Решение № 188 от 13.5.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 854/2024 г.

Производството е по реда на глава ХХІ НПК. С присъда от 13.03.2024 г., постановена по н.о.х.д. № 295/22 г. по описа на Софийския окръжен съд, Наказателно отделение, 7 състав, съдът е признал подсъдимия С. Б. Н. за виновен в това, че на 25.04.2017г. в с. •••, общ. •••, обл. Софийска, ул. „38-ма“, пред магазин „ЛаМ.ите“, около 21, 00 часа умишлено е умъртвил И. К. Ц. от с. •••, общ. •••, обл. Софийска чрез нанасяне на удар с нож в лявата половина на гърба /под долния ръб на лопатката/, причинил едно прободно порезно нараняване /с дължина на раневия канал около 13 см./, като деянието е извършено предумишлено, престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 9, вр.чл. 115 от НК и му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 17 /седемнадесет/ години при първоначален „строг“ режим на изтърпяване. Зачел е времето през което подсъдимият С. Б. Н. е бил задържан по досъдебното производство с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 26.04.2017г. до 23.12.2017г., както и с мярка за неотклонение „домашен арест“ от 23.12.2017г. до 03.04.2018г. На основание чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД е осъдил подс. Н. да заплати на гражданските ищци, както следва: на Ц. К. Ц. - сумата в размер на 120 000 /сто и двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от престъплението, ведно със законната лихва, считано от 25.04.2017г. до окончателното плащане на всички суми; на М. К. Ц. - сумата в размер на 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от престъплението, ведно със законната лихва от 25.04.2017г. до окончателното плащане на всички суми и на А. К. А. - сумата в размер на 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от престъплението, ведно със законната лихва от 25.04.2017г. до окончателното й плащане. Отхвърлил е предявените граждански искове до пълния им предявен размер. На основание чл. 53, ал. 1, б. „а“, предл. второ от НК съдът е отнел в полза на Държавата средството, послужило за извършване на престъплението - 1 бр. нож и 1 бр. кания. Произнесъл се е по останалите веществени доказателства и е осъдил подс. Н. да заплати направените по делото разноски, както и държавна такса върху уважената част от гражданските искове и разноските за повереник, сторени от Ц. К. Ц.. Недоволен от присъдата е останал подсъдимият, който чрез неговия защитник е сезирал въззивния съд с искане за нейната проверка. С жалбата на защитника и допълнението към нея се изразява недоволство от присъдата като се твърди, че същата е неправилна и незаконосъобразна. Защитникът приема, че по делото не са събрани достатъчно доказателства за виновността на подсъдимия. Критикува се подходът на първоинстанционния съд да кредитира с доверие единствено доказателства, подкрепящи обвинението, пренебрегвайки тяхната противоречивост и неубедителност. Сочи, че съдът е възприел за доказани факти, които не почиват на събрания по делото доказателствен материал. Пренебрегнал е други, които убедително сочат, че именно подсъдимият е бил нападнат от пострадалия, който му е нанесъл удари. Счита, че е останало неизяснено по какви причини съдът не е провел разпит на И. Б. в качеството й на свидетел, а вместо това е счел делото за изяснено и е приключил съдебното следствие. Позовавайки се изготвената по делото СМЕ на труп, оспорва субективната съставомерност на деянието, като сочи, че мястото и механизмът на удара не обосновават извод за умишлено причиняване на смърт. Оспорва наличието на квалифициращото обстоятелство, тъй като от доказателствата по делото не се установява деянието да е извършено предумишлено. Приема, че се касае за деяние, осъществено при условията на неизбежна отбрана или при превишаване на нейните предели. Алтернативно счита, че се касае са непредпазливо причиняване на смърт, вследствие на умишлено причинена телесна повреда. Обосновава тази теза с невъзможността заключенията на изготвените по делото експертизи да установят механизма на увреждането и неговия характер. Отправя искане за оправдаване на подс. Н. по повдигнатото му обвинение на основание чл. 12, ал. 1 от НК, евентуално за признаването му за виновен и осъждането му за извършено престъпление по чл. 119, вр. чл. 12, ал. 2 от НК, с налагане на справедливо наказание. Отправя искане за провеждане на повторен разпит на св. А. Н. и св. Р. М.; за допускане до разпит в качеството на свидетел на И. Г. и допускане на комплексна съдебно медицинска и трасологична експертиза, която да отговори на поставените от защитата в допълнението към жалбата въпроси. Постъпило е допълнение към жалбата, изготвено от подс. Н., в което акцентира върху наличните противоречия в доказателствения материал, които според него са останали неразрешени. Приема доказателствения прочит на съда за превратен. Обръща внимание на факта, че част от свидетелите, чиито показания са били кредитирани, са в близки отношения със семейството на пострадалия, което не е било отчетено при обсъждането на показанията им. Критикува липсата на обсъждане на дадените от него обяснения, както и на показанията на свидетелите, подкрепящи версията му за извършено спрямо него нападение от страна на пострадалия. Не приема заключенията на изготвените по делото СМЕ, поради съдържащите се в тях грешки и непълноти. Отправя критики към съда за липса на безпристрастност, както и такива към поверениците на частните обвинители и граждански ищци. Излага подробни съображения в подкрепа на това. Отправя и упрек за липса на обективност, справедливост и проява на дискриминация от страна на съда. В проведеното по реда на чл. 327 НПК закрито съдебно заседание, съдът е преценил, че ще се произнесе по направените доказателствени искания в о.с.з. В проведените открити съдебни заседания, по искане на защитата и по свой почин съдът, е приел, че за разкриване на обективната истина е необходим разпитът на лицата Б. А. А., И. Б., Х. О. А., О. Х. А., Б. С. Н., Д. Н. Б. и С. М. М., на гражданските ищци: М. К. Ц., А. К. Ц. и Ц. К. Ц.. Същевременно въззивният съд намери, че не следва да бъде провеждан допълнителен разпит на свидетелите А.-К. Н. и Р. М., тъй като те са били разпитвани подробно пред първоинстанционния съд, показанията им, дадени на предсъдебната фаза са били приобщени по коректния процесуален ред, а страните са разполагали с възможност да им задават въпроси. Пред въззивния съд бе проведен разпит на вещите лица, изготвили комплексна съдебно-медицинска и трасологична експертиза, /том 5 от ДП на лист 77-84/ - В. В. Т. и Д. Й. Ц., след което е допуснал изготвянето на комплексна съдебно-медицинска и трасологична експертиза, като е назначил за вещо лице д-р Д. Н., приети са писмени доказателства, относими към личността на подс. Н.. Искането на защитата за допускане на съдебно- метрологична експертиза съдът намери за неоснователно и ненужно за разкриване на обективната истина по делото, доколкото счете, че са налични достатъчно данни за изясняване на разС.ията в населеното място, където се е случило инкриминираното деяние. Поради невъзможност за провеждане на разпит на ЧО Ц. Ценова и след извършване на такъв на частните обвинители М. Ц. и А. Ц., настоящият въззивен състав заличи ЧО Ц. Ц. в качеството й на свидетел. В хода на съдебните прения пред САС, защитникът на подсъдимия - адвокат К., поддържа жалбата. Приема за установено, че пострадалият е бил в тежка степен на алкохолно опиване и именно той е търсел саморазправа с подсъдимия, започнал е свадата с него и го е нападнал. Приема, че подсъдимият не е оказвал натиск на свидетелката А. – К. Н.. Обосновава тези си изводи с разпитаните пред въззивния съд свидетели – Б. А., О. О. и Х. А.. Приема, че от показанията на св. С. Г. (отново разпитана за първи път пред въззивния съд) е установено емоционалното съС.ие на подсъдимият Н. след деянието, който е бил притеснен и не е знаел дали И. Ц. е жив и дали е пострадал, а след като е разбрал, че е починал е отишъл да се предаде на органите на МВР. Касае се според защитата за случайна среща между пострадалия и подсъдимия, когато алкохолното опиване и агресивното поведение на Ц., е станало причина за спречкване и размяна на удари с подсъдимия Н.. Аргументира тезата си с характеристичните данни, събрани за подсъдимия, който е студент в Англия, не употребява алкохол, не пуши, не е осъждан, грижи се за семейството си и спортува. Приема, че в случая не се касае за предумишлено убийство, тъй като от свадата между подсъдимия и пострадалия до инцидента е изминало кратко време, през което не е имал време да обмисли и да извърши престъплението. Именно поради това и не е направил опит да го прикрие или да се укрие. Счита, че се касае за деяние извършено при условията на неизбежна отбрана, което изключва обществената му опасност. Алтернативно предлага на съда да обсъди възможността да се касае за престъпление по чл. 119 от НК или по чл. 124, ал. 1 от НК. Отправя искане за преквалифициране на деянието в по-леко по вид престъпление и определяне на справедливо наказание. Защитникът на подс. С. Н. – адв. С. отправя искане да признаване на подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 9, вр. чл. 115 от НК. Предлага собствена версия на случилото, като обосновава идентичен с развития от адв. К. сценарий за осъществено нападение от страна на пострадалия Ц. спрямо подсъдимия, при развитието на който и възникналото спречкване между двамата, подс. Н. внезапно забелязал кръв по носения от него нож. Прима за неправилен извода на първоинстанционния съд за наличие на предумисъл у подсъдимия, тъй като С. Н. не е целял да намери И. Ц., а се е насочил към дома на майката на Л. Н., за да могат двамата да изяснят отношенията си като семейство. Не е налице предумишлено деяние, тъй като решението за деянието не е било взето в сравнително спокойно съС.ие, по предварително решение, след обсъждане на мотивите за и против осъществяването му. Според защитата се установява, че между първата и втората среща между подсъдимия и пострадалия е изминал период от около 20-25 минути, който е изключително кратък, за да може да се счита, че Н. е бил в спокойно съС.ие, обмислил е мотивите за и против осъществяването на престъплението и е взел предварителното решение за това. Счита, че деянието е извършено при условията на неизбежна отбрана, тъй като именно И. Ц. е бил този, който е инициирал конфликта, който е прераснал във физическа саморазправа, в хода но която отново той е нанесъл удари на Н.. Последният от своя страна се е опитвал да избегне тези удари, а след като е установил кръвта по ножа, се е отдръпнал. Алтернативно, приема, че деянието е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана и тъй като подс. Н. е изпитвал страх от И. Ц. поради алкохолното му повлияване и обичайно агресивното му поведение, приема, че деянието е извършено при превишаване пределите на неизбежна отбрана, при наличието на уплаха по смисъла на чл. 12, ал. 4 от НК или чл. 119 НК. Приема още, че определеното от първоинстанционния съд наказание е явно несправедливо, като същото следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, тъй като са налице многобройни такива - добрите характеристични данни за подс. С. Н., обстоятелството, че същият е неосъждан, семеен е, баща на две деца, за които и към момента полага грижи, по отношение на него липсват данни за други незавършени наказателни производства, продължава образованието си, касае се за позитивна и неконфликтна личност, чието процесуално поведение от началото на производството до настоящия момент определя като безупречно. Всичко това, както и изминалия период от време от датата на деянието обуславят основание за определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК. В заключение взима отношение и по основателността и размера на гражданските искове. На първо място приема, че същите следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, доколкото се касае за деяние, осъществено при условията на неизбежна отбрана, което не е общественоопасно. Алтернативно отправя искане за драстичното намаляване на отмерения от първия съд размер. В дадените пред САС обяснения подсъдимият твърди, че след първоначално възникналия конфликт с пострадалия И. Ц. пред дома му, е влязъл в къщата си, преоблякъл се е и е тръгнал към дома на майката на съпругата си, когато случайно е установил в джоба на якето си нож. След като провел кратък разговор със съпругата си пред къщата на родителите й, тръгнал да се прибира, минал покрай магазин „ЛаМ.ите“, където забелязал И. Ц.. Опитал се да го избегне, но не успял. Между двамата възникнало спречкване, което прераснало във физическа саморазправа, в хода на която Ц. му нанесъл удари. Инстинктивно и за да респектира пострадалия, подс. Н. извадил ножа, който намерил в якето си, и му го показал. Независимо от това, Ц. не преустановил физическата агресия и докато двамата се боричкали, Ц. залитнал, двамата паднали на земята, а след като Н. се изправил, установил, че по ножа му има кръв. Изхвърлил го и избягал, а по-късно същата нощ, се предал на органите на МВР. В личната си позиция подсъдимият заявява, че не е искал настъпването на случилото се, бил нападнат от Ц.. Моли за свобода. С речта си в хода на съдебните прения пред въззивния съд прокурорът поддържа позиция за липсата на основания за отмяна или изменение на присъдата. Повереникът на частния обвинител Ц. Ц. - адвокат К. не намира основание за отмяна или изменение на първоинстанционния съдебен акт. Счита изводите на състава на СОС за законосъобразни. Приема, че същите са останали неразколебани и от приобщените в хода на въззивното съдебно следствие доказателства. Отправя искане за присъждане на направените от ЧО Ц. Ц. разноски, за които представя списък и доказателства за тяхното плащане. Повереникът на частния обвинител А. А. - адвокат К. отправя искане за оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на присъдата. Сочи, че и във въззивното производство не са били събрани доказателства в подкрепа на развитата от защитата и подсъдимия теза за извършване на деянието при условията на неизбежна отбрана. Повереникът на ЧО М. Ц. – адв. Ю. и частните обвинители не се възползват от правото си да участват в устните прения пред въззивния съд. В предоставената му последна дума подс. С. Н. отправя благодарност към отделни състави на съда, защитниците си, към семейството си и в частност към баща му и на Господ. След като прецени изложените в жалбите доводи и становищата на страните и провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, Софийският апелативен съд намери за установено следното: За да приеме за изяснена фактологията СОС се е основал на събраните гласни, писмени, веществени доказателствени средства и доказателства и на способите за събиране и проверка на доказателствения материал, които е обсъдил при излагане на виждането си кой факт и въз основа на какво приема за установен. Съдът е обосновал ясно становището си защо и кои конкретно части от обясненията на подсъдимия не кредитира. Изследвал е противоречията в поднесения от С. Н. разказ и е мотивирал недвусмислено волята си да отхвърли твърденията му за това, че не се касае за умишлено причиняване на смърт. Отговорено е изчерпателно и на всички наведени от защитата доводи, отнесени до доказателствата, фактите и правото. Неоснователно е оплакването, наведено във въззивната жалба, че съдът не бил обсъдил противоречията в доказателствения материал. Видно от мотивите тези данни са коментирани, но съдът е аргументирал доказателственото си решение да приеме, че увреждането не е било причинено по начина, заявен от подсъдимия. В обобщение на изнесеното дотук се налага извод, че СОС не е допуснал заявените с въззивната жалба на защитника на подс. С. Н. и с неговата собствена нарушения на процесуалните правила. Съдебният акт е подробно мотивиран и отговаря напълно на изискванията за съдържанието му, формулирани в разпоредбата на чл. 305, ал. 2 НПК. Видно е, че съдът е анализирал събраните и проверени от него доказателствени материали, както следва: гласни доказателствени средства - обясненията на подсъдимия С. Б. Н.; показанията на свидетелите Н. Ф. Д., вкл. и приобщените на основание чл. 281, ал. 5, вр., ал. 1, т. 2 НПК - л. 82 от д.п. – том 4 в цялост), Л. Й. Т., вкл. и приобщените на основание чл. 281, ал. 4, вр., ал. 1, т. 2 от НПК - л. 100-103 от д.п. - том 4 в цялост), Г. Т. Т. (л. 143-144 от съд. д., вкл. и приобщените на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК - л. 104-106 от д.п. - том 4 в цялост), К. Т. П., вкл. и приобщените на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК - л. 59-60 от ДП - том 4 в цялост), М. К. Ц.; А. С. К.; А.-К. О. Н., вкл. и приобщените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК - л. 72-73 от д.п. - том 4 в цялост), Л. С. Н. вкл. и приобщените на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК - л. 54-56 от д.п. - том 4 в цялост; П. П. Е. вкл. и приобщените на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК - л. 68 от д.п. - том 4 в цялост; Л. Г. Е.; Г. К. Ш. вкл. и приобщените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК - л. 69-71 от д.п. - том 4 в цялост; В. И. Н. вкл. и приобщените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК - л. 79 от д.п. - том 4 частично; Р. Е. М., вкл. и приобщените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК - л. 94 от д.п. - том 4 в цялост; С. А. И., вкл. и приобщените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК - л. 94 от д.п. - том 4 в цялост; М. Ц. М.; З. С.; С. Н.; П. Р. Г., вкл. и приобщените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК; Г. Б. Г., вкл. и приобщените на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК - л. 30 от д.п. - том 4 в цялост; Д. Н. Б.; Б. М.; М. Г.; писмени доказателства и доказателствени средства - протокол за оглед на местопроизшествие от 25.04.2017 г. с фотоалбум към него (л. 7-15 от т. ІІІ от ДП); протокол за оглед на местопроизшествие от 26.04.2017 г. с фотоалбум към него (л. 89-98 от т. ІІІ от ДП); протокол за оглед на труп и фотоалбум (л. 103-107 от т. ІІІ от ДП); протокол за освидетелстване с писмено съгласие на лицето (л. 108 – 114 от т. ІІІ от ДП); протокол за оглед на л.а. „Пежо“ с рег. № •••••••• (л. 100-101 от т. ІІІ от ДП); протокол за оглед на веществени доказателства и фотоалбум към него (л. 116-121 от т. ІІІ от ДП); протокол за следствен експеримент с фотоалбум към него (л. 123-131 от т. ІІІ от ДП); протокол за доброволно предаване от 26.04.2017 г.; способи на доказване - заключенията на: съдебномедицинска експертиза на трупа на И. К. Ц. (т.V, л.6 от ДП); съдебнохимическа експертиза (л.9, т. V от ДП); съдебномедицинска експертиза за освидетелстване на живо лице (т. V, л. 16 от ДП); съдебнохимическа експертиза № 262/17 (т. V, л.21 - л.22 от ДП); комплексна съдебномедицинска експертиза по метода на ДНК профилирането и дактилоскопна експертиза на иззетите веществени доказателства; съдебномедицинска експертиза по метода на ДНК профилирането (т. V, л. 44 - л. 49 от ДП); комплексна съдебномедицинска и трасологична експертиза (т. V, л. 77 - л. 84 от ДП); допълнителна комплексна съдебномедицинска и трасологична експертиза (т. V, л. 93 - л. 97 от ДП); КСППЕ на подс. С. Н. (т. V, л. 54 - л. 59 от ДП); комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на св. А. - К. Н. (т. V, л. 64 - л. 68 от ДП); фоноскопна техническа експертиза (т. V, л. 104 - л. 109 от ДП); видотехническа и фоноскопна техническа експертиза (т. ІХ, л. 11 - л.16 от ДП); съдебно-медицинска и трасологична експертиза от вещото лице д-р Д. Н., допусната в хода на въззивното съдебно следствие. Въззивният съд намира, че атакуваната присъда е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателствени материали, обсъдени в мотивите на първоинстанционния съдебен акт. Пред въззивната инстанция бяха събрани допълнителни доказателства, а именно обясненията на подс. С. Н., показанията на свидетелите Б. А. А., И. Б., Х. О. А., О. Х. А., Б. С. Н., Д. Н. Б. и С. М. М., на гражданските ищци: М. К. Ц., А. К. Ц., на вещите лица, изготвили комплексна съдебно-медицинска и трасологична експертиза, /том 5 от ДП на лист 77-84/ - В. В. Т. и Д. Й. Ц. и от заключението на допуснатата пред САС комплексна съдебно-медицинска и трасологична експертиза от вещото лице д-р Д. Н.. Независимо от това обаче, пред въззивния съд не бяха установени нови факти и обстоятелства, като възприетата от първостепенния съд фактическа обстановка изцяло се споделя и от въззивната инстанция, която не намира основания за промяна във фактическите изводи на първостепенния съд, нито има основание за различна оценка на събрания по делото доказателствен материал - направените от първостепенния съд фактически констатации, както и оценката на доказателствения материал, дадени от този съд, изцяло се споделят от настоящата въззивна инстанция, която възприе следната фактическа обстановка по делото: Подсъдимият С. Б. Н. е роден на ••••••••г. в гр. •••, българин, български гражданин, с поС.ен адрес ул. „•••“ №•, с. •••, общ. •••, обл. Софийска, със средно образование, безработен, женен, неосъждан, ЕГН ••••••••••. Същият е с добри характеристични данни. Подсъдимият С. Н. и съпругата му св. Л. Н. живеели в дома на неговите родители в с. •••, общ. •••, обл. Софийска, в къща на ул. „•••“, №•. През периода 2016г. - 2017г. подс. С. Н. работил в Република Чехия, от където се върнал при семейството си в началото на месец април, 2017г. След завръщането си бил безработен, отказал да започне работа като работник в склад и бил в период на търсене на работа. Липсата на достатъчно финансови средства, както и кореспонденцията му с друга жена, за която съпругата му - св. Л. Н. узнала, станало повод на 24.04.2017г. тя да напусне семейното жилище заедно с децата им и да отиде да живее в дома на майка си - св. Г. Ш., намиращ се в с. •••, ул. „•••“ № •. В същото село, в къща на ул. „•••“, № • живеел И. К. Ц. заедно със семейството си — св. П. Г., с която бил във фактическо съжителство, и малолетните им деца. Св. П. Г. работела като продавач в магазин „ЛаМ.ите“, намиращ се на ул. „38- ма“, на кръстовище с ул. „44-та“, в началото на ромския квартал на селото. До магазина имало метален павилион, на който имало надписи „Дюнер“ и „Закуски“. Зад павилиона преминавал открит канал с вода, с оформени стръмни брегове. Когато била втора смяна и работела до късно, след приключване на работа, дядо й или И. Ц. я придружавали до дома им. И. Ц. и св. Л. Н. имали роднинска връзка – били братовчеди. На 25.04.2017г. вечерта, малко след 20, 00 ч., св. Л. Н. отишла в къщата на родителите на подс. С. Н., за да вземе дрехи на децата им. Подсъдимият С. Н. бил у дома си. Двамата се скарали и след като съпругата му излязла, той я настигнал на улицата. Започнал да я дърпа за ръката, за да я накара да се върне обратно. В този момент по улицата минавал И. Ц., който видимо бил употребил алкохол. Ц. се намесил, като се насочил към подс. С. Н. и започнал да вика срещу него. Св. Л. Н. застанала между двамата, като се опитала да издърпа назад И. Ц.. Св. В. Н. - майка на подсъдимия Н., която също излязла на улицата, хванала сина си за ръцете и успяла да го вкара в двора на къщата им. Св. Л. Н. заедно с И. К. Ц. тръгнали по улицата, след което завили по ул. „44-та“, в посока къщата на св. Г. Ш.. Подсъдимият С. Н. отново излязъл от двора на дома си и тръгнал след тях до кръстовището с улица „44-та“, където застанал и започнал да гледа в посоката, в която те се отдалечили. Малко след 20: 30 ч., още докато стоял на кръстовището, край него по улицата преминал св. Г. Г., с управлявания от него лек автомобил марка „Пежо“ с peг. № ••••••••. Св. Г. Г. видял подсъдимия и спрял, като го попитал случило ли се е нещо. Подсъдимият Н. не отговорил на въпроса му и продължил да гледа в същата посока, след което се обърнал и си тръгнал. Св. Г. Г. погледнал в посоката, в която гледал подс. С. Н. и видял фигурите на двама човека, които се отдалечавали. След като подс. С. Н. си тръгнал, св. Г. Г. продължил с автомобила си, като след кратко разС.ие настигнал отдалечаващите се хора и видял, че това са св. Л. Н. и И. Ц.. Св. Г. Г. спрял автомобила до тях, при което св. Л. Н. го помолила да закара И. Ц. до дома му. Първоначално И. Ц. отказвал, но св. Г. го убедил и той се качил в автомобила му. По пътя му разказал, че се е скарал със С. Н. защото тормозел братовчедка му. Също така му разказал, че подсъдимият Н. го напсувал и се заканил, че ще го „убие тази вечер“. Св. Г. закарал И. Ц. до дома му, където го оставил. Преди да си тръгне видял, че И. Ц. бил посрещнат на входната врата от едно от децата си, с което провел кратък разговор, след което се обърнал и тръгнал по посока към магазина, в който работела съпругата му. Св. Г. решил да се обади на св. П. Г., която му била братовчедка, за да й разкаже за скарването на подс. Н. със съпруга й и да я предупреди да излезе да посрещне последния пред магазина. Междувременно, подсъдимият С. Н. се прибрал у дома си, облякъл тъмен анцуг и черно кожено яке и взел нож, който бил с метално едностранно заострено острие, дълго 18 см., широко от 0, 7 см. в началото до 3, 3 см., с ширина на гърба 4 мм. и дръжка с дължина 12 см. и бил поставен в черен калъф - кания. След това подсъдимият тръгнал в посоката, в която се отдалечили съпругата му - св. Л. Н. и И. Ц.. Около 21, 00 ч. минал край група деца, между които св. А. - К. Н., които се били събрали на кръстовището срещу магазин „ЛаМ.ите“ и си говорели и се отдалечил в посока към дома на св. Г. Ш.. Когато пристигнал, отново видял съпругата си. Казал й да се прибере в семейното им жилище, но тя отказала, казала му да се прибира и влязла в къщата на родителите си. Подс. С. Н. се отправил към магазина, в който работела съпругата на И. Ц. - св. П. Г.. Времето било ясно, без валежи, уличното осветление вече работело и кръстовището и магазина били осветени. Св. А.-К. Н. ясно възприела подсъдимия, който носел нож в ръката си. В същото време към магазина се приближавал пострадалият И. Ц., който отивал да вземе съпругата си от работа. Двамата мъже се срещнали в близост до магазина и между тях започнал словесен конфликт, който прераснал във физически съприкосновение – започнали да се бутат и блъскат взаимно. Децата, намиращи се наблизо се изплашили и избягали. Св. А. - К. Н. влязла в магазина, за да извика св. П. Г., която в същото време разговаряла по телефона със св. Г. Г.. В същото време към кръстовището, на което се намирал магазина се приближавал св. Д. Б., който бил заедно с приятелката си – св. И. Б.. Подсъдимият и пострадалият И. Ц. продължили да се бутат и боричкат на площада до магазина. Това станало причина св. Д. Б. да каже на св. И. Б. да влезе в магазина. Подсъдимият извадил ножа, който носел от канията му, като тя паднала на земята. Той държал ножа за дръжката, в дясната си ръка, със свити около нея пръсти - в юмрук, при което острата част на ножа сочела напред между палеца и показалеца му. Докато били непосредствено един срещу друг, лице в лице, подсъдимият Н. замахнал странично, с посока на движение отдолу нагоре, с дясната си ръка към И. Ц., който се намирал с ляво рамо, изнесено по - напред от дясното и нанесъл удар на пострадалия. Ударът бил със значителна сила, при което подсъдимият Н. пробол И. Ц. с острието на ножа, в лявата половина на гърба под лопатката. Ножът бил насочен перпендикулярно на тялото на И. Ц., като острието било ориентирано почти напречно с острата част надясно и тъпата част наляво. Направлението на движението му било отляво на дясно, отзад напред и леко отдолу нагоре. Ножът преминал през гръдната мускулатура, проникнал в гръдната кухина в седмото междуребрие, като прорязал наполовина седмото ребро, пронизал левия белодробен дял в долната част на горния му лоб, преминал през хилуса зад сърцето и достигнал до хилусната част на десния белодробен дял в средния му лоб. От удара И. Ц. паднал на земята по лице, като подсъдимият С. Н. се навел над него и взел ножа, направил няколко крачки към намиращия се зад магазина канал и със силен замах го запратил по посока към водата. След което избягал от местопроизшествието. И. Ц. се обърнал по гръб, като от раната на гърба му започнала силно да изтича кръв. Св. Д. Б., преминаващ през кръстовището, бързо се приближил към него, видял че от устата му и под него изтичала кръв, обърнал го на лявата му страна, за да не се задави и започнал да вика за помощ. И. Ц. издал няколко хъркащи звука и спрял да реагира. От магазина излязла св. П. Г., като в този момент пристигнал с управлявания от него лек автомобил и св. Г. Г.. Св. А. - К. Н. също излязла от магазина, а около тях бързо се събрало множество хора, привлечени от виковете им. Св. А. - К. Н. телефонирала на спешен телефон 112, като дежурният оператор не успял да осъществи връзка със спешна помощ. Между събралите се били и св. А. К. и св. Л. Е., които помогнали на св. Г. Г. да качат в лекия му автомобил И. Ц.. След като го качили се отправили към Филиала за спешна медицинска помощ в гр. Елин Пелин, а оттам към гр. София към болница „Св. Анна“. В болничното заведение, въпреки предприетите от медиците реанимационни мероприятия, в 22, 30 ч. И. Ц. починал, което било отразено в изготвения лист за преглед на пациент в Спешно отделение (т. V, л. 3 от ДП). След подаване на сигнала за случилото се били уведомени полицейските органи като на мястото първоначално пристигнали полицейските служители от РУ - Елин Пелин при ОДМВР - София св. Л. Т., св. С. И. и св. Г. Т.. При пристигането си забелязали върху асфалта на улицата в близост до павилиона за закуски петна от кръв, а пред павилиона, върху настилката, която била от чакъл - черна кания за нож. Тримата извършили обход около магазина, като в тревните площи видели нож. Без да местят видените от тях предмети полицейските служители отцепили района, като го обезопасили с полицейска лента и изчакали пристигането на оперативните служители и разследващ полицай. На мястото бил извършен оглед на местопроизшествие за времето от 23, 18 ч. на 25.04.2017г. до 00, 40 ч. на следващия ден и бил съставен протокол и изготвен фотоалбум (том ІІІ, л.6-л.14 от ДП). При извършения оглед били установени едно петно от червеникаво - кафява течност, намиращо се на разС.ие 4, 50 м от десния край на павилиона в северна посока и второ петно от червеникаво - кафява течност на 5 м. в ляво от първото и на 8, 80 м. от павилиона, като от двете били иззети обтривки. На 5 м. от десния край на павилиона и 33 см. преди началото на асфалтовото покритие била намерена празна черна кания с дължина 30 см., която била иззета. На 35 м. от павилиона в южна посока върху земно - камениста площ в близост до преминаващия зад павилиона воден канал бил намерен и иззет нож с дължина 30 см., с дължина на острието 18 см, широчина в най - широката част на острието 4 см и дължина на дръжката 12см, с номер на металната част 201130062825.3, като острието му било зацапано с червено-кафява течност. Междувременно подс. С. Н. тръгнал в посока към гр. София и рано сутринта на 26.04.2017 г., около 5, 30 ч. пристигнал в дома на св. С. Г.. Разказал й, че бил нападнат от И. Ц. и я помолил да позвъни на роднини от с. •••, за да разбере какво се е случило. Св. Г. провела разговор с близките си и разбрала, че И. Ц. е починал. Като разбрал това подс. С. Н. се явил в приемната на 01 РУ СДВР в гр. София. На дежурния полицейски служител - св. К. П. обяснил, че предната вечер е участвал в сбиване с друго лице в с. •••, общ. •••, когото намушкал с нож. На въпроса на св. К. П. къде се намирал ножа отговорил, че е останал на мястото на сбиването. Подсъдимият Н. бил задържан. Същият ден бил освидетелстван, за което бил съставен протокол (т. ІІІ, л. 32 от ДП). При освидетелстването му не били констатирани травматични увреждания, като бил изготвен фотоалбум. Иззети били дрехите, с които бил облечен и обувките му, както и биологичен материал - нокти и поднокътен материал. С протоколи от 26.04.2017г. (л.62 - л.63, т. ІІІ от ДП) били взети образци за сравнително изследване - урина и кръв. В същото време след получаване на сигнала в дежурната част на полицията били предприети действия за установяване местонахождението на подс. С. Н.. Св. Н. Д. - полицейски служител в ОДМВР - София посетил адреса, на който живеел подсъдимият Н., както и дома на св. Г. Ш., където се намирала съпругата му - св. Л. Н., като и на двата адреса не бил установен. С протокол за доброволно предаване (т. ІІІ, л.66) св. Л. Н. предала на св. Н. Д. мобилен телефон марка Нокиа с ИМЕЙ 355183055228329 и 355183055228337 със СИМ карта на Мтел; мобилен телефон марка Нокиа с ИМЕЙ 004402134189145; СИМ карта на Виваком с № 8935903230; СИМ карта № 8942031016442754309; лична карта на С. Б. Н., като заявила, че това са ползваните от него телефони и мобилни карти. На 10.07.2017г. бил извършен оглед на предадените веществени доказателства (т. ІІІ, л.46 - л.47), при който в първия от предадените телефонни апарати била установена още една СИМ карта на Мтел, а във втория телефонен апарат била намерена СИМ карта, също на Мтел. На 26.04.2017г. бил извършен оглед на труп в Спешно отделение на УМБАЛ „Св. Анна“ в гр. София. Трупът бил по гръб, гол в горната си част, като около ноздрите и устата имало засъхнала червено - кафява материя. При обръщането му, от лявата страна на гърба била установена прободно проникваща рана на около 19 см. под лявото рамо с приблизителни размери 4, 5 см. на 2см., около която се наблюдавала незасъхнала червено - кафява материя. Блузата (с основен кафяв цвят) и тениската (с основен черен цвят) на трупа били намерени срязани през предната си част и силно напоени с червено - кафява материя. В горната задна лява част на тениската и блузата бил намерен прорез с приблизителна дължина около 4см. В долната част на трупа под краката бил намерен срязан масК.ъчен панталон и бял колан. Дрехите били иззети, както били иззети нокти и поднокътно съдържание от лява и дясна ръка. На същата дата бил извършен и оглед на лек автомобил марка „Пежо“ с peг. № ••••••••, паркиран срещу входа на Спешно отделение на УМБАЛ „Св. Анна“ гр. София. При огледа било установено, че централната предна част на задната седалка била пропита незасъхнала червено - кафява материя, от която била взета обтривка. Отново на 26.04.2017г. бил извършен оглед на трупа на И. Ц., при който по трупа не били установени травматични увреждания с изключение на едно прободно - порезно нараняване в ляво на гърба под лопатката с дължина 4 см. От лява и дясна ръка на трупа били иззети дактилоскопни отпечатъци, както и били иззети косми от различни участъци на главата и кръв, напоена на марлен тампон. От заключението на изготвената на фазата на ДП съдебномедицинска експертиза на трупа на И. К. Ц. (т.V, л.6 от ДП), приета в съдебно заседание пред първоинстанционния съд след разпит на вещото лице В. Т. се установява, че в лявата половина на гърба под долния ръб на лопатката почти напречно ориентирана е налице прободнопорезна рана с дължина 4 см. с остър десен връх и тъп и широк ляв 3 мм. Стените на раната били кръвонаседнали с ширина 1-2 мм. Раната продължавала в раневи канал през гръдната мускулатура, прониквала в гръдната кухина в седмо междуребрие, като прорязвала наполовина седмо ребро, пронизвала левия белодробен дял в долната част на горния му лоб, преминавала през хилуса, зад сърцето и завършвала в хилусната част на десния белодробен дял в средния му лоб. Дължината на раневия канал била 13 см., измерена от кожната рана до края му в десния белодробен дял. Направлението било от ляво надясно, отзад напред и леко отдолу нагоре. При външния оглед други следи, от травматични въздействия, освен описаната прободнопорезна рана не били установени. Била взета кръв от трупа и било извършено изследване (съдебнохимическа експертиза л.9, т. V от ДП) на пробата, при което било установено наличие на етилов алкохол 2, 5 ‰. Заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза сочи, че при огледа и аутопсията на трупа на И. К. Ц. били установени следните травматични увреждания: едно сляпо завършващо прободно-порезно нараняване, проникващо в гръдната кухина, пронизващо левия белодробен дял и завършващо в средния лоб на десния, наличие на кръв в гръдната кухина в количество 2500 мл., морфологични данни за остра кръвозагуба, здрави кости на черепа и скелета, 2, 50 ‰ етилов алкохол в кръвта. Вещото лице заключава, че смъртта на И. К. Ц. се дължи на остро настъпила кръвозагуба в резултат на прободнопорезното нараняване на белия дроб, като смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна. Констатираното прободнопорезно нараняване е причинено от един мушкащ удар с предмет с остър връх и режещ ръб, какъвто е и ножът, като предвид морфологията и размерите на раневия канал може да се определят приблизителните размери и форма на острието на оръжието, а именно едно остро острие с ширина не по-малка от 4, 0 см. и дължина на острието около 13 – 14 см., което острие е с тъп гръб с ширина 0, 3-0, 4 см. Локализацията на увреждането, както и направлението на раневия канал сочи, че същият не може да бъде нанесен със собствената ръка на пострадалия. В момента на настъпването на смъртта лицето се е намирало в тежка степен на алкохолно опиване, съгласно доказаната концентрация на алкохол в кръвта. СъС.ието на трупа по време на аутопсията отговаря на смърт от първо денонощие. Съгласно заключението на експерта, изготвило СМЕ за освидетелстване на живо лице (т. V, л. 16 от ДП), приета в съдебно заседание пред СОС, при прегледа на С. Б. Н., извършен на 27.04.2017 г. не са били установени травматични увреждания. На взетите проби кръв и урина от подс. С. Н. са били назначени съдебнохимически експертизи. Съгласно заключението на съдебнохимическа експертиза № А 293/17, в посочените проби не се доказва наличие на етилов алкохол или други летливи редуциращи вещества (т. V, л. 20 от ДП). От заключението на съдебнохимическа експертиза № 262/17 (т. V, л.21 - л.22 от ДП) е видно, че в пробите кръв и урина не се доказва наличие на Алкалоиди (синтетични и опиеви наркотични вещества), барбитурати, салицилати, бета блокери, фенотиазинови, бензодиазепинови и имипраминови лекарствени средства. В пробата урина било доказано наличие на метамизол (активна съставка на лекарственото средство аналгин) в количество 11, 25 мг. Пробата урина била изпробвана с имунологични тестове за наличие на морфин, тетрахидроканабиноли, амфетамин, бензодиазепинови лекарствени средства, метадон, барбитурати, кокаин, метамфетамин, фенциклидин, като били отчетени отрицателни резултати. Назначени и изготвени в хода на разследването са били комплексна съдебномедицинска експертиза по метода на ДНК профилирането и дактилоскопна експертиза на иззетите веществени доказателства. От заключението на изготвената дактилоскопна експертиза (т. V, л. 31 - л. 33 от ДП), се установява, че върху намерените и иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от 25.04.2017 г. нож и черна кания не са били проявени и открити дактилоскопни следи. От заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза по метода на ДНК профилирането (т. V, л. 44 - л. 49 от ДП) е видно, че при изследването на мъжка блуза и тениска и марлени тампони, иззети при огледа на трупа на И. Ц. с протокол за оглед от 26.04.2017 г. в УМБАЛ „Св. Анна“, вътрешната повърхност на канията в областта на контакт с режещата част на металното острие, червено-кафява материя от острието на ножа и петна от червено-кафява материя по дясна и лява обувки, иззети при освидетелстването на подс. С. Н. било установено наличие на човешка кръв. Изследваният биологичен материал - човешка кръв по мъжка блуза и тениска, нокти от лява и дясна ръка, човешка кръв по марлени тампони - всички иззети при огледа на трупа на И. Ц. по протокол за оглед от 26.04.2017г. в УМБАЛ „Св. Анна“, човешка кръв по острие на нож и обтривка от видимо чисти места от дръжката на същия нож, човешка кръв по дясна дънкова платнена обувка, означени в експертизата като обекти №№1, 2, 3, 4, 5, 6, 8а, 8б, 11 произхожда от И. К. Ц.. Изследваният биологичен материал по нокти от дясна и лява ръка, иззети от подс. С. Б. Н. и човешка кръв по хастар на заден край на лява дънкова платнена обувка (означени като обекти №№ 9, 10 и 12 в експертизата) произхожда от подс. С. Б. Н.. При изследването на обтривка с тампон от вътрешна повърхност на канията в областта на контакт с режещата част на металното острие (означена като №7а) и обтривка на тампон от канията в областта на контакт с чирените на дръжката и металното копче за закопчаване на ножа към канията (означена като обект №7б) са били визуализирани смеси на клетъчен материал, в които подчертаните алели съвпадат с алелите от ДНК профила на подс. С. Б. Н., а останалите алели не могат да се интепретират. На базата на събраните при разследването гласни и писмени доказателства, в т.