Решение № 260002 от 28.1.2025 г. на Районен съд - Варна по дело № 8261/2020 г.

Производството е по иск по чл.23, ал.1 СК за установяване на пълна трансформация на лично имущество при придобиване на недвижим имот. Страните са бивши съпрузи - бракът им е сключен на 21.05.1997 г. и е прекратен с влязло в сила решение № 4412/02.11.2017 г. по гр.д.№ 7644/2017 г. на РС Варна, влязло в сила на 29.11.2017 г. Процесният апартамент № 1 е придобит чрез договор за продажба на 01.03.2006 г., на името на съпруга Я. Я.С. за сумата 29500 евро, посочена в предварителния договор.

Твърденията са, посочената в нотариалния акт продажната цена за покупката на гореописания недвижим имот в размер 24 275.70 лева представлява данъчната оценка на имота и същата не е действително договорената и платена продажна цена за гореописания недвижим имот. Действително договорената продажна цена за покупката на имота в размер на 29 500 евро, а действително платената продажна цена е 26550 евро и е платена по описания начин в предварителния договор. Доколкото страните по делото нямат спор, че действително това е заплатената цена за придобития по време на брака им имот, съдът приема за установено, че придобивната стойност на имота е 26550 евро.

Твърди се от ищеца, че цялата продажна цена е заплатена от него като средствата по сметката му са набрани от продажбата на негов наследствен имот в гр.Варна, жк Трошево, бл.31, вх.А, ап.1. Ищецът е отчуждил собствените си 3/4 идеални части в полза на неговата сестра Снежана Статева на 12.08.2005 г. за сумата 14500 лева, която сума продавачът Я.С. е заявил, че е получил напълно и в брой при подписване на нотариалния акт. Същата обаче не е нито действителната продажна цена, нито е получена на същата дата. Твърди, че за прехвърлените ид.части е получил от сестра си Снежана Статева сумата 36000 евро на 15.12.2005 г. от продажбата на нейн имот.

От заключението на ССЕ за движението на сметките на ищеца за същия период се установява, че на 15.12.2005 г. на името на ищеца Я.С. е открита сметка в ОББ АД BG43UBBS80024413023117, стар № 800234413023117 и на същата дата по нея е постъпила сумата 36000 евро със следната информация за сметката: трансакция: вноска по сметка, основание: захранване, кореспондент: Я. Я.С.. От свидетелските показания се установи, че съпрузите са печелили много добре от ресторантьорския бизнес. Съпругата е работила винаги и е била с по-висока заплата от съпруга, тя е работила и през летния и през зимния сезон. Съпругът не е работил през зимата. ищецът е продал свои наследствени имоти, често сменял колите с по-луксозни, имал заеми, които трябвало да плаща. Имал и дадени в заем суми, но не можал да си получи.

Трансформацията е възможна при доказване произхода на средствата, с които е закупен недвижимия имот. С оглед на това, в тежест на ищеца е да докаже твърденията си, че паричните средства за закупуване на имота са получени от него именно от продажбата на имота в ж.к Трошево, след което той ги е внесъл по негова сметка, открита в ОББ АД, както и че именно с тази сума е платен придобития по време на брака му с ответницата недвижим имот. Доколкото е налице презумпцията на чл.21, ал.3 СК за съвместен принос, следва да се установи фактическото и правното основание, на което тези парични преводи са правени по личната сметка на ищеца, както и че именно те са били вложени за покупката на целия процесен недвижим имот. В случая е установено единствено, че има вноска на сумата 36000 евро, а от посоченото основание „захранване“ не може да се направи извод, че съществува връзка между сумата, извършените продажби от ищеца и от неговата сестра и покупката на жилището - ап.№ 1 на ул.“••••“. Ищецът няма твърдение в исковата молба за правното основание на извършения паричен превод. Поради това не може да се приеме, че внесената от самия ищец сума по негова сметка в ОББ АД е получена от продажбата на наследствения имот ап.№ 1 в гр.Варна, жк Трошево и че именно с тази сума е платено капарото в размер на 5900 евро на 05.01.2006 г. и окончателната цена в размер на 20650 евро на 01.03.2006 г. В договора за продажба от 15.12.2005 г. е посочено, че сестрата на ищеца Снежанка Статева е получила от купувача Радомир Стефанов Радев за УПИ № XIV-71 по плана на гр.Бяла сумата 2259.20 лева. Разпоредбата на чл.164, ал.2 ГПК сочи, че за опровергаване съдържанието на официален документ, установяване на обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително, за погасяване на установени с писмен акт парични задължения, за установяване на писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите, е участвала, както и за тяхното изменение или отмяна, за опровергаване съдържанието на изходящ от страната частен документ се допускат само при изрично съгласие на страните, каквото в случая не е налице.

В множество свои решения ВКС приема, че придобитото по време на брака чрез договор за покупко-продажба имущество има същия статут, какъвто е статута на паричните средства, вложени в придобиването; когато плащането е извършено от влог на единия съпруг при действието на Семейния кодекс от 1985 г./отм./, по който съгласно чл.19, ал.1 паричните влогове се включват в обхвата на съпружеската имуществена общност, за да се обори презумпцията за съвместен принос по чл.19, ал.3 е необходимо да се установи произхода на средствата по влога и да се докаже техния личен характер. По сега действащия Семеен кодекс от 2009г. паричните влогове са изключени от режима на съпружеска имуществена общност /не са посочени в нормата на чл.21, ал.1 СК/ и представляват лично имущество на съпруга - титуляр, независимо от това дали придобиването им е резултат на съвместен принос на двамата съпрузи. Затова, когато новопридобито имущество е заплатено със средства от влог на единия съпруг при действието на СК от 1985 г., то презумпцията за съвместен принос не е опровергана. Така в Решение № 86 от 14.07.2016г. по гр.д. № 914/2016г. на ІІ г.о., Решение № 168 от 30.11.2016г. по гр.д. № 2411/2016г. на ІІ г.о. и Решение № 264 от 21.03.2017г. по гр.д. № 2060/2016г. на ІV г.о. и други.

Режимът на съпружеска имуществена общност е най-често приложим на практика в имуществените отношения между съпрузите, защото съгласно чл.18, ал.2 СК се прилага, ако не е избран друг режим. При разглеждането на имуществените спорове между съпрузите, следва да се изхожда от прогласените от Семейния кодекс принципи на семейните отношения - чл.2 и от социалните функции на брака и семейството- чл.17. В този смисъл са разясненията в ППВС № 5/1972г.

При сравнителноправен анализ на уредбата на имуществените отношения досега в трите семейни кодекса - от 1968г., от 1985г. и сега действащия от 2009г. е видно, че в тях са заложени едни и същи, непроменени принципи на семейните отношения - принципите на равенство на мъжа и жената, зачитане на личността в семейството, уважение, грижа и подкрепа между на членовете на семейството /чл.1 СК от 1968г., чл.3 СК от 1985г. и чл.2 СК от 2009г./. Досежно уредбата на имуществените отношения и в трите кодекса е прогласено, че съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство, уважение, общи усилия, съобразени с възможностите, имуществото и доходите на всеки от тях, да осигуряват благополучието на семейството и грижата за децата /чл. 12 СК от 1968г., чл.15 СК от 1985г. и чл.19 от СК от 2009г./. Именно на тези принципи е основана идеята за съпружеската имуществена общност /СИО/, уредена за първи път в кодекса от 1968г. Според чл.13 от този кодекс общността обхваща вещите и правата върху вещи, придобити по време на брака; следващият кодекс от 1985г. разширява обхвата на СИО и включва в нея не само вещите, но и паричните влогове - чл.19, като поставя изискването да са придобити със съвместен принос, за съществуването на който е създадена законова презумпция. Сега действащият кодекс, вероятно отчитайки несъвършеството на предходната уредба, доколкото съсобственост може да съществува върху вещи, но не и върху вземания и пари, прогласява за СИО само вещните права, придобити по време на брака, като отново урежда презумпцията за съвместен принос при придобиването - чл.21, ал.3 СК. Настоящата уредба съответства на тази от първия Семеен кодекс. От съществено значение е, че и при двата предходни режима трансформация на имущество, заплатено с паричен влог, натрупан по време на брака, не е била признавана.

Трансформацията на лично имущество по чл.23 СК е приложима за личното имущество, посочено в чл. 22 СК - придобито преди брака, по дарение, по наследство и при останалите хипотези, посочени в нормата. Не настъпва преобразуване на лично имущество когато с паричен влог на единия съпруг, формиран по време на брака се придобиват вещни права. В този случай намира приложение презумпцията на чл.21, ал.3 СК за съвместен принос. Именно на придобитите по време на брака вещни права законодателят създава статут на СИО, считайки презумптивно, че са резултат на съвместен принос. В този смисъл е и практиката по приложението на СК от 1968 г., изразена в ППВС № 5/1972г., ППВС № 8/1980г. и др. съгласно която паричните влогове набрани по време на брака са лични на съпрузите, но купеното с тях е СИО. Да се приеме, че всяка вещ, заплатена със средства от банкова сметка •••, е негова лична собственост, без оглед произхода на средствата по сметката, означава игнориране на презумпцията за съвместен принос и води до изпразване от съдържание на съпружеската имуществена общност. Ако съпругът твърди, че е осъществена трансформация на лично имущество при придобиване на вещно право, заплатено с негов влог, трябва да установи или че влогът е негово лично имущество по чл.22 СК, или че средствата по влога имат друг извънсемеен произход и презумпцията за съвместен принос е опровергана.

В производството не е доказано от страна на ищеца, че средствата по неговата сметка представляват лично имущество по смисъла на чл.22 СК, нито е опровергана по някакъв начин презумпцията за съвместен принос. Видно, че по сметката има постъпила сума, внесена от ищеца на посочената дата 15.12.2005 г., но липсват каквито и да е доказателства за произхода на тези средства, още по-малко, че сумата е вложена за придобиване на имота от съпрузите – на 05.01.2006 г. при заплащане на капарото от 5900 евро когато е подписан предварителния договор и на 01.03.2006 г. при подписване на нотариалния акт. Няма разписка или друг документ, че сумите са платени в брой, както се твърди в исковата молба. Няма и доказателства, че сумите са платени по банков път. Изложеното води до извод, че недвижимия имот е придобит със съвместен принос на двамата съпрузи по време на брака им, следователно същият е в режим на съпружеска имуществена общност. При прекратяване на брака и на СИО дяловете на двамата съпрузи в придобития по време на брака недвижим имот са равни, от което следва, че предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

Извода, че процесния имот е в режим на съпружеска имуществена общност води до оставяне без разглеждане на предявения в условие на евентуалност иск на осн. чл.23, ал.2 СК за приемане за установено по отношение на М.Г. ••••, с ЕГН: ••••••••••, че Я. Я.С., с ЕГН: ••••••••••, в резултат на частична трансформация на лично имущество е едноличен собственик на 99% идеални части от правото на собственост на придобития по време на брака с ответницата недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 1, с идентификатор 10135.1.431.1.1, по КК и КР, одобрени със заповед РД-18-194/27.03.2019 г. на изпълнителен директор на АГКК, без последващи изменения, находящ се в жилищна сграда, с идентификатор 10135.1.431.1, с адрес: гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, ул."••••" № 12, на втори жилищен етаж, със застроена площ 46, 80 кв.м. /четиридесет и шест цяло и осемдесет стотни квадратни метра/, състоящ се от: спалня, бяня-тоалет, дневен тракт с кухненски бокс и коридор, при граници и съседи: апартамент № 2, асансьорна шахта, стълбище, двор, калкан на УПИ Х-9 и улица, съгласно документ за собственост, а съгласно Схема на самостоятелен обект в сграда № 15-883692-30.09.2019 г. - със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 10135.1.431.1.2, под обекта - 10135.1.431.1.8, над обекта - 10135.1.431.1.3, ведно с принадлежащата му ИЗБА № 4, с площ 8, 26 кв.м./осем цяло и двадесет и шест стотни квадратни метра/, при граници: изба №5, коридор, асансьорна шахта, машинно помещение и улица, както и 8.8886% /осем цяло осем хиляди осемстотин осемдесет и шест десетохилядни процента/ идеални части от общите части на сградата, съставляващи 10.12 кв.м. /десет цяло и дванадесет стотни квадратни метра/ и от правото на строеж върху ДВОРНОТО МЯСТО, цялото с площ 220 кв.м. /двеста и двадесет квадратни метра/, съставляващо УПИ XI-16 /единадесет -шестнадесет/, попадащо в квартал 172 /сто седемдесет и две/, 11 /единадесети/ микрорайон по плана на град Варна, при граници: УПИ XII-10, VI-5, Х-9 и улица "••••", и съобразно сумата, която приемете за доказано, че е придобивната цена на имота, ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, между страните, че процесният имот се притежава от тях в съсобственост при квоти:

• За ответницата: 121, 38/24275, 70 идеални части от процесния имот, придобити след прекратяване на брака и прекратяване на СИО Без разглеждане следва да се остави и предявения иск с пр. осн. чл.56, ал.6 от СК за изменение ползването на семейното жилище и същото се предостави на ищеца Я. Я.С., с ЕГН •••••••••• поради настъпила промяна в обстоятелствата, релевантни за предоставяне ползването на семейното жилище на основание чл. 56, ал. 1 от СК във връзка с чл. 56, ал. 5 от СК.

Без разглеждане следва да се остави и предявения в условие на евентуалност иск за осъждане на ответницата М.Г. ••••, с ЕГН: ••••••••••, да заплати на ищеца Я. Я.С., с ЕГН: •••••••••• сумата в размер от 13033.33 лева /тринадесет хиляди и тридесет и три лева и тридесет и три стотинки/, представляваща частичен иск с правно основание чл. 57, ал. 2, вр. ал. 1 от СК във вр. с чл. 228 ЗЗД, предявен за част от общия размер на иска за вземането на ищеца за наем на процесния имот от по 500 лева на месец за периода от 29.11.2017 г. до 16.07.2020 г., възлизащо в общ размер от 15533, 33 лева, като размера на частичната претенция обхваща сбора на сумите за наем на процесния имот от 500 лв. месечно, дължими от ответницата за периода от 29.11.2017 г. до 31.01.2020 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане, ведно с законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане, както и иска с пр. осн. чл. 86 СК във вр. с чл. 84, ал. 1 за осъждане на ответницата М.Г. ••••, с ЕГН: •••••••••• да заплати на ищеца Я. Я.С., с ЕГН: •••••••••• сумата в размер на 2019.55 лева /две хиляди и деветнадесет лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща сбор от размера на законната лихва, изчислена върху всяко просрочено плащане на наемната цена за процесния имот в размер от по 500 лева месечно, за периода от 29.11.2017 до 31.01.2020 г., считано от датата на забавата на всяко плащане до дата на подаване на исковата молба - 16.07.2020 г., предявен като част от общия размер на иска за вземането на ищеца за законна лихва, изчислена върху всяко просрочено плащане на наемната цена в размер от по 500 лева месечно, за периода от 29.11.2017 до 16.07.2020 г., считано от датата на забавата на всяко плащане до дата на подаване на исковата молба - 16.07.2020 г., възлизащо в общ размер от 2073.72 лева.

Съдът следва да остави без разглеждане предявения осъдителен иск на Я. Я.С., с ЕГН: •••••••••• срещу М.Г. ••••, с ЕГН: •••••••••• за заплащане на сумата в размер на 12968, 16 лева /дванадесет хиляди деветстотин шестдесет и осем лева и шестнадесет стотинки/, представляваща частичен иск с правно основание чл.57, ал.2, вр. ал. 1 от СК във вр. с чл. 228 ЗЗД, предявен за част от общия размер на иска за вземането на ищеца за наем на процесния имот от по 497.5 лева на месец за периода от 29.11.2017 г. до 16.07.2020 г., възлизащо в общ размер от 15455.66 лева /петнадесет хиляди четиристотин петдесет и пет лева и шестдесет и шест стотинки/, която цена на частичния иск 12968, 16 лева е за периода 29.11.2017 г. - 31.01.2020 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане, както и иска с пр. осн.чл. 86 СК за заплащане на сумата в размер на 1985.13 лева /хиляда деветстотин осемдесет и пет лева и тринадесет стотинки/, представляваща сбор от размера на законната лихва, изчислена върху всяко просрочено плащане на наемната цена от датата на забавата на всяко плащане до дата на подаване на исковата молба - 16.07.2020 г., предявен за част от общия размер на иска за вземането на ищеца за законна лихва, изчислена върху всяко просрочено плащане на наемната цена в размер от по 497.5 лева. месечно, за периода от 29.11.2017 до 16.07.2020 г., считано от датата на забавата на всяко плащане до дата на подаване на исковата молба - 16.07.2020 г., възлизащо в общ размер от 2039.02 лева.

При така направения правен извод за неоснователност на иска с пр. осн.чл.23, ал.1 СК и за неоснователност на иска с пр. осн.чл.23, ал.2 СК възраженията за прихващане на ответницата с пр. осн.чл.103 ЗЗД също следва да се оставят без разглеждане, тъй като не е налице еднородно вземане в пари, което да е изискуемо и ликвидно. Доколкото се касае за подобрения в придобит по време на брака имот и брака е прекратен с развод, претенциите следва да се квалифицират като претенции по сметки и същите подлежат на разглеждане в производство за делба.

При така направения извод за неоснователността на главния иск с пр. осн.чл.23, ал.1 СК и евентуалния иск с пр. осн.чл.23, ал.2 СК, съдът следва да разгледа предявения иск на основание чл.57, ал.2, вр. ал.1 от СК за осъждане на ответницата М.Г. ••••, с ЕГН: •••••••••• за заплати на ищеца Я. Я.С., с ЕГН: •••••••••• сумата в размер от 7758 лева /седем хиляди седемстотин петдесет и осем лева/ представящата общ сбор на дължими и неплатени суми за наем от по 250 лв. /двеста и петдесет лева/ месечно за ползването на 1/2 идеална част от процесния недвижим имот, за периода от датата на влизане в сила на съдебното решение - 29.11.2017 г., с което на ответницата е предоставено за ползване семейното жилище до датата на подаване на настоящата искова молба - 16.07.2020 г. ведно с законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане, както и иска с пр. осн. чл. 86 СК във вр. с чл. 84, ал. 1 СК за заплащане на сумата в размер от 989, 72 лева /деветстотин осемдесет и девет лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща сбор от размера на законната лихва, изчислена върху всяко просрочено плащане на наемната цена в размер от 250 лв. /двеста и петдесет лева/ месечно, за периода от 29.11.2017 г.-16.07.2020 г., считано от датата на забавата на всяко плащане до дата на подаване на исковата молба - 16.07.2020 г. Съгласно чл.57, ал.1 от СК по силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище по чл. 56, ал. 1, 2, 3 и 5 възниква наемно отношение.

Решението с което е прекратен брака на страните е влязло в сила на 29.11.2017 г. Със същото ползването на семейното жилище е предоставено на бившата съпруга и съгласно нормата на чл.57, ал.1 от СК между бившите съпрузи е възникнало наемно отношение по силата на решението.

За периода м.ноември 2017 г. до 16.07.2020 г. пазарния наем за процесния имот е 11466.46 лева. За 20 месеца средния наем е 573.32 лева. Тъй като решението за предоставяне ползването на семейното жилище е от 29.11.2017 г. следва да се прибавят 2 дни за м.ноември 2017 г. Общия размер на наема за целия период с включен наем за целия м.ноември 2017 г. е 11466.46 лева, а за ½ част 5723.23 - за 20 месеца по 286.16 лева средно на месец и по 8 лева на ден. Към тази сума следва да се прибави и сумата 16 лева за наема за 29-30.11.2017 г. Общо за периода половината от дължимия месечен наем е в размер на 5739.23 лева. За горницата до 7758.00 иска е неоснователен и следва да се отхвърли.

По отношение на обезщетението за забава:

Съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Исковата молба следва да се счита за покана от деня на подаването й до окончателното плащане на задължението. Ищецът е изпратил на ответницата показа за плащан на наем и същата е получена от нея на 22.11.2017 г. Следователно от датата на получаване на поканата до подаване на исковата молба 16.07.2020 г. М. •••• дължи обезщетение за забава върху главницата 5739.23 лева, което изчислено calculator.bg e 1543.23 лева. Така получената сума превишава исковата претенция, поради което следва да се присъди лихва върху главницата за периода в претендирания размер 989, 72 лева.

По въпроса за разноските:

За уважената част на иска ответницата дължи на ищеца, а за отхвърлената част на иска ищецът дължи на ответницата разноски за производството съразмерно на уважената, съответно на отхвърлената част.

Страните са представили доказателства за разноски и за заплатено възнаграждение на един адвокат. Процесуалният представител на ответницата е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на възнаграждението на процесуалният представител на ищеца, което е 3430 лева. Съответно процесуалният представител на ищеца е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на ответницата, което е 2000 лева. Съдът като съобрази, че възнаграждението на адвоката на ищеца превишава с 1430 лева това на адвоката на ответницата, намира, че за предявените няколко иска с различна цена следва да определи едно общо възнаграждение от 2000 лева, доколкото не се посочва изрично в какъв размер е възнаграждението за всеки иск. Следва да се има предвид, че за евентуалните искове не се дължат държавна такса и разноски.

Така изчислено за уважената част на иска с цена 1543.23 лева, възнаграждението по чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 2004 г. за МРАВ е 454.32 лева и за иска с цена 989, 72 лева възнаграждението е 400 лева. Ответницата дължи на ищеца възнаграждение за един адвокат в размер на 854.32 лева. Ответницата дължи също така и разноски за уважената част на иска в размер на 669 лева съгласно представения списък по чл.80 ГПК.

Така изчислено за отхвърлената част на исковете с обща цена 28260.26 лева /три неоценяеми и три оценяеми / възнаграждение по чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 2004 г. за МРАВ е 2910.82 лева. Заплатеното от ответницата възнаграждение на процесуалния й представител е 2000 лева, което е под минималния размер, следователно същото следва да се уважи изцяло. Ищецът дължи също така и разноски за отхвърлената част на иска в размер на 464.76 лева, съгласно представения списък по чл.80 ГПК.

Мотивиран от изложеното, съдът