Решение № 281 от 22.2.2024 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 5293/2023 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е наказателно постановление № 002294/28.08.2023г. издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище гр.Пловдив към Главна Дирекция „Контрол на пазара” в Комисия за защита на потребителите, оправомощен със Заповед № 363/30.03.2023г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с което на „ЕКО СТИЙМ 2017” ЕООД с ЕИК 204417121, представлявано от С. С. Б., е наложено административно наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 /две хиляди/ лева в нарушение разпоредбите на чл.50 от Закон за защита на потребителите /ЗЗП/ на основание чл.207, ал.1 от ЗЗП. Жалбоподателят, „ЕКО СТИЙМ 2017” ЕООД, по съображения, изложени в жалбата и в допълнителна молба, моли съда да отмени процесното НП като неправилно и незаконосъобразно. Редовно призован чрез С. С. Б., не изпраща представител. Въззиваемата страна – Директора на РД КЗП Пловдив, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от адв. П., който пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление. Претендира разноските по делото в полза на КЗП. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното: Жалбата е частично основателна. На 20.02.2023г. била извършена проверка, обективирана с Констативен протокол № К-2700080/ 20.02.2023г., от служители към РД КЗП Пловдив, сред които и свид. П. И. Х., в обект: офис на „Еко Стийм“, находящ се в гр. Пловдив, ул. Перущица“ № 7, ет. 3, било установено следното: На 15.02.2023г. в Регионална дирекция гр.Пловдив при КЗП-Пловдив постъпила жалба с вх. № П-02-112/ 15.02.2023г. от потребителката С. Д. К.а, съдържаща искане за съдействие от Комисията за защита на потребителите с цел разваляне на сключен с дружеството-жалбоподател „ЕКО СТИЙМ 2017“ ЕООД договор за покупко-продажба извън търговския обект по заявка за покупка № 0000001510/26.01.2023г. и свързания с него Договор за стоков кредит № 953739/ 26.01.2023г. с Банка „ДСК“ АД. Сключеният договор за покупко-продажба извън търговския обект е за стока - система за почистване „ECO 2000 SB“, сер. № 001722, на стойност 4000 лв., като стоката била доставена на потребителя на 26.01.2023г., с оглед талона за доставка № 1914. Съгласно изложеното в жалбата-сигнал и приложените към нея документи, потребителят след като е получил стоката и я изпробвал как работи, се е възползвал от правото си на отказ в 14-дневен срок, като на 27.01.2023г. е изпратен формуляр за упражняване правото на отказ до търговеца /видно от товарителница, приложена към жалбата-сигнал/, а на 07.02.2023г. е изпратила и стоката към търговеца. / видно от приложеното към жалбата електронно изявление № D2519470685/07.02.2023г. на куриерска къща/, но търговецът е отказал да получи пратката. С констативния протокол от проверката в офиса на търговеца е изискано писмено становище по жалбата на потребителя и изложеното в нея искане за отказ от договора за покупка на стока извън търговския обект, вследствие на упражненото от потребителя право на отказ, както и прекратяване на свързания с този договор, договор за стоков кредит. Становището на търговеца е представено в КЗП РД Пловдив на 07.03.2023 г. и е прието с Протокол за проверка на документи (ППД) № 0144218/07.03.2023г. В становището е посочено, че на 30.01.2023 г. търговецът е получил искане за отказване (три e-mail-a), търговецът е отказал приемането на стоките, предвид установено ползване на същите. Търговецът претендира от потребителя заплащане на предвидената в т. 9 па общите условия за продажба неустойка от 20% за намалена стойност на продукта вследствие установеното ползване, за да прекрати договора за продажба. Видно от изложеното в жалбата и приложените към нея документи, както и от представеното от търговеца становище е установено, че потребителят е упражнил правото си на отказ от договор, сключен извън търговския обект, като надлежно е уведомил за това търговеца и е изпратил стоката, предмет на договора в предвидения от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ 14-дневен срок. С не приемането / на 08.02.2023г./ на изпратената /на 07.02.2023г./ в гр. Пловдив стока, предмет на Договор за покупка по заявка № 0000001510/26.01.2023г. извън търговския обект, търговецът възпрепятства правото на потребителя по чл. 50 от ЗЗП в 14-дневен срок от получаване на стоката /26.01.2023 г./, да се откаже от сключения договор без да посочва причина, без да дължи обезщетение или неустойка и без да заплаща каквито и да е разходи, с изключение на разходите, предвидени в чл. 54, ал. 3 и чл. 55. П този начин е извършил нарушение на чл. 50 от ЗЗП с дата: 08.02.2023г. и място: гр. Пловдив. Нарушението е установено на 07.03.2023 г. с ППД № К- 0144217/07.03.2023 г. и е съставен Акт № К-002294 от 14.03.2023г. За така приетото нарушение на чл.50 от ЗЗП, извършено от „ЕКО СТИЙМ 2017“ ЕООД, свид. Х. съставила в присъствието на представител на дружеството АУАН № 002294/14.03.2023г. Последният подписал акта и получил препис от него. Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с което на „ЕКО СТИЙМ 2017“ ЕООД било наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.50 от ЗЗП, на основание чл.207 ал.1 от ЗЗП. Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на гласните доказателства – показанията на актосъставителя свид. Х., както и от писмените доказателства, а именно: доклад, писмо изх. № Б-03-149/15.02.2023г. на ГД „Контрол на пазара“, РД гр.Пловдив към КЗП, Констативен протокол № К-2700080/20.02.2023г., отговор от „ЕКО СТИЙМ 2017“ ЕООД, вр. с жалба до КЗП, жалба- сигнал, Общи условия за продажба на „ЕКО СТИЙМ 2017“ ЕООД, Условия на „ЕКО СТИЙМ 2017“ ЕООД за сключване на договори извън търговския обект или от разС.ие, Договор за стоков кредит № 953739 от 26.01.2023г., стандартен формуляр за упражняване правото на собственост от 27.01.2023г., системни бонове, снимков материал, имейли с кореспонденция между потребителя и дружеството-жалбоподател, гаранционна карта, писмо с изх. № П-02-112/ 15.03.2023г. Протокол за проверка на документи № К-0144224/07.03.2023г., Протокол за проверка на документи № К-0144217/14.03.2023г., талон за доставка № 1914, фактура № 3000001668/26.01.2023г., заявка за покупка от 26.01.2023г., сертификат и експертно мнение, извадка/справка от информационната система на ЕКОН за движение на конкретната пратка, оправомощителни заповеди. Свид. П. Х. потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Съдът кредитира изцяло показанията на свид. П. Х., като последователни, логични, обективни, достоверни и съответстващи на писмените доказателства, неоспорени от страните по делото. При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна: При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаването на атакуваното наказателно постановление са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Актът и постановлението са издадени от компетентни органи, видно от приложените по преписката оправомощителни заповеди и в съответствие със сроковете по чл.34 от ЗАНН. Възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения съдът намира за неоснователни. На първо място неправилното посочване на реквизита седалище и адрес на управление в АУАН не е основание за отмяна на наказателното постановление. Този недостатък е отстранен по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, като в самото наказателно постановление информацията е коректно посочена. Въведеното в жалбата твърдение, че правото на жалбоподателя като търговец да откаже приемането на стоката се основавало на разпоредбата на чл.57 т.5 от ЗЗП, съдът намира също за неправилно и неоснователно. Съгласно посочената разпоредба „Разпоредбите на чл. 50 - 56 за правото на отказ на потребителя от договора от разС.ие или от договора извън търговския обект не се прилагат за договори за доставка на запечатани стоки, които са разпечатани след доставката им и не могат да бъдат върнати поради съображения, свързани с хигиената или защита на здравето.“ В приложното поле на законодателно предвидените в чл.57 от ЗЗП изключения от правото на потребителя за отказ от договора извън търговския обект, в частност в предвидените в чл.57 т.5 от ЗЗП, попадат само такива стоки, които по своето естество и предназначение са такива, че след отварянето им от един потребител са напълно и изцяло негодни за употреба от друг потребител по хигиенни и здравни съображения. Тази непригодност за повторна употреба следва да е доказана. Сред типичните стоки, които са в обхвата на чл. 57 т.5 от ЗЗП са например четки за зъби, самобръсначки, капкомери, бельо и други, но не и горни дрехи, обувки, слушалки, шалове и други, които не спадат сред стоките, попадащи в приложното поле на разпоредбата. В разглеждания казус от приложения по преписката талон за доставка № 1914 се установява, че процесната стока – система за почистване на дома по своето естество и предназначение не е невъзможно да бъде употребяван от друг потребител, след като опаковката му е била отворена, нито по хигиенни, нито по здравни съображения. Ето защо процесният продукт не попада в изключението на чл. 57 т.5 от ЗЗП. Този извод не се разколебава от обстоятелството, че в представените от жалбоподателя документи /сертификат и експертно мнение/ е посочено, че уредът може да се използва и за борба с определен вид вируси, както и в НАССР /стерилна/ среда. Възможността за тази допълнителна употреба на уреда, обаче не променя неговото естетство и предназначение като парочистачка за почистване на всякакви повърхности и обдухване на канали, което по никакъв начин не е несъвместимо с връщането му от потребител след разопаковане. Не е основателно и възражението на жалбоподателя, позовавайки се Директива 2011/83/ЕС (Директивата) с това, че съгласно същата потребител, който упражнява правото да се откаже от сключен договор извън търговския обект, няма право да ползва стоката по предназначение. Позовавайки се на нея, жалбоподателят не е взел предвид изменението на посочената Директива с Директива /ЕС/ 2019/2161 на Съвета по отношение на по-доброто прилагане и модернизирането на правилата за защита на потребителите в Съюза, с която се разширяват правата на потребителите в ЕС, респ. се ограничават основанията, при които търговците могат да прилагат изключения спрямо правото на потребителя за отказ от договор, сключен извън търговския обект. Разпоредбите и на двете Директиви са транспонирани в българското законодателство, предвид на което указаното в тях не поставя под съмнение отговорността на търговеца. В редактирания текст на съображение 47 на Директива 2011/83/ЕС е уредена хипотезата, в която някои потребители упражняват правото си на отказ, след като са използвали стоките до степен, която превишава необходимото за установяване естеството, характеристиките и доброто функционирането на стоките. В този случай съгласно Директивата потребителят следва да не губи правото си на отказ от договора, но следва да отговоря за евентуално намалената стойност на стоките. С цел да установи естеството, характеристиките и доброто функциониране на стоките потребителят следва да борави със стоките и да ги изпробва така, както това би му било разрешено в магазин. Даден е пример, при който потребителят следва само да пробва дадена дреха, но не и да я носи, като Директивата указва, че по време на срока, в който може да се откаже от договора, потребителят следва да борави със стоките и да ги изпробва, като полага необходимата грижа. Задълженията на потребителя в случай на отказ от договора не следва да го разколебават да упражни своето право на отказ от договора. По-нататък съдът не констатира допуснато нарушение, относно неправилно посочена в акта и постановлението дата на нарушението – 08.02.2023г., тъй като именно видно от извадка/справка от информационната система на ЕКОН за движение на конкретната пратка се установява, че на 08.02.2023г. търговецът е отказал получаването на пратката, изпратена на 07.02.2023г. Правилно е определена приложимата санкционна норма, като на основание чл. 207, ал. 1 от ЗЗП административнонаказващият орган е наложил на жалбоподателя „Еко Стийм 2017“ ЕООД имуществена санкция в размер на 2000 лева. Именно с посочената разпоредба са предвидени санкционните последици за лице, което възпрепятства правото по чл. 50 от ЗЗП на потребител да се откаже от сключен договор извън търговския обект, каквато е и процесната хипотеза. За нарушение, извършено от юридическо лице, се предвижда налагането на имуществена санкция в размер от 2 000 до 5 000 лева за всеки отделен случай. Следователно наложената с обжалваното наказателно постановление санкция на жалбоподателя е определена в минимален размер. В случая е наложен минимумът за така установеното нарушение и съдът не може да го намали под този размер. Конкретният случай, според съда, не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото не разкрива по-ниска обществена опасност за този вид нарушения. Напротив, тъй като стойността на сключения договор, за който на потребителя е отказано да упражни правото си на отказ е не малка сума, а именно 4000 лева, като приложената държавна принуда под формата на санкция би способствала за постигане на целите на имущественото санкциониране по ЗАНН оправдано. Следва да се вземе предвид и доводът на процесуалния представител на наказващия орган, че процесното нарушение не е изолиран случай, а практика на дружеството-жалбоподател. Ето защо напълно основателно е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Съдът намира обаче, че следва да упражни правомощието си по чл. 63, ал. 2, т. 4 вр. ал. 7, т. 1 от ЗАНН и да прецизира правната квалификация на деянието, като приложи закон за същото нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В АУАН и наказателното постановление деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 50 от ЗЗП, което принципно е правилно. Самата разпоредба на чл. 50 от ЗЗП обаче съдържа три отделни точки в зависимост от това кога започва да тече 14- дневният срок за упражняване от потребителя на правото му на отказ от договора извън търговския обект. Във всяка от трите точки началото на срока се определя по различен начин и е обвързано с обстоятелства като датата на сключване на договора или датата на получаване на стоката, както и от вида на доставката (на стока или на услуга). Както беше изяснено, процесният случай попада в хипотезата на чл. 50, т. 2 от ЗЗП, тъй като предмет на договора е стока и тя не сред изричното изброяване по чл. 50, т. 3 от ЗЗП. Следователно и 14-дневният срок за отказ е започнал да тече от приемането на стоката от потребителя. Това обстоятелство, включително и датата на получаването на стоката, е описано както в АУАН, така и в наказателното постановление и в този смисъл на жалбоподателя не се вменяват никакви нови факти, по които да не се е защитавал досега в процеса. Всички релевантни факти изначално са описани в пълнота, т.е. нито се добавят, нито отпадат факти от първоначалното обвинение. Дадената от наказващия орган квалификация на деянието не се изменя съществено, а единствено се доуточнява и пояснява в рамките на същата разпоредба (чл. 50 от ЗЗП), приета за нарушена в НП, като се прибавя и конкретната точка - т. 2 на чл. 50 от ЗЗП. По тези съображения съдът намира, че извършената преквалификация е в рамките на законовите му правомощия, поради което наказателното постановление следва да бъде изменено в посочения смисъл. Въпреки изхода на делото и отправеното от адв. П., представляващ въззиваемата страна, искане за присъждане на разноски в полза на КЗП, съдът не следва да присъжда разноски, предвид разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН. Цитираната разпоредба съдържа императив, че на въззиваемата страна се присъждат в нейна полза разноски, ако е била защитавана от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. В случая адв. П. не отговаря на тези условия, видно от приложеното по делото пълномощно, от което става ясно, че същият е на граждански договор. Мотивиран от гореизложеното, съдът