Мотиви към Решение № 5103 от 13.12.2022 г. на Софийски районен съд по дело № 9976/2022 г.

към РЕШЕНИЕ № 5103 от 13.12.2022 г. по НАХД № 9976/2022 г.

по описа на Софийски районен съд, НО, 105-ти състав

Мотиви

Производството е по реда на чл. 375 и следващите от НПК.

Образувано е по внесено в Софийски районен съд (СРС) Постановление от прокурор Петкова при Софийска районна прокуратура (СРП) по досъдебно производство (ДП) № 1168/2021 по описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр. № 22484/2021 г. по описа на СРП, с което се предлага обвиняемият А. Н. Д., с ЕГН ••••••••••, да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, на основание чл. 78а, ал. 1 от НК, за извършено от него престъпление по чл. 325б, ал. 2, т. 2 и 3 вр. ал. 1 от НК, а именно, че на 14.08.2021 г. около 10: 00 часа в гр. София, кв. Сеславци, срещу подстанция „Металургична“, на около 100 метра от ул. Сеславски път, на публично място чрез произвеждане на изстрли с галдК.на /ловна/ пушка, като проявил жестокост / съгл. Чл. 7, ал. 2, т. 2 от Закона за защита на животните, вр. чл. 151, т. 1 от Закона за ветеринарномедицинска дейност/ към гръбначно животно – куче /с кафяво-черна космена покривка – шарен, с бели петна по гърдите, от мъжки пол, на възраст около 1-2 години, порода – смесена/, му причинил противозаконно смърт – чрез нараняване с метални чужди тела –проектили /сачми/, които причинили следните травматични увреждания – разкъсване на белия дроб и големи кръвоносни съдове в гръдната кухина, довели до загуба на голямо количество кръв и смърт, като начинът и средството са опасни за живота на хора и животни – произведени изстрели с гладК.на пушка, марка „Churchill“ 12-ти калибър, с фабричен номер № 179909.

В съдебното заседание, обвиняемият А. Н. Д., се явява лично и с адвокат Т М, с пълномощно по делото. А. Д. дава обяснение по обвинението, като сочи, че във въпросния ден било открИ.ето на ловния сезон 2021–2022 г. След приключване на лова, тръгнали да се прибират и недалеч от мястото на тръгване, забелязали в полето хищник, който дебнел нещо. А. Д. взел пушката си и се отправил към животното с намерението да провери какво се случва. Тогава то вдигнало глава, излаяло няколко пъти и тръгнало срещу А. Д., който едва тогава разбрал, че животното е куче. Твърди, че не е видял отличителни белези по кучето като каишка, спъвачка или марка на ухото, но забелязал, че от устата на кучето избива бяла течност – пяна. Сочи, че се почувствал заплашен да не бъде ухапан от куче с бяс и решил да произведе изстрел по кучето, което след изстрела продължило да тича срещу него. Обяснява, че при втория изстрел кучето паднало в непосредствена близост до него. Навежда аргументи, че има право да обстрелва скитащи кучета.

Защитникът адв. М моли съда да постанови съдебен акт, с който да оправдае подзащитния му по повдигнатото обвинение като изтъква, че А. Д. не е имал противоправно поведение. Прави извод за наличие на колизия между НК и Закона за лова. Сочи, че обвиняемият е ловец и като такъв е извършвал дейност в съответствие със закона. Твърди, че обвиняемият не е имал намерението и мисълта да убива гръбначно животно по смисъла на НК, а единствено да защити себе си при нападението на животното. По изложените причини намира, че деянието не е съставомерно и единственият справедлив съдебен акт е оправдателен.

Софийска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не сочи уважителна причина.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемият А. Н. Д., с ЕГН ••••••••••, е роден на г. в град С, българин, български гражданин, неосъждан, неженен, с висше образование, с адрес: град С, кв. С, ул. „С” № и работи в „Евромаркетгруп“ АД. Същият е с добри характеристични данни, няма други противообществени и противоправни прояви, не е освобождаван и от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК.

На 14.08.2021 г., в гр. София, кв. Сеславци, около 10: 00 часа, обв. А. Н. Д., заедно с баща си – св. Н. Д. и председателя на ловна дружинка „Сеславци“ – св. А. Б., се връщали от лов и пътували с джип Д Ф, с регистрационен номер СВ5072ВМ, собственост на св. Н. Д., управляван от обв. А. Д.. В района на кв. С, срещу подстанция „Металургична“, на около 100 метра от ул. „Сеславски път“, в ожънат блок с бали, забелязали животно. Обв. А. Д. спрял автомобила, взел пушката си – гладК.на, марка „Churchill“, 12-ти калибър, с фабричен № 179909 и отишъл да провери какво дебне животното. След като се приближил, обв. А. Д. установил, че животните са две кучета, като обв. Д. се прицелил и стрелял по тях. След изстрела, кучетата продължили да тичат, като обвиняемият произвел втори изстрел в следствие на който едно от кучетата паднало, а другото избягало.

Свидетели на случилото се станали свидетелите И. К. И., Г. Л. Д. и Н. Д. И., полицейски служители в 05 Районно управление на Столична дирекция на вътрешните работи (05 РУ- СДВР), които изпълнявали служебните си задължения и се движели по ул. „Сеславски път“, с посока на движение от ЗО „Кремиковци“ към кв. Сеславци. Те забелязали на пътното платно до подстанция „Металургична“ спряло моторно превозно средство (МПС) Д Ф, с регистрационен номер в което имало две лица със светлоотразителни жилетки и камуфлажни дрехи. В ляво от спрелия автомобил, на около 100 метра от асфалтовия път, в ожънатото поле, свидетелите видели трето лице, което държало пушка и се прицелвало в тичащи кучета. Въпросното лице възпроизвело изстрел, но кучетата продължили да тичат Последвал втори изстрел и животното паднало.

Полицейските служители извършили проверка, при която установили лицата в автомобила като св. Н. Д. и св. А. Б., а стрелецът като обв. А. Д.. Всяко от лицата разполагало с ловна гладК.на пушка, надлежно вписана в разрешителното за огнестрелно оръжие, издадено от служба КОС при 05 РУ-СДВР на съответното лице.

С протокол за доброволно предаване на място, обв. Д. предал пушката си марка „Churchill“, 12-ти калибър, с фабричен № 179909, която била запечатана в присъствието на собственика й.

Полицейските служители докладвали за случая на ОДЧ-50 и изчакали на място до идване на дежурната оперативна група (ДОГ) при 05 РУ-СДВР за продължаване на работата.

Бил извършен оглед на местопроизшествието, чийто предмет бил труп на куче, легнало на дясната си страна с глава в посока на кв. „Сеславци“ и крака към кв. Бухово, цвят – оранжево-кафяв с черни шарки и бял цвят в областта на корема, а в областта на корема се наблюдава и бял цвят.

В хода на досъдебното производство била изготвена ветеринарномедицинска експертиза, според която нараняванията на кучето са причинени от метални чужди тела (проектили), попаднали в тялото му, като е налична причинно-следствена връзка между предизвиканите наранявания и смъртта на кучето.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото и приобщени доказателства по реда на чл. 283 от НПК.

По отношение на свидетелските показания на свидетелите Н. Д. и А. Б., дадени по време на съдебното следствие, съдът намери, че същите са частично непротиворечиви и последователни, поради което кредитира същите по отношение на обстоятелствата време и място, както и действията на самия обвиняем по отстрелване на животното. Същите изясняват повода по който са се намирали на определеното място, както и действията на обвиняемия Д. по обстрелване на животното. Не кредитира показанията им в частта касателно информацията която дават, че кучето е било само едно, доколкото в тази им част противоречат на показанията на полицейските служители, които съдът кредитира с доверие, а именно, че кучетата са били две и не са тичали към обвиняемия.

Съдът обсъди обясненията на обв. Д., отчитайки, че същите са освен доказателствено средство и негова лична позиция по делото, като се довери и ги кредитира в частта касателно времето, мястото, действията по отстрелване на животното, доколкото в тази им част същите се потвърждават и от показанията на останалите свидетели по делото, както и останалата доказателствена съвкупност. Не кредитира обясненията му досежно мотивите му за отстрелване на животнотото, тъй като от една страна обвиняемият сочи, че има право да отстрелва дивоскитащи кучета, но от друга страна твърди, че не е имало умисъл в действията му, тъй като само искал да се защити. Тези хипотези са диаметрално противоположни по отношение на вината и поради това са взаимно изключващи се, а изложеното е явен пример за несъответствие и разнопосочност в дадените обяснения в тази им част.

Относно показанията на свидетелите И. К. И., Г. Л. Д. и Н. Д. И., съдът ги кредитира изцяло, като ги намира за взаимнодопълващи се, последователни и еднопосочни. Същите непосредствено са възприели действията на обвиняемия, както и обстоятелството, че животните са кучета, едното е избягало а другото е било простреляно от обвиняемия два пъти, като съдът не намери основания да се съмнява в тяхната достоверност и не съзря заинтересованост в изложените от тях обстоятелства, каквато насока даде свидетелят Д. – баща на обвиняемия при неговото изслушване.

Съдът кредитира заключението на съдебно-балистична експертиза, изготвена по делото, от което се установява, че оръжието предоставено от обвиняемия с протокол за доброволно предаване представлява стандартна, гладК.на пушка, надцевка, 12 калибър, а изследваните гилзи представляват гилзи от стандартни, ловни патрони за гладК.но оръжие, 12 калибър. Заключението е обективно изготвено, не е оспорено от страните и съдът го прие изцяло.

Съдът кредитира заключението и на ветеринарномедицинската експертиза, което дава отговор на въпроса – какви травматични увреждания са били причинени на кучето, при възникналия инцидент – две кръговидни рани с размери 0.8-1см отляво на трупа в гръдната област, осем разпръснати кръговидни рани с размери 0.8-1см. Отдясно на трупа в областта на гръдния кош, като една от тях е с размери около 2.5см. / между IX и X междуребрие/, като нараняванията са проникнали в дълбочина, засегнали са гръдния кош, има наличие на акумулирана кръв в гръдната клетка, тъканно увреждане на белия дроб и разкъсване на големи кръвоносни съдове в гръдната кухина, счупване на лява раменна кост, а в диафизата на костта е установено метално чуждо тяло – проектил. Вещото лице е отговорило, че констатираните травматични увреждания представляват огнестрелни рани, и травмите са причинили разкъсване на белия дроб и големите кръвоносни съдове в гръдната кухина, и нараняванията а получени от метални чужди тела – проектили, травмите са довели до загуба на голямо количество кръв и има причинно-следствена връзка между стрелбата с огнестрелно оръжие, причинените увреждания и смъртта на животното. В съдебно заседание вещото лице разясни, че се касае за два изстрела, като основната причина за смъртта е голямата загуба на кръв, вследствие на нанесените увреждания, както и че при извършената аутопсия на животното, същата не е установила наличие на бяс у животното, като ако е имало такава констатация, то тя би я отразила, и определя последното като куче, не и диво такова, същото е било среден размер, около 20 кг., и не е имало характеристики на хищник.

От така приетата фактическа обстановка и анализ на доказателствата, съдът намира, че обвиняемият А. Н. Д. е осъществил състава на престъпление по чл. 325б, ал. 2, т. 2 и 3 вр. ал. 1 от НК, а именно, че на 14.08.2021 г. около 10: 00 часа в гр. София, кв. Сеславци, срещу подстанция „Металургична“, на около 100 метра от ул. Сеславски път, на публично място чрез произвеждане на изстрели с галдК.на /ловна/ пушка, като проявил жестокост / съгл. Чл. 7, ал. 2, т. 2 от Закона за защита на животните, вр. чл. 151, т. 1 от Закона за ветеринарномедицинска дейност/ към гръбначно животно – куче /с кафяво-черна космена покривка – шарен, с бели петна по гърдите, от мъжки пол, на възраст около 1-2 години, порода – смесена/, му причинил противозаконно смърт – чрез нараняване с метални чужди тела –проектили /сачми/, които причинили следните травматични увреждания – разкъсване на белия дроб и големи кръвоносни съдове в гръдната кухина, довели до загуба на голямо количество кръв и смърт, като начинът и средството са опасни за живота на хора и животни – произведени изстрели с гладК.на пушка, марка „Churchill“ 12-ти калибър, с фабричен номер № 179909.

Визираното престъпление засяга обществените отношения, гарантиращи спазване на обществения ред и спокойствие и определящи поведението на хората в процеса на обществения живот.

Съгласно чл. 325б, ал. 1 от НК, който, като прояви жестокост към гръбначно животно, му причини противозаконно смърт, тежко или трайно увреждане, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева.

Според чл. 325б, ал. 2 от НК, наказанието е от една до три години и глоба от две хиляди до пет хиляди лева, когато деянието по ал. 1 на същия член е извършено: (1) от лице, което осъществява дейност или професия, свързана с отглеждане на животни или полагане на грижи за тях; (2) по начин или със средства, опасни за живота на хора или животни, по особено мъчителен начин за животното или с особена жестокост; (3) на публично място или в присъствието на малолетно или непълнолетно лице; и (4) повторно.

Нормата на чл. 325б, ал. 1 от НК е бланкетна, поради което нейният смисъл следва да бъде изяснен с правни норми от друг закон или подзаконов нормативен акт. Правният статут от животните и тяхната защита е предмет на два закона – Закона за защита на животните (ЗЗЖ) и Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД).

Съобразно текста на чл. 7, ал. 2 от ЗЗЖ, за жестокост се смятат: (1) всяко действие или бездействие, което причинява продължително или повтарящо се страдание на животното, или увреждане на здравето му или стрес и (2) действия по чл. 151 от ЗВД.

От своя страна, разпоредбата на чл. 151 от ЗВД забранява причиняването на страх, нараняване, болка, страдание, стрес или смърт на животни, освен в случаите, посочени в чл. 117, ал. 1, т. 10, 11 и 12, чл. 139а, чл. 139б, чл. 159, ал. 3, чл. 160, ал. 2 и чл. 179, ал. 3, или при самозащита.

Безспорно извършеното от подсъдимия – стрелба по куче с ловна пушка, е проява на жестокост към гръбначни животни, каквото се явява застреляното куче. От друга страна е налице настъпила смърт, в причинна връзка с извършеното от подсъдимия, поради което е налице съставомерност на деянието от обективна страна.

Съдът намира, че в случая са налице квалифициращите признаци – деянието да е извършено със средство, опасно за живота на хора или животни, тъй като в случая е използвано огнестрелно оръжие, на публично място – недалеч от общински път, с регулярно преминаващи автомобили, автобуси на градския транспорт, а в с оглед и сезона и на хора, в пределите на населено място, като опасността от увреждане на други хора или животни, предвид обсега на действие на оръжието, е съществувала. Налице е и втория квалифициращ признак, а именно смъртта на кучето да е причинена по особено мъчителен за животното начин. От Протокола на изготвената ветеринарномедицинска експертиза се установява, че кучето е починало в следствие на масивна кръвозагуба и не е настъпила мигновенно.

В настоящия случай безспорно е установено, че обвиняемият умишлено е причинил смърт на гръбначно животно с огнестрелно оръжие извън хипотезата на чл. 160, ал. 2, т. 4 от ЗВМД, като деянието не е било осъществено, за да се предотврати или отблъсне непосредствено нападение на хора от животното и не е осъществено при самозащита, с което формално е осъществен квалифицирания състав на престъплението по чл. 325б, ал. 2, т. 2, предл. 1 във вр. с ал. 1 от НК. Всяко умъртвяване на животно извън случаите, когато законът го допуска, е проява на жестокост към животно по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Закона за защита на животните и е противозаконно, а когато обект на посегателството е гръбначно животно, деянието осъществява и състава на престъплението по чл. 325б от НК.

От субективна страна, обвиняемият е действал със знание за общественоопасния характер на извършеното от него деяние и желание за настъпване на неблагоприятните последици от него, с оглед на което съдът възприема виновно негово поведение, при форма на вината - пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Субективният елемент на престъплението се обективира в изпълнителното деяние на престъпната проява, в предшестващите и последващите същата събития и действия на обвиняемия. Доказателствата установяват, че обвиняемият е ловец и притежател на ловна пушка, така че напълно е съзнавал последици, което ще настъпят при употребата на това оръжие срещу конкретното животно и по начина, по който е употребил ловната си пушка. Той е съзнавал и обстоятелството, че причинява смърт с ловно оръжие, използването на което създава пряка опасност за живота и здравето на хора и животни. Съдът не прие с доверие обяснението на обвиняемия, че е стрелял за да се защити, доколкото се опровергават от показанията на свидетелите Д.-негов баща и св. Б., които заявяват, че са възприели кучето още докато са пътували с колата и точно с тази цел са спрели край пътя, за да може обв. Д. да отстреля животното, а от друга страна не възприе и тезата му, че животното е било скитащ дивеч /“Хищник“/ и имал позволение да го отстрелва в периода на лов. Така обвиняемият заявява, че е възприел животното и че същото е куче, но имало пяна покрай устата и тръгнало към него, обстоятелството което не бе потвърдено от вещото лице извършило аутопсията на животното и дало заключение във връзка с настъпилата смърт, и от показанията на полицейските служители, които не са възприели кучето да се нахвърля на обвиняемия. От друга страна сочи, че кучето е хищник, и е имал позволение да го отстреля по време на лов, като същото е тръгнало към него и е стрелял в самозащита, тъй като не е възпроизвел произволно изстрел с цел единствено и само да изплаши и прогони животното, което е житейски обяснимо и логично действие в такава ситуация, а целенасочено е прострелял тялото на кучето с ясното съзнание и намерение да причини смъртта му, което се потвърждава и от факта, че е произвел два изстрела. А и в хода на делото не са събрани доказателства за това кучето да е било агресивно спрямо обвиняемия. В § 1 от ДР на ЗВМД е дадена дефиниция на понятието "агресивни кучета", съгласно която това са такива, които проявяват спонтанна неадекватна реакция, насочена срещу хора или животни, която в зависимост от силата и нейното естество би могла да доведе до нараняване или причиняване на смърт. При положение, че не се установява процесното куче да е нападало животни или хора, респ. да е проявило неадекватни реакции, не може да се приеме, че същото е било агресивно, а и както посочи по-горе съдът не възприе с доверие и заявеното в тази посока от страна на обвиняемия. Вярно е, че процесното куче е било без т.нар. спъвачки, марки и други отличителни знаци, които да удостоверяват, че кучето е домашен любимец, но същото не е било нито скитащо, нито подивяло, нито пък е нападнало по какъвто и да било начин реално обвиняемия, за да се наложи той евентуално да се защитава, като го застреля. Още повече че по делото е установено, че обвиняемият е ловец повече от 5 години, и следва да има познания по отношение на дивеча, който подлежи на отстрел, така и по отношение на характеристиките, обуславящи животни като скитащи, диви или хищници.

При определяне на наказанието на обвиняемия съдът установи, че са налице предпоставките да бъде проведена диференцирана процедура по реда на чл. 375 и следващите от НПК, като за извършеното престъпление е приложима материалноправната разпоредба на чл. 78а от НК – освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание от 1 000 (хиляда) до 5 000 (пет хиляди) лева.

За прилагането на разпоредбата на чл. 78а от НК е необходимо да съществуват едновременно положителните предпоставки, съобразно ал. 1 и да липсват отрицателните такива, визирани в ал. 7 на същата норма. Освобождаването от наказателна отговорност представлява осъществяване на пълен или частичен отказ от страна на държавата при условията и по реда, предвидени в закона, чрез налагане на наказание да постигне определени обществени цели и да порицае дееца за извършено от него престъпление, като я замени с друг вид отговорност или възпитателни мерки. Нормата на чл. 78а от НК е императивна и задължава съответния орган винаги, когато констатира наличието на визираните в нея предпоставки, да я приложи, без да съобразява възможността чрез административна санкция да се постигнат целите на наказанието, предвид степента на обществена опасност на дееца (Тълкувателно решение № 1 от 28.09.2017 г. по тълкувателно дело № 1/2017 г. на Върховен касационен съд, ОСНК).

При така установеното от фактическа и правна страна и като взе предвид, че за престъплението по чл. 325б, ал. 2, т. 2 и 3 вр. ал. 1 от НК се предвижда наказание от една до три години и глоба от две хиляди до пет хиляди лева, като същото е умишлено по своя характер, обвиняемият А. Д. е с необременено съдебно минало и към момента на извършване на деянието не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава осма, раздел IV от НК, както и че липсват съставомерни имуществени вреди от престъплението, то съдът е длъжен да освободи деецът от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание.

Предвид изложеното и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, вр. чл. 78а, ал. 1 от НК, съдът наложи на А. Н. Д. административно наказание „глоба“ в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева, съобразявайки степента на обществена опасност на деянието и дееца, като не намери основание да приеме, че са налице смегчаващи вината обстоятелства, и наложи наказанието в среден размер.

Съдът намира, че с наложеното в този размер наказание в пълна степен ще се въздейства поправително, превъзпитателно и предупредително върху обвиняемия А. Д. и същият занапред ще се въздържа от подобни прояви.

По отношение на вещественото доказателство – ловна гладК.на пушка, марка „Churchill“, 12-ти калибър, с фабричен номер № 179909, собственост на А. Н. Д., съдът намира, че същата трябва да бъде отнета в полза на държавата, като вещ, принадлежаща на обвиняеми и послужила за извършване на престъплението съобразно чл. 53, ал. 1, б.“а“, пр. 2 от НК вр. чл. 20 ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 379 от НПК.

Относно веществените доказателства – два броя гилзи и проектил, съхранявани в КОС при 05 РУ-СДВР, съдът счита, че те следва да бъдат ответи в полза на държавата и като вещи без стойност същите следва да бъдат унищожени.

С оглед изхода на делото и съобразно чл. 189, ал. 3 от НПК съдът намери, че обв. А. Д. следва да заплати в полза на Столична дирекция на вътрешните работи направените по делото разноски в досъдебното производство в размер на 260, 60 лева (двеста и шестдесет лева и шестдесет стотинки), както и разноски в размер на 100, 00 (сто) лева в съдебната фаза на процеса в полза на СРС и държавна такса за служебно издаване на изпълнителни листа в полза на СДВР и СРС в размер на 5 (пет) лева всяка, платими по сметка на Софийски районен съд.

Така мотивиран от фактическо и правно естество, съдът постанови решението си.

Районен съдия: