Решение № 492 от 1.4.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 459/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 и следващите от Гражданския процесуален кодекс, вр. с чл.25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Образувано е по жалба с вх.№ 20240229134132 от „З.“ ЕООД, чрез адв.Д. И. против отказ № 20240222163401-2/29.02.2024 г. на Агенцията по вписванията, постановен по заявление Б7 с вх.№ 20240222163401/22.02.2024 г. за вписване на промени в обстоятелства по партидата на „З.“ ЕООД. В жалбата се прави искане отказът да бъде отменен и да бъде указано на Агенцията по вписванията – Търговски регистър да извърши вписване на заявените обстоятелства по партидата на дружеството. Поддържа се, че отказът е постановен поради непредставяне на документи на чужд език с нотариално заверен подпис на преводач, съгласно чл.21а, ал. 1 от ПЛЗПДДК, което обаче е неприложимо към регистьрните производства по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ). Сочи се, че разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ не изисква нотариална заверка на подписа на преводача, а единствено заверка на представения превод и като нормативен акт от по-висок ранг, не може да му бъде противопоставено изискване на ПЛЗПДДК. Наред с горното, смисълът на изискването, въведено с чл. 21а, ал. 1 от ПЛЗПДДК, се изяснява с препращането към чл. 18, ал. 2 от ПЛЗПДДК, който изисква издаване на потвърждение, съдържащо пореден номер и идентификационни данни, включително и ЕГН на преводача, за да може лесно да бъде идентифицирано лицето, което е извършило превода. Чл.18, ал.1 и ал.2 от ПЛЗПДДК обаче са отменени с Решение № 15844 от 18.12.2018 г. на ВАС обн. В ДВ, бр. 41от 2019 г., в сила от 21.05.2019 г., което обезсмисляло приложението на чл. 21а от Правилника. Ответникът по жалбата депозира писмен отговор, с който я оспорва. Съдът, след като обсъди доводите в жалбата и като се запозна с приложените писмени доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, срещу акт, който подлежи на обжалване и от лице, което има правен интерес да обжалва отказа на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията – Търговски регистър. Жалбата е основателна. Със заявление по образец Б7 с вх. рег.№ 20240222163401/22.02.2024 г. по електронен път са заявени промени относно по партида на „З.“ ЕООД, ЕИК •••••••, подадено от адв. И. и вписване на юридическо лице или друго правно образувание, чрез което пряко или непряко се упражнява контрол и действителни собственици в полета 537, 538 и 550 и са представени регистри на членовете и книги на акционерите на търговските дружества и удостоверения за актуално състояние, в превод на български език. Ведно със заявлението е представена декларация с нотариално заверени подписи, основаваща се на нормата на чл. 63, ал. 4 ЗМИП; представена и декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, както и вносен документ за заплатена държавна такса следваща се за разглеждане на подаденото заявление за вписване и пълномощно. С обжалвания отказ длъжностното лице по регистрацията отказва да впише заявените обстоятелства, с доводи, че в конкретния случай приложените към заявлението документи са на чужд език, поради което е следвало да се представят заедно със заверен превод на български език, извършен от преводач, включен в списъка на Министерството на външните работи, съгласно изискванията на чл. 18, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ и чл. 7, ал. 3 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ. Подписът на преводача, положен в извършения от него превод, се удостоверява от нотариус по реда на чл. 21, ал. 1 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа. Съгласно чл.21а, ал.1 от посочения Правилник, за чуждестранен документ, преведен на български език по реда на този правилник на територията на Република България и предназначен за ползване в Република България, е необходимо подписът на преводача, положен в извършения от него превод, да бъде нотариално удостоверен в Република България, както и че поради изтичане на срока по чл.19, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ към момента на разпределянето му не могат да бъдат давани нови указания. Съдът, за да се произнесе взе предвид, че регистърното производство е охранително и изисква извършване на проверка за наличието на законовите предпоставки и ако се констатира очевиден порок, следва да се постанови отказ. По подаденото заявление длъжностното лице по регистрация е длъжно да извърши проверка на обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно т. 4 и т. 5 от същата разпоредба, длъжностното лице по регистрация е задължено да провери дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона и дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи, т. е. извършва се проверка на съдържанието на представените документи, а не само на формалното им съществуване. Съгласно разпоредбата на чл. 21, т. 8 от ЗТРРЮЛНЦ документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система. В настоящото производство съдът извършва самостоятелна проверка за спазване на изискванията за вписване на заявените обстоятелства. В случая заявлението е подадено от легитимирано лице и за вписване са заявени данни за действителните собственици, като са представени писмени доказателства за тяхната правосубектност и собствеността на капитала в заверен превод на български език, без нотариална заверка на подписа на преводача. Според чл. 18, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ заявлението и приложенията към него се подават на български език, а според ал.2 документите могат да се представят и на всеки от официалните езици на ЕС, като в този случай документите се представят заедно със заверен превод на български език. В чл. 7, ал. 3 (редакция изм. ДВ бр.25/2024 г.) от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ пък е предвидено, че когато документите по ал. 2 са на чужд език, те се представят заедно с превод на български език. Подписът на преводача, положен в извършения от него превод, се удостоверява от нотариус по реда на чл. 21а, ал. 1 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа. Цитираната разпоредба на чл. 21а, ал. 1 ПЛЗПДДК предвижда, че за чуждестранен документ, преведен на български език по реда на този правилник на територията на Република България и предназначен за ползване в Република България, е необходимо подписът на преводача, положен в извършения от него превод, да бъде нотариално удостоверен в Република България, като при удостоверяване на подписа преводачът представя пред нотариуса и документа по чл. 18, ал. 2 – последната разпоредба е отм. с Решение № 15844 от 2018 г. на ВАС на РБ - бр. 41 от 2019 г., в сила от 21.05.2019 г., с което е отпаднало изискването това да е преводач включен в списък към Министерство на външните работи. Съпоставката на цитираните разпоредби сочи, че чл. 18, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ изисква наличието на "заверен превод на български език" като използваната формулировка сочи, че заверката следва да е на съдържанието на документа, а не на подписа на лицето, което го е съставило (преводача) – аналогично на подобно изискване по чл. 185, изр. 1 ГПК. В чл.7, ал. 3 от Наредба № 1/14.02.2007 г. се поставят изисквания относно това, че подписът на преводача следва да е нотариално заверен по реда на чл. 21а, ал. 1 ПЛЗПДДК, които обаче съставляват допълнителни изисквания към документа, съдържащ превода, които липсват в чл. 18, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ. За въвеждането на подобни допълнителни изисквания липсва законова делегация. Посочената Наредба № 1/14.02.2007 г. е издадена въз основа на чл. 31 ЗТРРЮЛНЦ, който в ал. 2 предвижда, че наредбата определя образците на заявления, посочва изчерпателно приложенията към тях за всеки вид вписване, заличаване или обявяване съгласно изискванията на закона, както и формата на електронните документи. Така, законът дава право на наредбата да уреди видовете приложения, но не и тяхната форма (формата се урежда от съответните закони), а единствената форма, която може да се уреди в наредбата е тази на електронните документи, което очевидно е свързано с техническите изисквания към тях. Следователно, на основание чл. 5, ал. 1 АПК и чл. 15, ал. 3 ЗНА тази разпоредба на Наредбата не следва да се прилага, а следва да се приложи законовата разпоредба на чл. 18, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, която не изисква преводът да е извършен от определено лице. Само по себе си нотариалното удостоверяване на авторството на подписа под превода (при това без заверка на съдържанието на превода) е безпредметно, ако всяко лице може да извършва такъв. В този смисъл съдът съобрази Решение № 1311 от 22.06.2020 г. на САС, ТК, 11 състав постановено по т.д.№ 1635/2021 г. При това положение редовността на представените документи, съдържащ превода на приложените към заявлението доказателства следва да се преценява само спрямо изискванията на чл. 18, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ. Както бе посочено, според тях преводът следва да е заверен, без значение от кого и без изискване на форма на заверката. Процесните преводи отговарят на това изискване, поради което има доказателствено значение за настоящото регистърно производство. Ето защо, обжалваният отказ се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен и да бъдат дадени указания за извършване за разглеждане на заявлението за вписване на заявените обстоятелства.