Решение № 849 от 21.4.2022 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 2106/2022 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН Обжалван е Електронен фиш Серия Г, № 0037044, издаден от ОДМВР-Пловдив, с който на БУДЖАК ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 лева.

С жалбата се навеждат конкретни възражения за незаконосъобразност на ЕФ и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на ЕФ. Прави възражение за прекомерност за заплатения адвокатски хонорар.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че видно от представената разписка процесния ЕФ е връчен на 13.03.2022, жалбата е входирана на 18.03.2022г., поради което 14-дневния преклузивен срок по смисъла на чл. 189, ал.5 ЗДвП се явява спазен.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакувания електронен фиш, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

В ЕФ е посочено, че е издаден за това, че 08.09.2021г., в 12: 25 часа, в Село Черноземен, улица 27-ма до дом 15, посока на движение от село Граф Игнатиево към село Черноземен, при ограничение на скоростта 50 километра в час въведено с пътен знак В-26 и отчетен толеранс от минус 3 километра в полза на водача от измерената скорост с МПС ФОРД ТРАНЗИТ ФТ 430 вид ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ с регистрационен номер ••••••• е установено нарушение на Кодекса за застраховането (КЗ), заснето с автоматизирано техническо средство/система № TFR1-M 511.

ПО ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ОСНОВАНИЯ ЗА ОТМЯНА НА ЕФ.

Съгласно чл. 189, ал.4 ЗДвП сред задължителните реквизити на ЕФ са 1. описание на фактическите признаци на нарушението; 2. посочване на нарушените правни норми. Освен това с ТР 1/2014 на ВАС се прие, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява по правното си действие едновременно към АУАН и НП.

Затова при очертаване на задължителното съдържание на ЕФ субсидиарно приложение на основание чл. 84 ЗАНН следва да намерят и задължителни указания на ППВС 1/1953, според което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.

Следва да се отбележи също така и че съгласно задължителната тълкувателна практика на стария върховен съд и на ВКС, всяко установяване за първи път на етап съдебно следствие на съставомерен факт, който до този момент не е предявен на дееца по надлежния процесуален ред, по своята правна същност представлява съществено изменение на обстоятелствената част на повдигнатото обвинение.

Така изрично Тълкувателно решение № 57 от 4.XII.1984 г. по н. д. № 13/84 г., ОСНК на ВС, Тълкувателно решение № 61 от 13.XII.1977 г. по н. д. № 60/77 г., ОСНК на ВС.

В същото време съгласно изричния текст на разпоредбата на чл. 287 НПК отговорността на дееца може да се ангажира в условията на съществено изменение на обстоятелствената част, само ако е предприето надлежно изменение на обвинението по смисъла на този член.

Съгласно трайната съдебна практика обаче, изменение на обвинението е недопустимо пред въззивната и касационната инстанция, а доколкото производството по реда на чл. 63 от ЗАНН има характер на въззивно такова, т о института на изменение на обвинението не може да намери приложение при оспорване на електронни фишове пред съда.

Тоест съдът не може за първи път да установи нови съставомерни фактически положения и да реализира отговорността на дееца въз основа на тях, щом те не са предявени до този момент на нарушителя по надлежния процесуален ред.

Така изрично Решение № 250 от 23.06.2015 г. по н. д. № 657 / 2015 г. на Върховен касационен съд, Решение № 405 от 16.02.2015 г. по нак. д. № 1299/2014 г. на Върховен касационен съд.

Приложени към процесния случай гореизложените принципни положение водят до следните изводи:

От систематичното тълкуване на нормите на чл. 638, ал. 4 КЗ, чл. 638, ал.1 КЗ и чл. 483, ал.1, т.1 КЗ следва, че за да бъде реализирана отговорността на дееца с електронен фиш за вменения административен състав следва да са налице кумулативно следните елементи от фактическия състав:

-наказаният субект да е собственик на процесното МПС; -за процесното МПС да няма сключен валиден договор за задължителна застраховка гражданска отговорност;

• да е установено управление на процесното МПС по пътната мрежа в страната, независимо кой е бил неговия водач;

-управлението да е установено с АТСС. На следващо място, за да възникне въобще задължение за собственика да сключи задължителна застраховка гражданска отговорност по смисъла на чл. 483, ал.1, т.1 ЗДвП, МПС следва да не е спряно от движение.

Предвид гореизложените принципни положения тези съставомерни обстоятелства: че МПС не е спряно от движение; че с АТСС е заснето „управление“ на МПС, тоест неговото движение по отворената за обществено ползване пътна мрежа; че към датата на заснетото управление за МПС „липсва сключена валидна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите следва не само да се установяват от доказателствата по делото, но и да са описани в ЕФ, доколкото само по този начин надлежно се въвеждат в предмета на доказване по делото.

В процесния ЕФ липсва отразяване на което и да било от посочените съставомерни обстоятелства, като използваната техника за описание на фактическите признаци на нарушението, чрез посочване, че е установено нарушение на Кодекса за застраховането (КЗ), без изобщо да е конкретизирано какво е то, не отговаря и на най-елементарните изисквания за съдържание на ЕФ.

В случая порокът е още по съществен, доколкото описанието на нарушението в ЕФ, освен че е непълно, е и изцяло неясно и объркващо, предвид факта, че при внимателен прочит на фактите изложени в ЕФ е видно, че те всъщност са относими към нарушение на режима на скоростта по ЗДвП, а не по КЗ.

Беглото посочване, че с действията си нарушителят е допуснал „нарушение на Кодекса на застраховането“ би могло да бъде до някаква степен мислимо при положение, че в КЗ беше уреден само един единствен административен състав (което видно от чл. 635-чл. 646г КЗ, не е така), като дори тогава би се поставил въпроса за правото на защита на наказания субект, предвид пълната липса на изложение на относими съставомерни факти в ЕФ.

Посоченото се явява самостоятелно основание за отмяна на ЕФ, доколкото същият не отговаря на законоустановените изисквания за реквизити.

В този изричен смисъл е и трайната практика на съдилищата от страната, като особено внимание заслужават най-актуалните Решение № 1001 от 14.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 729 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2027 от 12.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2220 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, при които ЕФ за същото по вид нарушение, е отменено поради нарушение на изискванията за реквизити при значително по-добро описание на съставомерните белези на извършеното нарушение.

В случая констатираните пороци при описание от фактическа страна на съставомерните признаци на допуснатото нарушение няма как да бъдат санирани на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, което накърнява правото на защита на наказания субект, като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства.

Да се процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в положение да разбере кои са съставомерните фактически положения, за които се наказва и действителните правни рамки на повдигнатото му обвинение едва от акта на въззивната инстанция, след като наказанието вече реално му е наложено, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита.

В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице. Доколкото обаче в случая е издаден ЕФ, който съчетава функциите, както на АУАН, така и на НП, тоест той представлява едновременно процесуалния документ, с който се повдига административното обвинение и акта, с който се налага наказанието, този ред за саниране на пороците в административния процес е неприложим.

Допуснатия порок изразяващ се в пълна липса на изложение в ЕФ на каквито и да било факти относими към евентуално извършеното нарушение на кодекса на застраховането и неговия вид по никакъв начин не се санират от цифровото посочване в ЕФ на нарушените норми от КЗ.

Това е така доколкото с ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 се препотвърди трайно установеното в теорията и съдебната практика положение, че водещо за гарантиране правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са надлежно очертани фактите, въз основа на които се налага санкцията. Именно срещу тези факти нарушителят се защитава, а тяхната правна квалификация и правилното приложение на материалния закон са в контролните правомощия на съда.

В същия смисъл са и разкритите с ТР 8/2021 на ВАС правомощия на районния съд да преквалифицира /в случай на необходимост от това/ извършеното нарушение, но само в рамките на същите фактически положения, очертани в обжалвания санкционен акт. При липса на каквото и да било изложение на релевантни съставомерни факти обаче, единственото правомощие на съда е да отмени ЕФ.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че порока в дейността на наказващия орган не може да бъде извинен от обстоятелството, че ЕФ се издава съгласно одобрен образец. На съда са служебно известни ЕФ, Серия Г за липсваща застраховка гражданска отговорност по АНД 4984/2021 и АНД 5103/2021 по описа на настоящия състав, които са били потвърдени, тъй като са съдържали надлежно описание на всички гореизброени съставомерни обстоятелства от фактическа страна, тоест утвърдения образец е изцяло съвместим с надлежно описания на допуснатото нарушение от фактическа страна, от което е видно, че пороците в процесния ЕФ се дължат на допусната небрежност от страна на контролните органи, а не на обективните ограничения свързани с бланката- образец на ЕФ.

ПО РАЗНОСКИТЕ При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 300 лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството, доколкото съгласно т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка за изплатената в брой сума.

Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, като в тази връзка следва да се отбележи, че се споделят доводите й, че с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото следва да се присъди минималния размер съгласно чл. 18, ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за адвокатска защита и съдействие, изразила се не само в изготвяне на жалбата, но и реално процесуално представителство.

В случая обаче уговореният и заплатен размер от 300 лева е даже по-нисък от минималните размери, предвидени в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата редакция за процесуално представителство, при материален интерес до 2000 лева, поради което следва да се присъди изцяло.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът