Решение № 236 от 29.4.2024 г. на Районен съд - Казанлък по дело № 1095/2023 г.

Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като искът му може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предявен е установителен иск за недължимост на вземане на ЕТ „С. П.“, ЕИК 123158206 по изпълнителен лист от 11.03.2023 г.- предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № №•••г. по описа на М. И. с рег. №••• на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – С.. Ищеца се позовава на обстоятелството, че ответникът „М.с“ ЕООД, ЕИК 206303789 не е собственик на описаното вземане в изпълнителния лист от •••г., издаден по ч.гр.дело №•••г. по описа на Районен съд – Ч.. Правото на длъжника в изпълнителното производство да оспори вземането по изпълнението е признато с разпоредбата на чл.439, ал.1 от ГПК. Този иск е средство за защита на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение, но при конкретно посочени от закона предпоставки. Оспорването на изпълняемото право от длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая е налице приключило заповедно производство, по което с изтичането на срока по чл.414, ал.2 от ГПК за писмени възражения на ищеца като длъжник, по силата на чл.416, ал.1 от ГПК заповед №••• г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПС, издадена по ч.гр.дело №•••г. по описа на Районен съд - Ч., е влязла в законна сила. В задължителната съдебна практика на ВКС е прието, че при всички хипотези на чл.416 от ГПК, настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл.418 от ГПК се стабилизира окончателно/ в този смисъл решение №6/21.01.2016 г. по т.д.№1562/2015 г. на ВКС, І т.о., решение №3/04.02.2022 г.по гр.д.№1722/2021 г. на ВКС, ІV г.о., решение №118/07.07.2022 г. по гр.д. №4063/2021 г. на ВКС, III г.о./. Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение - заповедта има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение, съставлява съдебно изпълнително основание - чл.404, т.1 от ГПК и всяко възражение на длъжника, че вземането не съществува, е преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск, извън специалните хипотези на чл.424 и чл.439 от ГПК - новооткритите обстоятелства и доказателства са основание за оспорване на вземането по реда и в сроковете по чл.424 от ГПК, а на новонастъпили, след влизане в сила на заповедта за изпълнение факти длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл.439 от ГПК. В случая изложените в исковата молба обстоятелства и факти за недължимост на вземането по издадената Заповед №••• г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК е че дружеството ответник не е собственик на описаното вземане в изпълнителен лист от •••г., издаден по ч.гр.дело №•••г. по описа на Районен съд – Ч., не са новонастъпили /нито новооткрити/ обстоятелства. Процесното вземане е установено от съда в производството по несъстоятелност на „Ф.“ ООД чрез назначаване на съдебно - техническа и съдебно – счетоводна експертиза, видно от представеното постановление №••• от •••г., по т.дело №•••г. по описа на Софийски градски съд на основание чл.717 з от Търговския закон. От същото се налага извода, че вземането от ЕТ „С. П.“, ЕИК 123158206 е придобито от „М.с“ ЕООД, ЕИК 206303789, въз основа на постановление за възлагане №••• от •••г. по т.дело №3343/2027г. по описа на Софийски градски съд. По изложените съображения съдът приема, че постановлението легитимира ответника „М.с“ ЕООД, ЕИК 206303789 като кредитор на ЕТ „С. П.“, ЕИК 123158206 /лист 25 от гр.дело №934/2022г. по описа на Районен съд – Ч./. По делото не е спорно, а това се установява и от представения по делото договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги, че на •••г. че същия е сключен между „Ф.“ ООД /в несъстоятелност/ от една страна, като продавач и ЕТ „С. П.“, ЕИК 123158206, като клиент /лист 27 от гр.дело №934/2022г. по описа на Районен съд – Ч./. По делото е представена експертиза относно оценка на вземания на „Ф.“ ООД /в несъстоятелност/ произтичащи от фактури за доставена електрическа енергия и допълнителни услуги на клиенти, където вещото лице е посочило вземане дължимо от ЕТ „С. П.“, в размер на 260.56 лева по договор FE 1723395 /лист 29 – лист 33 от гр.дело №934/2022г. по описа на Районен съд – Ч./. Относно твърдените на ищеца че вземането на „М.с“ ЕООД, е погасено поради изтичане на тригодишната давност по чл.111, б. „в“ от ЗЗД преди да бъде подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, поради което главното вземане е погасено по давност. Съгласно чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват права, за срока от въвеждането на извънредното положение в страната /13.03.2020г./ до неговата отмяна. В параграф 13 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за здравето /ЗИДЗЗ/ е предвидено, че сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат с изтичането на 7 дни от обнародването на закона в „Държавен вестник“. Законът за изменение и допълнение на Закона за здравето е обнародван в 14.05.2020г. следователно 7 дневният срок изтича на 21.05.2020г. От тази дата продължават да текат всички спрени съгласно ЗМДВИП срокове в това число и давностните. В настоящия случай вземането е станало изискуемо на 14.12.2017г. Съгласно горепосочените разпоредби чл.3, т.2 от ЗМДВИП във връзка с §13 от ЗИД ЗЗ погасителната давност е спряла да тече за период от 13.03.2022г. до 21.05.2020г. Следователно погасителната давност е изтекла на 21.02.2021г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК е подадено на 25.01.2021г., видно от положения щемпел върху заявлението по ч.гр.дело •••г. по описа на Районен съд – Ч.. Съгласно константната съдебна практика подаването на искова молба или заявление за издаване на заповед за изпълнение прекъсват давността, съгласно разпоредбата на чл.116, б. „б“ от ЗЗД. Предвид гореизложеното съдът намира възражението на ищеца за изтекла погасителна давност на процесното вземане за неоснователно. Съдът намира, че следва да отбележи, че в случая изложените в исковата молба обстоятелства и факти за недължимост на вземането по издадената заповед №••• г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПС, издадена по ч.гр.дело №•••г. по описа на Районен съд – Ч. не са новонастъпили нито новооткрити. Тези факти и обстоятелства са били известни на ищеца към датата на получаване на заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№••• г. по описа на Районен съд - Ч., в която са посочени кредитора, длъжника, сумата която се претендира, както и основанието от което произтича вземането и е могъл да възрази в срока по чл.414 от ГПК. Затова бездействието на ищеца в упражняване правото му да подаде възражения срещу заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№••• г. по описа на Районен съд - Ч. е стабилизирало тази последваща заповед за изпълнение съобразно чл.416 ГПК с последица преклудиране възможността за оспорване на основателността му. Следва да се посочи също, че към 01.02.2021 г., когато са му връчени от съда преписите на заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№••• г. по описа на Районен съд - Ч. ищеца е бил запознат с издадената заповед №••• г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и обстоятелствата от които произтича вземането, тъй като са му били връчени преписи от нея. Поради това и доколкото заявените от ищеца обстоятелства са относими към материалното право, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение, те са извън приложното поле на чл.439, ал.2 от ГПК, не могат да служат като основание на предявения отрицателен установителен иск. Въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №••• г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело №•••г. по описа на Районен съд – Ч. и издадения изпълнителен лист срещу ищеца е образувано изпълнително дело № №•••г. по описа на М. И. с рег. №••• на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – С.. Защитата срещу материалната незаконосъобразност на изпълнителния процес се осъществява чрез иска по чл.439, ал.1 от ГПК, като в тежест на ищеца е да установи своето правопогасяващо възражение. По делото няма доказателства, удостоверяващи изплащане на дължими суми по изпълнително дело № №•••г. по описа на М. И. с рег. №••• на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – С., образувано въз основа на изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д.№70/202001г. по описа на Районен съд - Ч., поради което предявеният установителен иск за недължимост на сумата от 260.56 лева, представляваща неизпълнение на задължение по договор за доставка на електрическа енергия от •••г, 78.18 лихва от датата следваща падежа 14.12.2017г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.01.2021г., до окончателно изплащане на задължението, както и сумата 325 лева разноски по делото по изпълнителен лист от •••г., издаден въз основа на заповед №••• г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело №•••г. по описа на Районен съд – Ч., следва да бъде отхвърлен. По отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема следното: В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските. На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответника също има право на разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника сумата от 400 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие от 16.01.2023г., представляваща възнаграждение за един адвокат.. Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най – късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В настоящия случай ищецът е представил списък на разноските. Воден от горните мотиви съдът