ч. изготвената съдебномедицинска експертиза на труп и съдебномедицинска експертиза по метода на ДНК профилирането била назначена комплексна съдебномедицинска и трасологична експертиза (т. V, л. 77 - л. 84 от ДП), от чието заключението се установява, че характерът на нараняването, получено от И. К. Ц. е от такова естество, че обуславя настъпването на смъртта, за кратко време без прилагането на високо квалифицирана медицинска помощ, налице е медико-биологичния критерии - поС.но общо разстройство на здравето опасно за живота. Констатираното травматично увреждане е причинено от един мушкащ удар с предмет с остър връх и ръб, какъвто е и ножът, като същият е едностранно заострен, с острие с ширина не по- малка от 40 мм. и дължина на острието около 130 - 140 мм., като незаострената част /гърба на острието/ е с ширина 3-4 мм. Позициите на нападателя и на пострадалия един спрямо друг в момента на нанасяне на удара са били лице в лице. При изготвяне на експертното заключение било установено, че ножът, намерен при извършения на 25.04.2017г. оглед на местопроизшествие е със сива метална режеща част, едностранно заострен, като в задният край на режещата част има жълт метален ограничител, който в горната си част продължава на нивото на гърба на ножа, а в долната си част е издаден. Ограничителят е с дължина 10 мм и завършва непосредствено в предния край на ръкохватката на ножа, която е направена от 2 броя пластмасови чирена с жълто- черен цвят, прихванати с нитове. Ножът е с обща дължина 300 мм., като острието /работната му повърхност/ е 178 мм. Ширината на работната повърхност на ножа е с размери, вариращи по дължината му от 7мм. до 35мм. Гърбът /срещуположната страна на заострената/ на ножа е с дебелина до 4, 0 мм., а върхът на ножа е деформиран - леко изкривен на дясно, гледан от гърба към острието. Заключението сочи, че установеното по пострадалия И. К. Ц. травматично нараняване е причинено от изследвания нож, приобщен по делото като веществено доказателство, а канията, иззета при същото следствено действие е предназначена за същия нож. Назначена и извършена е била и допълнителна комплексна съдебномедицинска и трасологична експертиза (т. V, л. 93 - л. 97 от ДП). От заключението на вещите лица се установява, че при действието на прободнопорезно оръжие - предмет с остър връх и режещ ръб, каквото е и ножът, се получава рана с голяма дължина на раневия канал в дълбочина и значително по-малка рана на кожата, когато върха на острието контактува перпендикулярно на телесната повърхност. В този случай порезната компонента на нараняването е минимална, това се наблюдава при т.нар. „мушкащ удар“. При позиция лице в лице на нападателя и пострадалия, ударът е нанесен с дясната ръка на нападателя, като пострадалият е с лявото си рамо по-напред, отколкото с дясното. Нападателят е нанесъл удара с дясната си ръка, като острата част на ножа е бил в позиция, сочеща между палеца и показалеца, които са свити в захват около дръжката му. Нараняването е нанесено с удар със значителна сила, което обуславя дълбочината на раневия канал. След нанасяне на удара причинил нараняването на белия дроб, пострадалият е могъл да извършва активни действия за известен период от време - да се придвижва, да оказва съпротива, да говори, които са били с постепенно затихващ интензитет. Характерът на нараняването е от такова естество, че неминуемо настъпва смърт за кратко време, като времевия период не може да бъде конкретизиран. Доказаната концентрация на етилов алкохол в кръвта от 2, 50 ‰ сочи, че в момента на настъпването на смъртта лицето се е намирало на долната граница на тежката степен на алкохолно опиване, което обстоятелство няма отношение към генезиса на смъртта. При разпита на вещите лица пред първоинстанционния съд уточняват, че направлението на раневия канал, установено при аутопсията е пряко продължение на движението на ножа при замаха с ръката на извършителя. Посоката е отдолу-нагоре, отляво-надясно. Самата дълбочина изключва попадане на тялото върху острието на ножа и случайно намушкване, тъй като при такова случайно събитие, силата на удара не е толкова голяма. Вещите лица са изразили становище, че аутопсионната находка свидетелства по начин, вън от всякакво съмнение, за целенасочен удар с намушкващо движение на ръката. Сочат, че ако нараняването е било причинено при „сборичкване“ между подсъдимия и пострадалия, в момент, в който и двамата са били паднали на земята, то следва да се наблюдава анатомична находка, съвсем различна от констатираната при аутопсията, а именно - охлузване и кръвонасядане, каквито в случая не се наблюдават. Заключението на вещите лица, изготвили назначената на фазата на ДП КСППЕ (т. V, л. 54 - л. 59 от ДП), установява, че към момента на извършване на деянието и по време на наказателното производство, подсъдимият Н. е бил психично здрав. При него липсва наследствена обремененост с психиатрични заболявания. Не е налице зависимост към алкохол или други психоактивни вещества. По време на инкриминираното деяние при Н. липсва съС.ие, което да може да бъде приравнено към краткотрайно или продължително качествено разстройство на съзнанието по смисъла на чл. 33 от НК. Вещите лица приемат, че подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Експертизата счита, че няма данни, на чиято база да бъде прието наличието на физиологичен или патологичен афект и че по време на инкриминираното деяние подсъдимият не е бил в съС.ие на силно раздразнение. Психичното му съС.ие не се явява пречка за неговото участие във всички фази на наказателното производство и може правилно да възприема фактите по делото и да дава достоверни обяснения /в случай, че желае/. Назначена и изготвена е била комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза по отношение на св. А. - К. Н. (т. V, л. 64 - л. 68 от ДП), предвид нейната малолетна възраст към датата на извършване на престъплението, с оглед проверка на нейната способност поради възрастта си правилно да възприема и разбира фактите от действителността и да дава правилни и достоверни показания за тях. Заключението на експертите сочи, че св. А. - К. Н. е психично здрава, липсва обремененост с психиатрична патология, не е преживявала психотични съС.ия, не е налице интелектуален дефицит. Не се наблюдават качествени нарушения при протичането на възприятийните процеси и във функционирането на паметовите компоненти. Налице е психична годност за даване на свидетелски показания. Към момента на изследването е била адекватна, с интактна психика, годна правилно да отразява реалната действителност. Психичното й съС.ие не се явява пречка за нейното участие във фазите на производството и тя може да дава достоверни отговори /ако желае/ на поставените въпроси. Изготвена в хода на разследването е и съдебно фоноскопна техническа експертиза (т. V, л. 104 - л. 109 от ДП) на представения оптичен носител - компакт диск от Районен център 112 при Дирекция „Национална система 112“ на МВР с писмо от 25.10.2017г. (т. VІ, л. 85 от ДП). От заключението й се установява, че оптичният носител съдържа един брой аудиофайл с продължителност 2 минути и 57 секунди и 2 броя графични файлове, като текстът от звукозаписа на съобщението за инцидента в с. ••• на 25.04.2017 г. е снет и представен в писмен вид. В хода на разследването подс. С. Н. депозирал молба с приложен към нея видеозапис на оптичен носител - компакт диск (т. ІХ, л. 5 от ДП), в която е посочил, че същият съдържа запис на негов разговор със св. А.-К. Н.. Във връзка с така представения от подс. Н. оптичен носител - компакт диск е била назначена комплексна видотехническа и фоноскопна техническа експертиза (т. ІХ, л. 11 - л.16 от ДП). От заключението на вещото лице се установява, че същият съдържа един видеофайл с продължителност 02 минути и 20 секунди, на който се виждат две лица от женски пол, разговарящи с трето лице, което не се вижда. Текстът на проведения разговор е снет и представен в писмен вид. За установяване на разС.ията и за проверка на показанията на св. С. З. - кмет на с. •••, обл. Софийска през 2017г. бил извършен следствен експеримент, за което бил съставен протокол и фотоалбум (т. ІІІ л.53 - л.61). При извършения следствен експеримент било установено разС.ието от дома на подсъдимия С. Н. на ул. „52-ра“, №7 до магазин „ЛаМ.ите“ около 300 метра, изминато по маршрут ул. „52-ра“ до кръстовището с ул. „44- та“ и по ул. „44-та“ до кръстовището с ул. „38-ма“ за времето от 10, 43ч до 10, 48ч с нормален ход пеша. РазС.ието от магазина до дома на св. Г. Ш. на ул. „•••“, №8 било установено около 100 метра, изминато по маршрут на изток по ул. „38-ма“ до кръстовището с ул. „•••“ и по ул. „•••“ до къща на №8, изминато от 10, 50ч до 10, 52ч. С цел установяване на обективната истина по делото пред въззивната инстанция беше допуснато изготвянето на съдебно-медицинска и трасологична експертиза от вещото лице д-р Д. Н.. От заключението й се установява, че при аутопсията на жертвата – И. К. Ц., са установени следните травматични увреждания: едно сляпо прободно-порезно нараняване с кожна рана с почти напречен ход в лявата половина на гърба под долния ъгъл на лопатката с формата на равнобедрен триъгълник с основа обърната надясно с дължина около 4 мм., дължина на страната около3, 8 см и едно нацепване на епидермиса по долния ръб на раната на около 6 мм от левия край с дължина около 3 мм; раневи канал през меките тъкани на гърба в ляво, през седмо ляво междуребрие с нараняване – прерязване наполовина на седмо ребро, проникващ в гръдната кухина, преминаващ през паренхима в долния край на долния дял на левия бял дроб, през левия белодробен хилус, в тъканите зад сърцето и край в хилуса на десния бял дроб на нивото на средния му дял; с излив на кръв в гръдната кухина в количество 2500 мл; с аспирация на кръв – вдишана кръв в белите дробове. Направлението на раневия канал е от ляво надясно, леко отзад напред и съвсем леко отдолу нагоре, отчетено при изправено анатомично положение на тялото на пострадалия, с измерена дължина на раневия канал 13 см. Вещото лице уточнява, че макар да не са били направени пробите за пневмоторакс и въздушна емболия при аутопсията на трупа, белите дробове са били описани като обезвъздушени и свити към хилусите, което може да се приеме като белег освен за набиране на кръв и на набиране на въздух в гръдната кухина. При проникващо прободно-порезно нараняване в областта на гръдния кош херметичността на гръдните половини се нарушава, като проникването на въздух през „зеещата“ рана причинява колапс на белите дробове. Според експерта установеното увреждане е причинило на жертвата – И. Ц. поС.но общо разстройство на здравето, опасно за живота, а от друга страна нараняването на гръдната стена е създало съобщение между гръдната кухина и външната среда и е причинило нараняване, проникващо в гръдната кухина. Предвид това, че се касае за нараняване на бял дроб и двата белодробни хилуса, в които са разположени голям брой големи кръвоносни съдове, близо разположени до сърцето, при нараняването на които настъпва остра кръвозагуба с бърз темп на настъпване на смъртта, вещото лице приема, че дори при опит за своевременна високоспециализирана медицинска помощ, смъртният изход е неизбежен. Експертът приема, че макар да са били възможни различни взаимни положения на телата на нападателя и пострадалия, най-вероятното взаимно разположение на двамата е било лице в лице или пострадалият леко с лявата си странична част към нападателя. Касае се за един директен удар с прободно-порезно нараняване в лявата половина на гърба. Фактът, че кожната рана е без надрязване, с едно нацепване на епидермиса по долния й ръб към основата, сочи на незначително раздвижване на пострадалия или оръжието при нанасянето на нараняването и последващото изваждане на оръжието, което изключва възможен механизъм на самонараняване чрез падане на терена върху оръжието. Увреждането е причинено при най-вероятно взаимно разположение на нападателя и пострадалия лице в лице или пострадал обърнат леко ляво странично спрямо нападателя си, със замах на ръката на нападателя от дясно наляво, леко отдолу-нагоре към гърба на пострадалия. Дължината на раневия канал – 13 см. Определя значителна сила на нанесения удар, при минимално раздвижване на пострадалия, добър захват на оръжието и минимално раздвижване на държащата го ръка. Констатациите на вещото лице го мотивират да изключи възможността нараняването да е получено при сборичкване и падане на нападателя и пострадалия на земята. При прегледа на подс. С. Н. не са били установени наранявания, още по-малко кървящи, такива не са били отразени и на направените му фотоснимки при освидетелстването му. Предвид това експертизата не може да даде отговор за произхода на капката кръв по обувката на подс. Н.. Като възможности се очертават тя да е била получена при венепункцията на лявата му ръка при вземането на кръв за токсикохимично изследване на кръв. Повод за този извод експертът прави и от факта, че в областта на лявата му лакътна сгъвка на снимките при освидетелстването се забелязва левкопластна леП.. Като друго възможно обяснение вещото лице очертава капката кръв да е с произход от кървене в период предхождащ инкриминираното деяние. Във връзка с това дали е било възможно на подс. С. Н. да са били нанесени удари, следи от които обаче да не се забелязват, експертизата отговаря, че прегледът е извършен на 27.04.2017 г., което представлява около денонощие и половина след инцидента, който период е достатъчен за външна проява на травми, които при твърде ранен преглед евентуално не биха се видели. Остава, разбира се, според вещото лице възможността на подс. С. Н. да са били нанесени удари, които да не са причинили видими травматични увреждания или да са причинили такива с бърза еволюция, като оток и зачервяване, които могат да отшумят с часове. От така изложеното е видно, че апелативният съд не приема различна фактическа обстановка за обстоятелствата, при които подсъдимият е осъществил деянието, които факти обаче намират частично различна правна оценка, която е от съществено значение и ще бъдат коментирани по-долу в решението. За фактическите си изводи първоинстанционният съд е направил пълна, задълбочена и вярна преценка на доказателствените източници по делото, като е възприел установените чрез тях факти, относими към предмета на доказване. Правилно е счетено, че в основата на изводите си следва да постави показанията на свидетелите, присъствали на първоначалния конфликт между Н. и жертвата и на мястото на извършване на деянието - А. К. Н., Г. Б. Г. (приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 и ал. 1 от НПК) и Д. Н. Г. (депозирани пред двете съдебни инстанции и прочетени по реда на чл. 281 НПК), отчитайки от една страна обстоятелството, че те последователно и логично пресъздават случилото се на инкриминираната дата, а от друга, че казаното от тях намира подкрепа и в останалите доказателства. Така тези свидетели очертават по един обективен и безпристрастен начин случилото се преди и по време на инкриминираното деяние. Твърдението на св. Г. Б., че на инкриминираната дата – 25.04.2017 г., прибирайки се с автомобила си от работа е забелязал подс. С. Н., който бил видимо ядосан, а впоследствие, когато настигнал движещите се по улицата лица, ги разпознал като съпругата на подсъдимия – св. Л. Н. и пострадалия И. Ц., намира опора в показанията на Н. и обясненията на подс. С. Н.. От показанията на този свидетел се установява още, че Ц. и С. Н. се скарали, тъй като се намесил във възникналия между двамата съпрузи скандал. Именно показанията на св. Б. очертават и емоционалното съС.ие на пострадалия – обиден от това, че подсъдимият е псувал него и децата му, и на подсъдимия – който бил „агресивен“ и гледал по посока на отдалечаващите се фигури на съпругата му и И. Ц., в кратък период от време преди инцидента. В тази част възпроизведените от св. Г. Б. обстоятелства се подкрепят от показанията на съпругата на подс. С. Н. – св. Л. Н., св. В. Н. и св. Б. Н., не се отричат и от подсъдимия С. Н.. Всички те потвърждават, че във връзка с възникнал скандал между подсъдимия и съпругата му и намесата на И. Ц. в защита на братовчедка си (св. Л. Н.), двамата мъже се скарали. Основното противоречие относно събитията в този момент, хронологично предхождащ инцидента, е свързано с това дали при възникналото неразбирателство между подс. С. Н. и пострадалия И. Ц., последният му е нанесъл удари и дали се е заканил, че ще се саморазправи с него по-късно или напротив, единствено подсъдимият е отправил обидни за пострадалия и децата му реплики и не се е стигало до физическо насилие, което да даде основание подс. С. Н. да се притесни и да се върне на улицата, за да се увери, че Ц. се отправя към дома си. Твърдението на подсъдимия за упражнено спрямо него физическо насилие от страна на пострадалия Ц., съдът не кредитира с доверие, доколкото то се подкрепя единствено от показанията на неговата майка – св. В. Н., дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие и косвено и от тези на баща му – св. Б. Н., дадени пред въззивния съд. При обсъждането на тази част от гласните доказателствени средства, съдът не може да не отчете изключително близката родствена връзка на техния източник с подсъдимия и продиктувания от това напълно естествен стремеж да оправдаят последващите действия на сина си, мотивирайки ги с проявена спрямо него агресия (физическа и вербална) от страна на жертвата. В тази част обсъжданите гласни доказателствени средства обаче не намират опора и в нито едно друго доказателство или доказателствено средство, напротив опровергават се от заключението на изготвената по делото СМЕ на подс. Н., която не констатира да са му били причинени, каквито и да било наранявания и второ, същите не намират подкрепа и в показанията на св. Л. Н., която и в разпита си пред първоинстанционния СОС сочи единствено, че пострадалият И. Ц. е посегнал да удари подс. С. Н. и не съобщава за обективно нанесени удари или отправени към съпруга й закани за саморазправа. Доколкото св. Л. Н. е единственият свидетел, извън подс. С. Н. и пострадалия Ц., който непосредствено и изцяло е наблюдавал развитието на случилото се между тях в този предхождащ деянието момент, САС прие, че обясненията на подс. С. Н. досежно това, че И. Ц. му е нанесъл удар в областта на гърдите и е направил опит за втори в областта на лицето на подсъдимия, не отразяват обективно случилото се. По идентичен начин твърденията на тази група свидетели и подсъдимия относно това дали И. Ц. е отправил към С. Н. закани за саморазправа са толкова противоречиви, че не позволяват на съда да гради на база тези гласни доказателствени средства изводи досежно тези обстоятелства. Така, св. Л. Н. сочи, че И. Ц. е извадил телефона си и е звъннал на брат си (осъждания за убийство св. М. Ц.), за да „набие“ и подпали подс. С. Н.. В същото време твърди, че М. Ц. не е отговорил на позвъняването на брат си, поради което остава неясно по какъв начин тя е разбрала за съдържанието на намеренията на пострадалия. От своя страна св. В. Н. (включително при разпита си пред органите на досъдебното производство) изобщо не съобщава да е чула отправени закани от страна на И. Ц. към сина й (въпреки че ясно е чула и цитира реплики на пострадалия Ц.) и въпреки това св. Б. Н. настоява, че докато е бил дома си същата вечер е чул силен мъжки глас (очевидно този на И. Ц.) да казва: „Ела тука, бе боклук. Цялото семейство ще ви пребия, ще ви избия.“. И най-накрая версията на подс. С. Н. за случилото се в този времеви фрагмент е напълно различна, а и изменчива във времето. Ако пред първоинстанционния съд съобщава единствено за отправени от И. Ц. по негов адрес псувни, пред САС вече развива идеята за отправени закани за това, че ще го запали и убие. Ето защо съдът прие, че именно показанията на св. Г. Б. са най-обективен източник на информация относно съдържанието на проведения в този момент разговор между подс. С. Н. и пострадалия И. Ц.. Така, св. Г. Б. сочи ясно, че когато качил в автомобила си пострадалия И. Ц. последният бил обиден от поведението на подсъдимия и въпреки това не е съобщил за състояло се между тях физическо насилие. Доколкото този свидетел е възприел поведението и разказа на пострадалия непосредствено след конфликта му с подсъдимия и този съдебен състав няма основание да приеме, че разказът му пред Б. е бил преднамерено обвинителен спрямо подс. С. Н. или че е спестил или споделил поведение, което той не е имал. Не могат да не бъдат оценени като обективни и показанията на самия Б., за когото по делото липсват каквито и да било данни за приближеност с някоя от страните в конфликта или за такива влошени отношения с тях, които да мотивират целенасочен стремеж да им навреди с разказа си. Именно поради изложеното и този съдебен състав приема, че на 25.04.2017 г. вечерта около 20-20, 30 ч. конфликт между И. Ц. и подс. С. Н. се е състоял, той е бил продуциран от намесата на пострадалия в отношенията между двамата съпрузи, които в този момент се карали пред дома на подсъдимия, но конфликтът не е бил свързан с нанасяне на удари или отправяне на закани от страна на И. Ц. спрямо подсъдимия или членове на неговото семейство. Следва да се отбележи, че детайлите около този конфликт нямат съществено значение за оценката на деянието и неговата правна квалификация, доколкото същият е приключил известно време преди инцидента, довел до смъртта на Ц.. Напротив, приемането на идеята за отправени от пострадалия закани спрямо подс. С. Н. би могло да се интерпретира като съществен мотив за последния за саморазправа, а и причина той да се подготви за нея, включително, набавяйки си оръжие. Тъй като обаче съдът прие, че такива закани не са били отправени от пострадалия, ще разгледа въпроса за това дали подс. С. Н. целенасочено е взел ножа от дома си преди да излезе с намерение да го използва при евентуална последваща среща с пострадалия или го е установил случайно в якето си, което облякъл по пътя към дома на жена си, анализирайки останалите доказателства и доказателствени средства. Развитата от подс. С. Н. версия, че не е взимал ножа, респ. не е набавил предварително средството за извършване на престъплението, а същият е установил случайно в якето си, когато го е облякъл, вървейки по улицата към дома на съпругата си, се подкрепя единствено от разказа на св. Л. Н., развит пред първоинстанционния съд, в който сочи, че тъй като нямало къде да скрие ножа, който семейството им използвало за животни, тя го прибрала във вътрешния джоб на коженото яке на съпруга й, което разбираме от разказа на подсъдимия, че стояло прибрано в гардероба. Относно този факт извън обясненията на подсъдимия и показанията на съпругата му други доказателства липсват, а и трудно би могло да има. Изследвайки внимателно този въпрос и този съдебен състав прие, че така развитата теза звучи неправдоподобно. Извън това, че намира, че се касае за крайно нетипично място за съхранение на нож за убиване на животни, който и по думите на подсъдимия е бил тежък и голям и практически изключената възможност да може да вземе яке, в което се намира подобен предмет без да разбере за него още в този момент, съдът не може да пренебрегне и показанията на св. Г. Ш. (майка на съпругата на подс. С. Н.), приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, в които тя съобщава, че малко след като дъщеря й се е прибрала от дома на съпруга си с дрехите на децата им, при тях дошла майката на подсъдимия, придружена от брат му, която била много уплашена и й казала, че след като се сбил с И. Ц., синът й взел един нож и излязъл. Ето защо съдът прие за верен извода на първоинстанционния съд, че подс. С. Н. съзнателно и целенасочено е взел ножа от дома си преди да излезе, за да отиде в дома на съпругата си, а в последствие и към заведението „ЛаМ.ите“, където видял пострадалия И. Ц., чиято смърт причинил. Въпреки верността на този фактически извод на първоинстанционния съд, САС не споделя третирането му като аргумент в полза на направеното заключение, че деянието е било извършено предумишлено, съображения за което ще бъдат изложени по-долу. Обстоятелството, че след като излязъл от дома си, подс. С. Н. се насочил към къщата на родителите на съпругата си – св. Л. Н., не се оспорва от страните и беше възприета и от този съдебен състав, въпреки че в депозираните на фазата на досъдебното производство показания на св. Л. Н. и св. Г. Ш. (приобщени от СОС по съответния процесуален ред), те не споменават подобно нещо. Напротив, св. Ш. ясно сочи, че малко след като дъщеря й се прибрала от дома на съпруга си, следващото, което й е известно да се е случило е, че в дома й пристигнала св. В. Н., придружена от брата на подсъдимия, които им съобщили за това, че подс. С. Н. е взел нож, излязъл е от дома им и е намушкал с него пострадалия И. Ц.. И двете свидетелки (Л. Н. и Г. Ш.) не са отрекли верността на прочетените им показания, в които не съобщават подс. С. Н. да се е отбивал при съпругата си, като св. Л. Н. изрично е посочила, че ги подържа. Въпреки това и този съдебен състав приема, че преди да се насочи към заведението „ЛаМ.ите“, подсъдимият е отишъл в дома на майката на съпругата си, където е провел кратък разговор със св. Л. Н.. В този смисъл са показанията, дадени пред първоинстанционния съд от свидетелките Ш. и Н., а и обясненията на подсъдимия, като съдът допуска, че е напълно възможно при проведените на фазата на досъдебното производство разпити двете свидетелки да са пренебрегнали и по този начин пропуснали да споменат този факт с оглед развилите се впоследствие събития и безспорната им по-съществена за живота им значимост. Относно начина на протичането на инцидента правилно първоинстанционният съд е поставил в основата на фактическите си изводи разказа на свидетелите А. Н. и Д. Б.. От казаното от Н. се установява, че още при преминаването покрай заведението „ЛаМ.ите“ (малко преди инцидента) подс. С. Н. е държал в ръката си нож, поставен в калъф. След като 10-15 мин. по-късно се върнал на същото място, срещнал пострадалия И. Ц., с когото се скарали. За такъв конфликт съобщава и св. Д. Б., който последователно в разпитите си пред двете съдебни инстанции потвърждава, че участниците в спречкването са били именно подсъдимия и пострадалия Ц., като съобщава и за физическо съприкосновение, по време на което ясно разграничил замахващ удар от страна на подсъдимия спрямо пострадалия Ц., след който подс. С. Н. отстъпил няколко крачки назад, а И. Ц. се опитал да направи две-три крачки в посока към подсъдимия, но паднал на земята по очи. Веднага след това подс. Н. се приближил към пострадалия, извадил нож от тялото му, затичал се, хвърлил оръжието и избягал. Правилно показанията и на двамата свидетели са били оценени от първоинстанционния съд като обективни при липса на каквито и да било доказателства за заинтересованост от изхода на наказателното производство и близост до някоя от страните в конфликта, която евентуално да мотивира изопачаване на действително възприетите от тях обстоятелства. Напротив, показанията на двамата свидетели се отличават с константност във времето при депозирането им на различните процесуални фази. Нещо повече, св. А. Н., както не е убягнало от вниманието и на първия съд, по време на разпита си в хода на съдебното следствие действително се е опитала да смекчи първоначално дадените си (в ДП) показания, като не споменава за носения от подс. Н. нож в района на местопрестъплението кратко време преди срещата му с пострадалия и настъпването на инцидента. Това поведение на св. Н. този съдебен състав отдава на притеснението й от присъствието на подс. С. Н. в залата и на направените опити за повлияване на поведението й като свидетел по делото, с цел да „спести“ част от възприетите от нея обстоятелства и промяна на показанията й, които опити очевидно са останали неуспешни, тъй като и след прочитане на показанията на свидетелката, дадени пред орган на ДП, Н. е потвърдила пред съда, че ги подържа, като е обяснила известните пропуски в разказа си пред съда със забравяне очевидно предвид изминалия период от време и действително младата й възраст. Независимо от това и двамата свидетели ясно описват конфликта между подсъдимия Н. и И. Ц. съответно като „скарване“ и „боричкане“ без да твърдят да е имало нанасяне на удари от когото и да било от двамата. Доколкото това е в пълна кореспонденция и с обективните находки при прегледите, извършени, както на подс. С. Н., така и на трупа на пострадалия И. Ц., които не са констатирали следи от каквито и да било травматични увреждания с подобен произход, съдът прие, че именно тези свидетели обективно възпроизвеждат събитията така както те действително са се случили. Тук е мястото съдът да обсъди и показанията на св. Р. М. и разпитаните по искане на подсъдимия свидетели Б. М. и М. Г., които едва седем години след деянието за първи път твърдят да са негови очевидци. С показанията си тези свидетели очевидно правят опит да дадат основание на съда за обсъждане на възможността деянието да е осъществено при условията на неизбежна отбрана, непредпазливо или дори случайно, каквито тези се предлагат и от защитата на подсъдимия, а и от самия него в дадените обяснения. На първо място съдът приема, че тези свидетели не са присъствали на мястото на извършване на престъплението по време на възникването или протичането на инцидента, респ. не са очевидци на деянието. Св. Р. М. едва в разпита си пред СОС за първи път сочи да е наблюдавала действия на подс. С. Н. и пострадалия И. Ц., които описва като боричкане, а пострадалият псувал и отправял закани за убийство. Този разказ е напълно противоречащ на този, даден от М. в предсъдебната фаза, когато отрича да е присъствала на инцидента, тъй като си е тръгнала от магазин „ЛаМ.ите“ (където работела заедно със св. П. Г.) преди настъпването му и го възпроизвежда единствено като нещо, което е чула от други хора от селото. Това противоречие коректно е било преодоляно чрез прочитане на дадените от нея показания пред орган на досъдебното производство, които свидетелката е заявила, че поддържа. Определила ги е още като верни. Действително веднага след това е посочила, че поддържа и казаното пред съда, а допълненията в разказа си обяснява с притеснение, без обаче да може да посочи на какво се дължи то. Следва да се подчертае, че е напълно невъзможно показанията и от двата разпита на тази свидетелка в двете процесуални фази да са верни, тъй като са взаимноизключващи се. Не е възможно едно и също лице да си е тръгнало от местопрестъплението преди инцидента и едновременно с това внимателно да го е наблюдавало. Ето защо и този състав на въззивната инстанция прие, че показанията на св. Р. М., приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 НПК са верните такива и тя не е очевидец на деянието, като е напълно възможно промяната в хронологично по-късно дадените от нея показания да се дължи на повлияване от роднинските й отношения с подсъдимия С. Н., който е съпруг на племенницата й. По идентичен начин правилно първостепенният съд е оценил като недостоверни показанията на разпитаните по искане на защитата на подсъдимия свидетели Б. М. и М. Г.. Не може да бъде подминато и от този съдебен състав обстоятелството, че и двамата са били разпитани за първи път едва на финала на съдебното следствие пред СОС, седем години след деянието, на което заявяват, че са очевидци. Съмнение в достоверността на заявеното от св. Б. М. и св. М. Г. се поражда и от факта, че в целия този некратък период нито един от двамата не е заявил пред никого какво е видял инкриминираната вечер, независимо, че не може да не са съзнавали важността на възприетите от тях обстоятелства. Още повече, че св. Б. М. ясно сочи, че непосредствено след разследваното деяние, е бил посетен от органите на полицията, които търсели подс. Н., и въпреки това той не е споменал пред тях факта, че е възприел инцидента. Не може да бъде подмината и вътрешната и взаимната противоречивост в показанията на тези свидетели и тази с останалия събран по делото доказателствен материал (най-вече с обясненията на подс. С. Н.) относно съществени обстоятелства като разС.ието, от което са наблюдавали инцидента; видимостта, която са имали към случващото се; дали съпругата на М. е присъствала заедно с тях, респ. дали и тя е възприела видяното от тях; кой и какви удари е нанесъл – дали пострадалият И. е нанесъл „две плесници“ на подсъдимия Н. (според М.) или двамата са се боричкали (според Г.). Същевременно прави впечатление, че независимо, че заявяват ясен спомен за част от случилите се събития, демонстрират липса на такъв досежно други обстоятелства – например с какво са били облечени двамата участници в конфликта. Не може да бъде пренебрегнато и противоречието между показанията на тези двама свидетели с обясненията на подс. Н., който сочи, че пострадалият Ц. му е отправил закани за живота му (каквито двамата свидетели изрично заявяват, че не са възприели, а са чули единствено псувни и обиди) и е нанесъл първо един неуспешен удар и след това само още един, който е попаднал в лицето му (а не два-три, както твърдят М. и Г., като първият ги определя като плесници). Не на последно място показанията на тези двама свидетели в частта относно вида и броя на нанесените от пострадалия удари на подс. С. Н. са в непреодолимо противоречие с писмените доказателствени средства (протокола за освидетелстване на подсъдимия) и със заключението на изготвената по отношение на него СМЕ, които не установяват следи от каквито и да било наранявания по лицето и тялото на подсъдимия (а и това на пострадалия извън констатираната прободнопорезна рана). Ето защо и коректно тези гласни доказателствени средства не са били възприети с доверие от първоинстанционния съд, който правилно ги е отдал на близостта на св. М. с подс. С. Н. и със стремежа без да осъзнават докрай отговорността за лъжесвидетелстване, да дадат доказателствена опора на развитата от него теза за възможно причиняване на смъртта на Ц. при условията на неизбежна отбрана. Ето защо и тезата на защитата за това тези именно свидетели да са възприели най-точно случилото се, не може да бъде споделена Независимо от това твърдението на всички свидетели, което не се отрича и от подс. С. Н., е за това, че именно неговите действия са причинили констатираното телесно увреждане на пострадалия И. Ц., причинило впоследствие смъртта му. Казаното от всички свидетели очевидци на деянието относно естеството, времето и механизма на нараняването, довело до смъртта на пострадалия, се установява и чрез експертните заключения по приетите съдебномедицински експертизи. Последните изрично са установили получаването на прободнопорезното нараняване на белия дроб на И. Ц., довело до остро настъпила кръвозагуба, в резултат на която е настъпила смъртта му. Касае се за нанесен един директен удар, причинен със замах на ръката на нападателя от дясно наляво, леко отдолу-нагоре към гърба на пострадалия, нанесен със значителна сила, при минимално раздвижване на пострадалия, добър захват на оръжието и минимално раздвижване на държащата го ръка. Последното изключва възможността нараняването да е получено при сборичкване и падане на нападателя и пострадалия на земята. При всичко обсъдено по-горе, обясненията на подс. С. Н. правилно са оценени от първата инстанция като правдиви и способстващи за изясняване на обстоятелствата по делото само частично, като не е възприето основното твърдение, че всъщност подсъдимият е бил нападнат от пострадалия И. Ц., извадил е намерения случайно в джоба на якето си нож, за да респектира пострадалия да се въздържа от агресивно поведение, а когато последният загубил равновесие поради алкохолното си повлияване и при поредния опит да нанесе удар на подсъдимия, двамата залитнали и паднали, като Ц. паднал върху държащата нож ръка на подс. Н.. Подобен механизъм на деянието не само е изцяло отречен от кредитираните свидетелски показания, но е и технически невъзможен за реализиране, както правилно е отбелязал съдът с оглед обективните медицински находки по тялото на жертвата (а и липсата на такива по това на Н.), анализирани детайлно от експертите, изготвили назначените по делото СМЕ. Отделно от това следва да се приеме и за житейски нелогично при така съобщения развой на събитията описаното от подсъдимия поведение на пострадалия, който да е предприел нападение срещу носещия в ръката си нож (по думите на св. А. Н.), а прободното нараняване да е било причинено по непредпазливост при падането на Ц. върху ножа на подс. С. Н.. Всички изложени за това съображения в мотивите на присъдата се споделят от въззивния съд и е безпредметно преповтарянето им. Същият извод е относим и за извършения в пълнота анализ на останалите свидетелски показания, по отношение на които правилно е счетено, че са взаимно непротиворечиви и допринасят за изясняване на фактите, свързани с отношенията между подсъдимия и пострадалия, както и с последвалите инцидента събития по уведомяване на полицейските органи и задържането на подсъдимия. Апелативният съд не се доверява на твърдението на подсъдимия, че нараняването с държания от него нож е било причинено неволно при възникналото боричкане между него и пострадалия и при последвалото падане на земната повърхност на последния върху държащата ножа ръка на подс. Н. (по думите му той не е изпускал ножа в нито един момент). От СМЕ на трупа се изяснява, че на жертвата е било причинено едно сляпо прободно-порезно нараняване с кожна рана с почти напречен ход в лявата половина на гърба под долния ъгъл на лопатката; касае се за един директен удар с прободно-порезно нараняване в лявата половина на гърба при незначително раздвижване на пострадалия или оръжието при нанасянето на нараняването и последващото изваждане на оръжието, което изключва като възможен механизъм на самонараняване чрез падане на терена върху оръжието; увреждането е причинено със замах на ръката на нападателя от дясно наляво, леко отдолу-нагоре към гърба на пострадалия със значителна сила на нанесения удар, при минимално раздвижване на пострадалия, добър захват на оръжието и минимално раздвижване на държащата го ръка; възможността нараняването да е получено при сборичкване и падане на нападателя и пострадалия на земята е изключена. Следователно обективните находки от нараняването на пострадалия категорично опровергават заявеното от подсъдимия, че удар не е имало, а се касае за нараняване на пострадалия при падането му върху ножа на подсъдимия при залитането на жертвата и падането му на земята. САС се солидаризира с извода на първата инстанция, че обясненията на Н. следва да бъдат кредитирани за обстоятелствата, свързани с предхождащите и последващите инцидента събития, че били познати с починалия И. Ц., който процесната вечер бил алкохолно повлиян, намесил се във възникналия спор между подсъдимия и съпругата му, която била братовчедка на Ц., което създало напрежение между двамата мъже. С доверие се приема и това, че Ц. продължил по улицата, придружен от съпругата на подсъдимия, а в последствие се срещнали пред заведението „ЛаМ.ите“, което се намирало недалеч от дома на подс. Н., доколкото тези твърдения не се оборват от някое доказателство, а и намират косвена подкрепа в кредитираните по делото показания на свидетеля Г. Б., от които се установява, че последният качил в автомобила си пострадалия Ц., който му споделил, както повода за възникналия с подс. С. Н. конфликт, така и това, което последният му казал. С основание са отхвърлени обясненията на подсъдимия Н., съобразно които след възникналия конфликт процесната вечер и когато тръгнал към дома на майката на съпругата си, случайно установил във вътрешния джоб на якето си нож, тъй като същите освен като житейски абсурдни се опровергават от показанията на св. Г. Ш., приобщени на основание чл. 281, ал. 4 от НПК, очертаващи безпокойството на отишлата в дома й майка на подсъдимия от това, че последният малко по-рано взел нож от дома им и излязъл, а косвено и от тези на св. А. Н., дадени на фазата на досъдебното производство отново приобщени от първия съд чрез прочитането им и подържани в с.з. от тази свидетелка, която ясно сочи, че когато подс. С. Н. минал покрай тяхната компания, пред магазин ЛаМ.ите, носел в ръката си нож, който в кореспонденция с приобщените по делото веществени доказателства, описва като поставен в калъф. Този разказ на св. Н. ясно сочи, че подс. Н. е извадил ножа и го е държал в ръка още преди да срещне пострадалия Ц. и далеч не го е направил, за да се защити от проявена спрямо него агресия. Също като недостоверно се определя и от този съдебен състав твърдението на подсъдимия, че при процесната втора за вечерта среща с пострадалия и въпреки стремежа му да я избегне, бил нападнат именно от И. Ц., а нараняването било причинено случайно при залитането и падането му на земния терен върху ножа на подсъдимия. Тази версия се опровергава от показанията на двамата безспорно установени свидетели-очевидци на деянието св. А. Н. и св. Д. Б., които ясно описват действията между двамата като боричкане, а не като нападение от страна на пострадалия спрямо подс. С. Н., а св. Б. сочи, че е видял замах от страна на подсъдимия, именно след който пострадалият паднал на земята. Тези твърдения на подсъдимия се опровергават и от изготвените по делото СМЕ на трупа на Ц., чиито заключения изключват подобен механизъм на причиняване на нараняването, причинило смъртта на Ц.. На последно място и във връзка с искането на защитата в речта си пред САС да приеме, че от показанията на св. О. А. се установява, че Ц. е нападнал подс. Н., съдът отбелязва, че този свидетел ясно сочи, че не е бил очевидец на деянието, поради което и подобен извод е невъзможно да бъде направен. Възпроизведените от този свидетел особености на характера на подс. Н. и пострадалия, включително поведението му след употреба на алкохол отново не могат да мотивират заключение в полза на извършено нападение от страна на пострадалия, доколкото субективната оценка на св. А. относно характеровите специфики на И. Ц. не могат да бъдат противопоставени на изводите, направени на база медицински находки при прегледите на двамата участници в инцидента, нито на обстоятелствата, възприети от свидетелите-очевидци на деянието. Нещо повече, макар св. Х. А. и св. О. О. да сочат, че по-рано през инкриминираната вечер пострадалият И. Ц. е бил пиян и е „буйствал“, то потвърждават, че не са му „обърнали внимание“, което не сочи на необичайно агресивно поведение, както се опитва да го интерпретира защитата. От своя страна разказът на св. С. Г., в който възпроизвежда емоционалното съС.ие на подсъдимия, който отишъл в дома й непосредствено след деянието не може да се интерпретира като доказателство за липса на умисъл към причиняването на смъртта на жертвата. Фактът, че С. Н. е бил притеснен и не е знаел дали И. Ц. е починал, говори единствено за преживяване на напълно нормален стрес и дори страх от страна на всеки човек, съзнаващ, че с действията си е възможно да е причинил смъртта на друго лице, която обаче независимо от целения резултат е възможно да не настъпи. Отново във връзка с възраженията на защитата и желанието за възприемане на показанията на св. Б. А. като доказателство за липса на съпричастност от страна на подсъдимия към опита за мотивиране на св. А. Н. да ревизира показанията си, съдът отбелязва, че подобна интерпретация на казаното от нея е невъзможна. Св. А. ясно сочи, при разпита си пред САС, че дори да е имало разговор с подобно съдържание между тези лица, тя не е обърнала внимание. А това, че тази свидетелка не знае за провеждането му, не означава, че той обективно не се е състоял, още повече, че доказателства за последното са били представени именно от подс. С. Н.. Останалите факти се установяват въз основа на събрания доказателствен материал, който не разкрива противоречия по отношение на релевантната за предмета на делото фактология. САС се солидаризира с доказателствения анализ на първата инстанция за обстоятелствата, свързани с откриването на трупа, провеждането на огледа и приобщаването на трасологични, дактилоскопни следи и вещи като доказателства, предаването на органите на МВР на подсъдимия, проведеното негово освидетелстване и разкритите от експертните заключения факти за локализацията и естеството на уврежданията на Ц., за причината за смъртта му, за факта, че деянието е осъществено с приобщения по делото като веществено доказателство нож. САС на свой ред кредитира всички експертни заключения и приема въз основа на тях за установени фактите, за чието разкриване са били назначени. Като отчита, че страните не спорят по изясняването на този кръг обстоятелства и не навеждат възражения и като съобразява липсата на противоречия в доказателствата за тях, съдът намира за безпредметно обсъждането на последните поотделно. Заключенията са обосновани и мотивирани с компетентното знание на вещите лица, поради което съдът ги кредитира напълно. Следва да се отбележи, че назначената от САС СМЕ, изготвена от в.л. Д. Н. по съществото си е комплексна, доколкото вещото лице ясно обясни, че притежава специални знания и в областта на трасологията, която се изучава от специалистите по съдебна медицина, а с отговорите на поставените от защитата на подсъдимия задачи, не е излязъл от пределите на своята компетентност. Приетата и от САС фактология обаче обосновава възприемането на различна правна квалификация на стореното от подсъдимия. Несъмнено, на инкриминираната дата и място подсъдимият С. Н., чрез нанасянето на удар с нож в лявата половина на гърба /под долния ръб на лопатката/ е причинил на И. Ц. едно прободно порезно нараняване /с дължина на раневия канал около 13 см/, довело до смъртта на последния. С това той е осъществил изпълнителното деяние „умъртвил“. Налице е пряка причинно-следствена връзка между извършеното от подсъдимия и настъпилата вредоносна последица. Апелативният съд обаче приема, че деянието не е осъществено предумишлено, а оттук, че деянието следва да се преквалифицира по чл. 115 от НК. С оглед приетите факти се налага извод, че подсъдимият не е извършил престъплението предумишлено. Вярно е, че след намесата на И. Ц. във възникналия скандал между подс. С. Н. и съпругата му, между двамата мъже е възникнало напрежение. Подсъдимият е отправил псувни и обидни изрази спрямо Ц. и близките му. Истина е още, че след като Ц. и съпругата на подс. С. Н. се отдалечили от дома на последния, той се прибрал, преоблякъл се, взел нож, излязъл от къщата си, отишъл в дома на родителите на св. Л. Н. и след кратък разговор с нея, се отправил към магазин „ЛаМ.ите“, където срещнал пострадалия И. Ц.. Конфликтът между двамата бил подновен, а подсъдимият нанесъл на Ц. удар с нож, който в крайна сметка причинил смъртта му. Тази фактическа обстановка обаче не дава основание да бъде направен изводът, че деянието е престъпление по чл. 116, т. 9 НК, за да бъде приложена тази материално-правна разпоредба. Убийство, решението за извършването на което не е взето в сравнително спокойно и хладнокръвно съС.ие и след обмисляне на мотивите за и против извършването му, не следва да бъде квалифицирано по чл. 116, т. 9 НК. СъС.ието на дееца при решаване на въпроса дали да извърши, или да не извърши убийството отличава предумисъла от прекия умисъл. Подсъдимият не е извършил убийството след предварително взето решение за извършването му. От събраните доказателства по делото не може да се направи изводът, че той е отишъл пред магазин „ЛаМ.ите“, с цел да умъртви И. Ц.. Предварителното му въоръжаване с нож не сочи на предумисъл за извършване на убийство. По делото липсват несъмнени доказателства в това направление. Дори да се приеме, че при по-рано възникналото спречкване Н. е отправил закани за живота на И. Ц. (както твърди св. Г.), не може да се направи извод за взето предварително решение от подсъдимия да го убие. Св. Г. Г. възпроизвежда възприетите от него малко преди инцидента неопределени твърдения на пострадалия за отправена към него закана за убийство от страна на подсъдимия С. Н., което обаче според настоящия съдебен състав не може да бъде интерпретирано в полза на извода за извършване на убийството предумишлено. От друга страна, доказателствата по делото сочат, че решението за извършване на убийството не е взето предварително, в спокойно и хладнокръвно съС.ие, а непосредствено след и провокирано от намесата на Ц. в спречкването между подс. С. Н. и съпругата му Л. Н. напрежение. Сам първоинстанционният съд е приел, че „... последният (подсъдимият) е взел решението предварително в относително спокойно съС.ие, сравнително хладнокръвно...“, когато кавгата и спорът между тях „отдавна“ е бил приключил. От фактическа страна обаче приема, че целият инцидент от първата (в около 20, 30 ч.) до втората (в около 21, 00 ч.) среща между двамата мъже е протекъл за не повече от 30 минути. От тези съображения на инстанцията по същество следва явният извод, че тя не приема решението за убийството да е взето предварително, в спокойно и хладнокръвно съС.ие. Липсата на този елемент от състава на престъплението по чл. 116, т. 9 НК обуславя невъзможността за признаване на виновността на подсъдимия в извършване на престъпление по тази разпоредба от НК. Категорично в съдебната практика е застъпено становището, че за да е налице квалифицирано по т. 9 на чл. 116 от НК убийство, е необходимо доказателствата да сочат, че деецът е извършил престъпното деяние по предварително решение, взето при спокойно и хладнокръвно съС.ие, след обсъждане на мотивите за и против извършването му. От това следва, че по съдържание на волевия и интелектуалния момент предумисълът и внезапния умисъл не се различават. Различието помежду им е във връзка с начина на формиране, свързан с повече или по- малко продължително обмисляне и във връзка със съС.ието, при което се обмисля посегателството. В конкретния случай посочените по-горе доказателства, поставени в основата на решаващия извод на СОС действително са налице, но те сами по себе си не са достатъчни за да се приеме, че подсъдимият е формирал предварително решението си за убийството на пострадалия. По мнение на въззивния съд, действията на подсъдимия преди инкриминираното деяние – преобличане, вземане на нож, отправяне към място, което пострадалият посещава често предвид местоработата на съпругата му, противоречат на приетите в константната съдебна практика критерии, деецът да е извършил престъпното деяние по предварително решение, взето при сравнително спокойно и хладнокръвно съС.ие, след обсъждане на мотивите за и против извършването му. Действително, предварителното снабдяване с нож може да бъде свързано и с предварителен план, но в конкретния случай, предвид доказателствата за непосредствено предхождащ инцидента конфликт между подсъдимия и пострадалия, изпитвания от Н. гняв/агресия (по думите на св. Г. Б.), могат да формират и извод, че същият не е бил нито в спокойно, нито в хладнокръвно съС.ие, когато е набавил инкриминирания нож и е излязъл от дома си. При това положение, не може да бъде споделено становището на СОС, че носеният от подсъдимия нож и отправянето му в посока към често посещавано от пострадалия място е в резултат на предварително решение на Н., релевантно към квалифициране на дейността му по т. 9 на чл. 116, ал. 1 от НК. Предвид изложените съображения, въззивният съдебен състав счете, че първоинстанционната присъда следва да бъде изменена, като подсъдимият следва да бъде оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение за предумишлено убийство. Не е налице хипотезата на чл.12, ал.1 от НК, а именно деянието да е извършено при условията на неизбежна отбрана, независимо от данните, съдържащи се, в обясненията на подсъдимия, че преди да извърши деянието пострадалият му е посегнал като му е нанесъл удар. Дори и да е имало такъв (св. Д. Б. говори за боричкане, а св. А. Н. – за спречкване), от страна на пострадалия към подсъдимия и отправяне на обиди към същия, то тези действия на пострадалия не съставлява нападение - касае се за предприети конкретни единични действия, а не за непосредствено противоправно нападение. Нещо повече макар този съдебен състав да приема, че убийството не е извършено предумишлено, то подсъдимият безспорно предварително се е снабдил с оръжие, очевидно с намерение да използва при евентуален конфликт с пострадалия и което е използвал при извършване на деянието. Ето защо не може да се приеме, че е действал при условията на неизбежна отбрана. Така, дори да се приемат за достоверни обясненията на подсъдимия по този въпрос, то подобни действия от страна на пострадалия не следва да се обсъждат на плоскостта за извършване на деянието при условията на неизбежната отбрана по смисъла на чл.12, ал.1 от НК. Предвид тези съждения, съдът определи като неоснователен доводът на защитата, че деянието на подсъдимия следва да се третира като осъществено в условията на неизбежна отбрана, водещо до отпадане на наказателната му отговорност. Респективно не може да се обсъжда и възможно приложение на разпоредбата на чл. 12, ал. 4 НК или чл. 119 НК, доколкото и двата правни института предполагат подсъдимия да е действал при условията на непосредствено противоправно нападение, каквото в случая не е налице. С оглед установените по делото факти, съдът прие, че от обективна страна нанесения от подсъдимия удар на пострадалия с нож е бил насочен към постигане на крайния резултат - смъртта на пострадалия, доколкото се касае за нараняване в жизнено важна част на тялото на пострадалия, сочещ, че с нанасянето на удара, подсъдимият е целял постигане смъртта на пострадалия - т.е. умъртвяването му. Това е така, доколкото при удар с нож, нанесен със значителна сила в жизнено важна част от тялото на човека, смъртният изход е не само на вероятен и възможен, но и почти винаги неизбежен. С други думи този удар на подсъдимия обективно е могъл да причини смъртта на пострадалия. Тези обстоятелства по делото дадоха основание на настоящия съдебен състав да прецени, че с действията си, подсъдимият е осъществил от обективна страна всички признаци от състава на престъплението по чл.115 от НК, а не този на чл. 124 НК като с действията си е умъртвил- причинил смъртта на И. Ц., доколкото нараняването, което му е било причинено в областта на лявата половина на гърба /под долния ръб на лопатката/, е в такава анатомична област, за която е житейски известно, че нараняването й води до нараняване на жизнено важни органи и тъкани на човека, като в конкретния случай, така причиненото нараняване на пострадалия реално е довело и до неговата смърт- т.е. до умъртвяването на пострадалия. В този смисъл и от обективна страна касае се за довършено деяние. Ето защо в случая не може да се приеме, че подсъдимият е целял единствено да засегне здравето на пострадалия и да му причини телесна повреда, от която след това е настъпила смъртта на същия. Този извод следва както от характера и степента на травмата, но така също и от нейната локализация. Този извод следва и от цялостното поведение на подсъдимия включително преди и по време на самото инкриминирано деяние свързано с начина на причиняване на телесното увреждане на пострадалия - с нож. Вида на средството само по себе си е такова, че при използването му и при нанасяне на удар със значителна сила с него и то в такава жизненоважна част от тялото на пострадалия - лявата половина на гърба /под долния ръб на лопатката/, е от естество да причини смъртта на същия. Без значение е в случая, дали ударът е бил един и дали е бил силен или не, доколкото самият характер на използваното оръжие, както и областта от тялото, в която е нанесен той, според вещите лица позволява удар и при малка сила да проникне надълбоко и поради това е от естество да причини и тежки увреждания. От друга страна съдебната практика е категорична, че когато деецът причинява на пострадалия такива телесни увреждания, от които съзнава, че може да настъпи смъртта на същия и желае настъпването на този резултат е налице умисъл за лишаване на пострадалия от живот, а не за причиняване на телесна повреда. Това даде основание на съда да приеме, че в случая е налице умишлено убийство по смисъла на чл.115 от НК - т.е. умишлено умъртвяване на пострадалия, а не единствено и само причиняване на телесна увреда на същия, от която е последвала смъртта му. Характерът, локализацията на нанесеното на пострадалия увреждане, както и средството, с което е причинено, преценени в своята съвкупност налагат извода, че от обективна страна подсъдимият е направил всичко необходимо, за да лиши от живот пострадалия, като деянието му е довършено и е настъпил желания от него противоправен резултат- смъртта на пострадалия. Подсъдимият е бил напълно наясно къде точно и в кои области от тялото на пострадалия нанася удара, както и какво оръжие е използвал за тази цел, поради което съдът прие, че в случая от обективна и субективна страна действията на подсъдимия следва да бъдат квалифицирани като умишлено убийство Налице е според съда и причинно- следствената връзка между поведението на подсъдимия и причинените на пострадалия увреждания, доколкото е безспорно установено, че констатираното при него нараняване и увреждане са му причинени с нож, какъвто именно подсъдимият е използвал. Безспорно е също така установено, че именно така причиненото от подсъдимия нараняване на пострадалия е довело до настъпване на целения от подсъдимия обществено опасния резултат- смъртта на пострадалия. От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл, който е възникнал инцидентно, противно на изводите на първостепенния съд. Доводът на защитата за отсъствието на такъв не се споделя. Подсъдимият е съзнавал обективните елементи на деянието, общественоопасния му характер и отражението му върху действителността - общественоопасните последици, с което е изпълнен интелектуалният момент от умисъла. Налице е и волевият момент подсъдимият е искал, пряко е целял настъпването на общественоопасните последици от конкретен вид. Извън съмнение е, че в представите на дееца е било включено знание, че отнемането на човешки живот е запретено като престъпно деяние, както и че нараняването с хладно оръжие в жизненоважни области на човешкото тяло, каквато е лявата половина на гърба /под долния ръб на лопатката/, има за последица причиняването на смърт. И този състав счита, че във волеви аспект деецът пряко е целял настъпването на вредоносния резултат. В тази насока се отчита отбелязаното от предния, че досежно субективната страна на деянието субективният елемент се извежда от обективните признаци на изпълнителното деяние. Ударът с нож със значителна сила в лявата половина на гърба /под долния ръб на лопатката/ на пострадалия Ц., при съзнаване уязвимостта на тази зона, обосновават извод за целенето именно на смъртоносен резултат. Това се извежда и от избраната от Н. сила, насоченост на удара и използваното средство. В допълнение - подсъдимият не е предприел никакви действия за оказване на помощ на И. Ц., агонизирал от обезкървяването си в продължение на известно време; не е сигнализирал и в Бърза помощ, което също е показателно за прекия му умисъл. В обобщение на казаното дотук се налага извод, че присъдата на първата инстанция следва да бъде изменена като се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление, а именно – по чл. 115 НК. За това престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода от 10 до 20 години, което налага интервенция и в санкционната част на присъдата чрез намаляване на определеното наказание. Апелативният съд споделя виждането на първата инстанция, че наказанието следва да се индивидуализира при условията на чл. 54 НК (макар да не го е посочил изрично), тъй като не са налице нито многобройни, нито изключителни по характер смекчаващи обстоятелства, обуславящи приложението на чл. 55 НК. В кръга на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства САС включва чистото съдебно минало и добрите характеристични данни за личността на подсъдимия. Смекчаващо отговорността е и продължителността на срока на разследването и обстоятелството, че в кратък срок след деянието подс. Н. сам се е предал на органите на полицията. За отегчаващи обстоятелства настоящият съдебен състав приема обстоятелството, че подсъдимият е отнел живота на баща на две деца (макар и неприпознати от него, Ц. е живеел в едно домакинство с майка им и се е грижел за тях), което е било съзнавано от подсъдимия; а като такова с най-голяма тежест - обстоятелството, че смъртта на Ц. не е настъпила незабавно, през което време вероятно е съзнавал неизбежността на настъпващата смърт; фактът, че подс. С. Н. съпричастен към осъществен опит да се въздейства върху показанията на свидетели, като доказателства за това се съдържат по отношение на непълнолетната тогава св. А. Н.. Като не отчете ясен превес в съдържателно отношение на смекчаващите обстоятелства, съставът на апелативния съд прие, че следва да отмери наказанието в размер близък до минималния, като за изпълнение на целите на личната и генералната превенция справедлив такъв се явява лишаването от свобода за срок от дванадесет години. Независимо от така намалената санкция не се налага изменение в режима, определен от първия съд. Същият следва да е строг съобразно предвиденото в чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). С оглед признаването на подсъдимия С. Б. Н. за виновен за извършено престъпление по чл. 115 НК са налице основанията за уважаване на предявените от пострадалите М. Ц., А. Ц. и Ц. Ц., граждански искове за претърпени неимуществени вреди. Възраженията на подсъдимия С. Н. срещу присъдата в гражданско- осъдителната част се явява частично основателна. В резултат от деянието на подсъдимия Н., пострадалите М. Ц., А. Ц. и Ц. Ц. (съответно брат и сестри на жертвата) са претърпели значителни болки и страдания от загубата на живота на техния брат, за наличието на които може да се съди от техните показания, както и от тези на тяхната леля – св. М.а, поради което с основание съдът е счел, че и трите претенции за обезвреда са доказани по основание. Между деянието на подсъдимия и установените категорично по делото болки и страдания е налице пряка и непосредствена причинна връзка. Деянието на подсъдимия е противоправно и виновно и нарушава установения в чл. 45 ЗЗД принцип да не се вреди другиму. По тази причина и съобразно изискванията на чл. 45, ал. 1 ЗЗД подсъдимият Н. следва да репарира причинените на пострадвалите неимуществени вреди чрез заплащане на парично обезщетение. С оглед виновното противоправно причиняване на неимуществени вреди, резултат от престъплението по чл. 115 НК с основание са били уважени и предявените от М. Ц., А. Ц. и Ц. Ц. граждански искове. При установените близки отношения на М. Ц., който живеел в една къща с брат си, помагали си взаимно и имали ежедневен контакт и А. Ц., която макар да живеела в друго населено място, имали изключително близки роднински отношения с починалия си брат, с когото се виждали редовно и се чували почти всеки ден, а значителното разС.ие на което живеела Ц. Ц. не прекъснало отношенията им – чували се често, а когато се прибирала в страната, отсядала в къщата на родителите си, където живеел и И. Ц., присъствала и на погребението му, правилно СОС е приел, че гражданските искове са установени по основание. Присъденото от СОС обезщетение за така претърпените неимуществени вреди в размер съответно на по 150 000 лв. за М. Ц. и А. Ц. и 120 000 лв. – за Ц. Ц., обаче не съответства напълно на критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Без съмнение претърпените болки и страдания на пострадалите са били сериозни, но всеки един от частните обвинители в продължителни периоди от време не живеел заедно с починалия И. Ц. (М. Ц. – изтърпявал ефективно наказание лишаване от свобода; А. Ц. от 14-годишна връзка не е живеела в едно домакинство с брат си, а Ц. Ц. заминала със семейството си за Италия много преди инцидента), респ. не е имало как през тези периоди да подържат и изграждат пълноценна връзка с него. От друга страна по делото са ангажирани доказателства за сериозна промяна в поведението им след деянието. М. Ц. срещал затруднение при изпълнение на трудовите си задължения, нямал желание и да общува с други хора. А. Ц. и Ц. Ц. от своя страна понесли загубата на брат си изключително тежко, като това се отразило върху комуникацията с другите членове на семейството им, прибягнали до употреба на медикаменти. При съобразяване на посочените обстоятелства и като отчете умишленото причиняване на вредата от страна на подсъдимия справедливо според въззивния съд е определянето на обезщетение в размер на 50 000 лв. за М. Ц.; 40 000 лева – за А. Ц. и 20 000 лева за Ц. Ц., което налага изменение на атакуваната присъда в тази й част с намаляване до посочения размер на определеното от СОС обезщетение от по 150 000 лв. за М. и А. Ц.и и 120 000 лв. за Ц. Ц. и отхвърляне на гражданскоправната претенция за разликата до пълния им предявен размер. Това налага и коригиране на възложената в тежест на подсъдимия държавна такса за уважените искове на 4 400 лв. Пред въззивния съд повереникът на частния обвинител Ц. Ц. адв. Д. К. иска присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски. По силата на чл. 189, ал. 3 НПК въззивният съд трябва да осъди подсъдимия Н. да заплати тези разноски, които са в размер на 2923, 50 лв. (л.718 от настоящето производство). Трябва да се отбележи, че такова искане не е направено от останалите повереници на частните обвинители. По тази причина подсъдимият Н. дължи възстановяване единствено на разноските, направени пред въззивния съд от частния обвинител Ц. Ц.. По отношение на разноските по делото, същите са правилно изчислени, а пред въззивната инстанция са направени допълнителни в общ размер на 1300 лева, които също следва да бъдат възложени на подс. С. Н.. Първата инстанция законосъобразно е приложила разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б. „а“ НК и е отнела в полза на държавата средството за извършване на престъплението – нож и кания, послужил за извършване на умишлено престъпление. При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на други основания, които да налагат нейната отмяна или промяна. В останалата част присъдата следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. При осъществената, освен по доводите, в цялост служебна проверка на обжалваната присъда съдът не намери допуснати съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното и съдебното производство, налагащи отмяната й и връщане на делото. С оглед изложеното и на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, Софийски апелативен съд