Решение № 922 от 20.11.2025 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 2938/2024 г.

ПРИЕМА /ВЪВЕЖДА В ДЕЙСТВИЕ/ ОБЕКТ!

РЕКОНСТРУКЦИЯ И МОДЕРНИЗАЦИЯ ХОТЕЛСКИ КОМПЛЕКС „А....“ Б.

ИНВЕСТИТОР: ТК „БАЛКАНТУРИСТ“ - Благоевград; ГЛ. ПРОЕКТАНТ: ИПП „ТУРИСТПРОЕКТ“ СОФИЯ, ГЛ. ИЗПЪЛНИТЕЛ: СМК – Б.......ДОГОВОР: №17-Л от 12.03.1987г В „Строителния архив „ на Община Б...... няма запазени други строителни книжа, касаещи строителството на „Хотел-ресторант „А...... Съгласно строително разрешение №119- 1 от 31.Х11.1981г, за строене на „конферентна зала при хот.-рест. „А.“ н.....а Общински народен съвет гр. Б.... се “Позволява се на ТК „Балкантурист“ от Б......да построи „конферентна зала към хотел ресторант „А....“ по одобрен арх. проект върху 827 кв.метра на собственото си място, квартал №26, парцел №VIII, при съседи: жил. блок „Б..... и улица“, Към материалите по настоящото дело, на листа 75-82, е приложено копие на ПРОТОКОЛ - ОБРАЗЕЦ 16 от 22.08.1984год. на приемателна комисия за въвеждане в действие /приемане/ по чл.67 ал.1 т.4 и ал.2 от ПКС, въз основа на заповед №691/17.08.1984г.на на БАТО-София, за ОБЕКТ: „Конферентна зала към хотел......„Ал....“ Б.ИНВЕСТИТОР: ТК „БАЛКАНТУРИСТ“ - Б.; ГЛ. П......РОЕКТАНТ: ИПП „ТУРИСТПРОЕКТ“.. ГЛ. ИЗПЪЛНИТЕЛ: СМК – Б...... ДОГОВОР: №42-1 от 20.01.1982г. В строителния архив са запазени чертежи от одобрения архитектурен проект. Наличните чертежи са във фаза „Работен проект“, и реализираното строителство е в съответствие с проекта.

На Приложение №8 към СТЕ е заснета и показана заетата площ от строеж „Сглобяема открита лятна тераса към сладкарница „А.......

Заснетата площ е част от ПИ с идентификатор 04279.612.100 и е както следва: - до регулационната линия на имот пл.№5358 - 190.65кв.м.; - до имотната граница на ПИ 04279.612.100 - 246.65кв.м.; В съдебно заседание вещото лице Серафимов заявява, че не следва да се съобразява приложение № 8, а следва да се вземе предвид приложение № 8.1, представено от него в съдебно заседание, в което процесната площ за „лятна градина“ част от ПИ 04279.612.100 по КК заснетата площ до регулационната линия е 209.15 кв.м., а площта до имотната граница по КК е 246.65 кв.м. На Приложение №9 към СТЕ е заснета и показана заетата площ от „Стълбищата и изградените към тях съоръжения за достъп на хора с увреждания“ до сграда с идентификатор 04279.612.102.2, Заснетата площ е част от ПИ с идентификатор 04279.612.101 и е 91.00кв.м. В обстоятелствената част на заключението вещото лице е посочило, че до северо-западната фасада на сграда с идентификатор 04279.612.102.2 /конферентна зала към хотел Ален мак“/, от двете страни на изграденото съгласно архитектурния проект стомано-бетоново стълбище-вход, са поставени метални съоръжения, състоящи се от стълбищна част и наклонена рампа за достъп на хора с увреждания.

Според заключението претендираното пространството, заето от „Съоръжения пред входа на хотел „А......, съгласно действащия регулационен план на ЦГЧ - Б.......... е част от имот планоснимачен № 5358. В кадастралната карта тази част е отразена в границите на ПИ с идентификатор 04279.612.100, а не в границите на ПИ с идентификатор 04279.612.102; /Приложение №4 към СТЕ/.

Видно от заключението благоустройствените дейности, свързани с оформяне на площадното пространство около „Хотелски комплекс.....А.“ и бул. „..... са реализирани преди 1994г., като не са свързани с конкретни предвиждания на действащия тогава регулационен план. В одобрения със заповед №323/05.09.1994г. Кадастрален и регулационен план, са заснети и отразени всички изпълнени благоустройствени дейности, като за площад А....“ и бул. „С. не са обособе.......ни самостоятелни имоти, съгласно изискванията на действащия тогава ЗТСУ. С приемането и одобряването на Кадастралната карта, съгласно разпоредбите на ЗКИР, са обособени самостоятелни поземлени имоти за площад „А.“ и....бул. „......

По делото е допусната съдебно-техническа експертиза за отговор на въпрос, на който вещото лице С...... не е отговорило, като заключението е изготвено от вещото лице Д.......Х.... Вещото лице е изготвило заключението, след като бе извършен оглен на претендираните имоти в присъствието на представител на ищеца, който посочи конкретно къде се намират и какво обхващат претендираните реални масти и в присъствието на представители на ответника. От извършения оглед на място и геодезическо заснемане вещото лице е изготвило Приложение № 1, от което е установено, че: - площта по т.1, лист 92 / реално обособена част с площ от 324 /триста двадесет и четири/ кв. м., попадаща в източната част от поземлен имот, находящ се в област Б..... с идентификатор № 04279.612.100 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка шестстотин и дванадесет, точка сто/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастър, с адрес на поземления имот гр. Б........с кадастрално описание: вид собственост - общинска публична, вид територия - урбанизирана. НТП за площад, площ - 3966 кв. м. /три хиляди деветстотин шестдесет и шест квадратни метра/, стар номер 9699, собственици -Община Благоевград, документ за собственост: други, № 323 от 05.09.1994 г., с описание на правото на собственост: площ 3965 кв. м., при съседи: 04279.612.101, 04279.612.102, 04279.612.120, 04279.612.143, 04279.612.66, 04279.612.97, 04279.612.98 и 04279.612.99, и върху която реално обособена част попада лятната тераса на хотел Ален Мак/- заключена между точки от 23 до 62 е 191 кв.м. (оранжева щриховка); - площта по т.2, лист 92 /реално обособена част с площ от 178, 70 /сто седемдесет и осем цяло и седемдесет/ кв. м., попадаща в южната част от поземлен имот, находящ се в област Б......., с идентификатор № 04279.612.100 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка шестстотин и дванадесет, точка сто/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастър, с адрес на поземления имот гр. Б.........с кадастрално описание: вид собственост - общинска публична, вид територия - урбанизирана, НТП за площад, площ - 3966 кв. м. /три хиляди деветстотин шестдесет и шест квадратни метра/, стар номер 9699, собственици -Община Б.........документ за собственост: други, № 323 от 05.09.1994 г., с описание на правото на собственост: площ 3965 кв. м., при съседи: 04279.612.101, 04279.612.102, 04279.612.120, 04279.612.143, 04279.612.66, 04279.612.97, 04279.612.98 и 04279.612.99, и върху която реално обособена част попадат съоръженията на входа на хотел Ален Мак/- заключена между точки от 4 до 7 е 37 кв.м. (синя щриховка); -площта по т. 3, лист 92 / реално обособена част с площ от 141, 60 /сто четиридесет и един цяло и шестдесет/ кв. м., попадаща в югоизточната част от поземлен имот, находящ се област Б..... с идентификатор № 04279.612.101 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка шестстотин и дванадесет, точка сто и едно/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД- 18-32/10.05.2006 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастър, с адрес на поземления имот: гр. Б...... кадастрално описание: вид собственост - общинска публична, вид територия - урбанизирана, НТП за първостепенна улица, площ - 11210 кв. м. /единадесет хиляди двеста и десет квадратни метра/, стар номер 6000082, собственици - Община Б..... при съседи: 04279.610.286, 04279.610.288, 04279.610.335, 04279.610.376, 04279.612.100, 04279.612.102, 04279.612.110, 04279.612.111, 04279.612.112, 04279.612.113, 04279.612.115, 04279.612.116, 04279.612.117, 04279.612.118, 04279.612.120, 04279.612.121, 04279.612.54, 04279.612.55, 04279.612.61, 04279.612.62, 04279.612.63, 04279.612.66, 04279.612.83, 04279.615.1 и 04279.615.2, и върху която реално обособена част попадат стълбищата и изградените към тях съоръжения за достъп на хора с увреждания/ - заключена между точки от 8 до 22 е 133.50 кв.м. (червена щриховка);

