Решение № 6677 от 24.7.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 866/2025 г.

Производство по реда на чл.296 ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс / АПК / във вр. с чл.294 АПК.

Производството по адм. дело № 866/ 2025г. по описа на Административен съд – Пловдив е образувано по жалба на Н. К. К., [населено място], ул. •••, [адрес] против бездействие на Кмета на Район Централен – община Пловдив, на основание чл.294, 295 и 296 ал.2 АПК – за предприемане на действия съгласно чл.49 ал.4 ЗУЕС и алтернативно – бездействие на кмета на Район Централен – община Пловдив за предприемане на действия съгласно чл.49 ал.4, ал.5 ЗУЕС. Искането в жалбата до АС – Пловдив е за отмяна на мълчалив отказ за изпълнение на задълженията по чл.49 ал.4 ЗУЕС /за издаване на заповед по чл.49 ал.4 ЗУЕС/ и алтернативно – отмяна на бездействие на кмета да приведе в изпълнение неговата заповед /в хипотеза на квалифициране на заповед на някой от приложените към жалбата документи/ и задължаване на посочения административен орган на основание чл.49 ал.5 ЗУЕС да извърши неотложен ремонт на покрива и външната фасада на •••, бул. •••.

С разпореждане от 25.04.2025г. на Н. К. е указано да уточни писмено в 7 дн.срок от получаване на съобщението - кой е оспорения административен акт, действие или бездействие; дали се оспорва мълчалив отказ да се издаде заповед по чл. 49 ал. 4 ЗУЕС или се оспорва отказ на кмета да извърши неотложен ремонт в хипотезата на чл. 49 ал. 5 ЗУЕС.

На 12.05.2025г. е уточнено, че се обжалва незаконосъобразно бездействие на Кмета на район Централен – Община Пловдив да извърши неотложен ремонт на покрива на външната фасада на ••• бул. •••, [населено място] в изпълнение задълженията му по чл.49 ал.5 ЗУЕС с оглед влязлата в сила Заповед № РДЦ-22-689/20.10.2022г., като не се поддържа жалбата в частта, с която се оспорва мълчалив отказ на кмета на район Централен да издаде заповед на основание чл.49 ал.4 ЗУЕС.

Във вр. с уточнение от жалбоподателя и след преглед на представената преписка, съдът с разпореждане от 13.05.2025г. е указал на оспорващото лице, че за Кмета на район Централен – община Пловдив не е налице задължение по см. на чл.49 ал.5 ЗУЕС, тъй като посоченият административен орган не е издал заповед, основана на чл.49 ал.4 ЗУЕС, поради което в 7 дн.срок от получаване на съобщението жалбоподателят е задължен да посочи изрично дали поддържа оспорване на бездействие за изпълнение на задължение, произтичащо от нормата на чл.49 ал.5 ЗУЕС. Ведно с това, на жалбоподателя е указано, че бездействието на Кмета на Район Централен – община Пловдив по отношение Заповед РДЦ-22-689/20.10.2022г., основана на чл.195 ал.4 ЗУТ - може да бъде оспорено по реда на чл.294 и сл. АПК, поради което К. е задължена в 7 дн.срок от получаване на съобщението да представи заверено копие на искането за извършване на изпълнителното действие, съгласно чл.296 ал.2 АПК. Със същото разпореждане Кметът на район Централен – община Пловдив е задължен в 3 дн.срок от получаване на съобщението да представи доказателства за редовно съобщаване на Заповед РДЦ-22-689/20.10.2022г. и да удостовери дата на влизането й в сила; писмен отговор – към момента заповедта изпълнена ли е в случай, че е влязла в сила във вр. с искане от Н.К. с вх.номер от 04.04.2023г., л.51 /след издаване на заповедта/; заверен препис от наредбата на ОбС – Пловдив по чл.196 ал.5 ЗУТ.

