Решение № 704 от 22.10.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 3346/2025 г.

С Присъда №111 от 26.02.2025г. по НОХД №10695/2024г. на СРС, НО, 116-ти състав подсъдимият А. Н. Н. е бил признат за виновен в това, че: за времето от 28.01.2024 г. до 05.02.2024 г. в гр.София, ж.к.“Фондови жилища“, бл.

••••, в условията на продължавано престъпление с две деяния, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - произвел изстрели с пневматично оръжие „BERETTA ELITE II“ с фаб. № D22D040498 по лек автомобил „Фиат Мареа“ (без регистрационни табели, паркиран в тревната площ зад бл. 11) и по сградата на ЦНСТДМУППМГ „Стефан Караджа“ (от страната към задния двор), както следва:

1. На 28.01.2024 г. в гр.София, ж.к.“Фондови жилища“, бл. ••••, произвел изстрели с пневматично оръжие „BERETTA ELITE II“ с фаб. № D22D040498 по лек автомобил „Фиат Мареа“ (без регистрационни табели, паркиран в тревната площ зад бл. 11), като счупил стъклото на шофьорската врата на автомобила;

2. На 05.02.2024 г. в гр.София, ж.к.“Фондови жилища“, бл. ••••, произвел изстрели с пневматично оръжие „BERETTA ELITE II“ с фаб. № D22D040498 по сградата на ЦНСТДМУППМГ „Стефан Караджа“ (от страната към задния двор) - престъпление по чл. 325, ал.1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като на основание чл.304 от НПК го е признал за невиновен и го е оправдал по повдигнатото обвинение деянието да е извършено за времето от 27.01.2024 г. до 28.01.2024г. в гр.София, ж.к.“Фондови жилища“, бл. ••••, чрез произвеждане на изстрели с пневматично оръжие „BERETTA ELITE II“ с фаб. № D22D040498 по сградата на ЦНСТДМУППМГ „Стефан Караджа“ (от страната към задния двор), да е счупил две външни стъкла (част от стъклопакет), на прозорци на работно помещение, ет. 2 на центъра, както и деянието да е извършено чрез счупване на термопанел на врата на товарния вход - ет. 1 на центъра на 05.02.2024г.

За така извършеното престъпление по чл. 325, ал.1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, на основание чл. 325, ал.1 вр. чл. 54 НК и чл.57 НК и чл.42а, ал.2, т.1, т.2. т.4 и т.6 от НК Съдът му е наложил наказание „Пробация“, както следва: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от две години с периодичност 2 пъти седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от две години, „включване в програми за обществено въздействие“ за срок от две години и „безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер на 150 часа годишно за срок от две години, като му е наложил на основание чл. 52 НК и наказание "Обществено порицание", което да се изпълни чрез обявяване на присъдата чрез поставянето и на видно място в гр. София, ж.к. •••• за срок от един месец, Съдът е приспаднал на основание чл.59, ал.1, т.1 от НК от така наложеното наказание времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР, с постановление на прокурор и с МНО „задържане под стража“ по настоящето производство, като един ден задържане е счел за три дни пробация. Зачел е на основание чл. 70, ал.6 от НПК времето, през което подсъдимият е бил настанен в психиатрично заведение, като на осн, чл.59, ал.1, т.1 от НК същото е зачетено като задържане под стража и един ден престой в психиатрично заведение е зачетено за три дни пробация. На основание чл. 53, ал.1, б. „а“ НК е отнел в полза на Държавата пневматично оръжие „BERETTA ELITE II“ с фаб. № D22D040498. Осъдил е подсъдимия А. Н. Н. на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати направени разноски по сметка на СДВР сумата от 447, 84 лева, сторени в досъдебната фаза на процеса, както и 2652, 41 лева в съдебното производство по сметка на Висшия съдебен съвет.

Възиивната проверка срещу постановената присъда е иницирана с постъпила въззивна жалба вх.№69078/26.02.2025г. от А. Н. Н., в която се сочи, че присъдата постановена от първоинстанционния състав се обжалва изцяло, тъй като той не е извършвал престъпление. С жалба с вх.№132814/14.04.2025г. от подсъдимият се сочи, че притежаването на въздушен детски пистолет, както и стрелбата с такъв не е престъпление като се оспорва изземването на пневматичното му оръжие с присъдата от първоинстанционния съд и се твърди, че същото му е законно притежавано. Твърди нарушение на конституционните му права по повод задържането му с МНО по делото, както и по реда на чл.70, ал.1 от НПК. Изразява общо недоволство от така постановената присъда като набляга, че не е доказана вината му. С жалба с вх.№65459/30.05.2025г. от А. Н. Н. се оспорват показанията на свидетеля К., като се аргументира, че не е налице извършено престъпление доколкото няма извършено разпознаване и пистолет. Изтъква, че е вкаран в ареста без свидетели, доказателства и факти.

Постъпила е въззивна жалба от адв.Д. П. защитник на подсъдимия с вх.№ 75630 от 04.03.2025г. В жалбата се сочи, че се обжалва изцяло Присъда №111 от 26.02.2025г. по НОХД №10695/2024г. на СРС, НО, 116-ти състав тъй като същата е постановена при нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели да нарушаване на правото на защита на подсъдимото лице, което от своя страна е довело до явно несправедлива и необоснована присъда. На основание чл.336, ал.1, т.3 от НПК се прави искане за отмяна на присъдата.

В допълнение към въззивна жалба от адв.Д. П. защитник на подсъдимия с вх.

№136070/16.04.2025г. се твърди, че в мотивите на съда не са изтъкнати съображения за невъзприемането на аргументите на защитата за несъставомерност на деянията на подсъдимия. Наличието само на косвени доказателства не обосновава категоричност на извода за авторството на деянието възразява адв.П.. Прави се искане за отмяна на присъдата, тъй като същата почива на предположения, като се изтъкват следните аргументи: Показанията на св.К. сочат единствено мястото, от което са се възпроизвеждали изстрелите, но не идентифицират субекта категорично. Свидетелят К. бил късоглед и да възприеме с точност по вид и цвят бижу върху ръката и часовник е съмнително. Разпознаването на извършителя е по вида на неговите пръсти и накити, които са били свити по време на стрелбата и няма начин да бъдат описани. Защитникът възразява, че предявяването на оръжието на престъплението е станало без да има представени сходни оръжия. Неправилен е извода на първата инстанция, че единствено А. Н. е имал достъп до балкона. От показанията на Г. и Г. такъв извод не може да се стори. Показанията на св.К. са сериозно повлияни от диагнозата и не е следвало съдът да ги приема като правилни и непротиворечиви, доколкото и вещите лица не могат да бъдат сигурни към датите на инкриминираните деяния какво е било нейното състояние. Според защитника, автомобилът Фиат Мареа, чието стъкло е било счупено е бил изоставен. По делото са налице данни, че стъклото е било повредено и преди датата на деянието като не е установено от какво точно е щетата по автомобила. От друга страна св.К. не е възприел стрелбата като „непристойно действие“, а го е възприел като инцидент и в този смисъл същият не е бил скандализиран от извършващото се. Според защитата ПП на ВС от 1974г. тълкува понятието „непристойни действия“ и след като действията не са възприети като такива това има значение за съставомерността на хулиганството. Освен това изпълнителното деяние изисква „непристойните действия„ да бъдат възприети от неограничен брой лица. Отправя се искане до СГС присъдата на първоинстанционния съд, да бъде отменена изцяло и да бъде постановена нова, изцяло оправдателна присъда, като алтернативно се поддържа искане за намаляване на определеното наказание “Пробация“ за по-малък срок, съобразно преценката на събраните доказателства.

В заседание по реда на чл. 327 от НПК въззивният съдебен състав е преценил, че за правилното решаване на делото не следва да бъде провеждано въззивно съдебно следствие.

В становището си по съществото на делото адв. П. е посочила, че намира присъдата за неправилна и като такава моли да бъде отменена. В условията на алтернативност е поискала от въззивния състав намаляване на срока на така наложеното наказание „Пробация“.

Подсъдимият А. Н. посочва, че е набеден по делото като изтъква, че по делото няма нито един свидетел, нито един факт и нито едно доказателство като цяло. Твърди, че показанията на свидетелите са манипулирани, че стаята му никога не се е заключвала, като това се е установило и при идването на полицията в дома му. Твърди нарушение на правата му по Конституцията на Република България във връзка с настаняването му в психиатрично заведение. Релевира оплакване, че съдията от първоинстанционния съд не му е позволил да зададе нито един въпрос на двамата психиатри и психолога, които са му извършили експертизата, като посочва, че техните заключения, които той оспорва са въз основа на събития случили се преди 15 години. Изтъква, че свидетеля К. е видял железни гривни и пръстени, а неговите били жълти. Да му се повдига обвинение за хулиганство, при положение, че няма нито един свидетел според подсъдимия няма основание. В последната си дума посочва, че като ученик е чупил прозорци, но никой не му е повдигал обвинение, камо ли да го държи два месеца в ареста и десет дни в лудница. Отправя искане към съда да отмени издадената присъда, за да изчисти доброто си име.

Прокурорът по делото е посочил, че присъдата е правилна, обоснована и законосъобразна и като такава моли да бъде потвърдена в цялост.

Софийски градски съд съобрази изложените от страните доводи и сам извърши предписаното в чл.314 от НПК и в този смисъл провери изцяло правилността на присъдата.

Въззивният съд при извършване на задължителната самостоятелна проверка на данните по делото счита, че фактическата обстановка, описана в мотивите на присъдата е правилно установена, изградена въз основа на обективен анализ на всички събрани по делото доказателства, коментирани в тяхната съвкупност. Настоящата съдебна инстанция не намира за нужно да коригира данните относно фактическата обстановка, тъй като при проверката им достигна до идентични изводи, които са следните:

Подсъдимият А. Н. Н. е с ЕГН: ••••••••••, роден е на •••• г. в гр. София, българин е, с българско гражданство, разведен, осъждан, със средно образование, не работи, с адрес в гр. София, ж.к. ••••. Свидетелката Ж. Г. притежавала недвижим имот, а именно апартамент № 7, находящ се в гр. София, ж.к. Фондови жилища, бл. ••••, който решила да отдава под наем. Жилището имало следното разпределение – две самостоятелни спални, баня с тоалетна и кухня и коридор. Апартаментът решила да отдава под наем на две отделни самостоятелни лица, като всеки ползвал една от спалните, а кухнята и сервизното помещение били за общо ползване. През 2021 г. Г. отдала под наем по-малката спалня, на свидетеля П. Г.. На 04.09.2023 г. собственичката на имота – свидетелката Г., сключила писмен договор за наем с подсъдимия А. Н. Н. и му отдала под наем по-голямата спалня, която имала и остъклен балкон, който се падал от задната страна на блока и имал изглед към ЦНСТДМУППМГ „Стефан Караджа“ /от страната към задния двор/. От балкона имало видимост и към малко озеленено пространство – двор, където живущи в този и в съседните блокове си паркирали автомобилите, а имало и обособена пътека, по която често минали пешеходци, които били живущи в сградите в близост. В центъра за настаняване на деца имало и заден изход, от който понякога излизали служители на центъра, които също имали видимост към така описаното междублоково пространство. Разстоянието от центъра за деца до блока, в който живеел подсъдимият, било около 30-50 метра и ги деляло именно озелененото междублоково пространство. Балконът, който бил прилежащ към стаята, обитавана от подсъдимия Н., бил остъклен с бяла алуминиева дограма, като същият имал и прозорец, който се отварял. До този балкон достъп имал единствено и само подсъдимият, тъй като само от неговата стая имало врата към него. Всеки от двамата наематели разполагал с ключ за апартамента и отделно за самостоятелната стая, която ползвал лично. Кухнята и банята се ползвали от двамата и не се заключвали. Св. Г. работел в делничните дни, през деня не бил в апартамента, а съботите и неделите ходел в дома си в село Малорад. Той не заключвал стаята, която ползвал за разлика от подсъдимия Н., който винаги заключвал своята и то не само когато бил извън жилището, а и когато бил вътре в нея. Свидетелят Г. не посещавал спалнята на подсъдимия и не установявал лица да влизат вътре както в присъствието на подсъдимия, така и в негово отсъствие. На неустановена дата през месец януари 2024 г. подсъдимият Н. си закупил от базар „Илиянци“ меч с кания, черен на цвят (калъф със златисти изображения), както и пистолет с надпис „BERETTA ELITE II“ с фаб. № D22D040498 (пневматично оръжие). Подсъдимият не показвал на своя съквартирант оръжието и не му го предоставял. Държал го в собствената си спалня в оригиналната му кутия. За него закупил и контейнер от пластмаса със сачми. Подс. А. Н. решил да използва така закупеното оръжие, за да стреля по обекти в задния двор на блока, в който живеел, като се целил безразборно в автомобилите, паркирани в междублоковото пространство, в преминаващи оттам котки и всякакви други обекти в обсега на оръжието. Подсъдимият се прицелвал и част от изстрелите попадали и в намиращия се срещу балкона, от който възпроизвеждал изстрелите, център за настаняване на деца, които били с увреждания и се нуждаели от постоянни грижи. Тези изстрели били възприемани от персонала на детското здравно заведение, от съседи в близост, които чували силен пукот при стрелбата, както и от случайни минувачи. На 28.01.2024 г. в гр.София, ж.к.“Фондови жилища“, бл. ••••, от балкона към спалното помещение, което обитавал, подс. А. Н. произвел множество на брой безразборни изстрели с пневматичното оръжие „BERETTA ELITE II“ с фаб. № D22D040498, като част от изстрелите попаднали и уцелили лек автомобил „Фиат Мареа“ (без регистрационни табели, паркиран в тревната площ зад бл. 11), като счупили стъклото на шофьорската врата на автомобила, собственост на Г.С.К.. Изстрелите били и в посока ЦНСТДМУППМГ „Стефан Караджа“, като намиращите се в близост котки се разбягали. Свидетелят И. К. си бил у дома по това време, бил на собствената си тераса, находяща се в съседния вход - ет. 1, бл. 47, вх. А, и гледаща в същата посока, като тази на подсъдимия. Чул няколко поредни изстрела, които забелязал, че били насочени към уличните котки. Вследствие на един от изстрелите произведени от подсъдимия се счупило и стъклото на шофьорската врата на един от паркираните в непосредствена близост до оградата ЦНСТДМУППМГ „Стефан Караджа“ и в тревната площ на бл.11 автомобил Фиат Мареа, собственост на свидетеля К.. Свидетелят погледнал откъде идват изстрелите и установил, че са от остъклената с бяла дограма тераса на апартамента, който се обитавал от подсъдимия. Макар и да не видял лицето на стрелеца, К. ясно видял оръжието, с което се стреля – черен пистолет без барабан, както и ръцете на стрелеца, които били с дълги пръсти, със светла бяла кожа, а на ръцете си носил гривни/ланци и пръстен с черен камък на безименния пръст на лявата ръка. На 29.01.2024 г. свидетелят Г. К. излязъл от дома си около 13.00 ч. и минавайки покрай автомобила си „Фиат Мареа“, без регистрационни табели, паркиран в тревната площ зад бл. 11, видял, че е счупено стъклото на шофьорската му врата в долната си част, като по средата имало отвор с неправилна форма с диаметър около 10-15 см., а останалата повърхност на стъклото била напукана. Около 14.00 ч. отишъл да покрие счупеното стъкло на л.а. с парче найлон. Съседът му свидетелят И. К. го видял и му казал, че човекът, който е нанесъл щетата по автомобила му, е стрелял на 28.01.24г. от прозореца на остъклен балкон на ет. 3, вх. Б, бл. 47, с черен пистолет - пневматично или газово оръжие, като разказал, че по ръцете на стрелеца е имало пръстен и гривни, като му обяснил, че там живеели двама мъже под наем. Междувременно същият ден - 29.01.2024 г., сутринта около 09.00 ч., отивайки на работа, свидетелката И.И., на длъжност „социален сътрудник“ към Центъра за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания с потребност от постоянна медицинска грижа, находящ се в гр. София, ж.к. Фондови жилища, ул. ••••, в работното й помещение - офис на ет. 2, установила, че единият от прозорците е със спукано стъкло (стъклопакет). Задния двор на ЦНСТДМУППМГ „Стефан Караджа“ граничел с бл. 11, от дясната страна граничел с бл. 47, като счупеният прозорец бил с изглед към вътрешния двор, отдясно на центъра към бл. 47. Тя веднага уведомила директорката на центъра свидетелката М.С. и й показала щетата. На 31.01.2024 г. около 14, 00 ч. отново били произведени изстрели към центъра. В този момент свидетелките И. и С. разговаряли в офиса на И. и чули стрелба. С. инстинктивно погледнала към отсрещния блок, но не видяла никого. Уплашила се и излязла от помещението. И. подала сигнал на тел. 112. Бил изпратен полицейски екип АП 55/51в състав С.С. и Д.С., които се качили в офиса на И., за да им покажат счупения прозорец в офиса. Стрелецът не бил установен. На 05.02.2024 г., около 15.30 ч., подсъдимият Н. отново решил да възпроизведе множество безразборни изстрели в задния двор на блока, в който живеел по посока озеленените площ, където преминавали пешеходци, имало котки и паркирани автомобили, както и по посока на центъра за настаняване на деца с нужда от постоянна грижа. Свидетелят К. чул стрелбата и излязъл на балкона си във вх.А, ет.1, бл.47 в кв.“Фондови жилища“ и видял, че се стреля в посока към ЦНСТДМУППМГ „Стефан Караджа“ от страната към задния двор и чул шум (като звън) от удряне на метални топчета по металната входна врата на центъра. Стреляло се многократно, но не посмял да погледне откъде идват изстрелите, защото се страхувал да не бъде уцелен. В същото време св. Л. К. се намирала в дома си – съседен блок на този, който обитавал подс. А. Н. и също чула пукота от стрелбата. Погледнала през прозореца на кухнята си и установила, че стрелецът е мъж, който се намирал на трети етаж на остъклен с бяла дограма балкон на блок 47, вх.Б който се подавал за кратко през прозореца и тогава се чувала стрелбата, след което се скривал обратно и след малко пак се показвал и се чувала нова стрелба, като възприела лицето от около 30 метра разстояние. Св. Л. К. установила как след започване на стрелбата котките се разбягали. К. установила, че се стреля от балкона на апартамента на третия етаж, вх.Б, бл.47 обитаван от подсъдимия. На 06.02.2024 г. св. М. С. забелязала, че е счупен термопанел на вратата на товарния вход на центъра, находяща се на ет. 1 (с гледка към бл. 47). По вратата имало множество вдлъбнатини, намиращи се предимно в средната й част. Не било установено кога и от кого са причинени щетите по термопанела на вратата на товарния вход. Отново сигнализирали на тел. 112. Полицейски екип на 02 РУ- СДВР в екип - РП К. К., експерт А. А., инсп. Цв. М., постили адреса и установили щетите по л.а. на св. К., както и тези по прозорците, и вратата на центъра, за което изготвили докладна записка. След това подсъдимият Н. бил задържан, а в стаята му било извършено претърсване и изземване, като пистолетът, с който стрелял. бил намерен и иззет.

В хода на производството от първоинстанционния съд са събрани и преценени следните доказателствени източници: гласни доказателствени средства: показания на свидетелите И. К., И.И., Ж. Г., П. Г., Г. К., М.С., Л. К., Д.К. и Ц.Г. и обясненията на подсъдимия (частично кредитирани) дадени пред първоинстанционния състав, както и приобщените показания на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1 от НПК от досъдебна фаза на свидетелите М.С. (л. 151-152, л. 153-154); Г. К. (л. 155); П. Г. (л. 156, л. 157); И. К. (л.158); Ж. Г. (л.160); Л. К. (л. 165-166); И.И. (л.167); както и приобщени показания на основание чл.281, ал.5 вр. ал.1 показания на свидетелката С.Б. (л. 163-164) от досъдебна фаза. писмени доказателства и доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие от 06.02.2024г. на л.а Фиат Мареа с фотоалбум (л.90-96); протокол за оглед на местопроизшествие на ЦНСТДМУППМГ от 06.02.2024г. с фотоалбум (л.97-103, ); протокол за претърсване и изземване от 06.02.2025г. в гр.София, ж.к.“••••, с последващо одобрение от съд (л. 106-121); копие на договор за наем от 04.09.24г. (л.161-162); протокол за оглед на лице с фотоалбум (л. 168-173); протокол за оглед на ВД от 17.06.24г. (л.202); свидетелство за съдимост (л. 222-226), способи на доказване: заключение на вещото лице Л.Г. по назначената в съдебното производство балистична експертиза, заключение на вещите лица Т.К. и Г.Г. по комплексната съдебно-психологичната и психиатрична експертиза назначена в съдебното производство касаеща свидетелката Л. К., заключение на вещите лица Т.К. и Г.Г. по комплексната съдебно-психологичната и психиатрична експертиза назначена в досъдебното производство и заключението на вещите лица А.М., Е.К.а и Л.Л. по комплексната съдебно- психологичната и психиатрична експертиза назначена в съдебното производство касаещи подсъдимия А. Н.. Съдът в настоящия му състав се солидаризира с направената доказателствена оценка от страна на първостепенния съд на гласните доказателствени средства, а именно на показанията на свидетелите И. К., И.И., Ж. Г., П. Г., Г. К., М.С., Л. К., Д.К. и Ц.Г. и С.Б. и обясненията на подсъдимия. Вярно са обследвани и ценени от първостепенния съд и събраните писмени доказателства и доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие от 06.02.2024г. на л.а Фиат Мареа с фотоалбум; протокол за оглед на местопроизшествие на ЦНСТДМУППМГ от 06.02.2024г. с фотоалбум, протокол за претърсване и изземване от 06.02.2025г.в гр.София, ж.к.••••, копие на договор за наем от 04.09.24г.; протокол за оглед на лице с фотоалбум протокол за оглед на ВД от 17.06.24г. и свидетелство за съдимост.

Способите на доказване, а именно заключението на вещото лице Л.Г. по балистична експертиза, заключението на вещите лица Т.К. и Г.Г. по комплексната съдебно- психологичната и психиатрична експертиза касаеща св. Л. К., заключението на вещите лица Т.К. и Г.Г. по комплексната съдебно-психологичната и психиатрична експертиза и заключението на вещите лица А.М., Е.К.а и Л.Л. по комплексната съдебно-психологичната и психиатрична експертиза касаеща подсъдимия А. Н. са обсъдени от районния съд и настоящата инстанция е съгласна с направените фактологични и правни изводи от тях от съда.

Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за неправилно анализирани /в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012 г., НК, III НО на ВКС/. Същото становище се застъпва и в по-новата практика на ВКС, а именно Решение№ 50003 по НД № 535/22 г., НК, II НО на ВКС „Както ВКС и друг път е посочвал, макар дейността на въззивната инстанция да съчетава правомощията на първостепенния съд при решаването на делата с контролните функции на проверяваща инстанция, въззивният съд не е длъжен всякога да излага в документално-словесен вид анализ и оценка на доказателствата и изрично да посочва онези от тях, които ползва като аргумент за обосноваване на всяко едно фактическо установяване, когато пред него не са направени възражения в тази насока, както и когато не приема нови фактически положения, различни от приетите от първостепенния съд, а счита, че същият съд качествено се е справил с тази дейност и споделя изложените от него съображения. Достатъчно е от въззивния акт да е ясно видимо, че съдът е изпълнил задължението си да извърши цялостна проверка на правилността на оспорената пред него присъда и волята му да е заявена по достатъчно ясен и убедителен начин, позволяващ проследяване на процеса по формиране на вътрешното му убеждение.“ Ето защо и въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря доводите на контролирания съд, а да отговори изчерпателно на направените обструкции от страна на защитата и подсъдимото лице.

Основните аргументи на защитата представляващи обструкция по извода за авторството на деянията се заключават в извода и, че наличието само на косвени доказателства не обосновават категоричен извод за съпричастност на подсъдимия към двете деяния при условията на продължавано престъпление, за които е осъден. Дефиницията за доказателства е дадена в чл.104 от НПК и тя определя, че това са фактическите данни, които са свързани с обстоятелствата по делото, допринасят за тяхното изясняване и са установени по реда, предвиден в този кодекс. Фактите могат да бъдат ползвани като доказателства, но те следва да бъдат установени по реда и със средствата на НПК, т.е. с приложимите способи за доказване по глава XIV на НПК. Осъдителна присъда може да почива и само на косвени доказателства, но те трябва да са в такава система и единство, че да водят до неопровержим и логично обоснован извод за виновността на подсъдимото лице. /Решение № 20 по н.д. №636/2008г. на II НО на ВКС/. Преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт. Косвените доказателства дават указание за основния факт само косвено. Те установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Във веригата от косвените доказателства се включват и онези факти, които косвено установяват други косвени доказателства, непосредствено свързани с основния факт. В случая се оспорва от защитата, а и от подсъдимото лице основните факти, че на датата 28.01.2024г. именно подсъдимият А. Н. в гр.София, ж.к.“Фондови жилища“, бл. •••• е произвел изстрели с пневматично оръжие „BERETTA ELITE II“ с фаб. № D22D040498 по лек автомобил „Фиат Мареа“ (без регистрационни табели, паркиран в тревната площ зад бл. 11), като счупил стъклото на шофьорската врата на автомобила; както и че на 05.02.2024 г. в гр.София, ж.к.“Фондови жилища“, бл. •••• е произвел изстрели с пневматично оръжие „BERETTA ELITE II“ с фаб. № D22D040498 по сградата на ЦНСТДМУППМГ „Стефан Караджа“ (от страната към задния двор). От защитата се сочи, че е неправилен извода на първата инстанция, че единствено подсъдимият е имал достъп до остъкленият балкон на посочените две дати в имота находящ се в гр.София, ж.к „Фондови жилища“, бл. ••••, ап.7. Адв. П. посочва, че от показанията на св.Г. такъв извод не може да бъде направен. Такова възражение е направил и подсъдимия пред настоящата инстанция, като е посочил, че стаята му не се е заключвала никога. Действително, както правилно е отбелязала първата инстанция в съдебна фаза свидетеля П. Г. първоначално не е бил категоричен дали се е заключвала стаята на подсъдимия, към която е бил съответния балкон. Съдът е прочел показанията на свидетеля от ДП и свидетеля е отразил, че показанията в ДП са подписани от него и са му били прочетени, като единствено е посочил, че не знае дали когато подсъдимия е бил вътре в стаята се е заключвал, каквото категорично твърдение има в ДП. Във въпросния присъединен в съдебна фаза протокол от ДП е отразено, че балконът към въпросната стая е бил ползван единствено от подсъдимия, което е и потвърдено от свидетеля в съдебна фаза. Показанията на този свидетел са съпоставени от първата инстанция и с показанията на свидетелката Ж. Г., която категорично е потвърдила прочетените и показания от досъдебното производство, в които е отразено, че всеки от наемателите е имал ключ за стаята която е ползвал, както и че излаз към процесния балкон е имало единствено от стаята ползвана от подсъдимото лице. Подсъдимият формира версия пред настоящия състав, че в деня на извършеното претърсване и изземване в имота полицаите били забравили ключове в районното, но той им бил казал че въпросната стая не се е заключвала. Подобни обстоятелства в протокола за претърсване и изземване от 06.02.24г. на имота в гр.София, ж.к.•••• не са отразени, като в стаята обитавана от подсъдимото лице, с прилежащ балкон е извършено претърсване и са иззети вещи принадлежащи на подсъдимия, за които същия е дал обяснения в протокола. Корелирани са били показанията на тези свидетели- Г. и Г. и с показанията на свидетелите Д.К. и Ц.Г., които според версията на подсъдимия са имали достъп до жилището му. Подобни обстоятелства не се сочат от нито един от двамата свидетели разпитани по искане на подсъдимия. Според свидетеля П. Г. през деня същият е бил на работа, а в почивните дни е ходил в къщата си в с.Малорад. Достъп св.Г. е имала до имота само при предварителна договорка, видно от приложения договор за наем. Логичният извод е, че единственото лице с достъп до балкона през деня е бил именно подсъдимия, още повече че според изявленията на свидетеля Г. в съдебна зала същият е бил категоричен, че не е ползвал въобще балкона към стаята на подсъдимия. Това са и съображенията на състава да подкрепи изведеното фактическо твърдение на първата инстанция, че единствено подсъдимия е имал достъп до балкона на посочените две дати и да не уважи възражението на защитата. Извода на съда е граден при акуратен анализ на наличната доказателствена основа, която установява, че стаята към която е прилежащия балкон е заключвана и ползвана само от него.