• площта на паркинга - заключена между точки 1-2-3-63-64-65-66-67-68 е 917.50 кв.м. (зелена щриховка);

• Сграда с идентификатор 04279.612.102.1 (хотел „А........“) е с площ 1928 кв.м.; - Сграда с идентификатор 04279.612.102.2 (ниско тяло) е с площ 653 кв.м.; Общата квадратура на: • площите, попадащи извън имота, обособен за хотел „А-.. (ПИ 04279.612.102) е 1279 кв.м. (паркинг, площ по т.1, т.2 и т. 3);

• процесните площи, попадащи в обхвата на площад „А..... (ПИ 04279.612.100) е 227 кв.м.;

• процесните площи, попадащи в обхвата на бул. „С.“ - тротоарно пространство (ПИ 04279.612.101) е 133.50 кв.м.;

• сградите, включени в хотелски комплекс „А.“, (високо тяло 04279.612.102.1 и ниско тяло 04279.612.102.2) е 2581 кв.м.;

• площите, описани в т. 1, т. 2 и т. 3 от лист 92, паркинга (заедно с площта, отразена към ПИ 04279.612.104) и сградите, включени в хотелски комплекс „А.“, е 3860 кв.м. По делото е допусната и назначена и съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е изготвено от вещото лице Г.. Според заключението на вещото лице Х., след като е получил инвентарна книга е констатирал, че съгласно нея по счетоводна сметка 200 - „земи“ и под сметка 200 - 1 - „Хотелски комплекс А.“ на 01.01.1999 г. са заприходени 4 300 кв. м. за сумата от 16 764, 83 лв. Баланс към този период не е представен на вещото лице, тъй като било обяснено, че не е намерен в счетоводните книжа на дружеството. Процесните 4 300 кв. м. земя - Хотелски комплекс А. са заведени в инвентарната книга под счетоводна сметка 200-1 - Хотелски комплекс А., което означава, че процесните активи са осчетоводени от дружеството. Според вещото лице по своята същност, баланса на всяко дружество е отражение на счетоводните операции през годината. След като е установено, че процесните активи са осчетоводени и отразени в инвентарната книга през 1999 г., то следва да присъстват и в баланса за годината.

Съдът кредитира заключенията на вещите лица като ги намира за компетентни, ясни и обосновани.

Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи: Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове – за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на посочените реални части от имоти на основание апорт в капитала на дружеството – правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и съединени при условията на евентуалност искове с чл. 124, ал. 1 от ГПК, че посочените реални масти от имоти са придобити по давност.

Относно главните предявени искове: Исковете са процесуално допустими – налице е активна и респ.пасивна процесуална легитимация, достатъчно от твърденията на ищеца, че с ответната страна е налице спор относно притежанието на субективното право на собственост по отношение на вещ.

По същество: Исковете са предявени като положителни установителни, поради което в тежест на ищеца е пълно и главно да установи осъществяването на придобивното основание, което сочи. Ищецът твърди, че е придобил процесните реални части от всеки от посочените имоти чрез апортна вноска в капитала на дружеството, на основание чл.221 т.2 и чл. 192 от Търговския закон във връзка с чл.10 ал.1 от Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията, приет е ПМС № 7 от 25.01.1994г.

По делото безспорно е установено, че ищецът е правоприемник на ДФ „М.", регистрирана по реда на Указ №56 за стопанската дейност през 1990г„ като поема активите и пасивите, и другите права и задължения на ТП Балкантурист, гр.Благоевград. През 1991г. ДФ „М.“ е преобразувана в акционерна фирма М.“, която е поела активите и пасивите на ДФ „М.“ по баланса към 31.06.1991г. В този баланс не фигурира като актив земя. Същата година акционерната фирма е преобразувана в ЕАД.

Установи се и че с решение №41 п.14 по протокол №8 от 20.07.1970 год. ИК на Градски Народен съвет-Благоевград е дадено съгласие ДСО „Турист" София да изгради хотел-ресторант на отредения за целта терен в кв. 29 по регулационния план на града, към който терен попадат имоти 1515, 3046, 1516, 1517, 1533, 1534, 1535, 1536, 1537, 1538, а със заповед № 300/29.06.1971 г. на председателя на ОНС Благоевград е одобрено към терена на хотела да се присъединят и части от парцели XIV, XXI, XXVII, кв 29 по плана на ЦГЧ. Въз основа на разрешение за строеж № 18 от 22. 01. 1971 г., с което на ДСО Балкантурист Благоевград e разрешено да построи хотел върху 2000 кв.м. в кв.29. и одобрени архитектурни проекти, през периода 1971 г. - 1975г. е построен и въведен в експлоатация хотел — ресторант „А.“, чийто инвеститор е ДСК „Отдих и туризъм“, гр. София, на когото хотелският комплекс е предоставен за стопанисване и управление. Съгласно строително разрешение № 119-1 /31.12.1981 г. за строеж на конферентната зала, на ТК Балкантурист е позволено да я построи върху 827 кв.м. в кв. 26, парцел VIII. Допълнително с Разрешение за строеж № 264/28.11.1986г. е дадено разрешение за строеж на сглобяема открита тераса, като от представените копия на проект за открита лятна тераса, съхраняван в технически архив на Община Благоевград, се установи, че касаят Хотел „А.“ Благоевград разстановка –маси лятна тераса-сладкарница, РП-покритие тераса сладкарница, настилка-плочник-лятна тераса-сладкарница. В последното копие за настилка –Хотел А. е отбелязано пред гл.вход и паркинг 255 кв.м., под навес-сладкарница-260 кв.м., пред стълба-зимна градина 300 кв.м. Мероприятието благоустрояване било реализирано, като на място е изграден хотелски комплекс „А.”, включващ хотелска част, конферентна зала и паркинг. Хотелския комплекс А. е въведен в експлоатация с протокол от 22.08.1984 год. Лятната тераса също се установи от водения от ищеца свидетел, че е построена и ползвана от хотела.

В случая хотелския комплекс „А.“ е въведен в експлоатация и е стопанисван именно от държавното предприятие, а в последствие и от ищеца.

Апортът е самостоятелен деривативен придобивен способ, независимо от това дали се касае за начално или за последващо учредяването на дадено капиталово дружество внасяне на съответната непарична вноска в неговия капитал. В общата хипотеза нормите, които уреждат самото извършване на апорта /вкл. и с предмет недвижим имот/ са императивни и тяхното нарушаване води до недействителност на разпореждането. Внасянето на недвижима вещ в капитала на дружество изисква тя да е надлежно конкретизирана, но действалото до 16.Х.2000 г. правило на чл. 172, т. 5 /отм./ ТЗ е свеждало това изискване единствено до посочване на „вида и стойността на непаричните вноски”. Впоследствие разпоредбата на чл. 72, ал. 2 ТЗ в редакцията й към ДВ, бр. 84 от 13.Х.2000 г., поставя като изискване за валидно апортиране „пълно описание на вноската”, т.е. за индивидуализацията на недвижим имот като предмет на такава вноска не би било достатъчно само посочване на нейния вносител и на основанието, от което той черпи правото си на собственост /арг. чл. 72, ал. 1 in fine ТЗ/, а предпоставя, че оценката, която има пряко отношение към целеното увеличение на капитала /в стойностно изражение/, е била надлежно основана от компетентните вещи лица върху такова „пълно описание” - наред с посочване на метода, по който е реализирано оценяването й. В случая към датата на апорта е действала нормата на действалото до 16.Х.2000 г. правило на чл. 172, т. 5 /отм./ ТЗ с изискването единствено до посочване на „вида и стойността на непаричните вноски” За процесния апорт се отнася разпоредбата на чл. 17, ал. 3 ЗППДОбП (отм.), според който чл. 72 и 73 от Търговския закон не се прилагат за непарични вноски на държавата и общините в дружествата с над 50 на сто държавно или общинско участие.

Съгласно чл. 10, ал. 1 Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията /обн., ДВ, бр. 10 от 1.02.1994 г., отм. / министрите, председателите на комитети и ръководителите на ведомства упражняват правата на едноличния собственик на капитала в държавните предприятия - еднолични търговски дружества, съобразно отрасловата им компетентност, освен ако в акт на Министерския съвет изрично е предвидено друго. След преобразуването на бившите държавни предприятия в търговски дружества с държавно имущество разпореждането с недвижимите имоти, включени в капитала им и съставляващи тяхна собственост на основание чл. 17а ЗППДОП (отм.); , следва да се извършва въз основа на решение на управителните им органи при спазване на предвидения за това ред в Търговския закон и в специалните нормативни актове. Съгласно чл. 9 от ПРУПСДП (отм.); органи на държавните предприятия еднолични дружества с ограничена отговорност са: едноличният собственик на капитала и управителя, а в държавните предприятия еднолични акционерни дружества органите са: едноличният собственик на капитала, съветът на директорите или надзорния и управителния съвет. В разпоредбите на чл. 14 и чл. 15 от Правилника са уредени правомощията на едноличния собственик на капитала /съответно в чл. 14, т. 4 и чл. 15, т. 2 е посочено правото да взема решения за намаляване или увеличаване на капитала, в чл. 14, т. 2 и чл. 15, т. 3 – да преобразува и прекратява дружеството, а в чл. 14, т. 9 - да взема решения за придобиване или отчуждаване на недвижими имоти или вещни права върху тях/. С оглед на това, за да се извърши валидно прехвърляне на правото на собственост върху недвижим имот, притежаван от такова дружество и включен в капитала му, е необходимо едноличният собственик на капитала да вземе решение за намаляване на капитала; съответно, за да бъде придобит недвижим имот е необходимо решение за увеличаване на капитала. Фактическият състав на увеличението на капитала посредством непарична вноска на имот, включва на първо място решение на органа по чл. 10, ал. 1 ПРУПСД (отм.); , оформено съгласно чл. 11 ПРУПСД (отм.); – заповед в случаите, когато правата на едноличния собственик на капитала се упражняват от министър или председател на комитет, съобразно отрасловата му компетентност. Необходимо е заповедта да съдържа произнасяне относно внасяне на непарична вноска /с описание на имота и оценка на същия съобразно чл. 17, ал. 3 ЗППДОП- отм. /; решение за увеличаване на капитала на дружеството със стойността на непаричната вноска и изменение на дружествения договор или устава в частта относно размера на капитала и пълно описание на вноската.

В настоящия случай посочените изисквания са спазени.

Съдът намира, че по делото по безспорен начин от представените и приети писмени доказателства се доказа, че на основание ПМС 179 от 15.09.1991 г. и Заповед № 79 от 20.04.1995г., издадена от изпълнителния директор - председател на Комитета по туризма при Министерски съвет „М." АД-акционерно дружество с държавно имущество, е придобило правото на собственост върху целият комплекс „Ален мак”- земя с площ от 4300 км.м., чрез апортна вноска в капитала на дружеството, на основание чл.221 т.2 и чл.192 от Търговския закон във връзка с чл.10 ал.1 от Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията, приет с ПМС № 7 от 25.01.1994г. С цитираната Заповед №79 от 20.04.1995 год. е наредено увеличение капитала на „М.”ЕАД от 171 284 000 разпределени в 171 284 акции по 1000 лв. всяка една, на 186 448 000 разпределени в 186 448 акции по 1000 лева, като увеличението е в резултат на включването в капитала на правото на собственост върху земята. Безспорно се установи по делото, че апортираният имот е оценен, за което са налице и протоколи, а неговата стойност е разпределена в акции, с които е увеличен капитала на дружеството, която промяна на капитала на дружеството е вписана с Решение № 1692/19.05.1995 год. на Благоевградския окръжен съд по ф. дело № 64 от 1991 год..

Съгласно цитираното по-горе постановление на Министерски съвет от 15.09.1991г. е направена оценка на земя и трайни насаждения, в която е отбелязано, че площта на хотелски комплекс "А." е 4300 кв.м. Цитираното постановление дава възможност капиталът на преобразуващото се държавно предприятие в еднолично търговско дружество да бъде определен след преоценка на активите и пасивите по реда на Наредбата за оценка на имуществото на държавни и общинските предприятия при образуването и преобразуването им в еднолични търговски дружества с държавно имущество, когато не е определен въз основа на посочения в счетоводния баланс основен капитал, като с променената стойност капиталът на преобразуваното предприятие се увеличи или намали. Установи се от съставения протокол за оценка на земя и трайни насаждения на ЕАД „М.“ съгласно ПМС 179 от 1991 г. в т. 3 е посочен хотел „А.“ - Благоевград с площ 4 300 кв. м. земя и базисна пазарна цена 1 047 802 лв. / така протокол от януари 1995г. на лист 108 от делото/, а в протокол за оценка на сгради и строителни съоръжения на ЕАД „М.“ - Благоевград на обект хотел „А.“ - Благоевград са оценени лятна тераса-навес-същата е обект на дадено разрешение за строеж от 1986г., плочник, който съдът намира, че се установява и от представените копия на проекти за лятна тераса, асфалтиран бетонов паркинг и ограда, без да е посочена площта / протокол от декември 1994г. на лист 109 от делото/. Представена е и таблица № 1 –оценка на сгради и строителни съоръжения на обект РХ „А.“ –Благоевград съгласно ПМС 179, в която е посочена лятна тераса-застроена площ 200 кв.м.-метална, плочник -324 кв.м., асфалтов бетонов паркинг-822 кв.м. и ограда-76 кв.м. Земята фигурира като актив по сметка 201 по баланса на дружеството, като е заприходена така от 1995г. Лятна тераса-навес, плочник, асфалтиран бетонов паркинг и ограда са заприходени по друга сметка, отново за първи път през 1995г., а именно сметка 202 – съоръжения. Тази площ съответства напълно на представените от ищеца писмени доказателства, включително и от информационния меморандум, както и от извършеното геодезическо замерване на съдебно-техническата експертиза от вещото лице Христов.

Правно основание за придобиването собствеността върху посочените 4300 кв.м. от страна на ищеца се установява и от Постановление № 201 на МС от 25.10.1993г. за прехвърляне па вещни права върху недвижими имоти при образуване, преобразуване и приватизирането на държавни предприятия. В чл. 1 от горецитираното Постановление е упоменато, че "...при преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество правото на собственост върху земята и другите недвижими имоти, които са били предоставени на предприятията за стопанисване и управление се внасят в капитала на тези дружества, освен ако в акта за тяхното преобразуване е посочено друго". По делото не се събраха доказателства които да обосноват извод, че при преобразуване на дружеството е извършено намаляване площта на земята на хотелски комплекс "А.".

Според съда е и спазено изискването за описание и индивидуализация на непаричната вноска в акта на държавния орган, упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала на еднолично акционерно дружество, за апорт на недвижим имот като в достатъчна степен е ясна и разбираема волята на собственика относно обекта на вещното право предмет на апорта, а именно земята, която е заета от построените-хотел, конферентна зала, паркинг и прилежаща част към хотелския комплекс. Когато непаричната вноска има за предмет право на собственост върху поземлен имот/реална част от поземлен имот, съставляващ прилежащ терен към сграда, обектът на правото на собственост предмет на вноската е ясен, дори при липса на индивидуализация на терена, тъй като индивидуализиращите белези на прилежащия терен (местонахождение, площ, граници) следват и зависят от индивидуализиращите белези и характеристики на сградата (местонахождение, площ, етажност, предназначение и други) и се определят по установени по нормативен ред правила. В случая е ясно, че се апортира земя, прилежащ терен към хотелския комплекс иднивидуализиран като Хотелски комплекс „А.“, поради което изискването на закона за индивидуализация на непаричната вноска е изпълнено. На следващо място са представени и протоколи за оценка на земята и съоръженията, в които всъщност са включени плочник, който съдът намира, че представлява земята на лятната тераса, както и паркинг.

