Решение № 1559 от 18.11.2024 г. на Районен съд - Плевен по дело № 2178/2024 г.

Производството по делото е образувано въз основа на молба от М. Г. М., ЕГН •••••••••• от ••••, чрез адв. Д. М. от •••, против „-••••, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: •••• № •••, представлявано от ••• и ••• и „•••“ ЕООД, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление: ••••“ № •••, представлявано от •••, с правно основание – чл.26, ал.1 ЗЗД и чл. 55, ал.1 ЗЗД. В исковата молба се твърди, че между страните М. Г. М. и „-••••, на 23.11.2019г. е сключен Догово𠹕•• за потребителски кредит тип „кредитна линия“. Твърди се, че съгласно Догово𠹕•• за потребителски кредит тип „кредитна линия“ ищецът М. М. трябва да върне сумата по кредита, която се явява сума от 530, 31 лева, при сума на получаване 500 лева, при срок на кредита от три вноски. Твърди се, че съгласно чл. 1, ал. 2 от Догово𠹕•• за потребителски кредит тип кредитна линия“ ищецът следва да сключи Договор за възлагане на поръчителство с дружеството "•••" ЕООД, с цел да бъде обезпечен сключеният Договор за кредит. Ищецът твърди, че е сключила Договор за възлагане на поръчителство от 23.11.2019г. с ответника "•••" ЕООД с цел да бъде обезпечен сключеният Договор за кредит, по силата на който договор следвало да заплати възнаграждение в размер на 153, 69 лева. Твърди се, че ищецът е заплатила към „-••••, сумата в размер на 530, 31 лева. Ищецът счита, че Догово𠹕•• за потребителски кредит тип „кредитна линия“, сключен с „••••" ЕАД е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл.1, ал. 2 от Догово𠹕•• за потребителски кредит тип „кредитна линия“ е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26, ал.1, пр.2 вр. чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП. Ищецът счита, че Договор за възлагане на поръчителство сключен с "•••" ЕООД е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26, ал.1, пр.2 вр. чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП, по следните съображения: На първо място счита, че Догово𠹕•• за потребителски кредит тип „кредитна линия“ е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл.11, ал.1 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. чл.22 от ЗПК Твърди, че сключеният Договор за кредит е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Позовава се на чл.22 от ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, че договорът за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. Сочи, че в Догово𠹕•• за потребителски кредит тип „кредитна линия“ е посочен годишен лихвен процент, но липсват каквито и да е било условия за прилагането му. Твърди се, че липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Счита, че нарушението е още по-съществено, доколкото нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Твърди се, че посочената по-горе неяснота съществено ограничава правата на ищеца и е основание за недействителност на Догово𠹕•• за потребителски кредит тип „кредитна линия“. Излагат се доводи, че съгласно чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК, договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Твърди се, че в Догово𠹕•• за потребителски кредит тип „кредитна линия“ е посочена само абсолютна стойност на ГПР. Твърди се, че липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Твърди се, че доколкото е предвидена дължимостта на възнаграждение за поръчителство не става ясно, дали същото е включено в ГПР, изобщо липсва информация какво точно е включено в процента на ГПР, дали е само лихвата, дали е лихва и други разходи, които е следвало да бъдат подробно описани. Твърди се, че в договора за кредит липсва яснота досежно тези обстоятелства. Ищецът счита, че при тази неизвестност се създават предпоставки кредиторът да кумулира елементи, завишавайки цената на ресурса. Ищецът счита, че не е ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на неустойка. Твърди се, че от изложеното не може да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Счита, че не е ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по които се формира годишното оскъпяване на заема. Излага доводи, че след като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Във връзка с гореизложеното ищецът, счита, че Догово𠹕•• за потребителски кредит тип „кредитна линия“ е нищожен поради неспазване на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Излагат се доводи за неяснота на съдържанието и начина на изчисление на посочената годишна лихва в договор за паричен заем, по отношение на общия ГПР. Ищецът счита, че по този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Излагат се съображения, че за да бъде спазена разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения паричен заем представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които заемателят ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Ищецът излага съображения, че поставянето на заемателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по паричния заем, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. На следващо място, ищецът излага съображения, че съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Сочи, че съгласно § 1, т. 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по- специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба, ищецът счита, че заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Счита също така, че доколкото сключването на Договор за поръчителство е въздигнато като елемент от сключването на договор за паричен заем, без който последният не може да бъде сключен има заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. В тази връзка посочва, че с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. Твърди, че посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите. Сочи се в исковата молба, че съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. Ищецът счита, че в случая не е налице нито една от тези две хипотези -нищожната клауза на процесния Догово𠹕•• за потребителски кредит тип „кредитна линия“ относно определянето на ГПР да бъде заместени по право от повелителни норми на закона, или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и ако в него не е включена клаузата определяща ГПР, тъй като ГПР е въведено като изрично изискване в чл.11, ал. 1, т.10 от ЗПК. Във връзка с гореизложеното, ищецът счита, че не е приложима нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочената по-горе клауза на процесния договор обуславя недействителността на целия договор. Ищецът се позовава и на чл.22 ЗПК, съгласно която когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Във връзка с гореизложеното, счита че Догово𠹕•• за потребителски кредит тип „кредитна линия“ следва да се прогласи за недействителен. В условията на евентуалност, ищецът счита че клаузата на чл. 1, ал.2 от Договор №3-9906003-208988 за потребителски кредит тип „кредитна линия“, въз основа на която клауза е сключен Договор за възлагане на поръчителство, е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП, по следните съображения: Ищецът сочи, че съгласно чл.1, ал. 2 от договора, за да бъде отпуснат кредит на ищеца, е необходимо да сключи договор за поръчителство, т.е. ищецът е бил длъжен да сключи договор за поръчителство, за да му бъде отпуснат кредит. В тази връзка се твърди, че сключването на договор за възлагане на поръчителство е въздигнат в условие за отпускането на кредита. Ищецът счита, че посочената клауза, води до нееквивалентност на насрещните престации. Сочи, че накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право, като принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на другата. Сочи, че за да се приеме, че е налице нищожност, е необходимо да се установи значителна липса на еквивалентност на насрещните престации или вземането на едната страна да е в размер, който чувствително надвишава насрещната престация, като това несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване, какъвто е настоящият случай. С оглед тази конкретна преценка, ищецът прави своя извод, че клаузата на чл.1, ал. 2 от договора за кредит е нищожна, доколкото с нея се задължава ищецът да сключи договор за поръчителство, чието възнаграждение е в размер на 40% от отпусната сума. В тази връзка счита, че клаузата на чл. 1, ал.2 от Договора за кредит, противоречи на добрите нрави. Ищецът излага доводи, че клаузата на чл.1, ал. 2 от Договор за кредит е нищожна, като неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Посочва, че същата е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните, като по този начин са в ущърб на ищеца като потребител /чл.143 ал.1 ЗЗП /. Счита, че посочените по-горе клаузи не са формулирани по ясен и недвусмислен начин /чл.147, ал.1 ЗЗП/ и разглеждани сами или в съвкупност с договора за гаранция /поръчителство/, не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл.143, ал.2, т.19 ЗЗП. На следващо място, ищецът счита, че клаузата на чл. 1, ал.2 от Договор за кредит е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Излага доводи, че съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Счита, че клаузата на чл.1, ал. 2 от Договор за кредит не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП. Счита, че клаузата на чл. 1, ал.2 от договора е част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора. Ищецът счита, че така сключеният Договор за възлагане на поръчителство с дружеството "•••" ЕООД е нищожен на основание чл.26, ал. 1, пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26, ал.1, пр.2 вр.с чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП, по следните съображения: Излага доводи, че в правната доктрина и съдебна практика се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Сочи, че такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Сочи, че тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Сочи, че поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца, с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Сочи, че когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. Излага доводи, че понятието добри нрави предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност. В настоящият случай счита, че такава нееквивалентност между престациите е налице, тъй като сумата, която се претендира е в размер на 153, 69 лева и съставлява допълнителна сума, която е в размер на над 40% от сумата на отпуснатия кредит от 500 лева. По този начин счита, че безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Отделно от това посочва, че тази сума от 153, 69 лева, се заплаща без кредитополучателят да получава нищо насреща, а напротив - същият е принуден да сключи Договор за предоставяне на поръчителство и то с предварително избрано от заемателя дружество, за да му бъде отпуснат кредит. В тази връзка сочи, че чрез Договор за предоставяне на поръчителство се стига единствено и само до увеличаване на дължимата сума с над 40%, без каквато и да е насрещна престация. Счита, че Договор за възлагане на поръчителство е нищожен поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК. Излага доводи, че възнаграждението което следва да се заплати по Договор за предоставяне на поръчителство е в размер на 35 лева, е следвало да бъде отразен в определения ГПР. Сочи, че така уговореното възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство по своята същност представлява разход по кредита, който е бил известен и е следвало да бъде включен в ГПР. Счита, че Договор за възлагане на поръчителство е недействителен на основание чл.143, ал.1 и ал.2, т.19 от ЗЗП. Сочи, че същият е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост и води до неравновесие в правата на страните, като по този начин е в ущърб на ищеца като потребител / чл.143, ал.1 ЗЗП /. Твърди, че посоченият по-горе Договор за поръчителство не е разбираем и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл.143, ал.2, т.19 ЗЗП. Отправено е искане към Съда да постанови решение, с което да прогласи, че Догово𠹕•• за потребителски кредит тип „кредитна линия“ с „••••" ЕАД е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.22 от ЗПК, вр. чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл. 1, ал. 2 от Догово𠹕••88 за потребителски кредит тип „кредитна линия“ е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26, ал.1, пр.2 вр. чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП и чл. 146 от ЗЗП. Отправено е искане към Съда да постанови решение, с което да приеме, че Договор за възлагане на поръчителство от 23.11.2019г., сключен с "•••" ЕООД е нищожен на основание чл.26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26, ал. 1, пр.2 вр. чл. 19, ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП. Отправено е искане към Съда да постанови решение, с което да осъди „••••" ЕАД да заплати на ищеца сумата в размер на 30, 31 лева, представляваща недължимо заплатена сума по недействителен Договор № ••• за потребителски кредит тип „кредитна линия“ ведно със законовата лихва от датата на депозирана на настоящата искова молба, до окончателното изплащане на сумата. Представени са писмени доказателства. Направени са доказателствени искания. Претендират се разноски. В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът „••••" ЕАД, редовно уведомен, депозира писмен отговор на искова молба, чрез юрисконсулт Х. Г., в който са изложени доводи, че претенциите са неоснователни и недоказани. Излагат се доводи, че на 23.11.2019г. между ищеца и ответника „-•••• е сключен Договор за потребителски кредит тип „Кредитна Линия“ № •••. На същата дата се твърди, че ищецът е усвоил главницата по кредита в размер на 500 лв. Ответникът счита, че Договорът за кредит тип „Кредитна линия“ съдържа всички предвидени в чл. 11 от Закона за потребителския кредит реквизити, като включително отговаря на всички изисквания на действащото в Република България законодателство, предвид което същият е действителен. По повод изложените от ищцата твърдения за недействителност на договора за кредит на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗКП и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. чл. 22 от ЗПК, ответникът сочи, че Законът за потребителският кредит урежда обществените отношения, развиващи се между „Потребител“ и „Търговец“, като целта е да бъде осигурена защитата на потребителите. Счита, че по тази причина и законът се явява „специален“ спрямо общите норми, включително разпоредбите на Закона за задълженията и договорите, уговарящи предоставянето на заеми и недействителността. Сочи, че специална спрямо чл. 26 от ЗЗД се явява и нормата на чл. 22 от ЗПК, където изчерпателно са изброени основанията, на които договорът за потребителски кредит може да бъде обявен за недействителен, предвид което нормата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е неприложима за развилите се правоотношения между страните. Ответникът счита за неправилни изложените в исковата молба пороци на договора за кредит, свързани с невключване на претендирана от “•••“ ЕООД сума. Отбелязва, че кредиторът не е изисквал и приемал плащания за „гарант“. Ответникът оспорва изложените в исковата молба доводи за нищожност, свързани с неправилно изчисляване на ГПР, произтичащо от невключване на разход за поръчителство. Счита, че ГПР е изчислено правилно, како включително и че са взети предвид всички, изискуеми от закона, „общи разходи по кредита за потребителя“ съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Посочва, че изчисляването на ГПР следва да се извърши преди сключването на договора, като използваните за изчисляването „общите разходи по кредита за потребителя“ следва да са били известни на кредитора именно към момента на сключване на договора за кредит. В тази връзка сочи, че не разполага с информация такъв разход да е бил договарян от страна на клиента, както и да е заплащан от него. Оспорва изложените в исковата молба твърдения за недействителност на чл. 1, ал. 2 от процесния договор. Сочи, че изискването за обезпечаване на потребителския кредит е разписано в изпълнение на разписаните в Директива 2008/48 и ЗПК разпоредби. Ответникът акцентира на естеството на получената от ищеца услуга, а именно т.н. „бързи кредити“, които от гледна точка на занижените изисквания към кредитната история на клиентите и тяхната платежоспособност, се явяват високо рискови, предвид което и в случай не неблагоприятно развитие на възникналите правоотношение /каквото е и настоящото, предвид отказа от страна на ищцата да върне предоставения й кредит/, единствената сигурна възможност кредитора да получи дължимите суми по договора, е да се удовлетвори от обезпечението по кредита. По повод изложените твърдения за неизпълнимост на изискванията за обезпеченост, ответникът счита че същите са недоказани. Ответникът счита за неправилни изложените аргументи в исковата молба за противоречие на чл. 1, ал. 2 от Договора с чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК. Акцентира, че съгласно чл. 1, ал. 2 от Договора, кредиторът не изисква от кредитополучателя заплащане на такси и комисионни за допълнителни услуги, а изисква обезпечаване на кредита. Сочи, че кредиторът не предоставя „допълнителни услуги“ по смисъла на чл. 10а, ал. 1 и 2 от ЗПК, не начислява такси за предоставянето на такива и не изисква от кредитополучателя заплащането на такива. Ответникът счита за неправилни и в противоречие с доказателствата по делото изложените в исковата молба твърдения, че в чл. 1, ал. 2 от Договора за кредит не се поставя изискване за кредитополучателя за сключването на договор за гарант. По повод всички, изложени в исковата молба твърдения за нищожност, поради неравноправност на договора /в цялост или на отделни негови членове/, ответникът счита, че в исковата молба не се предоставят никакви доказателства за липсата на „индивидуално уговорени“ клаузи, което предвид изключението, предвидено в чл.146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, изключва възможността същите да бъдат нищожни. Счита за неправилни изложените в исковата молба доводи, че потребителят не е имал възможност да влияе относно съдържанието на договора за кредит. Счита за неотносима цитираната практика по Директива 93/13 относно неравноправните клаузи, като сочи, че от исковата молба не става ясен поводът за нейното посочване. Отправено е искане да бъдат отхвърлени претенциите, като неоснователни и недоказани. Не са направени доказателствени искания. Претендират се разноски. В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът „•••" ЕООД, редовно уведомен, депозира писмен отговор на искова молба, чрез адвокат Д. Д. от САК, в който са изложени доводи, че претенциите са неоснователни и недоказани. Излагат се доводи, че на 23.11.2019г. между ищцата и ответника „•••“ ЕООД е сключен Договор за възлагане на поръчителство. Сочи се, че по силата на последния, ответникът е поел задължение да се задължи да отговаря солидарно за всички задължения на ищеца по Договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ № •••. Твърди се, че в резултат на поетото задължение и след уведомление от страна на кредитора, че кредитът не е обезпечен по друг начин, на 28.11.2019г. е сключен Договор за поръчителство между „•••“ ЕООД, в качеството му на поръчител и „-•••• - в качеството му на кредитор. Сочи се, че със сключването на Договора за поръчителство, ответникът е изпълнил поетото с Договора за възлагане на поръчителство задължение да се задължи солидарно с ищцата за всички задължения, произтичащи от посочения договор за потребителски кредит. Ответникът оспорва изложените в исковата молба доводи за недействителност на договора за възлагане на поръчителство, по следните съображения: Относно изложените в исковата молба доводи за нищожност на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗКП и чл. 19, ал. 4 от ЗПК вр. чл. 22 от ЗПК, акцентира, че съгласно чл. 1, т. 1 и сл. от ЗПК, последният установява изискванията към договора за потребителски кредит и изначално уговаря материята на правоотношенията, свързана с потребителския кредит. Твърди, че настоящият има характера на обезпечителна сделка по главния договор, както и че правната уредба на взаимоотношенията се уговарят по реда на чл. 143 и сл. от ЗЗД, както и възникналите от теорията и практиката правила за договора за услуга. В тази връзка счита за неоснователни изложените въз основа на ЗПК твърдения за нищожност на договора за възлагане на поръчителство. Счита, че извън предмета на настоящото производство са и въпросите дали кредиторът е изчислил правилно Годишния процент на разходите и дали възнаграждението за поръчителство следва да се включва в него, дали са приложими разпоредбите на чл. 11 за реквизитите на договора за потребителски кредит, чл. 19 относно ГПР и чл. 21 и чл. 22 относно нищожността, както и разпоредбите на Директива 93/1 З/ЕИО. Ответникът счита за неоснователни изложените доводи за нищожност на договора на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Ответникът счита, че изложените от ищцата съображения в тази връзка, а именно, че е налице нееквивалентност на насрещните престации по договореното съглашение, както и че са злепоставени интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора за неправилни, необосновани и противоречащи на възникналите правоотношения между страните. Сочи, че до настоящия момент не са правени никакви плащания от страна на ищцата по договора за кредит, предвид което и поръчителят ще следва да заплати така посочените задължения. В тази връзка не счита, че е налице сочената нееквивалентност на престациите, както и че е налице накърняване на „добрите нрави“. ’ По повод изложените твърдения за недействителност на договора за поръчителство на основание чл. 143, ал. 1, и ал. 2, т. 19 от ЗЗП, ответникът оспорва същите, като сочи, че посочените клаузи не са основание за недействителност на договора за поръчителство, а се уреждат от института на неравноправните клаузи. Отправено е искане да бъдат отхвърлени претенциите, като неоснователни и недоказани. Не са направени доказателствени искания. Претендират се разноски. В открито съдебно заседание ищецът не се явява, не се представлява. С М о л б а №23922/03.09.2024г., М о л б а №26621/02.10.2024г. и Молба №26647/02.10.2024г. взема становище по хода на делото. Исковата молба се поддържа по изложените съображения. Направено е искане за изменение на иска по чл. 55 ЗЗД, на осн. чл. 214 ГПК, като същият се счита предявен за сумата от 5, 41 лева, вместо за 30, 31 лева. Претендират се разноски. В открито съдебно заседание ответникът „••••“ не се представлява. С Молба №26784/03.10.2024г. и Молба №27647/10.10.2024г. взема становище по хода на делото. Отговорът на исковата молба се поддържа по изложените съображения. Претендират се разноски. В открито съдебно заседание ответникът „•••“ не се представлява. С Молба №27884/14.10.2024г. взема становище по хода на делото. Отговорът на исковата молба се поддържа по изложените съображения. Претендират се разноски. С Протоколно определение №2306/18.10.2024г. е допуснато изменение на претенцията на ищеца М. М., по чл. 55 ЗЗД, като същата се счита предявена за сумата от 5, 41 лева, вместо за 30, 31 лева. Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна следното: Установява се от приложения договор, че на 23.11.2019 г. е сключен Договор за кредит №••• потребителски тип кредитна линия между „-•••• в качеството на Кредитодател и М. Г. М., в качеството на Кредитополучател. Съгласно договора, Погасителен план /л. 12 от делото/, кредитът се отпуска в размер на 500 лв. за срок от 3 месеца от 23.12.2019г.-23.02.2020 г. Годишната лихва за ползване на кредита - 36%; а ГПР съгласно договора, т.7 от таблицата към чл.1, ал.4, е отразено, че е посочен в Приложение 1. Съгласно Приложение 1, находящо се на л. 59-л.60 от делото, максималният размер на ГПР е до 50% за всички суми и срокове. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Договор за кредит №••• потребителски тип кредитна линия, кредитополучателят в петдневен срок от одобряване на искането за усвояване на сумата по кредита, следва да осигури обезпечение по кредита чрез две физически лица, наети на безсрочен трудов договор при минимално брутно месечно възнаграждение от 1500 лв., одобрено от кредитодателя дружество-поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция съгласно списъка с одобрени от кредитодателя банки. Установява се от приложеното копие на договор, че на 23.11.2019 г. е сключен договор за възлагане на поръчителство между „•••“ ЕООД и ищцата, съгласно който поръчителят поема задължение да отговаря солидарно за всички задължения на клиента по процесният договор тип „Кредитна линия”. За поемането на задължението за поръчителство, клиента заплаща на поръчителя възнаграждение в размер 153, 69 лв., както сумата се разпределя на всяка от трите вноски по 51, 23 лв. По делото е изслушано заключението по допусната съдебно-счетоводна експертиза, което Съдът възприема като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно. Съгласно заключението, на 23.11.2019 г. е сключен Договор за кредит №••• потребителски тип кредитна линия между „-•••• в качеството на Кредитодател и М. Г. М., в качеството на Кредитополучател. Съгласно договора, кредитът се отпуска в размер на 500 лева за срок от 3 месеца от 23.12.2019-23.02.2020 г. Изложено е в заключението, че сумата от 500 лева е усвоена в офис на ищеца, съгласно първичен документ за усвояването предоставен на вещото лице. Годишната лихва за ползване на кредита - 36%, а ГПР изчислен от експертизата — 42, 58 % при главница 500 лева и лихва от 36% - 30, 31 лева. Експертизата изчислява лихвеният процент и годишният процент на разходите на база на посочените данни в приложеният погасителният план към исковата молба и към отговора на ответното дружество: Годишен лихвен процент — 36% ГПР — 42, 58% при включена главница и договорна лихва за 3 месеца с ГЛП 36% (без поръчителство и/или неустойка) При сключване на договора кредитополучателят усвоява цялата сума и ползва кредита за целият срок на договора, като погасява всяка вноска на съответния падеж на вноската и страните изпълняват точно и в срок задълженията си, съответно няма начислени разходи за събиране, лихви или неустойки за неизпълнение. Извършеното плащане на 04.12.2019 г. е в размер на 505, 41 лева, с което е погасена изцяло главницата и 5, 41 лева възнаградителна лихва. На 23.11.2019 г. е сключен договор за възлагане на поръчителство между „•••“ ЕООД и ищцата, съгласно който поръчителят поема задължение да отговаря солидарно за всички задължения на клиента по процесният договор тип „Кредитна линия”. За поемането на задължението за поръчителство, клиента заплаща на поръчителя възнаграждение в размер на 51, 23 лева, представено в табличен вид от експертизата. Вещото лице посочва, че от „•••“ ЕООД е предоставена информация, че е извършено плащане на 04.12.2019 г. - 78, 90 лева. Други суми не са погасявани. От предоставените справки вещото лице установило, че неустойка по анекса не е погасявана. Изчисленият от експертизата ГПР по кредита е 42, 58%, без включена сума за поръчителство, а ако такава бъде включена ще се установи ГПР в размер на 595, 93 %, т.е. над пет пъти законната лихва. Съгласно практиката на Европейския съд по Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори, въведена в ЗЗП с § 13а от Допълнителните разпоредби, "... националният съд е длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на договорна клауза, когато са налице необходимите за това правни или фактически обстоятелства. Когато счете такава клауза за неравноправна, той не я прилага, освен ако потребителят се противопостави на това.. ". По смисъла на § 13, т. 1 от ДП на ЗЗП, ищецът е потребител, тъй като е физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. Съгласно чл. 143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.