Решение № 71 от 12.4.2023 г. на Окръжен съд - Силистра по дело № 135/2023 г.

Производството е по чл. 435, ал.2, т.6. ГПК. Постъпила е въззивна жалба от А. С. М. с ЕГН ••••••••••, чрез адв. С. Н., СсАК, против Постановление от 09.02.2023 г., постановено по изп. д. № 20117670400373 на ЧСИ Георги Георгиев, per. № 767, район на действие Силистренски окръжен съд, с което е ОТКАЗАЛ да прекрати изпълнителното производство по делото, поради изтекла абсолютна давност по чл. 112 ЗЗД. Счита, че е незаконосъобразно, изложил е съображения за това, моли да бъде отменено обжалваното постановление и прекратено изпълнителното дело. Ответникът по жалбата, кредитор в изпълнителното производство „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, представлявано от Виктор Георгиев Сергиев, действащо чрез пълномощника юрисконсулт Лора Любомирова Иванова, редовно упълномощена с пълномощно с нотариално удостоверяване на подписи с per. № 927/16, 11.2022 г. на Стойка Пашова - Нотаруис е рег.№ 045 и район на действие - PC София е депозирал възражение по реда на чл. 436, ал.3 ГПК, с което излага доводи за неоснователност на жалбата, моли съда да я отхвърли изцяло. В изложените по реда на чл.436, ал.3 ГПК мотиви, ЧСИ, чието действие се обжалва, счита жалбата за неоснователна, тъй като не са налице основания за прекратяване на изпълнителното производство поради изтекла давност по чл. 112 ГПК, а също и на основание чл.433 ГПК. ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено следното: Жалбата е неоснователна Изпълнителното производство е образувано по молба и приложен към нея изпълнителен лист с кредитор „УниКредит Булбанк“ АД против жалбоподателката и друго лице, въз основа на изпълнителен лист, издаден по Заповед от 23.02.2011 г. по ч.гр.д. № 318/2011 г. на СсРС, за солидарни задължения произтичащи от Договор за банков кредит. Впоследствие, с постановление от 18.09.2015 г., в резултат от прехвърляне на вземането, въз основа на молба от 18.09.2015 г., като взискател на мястото на първоначалния, е конституирано „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485. На 06.02.2023 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от длъжника А. М., чрез адв. Н., за прекратяване на изпълнителното производство на основаниеч л. 112, ал.1 ЗЗД, поради изтекла абсолютна давност. В отговор е постановено обжалваното постановление от 09.02.2023 г., с което е отказано прекратяването на изпълнителното производство. В кратката мотивировка е посочено, че не са налице предпоставките на чл. 112, ал.1 ЗЗД. С представените по чл. 436 ГПК мотиви ЧСИ допълва, че съдебния изпълнител има правомощия да се произнесе единствено по отношение на основанията за прекратяване, предвидени в чл.433 от ГПК, което е допълнително основание за отказ. В случая, преди да се обсъжда наличието на предпоставките на чл. 112, ал.1 ЗЗД за изтекла абсолютна давност по отношение на задължението, предмет на конкретното изпълнително производство, следва да се отбележи, че съдебните изпълнители нямат правомощията да се произнасят по направени възражения за погасителна давност и законът не е предвидил такова основание за прекратяване на изпълнителното производство по смисъла на чл. 433 ГПК, където са посочени основанията за прекратяване на изпълнителното производство от съдия изпълнител. Наличието на изтекла давност може да бъде нов факт, който следва да бъде установен в исково производство по чл. 439 ГПК или 424 ГПК. В този смисъл вж. Определение № 205 от 30.04.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 1034/2018 г., I т. о., ТК. Налице е и второто съображение за отказ, посочено от ЦСИ в обжалваното постановление - абсолютната давност по чл. 112 ЗЗД за вземането не е изтекла.Действително с ДВ, бр. 102 от 01.12.2020 г., в сила от 02.06.2021 г., е прието, че с изтичане на десетгодишна давност се погасяват паричните вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването на давността, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено, а с § 2 от ЗИД на ЗЗД, обн. ДВ, бр. 102 от 01.12.2020 г., беше предвидено обратно действие на нормата, като за заварените случаи десетгодишният срок започва да се брои от датата, на която вземането е станало изискуемо. С Решение № 4/20.04.2021 г. по к. д. № 1/2021 г. на Конституционния съд нормата на § 2 от ЗИД на ЗЗД, обн. ДВ, бр. 35 от 2021 г., е обявена за противоконституционна, поради което и на основание чл. 151, ал. 2 от Конституцията на Република България тя не следва да се прилага. Давността по чл. 112, ал. 1 ЗЗД започва да тече едва след влизане в сила на разпоредбата, т. е. от 02.06.2021 г. Предвид гореизложеното ОС счита, че обжалваното Постановление от 01.09.2020 г., постановено по изп. д. № 20187670401150 на ЧСИ Георги Георгиев, per. № 767, район на действие Силистренски окръжен съд, с което е ОТКАЗАЛ да прекрати изпълнителното производство по делото на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Водим от горното ОС