На 27.05.2025г. жалбоподателят уточни, че за Кмета на район Централен е налице задължение по чл.49 ал.5 ЗУЕС и същият незаконосъобразно е бездействал, тъй като липсата на правно основание – чл.49 ал.4 ЗУЕС в Заповед № РДЦ-22-689/20.10.2022г., не означава, че липсва административен акт, основан на посочената норма. Поддържа се, че К. е подала искане за издаване на заповед по чл.49 ал.4 ЗУЕС и по това заявление кметът на общината дължи произнасяне при условията и в сроковете по цитирания текст. Посочено е, че кметът се позовава единствено на чл.195 ал.4 ЗУТ в „процесната заповед“, но това не следва да се приема като правното основание за издаването й. Приложено е заявление с вх. номер от 04.04.2023г.

В случая жалбоподателят изрично е заявил, че не се поддържа жалбата в частта, с която се оспорва мълчалив отказ на кмета на район Централен да издаде заповед на основание чл.49 ал.4 ЗУЕС. Затова не следва да се обсъжда наличието на мълчалив отказ /отбелязва се в допълнение, че не е уточнено на коя дата се твърди да е подадено искане по см. на чл.49 ал.4 ЗУЕС във вр. с данните от преписката; ако се счита, че това е направено с искането от 04.04.2023г. - липсата на волеизявление в срока за произнасяне формира мълчалив отказ, който съгласно чл. 149 ал. 2 АПК подлежи на оспорване в едномесечен срок от изтичане на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе или в случая от 04.05.2023г., като срокът за оспорване изтича на 04.06.2023г., а жалбата е подадена на 02.04.2025г./. Твърдението за неправилно приложено правно основание в Заповед № РДЦ-22-689/20.10.2022г. на Кмета на район Централен – община Пловдив е можело да се направи в съдебно производство при оспорване на заповедта.

На 09.06.2025г. упълномощен процесуален представител на ответника представи писмено уведомление, в което е посочено, че Заповед № РДЦ-22-689/20.10.2022г. на Кмета на район Централен – община Пловдив е връчена на всички заинтересовани лица с писмено съобщение изх.№ 94012-32000/6/ от 02.11.2022г., приложено по делото. Върнати са само две обратни разписки /на жалбоподателя по настоящото дело и на още едно лице/, поради което заповедта е съобщена по реда на § 4 ал.2 ДР ЗУТ, за което са представени писмени доказателства. Заявено е, че административният акт е влязъл в законна сила на 04.01.2023г. и към настоящ момент не е изпълнен. Представен е и препис на наредбата на ОбС – Пловдив по чл.196 ЗУТ.

1. В жалбата е заявено обстоятелство, което се потвърждава от преписката – Н. К. е собственик на апартамент № 13 в жилищна сграда [адрес] в [населено място], ул. •••. След указания и уточнения, включително във вр. с изложените съображения по-горе, следва, че е оспорено бездействие да бъде изпълнен влязъл в сила административен акт - Заповед № РДЦ-22-689/20.10.2022г. на Кмета на район Централен – община Пловдив.

Със Заповед РДЦ-22-689/20.10.2022г. на Кмета на Район Централен е одобрено предложението на комисия от длъжностни лица при район Централен, отразено в Констативен протокол от 13.04.2022г. и е наредено в 2 - месечен срок от влизане в сила на заповедта - да бъде ремонтиран покрива и подновено покривното пространство на жилищна сграда с административен адрес - [населено място], [улица]. Според данни от ответника - административният акт е влязъл в законна сила на 04.01.2023г. и към настоящ момент заповедта не е изпълнена.