Предвид изложеното прехвърлителното действие на апорта следва да се зачете, като са налице всички елементи от фактическия състав. В тази връзка съдът намира, че държавата е била собственик на внесеното в капитала имущество.

На 12.09.1995г, е съставен АДС № 240 на община Благоевград, съгласно който хотелски комплекс А.-Благоевград, състоящ се от хотел - ресторант с площ от 2327 кв.м., конферентна зала с площ от 827 кв.м. и лятна градина с площ от 324 кв.м., съответно построени през 1971 -75г. и 1987г. са предоставени за оперативно управление на „М.“ ЕАД. Действително в посочения АДС не е описана земя, но цитирания АДС е съставен след решението за увеличаване на капитала на ищеца. След като земята е включена в капитала на едноличното търговско дружество, тя не е държавна, а частна собственост - на самото търговско дружество, поради което няма основание да бъде актувана като държавна собственост.

Съдът намира, че към момента на извършеното увеличаване на капитала на дружеството и апорта земята е била държавна. Същото се установява от събраните по делото писмени доказателства и експертното заключение на вещото лице С.-отредени за изграждането на хотел, в последствие е разрешено строителството на навеса на лятната тераса, поради което собственик именно е била държавата. Следва да се отбележи, че разрешението за строеж на навеса за лятна тераса е от 1986 г., а апорта за земята, включваща и плочника под този навес е след това.

Възражението на ответника е, че процесните реални части са публична общинска собственост към момента на апорта, поради което са изведени от гражданския оборот и не могат да бъдат обект на разпореждане чрез апорт в капитала на търговски дружества е неоснователно.

Същото не може да бъде споделено. На първо място Разграничението на собствеността на публична и частна е регламентирано с чл. 17, ал. 2 Конституцията на Република България, като в чл. 18, ал. 1 от нея са посочени обектите изключителна държавна собственост, а режимът им е детайлизиран с приемането на ЗДС от 1996 г. и до приемането му характерът на държавната собственост като публична се определя от предназначението на вещите да служат за удовлетворяване на обществени интереси от страна на субекти упражняващи властнически правомощия.

Съществуването на публична собственост е обявено с чл. 17, ал. 2 от Конституцията на Република България от 1991 г., като в чл. 18, ал. 1-3 на Конституцията са посочени обектите, които са изключителна държавна собственост. Тълкуване на тези конституционни норми е дадено от Конституционния съд на Република България с решение № 19 от 21.12.1993 г. по к. д. № 11/93 г., което тълкуване е потвърдено с решение № 2 от 06.02.1996 г. по к. д. № 26/95 г. В тези решения Конституционният съд извежда основните критерии, по които публичната собственост се различава от частната: по субекти /упражняващи властнически правомощия, поради което носител на публичната собственост е само държавата или община/ и по вида и предназначението на вещта /за служи на обществени интереси, които не се удовлетворяват от собствеността на гражданите и юридическите лица. Дадено е и тълкуване, че освен обектите по чл. 18, ал. 1 от Конституцията държавата може да има и други вещи като своя публична собственост, но определянето на тази друга публична собственост на държавата, може да стане само със закон.

Практиката на ВКС /израз, на която е например решение № 142 от 6.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3121/2014 г., II г. о. /, възприемайки посочените от Конституционния съд критерий е дала тълкуване, че публичната собственост се упражнява в обществен интерес и предполага властнически правомощия, като разграничението на държавната собственост на публична и частна се детайлизира с влизане в сила на Закона за държавната собственост през 1996 г., а дотогава като критерии за определяне на държавната собственост като публична са служили качеството на субекта, упражняващ правото на държавна собственост върху предоставеното му имущество и предназначението на обекта. Това тълкуване е дадено при разрешаване спорове, в основата на които стои преценката дали конкретно имущество държавна собственост е преминало в собственост на община с приемането на ЗМСМА /с оглед предназначението на имота /. Същевременно в практиката на ВКС /израз, на която е например решение № 208 от 30.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 1159/2010 г., II т. о. / е дадено тълкуване, че обявяването на имоти, включени от държавата в капитала на търговско дружество, за публична държавна собственост с Решение на Министерски съвет, няма пряко отчуждително действие и не води до тяхното одържавяване предвид обстоятелството, че към този момент имотите са собственост на едноличното търговско дружество, а не на Държавата, притежаваща еднолично само капитала на дружеството.

В практиката на ВКС липсва тълкуване дали имущество, което отговаря на критериите, изведени в решение № 19 от 21.12.1993 г. по к. д. № 11/93 г., но не е посочено в чл. 18, ал. 1 от Конституцията, става собственост на еднолично търговско дружество с държавно имущество при преобразуването на държавната фирма, на която е било предоставено, осъществено преди приемане на закон, с който имуществото се обявява за публична държавна собственост. В случая на първо място липсват каквито и да било доказателства процесните реални части, които са били част от имоти по регулационен план от 1976г. и 1994г. да са били отредени по някои от плановете за площад, прилежаща улица или парк. Напротив според заключението на вещото лице С., което съдът кредитира, действително благоустройствените дейности, свързани с оформяне на площадното пространство около „Хотелски комплекс А.“ и бул. „С.“ са реализирани преди 1994г., но същите не са свързани с конкретни предвиждания на действащия тогава регулационен план. В одобрения със заповед №323/05.09.1994г. Кадастрален и регулационен план, са заснети и отразени всички изпълнени благоустройствени дейности, като за площад А.“ и бул. „С.“ не са обособени самостоятелни имоти, съгласно изискванията на действащия тогава ЗТСУ. Едва с приемането и одобряването на Кадастралната карта, съгласно разпоредбите на ЗКИР, са обособени самостоятелни поземлени имоти за площад „А.“ и бул. „С.“. Относно идентичността на имотите по действащия регулационен план от 1994г. и Кадастралната карта, е установено: -Поземлен имот с идентификатор 04279.612.102 по кадастрална карта включва имоти с планоснимачни номера 5357, 5358 и 9516 по регулационен план и има частична идентичност на границите по КК и по Регулационен план; - Има пълна идентичност между сграда с идентификатор 04279.612.102.2 по КК и имот пл.№5357 /конферентна зала/ по Регулационен план; - Поземлен имот с идентификатор 04279.612.100 по КК /площад „А.“/ няма идентичност с имота по Регулационен план; - Поземлен имот с идентификатор 04279.612.101 по КК /бул. „С.“/ няма идентичен имот по Регулационен план; /Приложение №4 към СТЕ/ Предвид изложеното съдът намира, че същите не са били публична собственост. Нормативната уредба – ЗОЕТДДИ, ДВ бл. 55/1991 г., впоследствие ЗППДОбП-отм., ДВ бр. 38/1992 г. – уреждат преобразуването на държавните предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество, но първоначално законът не урежда вещноправните последици от преобразуването. За първи път тези последици са регламентирани с ПМС № 201 от 25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия, като впоследствие една от уредените с него хипотези на раздържавяване е възпроизведена в чл. 17 а ЗППДОбП (отм.); . Същевременно тълкуването на Конституцията, дадено от Конституционния съд в решение № 19 от 21.12.1993 г. по к. д. № 11/93 г., което тълкуване е потвърдено с решение № 2 от 06.02.1996 г. по к. д. № 26/95 г. изисква режима на обектите на държавната и общинската публична собственост, която е извън обсега на действие на чл. 18 от Конституцията, да се определи със закон, какъвто е предвиден да бъде издаден в чл. 17, ал. 4 от Конституцията. На основание чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията, тълкуванията на Конституционния съд са задължителни. Следователно когато на държавно предприятие е предоставено имущество извън посоченото в чл. 18 от Конституцията, то при преобразуване на това държавно предприятие в еднолично търговско дружество с държавно имущество, осъществено преди приемането на закон, с който имуществото се обявява за публична държавна собственост, държавата губи собствеността върху това имущество и същото става собственост на новообразуваното търговско дружество с държавно имущество, дори и с оглед критериите, изведени в решение № 19 от 21.12.1993 г. по к. д. № 11/93 г. на Конституционния съд да притежава характеристиките на публична собственост.

На следващо място относно твърденията на общината, че процесните реални части са публична общинска собственост.

С влизане в сила на Конституцията от 1947г. държавната /общонародна/ собственост е единна, а общинската собственост не е уредена като отделен вид собственост, а съгл. чл. 49. Общините се грижат за правилно управление на държавната собственост. Конституцията от 1971г. в редакцията й до 1990г. /отм/, в чл. 14 не урежда общинската собственост като отделен вид. Уредена е само държавната собственост, която се стопанисва и управлява от народните съвети, кооперативна, и лична. След изменението през 1990г. на чл. 14 от Конституцията от 1971г., публикувано ДВ бр. 29 от 10.04.1990 г., в сила от 10.04.1990 г., /., отм., бр. 56 от 13.07.1991 г. за първи път е предвидена възможността Общините да притежават собственост, отделна от държавната. Съгласно изменения чл. 16, освен изброените обекти, общинска собственост са и обектите, определени със закон. Сега действащата Конституция в сила от 13.07.1991г. в чл. 140 изрично провъзгласява правото на Общината да притежава своя собственост, “която използва в интерес на териториалната общност”. С пар.6 от ЗМСМА от 17.09.1991г./ДВ бр. 77/1991г./ е приета нова редакция на чл.6 от ЗС, с която се провежда разграничение между имотите държавна собственост и се определят основанията, на които общината може да придобие правото на собственост. Посочените в този текст основания за придобиване право на собственост на общината не са налице. С приемането и влизането в сила на пар.7 от ЗМСМА, първата му редакция /в сила от 17.09.1991г./ определя кои държавни имоти преминават в собственост на Общините по силата на самия закон. С ал.2 от пар.7 от ЗМСА в сила от 49/30.05.1995г. са изключени от действието на ал.1 имотите, които са включени в капитала, уставния фонд, или се водят в баланса на търговско дружество, фирма, или предприятие с държавно имущество. Макар тази разпоредба да е приета по-късно, следва да се приеме, че тя поражда действие едновременно с алинея първа на този текст, тъй като урежда отрицателната предпоставка недвижими имоти да не станат общинска собственост, ако са включени в капитала на търговски дружества с държавно имущество. Да се приеме противното, означава да се обезмисли приемането на ал.2 от пар.7 от ЗМСА и всички имоти, дори тези, които се стопанисват и управляват от държавните предприятия и дружества, ако имат значение за населението на общината да станат държавна собственост. Идеята на законодателя не е била да трансформира имуществото, съставляваща държавна собственост в общинска, щом има местно значение, а да се диференцира общинската собственост от държавната по критерий, определящ най-пълноценното й използване. Макар и приета по-късно, ал.2 на пар.7 от ЗМСМА е съобразена с действащите вече към влизането в сила на пар.7, ал.1 норми, уреждащи преобразуването на държавните предприятия в еднолични търговски дружества. Преобразуването на държавните предприятия в ЕТД с държавно имущество, които съставляват ЮЛ по ТЗ става на основание чл. 61-63 от ТЗ, който влиза в сила преди пар.7 от ЗМСМА – на 01.07.1991г. Съгласно чл. 1 от Закона за образуване на еднолични търговски дружества, приет по приложението на тези текстове от ТЗ и влязъл в сила на същата дата / ДВ бр. 55/12.07.1991г. образуването и преобразуването на ЕТД с държавно имущество става с акт на МС, който упражнява и правата на едноличния собственик на капитала по чл.147 и чл. 159 от ТЗ. Затова с чл.2 ПМС № 179/13.09.1991г. /ДВ бр. ДВ, бр. 78 от 20.09.1991 г., изм., бр. 104 от 24.12.1992 г./е уредено нормативно, че при образуване и преобразуването на държавни и общински предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество капиталът им се определя въз основа на посочения в счетоводния баланс./в този смисъл и Решение № 97/25.02.2010г. по гр.д. № 99/2009г. на ВКС, I г.о./. В допълнение включването на имуществото в капитала на търговското дружество води до прекратяване правото на собственост на държавата/общината, което се трансформира в право на собственост върху акции/дружествени дялове. Отделно от това дори и да са били публична собственост, с апортирането на имота в капитала на ищцовото дружество същият е загубил характеристиката си на публична собственост.

Предвид изложеното възражението е неоснователно.

Следва да се отбележи, че се установи и че със Заповед № ДИ-87/06.06.2003г. на Областен управител на област Благоевград е наредено да се отпише от актовите книги на държавните имоти, имот държавна собственост, както следва-хотелски комплекс „А.“, състоящ се от хотел-ресторант със застроена площ от 2327 кв.м., конферентна зала със застроена площ от 827 кв.м. и лятна градина със застроена площ от 324 кв.м., заснети с пл. № 5357 и 5358 в кв. 29 по сега действащия план на ЦГЧ Благоевград, описани в АДС № 240/12.09.1995г. и да се предадат на „М.“ АД, което заедно с паркинга дава площ от 4360 кв.м. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че правото на собственост върху земята от 4 300 кв.м., върху която е построен хотелски комплекс „А.“, е придобито от ищеца чрез увеличение на капитала с непарична вноска - апорт на земята, върху която е изграден хотелския комплекс, на основание чл. 221, т. 2 и чл. 192 ТЗ вр. с чл. 10, ал. 1 ПРУПСДП, приет с ПМС № 7 от 25. 01. 1994г. Решението за увеличение на капитала чрез апортиране на земята е взето от надлежния орган - Председателя на Комитета по туризъм при МС със заповед № 79 от 20. 04. 1995г., доколкото към този момент едноличен собственик на капитала е Държавата. То е в резултат на изпълнение на ПМС № 179 от 13. 09. 1991 г. за оценка на имуществото на държавни и общински предприятия и включването в капитала им на правото на собственост върху земята. Увеличението на капитала на ЕАД „М.“ с държавно имущество е вписано в търговския регистър с решение № 1692 от 19. 05. 1995г. по ф.д. № 64 /1991 г. на БлОС, обн. в ДВ и е породило вещноотчуждителното си действие в полза на ищцовото дружество по отношение на апортираната земя.

