смисъла на закона и моли съда да постанови решение за поставянето й под пълно запрещение. В съдебно заседание ищцата заявява, че иска поставянето на ответницата под ограничено запрещение, има желание да се грижи за нея и го прави, но иска да е защитена, тъй като когато е в криза става неуправляема и тогава да не може да се подписва сама, а да е заедно с неин подпис. Ответницата П. П.С. не е подала писмен отговор на исковата молба и при изслушването й по реда на чл. 337, ал. 1 от ГПК по време на всичките съдебни заседания, след като е водена в инвалидна количка от ищцата, посочва, че имената й са П.П.С. и това й име е от последния й брак, родена е през 1949год., но в друго заседание, казва точната дата •••год., но не може да каже на колко е години, посочва правилно, че годината е 2013год., лято е, смята, че е добре, има диабет, психически не знае дали е добре и се обръща към ищцата, за да пита нея. Знае, че получава пенсия от 300лв. и ги взема ищцата, която пазарува, готви, познава парите и с един лев ще си купи хляб, но с двадесет лева ще си купи луканка, салам, хляб. Сочи, че си е продала къщата и плаче и не може да обясни защо я е продала, гледа телевизия, гледа новините и след това вечер предаването на Слави гледа. Има лекарства които пие, но не знае как се казват и за тях пита ищцата. Заявява, че живеят заедно с ищцата Д., нейна дъщеря и която е осиновена в жилище, което е на съвета. Отговаря лаконично на въпросите с една, две думи или кратко изречение, не е склонна сама да разказва за себе си, но съдейства и отговаря на въпросите, които й се задават, но пи-бавно й и трябва време на помисли и не винаги чува добре. Отговаря, че не се страхува от дъщеря си, която я гледа, къпе я, облича я, топлят вода с ток от комшиите, защото тока им е изключен. Смята, но когато са по малки числа или точни иначе признава, че се обърква да смята наум, но може да пише и смята, като пише на лист.Иска да живее с дъщеря си, но в предишното жилище, което е продала и не иска да ходи да живее в дом за стари хора и иска да я гледа дъщеря й, като се съгласява да й се ограничат правата. Представителят на С.Г.П. прокурор Кадев счита, че ответницата следва да бъде поставена под ограничено запрещение. Съдът, като прецени събраните доказателства, становището и доводите на страните, съобразно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното: Не се спори по делото и видно от приложените удостоверение за раждане от •••год. на ищцата и справка от НБДН за ответницата, ищцата Д.П.А. е родена на •••год. в гр.С. от майка П.П.А. и баща П. И.А., като П.П. е разведена и точните й имена след развода са П.П.С.. Ответницата е родена на •••год. в гр.П., родителите й Д.А.А. и П.И.С. са починали. Регистрирания постоянен и настоящ адрес на ответницата е гр.С., ЖК”Д.”№ ••, вх. •, ет. •, ап.2. Не се оспорва по делото, че ищцата и ответницата живеят на адрес кв.П.., ул.”М. ”, бл. ••, ап. •• и за което е представено писмо от СО район ПС., в което е посочено, че страните нямат настанителна заповед и сключен договор за наем и са самонастанили се лица на адреса, като стаята им е преотстъпена от наемателката С.С.. Посочено е, че поради лошото здравословно състояние на майката П. Такова до настоящия момент не са предприети мерки за освобождаване на общинското жилище. Приложени са: експертно решение №1429 от 09.10.2012 г. на ТЕЛК с призната инвалидност – общо заболяване- 100% тр. неработоспособност с чужда помощ за битово обслужване, с водеща диагноза: хипертонично сърце със/застойна/сърдечна недостатъчност, състояние след исхемичен мозъчен инсулт, левостранна централна латентна хемипареза, двестранна коксартроза, двекгпанна гонаптроза, шийна и поясна спондирартроза, абсолютна инконтиненция на урината, интенконциненцио алве, с дата на инв. 13.05.1996год.; епикриза от неврологична клиника при УМБАЛ „Св.Анна”С. АД от 2008год. – с посочена диагноза за ответницата артериална хипертония ІІІ степен, хипертонично сърце, коронарна и мозъчна атеросклероза, захарен диабет ІІ тип, хранична недостатъчност на мозъчното кръвообращение, изхимичен мозъчен инсулт, левостранна централна хемипареза и е предписано лечение с медикаменти и препоръки за наблюдение от невролог, кардиолог и ендокринолог. В заключението на приетата и неоспорена от страните съдебнопсихиатрична експертиза, изготвена от вещото лице д-р С.