Установи се, че с искане от 04.04.2023г. – след влизане в законна сила на Заповед РДЦ-22-689/20.10.2022г. на Кмета на Район Централен на 04.01.2023г., Н. К. е поискала от кмета на района да изпълни задълженията си във вр. с констативен протокол, удостоверил състоянието на сградата. Макар искането да не е обвързано пряко със заповедта от 20.10.2022г., позоваването на констативния протокол, документирал състоянието на сградата, ясно ориентира именно към влязлата в сила заповед. В искането е посочено, че с молба на К. е „задействана административна процедура, която касае вашето пряко участие“. Данни за друга административна процедура не са представени, а видно от приложени към жалбата писмени доказателства – на 13.10.2021г. на собствениците на апартаменти в жилищната сграда в [населено място], [улица] вх.А, е изпратено предписание за предприемане на незабавни действия по укрепване на покрива, коминните тела и фасадата в 30 - дневен срок за извършването им, след получаване на предписанието. В същото е посочено, че при неизпълнение следва съставяне на акт за установяване на административно нарушение, съгласно чл.232 ал.5 вр. с чл.195 ал.1 ЗУТ. По отношение предписанието К. е подала искане на 01.12.2021г. – за съставяне на АУАН поради неизпълнението му.

Следва извод, че искането от 04.04.2023г. е подадено след влизане в законна сила на Заповед РДЦ-22-689/20.10.2022г. на Кмета на Район Централен на 04.01.2023г. и представлява по същността си предпоставка по см. на чл. 296 ал.2 АПК /“Бездействието на органа по изпълнението може да се обжалва безсрочно след изтичането на 7 дни от подаването на искането за извършване на изпълнителното действие.“/.

Съгласно чл. 294 АПК на обжалване подлежат постановленията, действията и бездействията на органите по изпълнението, като нормата на чл. 295 АПК определя страните, за които е налице правен интерес от оспорването - страните в производството по изпълнението, както и третите лица, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати от него.

Съобрази се, че предмет на изпълнение съгласно чл. 267 АПК са изискуемите задължения, породени от изпълнителните основания, предвидени в този кодекс или в друг закон, а изпълнително основание в обхвата на чл.268 /т.1/ АПК е влязъл в сила индивидуален административен акт, какъвто е Заповед РДЦ-22-689/20.10.2022г. на Кмета на Район Централен.

Жалбоподателят Н. К. е лице, чиито права и законни интереси са засегнати от бездействието на кмета на района във вр. с дължимо изпълнение на влязлата в сила заповед, поради което жалбата е допустима – оспорващото лице е адресат на изпълнителното основание.

Предвид посоченото, производството по чл.296 ал.2 АПК се разглежда в закрито заседание с арг. от противното на чл.297 ал.2 АПК. Жалбоподателят не е трето лице съгласно чл.297 ал.2 АПК, поради което е приложим редът на глава Тринадесета АПК, на основание чл.297 ал.1 АПК.

С разпореждане от 28.05.2025г. на Н. К. е указана възможност за запознаване с преписката и представяне на допълнителни доказателства в 7 – дневен срок от получаването на съобщението. Лицето не е открито до 18.07.2025г., като е търсено на 04.06.2025г., на 07.07.2025г., а на 09.07.2025г. е проведен телефонен разговор, в който е заявено, че в периода 14.07-18.07.2025г. ще получи съобщението в съда.

Заповед РДЦ-22-689/20.10.2022г. на Кмета на Район Централен е влязла в сила и събраните доказателства обосновават извод за разрешаване на съдебния спор.

1. Преписката съдържа писмени оплаквания на К. до Кмета на район Централен от 2016г., в които отсъстват входящи номера в администрацията, но същите касаят прилагане на ЗУЕС. В тази насока е и уведомление до Н. К. от И.Д. Кмет на Район Централен от 26.04.2023г., получено на 02.05.2023г. във вр. с издадените актове и документи от района по отношение компрометираното състояние на покрива и подпокривното пространство на жилищната сграда и др. данни. В Констативен протокол от 13.04.2022г. е цитирано предписанието от 13.10.2021г. и Протокол от 28, 29.10.2021г. на Етажната собственост на входа от блока с посочения по-горе административен адрес, в който е отразено нежелание на съсобствениците да се включат в належащ ремонт на покрива, указан с предписанието. В тази вр. се съобрази, че производствата по ЗУЕС и чл.195, 196 ЗУТ са самостоятелни и различни, като в случая е налице влязъл в сила административен акт – изпълнително основание, издаден на основание чл.195 ЗУТ, като спор по отношение правното основание е могло да бъде осъществен посредством жалба против заповедта от 20.10.2022г., за която се установи, че е влязла в сила на 04.01.2023г. Други доказателства в тази вр. не са представени.

В Констативен протокол от 13.04.2022г. е посочено, че покрива на входа и подпокривното пространство са силно компрометирани. Има изпадала таванна мазилка и изгнила летвена обшивка на „каратавана“, вкл. изпопадали керемиди и 2 бр. компрометирани коминни тела. Установени са следи от течове и около електрическата инсталация около осветителните тела на ап. № 13 /собственост на жалбоподателя съгласно нот.акт от 01.04.1999г./. Комисията, извършила огледа, съставила и подписала протокола, е предложила на Кмета на район Централен да издаде влязлата в сила заповед, тъй като е направен извод за опасен покрив за здравето и живота на живущите в сградата, както и на преминаващите по булеварда граждани, включително с условия за възникване на пожар. Протоколът е одобрен от Кмета на район Централен във влязлата в сила заповед и е наредено в 2-месечен срок от влизането й в сила, да бъде ремонтиран покрива и подновено покривното покритие на жилищната сграда.

Установи се от представените доказателства, че заповедта е влязла в сила и не е изпълнена, поради което следва, че е налице бездействие на органа по изпълнение, което е незаконосъобразно - отсъстват данни за обективни препятстващи пречки за изпълнение на заповедта от страна на органа по изпълнението – след изтичане на срока, разпореден за адресатите на административния акт.

Привеждането в изпълнение на влязлата в сила заповед по чл.195 ЗУТ е обвързано със съобразяване на чл.272 АПК – съразмерност при изпълнението.

При прилагане на Наредбата на ОбС Пловдив за поправяне, заздравяване или премахване на строежи, които създават непосредствена опасност за живота или здравето на гражданите на територията на Община Пловдив, органът по изпълнението следва да уведоми длъжника – в случая адресатите на влязлата в сила Заповед РДЦ-22-689/20.10.2022г. на Кмета на Район Централен, за редът в Раздел III от наредбата, регламентиращ принудително събиране на направените от общината разходи.

Влязлата в сила заповед не съдържа допуснато от кмета на района предварително изпълнение, но е налице хипотезата на чл.196 ал.5 ЗУТ, тъй като съгласно нормата: „Когато в заповедта по ал. 3 е допуснато предварително изпълнение или тя не е изпълнена в определения срок, строежът се поправя, заздравява или премахва от общината по ред, определен с наредба на общинския съвет.“. Редът предвижда провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка.

Органът по изпълнението по см. на чл.271 ал.1 т.1 АПК /“Орган по изпълнението е: 1. за изпълнение срещу граждани и организации - административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт, освен ако в изпълнителното основание или в закона е посочен друг орган; “/ е отговорен съобразно чл. 273 АПК /“Органът по изпълнението е длъжен да осъществи изпълнението в срока, посочен в изпълнителното основание. При неизпълнение на това задължение на виновните длъжностни лица се налага глоба по чл. 305 от този кодекс.“/ и при условията на чл.286 пр.1-во АПК: „Когато длъжникът трябва да изпълни едно действие, което може да бъде извършено от друго лице, действието се изпълнява за негова сметка от органа по изпълнението.“. Тоест, възстановителната мярка е императивна – длъжникът не е освободен от възстановяване на средствата за изпълнение, осъществено от органа по изпълнението. В тази насока е и Раздел III от наредбата, регламентиращ принудително събиране на направените от общината разходи.

Мотивиран с изложеното и на основание чл.298 ал.1 пр. 2-ро АПК, съдът