Решение № 1305 от 20.12.2023 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 1781/2023 г.

Производството по делото е образувано по повод въззивната жалба на „Бургаски корабостроителници“ ЕООД, ЕИК 121045494, седалище и адрес на управление в гр.Бургас, кв.“Победа“, ул. „Комлушка низина“ №1, представлявана от прокуриста Димитър Янев Кимрянов, срещу Решение №1636/21.07.23г., постановено от Бургаски районен съд по гр.д.№5497/21г., с което са отхвърлени исковете на въззивника, за осъждане на ответника „Сеастар Улусларарасъ Наклият Тиджарет Лимитидет Ширкети ЕООД, седалище в гр.Одрин, Република Турция, да заплати на ищеца сумата от 17827, 20 евро с левова равностойност 34866, 97 лева – главница, представляваща сбор от кейова такса и услуги за периода 01.02.2021 г. – 31.05.2021 г. и лихва за забавено плащане в размер на 301, 90 евро с левова равностойност 590, 47 лева, дължими както следва: - 4929, 60 евро с ДДС, дължима по проформа-фактура №46/26.02.2021 г., от която 2380, 00 евро са начислените за периода 01.02.2021 г. – 28.02.2021 г. кейови такси и 1728 евро са за потребената за м.февруари 2021 г. ел.енергия в размер на 5760 квтч, ведно с дължимата за периода 26.02.2021 г. – 09.06.2021 г. лихва в размер на 142, 41 евро; - 5149, 20 евро с ДДС, дължима по проформа-фактура №47/31.03.2021 г., от която 2635, 00 евро са начислените за периода 01.03.2021 г. – 31.03.2021 г. кейови такси и 1656 евро са за потребената за м.март 2021 г. ел.енергия в размер на 5520 квтч, ведно с дължимата за периода 31.03.2021 г. – 09.06.2021 г. лихва в размер на 101, 55 евро; - 4096, 80 евро с ДДС, дължима по проформа-фактура №48/29.04.2021 г., от която 2550, 00 евро са начислените за периода 01.04.2021 г. – 30.04.2021 г. кейови такси и 864 евро са за потребената за м.април 2021 г. ел.енергия в размер на 2880 квтч, ведно с дължимата за периода 29.04.2021 г. – 09.06.2021 г. лихва в размер на 47, 80 Евро; - 3651, 60 евро с ДДС, дължима по проформа-фактура №49/31.05.2021 г., от която 2635, 00 евро са начислените за периода 01.05.2021 г. – 31.05.2021 г. кейови такси и 408 евро са за потребената за м.май 2021 г. ел.енергия в размер на 1360 квтч, ведно с дължимата за периода 31.05.2021 г. – 09.06.2021 г. лихва в размер на 10, 14 евро. Въззивникът претендира отмяна на първоинстанционното решение. Анализира характеристиките на договор за пристанищни услуги – неформален, реален - влиза в сила от момента, в който корабът застане на кей и започне да ползва услугата. Според въззивника в случая процесиите услуги са две — швартоване и подаване на ел. енергия за нуждите на кораба. Корабът ползва услугата швартоване от началния момент, когато е швартован (завързан) за кея и продължава докато бъде отвързан и отплава. Услугата е възмездна и се извършва от пристанищния оператор. Ако корабособственикът не желае да ползва услугата, трябва да поиска от пристанищния оператор да отвърже кораба за да отплава, с което ще преустанови ползването й. според въззивника, съдебно-техническата експертиза установява, че през процесния период корабът е бил швартован на кей и е ползвал ел. енергия - физически корабът може да полза ел. енергия само ако стои вързан/швартован за кея на пристанищния оператор. Въззивникът обосновава качеството си на пристанищен оператор надлежно регистриран по реда на Наредба №18 от 03.12.2004 г. за регистрация на пристанищните оператори в Република България, извършващ морско технически пристанищни услуги швартоване на кораби и снабдяване на корабите с електрическа енергия по реда на чл. 116, ал. 2, т. 1 от ЗМПВВППРБ, а собственик на пристанището със специално предназначение е „Първа инвестиционна банка“ АД, гр. София. Качеството му на „пристанищен оператор“ е такова по смисъла на §2, т. 26 от Допълнителните разпоредби на ЗМПВВППРБ и в това си качество е получил достъп по надлежния ред да извършва морско-техническите