Решение № 516 от 25.6.2021 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 1430/2020 г.

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, против Решение № 64/23.11.2020 г. постановено по АНД № 20205240200155/2020 г. по описа на Районен съд Пещера. С обжалваното решение е отменено наказателно постановление № 13-29 от 17.01.2020 г. на Х.А.К. – началник отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ Пловдив към ГД „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури при с което на М.И.С. е било наложено наказание глоба в размер на 600 лева на основание чл.75, ал.1 от ЗРА за нарушение на чл.38, ал.1 от ЗРА. В касационната жалба се излагат аргументи за неправилност на решението сочи се, че е доказано осъществяването на нарушението от обективна и субективна страна, както и че не са налице приетите от съда съществени процесуални нарушения. Иска се отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление. В съдебно заседание касаторът не се явява, не се представлява и не взима отношение по делото. В съдебно заседание ответникът М.И.С. не се явява, не се представлява. Прокурорът сочи че обжалваното решение на РС Пещера следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, излага аргументи и че в конкретния случай нарушението не е доказано по безспорен начин. Административен съд Пазарджик, като взе предвид събраните доказателства, доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно и допустимо. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка. При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. С решението си Районен съд гр. Пазарджик е отменил Наказателно постановление № 13-29 от 17.01.2020 г. на Х.А.К. – началник отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ Пловдив към ГД „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури при с което на М.И.С. е било наложено наказание глоба в размер на 600 лева на основание чл.75, ал.1 от ЗРА за нарушение на чл.38, ал.1 от ЗРА. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка по делото, а именно: На жалбоподателят е съставен от св. Н. Х., гл.инсп.РК Южна България, гр.Пловдив, АУ А Н В0016435 от 26.09.2019г. за това че на 26.09.2019г. 18.40 ч. на яз. Батак, м-т Картофена нива, до м-т Македонски борум, лицето М.С. извършва любителски риболов с един брой въдица в работно положение, като същия запазва в малката си пластмасова кофа риба от следния вид и размер: щука - 3 броя по 22 см. бройката, с което извършва административно нарушение по чл. 38 ал. 1 от ЗРА съгласно Приложние № 2 от ЗРА. Щука - 3 броя по 22 см. освободени и върнати във водите на яз. Батак. Жалбоподателят е вписал възражения- „рибата беше мъртва и затова я оставих, а не я върнах във водата, нямаше как да я спася". Приложени са Заповед № РД09-25/21.01.2014г. на МЗХ, от която е видно, че АНО е компетентен да издаде оспорваното НП. Приложени са Заповед № РД09-1177/20.12.2019г. на МЗХ, от която е видно, че актосъставителят е компетентен да издаде АУАН При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд правилно е приел, че са допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита на жалбоподателят С., като е приел че даденото описание на фактите е непълно и неясно. Действително се установява, че чл. 38, ал.1 от ЗРА, която норми сочи като нарушена наказващия орган, е предвидено, че се забранява уловът, пренасянето, превозването и продажбата на риба и други водни организми от обектите по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 с размери, по-малки от минимално допустимите, съгласно приложение № 2. От даденото описание в съставения АУАН не се установяват нито конкретните предложения от разпоредбата, които се сочат да са нарушени. Това от своя страна води на извод, че действително е ограничено правото на защита на санкционираното лице, тъй като не следва по отношение на факти от значение за преценка дали е осъществено нарушение да се правят предположения. От доказателствата по делото, действително следва да се приеме за установено, че санкционираното лице е извършвало риболов на риба – щука на посоченото място. Не е доказано категорично обаче с какъв размер са били уловените 3 броя риби. В АУАН и НП се сочи, че размерът на рибата е бил 22 см., но това твърдение не е доказано с безспорни доказателства по делото, тъй като и актосъставителят, а и други свидетели по делото сочат, че въобще не е било извършено измерване на рибата. С оглед на това пък се установява и недоказаност на нарушението, тъй като наказващия орган следва да докаже по безспорен начин, че уловената риба е с размери под законоустановените за улов, а в конкретния случай такива доказателства не са ангажирани. С оглед на това и съдът счита, че правилно първоинстанционния съд е установил фактите по делото и е приел, че са налице съществени процесуални нарушения, които са основание за отмяна на обжалваното НП. В допълнение касационният състав по сочените съображения счита, че е налице и недоказаност на нарушението, което също е основание за отмяна на наказателното постановление. Споделят се и изложените доводи от решаващия съд за маловажност на случая, но в конкретния случай наличието на такива основания е без значение, тъй като за да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН следва да е безспорно доказано нарушението и вината на нарушителя, както и да са изпълнени останалите изисквания на ЗАНН по съставяне на законосъобразен АУАН. Това от своя страна означава, че в конкретния случай при установените по-силни основания за отмяна на НП, въпросът за това дали деянието представлява маловажен случай или не е без значение. С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че отменяйки НП, въззивният съд е постановил един законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден, независимо че едно от двете сочени съществени процесуални нарушения не е допуснато по сочените съображения. Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Административен съд Пазарджик, Х състав,