Решение № 299 от 19.3.2025 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 622/2025 г.

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК. Образувано е по жалба вх.№ 37898/07.08.2024 г. по описа на ЧСИ П.Н., рег.№ •••, подадена от длъжника „ЧИЧО Ч.“ЕООД, ЕИК: •••, със седалище и адрес на управление: •••, представлявано от ••• Д. Н. З., чрез пълномощника адвокат Р. Р., против отказ на ЧСИ П.Н., обективиран в разпореждане от 16.07.2024 г./ посочено в жалбата от дата 17.07.2024 г./ за редуциране на размера на приетите разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № ••• по описа на ЧСИ П.Н. / продължено като изпълнително дело № ••• по описа на ЧСИ К.П., рег.№ •••/. В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания отказ на съдебния изпълнител. Поддържа се, че дължимото за производството адвокатско възнаграждение на взискателя е за образуване на изпълнителното дело в размер на 200 лева по чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения. Излагат се доводи, че дължимата сума по изпълнителния лист е събрана в срока за доброволно изпълнение и не се е налагало да се извършват други изпълнителни действия. Поради гореизложеното се сочи, че на взискателя следва да се възстановят заплатените разноски от 200 лева за образуване на изпълнителното дело. Искането към съда е да отмени обжалваното разпореждане и да намали приетите разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лева. Ответната страна по жалбата – взискателят Я. С. К., ЕГН: ••••••••••, чрез пълномощника адвокат Б. К., взема становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че адвокатското възнаграждение не е прекомерно, същото е в зависимост от фактическата и правна сложност на делото и очакваните да постъпят по него възражения, поради което следва да се определи на основание чл.10, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения. Посочва за приложима разпоредбата на § 2 от ДР към Наредбата, тъй като процесуалният представител е регистриран по ЗДДС. Моли жалбата да се остави без уважение. Препис от жалбата е връчен на присъединения взискател ТД на НАП - П., който не е взел становище. В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, намира следното: Жалбата е подадена от легитимирано лице /длъжник в изпълнителното производство/, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 435 ал. 2, т. 7 от ГПК.Доколкото е налице нарочен акт на ЧСИ – разпореждане за произнасяне по искане на основание чл. 78, ал. 5 ГПК и именно то е обект на обжалване, жалбата е процесуално допустима.В този смисъл е т. 2 на Тълкувателно решение № 3/2015г. от 10.07.2017г., съгласно която на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Изпълнително дело № ••• по описа на ЧСИ П.Н. е било образувано по молба на взискателя Я. С. К., ЕГН: ••••••••••, чрез пълномощника адвокат Б. К., против длъжника „ЧИЧО Ч.“ЕООД, ЕИК: •••, въз основа на изпълнителен лист издаден на 15.08.2023 г. по гр.дело № 20205400100018/ 2020 г. от Окръжен съд Смолян, за заплащане на сумата от 4 872 лева – деловодни разноски за въззивната инстанция. С молбата е поискано събиране на вземането, включително и на разноските, както и налагането на запор върху банковите сметки на длъжника в обслужващите го банки. Представени са адвокатско пълномощно от взискателя за упълномощаване на Адвокатско дружество „К. и съдружници“, преупълномощаване по чл.70, ал.4 ЗА от Адвокатското дружество на адвокат Б. К. и договор за правна защита и съдействие от 04.09.2023 г. между взискателя и Адвокатско дружество „К. и съдружници“ за образуване и процесуално представителство по изп.дело с договорено адвокатско възнаграждение от 960 лева с ДДС. С разпореждане от 21.09.2023 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху банковите сметки на длъжника в Прокредит банк ЕАД, запорното съобщение е връчено на банката на 27.09.2023 г. С покана за доброволно изпълнение изх.№ 23408/21.09.2023 г., връчена на 28.09.2023 г., длъжникът е уведомен, че задължението му по изп.дело възлиза в размер на 6 696, 87 лева, от които 4 872 лева – присъдени разноски, 960 лева – разноски по изпълнителното дело, 864, 87 лева - такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 05.10.2023 г., както и за налагането на запор върху банковите му сметки в Прокредит банк ЕАД до размера на дълга по изп.дело. С разпореждане от 27.09.2023 г. съдебния изпълнител е присъединил Държавата като взискател по делото въз основа на Удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки от 27.09.2023 г. на ТД на НАП П. за публични задължения на длъжника от 55, 50 лева. На 28.09.2023 г. е постъпило плащане от длъжника на дълга по сметка на съдебния изпълнител, съгласно платежно нареждане по делото. На 29.09.2023 г. длъжникът е депозирал молба до ЧСИ, с която е оспорил размера на приетите разноски за адвокатско възнаграждение с искане за тяхното намаляване до размера на 200 лв. Със становище от 23.11.2023 г. взискателят е възразил срещу намаляването на разноските за адвокатско възнаграждение. С обжалваното разпореждане от 16.07.2024 г. съдебният изпълнител е отказал да редуцира приетото адвокатско възнаграждение на взискателя, поради липсата на основание за това. При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните правни изводи: Приетите от съдебния изпълнител разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение са в размер от 960 лв. с ДДС. Съгласно договора за правна защита и съдействие възнаграждението на процесуалния представител на взискателя е договорено за образуване и процесуално представителство по изп.дело, като същото е внесено. Въз основа на искането на процесуалния представител на взискателя е образувано изп.дело и е предприето принудително изпълнение чрез налагането на запор върху банковите сметки на длъжника. Длъжникът е платил задължението си в срока за доброволно изпълнение, съгласно представеното платежно нареждане от 28.09.2023г. Заплащането на дълга в срока за доброволно изпълнение не освобождава длъжника от задължението за разноските, което носи според разпоредбата на чл. 79, ал.1, т.1 от ГПК. След като длъжникът не е платил изискуемото си задължение, същият с поведението си е дал повод за образуване и водене на изпълнителното дело. По общите правила за разпределение на отговорността за разноски, длъжникът е длъжен да понесе направените разноски въпреки доброволното издължаване след образуване на изп.дело. Така и длъжникът носи отговорността за заплащането на адвокатското възнаграждение както за образуване, така и за водене на изпълнителното дело, доколкото и при образуването на делото не е могла да се предположи неговата продължителност и необходимите действия за удовлетворяването на дълга. С последното се обосновава и осъщественото процесуално представителство по водене на делото от пълномощника на взискателя, предвид което съдебният изпълнител законосъобразно е приел като разноските пълния платен размер на адвокатското възнаграждение. Ето защо на взискателя се следват разноските както за образуване на делото по чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., така и за неговото водене по чл.10, т.2 от последната. В аспекта на изложеното, неоснователно е искането на длъжника за редуцирането на адвокатското възнаграждение до размера на 200 лева за образуване на изп.дело по чл.10, т.1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид гореизложеното жалбата ще бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане на ЧСИ ще се потвърди като правилно и законосъобразно. Така мотивиран съдът