Решение № 515 от 28.11.2019 г. на Административен съд - Враца по дело № 639/2019 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на М.И.М. ••• против Решение № 233/17.06.2019 г., постановено по АНД № 299 по описа на Районен съд – Враца за 2019 г. С оспореното решение е потвърдено Наказателно постановление № 11-01-407/19.11.2018г. на Директора на Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ), с което за нарушение на чл. 8, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 14, ал. 1, т. 2 и чл. 7, т. 3 от ЗОП /отм./, (ред.ДВ, бр.1 3 /2016г., отм.), на основание чл. 129, ал. 1, пр. 1-во, вр. чл. 133, ал. 2 от ЗОП /отм./ вр. чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, вр. чл. 256, ал. 1 от ЗОП /в сила от 15.04.2016г./ и чл. 127, ал. 2 ЗОП /отм./, на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1349, 61 лева. В касационната жалба се съдържат съображения за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Претендира се отмяна на решението. Ответникът - Агенция за държавна финансова инспекция, редовно призован, представител не се явява и не е ангажирано становище по жалбата. Представителят на Окръжна прокуратура - Враца дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания. Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в съответствие с установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на касационна проверка е Решение № 233/17.06.2019 г., постановено по АНД № 299 по описа на Районен съд – Враца за 2019 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 11-01-407/19.11.2018г. на Директора на АДФИ. С последното, за нарушение на чл. 8, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 14, ал. 1, т. 2 и чл. 7, т. 3 от ЗОП /отм./, (ред.ДВ, бр.1 3 /2016г., отм.), на основание чл. 129, ал. 1, пр. 1-во, вр. чл. 133, ал. 2 от ЗОП /отм./ вр. чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, вр. чл. 256, ал. 1 от ЗОП /в сила от 15.04.2016г./ и чл. 127, ал. 2 ЗОП /отм./ на М.И.М. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1349, 61 лева. За да потвърди Наказателното постановление, съдът е приел за установено извършеното нарушение – осъществено чрез бездействие, изразяващо се в не взимане на решение за провеждане на обществена поръчка от страна на управителя на юридическото лице, , БКС – •••” ЕООД, при сключване на Договор за Групова рентна /пенсионна/ застраховка, , Живот” на работниците и служителите на дружеството. Изложил е мотиви, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в кръга на правомощията им и в предвидената от закона форма. Според районния съд нарушението не може да се квалифицира като маловажен случай. Счел е за правилна дадената правна квалификация и съответно на извършеното административно нарушение по размер наложено административно наказание. Решението е правилно и следва да се остави, в сила като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на РС – Враца. Наведените с касационната жалба доводи са неоснователни. Районният съд правилно и съответно на доказателствата е установил фактическата страна на спора и въз основа на нея е формирал правни изводи, които се споделят от настоящия състав в пълнота. Осъществил е цялостен контрол за законосъобразност на оспореното НП, като е извел правилни и обосновани изводи. Обосновано и правилно при кредитиране на събраните доказателства в мотивите си въззивният съд е приел, че нарушението е доказано. Производството за административно наказателна отговорност се е развило при спазване на установените процесуални правила и в съответствие с материалния закон. Няма допуснати съществени процесуални нарушения или съществено нарушаване на правото на защита на наказаното лице при установяване на нарушението, определянето на нарушителя и правната квалификация на деянието и при прилагане на вида и размера на наказанието, както е приел и РС в своето решение. С оглед на изложеното и възраженията на касатора в тази насока са неоснователни. При осъществения контрол по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН Административен съд – Враца