В тази връзка съдът намира, че следва да се произнесе по предявените искове за реални части доколко същите са част от апортираната и придобита от дружеството земя от 4300, 00 кв.м. Относно иска, касаещ претенцията за реално обособена част с площ от 324 /триста двадесет и четири/ кв. м., попадаща в източната част от поземлен имот, находящ се в област Благоевград, община Благоевград, гр. Благоевград, п.к. 2700, с идентификатор № 04279.612.100 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка шестстотин и дванадесет, точка сто/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастър, с адрес на поземления имот гр. Благоевград, п.к. 2700, с кадастрално описание: вид собственост - общинска публична, вид територия – урбанизирана, НТП за площад, площ - 3966 кв. м. /три хиляди деветстотин шестдесет и шест квадратни метра/, стар номер 9699, собственици -Община Благоевград, документ за собственост: други, № 323 от 05.09.1994 г., с описание на правото на собственост: площ 3965 кв. м., при съседи: 04279.612.101, 04279.612.102, 04279.612.120, 04279.612.143, 04279.612.66, 04279.612.97, 04279.612.98 и 04279.612.99, и върху която реално обособена част попада лятната тераса на хотел А.. Настоящият съдебен състав намира, че лятната тераса на хотел А. е част от земята в размер на 4300, 00 кв.м., придобита от дружеството като апорт. Посоченото се установява от приетите по делото писмени доказателства и съдебно-техническата експертиза на вещото лице С.. Действително първоначално през 1986г. е издадено разрешение за строеж на сглобяема открита тераса, но в последствие при внасяне в капитала на дружеството като апорт на прилежащата към хотелския комплекс „А.“ земя е внесена и земята, находяща се под лятната тераса-навес и същата е заприходена. Същото се установява от протокол за оценка на сгради и строителни съоръжения на ЕАД „М.“ - Благоевград на обект хотел „А.“ – Благоевград- протокол от декември 1994г. на лист 109 от делото, от който е видно, че са оценени лятна тераса-навес-същата е обект на дадено разрешение за строеж от 1986г. и плочник-именно земята под навеса, който съдът намира, че се установява и от представените копия на проекти за лятна тераса, а в таблица № 1 –оценка на сгради и строителни съоръжения на обект РХ „А.“ –Благоевград съгласно ПМС 179, е посочена лятна тераса- застроена площ 200 кв.м.-метална и плочник -324 кв.м. Неоснователно е възражението на ответника, че мястото представлява и е част от градски парк. Видно от заключението на вещото лице С. благоустройствените дейности, свързани с оформяне на площадното пространство около „Хотелски комплекс А.“ и бул. „С.“ са реализирани преди 1994г., но не са свързани с конкретни предвиждания на действащия тогава регулационен план. В одобрения със заповед №323/05.09.1994г. Кадастрален и регулационен план, са заснети и отразени всички изпълнени благоустройствени дейности, като за площад А.“ и бул. „С.“ не са обособени самостоятелни имоти, съгласно изискванията на действащия тогава ЗТСУ. С приемането и одобряването на Кадастралната карта, съгласно разпоредбите на ЗКИР, са обособени самостоятелни поземлени имоти за площад „А.“ и бул. „С.“. Отделно от това видно и от копията на проектите за настилка на лятната тераса, в същите изрично е посочено, че касаят Хотел „А.“-лятна тераса-сладкарница. Посочената реална част е обект и на Заповед № ДИ-87/06.06.2003г. на Областен управител на област Благоевград, с която е наредено да се отпише от актовите книги на държавните имоти, имот държавна собственост, както следва-хотелски комплекс „А.“, състоящ се от хотел-ресторант със застроена площ от 2327 кв.м., конферентна зала със застроена площ от 827 кв.м. и лятна градина със застроена площ от 324 кв.м., заснети с пл. № 5357 и 5358 в кв. 29 по сега действащия план на ЦГЧ Благоевград. На следващо място след 1994 година няма друг план, в който да са правени промени на планоснимачни номера или обединяване на целия комплекс с един номер след като е вписано увеличаването на капитала на дружеството с апортираната земя през 1995г. Предвид изложеното съдът намира иска за основателен, но частично.

Относно квадратурата на процесната реална част съдът намира следното. Именно представител на ищеца при проведения оглед на място в присъствието на страните и вещото лице е посочил конкретно коя е претендираната реална част по този иск. В тази връзка съдът намира, че е конкретизиран предмета на иска и следва да вземе предвид заключението на вещото лице Христов по допуснатата съдебно-техническа експертиза, което след оглед на място в присъствието на страните и представител на дружеството ищец е измерило и процесната реална част от лятната градина. Видно от заключението е, че площта, заключена между точки от 23 до 62 е в размер на 191 кв.м. /оранжева щриховка на Приложение 1/. Предвид изложеното съдът намира, че искът е основателен и следва да се уважи за реално обособена част с площ от 191 кв. м., попадаща в източната част от поземлен имот, находящ се в област Благоевград, община Благоевград, гр. Благоевград, п.к. 2700, с идентификатор № 04279.612.100 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка шестстотин и дванадесет, точка сто/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастър, с адрес на поземления имот гр. Благоевград, п.к. 2700, с кадастрално описание: вид собственост - общинска публична, вид територия – урбанизирана, НТП за площад, площ - 3966 кв. м. /три хиляди деветстотин шестдесет и шест квадратни метра/, стар номер 9699, собственици -Община Благоевград, документ за собственост: други, № 323 от 05.09.1994 г., с описание на правото на собственост: площ 3965 кв. м., при съседи: 04279.612.101, 04279.612.102, 04279.612.120, 04279.612.143, 04279.612.66, 04279.612.97, 04279.612.98 и 04279.612.99, върху която реално обособена част попада лятната тераса на хотел А., като се отхвърли за разликата над 191 кв.м. до претендираните 324 кв.м. като неоснователен, доколкото сам ищецът е посочил на място претенцията си.

Относно иска, касаещ реално обособена част с площ от 178, 70 /сто седемдесет и осем цяло и седемдесет/ кв. м., попадаща в южната част от поземлен имот, находящ се в област Благоевград, община Благоевград, гр. Благоевград, п.к. 2700, с идентификатор № 04279.612.100 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка шестстотин и дванадесет, точка сто/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастър, с адрес на поземления имот гр. Благоевград, п.к. 2700, с кадастрално описание: вид собственост - общинска публична, вид територия - урбанизирана, НТП за площад, площ - 3966 кв. м. /три хиляди деветстотин шестдесет и шест квадратни метра/, стар номер 9699, собственици -Община Благоевград, документ за собственост: други, № 323 от 05.09.1994 г., с описание на правото на собственост: площ 3965 кв. м., при съседи: 04279.612.101, 04279.612.102, 04279.612.120, 04279.612.143, 04279.612.66, 04279.612.97, 04279.612.98 и 04279.612.99, и върху която реално обособена част попадат съоръженията на входа на хотел А.. Настоящият съдебен състав намира, че мястото от входа на хотел „А.“ е част от земята в размер на 4300, 00 кв.м., придобита от дружеството като апорт. Посоченото се установява от приетите по делото писмени доказателства и съдебно-техническата експертиза на вещото лице С.. Според заключението претендираното пространството, заето от „Съоръжения пред входа на хотел „А.““, съгласно действащия регулационен план на ЦГЧ - Благоевград, е част от имот планоснимачен № 5358, който имот с планоснимачен номер 5358 в кв.29 е отреден за изграждане на „Хотел - ресторант „А..“. Предвид изложеното съдът намира, че посочената от ищеца част пред входа е част от общата площ от 4.300кв.м. за която е направена оценка на земята на основание ПМС 179 от 1991год. Неоснователно е възражението на ответника, че мястото представлява и е част от площад „А.“. Видно от заключението на вещото лице С. благоустройствените дейности, свързани с оформяне на площадното пространство около „Хотелски комплекс А.“ и бул. „С.“ са реализирани преди 1994г., но не са свързани с конкретни предвиждания на действащия тогава регулационен план. В одобрения със заповед №323/05.09.1994г. Кадастрален и регулационен план, са заснети и отразени всички изпълнени благоустройствени дейности, като за площад А.“ и бул. „С.“ не са обособени самостоятелни имоти, съгласно изискванията на действащия тогава ЗТСУ. С приемането и одобряването на Кадастралната карта, съгласно разпоредбите на ЗКИР, са обособени самостоятелни поземлени имоти за площад „А.“ и бул. „С.“. Отделно от това видно и от копията на проектите, представени от ответната Община относно настилка пред главен вход в същите изрично е посочено, че касаят Хотел „А.“.

На следващо място след 1994 година няма друг план, в който да са правени промени на планоснимачни номера или обединяване на целия комплекс с един номер след като е вписано увеличаването на капитала на дружеството с апортираната земя през 1995г. Предвид изложеното съдът намира иска за основателен, но частично.

Относно квадратурата на процесната реална част съдът намира следното. Именно представител на ищеца при проведения оглед на място в присъствието на страните и вещото лице е посочил конкретно коя е претендираната реална част по този иск. В тази връзка съдът намира, че е конкретизиран предмета на иска и следва да вземе предвид заключението на вещото лице Х. по допуснатата съдебно-техническа експертиза, което след оглед на място в присъствието на страните и представител на дружеството ищец е измерило и процесната реална част пред входа на хотела. Видно от заключението е, че площта, заключена между точки от 4 до 7 е в размер на 37 кв.м. /синя щриховка на Приложение 1/. Предвид изложеното съдът намира, че искът е основателен и следва да се уважи за реално обособена част с площ от 37 кв. м., попадаща в южната част от поземлен имот, находящ се в област Благоевград, община Благоевград, гр. Благоевград, п.к. 2700, с идентификатор № 04279.612.100 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка шестстотин и дванадесет, точка сто/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастър, с адрес на поземления имот гр. Благоевград, п.к. 2700, с кадастрално описание: вид собственост - общинска публична, вид територия - урбанизирана, НТП за площад, площ - 3966 кв. м. /три хиляди деветстотин шестдесет и шест квадратни метра/, стар номер 9699, собственици -Община Благоевград, документ за собственост: други, № 323 от 05.09.1994 г., с описание на правото на собственост: площ 3965 кв. м., при съседи: 04279.612.101, 04279.612.102, 04279.612.120, 04279.612.143, 04279.612.66, 04279.612.97, 04279.612.98 и 04279.612.99, върху която реално обособена част попадат съоръженията на входа на хотел А., като се отхвърли за разликата над 37 кв.м. до претендираните 178, 70 кв.м. като неоснователен, доколкото сам ищецът е посочил на място претенцията си.

Относно иска, касаещ реално обособена част с площ от 141, 60 /сто четиридесет и един цяло и шестдесет/ кв. м., попадаща в югоизточната част от поземлен имот, находящ се област Благоевград, община Благоевград, гр. Благоевград, п.к. 2700, с идентификатор № 04279.612.101 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка шестстотин и дванадесет, точка сто и едно/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД- 18-32/10.05.2006 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастър, с адрес на поземления имот: гр. Благоевград, п.к. 2700, бул. „С.“, с кадастрално описание: вид собственост - общинска публична, вид територия - урбанизирана, НТП за първостепенна улица, площ - 11210 кв. м. /единадесет хиляди двеста и десет квадратни метра/, стар номер 6000082, собственици - Община Благоевград, при съседи: 04279.610.286, 04279.610.288, 04279.610.335, 04279.610.376, 04279.612.100, 04279.612.102, 04279.612.110, 04279.612.111, 04279.612.112, 04279.612.113, 04279.612.115, 04279.612.116, 04279.612.117, 04279.612.118, 04279.612.120, 04279.612.121, 04279.612.54, 04279.612.55, 04279.612.61, 04279.612.62, 04279.612.63, 04279.612.66, 04279.612.83, 04279.615.1 и 04279.615.2, и върху която реално обособена част попадат стълбищата и изградените към тях съоръжения за достъп на хора с увреждания.

Настоящият съдебен състав намира, че площта в стълбищата и изградените към тях съоръжения за достъп на хора с увреждания е част от земята в размер на 4300, 00 кв.м., придобита от дружеството като апорт. Посоченото се установява от приетите по делото писмени доказателства и съдебно-техническата експертиза на вещото лице С.. Безспорно се установи, че съгласно строително разрешение № 119-1 /31.12.1981 г. за строеж на конферентна зала на ТК Балкантурист е позволено да я построи върху 827 кв.м. в кв. 26, парцел VIII и с протокол от 22. 08. 1984г. Приемателна комисия за въвеждане в действие по чл. 67, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от ПКС /отм./ приема и въвежда в действие обект „Конферентна зала към хотел „А.“, Благоевград. Видно от заключението на вещото лице С., което съдът кредитира, „Стълбищата и изградените към тях съоръжения за достъп на хора с увреждания“ до сграда с идентификатор 04279.612.102.2 /конферентна зала, идентична с имот пл.№5357 по Регулационен план/ са заснети по КК като част от ПИ с идентификатор 04279.612.101, като вещото лице е посочило, че до северо-западната фасада на сграда с идентификатор 04279.612.102.2 /конферентна зала към хотел А.“/, от двете страни на изграденото съгласно архитектурния проект стомано-бетоново стълбище-вход, са поставени метални съоръжения, състоящи се от стълбищна част и наклонена рампа за достъп на хора с увреждания. В тази връзка съдът намира, че тази реална част от имота е заета от изградените въз основа на разрешението за строеж на конферентната зала стълбища и съответно пригодени за достъп на хора с увреждания и е част от прилежащата към хотелския комплекс „А.“ земя в размер на 4300 кв.м., която е придобита от ищцовото дружество на посоченото по-горе основание. Неоснователно е възражението на ответника, че мястото представлява и е част от улица. Видно от заключението на вещото лице С. благоустройствените дейности, свързани с оформяне на площадното пространство около „Хотелски комплекс А.“ и бул. „С.“ са реализирани преди 1994г., но не са свързани с конкретни предвиждания на действащия тогава регулационен план. В одобрения със заповед №323/05.09.1994г. Кадастрален и регулационен план, са заснети и отразени всички изпълнени благоустройствени дейности, като за площад А.“ и бул. „С.“ не са обособени самостоятелни имоти, съгласно изискванията на действащия тогава ЗТСУ. С приемането и одобряването на Кадастралната карта, съгласно разпоредбите на ЗКИР, са обособени самостоятелни поземлени имоти за площад „А.“ и бул. „С.“. Посочената реална част е обект и на Заповед № ДИ-87/06.06.2003г. на Областен управител на област Благоевград, с която е наредено да се отпише от актовите книги на държавните имоти, имот държавна собственост, както следва-хотелски комплекс „А.“, състоящ се от хотел-ресторант със застроена площ от 2327 кв.м., конферентна зала със застроена площ от 827 кв.м. и лятна градина със застроена площ от 324 кв.м., заснети с пл. № 5357 и 5358 в кв. 29 по сега действащия план на ЦГЧ Благоевград. На следващо място след 1994 година няма друг план, в който да са правени промени на планоснимачни номера или обединяване на целия комплекс с един номер след като е вписано увеличаването на капитала на дружеството с апортираната земя през 1995г. Предвид изложеното съдът намира иска за основателен, но частично.

Относно квадратурата на процесната реална част съдът намира следното. Именно представител на ищеца при проведения оглед на място в присъствието на страните и вещото лице е посочил конкретно коя е претендираната реална част по този иск. В тази връзка съдът намира, че е конкретизиран предмета на иска и следва да вземе предвид заключението на вещото лице Х. по допуснатата съдебно-техническа експертиза, което след оглед на място в присъствието на страните и представител на дружеството ищец е измерило и процесната реална част. Видно от заключението е, че площта, заключена между точки от 8 до 22 е в размер на 133, 50 кв.м. /червена щриховка на Приложение 1/. Предвид изложеното съдът намира, че искът е основателен и следва да се уважи за реално обособена част с площ от 133, 50 кв. м., попадаща в югоизточната част от поземлен имот, находящ се област Благоевград, община Благоевград, гр. Благоевград, п.к. 2700, с идентификатор № 04279.612.101 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка шестстотин и дванадесет, точка сто и едно/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД- 18- 32/10.05.2006 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастър, с адрес на поземления имот: гр. Благоевград, п.к. 2700, бул. „С.“, с кадастрално описание: вид собственост - общинска публична, вид територия - урбанизирана, НТП за първостепенна улица, площ - 11210 кв. м. /единадесет хиляди двеста и десет квадратни метра/, стар номер 6000082, собственици - Община Благоевград, при съседи: 04279.610.286, 04279.610.288, 04279.610.335, 04279.610.376, 04279.612.100, 04279.612.102, 04279.612.110, 04279.612.111, 04279.612.112, 04279.612.113, 04279.612.115, 04279.612.116, 04279.612.117, 04279.612.118, 04279.612.120, 04279.612.121, 04279.612.54, 04279.612.55, 04279.612.61, 04279.612.62, 04279.612.63, 04279.612.66, 04279.612.83, 04279.615.1 и 04279.615.2, върху която реално обособена част попадат стълбищата и изградените към тях съоръжения за достъп на хора с уврежданя, като се отхвърли за разликата над 133, 50 кв.м. до претендираните 141, 60 кв.м. като неоснователен, доколкото сам ищецът е посочил на място претенцията си.

Съдът намира, че не се е сбъднало условието за произнасяне по предявените евентуални искове, доколкото по главните искове съдът уважи основанието на което ищецът твърди, че е собственик, а именно апорт, като отхвърли исковете частично, предвид констатираните на място площи на претендираните с исковете реални части, поради което не дължи такова.

По разноските: С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни. На основание ответните страни дължат на ищците направените по делото разноски. Видно от данните по делото ищецът е представил доказателства за сторени разноски в размер на 323, 00 лв.-внесена държавна такса и сумата от 3270, 00 лв. за възнаграждения на вещи лица или общо сумата от 3593, 00 лв., от които съразмерно на уважената част от исковете му се дължи сумата от 2017, 17 лв. Предвид изложеното ответната Община следва да бъде осъдена да заплати на ищеца посочената сума.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има и ответника съразмерно на отхвърлената част от исковете. Видно от данните по делото същият е сторил разноски в размер на 3900, 00 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение по банков път и сумата от 200, 00 лв. –възнаграждение на вещо лице или общо сумата от 4100, 00 лв. От страна на ищеца е сторено възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Съдът намира същото за неоснователно. На първо място като взе предвид минималните размери, предвидени за всеки от предявените искове по НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, която може да служи за ориентир, дължимото възнаграждение е в общ размер от 4025, 51 лв., като в случая ответника претендира такова в по-нисък размер. Отделно от изложеното делото се отличава с фактическа и правна сложност, проведени са четири съдебни заседание, приети са три експертни заключения и е извършван оглед, като процесуалния представител на ответника се е явявал в съдебните заседания, поради което намира, че не е налице основание за намаляване на претендираното адвокатско възнаграждение. Съразмерно на отхвърлената част от исковете ищецът следва да заплати на ответника сумата от 1798, 61 лв.

Водим от горното и на основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.78, ал.1 и ал. 3 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Благоевград, ЕИК 000024695, с административен адрес гр. Благоевград, пл. „Георги Измирлиев-Македончето“ №1, представлявана от кмета М., че ищецът„М.“ АД, ЕИК, със седалище и адрес на управление гр.Благоевград, бул. „С.“ №, представлявано от изпълнителния директор М. е собственик на основание апортна вноска в капитала на дружеството, на основание чл.221 т.2 и чл. 192 от Търговския закон във връзка с чл.10 ал.1 от Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията, приет е ПМС № 7 от 25.01.1994г. на реално обособена част с площ от 191 кв. м. /сто деветдесет и един квадратни метра/, попадаща в източната част от поземлен имот, находящ се в област Благоевград, община Благоевград, гр. Благоевград, п.к. 2700, с идентификатор № 04279.612.100 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка шестстотин и дванадесет, точка сто/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастър, с адрес на поземления имот гр. Благоевград, п.к. 2700, с кадастрално описание: вид собственост - общинска публична, вид територия – урбанизирана, НТП за площад, площ - 3966 кв. м. /три хиляди деветстотин шестдесет и шест квадратни метра/, стар номер 9699, собственици -Община Благоевград, документ за собственост: други, № 323 от 05.09.1994 г., с описание на правото на собственост: площ 3965 кв. м., при съседи: 04279.612.101, 04279.612.102, 04279.612.120, 04279.612.143, 04279.612.66, 04279.612.97, 04279.612.98 и 04279.612.99, върху която реално обособена част попада лятната тераса на хотел А. и която площ е заключена между точки от 23 до 62 в оранжева щриховка на Приложение 1 към заключението на вещото лице Д. Х. по съдебно-техническата експертиза, като отхвърля иска за разликата над 191 кв.м. до претендираните 324 кв.м. като неоснователен.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Благоевград, ЕИК 000024695, с административен адрес гр.Благоевград, пл. „Георги Измирлиев-Македончето“ №1, представлявана от кмета М., че ищецът„М.с“ АД, ЕИК, със седалище и адрес на управление гр.Благоевград, бул. „С.“ №, представлявано от изпълнителния директор М. е собственик на основание чрез апортна вноска в капитала на дружеството, на основание чл.221 т.2 и чл. 192 от Търговския закон във връзка с чл.10 ал.1 от Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията, приет е ПМС № 7 от 25.01.1994г. на реално обособена част с площ от 37 кв. м. /тридесет и седем квадратни метра/, попадаща в южната част от поземлен имот, находящ се в област Благоевград, община Благоевград, гр. Благоевград, п.к. 2700, с идентификатор № 04279.612.100 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка шестстотин и дванадесет, точка сто/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастър, с адрес на поземления имот гр. Благоевград, п.к. 2700, с кадастрално описание: вид собственост - общинска публична, вид територия - урбанизирана, НТП за площад, площ - 3966 кв. м. /три хиляди деветстотин шестдесет и шест квадратни метра/, стар номер 9699, собственици -Община Благоевград, документ за собственост: други, № 323 от 05.09.1994 г., с описание на правото на собственост: площ 3965 кв. м., при съседи: 04279.612.101, 04279.612.102, 04279.612.120, 04279.612.143, 04279.612.66, 04279.612.97, 04279.612.98 и 04279.612.99, върху която реално обособена част попадат съоръженията на входа на хотел А. и която площ е заключена между точки от 4 до 7 в синя щриховка на Приложение 1 към заключението на вещото лице Д. Х. по съдебно-техническата експертиза, като отхвърля иска за разликата над 37 кв.м. до претендираните 178, 70 кв.м. като неоснователен.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Благоевград, ЕИК 000024695, с административен адрес гр.Благоевград, пл. „Георги Измирлиев-Македончето“ №1, представлявана от кмета М., че ищецът„Мак Турс“ АД, ЕИК, със седалище и адрес на управление гр.Благоевград, бул. „С.“ №, представлявано от изпълнителния директор М. е собственик на основание чрез апортна вноска в капитала на дружеството, на основание чл.221 т.2 и чл. 192 от Търговския закон във връзка с чл.10 ал.1 от Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията, приет е ПМС № 7 от 25.01.1994г. на реално обособена част с площ от 133, 50 кв. м., попадаща в югоизточната част от поземлен имот, находящ се област Благоевград, община Благоевград, гр. Благоевград, п.к. 2700, с идентификатор № 04279.612.101 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка шестстотин и дванадесет, точка сто и едно/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД- 18-32/10.05.2006 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастър, с адрес на поземления имот: гр. Благоевград, п.к. 2700, бул. „С.“, с кадастрално описание: вид собственост - общинска публична, вид територия - урбанизирана, НТП за първостепенна улица, площ - 11210 кв. м. /единадесет хиляди двеста и десет квадратни метра/, стар номер 6000082, собственици - Община Благоевград, при съседи: 04279.610.286, 04279.610.288, 04279.610.335, 04279.610.376, 04279.612.100, 04279.612.102, 04279.612.110, 04279.612.111, 04279.612.112, 04279.612.113, 04279.612.115, 04279.612.116, 04279.612.117, 04279.612.118, 04279.612.120, 04279.612.121, 04279.612.54, 04279.612.55, 04279.612.61, 04279.612.62, 04279.612.63, 04279.612.66, 04279.612.83, 04279.615.1 и 04279.615.2, върху която реално обособена част попадат стълбищата и изградените към тях съоръжения за достъп на хора с увреждания и която площ е заключена между точки от 8 до 22 в червена щриховка на Приложение 1 към заключението на вещото лице Димитър Христов по съдебно-техническата експертиза, като отхвърля иска за разликата над 133, 50 кв.м. до претендираните 141, 60 кв.м. като неоснователен.

Приложение № 1 към заключението на вещото лице Д. Х. по съдебно-техническата експертиза, приподписано от съда е неразделна част от настоящото решение.

ОСЪЖДА Община Благоевград, ЕИК 000024695, с административен адрес гр.Благоевград, пл. „Георги Измирлиев-Македончето“ №1, представлявана от кмета М. да заплати на „М.“ АД, ЕИК, със седалище и адрес на управление гр.Благоевград, бул. „С.“ №, представлявано от изпълнителния директор М. сумата от 2017, 17 лв. /две хиляди и седемнадесет лева и седемнадесет стотинки/, представляваща сторени разноски съразмерно на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА „М.“ АД, ЕИК, със седалище и адрес на управление гр.Благоевград, бул. „С.“ №, представлявано от изпълнителния директор М. да заплати на Община Благоевград, ЕИК 000024695, с административен адрес гр.Благоевград, пл. „Георги Измирлиев- Македончето“ №1, представлявана от кмета М. сумата от 1798, 61 лв. /хиляда седемстотин деветдесет и осем лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща сторени разноски съразмерно на отхвърлената маст от исковете.

На основание чл.259, ал.1 от ГПК, Решението може да се обжалва от страните с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните чрез Районен съд Благоевград пред Благоевградския окръжен съд.

На основание чл.7, ал.2 от ГПК копие от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________