Решение № 23 от 28.2.2025 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 322/2024 г.

Производство по реда на Глава ХХХІІІ от НПК. Постъпило е искане от осъдения Д. И. Д., чрез защитника му адвокат Л. П., с което се иска възобновяване на производството по ВНОХД № 344/2024 г. на Окръжен съд -Плевен, по което е постановено решение, с което е потвърдена присъда № 25/22.02.2024 г. по НОХД № 2112/2023 г. на PC-Плевен. Наведено е оплакване, че при постановяване на въззивното решение незаконосъобразно са санирани всички извършени нарушения от първоинстнационния съд при постановяване на присъдата, която е постановена в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Навеждат се оплаквания, че няма яснота за начина, по който са били приети за установени фактите по делото. Според защитника, извършеното деяние, за което подсъдимият Д. е предаден на съд, не е доказано, поради което следвало да бъде оправдан по обвинението по чл. 311, ал. 1 НК или производството по делото да бъде прекратено, поради липсата на престъпление по смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. Посочени са касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 -3 НПК, тъй като се счита, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, налице е неправилно приложение на материалния закон, както и явна несправедливост на наложеното наказание. Направено е искане да се възобнови производството по ВНОХД № 344/2024 г., да се отмени Присъда № 25/22.02.2024 г. по НОХД № 2112/2023 г. на PC-Плевен и осъденият Д. И. Д. да бъде признат за невинен по обвинението за извършено престъпление. Алтернативно се иска да се отмени присъдата и да се приложи чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, като подсъдимият Д. И. Д. бъде оправдан. В съдебно заседание адвокат Л. П., в качеството на защитник на осъдения Д. Д., поддържа изцяло депозираното искане за възобновяване по изложените в него съображения. Моли да бъде възобновено наказателното производство, като осъденото лице Д. Д. бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Прокурорът от АП -Велико Търново заема становище, че не са налице основания за възобновяване на наказателното производство, а постановените съдебни актове са обосновани и законосъобразни. Моли да се остави без уважение искането за възобновяване на наказателното производство. В правото си на последна дума осъденото лице Д. И. Д. моли да се уважи искането и да бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение. Настоящият състав на Великотърновския апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на същото е акт от кръга на визираните в чл. 419 НПК, който не е проверен по касационен ред. Искането е подадено от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 1 НПК в законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 НПК. Наведено е оплакване за наличието на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК, поради неправилно приложение на материалния закон и допуснато нарушение на процесуалните правила, както и поради явна несправедливост на наложеното наказание. Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения: С Присъда № 25/22.02.2024 г., постановена по НОХД № 2112/2023 г. по описа на РС – Плевен, подсъдимият Д. И. Д. е признат за виновен в това, че на 11.10.2017 г. в гр. Никопол, област Плевен в качеството си на длъжностно лице - нотариус, вписан с peг. № 232 на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд гр. Никопол в кръга на службата си, съставил официален документ - протокол по нотариално дело № 1056/2017 г. за извършена обстоятелствена проверка по реда на чл. 587, ал. 2 от ГПК, чрез разпит на трима свидетели за придобиване правото на собственост на Г. Ш. М. върху недвижим имот с идентификатор 51723.133.36.1 със застроена площ от 20 кв.м., като предназначението й е култова и религиозна сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор 51723.133.36 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Никопол, в който удостоверил неверни изявления на свидетелите Е. М. М., Х. М. Б. и Е. А. Д., поради което и на основание чл. 311, ал. 1 от НК и чл.55 ал.1 т.2 б. „б“ от НК му е наложено наказание „Пробация“ със следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от осем месеца с периодичност два пъти седмично; Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от осем месеца. С Решение № 192/09.08.2024 г. по ВНОХД № 344/2024 г. на ОС-Плевен е потвърдена постановената присъда по НОХД № 2112/2023 г. на РС-Плевен Решението на въззивния съд е влязло