– психиатър, след запознаване с медицинската документация за ответницата, извършено психиатрично изследване и освидетелстване на ответницата е посочено, че ответницата страда от генерализирана и мозъчна атеросклероза, хипертонична болест, мозъчно съдова болест, състояние след преживян исхимичен мозъчен инсулт, десностранна хемипареза, чултиинфарктна енцефалопатия, корова и мозъчна атрофия, съдова деменция-смесена корова и подкорова съдова деменция-лакунарен към глобарен тип. Посочено е от вещото лице, че ответницата е критична към състоянието си, ядрото на личността е съхранено, което говори за предимно съдова генеза на дементния синдром, ориентацията й е сравнително добра, но паметовите функции са значително увредени, интелекта е снизен-недостъпно е абстрактното мислене и е дадено становище, че от медицинска гладна точка е за поставяне под пълно запрещение. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че критичността на ответницата към заболяването й е налице и тя знае, че има психически проблем, както се е изразила пред вещото лице”знам, че не съм добре с акъла, не мога да мисля”. Смята, че може да се проведе лечение на ответницата, за да бъде задържан процеса, но то е много скъпо и в конкретния случай е недостъпно, но пак ще се стигне в един последващ момент до влошаване на състоянието, след като има органични изменения на мозъка. Няма спор между страните и се установява от приложените: съдебно удостоверение, копие от искова молба, молба-становище от адв.Ракаджиева, че е образувано гр.дело №4725/2012год. по описа на СГС, І-во ГО, 8-ми състав по което ищец е П.П.С. и ответник Г.П.М. и се атакува сключения от ищцата договор за покупко-продажба на апартамент №51, в гр.С., ЖК”Д.”, бл. ••, вх. •, ет. •, като унищожаем и е допусната правна помощ и е назначен особен представител на ищцата по делото. В приложеното по делото писмо от 03.01.2014год. от деловодството на СГС, ГО е посочено, че производството по гр.дело №4725/2012год. по описа на СГС, 8-ми състав е спряно до приключване на наказателното производство по пр.пр.№22254/2013год. на СРП. Свидетелката С., посочва, че познава страните и е предоставила жилището, в което тя е била настанена като наемател на общината, в него да живеят временно Д. и П. докато си намерят квартира, тъй като П. била продала жилището си и нямало къде да живеят. Смята, че П. е добре здравословно, може да се води разговор с нея и й е казала, че е продала жилището си защото дължи много пари към съвета. Тогава ходила сама, но сега е в инвалидна количка и не може да ходи и за нея се грижи Д. и П. се държи добре с дъщеря си. Сочи, че по-скоро Д. притеснявала майка си, крещи и П. е споделила с нея за делото и, че иска да си вземе апартамента. Знае, че Д. и П. излизат сутрин и ходят да просят, прибират се, Д. готви, чисти и пазарува и П. е на памперси и не може да се къпе. Не знае П. да е канила в дома си непознати хора. Свидетелят С. посочва, че познава П. след като тя идвала преди три години постоянно в една заложна къща, с която свидетелят търгувал. Един път искала да заложи мобилния си телефон, но от заложната къща не приели и той и дал 10лв. Смята, че П. е била адекватна, разсъждавала много добре и отскоро била отпаднала и не можела да се движи. Винаги го познавала, отстъпил и жилището, което му било предоставено под наем в кв.ПС. и П. искала да продаде жилището си, за да не го вземе Д., която била осиновена. Двете се карали, като П. му се обаждала по телефона защото Д. я биела. Знае, че не си плащат наема, като преди П. пиела, но сега не пиела, а с пенсията й се разпореждала Д.. Също така знае, че П. е продала жилището си за 16 000лв. и той ще продаде своето ако няма какво да яде и го продала защото има дългове за парно от 7000лв. Посочва, че П. има диабет, но не знае да има други заболявания, да е постъпвала в болница. Свидетелката И. посочва, че познава П. след като сега са съседки, но не им ходи на гости и е виждала Д. да води П. да просят и знае, че Д. се грижи за П.. Свидетелят Д. сочи, че е автобусен шофьор и преди пет години е имало негов колега, който е живял в жилището на П. ••• под наем и сега ги вози с автобуса от кв.ПС. и помага на П. да се качи с инвалидната количка. Смята, че П. е неадекватна, псува, говори глупости в рейса. Виждал е П. да проси, като преди била мръсна и парите, които имала ги давала за алкохол и цигари. Приложено е удостоверение от Община П., в което е посочено, че на името на Д.А.А., майка на ответницата, починала, има деклариран имот-1/3 ид.ч. от земя и сгради в с.Гагово, община П., придобит по наследство, без посочен документ за собственост. В писмо от НОИ е посочено, че П.П.С. получава пенсия в общ размер от 300лв. и която се изплаща в банка ДСК. В социален доклад от ДСП Младост за ответницата е посочено, че същата не може да се предвижва самостоятелно, не може да се самообслужва и се нуждае от чужда помощ постоянно. Ползва памперси, получила е инвалидна количка, комбиниран стол за баня и тоалет, проходилка, антидекубитален дюшек, ползва социална кухня. Ответницата и дъщеря й са се самонастанили в общинско жилище и битовите и хигиенните условия в стаята която ползват са много лоши. Посочено е, че на ответницата е предложено настаняване в специализирана институция-дом за възрастни хора с увреждания. При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че се налагат следните правни изводи: Ищцата е сезирала съда с искане за поставяне на ответницата под запрещение и с оглед на разпоредбата на чл.336 от ГПК, която предвижда, че поставяне под пълно или ограничено запрещение може да бъде поискано с искова молба от съпруг, от близък роднина, от прокурора и от всеки, който има правен интерес от това, ищцата като дъщеря на ответницата попада в кръга на лицата, които могат да инициират настоящото производство, образувано по иск с правно основание чл. 5 от ЗЛС. В изпълнение на специалната процедура, уредена в гл. 28 от ГПК за производството за поставяне под запрещение, съдът е придобил лично впечатление от състоянието на ответницата, която е изслушана в няколко съдебни заседание и която е дала отговори на въпроси на съда, но която е лаконична, отговаря с една дума и с кратки изречения, трудно се осъществява контакт, предвижва се с инвалидна количка, придружавана от дъщеря й, съзнава, че има заболяване, включително и психично и се нуждае от терапия и грижи, разстройва се и плаче, когато става въпрос за собственото й жилище, което е продала и иска да си го върне, с нарушена способност за планомерна разсъдителна дейност, с намалена способност да разбира свойството и значението на абстрактните категории и понятия, и да извършва по-сложни съждения и умозаключения, да тълкува понятия и категории, да планира действията си дългосрочно, изцяло зависима в чисто битов план и в ежедневното си съществуване от дъщеря си за хранене, обличане и предвижване поради заболяването си, като не може да ходи сама и която се нуждае от помощ и подкрепа при контрол за прегледи при личния лекар и психиатър, за изписване на лекарства и отпускането им чрез рецептурна книжка при заплащане от здравната каса и непрекъснато наблюдение на здравословното й състояние, както и при вземане на решение при по-сложни ситуации, които не касаят ежедневните й дейности, с които се справя. С оглед разпоредбата на чл.5, ал.1 от Закон за лицата и семейството непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни, а с оглед на чл.5, ал.2 от същия закон пълнолетните с такива страдания, чието състояние не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение. За правните действия на лицата поставени под пълно запрещение се прилага разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗЛС вместо тях и от тяхно име правни действия, извършват техните законни представители-настойници, а за правните действия на поставените под ограничено запрещение се прилага чл.4, ал.2 ЗЛС, те извършват правни действия със съгласието на техните попечители, но те могат сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд. В случая ответницата страда от генерализирана и мозъчна атеросклероза, хипертонична болест, мозъчно съдова болест, състояние след преживян исхимичен мозъчен инсулт, десностранна хемипареза, мултиинфарктна енцефалопатия, корова и мозъчна атрофия, съдова деменция-смесена корова и подкорова съдова деменция-лакунарен към глобарен тип, има обаче критичност към заболяването си и необходимостта от поддържаща терапия, нарушено социално функциониране, с ограничени интереси, емоционално лабилна и поради физическото си състояние се нуждае от непрекъсната помощ за предвижване, за хранене, къпани, обличане и др. Също така е налице загуба на продуктивността, трудова и социална дезадаптация при запазена способност да се справя с рутинните ежедневни задачи и от медицинска гледна точка състоянието на ответницата се определя като за лице с ограничени годности да се грижи за делата си действайки разумно и което кореспондира с ограничена дееспособност. Ответницата е без пълно съзнание за психическо заболяване и критичност към поведението, както и за необходимостта от непрекъснат прием на лекарства и от наблюдение от психиатър. При съвкупната преценка на доказателствата, включително и при преценка на съдебно-психиатричната експертиза на вещото лице д-р С. с извод, че е налице медицинския критерий за поставяне на ответницата под пълно запрещение, но при преценка на същото и с оглед на чл.202 от ГПК при обсъждане заедно с другите доказателства по делото, свидетелските показания, включително и с непосредственото състоянието на ответницата и преценката от отговорите и поведението на ответницата възприето от съда в изпълнение на изричната процедура за разглеждане на исковете с правно основание чл.5 от ЗЛС и задължителните указания дадени в ППВС №5/79 год., както и писмените доказателства за влошеното общо здравословно състояние на ответницата, която се нуждае от непрекъсната чужда помощ за осъществяване на ежедневните си и належащи нужди, настоящият състав на съда приема, че ответницата, която страда от генерализирана и мозъчна атеросклероза, хипертонична болест, мозъчно съдова болест, състояние след преживян исхимичен мозъчен инсулт, десностранна хемипареза, мултиинфарктна енцефалопатия, корова и мозъчна атрофия, съдова деменция-смесена корова и подкорова съдова деменция-лакунарен към глобарен тип, не напълно критична към състоянието си, със съзнание за психично заболяване и нуждата от лечение и при преценка и на юридическия критерий – да не може и в каква степен да се грижи за своите работи, намира, че ответницата следва да бъде поставена под ограничено запрещение. Не е налице такова състояние при ответницата, което да се определи като толкова тежко, че да обоснове пълна неспособност у ответницата да може да се грижи за своите работи, като и с оглед на т.5 от ППВС№5/79год. следва да се прецени и с останалите доказателства по делото, и от там предпоставките както от медицинския, така и от юридическия критерий за поставяне под пълно запрещение, а е налице частична неспособност на ответницата да се грижи за своите работи и да ръководи постъпките си, като преценява последиците от това и което обосновава извод за поставяне под ограничено запрещение, като й се назначи попечител със съгласието на който да извършва правни действия. Като не се доказаха твърденията на ищцата в исковата молба и в молба уточнение, че ответницата подарява пенсията си, че не я познава и не знае къде се намира, позволява непознати хора да влизат в жилището й и да я крадат, заплашва я, напротив ответницата съзнава влошеното си здравословно състояние, дори това, което е направила да продаде единствения си имот, че има нужда от дъщеря си за помощ в ежедневието си и именно на която се надява да я подкрепя и да й помага. Във всеки случай в производството за поставяне под запрещение се държи сметка и следва да е определящ интереса на този, който трябва да бъде поставен под запрещение, а не интереса на неговите близки и тяхното желание, още повече, че се касае за ограничение на дееспособността на ответницата да действа самостоятелно като правен субект и при които случаи следва да е налице пълна неспособност да се грижи за работите си, в която съдът следва да е убеден по безспорен и категоричен начин, както от доказателствата по делото и от личното впечатление на съда за ответника, а изводи за наличие на такава неспособност на ответницата не се обосновава при цялостната, съвкупна и конкретна преценка на всички обстоятелства по делото за състоянието й. Здравословното състояние на ответницата позволява тя да взема решения при обикновени житейски ситуации и да се справя с ежедневните си нужди, да взема решения във връзка с тях, за сключва обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите си нужди и да разполага с пенсията си, но се нуждае от подкрепа и съдействие от своите близки при извършване на правни сделки, разпореждане с имущество, както и непосредствен контрол и съдействие на близък, с който да живее, за да може да се грижи за нея, да следи за здравословното й състояние, включително и психическо, да следи посещението при лекар, включително и при психиатър и провеждането на медикаментозно лечение от което се нуждае и да се предотврати влошаване на здравословното състояние, поради което необходимо е за опазване на интересите на ответницата да се постави под ограничено запрещение и да се учреди попечителство по отношение на нея. С оглед на чл.167, ал.1 от СК поставения под попечителство живее при попечителя, но също така и при учредяването на попечителството с оглед на чл.155, ал.3 от ГПК се изслушва й запретения, като се търси и подходящото лице за попечител, което най-добре ще се грижи за интересите му. При евентуална възможна промяна в състоянието към влошаване и каквато към настоящия момент не е налице при заболяването на ответницата, както и към евентуално подобряване, няма пречки да се иска и промяна и преминаване от ограничено към поставяне на ответника под пълно запрещение, а също и при подобряване за отмяна на ограниченото запрещение. Воден от гореизложеното, Софийският градски съд