услуга швартоване и снабдяване на процесния кораб „Амбрус“, бивш „Аякс“. Въззивникът обосновава качеството на ответника „Сийстар урусларарасъ наклият тиджарет лимитед ширкети“ ЕООД като „ползвател на пристанищна услуга“ по смисъла на § 2, т. 31 от Допълнителните разпоредби на ЗМПВВППРБ, като собственик на кораба. Въззивникът излага съображения, че първата услуга, която е предоставена на ответника е „швартоване“ на моторен влекач „Амбрус“. „Швартоването“ е завързване на кораба към кея или към друг кораб. През целия период от 01.02.2021 г. до 31.05.2021 г. моторен влекач „Амбрус“ е бил швартован на кей в пристанището със специално предназначение „Бургаски корабостроителници“ като услугата е била предоставена от пристанищния оператор „Бургаски корабостроителници“ ЕООД на ползвателя на услугата Сийстар урусларарасъ наклият тиджарет лимитед ширкети“ ЕООД. Размерът на цената на тази услуга е определен с уточняваща молба на ищеца от 29.06.2021 г. и възлиза на 10 200 евро (12 240 евро с ДДС) с левова равностойност - 19 949, 47 лв (23 939, 36 лв с ДДС). Според въззивника, през периода от 01.02.2021 г. до 31.05.2021 г., докато моторен влекач „Амбрус“ е бил швартован на кей в пристанището със специално предназначение „Бургаски корабостроителници“, е бил захранван с електрическа енергия, като е можел сам да определя дали да се ползва от възможността да я получава или да ползва свои собствени източници на електроенергия, каквито са корабните генератори, но за които е необходимо да изразходва корабно гориво на по-висока цена. Цената на ползваната енергия е в размер на 4656.00 евро (5587, 20 евро с ДДС) с левова равностойност — 9106, 34 лв (10927, 61 лв с ДДС). Цената е обоснована от извършената СТЕ – излага съображения. Въззивникът излага съображения, че моторен влекач „Амбрус“ е влязъл в пристанището със специално предназначение „Бургаски корабостроителници“ по повод на извършен преди това, но неизцяло платен ремонт. Спорът за неплатената част от ремонта и ползваните морско технически пристанищни услуга швартоване и предоставяне на ел. енергия през предходния период е решен с влязло в сила осъдително решение № 36/ 18.02.2021 г. постановено срещу ответника по т.д. №376/2020 г. на Окръжен съд - Бургас. Страни по делото са „Корабостроителница Бургас“ ЕООД, което е предишния оператор на пристанището и собственика на влекача. „Корабостроителница Бургас“ ЕООД е извършило ремонта на процесния кораб и е извършвало пристанищни услуги до 31.01.2021 г. Старият и новият пристанищени оператори са дружества, чийто едноличен собственик на капитала е „Първа инвестиционна банка“ АД. След завършване на ремонта, корабът не е отплавал, а е останал в пристанището и е продължил да ползва пристанищните услуги швартоване и електрическа енергия при същите условия, но от новия пристанищен оператор. Въззиваемият – ответник ответник „Сеастар Улусларарасъ Наклият Тиджарет Лимитидет Ширкети ЕООД, чрез адв. Маринов на 10.10.23г. Срокът по чл. 263, ал.1 ГПК е изтекъл на 24.10.23г. Отговорът е подаден по пощата на 24.10.23г. – в законния срок. Според въззиваемата страна, въззивникът неправилно смесва понятията кейова такса и такса за швартоване на кораб - първата такса се дължи при докуване и спада към пристанищните такси, които не могат да се събират от „Бургаски Корабостроителници“ ЕООД, а само от пристанищния оператор, каквото качество ищецът няма - има право да извършва единствено пристанищни услуги, но не и да събира такси за докуване (кейова такса). Според въззиваемата страна, таксата за докуване (кейовата такса) е вид публично вземане, което по своята същност се заплаща за покриване разходите на определен вид услуга и не може да се прехвърля свободно, още повече по силата на сключен договор за наем между ползвателя на пристанищната инфраструктура „ПИБ“ АД и „Бургаски корабостроителници“ ЕООД. Швартоването е вид услуга, която е свързана пряко с ремонтни дейности, а не не с престоя на кораба в окръга на пристанището. Според въззиваемия, едва с писмена защита за първи път са наведени твърдения, че претендираните такси са за швартоване на кораб, не е било наведено надлежно изменение на иска. Ответникът не се е защитавал срещу такова твърдение и в тази връзка не е разпреД.а доказателствена тежест. Според въззиваемия, от представената справка за Регистрирани пристанищни оператори в района на Дирекция „Морска администрация - Бургас“, която не е спорна между страните е видно, че „БУРГАСКИ КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦИ“ ЕООД е оператор на пристанищни услуги по чл. 116, ал. 2, т. 1 от ЗМПВВППРБ, което включва морско-технически услуги - пилотаж, буксировка (влачене или тласкане), швартоване, снабдяване на корабите с вода, комуникации и електрическа енергия; бункероване, приемане и обработване на отпадъци - резултат от корабоплавателна дейност и други, но не и събиране на кейови такси, което законодателя е оставил изцяло в прерогатив на пристанищата Варна и Бургас и техните ползватели („ПИБ“ АД). Намира, че доставката не ел. енергия не е доказана в условията на пълно и главно доказване, като липсват писмени доказателства за начина на опреД.е, начисляване, измерване и заплащане на такава услуга. Доставката на ел. енергия следва да бъде измерена точно в количествено отношение със СТИ /електромер/, който е монтиран специално за кораба „АМБРУС“, собственост на ответника „СЕАСТАР“ ЕООД - Република Турция и измерва потребената за негови собствени нужди ел. енергия, а не и тези на други длъжници. Според въззиваемия, от извършената съдебно - техническа експертиза е установено, че за отчитане на потребената ел. енергия е бил поставен подотчетен електромер от ищеца към СТИ №56152534, който преди това е служил за отчитане на други абонати на ищеца. Поради това намира за недоказано колко точно е действително доставена за нуждите на кораба. Електромерът е бил поставен от ищеца без присъствието и уведомяването на ответника; липсват протоколи за поставянето му и на подотчетния електромер, подписани и от ответника, които да установяват какви са били показанията на средствата за търговско измерване към датата на монтажа им. Според въззиваемия, ищецът не е дружество, което може да извършва доставка на ел. енергия на трети лица, тъй като не притежава нито лиценз за продажба на ел. енергия на регулирания пазар, нито лиценз за продажба на ел. енергия на свободния пазар. Дружеството не може да определя цена за ел. енергия различна от тази определена от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, която цена се съгласува с електроразпределителните дружества в Република България. Доказване на цената и нейната дължимост обаче е в негова тежест, а същия не проведе доказване на тези факти и обстоятелства. Оспорва изявлението на вещото лице, че цената е определена между ищеца и ответника в Договор за ремонт влекач “AMBRUS” от 05.09.2018г. - 0, 30 евро/квч. Такава цена далеч надхвърля пазарната, а и ответникът не е бил запознат с нея, чрез връчване на нарочно уведомление. Според въззиваемия, по делото не е представен този договор, поради което не следва да се приема, че такъв съществува. Въззиваемият се позовава на чл.1, ал.1, б.1 от Международната конвенция за арест на кораби, даваща право да се търсят доставени стоки, материали, провизии, бункер, оборудване (включително контейнери) или услуги, предоставени на кораба за неговата експлоатация, управление, съхранение или поддръжка; в случай, че е уговорена цена за ремонт на кораб, то същата е по отношение само на тази услуга, а не за електрическа енергия за неговата експлоатация, управление, съхранение или поддръжка. Проформа фактурите /поканите/ не са за заплащане на ел. енергия за ремонт, поради което позоваването на този договор е ирелевантно за правния спор, а в това число и уговореното, в случай на съществуването на такъв договор. Според въззивника ищцовото дружество има качеството наемател на пристанищната инфраструктура, което го лишава от право да търси заплащане на ел. енергия от трети лица. Такова право притежава само собственика на партидата за ел. енергия, който е „Първа инвестиционна банка“ АД. Само собственикът на имота /ползвателя/ има право да търси разходи за ел. енергия от трето лице, но не и наемателя, който има само качеството държател на вещата. Според въззивника, ищецът не е издавал фактури (първични счетоводни документи) за дължимите суми, а единствено проформа фактури, които имат правното качество на покана за изпълнение; не е ползван данъчен кредит по тях и същите не са намерили отражение в търговските книги на ищеца, поради което този неизгоден факт има материална доказателствена сила относно дължимостта на обективираните в тях парични суми. Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима. Бургаският окръжен съд, като обсъди събраните по делото доказателства – удостоверение за експлоатационна годност №52005, договор за наем, проформа – фактури, съдебно – техническа експертиза, намира че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, относно качеството на ищеца на пристанищен оператор на специализирано пристанище по смисъла на §2, т. 26 от Допълнителните разпоредби на ЗМПВВППРБ, вр. чл.109 от ЗМПВМППРБ, което е собственост на „Първа инвестиционна банка“ – АД, като в това си качество има право да извършва морско-технически пристанищни дейности и услуги по чл.116, ал.2, т.1 от ЗМПВВППРБ - швартоване и снабдяване на корабите с вода, комуникации и електрическа енергия. Установил е, че ищецът е вписан в регистъра на пристанищните оператори в района на Дирекция „Морска администрация Бургас“. Съдът е установил качеството на ответното дружество на собственик на моторен влекач „Амбрус“, който в периода 01.02.2021 г. – 31.05.2021 г. е бил на кей в пристанище със специално предназначение „Бургаски корабостроителници“, като със Заповед №Б—ЗА-6/02.09.2020 г. на Директор на дирекция „Морска администрация“- Бургас, моторният влекач е арестуван. Като доказателства първоинстанционният съд приел 4 броя изпълнителни ремонтни ведомости за докуване на моторен влекач „Амбрус“ и издадени въз основа на тях четири броя проформа фактури с №№ съответно №46/26.02.2021 г., №47/31.03.2021 г., №48/29.04.2021 г. и №49/31.05.2021 г., като във всяка последните са включени „швартоване и услуги“. След оставяне на исковата молба без движение с Разпореждане №241/14.06.21г. по т.д.№267/21г. по описа на БОС, (пред който съд делото е образувано първоначално) и с Разпореждане №4361/03.08.21г. по гр.д.№5497/21г. по описа на БРС, ищецът е заявил, че претендира исковите суми, съставляващи „кейови такси и електроенергия“, за моторен влекач „Амбрус“. С писмена защита и с въззивната жалба се сочи, че претенцията касае услуги „швартоване и предоставяне на електрическа енергия“. С помощта на извършената съдебно – техническа експертиза, съдът е установил, че съгласно издадените проформа фактури и подписаните изпълнителни ведомости, стойността на консумираната електроенергия е отчетена посредством подвижен подотчетен електромер KONLER TIP: AEL.TF.19, за който няма данни кога е монтиран. От поясненията на вещото лице в съдебно заседание на 10.07.23г. се установява, че вещото лице не е снело показанията на този електромер и не е извършило проверка дали те отговарят на фактурираното количество, защото това не може да се извърши, т.к. той не е стационарет и е бил преместван и на друго място. Касае се за подотчетен електромер, а не средство за техническо измерване. Средството за търговско измерване №56152534, ИТ №2721093, което отчита консумираната електроенергя на територията на „Бургаски корабостроителници“ се намира в п/с Победа, а титуляр на партидата е „ПИБ“ АД. Въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази им част на осн. чл.272 ГПК. Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред вид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира, че същото е правилно и законосъобразно. И в тази част въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционното решение на осн. чл.272 ГПК. В допълнение следва да се каже: не се спори между страните, че ищецът е оператор със пристанище за специално предназначение по см. на §2, т.26 ДР, вр. чл.109, вр. чл.93, т.4 от ЗМПВВППРБ и като такъв има право да извършва услугите, посочени в чл.116, ал.2, т.1 от ЗМПВВППРБ - морско-технически услуги като швартоване, снабдяване на корабите с комуникации и електрическа енергия и корабно бункероване с вода. В настоящия случай с първоначалната искова молба и последвалите уточнения (посочени по-горе – бел. съдия – докладчик), ищецът претендира заплащане на кейови такси и електроенергия. Едва с писмената защита се претендира присъждане стойността на услуга „швартоване“, чиято дефиниция първоинстанционният съд е посочил в решението. Според въззивната инстанция по делото не е направено изменение на иска по основание, поради което надлежно е въведено като основание за претендиране на сумите „кейови такси и електроенергия“. Ето защо не следва да се обсъжда дължимост на сумите на основание извършена услуга „швартоване“ на моторен влекач „Амбрус“. По отношение на основанието кейови такси, следва да се каже: в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, понятието „кейови такси“ се съдържа в нормите на чл.103б, ал.4 и чл.114, ал.1, т.13. И в двата случая е посочено, че такава такса се дължи за пристанища за обществен транспорт и се заплаща на собственика на пристанището. В настоящия случай ищецът е оператор не на обществено пристанище, а на такова със специално предназначение и е наемател, респ. – не е собственик на пристанището. Следователно няма право да претендира заплащане на кейови такси. Както вече стана дума по-горе, има право да извършва/респ. – да получи заплащане за морско-технически услуги като швартоване, снабдяване на корабите с комуникации и електрическа енергия и корабно бункероване с вода, но претенция за заплащане на услугата „швартоване“ не е надлежно въведена в процеса. По отношение на претенцията за електроенергия следва да се каже: като оператор на пристанище със специално предназначение, ищецът има право да претендира заплащане на доставена електрическа енергия, доколкото това е една от морско – техническите услуги, които по дефиниция осъществява. Но при заявеното от ответника оспорване на доставената и ползвана електроенергия на моторен влекач „Амбрус“, ищецът следваше да докаже доставянето на такава. Представената проформа – фактура не съставлява такова доказателство; видно от извършената съдебно – икономическа експертиза, тя не съставлява счетоводен или данъчен документ, а има функциите на покана – да уведоми страната за дължимите суми. Извършената съдебно – техническа експертиза също не установява, че претендираното от ищеца количество електроенергия е било доставено на ответника, доколкото отчитането е извършено с подотчетен мобилен електромер, за който няма данни кога е бил поставен, за който има данни, че е преместен на друго място и от който не е снета информация за това какво количество електроенергия е доставено именно на ответника за посочения моторен влекач. По изложените съображения, въззивната инстанция намира претенциите за недоказани и поради това – неоснователни. Първоинстанционното решение, с което са отхвърлени, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. В полза на въззиваемата страна не следва да се присъждат съдебно – деловодни разноски, предвид липсата на доказателства такива да са направени във въззивното производство. С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд