Решение № 54 от 28.4.2025 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 350/2024 г.

Производството е образувано по искане за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 193/2024 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, с решение по което е потвърдена присъдата по НОХД № 9/2022 г. по описа на Великотърновския районен съд, подадено от осъденото лице А. Г. А.. Заявени са касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 от НПК в подкрепа на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Изложени са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание - въззивната инстанция не е упражнила адекватно и в пълен обем правомощието си да ревизира постановената от първоинстанционния съд присъда, като не е изследвала въпросите, поставени за разглеждане във въззивното производство. Изтъква се, че оставянето без отговор на съществени възражения от страна на защитата на осъденото лице, имащи решаващо значение за изхода на делото, представляват съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК - липса на мотиви, което значително е накърнило законните му права и интереси. Също така се сочи, че изводите на решаващия съдебен състав не са изградени на основата на обективен, всестранен и пълен анализ на доказателствата по делото, съобразно изискуемостта на процесуалните правила заложени в чл. 13, чл. 14, ал. 1 и чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, а същите са ценени избирателно и едностранчиво и в този смисъл са кредитирани единствено доказателствата, подкрепящи обвинителната теза, респективно са игнорирани възраженията на осъденото лице и защитата му, което е в негов ущърб. Изтъква се, че постановеният въззивен съдебен акт не отговаря на изискванията, посочени в чл. 339, ал. 1 и ал. 2 от НПК – относно неговото съдържание. Излага се, че допуснатите съществени процесуални нарушения са довели до неправилно приложение на материалния закон, с потвърждаването на осъдителната присъда, при недоказаност на повдигнатото обвинение по един несъмнен и категоричен начин. Сочената явна несправедливост на наложеното наказание се подкрепя с твърдения за неправилно отчитане и съобразяване в достатъчна степен на смекчаващите вината обстоятелства. Освен това се излага, че размера на наложеното наказание „Глоба“ не е съобразен с финансовото състояние и доходи на осъденото лице. В изложения смисъл се отправя искане за възобновяване на наказателното производство, отмяна на решението по ВНОХД № 193/2024 г. на ВТОС и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, за всеобхватно и законосъобразно обсъждане на всички доказателствени материали и излагане на мотиви, съобразени с разпоредбата на чл. 339 от НПК. В условията на алтернативност се претендира отмяна на въззивното решение и постановената първоинстанционна присъда и оправдаване основание чл. 425, ал. 1, т. 2 от НПК вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК; възобновяване на производството по делото, изменение на решението на Великотърновският окръжния съд и намаляване размера на наложеното наказание за престъплението по чл. 353в, ал. 1 от НК „Лишаване от свобода“ от 1 година и 9 месеца, намаляване размера и на наложената „Глоба“ от 8 000 лева, както и определеното общо наказание по чл. 23, ал. 1 и ал. 3 от НК. В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура оспорва основателността на искането, като предлага същото да се остави без уважение. Адвокат Д. Д., упълномощен защитник на осъденото лице А. Г. А., поддържа искането и излага съображения в негова подкрепа. Осъденото лице А. А. не се явява и не взема становище. Великотърновският апелативен съд, след като извърши проверка за наличие на наведените в искането основания за възобновяване на делото в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК, намери за установено следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на същото е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, който не е проверен по касационен ред. Искането е направено от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 2 от НПК и е подадено в законоустановения шестмесечен срок по чл. 421 ал. 3 от НПК. Разгледано по съществото е основателно, по следните съображения: С Присъда № 3/30.01.2023 г., постановена по НОХД № 9/2022 г. по описа на Районен съд - Велико Търново А. Г. А. е признат за виновен за това, че в периода от 21.06.2017 г. до 27.12.2017 г., в гр. Велико Търново, като управител на „АГ Индустри" ЕООД, гр. В. Търново, притежаващо Разрешение № 04-ДО-830-00/24.01.2017 г. на Директор РИОСВ - Велико Търново за третиране на отпадъци, при условията на продължавано престъпление, управлявал опасни отпадъци – 373.920 тона отработена филтруваща глина, код 19. 11. 01•, не по установения от Закона за управление на отпадъците ред, като в нарушение на - чл. 8, ал. 1 от ЗУО ги приемал на различно място от определената площадка в с. Карайсен, общ. Павликени, УПИ II, кв. 54 и не ги предал за последващо третиране на лица с документ за третирането им с писмен договор за отпадъци със съответния код; - чл. 8, ал. 2, т. 5 от ЗУО, като не е определил отговорно лице и не е организирал безопасното им управление - без съхранението им в обособени складови помещения и площадки с ограничен достъп, обозначение предназначението им с код и наименование на отпадъка, в добре затварящи се стационарни и превозими съдове; - чл. 44, ал. 1 - 6 от ЗУО - без да води необходимата отчетност и предоставя информация по периоди, количества от общо 373.920 тона отработена филтруваща глина, доставени с ИД № 20/03.11.2017 г. с товародател „Лубрика" ООД, гр. Русе и превозвач „Лумакс Транс" ЕООД гр. Русе, поради което и на основание чл. 353в, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 36 и чл. 54 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 2 години и „Глоба“ в размер на 8 000 лева, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието „Лишаване от свобода“ е отложено за срок от 4 години. Със същата присъда А. е признат за виновен в това, че в периода от 21.06.2017 г. до 03.11.2017 г. в гр. В. Търново, като длъжностно лице, в кръга на службата си - управител на „АГ Индустри" ЕООД, гр. В. Търново, притежаващо Разрешение № 04-ДО-830-00/24.01.2017 г. на Директор РИОСВ - Велико Търново за третиране на отпадъци, при условията на продължавано престъпление, с цел да бъдат използвани като доказателства за удостоверените обстоятелства, съставил официални документи - Раздел В -„Товарополучател" на Идентификационен документ /ИД/ - приложение 8 към чл. 12, ал. 1 от Наредба № 1/04.06.2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри, издадена от Министъра на околната среда и водите, в които удостоверил следните неверни обстоятелства: - че е приел за извършване само на междинни операции с отпадъка /съхранение/ на площадката по Разрешение № 04-ДО-830-00/24.01.2017 г. на Директор РИОСВ - Велико Търново опасен отпадък - код 19. 11. 01• - отработена филтруваща глина, когато не го е получил за съхранение на одобрената с разрешението площадка № 1, поради което и на основание чл. 311, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1, чл. 36 и чл. 54 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 1 година. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на това наказание е отложено за срок от 3 години. На основание чл. 23, ал. 1 и ал. 3 от НК на А. А. е определено едно общо наказание от 2 години „Лишаване от свобода“ и към същото е присъединено и наказанието „Глоба“ в размер на 8 000 лева. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на определеното общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 2 години е отложено за срок от 4 години. С решение № 80/06.06.2024 г. по ВНОХД № 193/2024 г. на Великотърновския окръжен съд е изменена присъдата по НОХД № 9/2022 г. на Районен съд – Велико Търново, като е намалено наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за деянието по чл. 353в, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1от НК от 2 години на 1 година и 9 месеца и определеният на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпитателен срок, за който е било отложено, е намален от 4 години на 3 години. Със същото решение въззивният съд е намалил и на основание чл. 23, ал. 1 от НК определеното общо най - тежко наказание „Лишаване от свобода“ от 2 години на 1 година и 9 месеца, като на основание чл. 23, ал. 3 от НК е присъединил и наказанието „Глоба“ в размер на 8 000 лева. На основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на определеното общо най - тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години. Присъдата е потвърдена в останалата й част. Решението на въззивния съд не е подлежало на касационна проверка по жалба или протест и на основание чл. 412, ал. 2, т. 1 от НПК е влязло в сила от момента на постановяването му. С искането са заявени всички касационни основания за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 от НПК - поради нарушение на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. В принципен план след като първоинстанционната присъда е ревизирана по въззивен ред, то актът на втората инстанция е този, който най - напред следва да бъде разгледан от настоящата инстанция с оглед оплакванията, отразени в искането за възобновяване. Същото е състоятелно дотолкова, доколкото в съгласие с нормата на чл. 339, ал. 1 и ал. 2 от НПК Великотърновският окръжен съд е бил длъжен да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата на А. А., развити пред въззивния съд. При констатирано наличие на някое от абсолютните нарушения на процесуалните правила по чл. 348, ал. 3, т. 2 – 4 от НПК, а също и при нарушение на материалния закон, което съществено е увредило правата и интересите на подсъдимия, то служебната намеса на касационната инстанция се явява допустима. В този смисъл - Решение № 228/2007 г. по н.д. № 363/2006 г. на ВКС, I н.о. и Определение № 302/2017 г. по н.д. № 1248/2016 г. на ВКС, I н.о. В случая, по делото се констатира такова нарушение, изразяващо се в липса на мотиви по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от HПK, което следва да се обсъди преди въпросите свързани с правилното приложение на закона и справедливостта на наложеното наказание, тъй като последните могат да бъдат решени, единствено ако делото е разгледано в съответствие с процесуалните правила и не са допуснати съществени нарушения на същите, които да съставляват основание за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. В обстоятелствената част на решението следва да бъдат изложени всички съображения на въззивния съд относно основателността или неоснователността на изтъкнатите в жалбата доводи. Като втора инстанция, въззивният съд дължи произнасяне не само по правото, но и по фактите, включително и по доказателствата, въз основа на които е установил тези факти. В този смисъл в решението следва да се съдържа каква фактическа обстановка се приема за установена и въз основа на какви доказателства, а когато въззивният съд възприема правнорелевантните факти, такива каквито са посочени в присъдата, в решението си може да ги възпроизведе, като е задължен да посочи съображенията въз основа, на които се съгласява със съответните заключения на първата инстанция. В случая въззивната инстанция не е упражнила пълноценно правомощието си да ревизира постановената от първоинстанционния съд присъда, срещу която са изложени множество и конкретни възражения, както по фактите, така и по доказателствата. На принципа на „copy paste“ безусловно е възприета установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Не са изследвани въпросите, поставени за разглеждане във въззивното производство, респективно не им е даден и съответен отговор и обосновка. Изложените пред въззивната инстанция доводи и възражения на защитата на А. напълно са игнорирани и не са получили своя отговор, установимо от липсата на мотиви по същите. Необсъждането и оставянето без отговор на значими и съществени възражения сторени от страна на защитата и имащи решаващо значение за изхода на делото, какъвто е настоящия случай, винаги се приравнява на липса на мотиви. Последното представлява съществено процесуално нарушение по смисъла на разпоредбата на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, което води до накърняване правото на защита на осъденото лице, а именно да разбере защо, с какви съображения и мотиви са приети или отхвърлени сочените от същото възражения. Изводите на решаващия съдебен състав не са основани на обективен, всестранен и пълен анализ на събраната по делото доказателствена маса, съобразно изискуемостта на процесуалните правила заложени в чл. 13, чл. 14, ал. 1 и чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК. Решението съдържа буквално възпроизвеждане на фактическата обстановка, възприета от районния съд, който от своя страна преповтаря възприетите от прокурора факти в обстоятелствената част на обвинителния акт и то по начин, предпоставящ отговорността на осъденото лице. При този преразказ въззивният съд не е направил анализ на сочените в жалбата и от защитата оплаквания за допуснати нарушения при оценката на доказателствата, включително и за налични противоречия в същите, свързани с обективните и субективни съставомерни признаци на деянията, вменени на А.. В мотивите както на първоинстанционния съд, така и на въззивния съд липсва необходимия доказателствен анализ и най - вече не са обсъдени какви са приетите за установени факти от гласните доказателства, касаещи авторството на престъплението по чл. 353в, ал. 1 от НК. Цитирани са и то в обобщен вид показанията на водачите на товарни автомобили – свидетелите Н. Н., В. М., И. И. и В. В.. Последните са транспортирали опасните отпадъци до гр. Велико Търново, в района на село Леденик, където са били посрещани от непознат мъж, който ги е насочвал към мястото за разтоварване на отпадъка. Същевременно нито един от тях не е конкретизирал кое е това лице. Показанията на същите тези свидетели, дадени в хода на досъдебното производство, са били приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. От показанията им, дадени както в съдебно заседание, така и приобщени по предвидения в НПК ред, не може с категоричност да се установи и индивидуализира лицето, което ги е посрещало и насочвало към депото, включително и същите не сочат това да е било осъденото лице А.. В този смисъл от показанията им /Н., М., И. и В./ по никакъв начин не се установява от кого са извършените действия по пренасочване на товара и разтоварването му на друго място /различно от отразеното в Разрешителното/, а не на площадката в село Карайсен. В показанията си свидетелите М., И. и В. възпроизвеждат идентични факти, относно начина, по който се е реализирало влизането на тежкотоварните автомобили на място в близост до село Леденик и разтоварването им. На това място е имало ситуиран фургон и бариера, вдигана от мъж, който им е указвал къде да се разтоварва транспортирания товар /филтрувана глина/. На същото това място е имало камари от дърва, пластмаси, компютри и др., включително и остатъци от предходни количества глина. От друга страна - показанията на свидетелите М., И. и В. са в пълно противоречие с показанията на свидетелите Т. и К., работили по това време на депото за строителни отпадъци в с. Леденик. Последните двама за пръв път са разпитани в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Същите излагат различни обстоятелства и факти, касаещи организацията на работа и пропускателния режим за разтоварване на отпадъци в депото. Тези противоречия не са били подложени на анализ и коментар нито в мотивите на първата инстанция, нито в решението на въззивния съд. Същевременно не става ясно на кои показания инстанциите са се позовали и на кои не, съответно с какви съображения. С оглед посочените противоречия в показанията на изброените по - горе свидетели, не става ясно какви факти са приети за установени в тази посока, съответно въз основа на какви доказателствени източници от решаващите инстанции, поради което наведените в тази насока доводи и възражения от защитата на А., са останали без отговор в решението на въззивния съд. На следващо място - въззивният съд не е анализирал и не е обсъдил показанията на свидетеля Ж., отнасящи се до съставянето на идентификационните документи ИД/ и вписаните в същите обстоятелства и данни. Установено е, че точно Ж. е съставял същите, което не е било оспорено от същия, като в тази посока са и отправените възражения на защитата на осъденото лице, поддържани пред инстанциите, имащи решаващо значение за изхода на делото и касаещи съществени елементи от състава на претендираното деяние по чл. 311 от НК, които отново са останали без отговор от въззивната инстанция. Ж. свидетелства и относно мястото, до което е следвало да се транспортира глината, сочейки, че в първия от тези документи е вписана площадката в село Карайсен, като не отрича, че е видял разрешителното за площадка в гр. Велико Търново, но не е извършил съответната корекция в следващите документи и уточнява изрично в показанията си пред първата инстанция, че е негова грешка. Същевременно доставките са правени на площадка до гр. Велико Търново, като самият Ж. я е посочвал на водачите, дори и същата да не е била вписана в документите /показанията на св. Ж. в протокол 17.03.2022 г. по НОХД № 9/2022 г. на ВТРС /. В тази връзка отново липсват каквито и да било мотиви и съображения в актовете на решаващите инстанции, по направените в тази посока възражения от защитата на осъденото лице. На следващо място - въззивният съд е възпроизвел дословно първоинстанционната присъда, в частта й, касаеща вмененото на А. деяние по чл. 353в, ал. 1 от НК, като не е обсъдил съставомерните белези както на фактическия състав на същото, така и на отразените отделни нарушения по ЗУО. Диспозицията на претендираното деяние по чл. 353в, ал. 1 от НК е бланкетна, като същата следва да се запълни с конкретни правила и норми, конкретизиращи дължимото поведение на виновния, съответно съдържанието на признаците на престъпния състав, които в случая касаят установения ред за управление на опасни отпадъци. В обвинителния акт са посочени за нарушени съответно тези - по чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 5 от ЗУО и чл. 44, ал. 1 - 6 от ЗУО, като въззивният съд се е задоволил само да ги изброи и уточнил, че се касае за извършени 21 отделни деяния при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК. В случая, посоченото нарушение е от категорията на съществените, тъй като рефлектира върху правото на защита на осъденото лице и води до невъзможност същото да разбере действителната воля на решаващия съд при потвърждаване на осъдителната присъда. С отказа си да изложи мотиви в тази посока, като даде отговор по възраженията и доводите на защитата на осъдения, въззивният съд е допуснал нарушаване правото на подсъдимия на справедлив съдебен процес по смисъл на чл. 6 от ЕКЗПЧ, съобразно която разпоредба - справедливият процес изисква съдът да е разгледал всички относими към спора доводи на страните и да е изложил достатъчно ясни мотиви по същите, за да се даде възможност на подсъдимото лице да разбере причините за осъждането си, а от друга страна - за да се гарантира, че законът е бил приложен правилно спрямо установените факти. В конкретния случай нарушението на изискването за мотивиране на решението на въззивната инстанция е съществено, доколкото възраженията и доводите на защитата на осъденото лице не само са били свързани с предмета на делото, но са имали и решаващо значение за изхода му, с оглед окончателното му решаване с краен извод, че е извършител на деянията, в които е обвинен. Допуснатите пороци в процесуалната дейност на въззивния съд лишават съдебния акт от същностното му предназначение и не дават възможност и основание на настоящата инстанция да разгледа аргументите в искането за възобновяване, с които се претендира наличието на основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. Гореизложеното налага съдът да упражни правомощията си посочени в чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, като отмени решението на Великотърновския окръжен съд и върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия съдебно заседание. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да отстрани посочените пропуски и да даде отговори на поставените с въззивната жалба въпроси, като изложи аргументи за взетото решение, дистанцирайки се от формалния, едностранчив подход при формиране на вътрешното си убеждение. Съдът следва да подложи на собствена оценка наличните доказателствени материали и да положи усилия за обективното изясняване на релевантните обстоятелства. Предвид изложените съображения настоящият състав на Апелативния съд приема, че направеното искане за възобновяване на наказателното производство се явява основателно. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим от горното, Великотърновският апелативен съд