Решение № 79 от 22.5.2009 г. на Районен съд - Провадия по дело № 250/2008 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 45 във връзка с чл. 52 от ЗЗД от Д.И.П., с ЕГН: ••••••••••, •••, срещу Община Провадия, с адрес на управление: гр. Провадия, Варненска област, ул. “Дунав” № 39, представлявана от кмета Георги Стоянов Янев, за заплащане на сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца в резултат от: неизпълнението на влязлото в сила съдебно решение по гр. д. № 291/2003 г. по описа на ПРС – в частта относно разноските, в периода 23.11.2007 г. – 29.08.2008 г.; неизпълнението на добил окончателност акт на държавен съдебен изпълнител за определяне на дължими разноски по воденето на изп. дело № 121/2007 г. по описа на СИС при ПРС, от страна на ответното учреждение, в периода 08.04.2008 г. – 29.08.2008 г., а именно – негативни емоционални изживявания( чувство на несигурност относно успешното удовлетворяване на паричните му вземания и производните нему: накърнено доверие в Общинската администрация, чувство на тъга и мъка ). В съдържанието на учредилата производството искова молба г – н П. твърди следното: между страните е възникнал гражданскоправен спор за принадлежност на собственическо право върху недвижим имот; същият е разрешен с добило окончателност на 19.09.2007 г. съдебно решение по гр. д. № 291/2003 г. по описа на ПРС; въз основа на цитирания съдебен акт, на 15.10.2007 г. ищецът се е снабдил с изпълнителен лист срещу ответното учреждение – за събиране на сумата от 843, 60 лв.; изпълнителният лист е предявен на 23.11.2007 г. в оригинал на Община Провадия, която от своя страна – с писмо изх. № РД 9400 – 1851/1/11.12.2007 г., известила г – н П., че ще му изплати дължимото, след като се приеме бюджетът й за 2008 г. Ответното учреждение дължи на ищеца и друга парична сума – в размер на 295 лв., съставляваща равностойността на понесените от последния разноски по воденето на изп. дело № 121/2007 г. по описа на СИС при ПРС( съобразно удостоверение, издадено от държавен съдебен изпълнител Анна Новакова ). Г – н П. ••• за изплащането й с молба вх. № РД – 9400 – 434/08.04.2008 г., на която до момента на учредяване на настоящото производство не е получил отговор. Бюджетът на ответното учреждение бил приет през месец март, 2008 г., а и по същото време ищецът се оказал финансово затруднен, поради което – с молба вх. № РД 9400 – 729/12.06.2008 г. отново поискал удовлетворение на вземанията си. Отговор на нея не получил. Междувременно с влязло в сила Решение № 96/18.06.2008 г. Община Провадия била осъдена да заплати на г – н П. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 52 лв., което му било своевременно изплатено. Така ищецът добил убеденост, че ответното учреждение разполага с целеви кредит по бюджета, но въпреки това няма никакво намерение да погаси по – старите си дългове. А за това той настоявал и с последващи молби – от 23.07.2008 г. и 14.08.2008 г. На никоя от тях не му бил даден отговор. В резултат г – н П. “наистина се безпокои за парите си”, още повече знаейки, че “няма никакви шансове по закон” да ги събере по принудителен ред от Община Провадия. Това го прави “изключително нещастен”, “мъчно” му е, че няма пари в момент, в който му трябват, задълбочава се недоверието му в Общинската администрация. Убеден в незаконосъобразността на ответниковото бездействие, ищецът претендира обезетение за претърпените като негово следствие неимуществени вреди. Община Провадия, макар и извън срока по чл. 131 от ГПК, е изразила писмено становище за неоснователност на иска поради недоказаност на всеки от елементите от фактическия състав на деликтната отговорност. Учреждението е признало, че дължи на ищеца сума в размер на 843, 60 лв. на твърдяното от него основание и е представило доказателства, че г – н П. е поканен за получаването й. Съдът, като прецени достоверността на наведените от страните твърдения в доказателствения контекст на делото, приема следните установености относно фактите, значими за решаването на спора: Касателно претендираното вземане в размер на 843, 60 лв.: На 15.10.2007 г., въз основа на влязлото в сила решение по гр. д. № 291/2003 г. по описа на ПРС, същият съд е издал на ищеца изпълнителен лист срещу Община Провадия за събиране на сумата от 843, 60 лева, представляваща равностойността на разноските му по воденето на въпросното дело пред всички инстанции(л. 13 от делото). С молба от 22.11.2007 г., входирана при ответното учреждение под № РД 9400 – 1 851 / 23. 1 1.2007 г.( л. 12 от делото ), г – н П. е предявил на длъжника си горецитирания изпълнителен лист – в оригинал, канейки го да плати. С писмо изх. № РД 9400 – 1851/1/11.12.2007 г.( л. 10 от делото ) Община Провадия е съобщила на ищеца, какво гласи разпоредбата на чл. 399, ал. 1 от ГПК(1952 г.), и е уверила същия, че ще изпълни задължението си по предявения изпълнителен лист “след провеждане на описаните процедури”. Г – н П. е получил и възприел изпратения му отговор в смисъл, че ще получи плащане, “след като се приеме новият бюджет” на ответното учреждение. За последното настоящият състав съди от съдържанието на исковата молба. След като се осведомил, че бюджетът на Община Провадия “се е гледал” през месец март, 2008 г., с молба вх. № РД 9400 – 729/12.06.2008 г. по описа на ответното учреждение( л. 18 от делото ) ищецът отново го поканил за изплащане на сумата от 843, 60 лв. – присъдени му разноски по гр. д. № 291/2003 г. по описа на ПРС. Обяснил, че е безработен и болен и че парите му трябват, за да плати държавните такси по други дела, които е завел срещу същата община. С Решение № 96/18.06.2008 г., постановено по гр. д. № 544/2007 г. по описа на ПРС и влязло в законна сила на 10.07.2008 г., Община Провадия е осъдена да заплати на ищеца с умата от 50 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, търпени от него в периода 16.10.2007 г. – 12.11.2007 г. и причинени му в резултат от бездействието на ответното учреждение за привеждане в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение по гр. д. № 291/2003 г. по описа на ПРС – в частта относно разноските, а именно – негативно емоционално изживяване, проявено като състояние на неувереност в успешното реализиране на съдебно признато право, на основание чл. 45 във връзка с чл. 52 от ЗЗД. Обезщетението, присъдено на г – н П. •••44/2007 г. по описа на ПРС, е цялостно изплатено в периода 23.07. – 31.07.2008 г.( този факт съдът установява въз основа на представената покана изх. № РД 9400 – 912/1/21.07.2008 г. по описа на Община Провадия и признанието на ищеца за своевременното удовлетворяване на въпросното вземане ). Именно с оглед изплащането му, г – н П. добил увереност, че ответното учреждение разполага с необходимия целеви кредит по бюджета за 2008 г. за погасяване и на по – рано възникналите задължения към него и настоял за това с молби: вх. № РД 9400 – 912/2/23.07.2008 г.( л. 17 от делото ) и вх. № РД 9400 – 1101/14.08.2008 г. (л. 11 от делото). В хода на настоящото производство – на 26.11.2008 г., Община Провадия е отправила до ищеца писмена покана за оказване на съдействие по изпълнението на задължението й по изпълнителния лист от 15.10.2007 г. Същата е получена от адресата на 12.12.2008 г., когато му е връчен препис от писмения отговор на ответното учреждение. Касателно претендираното вземане в размер на 295 лв.: С молба от 02.04.2008 г., депозирана по изп. дело № 121/2007 г. по описа на държавен съдебен изпълнител при ПРС( л. 40 от делото ), в качеството на взискател г – н П. е поискал, да му бъдат признати и събрани от длъжника – Община Провадия, разноските по принудителното изпълнение – в размер на 295 лв. По тази молба, на 03.04.2008 г., съдебният изпълнител е разпоредил, да се уведоми молителя, че на основание чл. 519 от ГПК не се допуска изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения. С молба от 04.04.2008 г., депозирана по изп. дело № 121/2007 г. по описа на държавен съдебен изпълнител при ПРС( л. 39 от делото ), ищецът е поискал да му бъде издадено удостоверение за признатите му разноски по принудителното изпълнение. Удостоверение изх. № 121/07/07.04.2008 г.( л. 15 от делото ) е издадено от държавен съдебен изпълнител А. Новакова в уверение на това, че Община Провадия дължи на Д.И.П. сума в размер на 295 лв., представляваща равностойността на признатите му разноски по изп. д. № 121/2007 г. С молба вх. № РД 9400 – 434/08.04.2008 г.( л. 14 от делото ) ищецът е предявил на Община Провадия горецитираното удостоверение – в оригинал, с покана да му бъде изплатена сумата от 295 лв. Молби с идентично съдържание г – н П. е отправял към ответното учреждение и на 12.06.2008 г., 23.07.2008 г. и 14.08.2008 г.( л. 11, 17 и 18 от делото ). Съдът приема, че до датата на предявяване на разглежданата искова претенция (29.08.2008 г.), а и до приключване на устните състезания по делото Община Провадия не е предприела действия по удовлетворение на ищцовата молба вх. № РД 9400 – 434/08.04.2008 г. и не е известила кредитора си, че възнамерява да предприеме такива. При така възприетата фактическа обстановка, като прецени основателността на поддържаните от страните доводи съобразно казуистично приложимите законови разпоредби, съдът формулира следните правни изводи по съществото на спора: Относно правната квалификация на предявения иск и родовата му подсъдност: Бездействието, сочено като основание за ангажиране отговорността на ответното учреждение, не съставлява мълчалив отказ за издаване на индивидуален административен акт, а и въобще акт на административна дейност. То се твърди проявено в производство по изпълнение на парични вземания срещу общини, част от граждански съдебен процес, отношенията по който се регулират от ГПК. Затова и отговорността за репариране на евентуални произтекли от него вреди се регламентира от ЗЗД, а не на ЗОДОВ( така е издържано Определение № 794/24.01.2007 г. на ВАС по адм. д. № 10520/2006 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова ). Исковата претенция на г – н П. е основана на разпоредбата на чл. 45 във връзка с чл. 52 от ЗЗД. Уважаването й предпоставя доказване, че във връзка на непосредствена причинност с твърдяното противоправно бездействие на Община Провадия, в качеството й на гражданскоправен субект, ищецът е претърпял претендираните неимуществени вреди. Времето, през което Д.И.П. твърди да е изжявявал негативни емоции, е: във връзка с неизпълнението на влязлото в сила съдебно решение по гр. д. № 291/2003 г. по описа на ПРС – в частта относно разноските – от 23.11.2007 г. до 29.08.2008 г.; във връзка с неизпълнението на добил окончателност акт на държавен съдебен изпълнител за определяне на дължими разноски по воденето на изп. дело № 121/2007 г. по описа на СИС при ПРС – от 08.04.2008 г. до 29.08.2008 г. За да е налице деликт при бездействие, е необходимо вредоносното поведение да нарушава конкретно правно задължение( Ангел Калайджиев, “Облигационно право. Обща част”, четвърто издание, “Сиби” 2007 г., стр. 393 ). Относно периода от 23.11.2007 г. до 01.03.2008 г.( при действието на ГПК, 1952 г. ): Съобразно разпоредбата на чл. 399, ал. 2 от ГПК( 1952 г. ), действена във времето от 23.11.2007 г. до 01.03.2008 г., паричните вземания срещу общините се изплащат от предвидения за това кредит по бюджета им. За тази цел изпълнителният лист се предявява на финансовия орган на съответното учреждение. Ако няма кредит, същото трябва да направи потребното, за да се предвиди такъв най – късно в следващия бюджет. Установено в предходното изложение беше, че ищецът е предявил на Община Провадия издадения му по гр. д. № 291/2003 г. по описа на ПРС изпълнителен лист за сумата от 843, 60 лв. на 23.11.2007 г.( с молба вх. № РД 9400 – 1 851 / 23. 1 1.2007 г. ). Предявяването е надлежно извършено: молбата е адресирана до кмета на ответното учреждение, който съобразно чл. 44, ал. 1, т. 5 от ЗМСМА организира изпълнението на общинския бюджет. Изпълнителният лист е приложен в оригинал. На 11.12.2007 г. ответното учреждение е предприело действията, предписани му от разпоредбата на чл. 399, ал. 2 от ГПК – известило е г – н П., че ще изплати сумата от 843, 60 лв. след провеждане на процедурата по чл. 399, ал. 2, изр. последно, т. е. след като предвиди целеви кредит по бюджета си за 2008 г. Съдът приема, че кредиторът е своевременно осведомен по въпросите, кога и как ще получи изпълнение – писмо изх. № РД 9400 – 1851/1/11.12.2007 г. по описа на Община Провадия е изпратено 17 дни след предявяването на процесния изпълнителен лист, при извършване на което ищецът не е определил срок, в който очаква действия по удовлетворяване на вземането. В исковата си молба г – н П. ••• е приет през месец март, 2008 г. Ответното учреждение не оспорва този факт. Съобразно гореизложеното съдът приема, че в периода 23.11.2007 г. – 01.03.2008 г. Община Провадия не е бездействала в нарушение на чл. 399, ал. 2 от ГПК( 1952 г. ) касателно задължението си по изпълнителен лист от 15.10.2007 г., издаден по гр. д. № 291/2003 г. по описа на ПРС. В горепосочения срок ищецът и не е търпял претендираните неимуществени вреди – той не е имал основание да изпитва несигурност по отношение на възможността да получи плащането, тъга, мъка и прочие, а ако се е вълнувал от подобни чувства, то те не са във връзка на непосредствена причинност с ответниковото поведение. За периода 23.11.2007 г. – 01.03.2008 г. разглежданият иск не е доказан по основание и следва да бъде отхвърлен. Относно периода от 01.03.2008 г. до 29.08.2008 г.( при действието на ГПК, 2007 г. ): От 01.03.2008 г. е в сила Граждански процесуален кодекс, чийто чл. 520 гласи: Не се допуска изпълнение върху средствата по банковите сметки на общините и другите бюджетно субсидирани заведения, постъпили като субсидия от републиканския бюджет. Изпълнението на парични вземания върху друго имущество – частна собственост на длъжниците по ал. 1, се извършва по правилата на Част пета, Дял втори от кодекса. Касателно вземането в размер на 843, 60 лв.: Съобразно § 2, ал. 14 от ГПК( 2007 г. ), във всички непосочени изрично случаи производствата, образувани по молби, постъпили до 1 март 2008 г., се разглеждат по реда на отменения Граждански процесуален кодекс. Такава е и ищцовата молба вх. № РД 9400 – 1 851 / 23. 1 1.2007 г. по описа на Община Провадия, поставила в действие производство по реда на чл. 399, ал. 2 от ГПК( 1952 г. ). След месец март, 2008 г., когато Общинският съвет е приел бюджет на ответното учреждение за посочената година, то е следвало да извърши плащане в размер на 843, 60 лв. по надлежно предявения му от Д.И.П. изпълнителен лист, издаден на 15.10.2007 г. по гр. д. № 291/2003 г. по описа на ПРС. Ищецът е настоявал за това с молби вх. № РД 9400 – 729/12.06.2008 г., вх. № РД 9400 – 912/2/23.07.2008 г. и вх. № РД 9400 – 1101/14.08.2008 г. Поканен е от Община Провадия да съдейства по изпълнението на процесното задължение на 12.12.2008 г. При тези установености съдът приема, че в периода от края на месец март, 2008 г. до 29.08.2008 г. (датата на предявяване на иска) ответното учреждение е бездействало неоправдано в нарушение на чл. 399, ал. 2 от ГПК( 1952 г. ). В същото време( от края на месец март, 2008 г. до 29.08.2008 г. ) ищецът твърди, че е бил в състояние на несигурност по отношение на възможността да получи плащането по изпълнителния лист, издаден на 15.10.2007 г. по гр. д. № 291/2003 г. по описа на ПРС, защото “реално нямал никакви шансове по закон да задължи Община Провадия” да му брои сумата от 843, 60 лв. Останалите негативни емоционални изживявания, за които се претендира обезвреда, се твърдят производни на тази несигурност. Тя обаче не е причинена от поведението на ответното учреждение, а от бездействието на самия г – н П., който не е положил добра грижа за воденето на собствените си дела – не е узнал възможността да инициира принудително изпълнение срещу Община Провадия, налична още към 01.03.2008 г. Т. е. несигурността, че съдебно признатото му вземане ще бъде успешно удовлетворено, се дължи единствено на правната му неосведоменост. Липсата на причинна връзка между ответниковото противоправно бездействие и търпяните от ищеца негативни емоционални изживявания обуславя неоснователност на разглеждания иск за обезвреда от неизпълнението на влязлото в сила съдебно решение по гр. д. № 291/2003 г. по описа на ПРС – в частта относно разноските, в периода 01.03.2008 г. – 29.08.2008 г. Касателно вземането в размер на 295 лв.: То е предявено на Община Провадия с молба вх. № РД 9400 – 434/08.04.2008 г. До датата на завеждане на делото( 29.08.2008 г. ), а и до приключване на устните състезания пред първата съдебна инстанция ответното учреждение не е предприело действия по удовлетворяването й и не е известила кредитора си, че възнамерява да предприеме такива. Подобни действия обаче, след отмяната на чл. 399, ал. 2 от ГПК( 1952 г. ), не му предписва никоя действаща законова разпоредба. Затова и бездействието му не влече деликтна отоговорност. Неизпълнението на добилия окончателност акт на държавен съдебен изпълнител за определяне на дължими разноски по воденето на изп. дело № 121/2007 г. по описа на СИС при ПРС от страна на Община Провадия в периода 08.04.2008 г. – 29.08.2008 г. не съставлява деликт. На ищеца не се следва обезщетение, дори в резултат да е търпял негативни емоционални изживявания. А той не е: както вече беше отбелязано, несигурността, че въпросното му вземане ще бъде успешно удовлетворено, се дължи единствено на правната му неосведоменост. С оглед на гореизложените съображения съдът намира предявения иск за неоснователен и като такъв, следва да го отхвърли. Мотивиран от гореизложените съображения, съдът