Решение № 169 от 10.7.2023 г. на Районен съд - Нови пазар по дело № 88/2023 г.

Производството е образувано въз основа на искова молба с правно основание по чл. 61, ал.1 от ЗС от страна на ищеца Б. Т. А. от гр. Н., обл.Ш., с посочен съдебен адрес, против А. С. А. от гр. Н., обл. Ш.. В исковата молба се изнасят следните факти: Ищецът заявява, че е собственик на ПИ с идентификатор •••, представляващ ••• в землището на гр. Н., местност ••• с площ •• км.в., •• категория, ведно с намиращата се в имота сграда с идентификатор •••, със застроена площ •• кв. м., предназначение •••, брой етажи - ••, при граници на имота: •••, •••, ••• и ••• и ПИ с идентификатор •••, представляващ ••• в землището на гр. Н., местност •••, с площ •• км.в., •• категория, при граници на имота: •••, •••, •••. Имотите придобил с постановление за възлагане на ••• Р. Р. от ••• г. по изп. дело №••/•• г. Върху •• имота, както и върху сградата в първия имот било учредено право на ползване на ответника - върху 1/3 ид.части от нивите и 1/3 ид.части от сградата. Учредено право на ползване имала и Ф. Т. - А., върху сградата в първия имот, в размер на 1/3 ид.части, но реално тя не осъществявала ползване. Ответникът ползвал имотите, не заплащал данък, не заплащал ел. енергия и ползвана вода, не застраховал сградата, същевременно работел с електрожен и запалими материали. Ищецът многократно настоявал ответникът да заплаща консумираните ток и вода, но получавал отказ и се принуждавал сам да плаща, за да не бъдат спрени и по този начин имотът да не може да бъде ползван. Предвид изложеното моли съдът да прекрати учреденото право на ползване върху имот с идентификатор ••• и сградата, както и върху втория имот с идентификатор •••. В предоставения срок за писмен отговор ответникът е депозирал такъв. Заявява, че не оспорва учреденото му право на ползване, с нотариален акт, вписан в Служба по вписванията №••, том ••, дело №•• от •• г. и нотариален акт, вписан в Служба по вписвания №••, том ••, дело №•• от •• г. Пояснява, че съществените задължения на ползвателя са свързани с плащането на данъци и такси, с изискването сградата да се поддържа в състояние, в което е получена, както и ангажимент за аварийни и текущи ремонти, плащане на застраховка в полза на собственика. В случай на нарушение ползвателят трябва да не е преустановил нарушението след надлежно предупреждение. Заявява, че собственикът на имотите не му е отправял предупреждение да преустанови противоправно поведение спрямо имотите. В качеството си на ползвател заплащал данък и такса за битови отпадъци за имотите и декларирал правото си на ползване. Заявява още, че имотът не е водоснабден, а се захранва от кладенец. По отношение на ел. захранването, такова имало, но ищецът не бил отправял претенции към ответника за заплащане на част от сумата, нито му е представял документи за платена ел. енергия. Ф. Т. - А. ползвала учреденото си право и отдавала идеалните си части под наем. В заключение заявява, че по начина, по който упражнява учреденото си право на ползване не застрашава имотите и не нарушава своите съществени задължения като ползвател. Затова счита исковата молба за неоснователна и моли съдът да я отхвърли. Като съобрази всички приложени по делото писмени доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: От представените по делото в заверени копия постановление за възлагане на недвижим имот от ••• г. ва ••• Р. Р., рег. №•• с район на действие •ОС, вписано в Службата по вписванията рег. №••/•• г., влязло в сила на ••• г.; нотариален акт за учредяване право на ползване върху собствен недвижим имот №••, том ••, рег. №••, дело №••/•• г. на пом. нотариус при нотариус П. А., с район на действие •РС и нотариален акт за учредяване право на ползване и дарение на идеални части от недвижими имоти между роднини по права линия №••, том №••, дело №••/•• г. на същия нотариус, се установява, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор •••, представляващ ••• в землището на гр. Н., местност •••, с площ •• км.в., •• категория, ведно с намиращата се в имота сграда с идентификатор •••, със застроена площ •• кв. м., предназначение •••, брой етажи - ••, при граници на имота: •••, •••, ••• и •••; както и на поземлен имот с идентификатор •••, представляващ ••• в землището на гр. Н., местност •••, с площ •• км.в., •• категория, при граници на имота: •••, •••, •••. Върху 1/3 идеална част от имотите, включително и сградата, в полза на ответника е учредено безсрочно и безвъзмездно право на ползване, като за сградата идентификатор ••• – с договора, обективиран в нотариалния акт от •• г., а за имотите с идентификатор ••• и с идентификатор ••• – с договора, обективиран в нотариалния акт от •• г. Върху сградата с идентификатор ••• е учредено и безсрочно и безвъзмездно права на ползване на 1/3 идеална част и на Ф. Б. Т. -А., също с договора, обективиран в нотариалния акт от •• г. От останалите, представени по делото писмени и гласни доказателства, а именно: удостоверение за данъчна оценка с изх. №••/•• г., удостоверение за данъчна оценка с изх. №••/•• г., удостоверение за данъчна оценка с изх. №••/•• г., удостоверение за данъчна оценка с изх. №••/•• г., удостоверение за данъчна оценка с изх. №••/•• г., удостоверение за данъчна оценка с изх. №••/•• г., удостоверение за характеристики на поземлен имот в земеделска територия с изх. №••-•• от ••• г., удостоверение за характеристики на поземлен имот в земеделска територия с изх. №••-•• от ••• г., копия от вносни бележки за внесен данък и такса смет – 3 бр., справка №••/•• г. чрез отдалечен достъп по данни за имот, общи условия по застраховка „Земеделски култури“, съобщения, изпращани чрез телепоща – 2 броя, констативни протоколи от ••• г. – 3 броя, както и от показанияна на разпитаните по делото свидетели Т. А. А., Изет Е. М. и Н. Б. А. се установяват още следните факти: Имотът с идентификатор ••• се ползвал както от ищеца, така и от ответника. В едната част на имота ответникът държал стари камиони, фургон, гуми, винкели, тръби и други железа, а ищецът в другата част имал автомобили, джанти, гуми. Частта, ползвана от ответника била постлана с чакъл, а останалата част на имота периодично била окосявана. Имотът не се ползвал по предназначението му като земеделска земя, в него нямало посеви. В сградата на имота ежедневно ходил бащата на ищеца - свидетелят Т. А. А., който охранявал автомобилите на ищеца. В едно от помещенията там свидетелят зареждал акумулатори. Имотът бил електрифициран, като партидата за ел.енергия се водила на името на собственика – ищеца. Както ищецът, така и ответникът ползвали ел.енергия, като ответникът извършвал рязане на железа. В последната година имало случаи, когато ел.захранването в имота било прекъсвано. Имотът също така бил водоснабден, но не включен във ВиК мрежа, а в него имало изграден кладенец, откъдето се черпела вода и за нея не били дължими, нито заплащани суми. Имотът не бил застрахован. В края на месец •• •• г. ответникът отправил покана към ищеца и другия ползвател за постигане на съгласие за разпределение на ползването на поземлените имоти и сградата, но ползвателят Ф. Б. Т. -А. не се е явила на поканата. Ищецът се е явил и изразил съгласие да се направи доброволно разпределение на ползването на имотите в срок но ••• г., но отказал да подпише констативния протокол. Относно дължимите суми за ел.енергия в имота не се доказва ищецът да е отправял надлежно предупреждение към ответника, нито предупреждение да преустанови някакво противоправно поведение спрямо имотите. Не се установява такова и да е било упражнявано и конкретно твърдяното в исковата молба от ищеца, че ответникът в имотите борави със запалими материали и електрожени, създавайки опасност за сградата в имот идентификатор •••. Гореописаните факти съдът прие за установени с категоричност на база на посочените доказателства, най-вече от свидетелските показания, на които съдът изцяло дава вяра. Не се откриват противоречия в показанията на свидетелите относно съществените за случая обстоятелства. На базата на така установените факти, съдът намира, че се налагат следните правни изводи: За да бъде уважена исковата претенция по делото следва да е установено с категоричност, че въпреки отправеното му предупреждение, ответникът си служи с имотите по начин, който ги застрашава с разрушаване или със значително повреждане, или нарушава своите съществени задължения. Както по-горе се спомена, не се доказва ответникът да си служи с имотите, по начин, който ги застрашава. Установява се, че той е рязал железа в имот с идентификатор •••, но липсват доказателства това да е вършил по начин застрашаваш имота. В показанията на свидетеля Т. А. А. се съдържат данни, че в имот с идентификатор ••• е имало пожар, но не установено от какво е предизвикан същият и дали това е по вина на ответника. Също така е установено, че имотите не са били застраховани, но от една страна доколкото същите представляват по предназначението си земеделски земи, то самите имоти не биха могли да бъдат застраховани, а на застраховане биха подлежали насажденията в тях. Относно сградата с идентификатор •••, то за застраховането й е необходимо съдействието на ищеца като собственик на имота, като по делото липсват доказателства, че такова е оказвано. Съдебната практика приема (напр. Решение №70 от 25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. №31/2014 г., II г.о., ГК), че „за да може да се изисква изпълнението на вмененото задължение по чл.57, ал.4 ЗС от ползвателя на конкретен недвижим имот, собственикът следва да е уточнил параметрите на искането си за застраховка в смисъл на рисковете, които желае да бъдат покрити от същата и периода на действие“. Тъй като в случая не доказва ищецът да оказал подобно съдействие за застраховка на сградата, то и обстоятелството, че същата не е било застрахована от ответника не би могло да послужи като основание за прекратяване на правото на ползване над имотите. Относно задълженията на ползвателя по чл.57, ал.1 от ЗС в настоящия случай е видно, че разходи за вода в имота не се заплащат, тъй като имотът се захранва с вода от собствен водоизточник и не се дължат суми за такава. Ответникът е декларирал правото си на ползване, като от представените от него квитанции е видно, че данък и такси за сградата с идентификатор ••• са заплатени, а другите имоти - земеделските имоти, съгласно чл.10, ал.3 от ЗМДТ, не се облагат с данък. Относно заплащането на ел.енергия по делото се установява, както по-горе е отбелязано, че ответникът е ползвал такава и не е заплащал същата, което самият той признава. В случая липсват доказателства ищецът да е отправял нарочна покана към ответника за това задължение, каквото изискване има в разпоредбата на чл.61 от ЗС. От друга страна разпоредбата на чл.57 от ЗС урежда хипотеза за задължения на ползвател, който полза изцяло даден имот. В настоящия случай ответникът е ползвател на 1/3 ид.ч. от имотите и в такава част следва да са и задълженията му относно имотите, като останалата част от задълженията се полагат на останалите ползватели (един от които собственикът). В случая, съобразно обясненията на ответника, партидата за ел.енергия за имота е на името на собственика – ищеца и ответникът, в случай, че не бъде уведомен, или приканен към плащане на съответната на правото му част, не би имало как да узнае за задължението за заплащане на ел.енергия. Съдебната практика приема, че исковата молба също може да се счита за предупреждение по смисъла на чл.61 от ЗС, но в случая в нея не е посочено конкретно неизпълнено задължение за заплащане на ел.енергия – за период, за размер. Наред с това се приема и, че неизпълнението на задълженията следва да е съществено (напр. Решение №430 от 4.06.2009 г. на ВКС по гр. д. №1088/2008 г., I г. о., ГК). Съдът счита, че в случая не е налице неизпълнение или нарушение на съществено задължение от страна на ответника по повод правото му на ползване на имотите. След гореизложеното, предвид гореустановените обстоятелства, съдът счита, че искът с правно основание чл. 61 от ЗС, да се прекрати учреденото право на ползване на ответника върху 1/3 ид.части от сграда с ид. №•••, както и да се прекрати учреденото право на ползване върху 1/3 ид.части от поземлен имот №••• и поземлен имот №••• е неоснователен и недоказан и намира, че като такъв следва да се отхвърли. При този изход на процеса, ищецът следва да заплати на ответника направените разноски в производството и съгласно приложения списък те възлизат на 450 лева - адвокатско възнаграждение. По делото е определена и внесена държавна такса от 50 лв., като за един предявен иск, но доколкото претенцията на ищеца е относно два отделни имота – с идентификатор ••• и идентификатор •••, то се дължат две такси и ищецът следва да внесе по сметка на съда допълнителна такса от 50 лв. Водим от горното, съдът