Твърди се от защитника, че свидетеля И. К. бил късоглед и възприемането с точност по вид и цвят бижу върху ръката е съмнително. Посочила е процесуалната представителка, че разпознаването на извършителя е по вида на неговите пръсти и накити, които са били свити по време на стрелбата и няма начин да бъдат описани. Проверяваната инстанция е съпоставяла детайлно показанията на свидетеля И. К. с показанията на свидетеля Г. К., свидетелката Б., свидетелките М.С. и И.И., с резултата от изготвената съдебно балистична експертиза и с показанията на свидетелката Л. К.. Анализът, който е сторила е аргументиран и е изводим от доказателствената съвкупност. В резултат на този анализ проверяваната инстанция е сторила извод, че безпротиворечиво е установено, че именно подсъдимият е възпроизвел изстрелите на 28.01.2024г. СРС е заключил, че е налице пълно сходство между възприетите от И. К. ръце на стрелеца и тези на подсъдимия, включително и по отношение на бижутата, които носи. В съдебно заседание пред първоинстанционния съд свидетеля К. е посочил точното местоположение на мястото от където се е стреляло, което е именно остъкления балкон към обитаваната стая от жилището в кв.••••, мястото от където е наблюдавал стрелбата, времето на наблюдението и продължителността и начина на стрелбата. Същият е посочил: “На ръката, която стреляше имаше пръстен и гривна, бяха златисти, пръстите бяха дълги, друго не можах да видя. Говоря за лявата ръка….Цветът на кожата на ръката не беше тъмна, беше светла“. При предявяване на фотоалбума към протокол за освидетелстване от 07.02.24г. на подсъдимото лице свидетеля е заявил: “ Пръстите на снимката са дълги и ми приличат на тези, които държаха оръжието по време на стрелбата. Пръстенът, който виждам на първата снимка отгоре надолу на л. 171 ръката и пръстена приличат, но часовника не съм го виждал. От близко, от 50 /петдесет/ см. без очила и лещи не виждам толкова добре, което ми се показва.“ Последното изявление на свидетеля е провокирало, и то с основание, първоинстанционния съд да задължи свидетеля да се яви в следващо съдебно заседание и да носи ползваните от него очила за близко виждане, доколкото свидетеля е бил далекоглед, а не късоглед, както твърди защитата. В съдебно заседание от 10.12.24г. на свидетеля К. отново е бил предявен въпросният фотоалбум, при което същият е заявил “Верижката на снимка № 3, на л.170, беше отзад на часовника, пръстите на този, който се вижда на снимка на л. 171 бяха подобни, пръстенът беше с черен камък, като този на снимката. Пръстенът беше подобен. Снимката прилича на ръката, която видях да се показва през прозореца с пистолета и да стреля. Пръстите бяха свити. Като хванеш пистолета пръстите излизат. Пистолета видях, че се държи и с двете ръце. Казах, че съм видял верижка без циферблат, но приличаше на часовника от разстояние.“ Продължителността на наблюдението, отстоянието от което са наблюдавани действията на подсъдимото лице, ракурса доколкото свидетеля живее на ет.1, във вх.А на същия блок и включително и фактът, че същия е далекоглед са му позволили да възприеме както цвета на ръцете, формата на пръстите, носения пръстен и носените часовник и гривна от подсъдимото лице. Още във фазата на досъдебното производство свидетеля И. К. е отбелязал, че е наблюдавал множество гривни на китката на ръката и е посочил именно къде е бил поставен пръстена на ръката. В тази връзка показанията на свидетеля установяват в достатъчна степен идентитет на наблюдаваните от него крайници на подсъдимото лице извършващи действия по възпроизвеждане на изстрели с пистолет BERETTA ELITE II“ с фаб. № D22D040498, за който същият свидетел е посочил, че отговарят като цвят и форма на тези, който е наблюдавал продължително време на 28.01.24г. и с който се е стреляло от балкона в кв.•••• с посочените от него снимки на крайниците на подсъдимия при така осъществения оглед на лице на 07.02.2024г. Настоящият съдебен състав преценява в тази връзка, че изводът на първата инстанция е правилен.

Възражението на защитника е, че разпознаването направено на извършителя е по вида на неговите пръсти и накити, които са били свити по време на стрелбата и няма начин да бъдат описани. В действителност по делото е извършено предявяване на протокол за оглед на лице, а не разпознаване по смисъла на чл.171 от НПК, а с оглед дадените показания от свидетеля К., че продължително време е наблюдавал възпроизвежданата стрелба от страна на подсъдимото лице, съдът намира за житейски неоснователно така направената обструкция, че при стрелба пръстите са свити, доколкото свидетеля К. дава показания, че е възприел десетки изстрели, като между тях е имало и паузи, което предполага възприемане на пръстите и в отпуснато състояние. Категорично е права проверяваната инстанция, че няма законова забрана в НПК за предявяване на албума към протокола за оглед на подсъдимия, доколкото това действие има съвсем различни цели от извършването на разпознаване на предмети и лица.

Предявяването на пневматичното оръжие на основание чл.284 от НПК и на свидетеля К. е довело до отправяне от същия на изявление, че е наблюдавал стрелба на 28.01.24г. с идентично като форма и цвят оръжие. Проверяваната инстанция не е оставила без внимание и твърденията на подсъдимото лице в процеса, че бижутата били железни. Такива обструкции се правят и от подсъдимия в пледоарията му по същество пред въззива, като се сочи че твърдението на св.К. е било че е видял железни пръстени и гривни. Първата инстанция е отговорила като е посочила, че видно от показанията на свидетеля, същият ги е възприел като вид метални (без да уточнява какъв вид метал), но със златист цвят и съобщава, че е наблюдавал стрелеца продължително време, докато е стрелял. И според настоящата инстанция няма основание за корекция на това съждение на СРС доколкото то е изводимо от показанията на свидетеля К. направени пред СРС. В ДП същият е конкретизирал единствено гривните носени от стрелеца като метални, като в съдебна фаза е посочил, че същите са били златисти на цвят. В нито един разпит не се индивидуализират сочените бижута като железни, поради което обструкцията на подсъдимия не се възприема от съда.

Процесуалният представител на подсъдимия твърди, че автомобилът Фиат Мареа без регистрационни табели е бил изоставен като по делото са налице данни, че стъклото е било повредено и преди датата 28.01.24г. като не е било установено точно каква е била щетата на автомобила. Вярно е, че според показанията на свидетеля К. от ДП, автомобила му е бил дерегистриран на 15.11.23г., като е бил със свалени регистрационни табели, като е бил паркиран от свидетеля на около десетина метра от блока, в който живеел. Няма никакви доказателства, че автомобила е бил изоставен. Фактът, че е бил без регистрационни табели не означава, че същия не е бил обгрижван с дължимата грижа на добър стопанин от страна на св.К. към датата 28.01.2024г., което е малко повече от месец след неговата дерегистрация, още повече, че видно от поведението на св. К. незабавно след установяването на счупения прозорец същия е предприел действия по обезопасяване на автомобила с покриване на въпросното стъкло с найлон. Изводи, че автомобила е бил изоставен и без надзор не могат да се направят и от неговият външен вид – удостоверен с протокол за оглед на местопроизшествие, чийто предмет е бил именно въпросния автомобил с приложен фотоалбум. Данни или доказателства по делото за това, че преди въпросната дата е бил счупен прозорецът на шофьорската врата на автомобила на л.а. Фиат Мареа няма. Има твърдения на подсъдимото лице в тази връзка, но те не се подкрепят от други доказателства по делото. Напротив свидетелят И. К. е посочил, че именно на въпросната дата 28.01.24г. е видял стрелбата и е бил непосредствен очевидец на счупването на стъклото на л.а. Фиат Мареа в резултат на нея. Показанията му са съпоставими с показанията на св.Г. К. и резултата от балистичната експертиза приета от състава на съда. Процесуалният представител не конкретизира от къде прави извод за наличие на данни, че въпросното стъкло на л.а. Фиат Мареа е било повредено преди 28.01.24г., като съставът на въззивната инстанция не откри подобни доказателства в наличната доказателствена основа, поради които причини счита за доказателствено неподкрепено изявлението на защитата и не го възприема.

Задълбочен е анализа на първата инстанция при обследване на изводите на вещото лице по балистичната експертиза и сторения от нея извод, че с пневматичното оръжие иззето от дома на подсъдимото лице могат да се нанесат посочените в обвинителния акт поражения върху стъклото на автомобила. Тук е мястото да се посочи и фактът, който защитата пропуска, а именно че на адреса обитаван от подсъдимото лице е извършено претърсване и изземване на 06.02.24г., при което са били иззети картонена кутия съдържаща пистолет „BERETTA ELITE II“ с фаб. № D22D040498 с един пълнител снаряден с 5 броя топчета, както и 76 броя метални топчета, един брой фабрична опаковка с надпис пълна с множество метални топчета. Соченото следствено действие е било извършено при спазване на процесуалните изисквания на закона и съответно одобрено от СРС с определение по ЧНД №1834/24г. на СРС, НО, 134 състав. Следственото действие е било извършено изрядно, а протоколът отговаря на чл.131 от НПК поради които причини соченото веществено доказателство иззето с него е неотделима част от доказателствената съвкупност, като доказателственото и значение следва да бъде обследвано. Първоинстанционният съд е направил точно това. Назначил е балистична експертиза в хода на процеса на сочените веществени доказателства и е обсъдил акуратно заключението на вещото лице. Вещото лице е направило извод, че пневматично оръжие „BERETTA ELITE II“ с фаб. № D22D040498 е полуавтоматичен пистолет и всяко натискане на спусъка възпроизвежда един изстрел, а механизмът на работа включва контейнер с газ под налягане и система от пружини. Вещото лице след експериментална стрелба е установило, че пораженията върху автомобила Фиат – счупено стъкло на вратата на водача могат да бъдат причинени от това оръжие с оглед разстоянието, от което е стреляно, респективно с оглед особеностите на самото оръжие и нанесените поражения, като в съдебно заседание е пояснило и обстоятелството, че са спазени всички променливи и други необходими изисквания, за да се установи дали с това оръжие може да нанесе констатираните поражения по автомобила на свидетеля К.. Съдът е достигнал до извод, че именно с обследваното веществено доказателство са възпроизведени изстрелите в резултат, на което е настъпило счупване на стъклото на л.а. Фиат Мареа. Това заключение се споделя от въззива. Подсъдимият е възразил, че притежаването на въздушен детски пистолет не е престъпление. Безспорно соченото оръжие не е под разрешителен или регистрационен режим. Категорично обаче настоящия съдебен състав е на мнение, че безразборната стрелба с пневматичното оръжие представляващо полуавтоматичен пистолет е обществено опасно. С въпросния „BERETTA ELITE II“ с фаб. № D22D040498 може да се произведе изстрел до триста метра и при изстрел до 25 метра причинява болка, страдание, синини и увреждания, което е обществено опасно. Въззивният състав споделя изводите на първоинстанционния относно основанията му за кредитиране на заключението на вещото лице Г.. Съдът не е направил голословно изявление, че единствено споделя резултата от способа на доказване. Напротив добросъвестно е съпоставил изводите на вещото лице с показанията на свидетелите в частта им за скорост на стрелбата, брой на изстрелите преди презареждане, твърденията им за характера на звука произвеждан от пистолета при стрелба, за да стори извод, че именно с въпросния пистолет е стреляно на 28.01.24г., както и на 05.02.24г. И тук е момента да бъде отговорено на така изразеното недоволство от страна на защитата на факта, че съдът е кредитирал показанията на св. Л. К.. Защитничката посочва, че показанията на св.К. са сериозно повлияни от диагнозата и и съдът не е следвало да ги кредитира, доколкото и вещите лица не са могли да бъдат сигурни какво е било състоянието на св.К. към датата 05.02.2024г. Подсъдимият също е останал недоволен отдоказателствената кредитация на показанията на въпросната свидетелка, доколкото пред настоящия съдебен състав релевира твърдение, че свидетелката била шизофреничка и никой не може да каже в какво състояние е била въпросната жена преди една година. При извършената внимателна проверка на представените доказателства втората инстанция стигна до идентични изводи, както и проверяваната, а именно че показанията на свидетелката следва да бъдат кредитирани. Съображенията за това са изводими от няколко обстоятелства. Първото от тях е, че свидетелката е давала показания двукратно в хода на процеса. На 08.02.24г. и на 23.12.24г. Изявленията на същата давани в хода на досъдебното производство и присъединени в съдебната фаза на процеса са значително по конкретни и описателни като възприета фактология от изложения от същата разказ в съдебната фаза, което е логически обосновано с оглед изминалия период от време. Показанията от досъдебната фаза са потвърдени от свидетелката пред съда. Първоинстанционният съд е направил обстоен анализ на показанията на свидетелката К. като е изходил от съображенията релевирани от вещите лица по назначената и КСППЕ, а именно при доказателствената им оценка да бъдат кредитирани след съпоставка с установените в делото факти и обстоятелства. Съдът е корелирал изложените обстоятелства от свидетелката К. с тези на свидетеля К., на служителите на детския център за настаняване на деца, нуждаещи се от постоянни грижи, с назначената балистична експертиза по отношение на скоростта на стрелба, интервала между презареждания, възможностите на оръжието да възпроизведе множество изстрели, както и по отношение на шума, който се чува при изстрелите. Първоинстанционният съд е стигнал до извод че показанията и са устойчиви, хармонични, депозирани с нужната логическа последователност и им се е доверил. Такова е становището и на въззивната инстанция. Първостепенният съд е обследвал възможността на свидетелката за обективно възприемане като физически възприятия и дефицити на зрението. Анализирал е местонахождението и по време на възприемането, разположението и дистанцията и към ту жилището обитавано от подсъдимото лице и възможността и да възприеме детайли от възпроизвежданите изстрели и поведението на подсъдимото лице на 05.02.2024г. Според назначената и приета в съдебна фаза експертиза Л. К. страда от биполярно афективно разстройство, като в диференциално диагностичен план следва да се посочи и диагностична оценка параноидна шизофрения. Съдът е кредитирал с доверие становището на вещите лица по КСППЕ касателно свидетелката Л. К.. Непосредствено преди датата 05.02.2024г. свидетелката Л. К. е била хоспитализирана в периода 13.11-11.12.23г., като е била изписана като апсихотична, спокойна, без рисково поведение, с дадени препоръки за продължаващо лечение и редовно проследяване от амбулаторен психиатър. Вещите лица са отбелязали, че в края на януари и началото на февруари 2024г. същата е осъществявала лечение в дневен стационар на МБАЛ Александровска, като свидетелката е описана като спокойна, с добър контакт и правилен по структура мисловен процес. В този смисъл обструкцията на защитата е несподеляема. Експертите са били абсолютно наясно с психичното състояние на свидетелката и това е отразено в експертизата им, като изрично са посочили какви са били приеманите медикаменти от обследваното лице, както към датата на събитието 05.02.24г., така и при направените разпити на същата в съдебна и досъдебна фаза, като са посочили, че приемът на изброените медикаменти е довел до известна психомоторна забавеност и седираност на освидетелстваната /което може да доведе до намаляване на способността за екзактна хронологизация и детайлизация на паметовите следи, но не обуславя качествено нарушение на паметовите способности. В съдебна фаза вещите лица са били категорични, че към времевия момент, който е предмет на разследването свидетелката е могла да възприема и възпроизвежда адекватно, като са посочили и че точно за този момент има медицинска документация, тъй като тя е била под наблюдение на психиатър. Съдът в този смисъл е изпълнил в цялост своите задължения да направи внимателна преценка на показанията на свидетелката с други доказателствени източници и е стигнал до извод, че показанията и следва да бъдат кредитирани. Такова е мнението и на настоящия съдебен състав.

По отношение на авторството на деянието на тази дата – 05.02.2024г. съдът е заключил, че същото се установява с оглед събраните доказателства за ограничения достъп на други лица до балкона, от който се стреля освен от подсъдимия, използваното оръжие за стрелба, съответно от показанията на останалите свидетели, даващи сведения за достъпа до самостоятелните стаи в наетата квартира, балистична експертиза по отношение на особеностите на използваното оръжие и показанията на К. по отношение на възприетия от него стрелец. Липсата на достъп до балкона за други лица, заключването на спалното помещение на подсъдимия от самия него, описанието, което К. дава на стрелеца от терасата, (макар и не детайлно) изключват категорично възможността друг да е възпроизвел изстрелите на тази втора дата. За конкретната дата свидетелят И. К. е посочил в ДП, че е излязъл на балкона, тъй като е чул че отново се стреля, определил е посоката на стрелбата, тъй като по металната входна врата на ЦНСТДМУППМГ „Стефан Караджа“ се е чувал шум от удряне на метални топчета, котките са се разбягали като се е стреляло скорострелно, с над двайсет изстрела с две кратки паузи, като не е посмял да гледа нагоре към вход Б, защото се е страхувал да не бъде уцелен. Тези показания са потвърдени от свидетеля в съдебно заседание от 12.11.24г. след като са прочетени. Съпоставката на тези му показания с показанията на св. Л. К., с обследваният пистолет „BERETTA ELITE II“ с фаб. № D22D040498, ведно с иззетите на адреса метални топчета в резултат на следственото действие претърсване на 06.02.25г. от стаята обитавана от подсъдимия и балистичната експертиза формират именно такава поредица от косвени доказателства, които оценени в тяхното логическо единство изключват възможността друго лице да е осъществило стрелбата с пневматично оръжие „BERETTA ELITE II“ с фаб. № D22D040498 на въпросната дата по сградата на ЦНСТДМУППМГ „Стефан Караджа“ /от страната към задния двор/. Не се спори по делото, че съответния протокол за претърсване и изземване е годен процесуален документ, като именно от стаята обитавана от подсъдимия на 06.02.24г. са иззети пистолет пневматично оръжие „BERETTA ELITE II“ с фаб. № D22D040498 с един пълнител снаряден с 5 броя топчета, както и 76 броя метални топчета, един брой фабрична опаковка с надпис пълна с множество метални топчета. Вещото лице Г. е било категорично, че пистолетът е бил технически изправен, и изстрелва по един изстрел именно от металните сачми предоставени му за изследване и иззети от стаята ползвана от подсъдимото лице, като целият пълнител се изразходва за дванадесет секунди. Намерило е предадената от св.К. по делото сачма за идентична с обследваните и е посочил, че същата е за въпросния пистолет като е дал описание на звука произвеждан от стрелбата при употребата на пистолета. От близко разстояние, е посочило вещото лице, изстрелът с подобно пневматично оръжие може да нанесе сериозни травми, като да извади око. Вещото лице е посочило далеко бойността на изстрела и съответно началната му скорост и траектория на изстреляната сачма. Всички тези обстоятелства изложени от вещото лице, както в писменото му заключение така и в съдебно заседание са били преценени от първостепенния съд, при съпоставката им с гласните доказателствени средства и писмените такива, който е заключил че е налице достатъчен и непрекъсваем комплекс от косвени доказателства водещ до категоричния извод, че именно подсъдимия А. Н. е стрелял на 05.02.24г. с въпросния пистолет по сградата на ЦНСТДМУППМГ „Стефан Караджа“ / от страната към задния двор/.

Този извод се споделя и от настоящия състав.

Защитата претендира, че присъдата е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели да нарушаване на правото на защита на подсъдимото лице. Подобна претенция се изразява и от страна на подсъдимото лице, което е посочило, че правата му по Конституцията на Република България са били нарушени във връзка с настаняването му в психиатрично заведение. Твърди се от А. Н. и че съдията от първоинстанционния съд не му е позволил да зададе нито един въпрос на двамата психиатри и психолога, които са му извършили експертизата, като посочва, че техните заключения, които той оспорва са въз основа на събития случили се преди 15 години. Съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3 от НПК проверяващата инстанция не констатира. Защитата не е развила своето съждение в тази връзка, за да може проверяващата инстанция да провери основателността на доводите и довели я до това заключение. По конкретното първоинстанционно дело следва да се посочи, че съдебното заседание е било проведено процесуално изрядно и при съблюдаване на процесуалните права на страните, включително на защитата и подсъдимото лице. Вярно е, че са отправяни многократни искания за отвод към председателя на съдебния състав и прокурора по делото от страна на подсъдимото лице, но настоящата инстанция не откри в нито едно от произнасянията несъблюдаване на процедурата по чл.31 от НПК. Основна предпоставка за справедлив съдебен процес е разглеждането и решаването на делото да бъде осъществено от независим и безпристрастен съд. Тези гаранции са заложени в чл.10 от НПК, чл.6 от ЕКПЧ и чл.47 от ХОПЕС. Безпристрастността се преценява на плоскостта на прилагането на субективен и обективен тест. Личната безпристрастност на съдията се предполага до доказването на противното. Безусловно разделение между субективната и обективната безпристрастност не съществува, доколкото поведението на един съдия може не само да породи обективно изразени опасения по отношение на безпристрастността от гледна точка на външния наблюдател, но може също да засегне въпроса за личното му убеждение. В казусната конкретика не може да се стори извод за наличие на предубеденост по отношение на конкретни лица включително и по отношение на подсъдимото лице от страна на председателя на съдебния състав или прокурора по делото и в този смисъл не са били налице нито обективни нито субективни основания по смисъла на чл.29, ал.2 от НПК. Вярно е, че подсъдимия е бил многократно глобяван от съдебния състав, но причините за това са били действията му по неспазване на реда в съдебна зала и неизпълнение на разпорежданията на председателя на съдебния състав, които обстоятелства са били документирани в протоколите от съдебни заседания като и във всеки един от случаите му е било отправяно предупреждение и му е било разяснявано правото да обжалва актовете на съда. Тези констатации от проверяващата инстанция водят до несъмненото заключение, че не могат да обосноват изводи за наличие на данни за нарушаване на плоскостта на обективната безпристрастност. По отношение на психологичното и психиатрично състояние на подсъдимото лице са били назначавани в процеса две експертизи. Първата от тях е била назначена още на фаза досъдебно производство и е била изслушана от състава на съда и страните на 23.12.24г. В същото съдебно заседание подсъдимия се е възползвал от процесуалните си права и е задавал множество въпроси на експертите Г. и К., на които е било и отговорено. Вещите лица са защитили компетентно становището си, но са застъпили мнението, че личностовото разстройство на подсъдимото лице, което те са констатирали, за да бъде диагностицирано и да се прецени представлява ли същото продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието предполага стационарно изследване с продължително клинично наблюдение. Искане за извършване на независима експертиза е отправял и самият подсъдим в съдебна зала на същата дата, като е заявил че въпросната експертиза е била извършена от психолог и психиатър по избор на прокурора. Именно това негово искане е уважил съдът назначавайки повторна тройна СППЕ с участието на три различни вещи лица, а именно Л., М. и К. с конкретни въпроси относно психичното и психиатрично състояние на подсъдимото лице, като се е съобразил с препоръките на вещите лица, че изследването следва да бъде извършено стационарно, а именно, че подсъдимия следва да бъде настанен в психиатрично заведение на основание чл.70, ал.1 от НПК. Видно от протокола мотивите на съда за назначаването на експертизата и настаняването на подсъдимия в психиатрично заведение са обстоятелствени и основателни. На подсъдимия и защитата им е било разяснено и правото съгласно чл.70, ал.3 от НПК да се обжалва. По делото няма данни подсъдимия или защитника му да са обжалвали определението на съда, като е видно от последващото съдебно заседания, че се е наложило ангажирането на екип на СМП и 06 РУ-СДВР, за да бъде приведен подсъдимият в ЦПЗ-София, доколкото същият не е бил установен на известните по делото адреси и това е възпрепятствало изготвянето на експертизата. В съдебно заседание от 26.02.25г. е била изслушана изготвената от вещите лица експертиза. Подсъдимият е задавал въпроси последователно на вещите лица К., Л. и М., като всяко от вещите лица е отговаряло на така зададените въпроси от подсъдимото лице. В протокола не е обективиран нито един недопуснат въпрос на подсъдимия, каквито са налице множество при разпитите на част от свидетелите и при изслушване на вещите лица К. и Г.. В този смисъл не отговаря на истината, че подсъдимият е бил лишен от правата си по чл.55 от НПК, а именно в правото му да участва в наказателното производство. Същият е участвал и то активно при изслушването на вещите лица като е задавал множество въпроси. Не се явява и нарушение на конституционните му права настаняването на подсъдимия в психиатрично заведение за извършването на съответната повторна експертиза. Процедурата разписана в чл.70 от НПК е била спазена. Било е изслушано вещо лице психиатър в същото съдебно заседание, в присъствието на прокурор, подсъдимият е бил със защитник и дори сам е отправил съответно искане към съда, макар и съдът да може по свой почин да настани подсъдимия за изследване в психиатрично заведение. Подсъдимият е бил надлежно уведомен и за начина на обжалване на въпросното определение, като не се е възползвал от това си право. Очевидно с оглед становището на вещите лица К. и Г., а и с оглед поведението на самия подсъдим е била необходима стационарна форма на изследване на подсъдимия. С оглед на всичко гореизложено настоящия съдебен състав не счита, че настаняването на подсъдимия за изследване в психиатрично заведение е довело до нарушение на конституционните му права. Подсъдимият оспорва заключението на въпросната повторна експертиза, като изтъква, че нейното заключение се базира на събития отпреди 15 години. Вещите лица при обсъждането са посочили, че употребата на кокаин и марихуана е хаотична при подсъдимия през 2009г. и несистемна, свързана по-скоро с вредна употреба, а не със зависимост. Към момента се отрича, а и няма данни за зависимост към психоактивни вещества. Вещите лица са извършили актуално психиатрично изследване на подсъдимия, при което са снели актуалния му неврологичен, соматичен и психичен статус. Извършили са и актуално психологично изследване, при което са обследвали, контакт, ориентировка, внимание, памет, мислене, емоции, воля и поведение, интелект, личност. И при двата вида изследване са посочили методите си на изследване. В нито една част от тяхното заключение не се обвързва становището им с психологичното или психиатрично състояние на подсъдимото лице в период от преди 15 години, както твърди подсъдимия. Въпросната констатация относно установената със значителна давност фактология за евентуална злоупотреба с психоактивни вещества е довела до категоричния извод, че зависимост не е налична. Няма и никакви данни по делото същият да е бил подложен на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение в хода на така проведената експертиза, нито на медицински, научни или други опити в хода на провеждане на същата и в този смисъл нарушение на чл.29 от Конституцията на Република България не се констатира.

Подсъдимият е бил задържан със Заповед за задържане на основание чл.72 от ЗМВР, на 06.02.2024г. Впоследствие е задържан с Постановление на прокурор при СРП от 07.02.24г. за срок до 72 часа на основание чл.64, ал.2 от НПК и му е била взета МНО „Задържане под стража„ с Определение по ЧНД№1986/24г. по опис на СРС, НО, 111 състав от 10.02.24г., потвърдено с Определение на СГС от 05.03.24г. по ВНЧД№1312/24г. на СГС, НО, 6 въззивен състав. С Постановление на прокурор при СРП от 03.04.24г. мярката за неотклонение „Задържане под стража“ на обвиняемото лице е била отменена, считано от 05.04.24г. поради изтичане на максимално допустимия срок съгласно чл.63, ал.4 от НПК и на основание чл.63, ал.5 от НПК. Защитник в процеса на А. Н. е бил назначен на основание чл.94, ал.1 т.6 от НПК на 07.02.24г. и привличането на същия в качеството на обвиняем е било осъществено в присъствието на защитник в досъдебното производство. Горната процесуална фактология предпоставя заключението, че обвиняемият тогава А. Н. е бил задържан на законно основание и при спазване на процесуалните му права за участие на защитник в процеса, поради което нарушение на чл.30 от Конституцията на се установява. А касателно така извършения оглед на обвиняемото лице от 07.02.2024г. е видно от съдържанието на самия протокол, че същия е бил извършен с писменото съгласие на А. Н. като при извършването му не са допуснати действия унижаващи достойнството или опасни за здравето му. Мотивирана от изложеното настоящата инстанция стигна до категоричния извод, че претендираните от подс.А. Н. в хода на производството нарушения на конституционните му права не намират опора в материалите по делото.

Въз основа на направения доказателствен анализ и установената въз основа на него фактическа обстановка настоящата инстанция достигна до следните правни изводи:

Първоинстанционният съдебен състав е стигнал до верният правен извод, че подсъдимият А. Н. Н. с ЕГН: •••••••••• е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 325, ал.1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

От обективна страна за времето от 28.01.2024 г. до 05.02.2024 г. в гр.София, ж.к.“Фондови жилища“, бл. ••••, в условията на продължавано престъпление с две деяния подсъдимият е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - произвел изстрели с пневматично оръжие „BERETTA ELITE II“ с фаб. № D22D040498 по лек автомобил „Фиат Мареа“ (без регистрационни табели, паркиран в тревната площ зад бл. 11) и по сградата на ЦНСТДМУППМГ „Стефан Караджа“ (от страната към задния двор), както следва:

1. На 28.01.2024 г. в гр.София, ж.к.“Фондови жилища“, бл. ••••, произвел изстрели с пневматично оръжие „BERETTA ELITE II“ с фаб. № D22D040498 по лек автомобил „Фиат Мареа“ (без регистрационни табели, паркиран в тревната площ зад бл. 11), като счупил стъклото на шофьорската врата на автомобила;

2. На 05.02.2024 г. в гр.София, ж.к.“Фондови жилища“, бл. ••••, произвел изстрели с пневматично оръжие „BERETTA ELITE II“ с фаб. № D22D040498 по сградата на ЦНСТДМУППМГ „Стефан Караджа“ (от страната към задния двор) като на основание чл.304 от НПК го е признал за невиновен и го е оправдал по повдигнатото обвинение деянието да е извършено за времето от 27.01.2024 г. до 28.01.2024г. в гр.София, ж.к.“Фондови жилища“, бл. ••••, чрез произвеждане на изстрели с пневматично оръжие „BERETTA ELITE II“ с фаб. № D22D040498 по сградата на ЦНСТДМУППМГ „Стефан Караджа“ (от страната към задния двор), да е счупил две външни стъкла (част от стъклопакет), на прозорци на работно помещение, ет. 2 на центъра, както и деянието да е извършено чрез счупване на термопанел на врата на товарния вход - ет. 1 на центъра на 05.02.2024г. На първо място подсъдимият е годен субект на престъплението по чл. 325, ал.1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Същият макар да страда от специфични личностови разстройства те не променят базисните му характеристики на човек и не му пречат да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като същият не е изпадал в продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието.

Първостепенният съд вярно и съобразено с теорията е посочил характеристиките на обективна страна на съставът на престъплението по чл. 325, ал.1 от НК - "хулиганство", като изискване за извършване на непристойни действия, с които да се нарушава грубо обществения ред и да се демонстрира явно неуважение към обществото и е дефинирал съставомерният резултат на съответните действия. Приложил е задължителната за съдилищата тълкувателна практика (ПП на ВС № 2 от 29.11.1974 г. по н.д.№ 4/74 г.) приемаща, че "непристойни действия" са онези действия, които са неприлични, безсрамни, които се изразяват в ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви, които скандализиран обществото, охарактеризираща "грубото нарушение на обществения ред" като действия изразяващи брутална демонстрация против установения в обществото ред и морални норми и "явното неуважение към обществото" като налично тогава когато деецът, чрез действията си изразява открито висока степен на неуважение към личността, като антиобществения характер на действията се съзнава и от други лица, на които са станали достояние. Съдът е стигнал до извод, че по правните си характеристики поведението на подсъдимия субсумира в себе си признаците на престъплението по чл.325, ал.1 от НК доколкото е установил, че подсъдимият е възпроизвел на две отделни дати с притежавания от него пневматичен пистолет множество изстрели в посока детския център за настаняване на деца, нуждаещи се от постоянни грижи, в посока двора между блока, в който живее подсъдимият, в посока паркираните автомобили в междублоковото пространство, по намиращи се на двора котки и предмети в близост. Констатирал е, че възпроизвеждането на изстрелите е било възприето като гърмежи и пукоти от множество свидетели, включително Л. К. и И. К., които са се притеснили за здравето си с оглед опасността да не бъдат уцелени. Подобно поведение е заплаха за хората в близост, предизвиква уплаха, тревога и смущение е заключил първоинстанционния съд и тези му изводи са споделяеми доколкото намират опора и в показанията на служителите от въпросния детски център и в показанията на св.Б. и съгласно практиката на върховната инстанция хулиганските действия могат да бъдат такива, които създават тревожна обстановка. Подсъдимият е счупил и стъклото на автомобила на свидетеля К. на датата 28.01.24г., което действие е било възприето от св.К.. Настоящата инстанция изцяло възприема заключенията на съда, че мястото на безразборната и безпричинна стрелба на подсъдимия е извършено на публично обществено място, доколкото макар и стрелецът да се е намирал на балкона на апартамента, който е наел, стрелбата е извършена от кооперация с множество входове, до обитавани самостоятелни обекти в сградата, действията са станали достояние на съседи, които са чули гърмежите, притеснили са се за здравето си и са възприели стрелбата на подсъдимия Н. доколкото е и видно е, че дворът зад блока е място, на което се паркират автомобили, често преминават хора. Според защитата, свидетеля К. не е възприел счупването на стъклото като стрелба, а като инцидент и в този смисъл не е бил скандализиран от извършващото се. Въззивната инстанция е категорично несъгласна с това съждение. Показанията на свидетеля К. не обективират подобна фактология от една страна, а още по-малко последващото му поведение. Същият още на следващият ден - 29.01.24г. е разказал на свидетеля К. в резултат на какво е било счупено стъклото на автомобила му, посочил му е от къде се стреля. На датата свидетеля 05.02.24г. К. дори не е посмял да се покаже на прозореца на обитавания от него апартамент от страх да не бъде уцелен. Подобно е било и поведението на свидетелката Б. и свидетелите работещи в детския център доколкото се е обективирала ситуация на страх и притеснение от действия на лице осъществяващо нерегламентирана и безразборна стрелба към ЦНСТДМУППМГ „Стефан Караджа“. Още повече, че видно от разпита на вещото лице Г. в съдебна зала от близко разстояние сочените сачми могат да причинят сериозни увреждания, като и при отстрел от въпросния пистолет траекторията им е парабола, което увеличава шансовете за попадане на изстреляните сачми и на двете дати на непредвидени места. Според защитата ПП на ВС от 1974г. тълкува понятието „непристойни действия“ и след като действията не са възприети като такива това има значение за съставомерността на хулиганството. Освен това изпълнителното деяние изисква „непристойните действия„ да бъдат възприети от неограничен брой лица. В случая според ревизиращата инстанция непристойните действия на първо място са възприети от гражданите и на двете дати и са такива по своя характер, а на следващо място съгласно същата тълкувателна практика цитирана от защитата е необходимо не публичност на хулиганските действия, не задължително да са станали достояние на други лица, а да могат да станат достояние на други лица. Безспорно в този смисъл според настоящата инстанция непристойните действия са били осъществени от подсъдимия и на двете дати и като такива грубо са нарушили обществения ред.

Второ инстанционният състав е съгласен със становището на СРС, че с грубо арогантните си действия подсъдимият е демонстрирал неуважението си към обществото, целял е да се постави над закона, скандализирал е своите съседи, случайно минаващи граждани, повредил е и е унищожил имущество, застрашил е живота и здравето на хора, стрелял е по котки, като е смущавал персонала и децата-пациенти на строго специализирано детско заведение за деца, за които се полагат постоянни грижи и са със здравословни проблеми и увреждания. Поведението на А. Н. е било безразсъдно, скандално и грубо нарушаващо обществения ред и е било осъществено с цел да скандализира обществото, като действията се дължат на тежките му характерови особености.

Обстойно е отговорил първостепенния съд на кого и по какъв начин са станали достояние действията на подсъдимото лице, къде са осъществени, разгледал е характеристиките на пистолета и е стигнал до извод, че непристойните му действията са безразсъдни, били са възприети от достатъчен брой свидетели по делото и е имало възможност да се възприемат от неограничен кръг хора и са засегнали в значителна степен обществените отношения, охраняващи реда и общественото спокойствие, обект на престъплението по чл. 325 от НК, както и че същите са нагли и безсрамни в своето проявление и демонстриращи чувство за безнаказаност обосновано от характорелогията на самото подсъдимо лице. Констатираните действия могат да бъдат квалифицирани като изразяващи явно неуважение към обществото и висока степен на неуважение към правата, имуществото и личността на другите членове на обществото. Тук следва да се отбележи, че хулиганския характер на извършената стрелба пряко следва от липсата на предпоставки и причини за нейното осъществяване, като единствен мотив за нея е именно демонстрация на характерови особености, установени от двете експертизи, груба показност на безнаказаност и несъобразяване с обществения ред. Извършеното от А. Н. представлява проява, извършена по хулигански мотив - с цел да изяви себе си, тъй като е предприел поведение, което не е било провокирано и това е споделяемо становище от въззива. Действията на подсъдимото лице на въпросните две дати не могат да се подведат под нормата на в чл. 1, ал. 2 УБДХ доколкото степента на обществената опасност на деянията, осъществени от подсъдимото лице е завишена. Няма основание за ревизия на това становище на съда доколкото абсолютно са верни изразените от него съждения, че извършените от подсъдимия действия са непристойни и с висока степен на обществена опасност, защото са груб израз на неприличие, демонстрация и скандализират с висока степен обществото. Подсъдимият не е имал причина да възпроизвежда стрелба в жилищен квартал в междублоково пространство, да застрашава имущество, хора и животни и да смущава спокойствието на съседите си и на случайно преминаващите граждани и служителите в центъра за настаняване на деца. Същевременно следва да се отчете и създадената стресова ситуация в самия център, която е провокирала неколкократно сигнализирането на органите на реда. Ангажирането на държавен ресурс във връзка, с провокативното поведение на подсъдимото лице също следва да бъде отчетено. По този начин и според настоящата инстанция подсъдимият Н. е демонстрирал явното си неуважение към обществените порядки, които грубо е нарушил с действия, обуславящи носенето не на административна, а на наказателна отговорност.

Адекватно се е произнесъл съда и по въпросите за субективната страна на престъплението като е приел, че подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на поведението си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и е целял настъпването им, като е обосновал наличието на пряк умисъл, а именно че предприемайки инкриминираните действия на 28.01.24г. и 05.02.25г., той е съзнавал, че последните представляват грубо нарушение на обществения ред и пряко е целял да изрази явно неуважение към обществения ред и в изпълнение на тази цел ги е извършил. Отделните деяния са извършени при една и съща фактическа обстановка, при еднакъв механизъм на осъществяване на деянията и при еднородност на вината, поради което действията на подсъдимият се явяват от обективна и субективна страна продължение на предходното, такова което обосновава приложението на чл. 26, ал.1 НК.

Съдът е посочил че в хода на проведеното съдебно следствие, не са събрани достатъчно доказателства за съпричастността на подсъдимия към обвинението за времето от 27.01.2024 г. до 28.01.2024 г. в гр.София, ж.к.“Фондови жилища“, бл. ••••, да е произвел изстрели с пневматично оръжие „BERETTA ELITE II“ с фаб. № D22D040498 по сградата на ЦНСТДМУППМГ „Стефан Караджа“ (от страната към задния двор), с което да е счупил две външни стъкла (част от стъклопакет), на прозорци на работно помещение, ет. 2 на центъра, както и деянието да е извършено чрез счупване на термопанел на врата на товарния вход - ет. 1 на центъра на 05.02.2024г. като в тази връзка го е оправдал в тази част на повдигнатото обвинение. Съдът е обосновал причините за оправдаването на подсъдимия в доказателствения си анализ, като е аргументирал, че при анализа на показанията на свидетелките И. и С. се установява, че същите съобщават за възприети поражения по сградата на ЦНСТДМУППМГ „Стефан Караджа“, но същите са видели счупено стъкло на стъклопакет едва на 29.01.2024г., като твърдят деянието да е осъществено на 27-28.01.2025г., а признават че не са наясно кога е счупено стъклото, по какъв начин и от кого. Не са намерени сачми или други припаси, които да навеждат на извод за използване на конкретно оръжие, било то и пневматичен пистолет. Макар и двете свидетелки да са чували стрелба на 31.01.2024г. същите не са установили откъде се стреля, а и няма други доказателства за източника. Че въпросните две стъкла от стъклопакет са счупени е видимо от фотоалбума към протокола за оглед на центъра за настаняване на деца, но огледа на местопроизшествие е бил проведен едва на 06.02.2024г. В този смисъл съдът правилно е заключил и то в резултат на вярна преценка на посочените гласни доказателства и на останалите доказателства по делото, че няма други доказателства подкрепящи обвинението в сочената част повдигнато на подсъдимото лице, а именно че в резултат на стрелба и възпроизвеждане на изстрели за времето от 27-28.01.2024г. А. Н. да е счупил две външни стъкла /част от стъклопакет/ на прозорците на работно помещение, ет.2 на центъра и съответно е оправдал подсъдимото лице деянието да е извършено за времето от 27 до 28.01.24г. и чрез произведени изстрели с пневматично оръжие „BERETTA ELITE II“ с фаб. № D22D040498 да е счупил две външни стъкла /част от стъклопакет/ на прозорците на работно помещение, ет.2 на центъра.

Съдът е възприел категорично, че е стреляно по сградата на ЦНСТДМУППМГ „Стефан Караджа“ (от страната към задния двор) именно от подсъдимия на 05.02.2024г., но не се установява категорично на какви поражения по него е автор. В така повдигнатото му обвинение същият е обвинен, че в резултат на стрелбата от 05.02.24г. чрез произведени изстрели с пневматично оръжие „BERETTA ELITE II“ с фаб. № D22D040498 същият е счупил термопанел на врата на товарния вход- ет.1 на центъра. Настоящият съдебен състав споделя този извод на проверявания съд, а именно че не доказано в процеса именно подсъдимият да е повредил инкриминирания термопанел. Това е така, защото от корелацията на доказателствените източници се установява, че подсъдимия е произвел изстрели по сградата на ЦНСТДМУППМГ „Стефан Караджа“ (от страната към задния двор) с пневматично оръжие „BERETTA ELITE II“ с фаб. № D22D040498, но не се установява същите изстрели дали са достигнали до вратата на товарния вход. Никой не е видял директното поражение и счупване на инкриминирания термопанел. Свидетеля К. е посочил, че е чул удари но това не е достатъчно. Вярно е, че видно от приложения по делото протокол за оглед на местопроизшествие на ЦНСТДМУППМГ от 06.02.24г. върху термопанела са установени четири счупвания, но съдът не може да бъде категоричен, доколкото състоянието на въпросния термопанел не е било фиксирано преди инкриминираната дата, не е констатирано с каквито и да било доказателствени средства, че произведените изстрели от подсъдимия на 05.02.24г. /освен показанията на свидетеля К./ са увредили въпросния термопанел. Показанията на свидетеля К. инкорпорират в себе си не визуално възприемане на попадането на изстрелите, а слухово възприемане на изстрелването на същите и предположение за тяхното попадение. Това не е достатъчно за признаването за виновен на подсъдимия в тази връзка, че именно той е счупил въпросния термопанел на врата на товарен вход-ет.1 на центъра на 05.02.24г. чрез произведени изстрели с пневматично оръжие „BERETTA ELITE II“ с фаб. № D22D040498 доколкото доказателствения стандарт е завишен и той категорично изключва признаването на едно лице за виновно само въз основа на слухово възприятие обосновано с предположение от страна на един свидетел. С оглед на всичко гореизложено следва да бъдат споделени и изводите на първата инстанция за основателността на оправдаването на подсъдимия в посочената част на обвинението.

Ревизирайки първоинстанционният съдебен акт съдът констатира, че първата инстанция при индивидуализацията на наказанието е подходила отговорно. При определяне на наказанието, съдът е констатирал липсата на смекчаващи вината обстоятелства и приел като отегчаващи отговорността обстоятелства предходните осъждания на Н., наличието на продължавано престъпление, извършено с две деяния, причиняването на повреди по вещта собственост на свидетеля К., обстоятелството, че хулиганството е извършено чрез стрелба с пневматично оръжие, с множество изстрели, както и фактът, че не само е могло действията му да бъдат възприети от неограничен брой лица, но и това е станало факт. Констатирал е, че деецът е лице със завишена степен на обществена опасност, както и е отчел завишена степен на тежест и укоримост на деянието. В тази връзка съдът е обосновал, че измежду двете алтернативно предвидени наказания за престъплението по чл.325, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК на подсъдимия следва да се наложи по-лекото предвидено наказание „пробация“.

Настоящата инстанция е изцяло солидарна с направените констатации от първоинстанционния съд и намира, че наказанието е правилно индивидуализирано с оглед високата степен на обществена опасност на дееца, деянието и наличието на множество отегчаващи вината обстоятелства. Наложеното наказанието „пробация“ е било правилно оразмерено над средния размер за срок от две години с включване на общи четири пробационни мерки, а именно задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от две години с периодичност 2 пъти седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от две години, включване в програми за обществено въздействие за срок от две години и „безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер на 150 часа годишно за срок от две години. Съдът е обосновал налагането на още две пробационни мерки с необходимостта от интензивна работа с подсъдимото лице и създаване на условия за неговото превъзпитание. Този довод на съда е споделяем и от втората инстанция.

От защитата се прави в условията на алтернативност искане за намаляване на срока на така наложеното наказание „Пробация“ и следва да се отговори от настоящата инстанция защо това искане не може да бъде удовлетворено. Съдебното минало на подсъдимото лице е тежко обременено и включва осъждания за най-разнообразни престъпления. Само от 2014г. до 2024г. същият е осъждан с отделни присъди за квалифицирана кражба и трикратно за измами като в един от случаите за измама е осъден за престъпление при условията на опасен рецидив. За всяко от осъжданията същият е получил ефективно наказание и то е било за престъпление осъществено при условията на чл.26 от НК. Подсъдимият е с дисоциално личностово разстройство, което по своето съдържание е определено като постоянно игнориране на социалните норми, правила и задължения, крайно ниска поносимост и фрустрация и нисък праг на отключване на агресивни тенденции, съчетано с неспособност за изживяване на вина и за извличане на поука от минал опит. Същият притежава изразена склонност да обвинява другите или да измисля правдоподобни обяснения за проявите, довели до конфликт в обществото. С оглед на горното адекватно е било решението на първоинстанционния съд да наложи наказание „Пробация“ за срок от две години включваща изброените по-горе пробационни мерки. Видно е, че дори и при ефективно налагани наказания „лишаване от свобода“ за продължителен период при подсъдимия не е настъпил корекционен процес и същият нито се е поправил, нито се е превъзпитал. И това е изводимо както от характера на отново осъщественото от същия престъпление така и от цялостното му процесуално поведение пред първата инстанция демонстриращо пълното му незачитане на реда в съдебна зала и процесуалните порядки и действайки в голяма степен от случаите мотивиран единствено от желание за самоизява като нееднократно и в собствен ущърб. Това е и причината въззивният състав изцяло да подкрепи решението на проверявания съд да наложи наказание „Пробация“ за срок от две години с пробационните мерки определени от съда и да охарактеризира същото наложено наказание като правилно, законосъобразно и изцяло отговарящо на закона. Основателно и законоизводимо е било и направеното приспадане от съда на основание чл.59, ал.1, т.1 от НК от така наложеното наказание времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР, с постановление на прокурор и с мярка за неотклонение задържане под стража, както и на основание чл. 70, ал.6 от НПК времето, през което подсъдимият е бил настанен в психиатрично заведение. Доколкото наказанието "обществено порицание", е кумулативно предвидено в нормата на чл.325, ал.1 от НК решението на съда да го наложи и да определи начина на неговото изпълнение чрез обявяване на присъдата чрез поставянето на присъдата на видно място в гр. София, ж.к. •••• (известния адрес на лицето, видно от справка НБДН) за срок от един месец е законоизводимо и съответно на чл.239 от ЗИНЗС.

Предвид изхода на делото, районният съд правилно и законосъобразно, на основание чл.189, ал.3 НПК е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски в досъдебното и съдебното производство по делото.

Произнасянето на първата инстанция е на основание чл.53, ал.1. б. „а“ от НК касателно вещественото доказателство– пневматично оръжие „BERETTA ELITE II“ с фаб. № D22D040498. Постановено е същото да бъде отнето в полза на държавата. Вещественото доказателство се явява именно послужило за извършване на въпросното престъпление, доколкото с него са били възпроизведени изстрелите и на двете дати. То е вещ принадлежала на подсъдимия, за което същият е правил многократни изявления как и откъде я е закупил. Произнасянето на първата инстанция е основателно и не се нуждае от изменение. Претенцията на подсъдимия за връщане на въпросното веществено доказателство обективирана в една от въззивните му жалби не би могла да бъде удовлетворена поради съображението, че законът задължава съда да се произнесе именно по описания в присъдата начин.

Така, при извършената на основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което същият следва да бъде потвърден, а въззивните жалби - да бъдат оставени без уважение, като неоснователни.

Така мотивиран и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК Софийският градски съд, 17 въззивен състав