в сила от постановяването му на 09.08.2024 г., тъй като не подлежи на касационна проверка по жалба или протест. По наведените в искането за възобновяване оплаквания съдът намира следното: В подаденото от осъденото лице искане се съдържат упреци към процесуалната и оценъчна дейност както на първоинстанционния, така и на вззивния съд. По съдържанието си доводите са насочени срещу правилността на фактическите констатации на решаващите съдилища, довели до изводите за наличие на обективните и субективни признаци на престъпния състав по чл.311, ал.1 от НК, а така също и до осъждането на подсъдимия Д.. В искането се поддържа тезата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка със събирането и проверката на гласните доказателствени източници, на неправилната им оценка, което е довело до невярната интерпретация на установените по делото факти. Тези оплаквания навеждат като очаквания от настоящия съд да достигне до извод за допуснати съществени нарушения в доказателствената дейност и най -вече на въззивния съд, като извърши нов анализ на наличната по делото доказателствена съвкупност. В настоящото производство Апелативният съд осъществява контрол, разпростиращ се единствено върху процесуалната законосъобразност на конкретните действия на проверяваните съдебни инстанции по допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата по делото, както и на правилността при формирането на вътрешното им убеждение. Фактическата необоснованост не е самостоятелно касационно основание, тъй като в рамките на настоящото производство е допустима проверка единствено на юридическата правилност на контролираните съдебни актове, съобразно изложената в тях фактическа обстановка. Окръжният съд в обхвата на правомощията си по чл.314 НПК, е извършил цялостна проверка на правилността на първоинстанционната присъда, която включва и такава на доказателствената съвкупност. При обсъждане на оплакванията, настоящият съдебен състав констатира, че не са допуснати процесуални нарушения, които да дадат основание за отмяна на постановения съдебен акт от въззивния съд. От същия е оценен, съобразно изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК доказателствения материал по делото, поради което не са налице пороци в доказателствената дейност, които да доведат до съмнение в изводите му за това, че подсъдимият е извършител на инкриминираното деяние. Приетите за установени от въззивния съд фактически положения се основават на изчерпателен и коректен анализ на приобщените по делото доказателствени източници, които напълно ги подкрепят. На първо място следва да се разгледат оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като въпросите относно правилното приложение на закона и справедливостта на наложеното наказание могат да бъдат решени, само ако делото е разгледано в съответствие с процесуалните правила и не са допуснати съществени нарушения на същите, които да съставляват основание за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. При извършената проверка от настоящия съдебен състав не се констатират такива нарушения, поради което е лишено от основание оплакването по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. В случая липсват допуснати от първостепенния съд съществени нарушения на процесуалните правила, които да са останали незабелязани от въззивния съд. Последният в рамките на проведеното пред него съдебно производство и при постановяване на атакуваното решение също е съобразил дейността си с изискванията на процесуалния закон. Настоящият състав на съда счита, че са спазени правилата на чл. 13 и чл. 107, ал. 2 и ал. 3 НПК, като в съответствие с тях са били събрани всички необходими доказателства за разкриването на обективната истина и изясняване на обстоятелствата по делото, влизащи в предмета на доказване по чл. 102 НПК. Видно от мотивите на присъдата, а така също и на въззивното решение вътрешното убеждение на двете инстанции относно приетите за установени фактически положения е формирано при стриктно спазване на правилата на чл. 14, ал. 1 и чл. 107, ал. 5 НПК въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Мотивите на присъдата са изготвени в съответствие с чл. 305, ал. 3 НПК, като е посочено какви факти са приети за установени, въз основа на кои доказателствени източници и какви са правните съображения за това. Въззивният съд в обхвата на правомощията си по чл. 314 НПК е извършил цялостна проверка на правилността на присъдата и в съответствие с чл. 339, ал. 2 НПК е обсъдил доводите, изложени в подкрепа на оплакванията във въззивната жалба, които напълно се споделят от настоящата инстанция. От защитата е наведено оплакване, че не е уважено направеното от нея искане за проверка годността на свидетелите по обстоятелствената проверка с провеждането отново на техен разпит пред въззивната инстанция. Така направеното искане е оставено без уважение. Въззивният съд се е аргументирал с обстоятелството, че свидетелите М., Б. и Д. са разпитани в хода на съдебното следствие пред първата инстанция. Приобщени са дадените от тях показания в различни етапи на наказателното производство, проведени са били очни ставки на всеки от тях с подсъдимия Д. и с други лица. Отказът на въззивния съд е аргументиран с довода, че поредния разпит на тримата свидетели няма да допринесе за разкриване на обективната истина и установяване на нови фактически положения, а така също и за правилното решаване на делото. Видно от материалите по делото е, че по описа на РС Плевен е било образувано НОХД № 321/2020 г. В хода на съдебното следствие по него са разпитани Е. М., Х. Б. и Е. Д., които са били свидетелите по извършената обстоятелствена проверка, въз основа на която е издаден констативен нотариален акт. Постановената по него присъда е била отменена от въззивния съд и делото е било върнато за ново разглеждане на първата инстанция. Във второто по ред първоинстанционно производство, чийто съдебен акт е бил проверен от съда по ВНОХД № 344 /2024 г. на ОС Плевен, чието възобновяване се иска, са разпитани само св. М. и Д.. На св. Б. не е проведен разпит, поради отсъствието му от страната. Приобщени са дадените от тримата свидетели показания в ДП и при разглеждането на НОХД № 321 /2020 г. на РС Плевен, като на първите двама са по реда на чл.281, ал.1, т.1 и т.2 НПК, а на третия по реда на чл.281, ал.1, т.4 НПК. След прочитането им св. М. и Д. са заявили, че поддържат показанията си. Св. Б. при предишното разглеждане на делото също е заявил, че поддържа дадените от него показания по реда на чл.223 НПК в досъдебното производство. Съгласно трайната съдебна практика, за решаващия съд не съществува безусловно задължение да допусне поисканите от страните доказателства, тъй като е негова суверенна преценката дали същите са относими, допустими и необходими за изясняване на фактическата обстановка. Следователно не всеки отказ за събиране на доказателства по искане на страните може да се оцени като съществено процесуално нарушение при положение, че вътрешното убеждение на съда по фактите е изградено при спазване изискването на чл. 14 от НПК. Не е безусловно задължението да се удовлетворяват всички доказателствени искания направени от подсъдимия и неговия защитник, а само онези от тях, които са насочени към осигуряване на необходимата и достатъчна информация относно обстоятелствата, включени в предмета на доказване. В направеното доказателствено искане от защитата не е посочено какъв разпит се иска на тези свидетели, а именно повторен или допълнителен, както и какви обстоятелства следва да се установят чрез провеждането му. Изтъкнат е довод, че въззивният съд е инстанция по фактите и по правото, поради което се иска провеждането на пореден разпит на тримата свидетели, за да придобие този съд преки впечатления от показанията им. Настоящият състав на съда споделя доводите на решаващия въззивен съд, че дадените показания на тримата свидетели в различни етапи на наказателното производство както в ДП, а така и в хода на съдебното следствие при първото разглеждане на делото от първостепенния съд са приобщени по съответния процесуален ред. При второто разглеждане на делото от първата инстанция са проведени отново непосредствени разпити на св. М. и Д., както и очни ставки между всеки от тях със св. Ч. и с подсъдимия Д., а така също и между двамата свидетели. Само св. Б. не е бил разпитан, поради отсъствието му от страната. Същият е бил разпитан при предходното разглеждане на делото пред първата инстанция, като разпита му е проведен в присъствието на страните, които са имали възможност активно да участват в него чрез поставянето на въпроси. С оглед изложените съображения наведеното оплакване се явява неоснователно, тъй като на първо място не е конкретизирано искането на защитата да се допуснат до повторен или допълнителен разпит тримата свидетели, както и какви обстоятелства следва да се установят чрез провеждането на пореден такъв. Следва да се отбележи, че на св. М. и Д. са проведени разпити, а така също и очни ставки между двамата и между всеки един от тях със св. Ч. и с подсъдимия Д.. Извършените процесуални действия нямат характер на очни ставки по смисъла на чл. 143 НПК, а представляват провеждане на успореден разпит на двете лица. Следователно в случая са налице проведени няколко разпита на тези свидетели, чийто показания са обективирани в протоколите от проведените съдебни заседания, поради което е безпредметно провеждането на пореден разпит и пред въззивната инстанция. На следващо място от защитата е отправен упрек към въззивния съд, че се кредитират показанията на св. М., Б. и Д., които са били свидетели по обстоятелствената проверка. Според защитата, показанията им са негодни, тъй като непрекъснато са били променяни за разлика от показанията на другата група свидетели –служителите в кантората, които са обективни, последователни и логични. Техните показания обаче не са кредитирани от двете решаващите инстанции за разлика от тези на М., Б. и Д.. Претендираното оплакване в тази насока не се установява от настоящия съд. При извършената проверка се констатира, че вътрешното убеждение на въззивния съд е изградено при обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, разкрити в хода на съдебното следствие, като доказателствата са обсъдени при спазване правилата на формалната и правната логика. Въззивният съд е подложил на собствен анализ гласните доказателствени източници, с оглед съдържащите се в тях противоречиви показания, като е извел доводи кои от тях кредитира и по какви съображения. Това са показанията на св. М., Б. и Д., въз основа на които се приема, че в протокола за обстоятелствена проверка са вписани различни изявления от действително заявените от тях такива. Този извод е аргументиран, като е направена съпоставка между обстоятелствата, посочени от всеки един от тях в дадените от него показания с вписаните им изявления в протокола по обстоятелствена проверка, а именно какви са били извършените действия от св. М., с оглед претендирането придобиване на собственост въз основа на давностно владение по отношение на инкриминирания параклис. В подкрепа на този извод е направено и сравнение между изявленията на тримата свидетели, които са отразени в протокола за обстоятелствена проверка, като е констатирана идентичност с минимални различия, поради което правилно е прието, че не е възможно на зададените въпроси да се даде идентичен отговор от тях. От защита се изтъкнат довод, че в протокола за обстоятелствена проверка нотариусът следва да отрази точни смисъл на думите и съдържанието на казаното от свидетелите. Видно от материалите по делото, в инкриминирания случай това му задължение не е било изпълнено от него. При разпита си св. М., Б. и Д. са конкретизирали, че имотът е бил поддържан от св. М., който е бил направил парапет, косил е тревата, както и че го е бил отключвал и заключвал. Докато в протокола по обстоятелствена проверка са вписани изявления на всеки от тримата, че св. М. владеел религиозната сграда, като своя, явно и необезпокоявано от никого и то от преди 20 -25 години, както и че не били чували да има спорове за нея, нито че е държавна или общинска собственост. В протокола е записано, че М. е ремонтирал сграда, според заявеното от св. Б. и св. Д., а според св. М. той я е бил построил. Посочените обстоятелства, вписани като изявления на тримата свидетели, се отричат по категоричен начин в дадените от тях показания при проведените им множество разпити. Св. М. и Д. са категорични, че записаното в протокола не отговаря на заявеното от тях в хода на обстоятелствената проверка. Такива са и показанията на св. Б., дадени по реда на чл.223 НПК и при предишното разглеждане на първоинстанционното производство, които са приобщени по надлежния ред. Следователно правилно е констатирано, че е налице съществено различие по отношение какви са били извършените действия от Г. М., които св. М., Б. и Д. твърдят в показанията си, че са заявили при разпита си в хода на обстоятелствената проверка с вписаните от тяхно име изявления в съставения протокол, с който тя е приключена. Следователно в случая е категорично установено, че в съставения официален документ не са били отразени нито точни смисъл, нито съдържанието на казаното от свидетелите при проведената обстоятелствена проверка. На следващо място прави впечатления, че според съдържанието на констативния протокол, св. М., Б. и Д. са заявили, че религиозната сграда не е държавна или общинска собственост. Това обстоятелство се установява с документи, а не със свидетелски показания. По делото са налице такива, от които се установява, че имотът е бил частна държавна собственост на Държавно горско стопанство - гр.Никопол. На следващо място са изложени мотиви относно приетите за установени факти по делото за осъществените действия от св.М. спрямо имота, с оглед установяване претендираното от него придобиване право на собственост въз основа на давностно владение. От решаващия съд се приема, че от св. М. са извършени посочените по –горе в мотивите действия. В тази насока отново са кредитирани показанията на св. М., Б. и Д., което не е самоцелно, а е доказатествено необезпечено, след като са били съпоставени с показанията на св. М.а и св. Татарлиев. По делото е категорично установено, че последните двама посредством лични средства и труд са организирали и реставрирали инкриминирания параклис. На следващо място възприемането като достоверни на показанията на св. М., Б. и Д. по отношение на твърдението им, че в съставения протокол са вписани изявления, които те не са направили, са изложени доводи от решаващите инстанции, които напълно се споделят от настоящия съд. Правилно са отчетени ниския образователен ценз и речниковия запас на тримата свидетели, които данни се установяват от материалите по делото. Св. Б. е с основна образование, а св. Д. и св. М. са с начално образование, като последният е заявил, че е неграмотен. Следователно е напълно обоснован извода, че записаните в протокола по обстоятелствена проверка юридически термини не могат да бъдат техни изявления. На следващо място в мотивите са обсъдени показанията на св. М., Д. и Б. за начина на провеждане на обстоятелствената проверка, които са били съпоставени с тези на св. Ч., св. Ш., св. Д. и св. В. Изложени са съображения по отношение на всеки един от тези свидетели защо не се кредитират техните показания в тази насока. Св. Ч., Ш., Д. и В. са били служители в нотариалната кантора, като подсъдимият е бил техен работодател и следователно са били в служебна зависимост от него. Св. Д., В. и Ш. не са присъствали на проведения разпит от подсъдимия на свидетелите М., Б. и Д.. Първите трима свидетелстват относно факти, които не са били възприети лично от тях, като в отговорите им се съдържат предположение за начина, по който е проведен разпита на свидетелите. Св.Ч. твърди, че тримата свидетели са разпитани от подсъдимия, в каквато насока са и неговите обяснения. Същите са противоречие с показанията на св. М., Д. и Б., които твърдят едни и същи обстоятелства за начина, по който е бил проведен разпита им. С оглед изложените съображения, не може да се приеме за основателно оплакването на защитата, че показанията на св. Ч., св. Ш., св. Д. и св. В. е следвало да се кредитират с доверие. На следващо място настоящият състав на съда счита, че твърденията на подсъдимия и св. Ч. за успоредното съставяне на два протокола в работен вариант, от които единият от нотариуса, а другият от служител, в които се отразяват едни и същи обстоятелства, не могат да се възприемат за достоверни, тъй като са лишени от житейска и правна логика. От формална страна се изисква съставянето на констативен протокол, в който да се обективират изявленията на свидетелите, които се разпитват по обстоятелствената проверка за установяване на факти, касаещи придобиване правото на собственост по давност, чийто разпит се провежда от нотариуса. Начинът на изготвяне на протокола е технически въпрос, който се извършва от съответен служител в нотариалната кантора. Следва да се посочи, че е без значение броя на съставените протоколи. Съществено е съдържанието им, тъй като в тях следва да обективно да са отразени изявленията на свидетелите по отношение на обстоятелствата, за които те свидетелстват. В искането е наведено оплакване за нарушение на материалния закон, което се състои в липсата на съставомерност на обвинението за извършено престъпление по чл.311, ал.1 НК. Изтъква се довод, че деянието не е осъществено, тъй като не е налице нито обективната му, нито субективната му страна. Въззивният съд е обсъдил възраженията, относно обективните и субективни признаци на инкриминираното деяние, за които е признат за виновен и осъден искателя Д.. Изводът, че извършените от него неправомерни действия изпълват състава на документно престъпление по чл.311, ал.1 НПК е съответен на доказателствата. От последните става ясно, че подсъдимият като длъжностно лице –нотариус, вписан в Нотариалната камара на РБ под № № 232 с район на действие Районен съд гр. Никопол в кръга на службата си е съставил официален документ, в който е удостоверил неверни обстоятелства, с цел да бъде използван този документ като доказателство за същите обстоятелства. Това е протокол по нотариално дело № 1056/2017 г. за извършена обстоятелствена проверка по реда на чл. 587, ал. 2 от ГПК, за придобиване правото на собственост на Г. Ш. М. върху недвижим имот - сграда с идентификатор 51723.133.36.1 със застроена площ от 20 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор 51723.133.36 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Никопол. Съставеният документ е официален такъв, с съгласно чл.93, т.5 НК, тъй като е издаден от нотариус, който е длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б. „б“ НК и то в кръга на службата му. Неверните обстоятелства, които са били удостоверени от подсъдимия в качеството му на нотариус са, че явилите се лица Е. М., Х. Б. и Е. Д., които са били свидетели по обстоятелствената проверка, са заявили, че Г. М. е владял инкриминирана сграда явно, непрекъснато и необезпокоявано в продължение на 20- 25 години, както и не са чували да е имало спорове за нея, нито че е била държавна или общинска собственост. По делото е категорично установено, че св. М., Б. и Д. са посетили кантората на нотариуса. Първите трима са били разпитвани в качеството на свидетели в нотариалното производство за фактите, които са правно значими за обстоятелствената проверка, въз основа на която е бил издаден констативен нотариален акт за собственост на М.. Св. М., Б. и Д. не са направили изявленията, които са били удостоверени в инкриминирания протокол. Независимо, че тримата свидетели са положили подписи върху него, те не са били запознати със съдържанието на протокола, както и не са го прочели. Тези обстоятелства са категорично установено по делото, както и че същите свидетели не са били предупреди за наказателната отговорност по чл.290 НК. Целта на невярното удостоверяване на посочените обстоятелства е материализирана и в последващите действия на подсъдимия Д.. Въз основа на инкриминирания протокол, последният действайки като нотариус, е съставил и нотариален акт № 7, т.8 по нотариално дело № 1056/ 2017 г., с който е удостоверил, че признава молителят М. за собственик по давностно владение на инкриминирания имот. На следващо място правилно е посочените от решаващите съдилища, че свидетелите по обстоятелствена проверка нямат задължение да подпишат протокола за разпит. Същите следва да подпишат нотариалния акт, който удостоверява техни изявления, каквото е изискването на чл. 585, ал. 2 ГПК. Нотариалният акт за собственост по обстоятелствена проверка материализира волеизявлението на нотариуса, а не изявленията за знание на свидетелите. /Решение № 304/ 20.12.2019 г. по гр.д.№ 2864/2019 г. на ІV гр.о. на ВКС/. По делото е категорично установено, че св. М., Б. и Д. са подписали протокола, но без да са били запознати със съдържанието му чрез прочитане било от нотариуса или от тях. Обстоятелството, че са били положени подписи от тримата свидетели, не налага автоматичен извод, че отразените в него техни изявления, са били действително заявените от тях факти. При така установените фактически положения изводът на предходните съдебни инстанции за извършено от обективна и субективна страна престъпление по чл.311, ал.1 НК е законосъобразен. Законът е приложен правилно, тъй като деянието е доказано от фактическа страна, а инкриминираните действи, извършени от нотариуса Д. са съставомерни по това обвинение. В този смисъл, като е потвърдил присъдата в частта за наказателната отговорност и правна квалификация на инкриминираното деяние, въззивният съд не е допуснал нарушение по чл.348, ал.1, т.1 НПК. Наведено е оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. В изложението на искането липсват каквито и да е доводи, касаещи несправедливостта на наложеното наказание. При определяне на вида и размера му, е приложен е чл.55, ал.1 т. 2, б.“б“ НК, поради като е наложено наказание пробация, състоящо се от двете задължителни пробационни мерки. Апелативният съд не констатира основание за намеса относно вида и размера на наложеното наказание. Същото е законосъобразно е и справедливо отмерено, както и е съответно на степента на обществена опасност на деянието, на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, както и на целите, посочени в чл. 36 от НК. С оглед изложените съображения, Апелативният съд приема, че направеното искане за възобновяване на наказателното производство от осъдения Д. Д. се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Водим от изложените съображения, Апелативният съд