Решение № 196 от 10.4.2023 г. на Районен съд - Враца по дело № 3306/2022 г.

Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК. Образувано е по искова молба, подадена от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД (с предишно наименование ЧЕЗ Разпределение България“ АД) с ЕИК 130277958 срещу И. Ц. И. с ЕГН •••••••••• и адрес гр. ••••• за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата 2 962, 26 лева-главница, представляваща начислена съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 56 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) стойност за доставка на електроенергия за имот с адрес гр. •••••, абонатен номер 7100815207, номер на инсталация 804222198, ИД място на доставка 32Z182100034845D, за която е съставен констативен протокол № 3032167 от 12.02.2021 г., и сумата 58, 42 лева-мораторна лихва върху главницата за периода от 06.04.2022 г. до 16.06.2022 г., за които суми са издадени фактури № 0003409422/25.03.2022 г. и № 0003409422/16.06.2022 г., както и заповед № 1514 от 15.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 2512/2022 г. на Врачански районен съд. Ищецът поддържа, че съгласно получената при извършването на проверката информация ответницата И. Ц. И. е собственик на имот с адрес гр. •••••. На 12.02.2021 г. в същия имот била извършена проверка на средството за търговско измерване, на която присъствала свидетелката М. Т. Н., както и присъствала ответницата И. Ц. И.. За резултатите от проверката бил съставен констативен протокол № 3032167 от 12.02.2021 г., съгласно който в имот с адрес гр. ••••••, абонатен номер 7100815207, за който се твърди, че е собственост на ответницата и е присъединен към електроразпределителната мрежа, липсвало монтирано средство за техническо измерване, поради което присъединяването са явявало неправомерно. Съгласно протокола таблото се намирало на гърба на гаражите, щитът бил разбит, липсвала пломба на щита, липсвал електромер и присвоен договор в масивите на ЧЕЗ за абонатния номер, констатирана била промяна в схемата на свързване, в таблото било направено присъединяване без мерене, като входящ и изходящ фазов проводник тип ПВ – А2-6 кв.м. за демонтирания електромер били свързани един към друг с АП-20А, а присъединяването слизало и през изходящ АП-63А, на който към изходящата токова клема било прикачено от мостов кабел едно жило, захранващо гараж № 1, без да минава през средство за търговско измерване. Служителите на ищцовото дружество премахнали незаконното присъединяване, преустановили електрическото захранване на обекта на основание чл. 122 от Закона за енергетиката и извършили ново пломбиране на щита на електрическото табло. За извършване на проверката било уведомено МВР на тел. 112 с позвъняване на датата на извършване на проверката – 12.02.2021 г. Поради неизпълнението на ответницата, на 01.11.2022 г. ищецът подал срещу ответницата заявление по чл. 410 от ГПК за горепосочените суми, било образувано ч. гр. дело № 3306/2022 г. на Врачански районен съд, като съдът уважил заявлението и издал заповед № 1514 от 15.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответницата подала възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което е предявен настоящия иск. Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). В подадения по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК отговор ответницата И. Ц. И. застъпва становище за неоснователност на предявените искове и моли за отхвърлянето им. Поддържа, че посочената в исковата молба сума за електрическа енергия е начислена като дължима от ищеца след извършена проверка на имот с адрес гр. ••••••, абонатен номер 7100815207, номер на инсталация 804222198, за която е съставен констативен протокол № 3032167 от 12.02.2021 г. Не оспорва обстоятелството, че е собственик на гараж № 1 в жилищна сграда с адрес гр. •••••, съгласно нотариален акт за покупко-продажба № 163, т. 163, т. VIII, рег. № 6709, дело № 867/2011 г. на нотариус В. В. с рег. № ••• в Нотариалната камара, но твърди, че по време на строителството на сградата било надлежно разрешено и действително извършено вътрешно преустройство на шест гаража и две ателиета по следния начин: гаражи 1, 2 и 3 се превърнали в гараж 1 и гараж 3, гаражи 4 и 5 се превърнали в ателие 1, а гараж 6 се превърнал в ателие 2. Така извършените преустройства били въведени в експлоатация през месец октомври 2015 г. с разрешение № 17/25.11.2021 г. на главния архитект на Общ. В.. Няколко години след като ответницата станала собственик на гараж 1, построилото сградата дружество „Билдинг инвест“ ООД закрило абонатен номер 7100815207 и клиентски номер 530001929581 за обект гараж 1, а служители на електроразпределителното дружество посетили обекта на място, демонтирали средството за техническо измерване за гараж 1 и извършили свързването на електрическото захранване на този обект към средството за търговско измерване на гараж 5 – собственост на В. Н. И., съпруг на ответницата. Ответницата поддържа, че не е извършвала незаконно присъединяване към електрическата мрежа на гараж 1 и че потребената в този обект енергия винаги е била отчитана през средството за търговско измерване на гараж 5 и е била редовно плащана. Сочи, че не е собственик на обект с абонатен номер 7100815207, клиентски номер 530001929581, за който е съставен посоченият в исковата молба констативен протокол. В заключение сочи, че не става ясно точно кой обект е бил проверен на посочената в констативния протокол дата и счита, че нито са били налице фактическите и правни основания за извършване на корекция на сметка по процесната фактура, нито е бил налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия за гараж № 1 в жилищна сграда с адрес гр. ••••••. Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и възраженията на страните, приема за установено следното: На 12.02.2021 г. в гр. Враца, в обект гараж № 1 на адрес ул. „А.“ № 2 била извършена проверка на средство за търговско измерване, в присъствие на ответницата И. И.. За резултатите от проверката бил съставен констативен протокол № 3032167/12.02.2021 г., в който се сочи, че е извършено обаждане на телефон 112, както и че констатациите са демонстрирани пред представител на потребителя (М. Т. Н. – Федерация на потребителите) и се изразяват в следното: „Таблото се намира на гърба на гаражите. Щитът е разбит, липсва пломба на щит. Липсва електромер и присвоен договор в масивите на ЧЕЗ за абонатния номер. Констатира се промяна на схемата на свързване. В таблото е направено присъединение без мерене, като входящ и изходящ фазов проводник тип ПВ-А2-6 кв. мм за демонтирания електромер са свързани един към друг с АП-20А. От друга страна присъединението слиза и през изходящ АП-63А, на който към изходяща токова клема е прикачен от мостов кабел едно жило (ПВВМБ1-2), захранва гараж № 1, без да минава през СТИ. В момента на проверката гараж № 1 е собственост по нотариален акт на ответницата И. Ц. И..“ Констативният протокол е за обект гараж № 1 на адрес гр. •••••, абонатен № 7100815207, място на доставка 32Z182100034845D, номер на инсталация 804222198. От приложеното заверено копие на справка за корекция на сметка се установява, че във връзка с горецитирания констативен протокол на „ЧЕЗ Разпределение България” АД и въз основа на раздел ІХ от ПИКЕЕ – чл. 51, ал. 1 за периода от 17.08.2020 г. до 12.02.2021 г. на ответницата И. И. са доначислени 14 904 киловатчаса за консумирана и незаплатена електроенергия. Представена е фактура № 0003409422/25.03.2022 г., от която е видно, че е издадена за дължима от ответницата И. И. за обект в гр. Враца, УПИ КП 3032167, ап. неприсъединен, на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 56 от ПИКЕЕ (ДВ, бр. 35 от 2019 г.) сума по констативен протокол в размер на 2 962, 26 лева с ДДС. От представените по делото писма и обратни разписки се установява, че до ответницата И. И. са били изготвени и изпратени съобщения за всички извършени действия по проверката, завършила с издаването на горепосочения констативен протокол и корекция на сметката, а от обратните разписки е видно, че писмата са получени редовно от ответницата. Не е спорно по делото и е видно от нотариален акт за покупко-продажба № 163, т. 163, т. VIII, рег. № 6709, дело № 867/2011 г. на нотариус В. В. с рег. № 338 в Нотариалната камара, че ответницата И. И. е собственик на 4/5 идеални части от поземлен имот с идентификатор № 12259.1017.170 с адрес гр. •••••, заедно с правото на строеж на сграда- гараж № 1 на същия адрес, застроена площ 16, 10 кв. метра, придобити от продавач „Билдинг инвест“ ООД гр. Враца. Установява се от приложено на л. 66 от делото удостоверение на Главния архитект на Общ. В., че със заповед № 585/30.04.2015 г. разрешение за строеж № 254/12.11.2009 г. относно поземлен имот с идентификатор № 12259.1017.170 е изменено по време на строителството, като гараж № 1, гараж № 2 и гараж № 3 се променят в гараж № 1 и гараж № 3 (т.е. новообразуваният гараж 1 представлява старите гараж 1 и гараж 2) и гараж № 4 и гараж № 5 се променят в ателие № 1, а гараж № 6 се променя в ателие № 2, както и че с удостоверение № 52/05.10.2015 г. същият строеж – „Вътрешно преустройство на 6 броя гаражи в два гаража и две ателиета“ е въведен в експлоатация. Видно от приложеното на л. 67 от делото разрешение на Главния архитект на Общ. В., на В. Н. И., в качеството на възложител-собственик, е разрешено да извърши промяна на предназначението на построеното в поземлен имот с идентификатор № 12259.1017.170 ателие № 1 в гараж (т.е. новият гараж съвпада със старите гараж 4 и гараж 5), при условие че не се извършват строителни и монтажни работи и се спазват санитарно-хигинните, противопожарните и другите технически изисквания и нормите на безопасност, а това разрешение не подлежи на въвеждане в експлоатация по реда, определен в Наредба № 2 от 31.07.2003 г. Установява се от приложените на л. 68 и 69 от делото фактури, че по отношение на електроснабдяването обект с адрес гр. ••••• е с клиентски номер 310193445627, точка на измерване 32Z182100034827F, абонатен № 7100815202, а обект с адрес гр. •••••, гараж 5 е с клиентски номер 310236453843, точка на измерване 32Z1821000348487, абонатен № 7100815211. Видно от приложеното на л. 79 от делото писмо на Районен център на 112 гр. Монтана и приложенията към него, в същата система е регистрирано повикване на 12.02.2021 г. в 12: 52 часа от мобилен телефон 0886573621 за неправомерно ползване на електрическа енергия на ул. ••••• в гр. Враца. Изготвена е и съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която дава заключение, че констатациите в констативен протокол № 3032167 от 12.02.2021 г. дават основание да се приеме, че е било налице осъществяване на нерегламентирана схема на свързване на обект с адрес гр. •••••, гараж 1 към електроразпределителната мрежа, без включено средство за търговско измерване, вследствие на което цялата потребена електрическа енергия не се е измервала, не се е отчитала и не се е заплащала от собственика. При преизчисляването на консумираната, но неотчетена и незаплатена електрическа енергия е спазена методиката на чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ за процесния период. Преизчисляването на сметката е по действащите към момента на корекцията цени за електрическа енергия, утвърдени от КЕВР, съгласно изискването на чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ, като на абоната е изготвено и приложение, съдържащо цената на мрежовите услуги – за пренос и разпределение. Строителната фирма, в изпълнение на проекта и в сътрудничество с електроснабдителното предприятие е монтирала за всеки от шестте гаражи на ул. „••••“ № 2 средства за търговско измерване, като абонатен № 7100815207 и номер на инсталацията 804222198 се отнася до обект гараж 1, за който се поддържа да е собственост на ответницата И. И., като от същата няма подадено заявление и документи за сключване на договор за доставка на електрическа енергия и за присвояване на същите номера. Клиентски № 530001929581 е неотносим към горепосочените абонатен номер и номер на инсталацията. Посоченото в констативния протокол отговаря на действителността, включително прекъсването на електроснабдяването на горепосочения обект, а процесното електромерно табло е заключено със секретен ключ и експертизата не е имала достъп до вътрешността му. В дадените в съдебно заседания пояснения на експертизата вещото лице заяви, че приложеното на л. 67 от делото разрешение на Главния архитект на Община Враца не е изпълнено съгласно условията в него, тъй като са извършвани строително-монтажни работи. Това изявление на вещото лице представлява даване на заключение по правен въпрос и не се взема предвид от съда, като обаче заключението по съдебно-техническата експертиза се възприема от съда. Видно от приложено на л. 94 от делото заявление, на ответницата И. Й., в качеството на потребител с клиентски № 530001929581, е предоставен процесният констативен протокол. Разпитани са като свидетели посочените от ищеца А. А. (отдел „Нетехнически загуби“), М. Н. (Федерация за защита на потребителите), както и посочените от ответницата Ц. Ц. (неин баща) и Б. А. (без дела и родство). От показанията на А. А. се установява, че на посочените в исковата молба дата и час извършили проверка на адрес гр. •••••, на таблото, което се намира на гърба на гаражите до кооперацията. Един от електромерите на таблото имал проводник, който не минавал през електромер, като по този начин не се отчитала потребената електрическа енергия. Едно момче ги свързало с ответницата, която се отзовала веднага. Установило се, че този гараж няма електромер и че по думите на ответницата те го държат, че е променян броят на гаражите чрез преустройства, както и че няма електромер в масивите на ЧЕЗ и договор за този гараж. Съставили констативен протокол и премахнали присъединението. Уведомили органите на МВР. От показанията на М. Н. се установява, че е присъствала на проверката и че вписаните в констативния протокол обстоятелства отговарят на обстоятелствата около проверката. Ц. Ц. дава показания, че преди проверката, през януари 2020 г., е бил демонтиран електромера на гараж 1 от служители на електроснабдяването, тъй като трябвало да го върнат на фирмата-строител. Свидетелят обяснил, че имат още един гараж – гараж 5 и служителите обяснили, че ще свържат гараж 1 към гараж 5 и записали това с химикал на щита и отвън на стъкленото прозорче върху самия електромер. Захранването на гараж 1 си работи. Б. А. дава показания, че държи офис на партера на кооперацията. При проверката се установило, че няма електромер за гараж 1 на таблото, а в същото време в гаража си имало ток. На таблото имало и други липсващи електромери. Според свидетеля само служители на елекроснабдяването могат да извършват демонтиране на електромери. На проверката се коментирало, че гараж 1 е свързан към друг електромер, но не се коментирало, че е извършено незаконно присъединяване. И в момента има ток в гараж 1, същият не е оставал без ток. От тези гласни доказателства, по отношение на свидетеля А. А. и Ц. Ц. преценени по реда на чл. 172 от ГПК, които се възприемат от съда в цялост, се установява начинът, по който е извършена проверката, завършила със съставяне на констативен протокол от 12.03.2018 г., кой е присъствал на проверката, дали се е представил, както и обстоятелството, че през 2020 г. е бил демонтиран електромера на гараж 1 от служители на електроснабдяването. Представени са общи условия по договорите за продажба на „ЧЕЗ Разпределение България“АД. При така установеното се налагат следните изводи: В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) е да проведе пълно и главно доказване на факта, че през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, породено от договор за продажба на електрическа енергия и че ответницата е имала качеството на потребител на електрическа енергия за битови нужди, тоест физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си, както и съществуването на право едностранно да коригира сметката на абоната, начислявайки процесната сума в посочената фактура, а при установяване на посочените правнорелевентни факти от ищеца, в тежест на ответницата е да докаже, че е изпълнила точно. Видно от приложеното заверено копие на справка за корекция на сметка се установява, че във връзка с горецитирания констативен протокол на „ЧЕЗ Разпределение България” АД и въз основа на раздел ІХ от ПИКЕЕ – чл. 51, ал. 1 за периода от 17.08.2020 г. до 12.02.2021 г. на ответницата И. И. са доначислени 14 904 киловатчаса за консумирана и незаплатена електроенергия, т.е. начисленото количество електрическа енергия е изчислено за битов клиент. Още с отговора на исковата молба е оспорено, че ответницата е собственик на обект с абонатен номер 7100815207, клиентски номер 530001929581. Следва да се отбележи, че твърденията на ищеца в заявлението по чл. 410 от ГПК, че ответницата му е клиент по повод присъединен обект с адрес гр. •••••• (т. 12 от заявлението) са неотносими към предмета на доказване по делото, тъй като процесният констативен протокол е съставен за друг обект. На следващо място, с издаването на фактура № 0003409422/25.03.2022 г. и одобряването на заявление на л. 94 от делото ищцовото дружество е признало неизгодни за него факти (че фактурата е за неприсъединен към електрическата мрежа съгласно действащото законодателство недвижим имот, както и че между страните съществува облигационно отношение във връзка с клиентски № 530001929581, който не се отнася до обекта в процесния констативен протокол), които се потвърждават и от останалите доказателства по делото и се приемат за котегорично установени от съда. Спорното правоотношение по доставка на електрическа енергия на краен клиент намира правната си уредба в Закона за енергетиката, който регламентира правоотношението за продажба на електрическа енергия за битови нужди като произтичащо от договор, при държавно регулирани цени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и публично известни общи условия. Според действащата разпоредба на чл. 98а от ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане (чл. 98а, ал. 3 и 4 ЗЕ). Процесното правоотношение се регламентира и от общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България” АД, приети на основание чл. 98а ЗЕ, одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) с решение № ОУ - 059 от 07.11.2007 г. и влезли в сила на 26.11.2007 г. и общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ Разпределение България” АД, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ - 056 от 07.11.2007 г. и влезли в сила на 26.11.2007 г., като същите са публикувани съгласно изискванията на чл. 98а, ал. 3 ЗЕ в централен ежедневник, видно от представения сертификат за публикуване на реклама, издаден от департамент „Маркетинг и реклама” на вестник „Телеграф”. Съгласно чл. 98а, ал. 4 ЗЕ, публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, без да е необходимо изрично приемане, като в чл. 98а, ал. 5 ЗЕ e предвидена възможност в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, да внесат при съответния краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия, като ако същите се приемат, това се отразява в допълнително писмено споразумение. По силата на законовата уредба купувач на доставената електрическа енергия е крайният клиент (чл. 91-92, вр. чл. 97-98а ЗЕ). След измененията на ЗЕ съгласно ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа енергия за собствени нужди, а съгласно § 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г., изм. ДВ, бр. 35/2015 г., потребител на енергийни услуги е: а) краен клиент, който купува енергия и/или б) ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия. Легалната дефиниция на понятието „битов клиент” е в § 1, т. 2а от допълнителните разпоредби на ЗЕ и се отнася и за правоотношението по договора по чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЕ. Чрез нея ЗЕ свързва качеството на длъжник с качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е за „собствени битови нужди” и друго не е уговорено с крайния снабдител. Договорната свобода, предвидена в чл. 9 от ЗЗД, допуска и при това правоотношение клиент на доставената електроенергия за битови нужди да е друг правен субект – онзи, който ползва електроснабдения имот със съгласието на собственика, респективно с титуляра на вещното право на ползване и същевременно е сключил договор за продажба на електрическа енергия за същия имот (в този смисъл Решение № 205 от 28.02.2019 г. по гр. д. № 439/2018 г. по описа на ВКС, III-то г.о.). Този извод следва и от клаузите на общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България” АД. В чл. 4, ал. 2 от ОУ е дадено определение на понятието „потребител на електрическа енергия за битови нужди”, а именно – физическо лице, което е собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си. Според чл. 4, ал. 3 от ОУ, правата и задълженията на потребител на електрическа енергия за битови нужди може да упражнява и друго лице при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота е предоставил изрично писмено съгласие, дадено пред продавача или пред нотариус с нотариална заверка на подписа, това лице да бъде потребител на електрическа енергия за определен срок, като в този случай собственикът, респективно лицето с учредено вещно право на ползване по отношение на електроснабдения имот, носи солидарна отговорност пред продавача за консумираната в имота електроенергия. Съдът приема, че ищецът не е доказал по делото, че ответницата има качеството „битов клиент” на електрическа енергия за обекта, посочен в констативния протокол, тоест че е възникнало валидно облигационно отношение между него и ответницата по делото, въпреки изричните указания на съда, дадени в този смисъл с доклада по делото. Съдът приема, че нито едно от представените по делото доказателства от страна ищеца не е годно такова за установяване на обстоятелството, че ответницата е титуляр на право на собственост върху процесния електроснабден имот с място на доставка така, както е индивидуализирано в констативния протокол или че ответницата има качеството на вещен ползвател на същия на валидно правно основание в процесния период. Представените от ищеца документи, в които е посочен клиентски и абонатен номер на ответницата, не са официални по смисъла на чл. 179 от ГПК, а частни свидетелстващи такива, едностранно изготвени от ищцовото дружество или свързани с него лица, като тези документи не удостоверяват каквито и да било вещни или облигационни права във връзка със собствеността и ползването на имота, а в същите не се съдържа и извънсъдебно признание от страна на ответницата на същите обстоятелства. На следващо място, съгласно нотариален акт за покупко-продажба № 163, т. 163, т. VIII, рег. № 6709, дело № 867/2011 г. на нотариус В. В. с рег. № 338 в Нотариалната камара, че ответницата И. И. е собственик на 4/5 идеални части от поземлен имот с идентификатор № 12259.1017.170 с адрес гр. •••••, заедно с правото на строеж на сграда-гараж № 1, застроена площ 16, 10 кв. метра, а съгласно приложено на л. 66 от делото удостоверение на Главния архитект на Община Враца, гараж № 1, гараж № 2 и гараж № 3 се променят в гараж № 1 и гараж № 3 и гараж № 4 и гараж № 5 се променят в ателие № 1, а гараж № 6 се променя в ателие № 2, като строежът е въведен в експлоатация, т.е. същият нотариален акт, който е посочен и в констативния протокол, не доказва че ответницата е титуляр на право на собственост върху процесния електроснабден имот с място на доставка така, както е индивидуализирано в констативния протокол. На следващо място, фактура № 0003409422/25.03.2022 г. е издадена за дължима от ответницата И. И. за обект в гр. Враца, УПИ КП 3032167, ап. неприсъединен, на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 56 от ПИКЕЕ (ДВ, бр. 35 от 2019 г.) сума по констативен протокол в размер на 2 962, 26 лева с ДДС, а съгласно констативния протокол същият е за обект гараж № 1 на адрес гр. •••••, абонатен № 7100815207, място на доставка 32Z182100034845D, номер на инсталация 804222198. В справката за преизчислени количества електрическа енергия липсват абонатен номер, място на доставка и номер на инсталация. По делото не е доказано, че е налице договор за клиентския номер, посочен в представените от ищеца писмени доказателства, а именно за обект гараж № 1 на адрес гр. •••••, абонатен № 7100815207, място на доставка 32Z182100034845D, номер на инсталация 804222198, страна по който да е ответницата И. И.. От ищеца не са ангажирани каквито и да било доказателства по делото за наличието на валидно облигационното провоотношение между страните в конкретния период, въпреки че именно на ищеца е била доказателствената тежест за установяване на това обстоятелство чрез пълно и главно доказване При липса на доказателства за тези обстоятелства, както и с оглед изричното оспорване на тези обстоятелства от страна на ответницата, съдът намира предявения главен иск за неоснователен. Поради неоснователността на главния иск неоснователен се явява и акцесорният иск за мораторна лихва. При този изход на делото ищецът дължи на ответницата разноските по делото за внесено адвокатско възнаграждение-700, 00 лева. Направеното от ищеца възражение за прекомерност на платения от ответницата адвокатски хонорар е неоснователно, тъй като договорът за правна помощ е подписан на 13.12.2022 г. и хонорарът по него не надвишава посочения в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения в редакция към ДВ, бр. 88 от 2022 г. размер. Така мотивиран, Врачанският районен съд