Решение № 98 от 27.11.2024 г. на Районен съд - Берковица по дело № 203/2024 г.

Производството е по чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН. Постъпила е жалба от С. Я. Г., с ЕГН •••••••••• от с. Спанчевци, общ. Вършец, ул. „Арто“ № 4, против Наказателно постановление № 1137 от 21.06.2024 г. на инж. Сашко Миленов Каменов- Директор на РДГ– Берковица, оправомощен като административно наказващ орган на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ със Заповед № РД 49-171/ 23.05.2024 г. на Министъра на Земеделието и храните, с което на въззивника е наложено наказание- глоба в размер на 1000 (хиляда) лева на основание чл. 268, ал. 1, т. 2, предложение първо от ЗГ за нарушение на чл. 268, ал. 1, т. 2, предложение първо от ЗГ. В жалбата сочи, че НП е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че при съставяне на акта, респ. при издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Навежда, че по същество не е извършил нарушение по смисъла на чл. 268, ал. 1, т. 2, предложение първо от ЗГ, тъй като по никакъв начин не е използвал контролна горска марка. В съдебно заседание се явява лично и с процесуален представител, който потвърждава изнесеното в жалбата. Моли съда да постановите решение, с което да отмени изцяло обжалваното НП. Навежда доводи, че поради образувано ДП и безспорно наличие на данни за извършено престъпление, следа да се приложи чл. 33 от ЗАНН. Моли за присъждане на разноски. Ответната страна – Директора на РДГ Берковица се представлява от редовно упълномощен юрисконсулт. Юрисконсулт Димитров моли НП да бъде потвърдено, а подадената жалба- отхвърлена като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Обжалваното НП е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение серия А00 2022 № 0111261/ 07.11.2022 г., съставен от свидетеля С.И.С. на длъжност главен специалист при ИАГ- София на жалбоподателя за това, че като шофьор на автомобил „ГАЗ-66“ с регистрационен № М 4410 АТ, транспортира 5.00 пр. кубични метра дърва за огрев от дървесен вид бук, маркирани с контролна горска марка /КГМ/ № А3040 и превозен билет /ПБ/ № 7506/00205 от 07.11.2022 г. При проверка на автомобила се установява наличие на КГМ № А 3040 - същата, с която е маркирана дървесината. След направена справка в информационната система на Изпълнителна агенция по горите се установява, че КГМ № А 3040 е собственост на Т.Т., регистриран лесовъд по чл. 235 от Закона за горите. Същият не е на място, където е използвана КГМ без негово присъствие. Нарушението е извършено и открито на 07.11.2022 г. на територията на РДГ - Берковица, в с. Спанчевци, общ. Вършец, обл. Монтана. По този начин според наказващия орган жалбоподателят е осъществил състава на нарушение по чл. 268, ал. 1, т. 2, предложение първо от ЗГ. АУАН бил връчен на жалбоподателя на 07.11.2022 г., с възражения от страна на административно наказания: „Не съм съгласен. Марката с чантата не е била в камиона. Нямам представа за тази марка и чанта“ По делото са представени като доказателства: НП, Обратна разписка, АУАН, КП, Разписка, Протокол за доброволно предаване, Входящ лист, Сигнал, Писмо до РП, Обратна разписка, Писмо до Директора на РДГ, Постановление за прекратяване на наказателно производство, Копие на пощенски плик, Писмо до РП, Известие за доставяне, Писмо до Директора на РДГ, Копие на пощенски плик, Длъжностна характеристика, Трудов договор, Заповед, Пощенски плик. В хода на производството са разпитвани свидетели и очевидци на проверката. Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Съдът намира, че жалбата като депозирана в срок, от легитимирано за това лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, е допустима. Съгласно дадените от закона правомощия, съдът следва да извърши цялостна проверка на обжалваното НП досежно неговата законосъобразност. При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното: Административнонаказателното производство е започнало с допускане на съществени процесуални нарушения, което е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление, без да е необходимо да се разглеждат въпросите по съществото на делото. Актът за установяване на административно нарушение е съставен на 07.11.2022 г. за установено на 07.11.2022 г. административно нарушение. Наказателното постановление е издадено на 21.06.2024 г. В тази връзка съдът намира за основателно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че НП е издадено извън указания в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН шестмесечен срок. Видно от приложеното по делото Постановление за прекратяване на наказателно производство от 05.02.2024 год., ДП №249/2022 год. по описа на РУ-Берковица е водено срещу С. Я. Г. за извършено престъпление по чл. 235, ал.1 от НК, а нарушението за което е наказан с издаденото НП е за извършено нарушение по чл.268 ал.1 т.2 от ЗГ.Видно от текста на Чл. 268. Ал.1 т.2 от ЗГ - Наказва се с глоба от 1000 до 10 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление, физическо лице, което в нарушение на този закон и подзаконовите актове по прилагането му използва чужда, неистинска или подправена контролна горска марка, производствена марка, униформено облекло, отличителен знак или удостоверение за регистрация.Т.е. при съпоставянето формулировката на двете обвинения /наказателното и административно-наказателното/ помежду им и със съдържанието на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, е видно, че не е налице субективна и обективна идентичност между наказателното обвинение по прекратеното наказателно производство и последвалото административнонаказателно обвинение. Поради това неправилно АНО не е издал процесното НП при спазване на посочения 6-месечен срок, а едва след прекратяване на образуваното ДП. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН, образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. В случая този срок тече от датата на издаване на АУАН- 07.11.2022 г. Наказателното постановление е издадено на 21.06.2024 год., т.е. повече от осемнадесет месеца след изтичане на предвидения в закона шестмесечен срок след съставяне на акта, в който е следвало да се издаде и наказателно постановление. Разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН е императивна и спазването на установените в закона срокове е задължително. Издаването на наказателно постановление след изтичане на предвидените в чл. 34 ЗАНН срокове е съществено нарушение на процесуалните правила. Визираните в чл. 34 ЗАНН срокове са преклузивни и след изтичането на тези срокове е налице процесуално основание за прекратяване на административнонаказателното производство. Издаването на наказателно постановление при наличието на основания за прекратяване на производството е съществено нарушение на процесуалните правила, което е достатъчно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно. На следващо място съдът намира за необходимо да отбележи, че жалбоподателят е наказан за извършено нарушение на чл.268 ал.1 т.2 от ЗГ, но при текстовото описание на извършеното нарушение липсва твърдение за използване на чужда КГМ.Посочено е само, че жалбоподателят е шофьор на автомобил, транспортиращ 5, 00пр.м3 дърва за огрев и при проверката на автомобила е установено наличие на КГМ, собственост на Т.Т., който не е присъствал на мястото. По отношение на разноските: Жалбоподателят е направил изрично искане за присъждане на разноски в размер на 350 лева, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие, приложен към жалбата, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой. Следователно претенцията е основателна в пълния си размер.