Решение № 1912 от 14.4.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 284/2024 г.

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на Б. И. Д. с постоянен адрес: Благоевград, [улица], със съдебен адрес: Благоевград, [улица], ет. 2, офис № 8, подадена чрез адвокат А. М. от Адвокатска колегия – Благоевград, с която срещу Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Благоевград, са предявени следните обективно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, както следва:

• иск за осъждане на ответника за заплати на ищцата сумата от 5 896.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на негови служители – за периода от 30.06.2022 г. до м. февруари 2023 г. и - иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 5 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на негови служители – за периода от 30.06.2022 г. до м. февруари 2023 г. Претендира се и присъждане на законната лихва върху посочените по-горе две суми, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.03.2024 г., до окончателното изплащане на сумите, както и присъждане на сторените в производството разноски.

Твърди се в исковата молба, че на 02.06.2021 г. ищцата и съпругът й Й. Д., закупили лек автомобил, [Марка], с рама № WA1KK68R99A036327, който вече бил регистриран на територията на Република Бьлгария с регистрационен № СВ 75 01 СМ. Автомобилът закупили с договор за лизинг, сключен с „НКС-АВТО мечти“. ЕООД. На 28.04.2021 г. погасили предсрочно лизинга и придобили собствеността въру автомобила /в съпружеска имуществена общност/, като сключили договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите.

С оглед извършената смяна на собственика и задължението им за пререгистрация на автомобила в сектор „Пътна полиция“ /СПП/ при ОД на МВР - Благоевград /съгласно чл. З, ал. 4 от Наредба № I -45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /Наредба № I -45 от 24.03.2000 г./, на 26.05.2022 г. съпругът на ищцата отишъл с автомобила в „КАТ“ - Благоевград, за да заяви издаването на ново свидетелството за регистрация на МПС, чрез смяна на регистрационните табели и вписване на новия собственик и да получи същото. Излага се в исковата молба, че съответното длъжностно лице казало на съпруга на ищцата, че тьй като автомобилът е с регистрация в [населено място], за пререгистрацията му било необходимо да премине проверка за техническа изправност през т.нар. “канал“. Изчаквайки на място извършването на въпросната проверка, Й. Д. бил уведомен от служител на Сектор „ПП“, че имало несъответствие относно мощността на автомобила при първоначалната му регистрация и при извършената на място проверка, както и относно данните за горивото на автомобила, като при първоначалната регистрация било заявено, че същият е с дизелов двигател, а при огледа се установило, че двигателят е бензинов. Съпругът на ищцата изрично посочил, че пьрвоначалната регистрация на автомобила в РБългария е извършена по данни на лизингодателя и след /предполага се/ обстойна проверка, извършена от сектор „ПП“ при ОД на МВР - [населено място], поради което собствениците /ищцата и съпругът й/ нямат отношение към обявените от лизингодателя обстоятелства, нито могат и/или трябва да носят отговорност при непълноти или грешки. Освен изложеното, сьпругьт на ищцата се позовал на свидетелството за регистрация на автомобила, част първа - т.нар. „голям талон“, видно от което, автомобила е с вид гориво - бензин и с оглед това обстоятелство, не е налице посочената от служителя неточност във вида гориво на автомобила. На сьпруга на ищцата било препоръчано да изчака с автомобила в двора на „ПП“ - Благоевград, за да извършат служителите допълнителна проверка по електронен път чрез колегите си в КАТ - София. Едва в края на работния ден, след часове наред чакане навън, при над 30 градуса температура, Д. бил уведомен от служителя, че заявената услуга не може да бъде извършена към момента. След като изказал гласно възмущението си и настоял за документ, му било издадено и връчено Уведомление УРИ № 11600-8719/26.05.2022 г., съгласно което административното производство по промяна на регистрацията на автомобила им е спряно, тьй като се извършва допълнителна проверка по случая, целяща да установи всички обстоятелства, имащи отношение към първоначалната регистрация на МПС. На изрично зададен от сьпруга на ищцата въпрос, служител на сектор „ПП“ категорично му заявил, че автомобилът може да продължи да се управлява без никакви ограничения и с поставените вече регистрационни табели със софийска регистрация, стига само да се носи от водача издаденото и описано по-горе уведомление. Д. оставил телефонния си номер, за да бъде уведомен, когато проверката приключи, и си тръгнал. Тъй като в продължение на повече от седмица никой не потърсил съпруга на ищцата, той отново отишъл в сектор „ПП“ - Благоевград, за да попита има ли вече някакъв отговор от „КАТ“ - София и бил уведомен от някакъв служител, че „няма развитие по случая“, както и че ще ги потърсят. След още седмица Д. отново отишъл лично и отново бил върнат с обяснението, че проверката не е приключила. Междувременно и двамата съпрузи непрекъснато управлявали автомобила си на територията на област Благоевград. Тъй като семейството било планирало почивка на българското Черноморие от 02.07.2022 г., в края на м. юни ищцата помолила сьпруга си отново да отиде в сектор „ПП“, тьй като тя трябвало да пътува сама с колата с децата им и държала всичко да е изрядно. Д. за пореден път се явил в сектор „ПП“ - Благоевград, откъдето бил отпратен за пореден път с обяснението, че проверката не е приключила. На 02.07.2022 г. рано сутринта, ищцата тръгнала на почивка в [населено място] с автомобила, който управлявала лично. Пътувала заедно с майка си - Т. С., леля си - Е. С., и двете си деца - дъщеря на 9 години и син на 9 месеца. Пътуването било дълго и уморително, навън било много горещо, а бебето не спирало да плаче. Тъй като към онзи момент ищцата ползвала отпуск по майчинство, но работела за фирма със седалище в [населено място], когато наближили същия град, решила да се отбият в града, за да отпочинат и да нахрани бебето, което тогава все още кърмела. Престояли в града около час и потеглили отново кьм [населено място]. На [улица]в [населено място], обаче, автомобилът бил спрян за рутинна проверка от органите па „ПП“ - [населено място]. Ищцата предоставила всички необходими за проверката документи и изчакала в колата да й ги върнат. Единият полицейски служител дошъл до автомобила и я попитал защо управлява автомобил, който е „спрян от движение“. Тя отговорила, че автомобилът не е спрян от движение, обяснила цялата ситуация по опита за пререгистрацията му и му подала уведомлението, което им било издадено от ОД на МВР - Благоевград. Служителят прочел документа и видимо раздразнен, й казал, че това е просто „някакъв хвърчащ лист“, който те няма да приемат, след което й казал да ги последва с автомобила си, за да отидат до най-близкото районно управление, където да даде обяснения. Сочи се в исковата молба, че ищцата била тотално объркана и шокирана от ситуацията, но си мислела, че когато отидат в управлението, полицейските служители ще говорят с колегите си в Благоевград и ще установят грешката си, след което ще продължат пътуването си. В управлението отишла единствено Д., като отвън останали да чакат майка й, леля й и двете й деца, като бебето отново плачело. Затова бързо отишла в посочената й стая и започнала бързо да описва случая и устно, и писмено. Докато пишела и говорела, полицейските служители непрекъснато влизали и излизали от стаята, гледали я лошо, държали се неуважително и грубо с нея, сякаш е престъпник. Пишейки, през отворения прозорец на стаята, чувала как бебето й плаче все по-силно и това още повече я измъчвало, тъй като навън ставало все по-горещо /около 40 градуса/, бебето не могло да бъда в колата на изключен двигател, а отвън нямало никаква сянка или пейка, на която да седнат. Д. казала на полицейските служители, че трябва да излезе, защото кърми бебето си, а единият от тях й отговорил, че това не е възможно и че може да каже на майка си да вземе мляко от автомата за кафе, който бил на входа на управлението и да нахрани детето вместо нея. Ищцата сочи в исковата молба, че била потресена от цинизма и бездушието им и едва се сдържала да не стане и да напусне помещението, дори с риск да я арестуват. Все пак си наложила воля да остане и продължила бързо да пише. След като бил изминал повече от час, чула, че единият служител тьрси от друг отвертка, за да демонтира peгистрационните табели на колата. Това я накарало да спре да пише и да ги попита каква точно е ситуацията, как така ще свалят номерата на колата, какво значи това и кога ще приключи всичко това, за да се върне при децата си и да продължат пътя си. Тогава полицейски служилел, който не се представил, с груб и подигравателен тон й заявил, че след като свалят номерата, тя няма как да управлява колата си, защото е забранено същата да се движи въобще. На въпроса й как да продължи пътуването си - било към [населено място], било към Благоевград с невръстните си деца, с двете възрастни жени и с купища багаж, той й отговорил, че има коли под наем, след което се усмихнал подигравателно. Д. обяснила на полицаите, че няма пари за кола под наем, а те й отговорили, че това си е неин проблем. Накрая ги попитала има ли възможност да й издадат някакъв документ, с който да управлява автомобила си /макар и със свалени номера/, за да прибере и децата си, и колата си, а те й отговорили, че такъв вариант не съществува и че колата ще остане на паркинг в града, който те ще й посочат, а ищцата да се оправя, както намери за добре. Накарали я да седне и да довърши обясненията си, съставили Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA, № 609375/02.07.2022 г. и й го връчили, иззели й контролния талон и свидетелството за регистрация на MПС и я подканили да излязат. Вече отвън, демонтирали регистрационните табели на колата и казали на Д. да кара след тях, след което спрели на някакъв паркинг и й наредили да остави колата си там и да си тръгва, където реши, след което напуснали паркинга. В този момент ищцата рухнала психически, защото никога дотогава в живота си не била изпадала в такава безизходица - майка й и леля й задавали въпроси, очите им били пълни сьс сълзи, а лицата им и гласовете им изразявали тревога и нервност; и двете деца плачели, а бебето неистово крещяло от глад, умора и адска жега, било цялото потно и изнемощяло, а Д. нямала никаква възможност да го нахрани, измие, преоблече и приспи, защото трябвало веднага да намери изход от ситуацията - не можело да останат на паркинга, защото било вече над 40 градуса и било опасно за всички. Час по-скоро трябвало да намери кола, с която да се придвижат; да прехвърли целия багаж и близките си и да организира пътуването си към дома или към [населено място]. Естествено, звъннала първо на съпруга си, той много се ядосал и притеснил, но реално не могъл да им помогне с нищо, тъй като работел като шофьор на ТИР и към онзи момент бил на курс в Р. Гърция. След това ищцата се обадила на множество приятели и познати, но никой от тях не могъл да дойде в [населено място], за да ги вземе. Накрая звъннала на собствениците на фирмата, в която работела и тe веднага изпратили кола, която да ги вземе, а колата на Д. останала на паркинга, посочен от полицията, който бил платен, но неохраняем. След като Д. се погрижила за децата си, решила все пак да продължат пътуването си към [населено място], тьй като цялата им почивка била вече организирана и платена, а връщането им в Благоевград с нищо не променяло ситуацията. През целия път и дълго време след това, дъщерята на ищцата /[възраст]/ била силно стреспрана от случилото се, дълго време плачела и питала майка си с ужас в очите - какво са искали чичковците полицаи от тях, защо са ги свалили от колата, защо са ги арестували и защо са им взели колата. Налагало се дни наред Д. да успокоява и уверява детето, че всичко ще бъде наред, но самата тя била много шокирана от всичко случило се, възмутена и огорчена от бездушието и циничното отношение на полицейските служители, чието основно призвание би трябвало да е да помагат па хората. Била и силно ядосана заради действията и бездействията на служителите на сектор „ПП“ в Благоевград, които били първопричината за всичките им беди.

Излага се в исковата молба, че тъй като при връчването на АУАН, ищцата била уведомена, че може да го обжалва, още докато били на почивка, тя се свързала с адвокат от [населено място] и той я уверил, че ще подаде необходимите за това документи и поискал да му заплати възнаграждение в размер на 500.00 лева и да му изпрати по куриер пълномощно, което тя заверила в [населено място]. След това започнала да чака резултат от обжалването. Сочи се, че междувременно почивката им /която била провалена заради натрупаните нерви и разправии/, свършила и Д. отново трябвало да закара близките си в [населено място], за да остави служебния автомобил и да организира пътуването им до Благоевград с друг автомобил, предоставен им от колега на съпруга й. Докато била в [населено място], ищцата отново отишла в 01-во полицейско управление, за да попита може ли да си вземе документите и колата или поне да я премести от неохраняемия, но платен паркинг. След като чакала повече от два часа - да проверят къде е преписката по случая и кой служител работи по нея, някакъв служител на управлението най-сетне й казал, че не може да получи нито документите си, нито колата си и че ще трябва да чака известие от тях или да проверява в управлението в Благоевград.

Твърди се в исковата молба, че почти месец след това, с ищцата се свързал по телефона служител тел на 01 РУ - [населено място], който й заявил, че преписката по издадения й AУAH, ще бъде изпратена на Районна прокуратура - [населено място] за произнасяне, тъй като според тях с деянието си тя е извършила престъпление, а не административно нарушение, като на зададените от Д. въпроси относно колата й, той отговорил, че „не е съвсем в неговата компетентност“, но че докато тече прокурорска проверка, автомобилът „не можел да се пипа“. Междувременно, всеки месец ищцата ходела в сектор „ПП“ - Благоевград, където трябвало да презаверява съставения й АУАН, тъй като той изтичал всеки месец и не можела да управлява МПС без презаверка. При всяко нейно посещение питала има ли резултат от проверката, има ли пристигнали за нея документи и какво се случва с колата й, но й отговаряли, че тече проверка. Многократно се опитвала да се свърже с адвоката, който била упълномощила, за да й разясни ситуацията, но той не отговарял на обажданията й. Няколко пъти звъняла и лично пътувала и до 01 PУ - [населено място], за да получи информация, както и да види колата си, тъй като се притеснявала, че ще я намери разбита и ограбена на неохраняемия паркинг. Многократно звъняла и в Районна прокуратура - [населено място], откъдето й обяснявали, че щом бъде издадено прокурорско постановление по случая, ще й бъде връчено „по надлежния за това ред“. Така месеци наред всякакви служители взаимно си прехвърляли случая, не й обяснявали нищо ясно и конкретно, поради което Д. не знаела кой орган е компетентен да реши случая й, кога и с какъв акт ще стори това и кога в крайна сметка ще получи документите и колата си.

Сочи се в исковата молба, че на 24.11.2022 г., в пощенската си кутия ищцата открила писмо от РП – Пловдив, с което й бил изпратен препис от прокурорско постановление, видно от което, прокурорът отказал да образува наказателно производство, тьй като приел, че с деянието си Д. не е извършила престъпление. Едва от това прокурорско постановление ищцата и съпругът й разбрали, че на 30.06.2022 г., служител в сектор „ПП“ при ОД на МВР - Благоевград е прекратил служебно регистрацията на автомобила им, чрез отбелязване в информационните системи на МВР, но без да ги уведоми. На стр. З в прокурорското постановление изрично било посочено, че от обективна и от субективна страна, Д. е управлявала процесното МПС, без да съзнава, че същото е с прекратена регистрация, а напротив - действала с ясното съзнание, че регистрацията му е валидна, въз основа на издадено от ОД на МВР - Благоевград Уведомление УРИ № 11600- 8719/26.05.2022 г., както и предвид факта, че към датата на деянието /02.07.2022 г./, автомобилът притежавал регистрационни табели, поставени по съответния ред. Накрая в постановлението било посочено, че прокурорът връща преписката на ОД па МВР - [населено място] „за внимателна преценка“ налице ли са въобще основанията за реализиране на административно-наказателна отговорност за извършено от Д. нарушение на ЗДвП.

Излага се в исковата молба, че след това от 02-ро РУ на МВР - Благоевград съобщили на ищцата, че следва да се яви лично и да даде обяснения по случая, тъй като прокуратурата била върнала преписката на административният орган за произнасяне. Със съпруга й отишли и отново дали подробни обяснения. Попитали как да действат занапред, кога и как могат да си приберат колата, защото тя от месеци е на платен паркинг в Пловдив, както и как и кога могат да я пререгистрират. Служителят им отговорил, че не знае и че това не е в неговата компетентност. Наели адвокат и предприели действия по придвижване на колата си от Пловдив до Благоевград /с пътна помощ/, както и съответните действия по пререгисграция. Заплатили солидни разходи за платения паркинг в размер на общо 1 180.00 лева, за пътна помощ в размер на 600.00 лева, за консултации с адвокат и за предприетите от него правни действия - в размер на 700.00 лева. Оказало се, че полицията не е имала право да задържа колата им, без значение дали на техен паркинг или на частен такъв, тъй като по отношение на МПС не бил издаден какъвто и да било документ за доброволно предаване и/или принудителното му изземване, но през целия период от време от 02.07.2022 г. /датата на свалянето на регистрационните табели/ до м. 12.2022 г., всички служители на МВР и в [населено място], и в Благоевград, категорично им заявявали, че нямат право да местят колата си от [населено място], тъй като има образувано, както административно производство, така и прокурорска преписка. След като прибрали колата си, установили, че от дългият престой на паркинга цялата е с драскотини и ръжда, стартерът, акумулаторът и др. части на автомобила вече не функционирали, въпреки че акумулаторът бил съвсем нов и бил закупен за 302.00 лева, малко преди да я спрат от движение. Ето защо, извършили и заплатили за ремонт 600.00 лева, както и закупили нов акумулатор за 160.00 лева. Предприели и съответните действия по пререгистрацията на автомобила, като от сектор „ПП“ при ОД на МВР - Благоевград им казали, че следва да предоставят документ за движение по европейските пътища, тьй като колата била внос от Канада. Ищцата обяснила на служителя, че нямат и не могат да предоставят такъв документ, тъй като колата вече е била регистрирана в България от лизингодателя и само той притежава и би трябвало да е предоставил такъв документ при първоначалната регистрация. След направена от служител в сектор „ПП“ - Благоевград справка, се оказало, че неясно как, лизингодателят бил регистрирал колата в сектор „ПП“ - София, без такъв документ, респ. служителите па „ПП“ - [населено място], били извършили регистрацията без този документ, но служителите в сектор „ПП“ - Благоевград отказали да извършат регистрацията и насочили Д. към фирма „Декра“, откъдето следвало да издадат документа. Ищцата отишла в посочената фирма, но там й потърсили канадския талон за регистрация на автомобила. Обяснила им, че няма как да го представи, тъй като са купили автомобила, вече регистриран в България. Тъй като й отказали без този талон да й издадат необходимия документ, тя посетила лизингодателя в офиса му в [населено място], както и множество пъти отишла лично до сектор „ПП“ - [населено място] и до сектор „ПП“ - Благоевград, за да се снабди с екземпляр от канадския талон. Лизингодателят твърдял, че е предоставил талона в „ПП“ - [населено място] и няма копие при себе си, а в сектор „ПП“ - Благоевград отказвали да изискат по служебен ред от КАТ – София копие от канадския талон. В сектор „ПП“ - [населено място] била уведомена, че техният служител, който извършил първоначалната регистрация без този талон, е допуснал закононарушение, заради което бил уволнен, а случаят бил предаден на Софийската районна прокуратура и поели ангажимент те служебно да се свържат с лизингодателя и да изискат от него подписването на нов договор зa покупко-продажба с Д., след което служебно да заличат първоначалната регистрация и цялата история на автомобила, а накрая лизингодателят да направи нова регистрация. Въпреки поетия ангажиент, отново месеци наред нямало никакво развитие по случая - никой не отговарял на многократните позвънявания на ищцата по телефона в сектор „ПП“ - [населено място], а след няколкото й посещения на място, разбрала, че никой не е предприел нито едно от посочените по-горе действия. След категорично настояване и множество скандали, Д. най-накрая получила от сектор „ПП“ - [населено място] копие от канадския талон за регистрация на колата и въз основа на него, през м. февруари 2023 г. се снабдила с Удостоверение за движение на автомобила по републиканските пътища, за издаването на което заплатила сумата от 700.00 лева, Така, след повече от осем месеца, най-сетне успяла да пререгистрира автомобила си в сектор „ПП“ - Благоевград.

Междувременно, заради издадения й на 02.07.2022 г. АУАН и заради отнетия й с него контролен талон, ищцата следвало да посещава всеки месец Второ РУ при ОД на МВР - Благоевград, кьдето да й презаверяват акта, за да може да управлява МПС. При всяко нейно посещение там, питала дали е издадено наказателно постановление и кога ще си получи контролния талон, а служителите отговаряли, че трябва да попита в ОД па МВР - [населено място]. След серия от телефонни разговори и посещения в ОД на МВР - [населено място] и в ОД на МВР - Благоевград, през м. юни 2023 г., най-накрая получила контролния си талон от ОД на МВР - Благоевград с обяснението, че просто й го връщат и няма да й бъде издавано наказателно постановление.

Гореописаното мотивирало Д. да предяви настоящите искове, тъй като според нея служителите на сектор „ПП“ при ОД на МВР - Благоевград извършили множество незаконосъобразни действия, представляващи нарушения на Наредба № I-45/24.03.2000 г., които нарушения са подробно описани в исковата молба.

Твърди се още в исковата молба, че повече от година Д. не можела спокойно да спи, да се храни, да се придвижва и да има нормален начин на живот; повече от година, ден след ден преживявала събитията, свързани с рутинната проверка на полицията в [населено място], съставянето на АУАН, свалянето им от колата като престъпници и страхът и ужасът в очите на близките й, и най-вече на по-голямото й дете, както и всички негативни последици, които бебето й трябвало да понесе часове наред, на 40 градуса температура, пред полицейското управление и на открития паркинг.

Сочи се, че наред с това, семейството й преживяло редица негативи в чисто битов план, тьй като повече от една календарна година били незаконосъобразно лишени от единственото си МПС, което създало на Д. и на децата й множество и различни затруднения, а именно: не могли да си купят друга кола, тьй като доходите им не го позволявали; ищцата не можела да се придвижва самостоятелно, свободно и в интерес на децата си със семейния автомобил, за да задоволи техни ежедневни нужди от пазар, разходки, почивки, осъществяване на лични или служебни ангажименти и др.; не можела да закара децата си на училище, на лекар, на извънкласни занимания или дори на разходка. Тъй като нямали друга семейна кола, всеки ден се налагало да заплаща по няколко таксита в различни посоки в града или да моли близки и познати да й услужат с колите си, или да я закарат на определено място. Често се случвало да изпраща дъщеря си, която била на 9 години, да пътува сама с такси до или от училище, или на курсове по английски или математика /които тя посещавала два пъти седмично/, зашото баща й често бил на работа извън града или страната, а ищцата трябвало да остане вкъщи с бебето им, тъй като то имало специфичен режим на живот. В други случаи пък причинявала стрес и дискомфорт на бебето си, тъй като заедно с него вземала такси и отивала да прибере дъщеря си от училище, след което наемала друго такси и я водела на извънкласни занимания, а късно вечер отново я прибирала с такси, с бебето в ръце. Това създавало на Д. допълнителни нерви, стрес и чувство за вина, тъй като се притеснявала непрекъснато за някое от децата си и се тормозела, че не може да взема бебето в собствената си кола и лично да транспортира дъщеря си, където е необходимо. Още по-голям стрес преживявала в случаите, когато трябвало да пътува до сектор „ПП“ в [населено място] или в [населено място], тъй като тези пътувания й отнемали цял ден и за тях следвало да подсигуряват автомобил от техен близък или приятел, а ищцата винаги се притеснявала, че управлява чуждо МПС, че не е наясно дали е изправно и ако нещо се случи, трябва да заплати евентуалните щети, а наред с това оставяла целия ден на чужди грижи бебето си, от което страдала още повече. Изложеното мотивирало Д. да предяви иска за неимуществени вреди в претендирания размер от 5 000.00 лева.

В исковата молба са подробно описани отделните суми по иска за имуществени вреди, а именно: 1 180.00 лева – за престой на автомобила на платен паркинг в [населено място] - за период от 236 дни по 5.00 лева на денонощие; или общо в размер па 1 180 лв.; 600.00 лева - за превозването на автомобила с кола на „Пътна помощ“ от [населено място] до Благоевград; 600.00 лева за ремонт и подмяна на стартера на колата; 160.00 лева – за нов акумулатор; 700.00 лева - такса за издаване на Удостоверение за движение на МПС по европейски пътища; 1 200.00 лева – за адвокатски услуги; 350.00 лева - разноски за гориво от Благоевград до [населено място] и обратно – 5 пъти; 150.00 лева – разноски за гориво от Благоевград до [населено място] и обратно – 3 пъти и 654.00 лева - разноски за таксиметрови услуги в продължение на 109 учебни дни, средно по 6.00 лева на ден, като общият размер на претендираното обезщетение за имуществени вреди е 5 896.00 лева.

Ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа предявените искове по изложените в исковата молба доводи, доразвити в депозирана по делото писмена защита.

Ответникът – ОД на МВР – Благоевград, чрез процесуалния си представител, оспорва исковете и моли за отхвърлянето им. Излага доводи в депозирани по делото писмени бележки.

Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград изразява мотивирано становище за неоснователност на предявените искове, а при условията на алтернативност – за прекомерност на размерите им.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, въз основа на анализа на които, ведно с доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от договор за покупко-продажба на МПС от 28.04.2022 г. /на л. 10 от делото/, „НКС - АВТО МЕЧТИ“ ЕООД е продало на съпруга на ищцата – Й. Х. Д., лек автомобил марка и модел „Ауди Ку 5“ с рег. № [рег. номер] /свидетелство за регистрация на л. 12 от делото/. Не се спори между страните, че ищцата е съпруга на Й. Д., респ. че са придобили процесния автомобил в режим на съпружеска имуществена общност.

Няма спор и че на 26.05.2022 г. Й. Д. отишъл с автомобила в КАТ – Благоевград, за да заяви издаването на ново свидетелство за регистрация на МПС с цел вписване на новия собственик и смяна на регистрационния номер и табели. Била извършена проверка на техническата изправност на автомобила, след която служители на сектор „Пътна полиция“ уведомили Д., че има несъответствие относно мощността на автомобила при първоначалната му регистрация и при извършената на място проверка, както и относно данните за горивото на автомобила, като при първоначалната регистрация било заявено, че същият е с дизелов двигател, а при огледа се установило, че двигателят е бензинов. Казали му, че поради тези причини, автомобилът не може да бъде пререгистриран и тъй като Д. поискал да му издадат документ, му връчили Уведомление УРИ № 111600-8719/26.05.2022 г. /на л. 20 от делото/, с което го уведомили, че се извършва допълнителна проверка във връзка с представените от него документи, на основание чл. 12а и чл. 12б от Наредба № I-45/24.03.2000 г. Посочено е още в уведомлението, че на основание чл. 54, ал. 1 от АПК, административното производство по регистрацията е спряно до изясняване на всички обстоятелства.

Не се спори също, че след проведени служебни разговори от служители на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Благоевград със служители на ОПП-СДВР е установено, че автомобилът е регистриран в [населено място] не по законоустановения ред и случаят е докладван на Софийска районна прокуратура заедно с още много други установени идентични случаи.

На 30.06.2022 г. системата на МВР – АИС „Регистрация на ПС и собственици“ автоматично отразила запис „прекратяване на регистрацията“ с подуслуга „прекратяване по чл. 143, ал. 15 от ЗДвп – нерегистрирано ППС, по отношение и на основание нотариален договор за покупко-продажба на МПС, док. № 3733/28.04.2022 г. от Нотариус № 507 от поделение: отдел „Пътна полиция“ – СДВР, с което табелите за обявени за невалидни /Справка по история за ПС на л. 67 от делото/..

На 02.07.2022 г. – датата, на която ищцата е предприела описаното в исковата молба пътуване, срещу нея е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, серия GA № 609375/02.07.2022 г. /на л. 48 от делото/ за нарушение по чл. 140, ал. 1, предл. първо от ЗДВП – за това, че на същата дата в [населено място], на [улица]до № 30, посока изток-запад, е управлявала процесния лек автомобил, който не е бил регистриран по надлежния ред и е бил със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.

Видно от Писмо рег. № 1116р-3728/30.05.2022 г. /на л. 52 от делото/ на ВПД Началник на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Благоевград, от Началника на Отдел „Пътна полиция“ при СДВР е изискано копие от цялата документация по първоначалната регистрация на автомобила от 27.04.2021 г. Изисканата информация е получена /на л. 53 – л. 69 от делото/ на 30.06.2022 г. и от същата е видно, че служителите на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Благоевград са установили, че при регистрацията на процесното МПС в Отдел „Пътна полиция“ при СДВР, са налице несъответствия в техническите параметри на двигателя на МПС, като липсват данни за типово одобрение, издадено от производителя и вписано в сертификат за съответствие и не е представено удостоверение за индивидуално одобряване, издадено по реда на наредбата по чл. 146, ал. 1 от ЗДвП.

С Постановление за отказ да се образува съдебно производство от 22.11.2022 г. на прокурор от Районна прокуратура – Пловдив /на л. 18 – л. 19 от делото/, е отказано да бъде образувано досъдебно производство срещу ищцата за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като в мотивите на постановлението е прието, че Б. Д. не е съзнавала, че управлява МПС с прекратена регистрация, тъй като не е била уведомена за това обстоятелство и е имала субективната увереност, че автомобилът е с валидна регистрация.

На 02.03.2023 г. ищцата е представила в Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Благоевград удостоверение за индивидуално одобряване на ППС, регистрирано извън държавите-членки на ЕС, като в удостоверението за индивидуално одобряване са отразени и реалните технически параметри на двигателя. След извършените проверки съгласно утвърден от директора на ОД на МВР – Благоевград Технологичен ред, процесното МПС е било регистрирано.

Като доказателства по делото са приети два броя Епикризи /на л. 192 – л. 193 от делото/, издадени на детето на ищцата – Т. Й. Д., от които се установява, че на 29.11.2021 г. /детето е било на два месеца/ и на 15.12.2021 г. /детето е било на четири месеца/, на същото са били извършени две операции.

По делото са разпитани шестима свидетели, от чиито показания се установи следното:

Свидетелят Й. Д. /съпруг на ищцата/ е посочил, че със съпругата му притежават бял джип „Ауди“, закупен на лизинг през месец юни 2021 г. от лизингова компания, който е бил регистриран в [населено място], с всички необходими документи и със съответното пълномощно за управление на автомобила. На 28.04.2022 г. изплатили предсрочно автомобила, след което предстояла пререгистрация на автомобила в КАТ – Благоевград. Д. е обяснил, че е международен шофьор, но успял да се вмести в срока за пререгистрация и отишъл в КАТ в края на месец юли. В деня на пререгистрацията трябвало да се прегледа автомобила на канала на КАТ, но проверката се забавила и когато свидетелят попитал какво се случва, му казали: „Изчакайте, чакаме допълнителни документи от [населено място]“, тъй като било нещо объркано – бензин или дизел. Поискал им някакъв документ и му дали един лист, който доказва, че е спазил срока за пререгистрация. В документа пишело, че ще има някаква допълнителна проверка и ще изискват някакви документи от КАТ - [населено място], където първоначално е регистриран автомобилът. Попитал служителите изрично дали може да управлява автомобила и му отговорили, че може. Единственото, за което го уведомили, било, че ще изискат тези документи и да се върне по-късно да пререгистрират автомобила, като получат тези документи. След това няколко пъти ходил в КАТ - Благоевград, но не му давали никаква информация какво се случва. Казвали, че документите ги няма и все още не може да бъде извършена тази пререгистрация. Никой не му казвал, че не може да си управлява автомобила. През това време със съпругата му управлявали същия непрекъснато в Благоевград и извън Благоевград. Свидетелят е посочил, че имали запазена почивка, която била предварително платена – в [населено място]. Съпругата му, двете им деца, нейната майка и нейната леля, тръгнали за морето. Тогава дъщеря им била на девет години, а синът им на девет месеца. В [населено място] решили да направят почивка и били спрени за рутина проверка, при която се установило, че колата не може да бъде управлявана, защото била спряна от движение. Свидетелят през цялото време говорел по телефона с ищцата, която била притеснена, но той й казал, че има документ, който са му издали и че с този документ би трябвало да си управляват колата. Документът бил в жабката на колата, но полицаите ме му обърнали никакво внимание. Поканили съпругата му да последва полицаите до районното управление. Там били свалени регистрационните табели и откарали колата на платен паркинг. Платеният паркинг впоследствие го плащали Д. и съпругата му, като даже специално за това ходили до [населено място]. Ищцата давала обяснения в районното управление в [населено място], а децата били оставени на паркинга на районното управление почти без никакви условия Д. била силно притеснена. Обсъждали дали да се върнат обратно или да продължат към почивката, която така или иначе вече била платена. Трябвало да се организира някакъв транспорт до морето и след това обратно, което създало допълнително неудобства. Според свидетеля тогава децата са изпитали страшни неудобства, тъй като било страшна жега и най-малко два-три часа са били на този паркинг. Малкото дете било с две операции. На главичката имало деформация и се наложило имплантиране на два импланта в лявата и дясната част на главичката. Операциите било на два етапа, като първата била на около три месеца, а втората на около четири – пет месеца. В крайна сметка продължили към морето, като взели служебна кола от работодателя на съпругата ми и успели с нея да отидат до морето и след това да се върнат пак до [населено място]. По време на почивката свидетелят отишъл за два дни при тях. Всички били видимо разстроени, без желание за почивка и изпитвали стрес дали ще си вземат колата. След това трябвало да организират транспорт от [населено място] до Благоевград, което пак било свързано с допълнителни разходи. След това започнало „ходене по мъките“ с изискване на допълнителни документи. Ангажирали адвокат в [населено място], което им струвало 700.00 лева, за да подаде жалба по случая. Този адвокат в някакъв момент спрял да си вдига телефона и трябвало да намерят друг адвокат, на който също платили. Свидетелят ходил отново в КАТ - Благоевград, където му искали документи от първоначалната регистрация на автомобила, които реално Д. нямало как да им предостави. Тези документи трябвало да ги изискат служебно, обаче в София текла някаква проверка и казали, че не могат да им ги предоставят и че трябва Димитрови да ги предоставят. Ищцата няколко пъти ходила в [населено място] до СДВР и лизингодателя, защото й били казали, че при него трябва да е този документ. Този документ реално го нямало. След около шест месеца успели да регистрират колата, след като платили допълнителни разходи за издаване на документ за движение по европейските пътища – в размер на 700.00 лева. През периода, когато колата била в [населено място], през цялото време се намирала на платен паркинг в [населено място], като горе-долу 5.00 лева на ден струвал престоят. За паркинга заплатили около 1 180.00 лева. Отделно направили разходи за пътуванията до [населено място] в размер на 350.00 лева. След това, когато взели колата от този паркинг, акумулаторът бил повреден и се наложило закупуването на нов, който струвал 302.00 лева. За пътната помощ платили 600.00 лева, за да придвижат колата от [населено място] до Благоевград. Също така и стартерът бил повреден и подмяната му струвала 600.00 лева. През това време, през което нямали кола, било доста неудобно и предимно се предвижвали с таксита, като за този период изразходили над 650.00 лева за таксита. Налагало се да ползват такива, защото голямото им дете ходело на частни уроци, на училище, ищцата ходела на работа, а малкото дете се налагало периодично да ходи на лекари.

Свидетелят е обяснил, че на 26.05.2022 г. лично той е откарал в КАТ - Благоевград автомобила за пререгистрация. Не му обяснили нищо, като имало противоречиви изказвания на различни служители. Разбрал, че се изисква допълнителна проверка, защото са видели някакъв проблем. Не разбрал точно дали има проблем с документите или с автомобила. Документът, за който впоследствие заплатил 700.00 лева, бил документ за движение по европейските пътища, тъй като автомобилът бил внесен от Канада. Когато се извършила регистрацията в Благоевград, това не бил единственият необходим документ, а един от нужните документите. Бил нужен и протоколът за извършената първа регистрация в [населено място], който бил изискан служебно. През месец май 2022 г. не демонтирали регистрационните табели и не взели свидетелството за регистрация, а изрично казали на свидетеля, че може да си управлява колата.

От показанията на свидетелката Е. С. / леля на ищцата/, се установява, че на 02.07.2022 г. тръгнали за морето с майката на Д. с ищцата и с нейните две деца, които съответно били на девет години момичето и деветмесечно бебе. На път за морето решили да се отбият в [населено място], за да отпочинат и ищцата да накърми бебето. Там ги спряла полиция и им казали, че трябва да ги придружат до районното управление. Това било някъде към 10-11 часа. Отишли в полицията, като там спрели на някакъв паркинг. Ищцата отишла в управлението, а те я чакали няколко часа. Малкото дете било с операции и не трябвало да стои на слънце толкова време. Паркингът бил открит. Било много топло и нямало сянка. Момиченцето било изплашено и непрекъснато питало защо са в полицията и защо майка му не идва. Нямало къде да сложат да спи малкото бебе, което плачело, защото му било време за хранене. Когато ищцата излязла, им казала, плачейки: „Най-големият престъпник да бях, така нямаше да се държат с мен“. Полицаите излезли и свалили номерата на колата. Б. взела да се обажда да търси транспорт, за да се придвижат дали обратно или към морето, а автомобилът бил закаран с конвой на един платен паркинг. Почивката не била почивка, защото ищцата звъняла непрекъснато и търсела адвокат. Семейството после направило много разходи. След няколко месеца прибрали колата от [населено място], но трябвало да я вкарат в сервиз.

Свидетелят И. П. е посочил, че допреди една година е работил на длъжността „Техник/механик“ в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Благоевград. Към 26.05.2022 г. работел в Сектор „Пътна полиция“ - Благоевград като техник/механик. Предвид натовареността в сектора, нямал директен спомен, но след като се запознал с преписката за въпросния автомобил, си спомнял случая бегло. Установено било, че данните, вписани в свидетелството за регистрация, издадено от СДВР и това, което е физически на автомобила, се разминавали по кубатура и киловати. Уведомен бил инспектор С. А., който оттам насетне се занимавал със случая. Работата на свидетеля се изразявала само в техническа проверка на автомобила. Когато установели различия, уведомявали инспектора, който на свой ред вече се заемал с проверки - дали е допусната грешка при регистрацията, дали се касае за нещо друго. Свидетелството за регистрация било от СДВР. Водачът нямал вина за това несъответствие – в свидетелството за регистрация имало посочена една кубатура, а на практика автомобилът бил с друг кубатура. На водача бил издаден документ от инспектор А., според който се прекъсвала административната услуга, която е започната, поради тези причини. Винаги, когато имало някакви разминавания и налагащи се проверки, се издавал такъв документ на всеки гражданин. В такива случаи водачът може да продължи да управлява автомобила си, независимо, че е прекъсната услугата по регистрация.

Свидетелят е обяснил, че на по-късен етап бил представен пак автомобилът с необходимите документи, които се оказали одобрение поради това, че е внесен извън Европейския съюз и всичко необходимо, за да продължи пререгистрацията.

От показанията на свидетеля Т. Ж. / работещ на длъжността Началник група „Регистрация и отчет на превозни средства“ в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Благоевград/, се установява, че процесният автомобил бил регистриран в СДВР. Свидетелят се срещнал с ищцата, когато тя се явила в „Пътна полиция“ и му разказала за това, което й се е случило в ОД на МВР - [населено място]. Жбантов й отговорил, че автомобилът не е регистриран, тъй като било установено по безспорен начин, че автомобилът е регистриран на територията на България по престъпен начин от служители на СДВР, че всички документи са в Районна прокуратура – София и срещу служителите, които са извършили тази регистрация, има образувано досъдебно производство. Свидетелят е обяснил, че регистрацията не е била прекратена от служителите на Сектор „ПП“ – Благоевград, тъй като те нямат такива права, а и нямат достъп до съответната система, доколкото автомобилът се е водел на отчет в СДВР. Обяснил е още, че когато се прекрати регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП за нерегистриране на превозно средство в срок, „Пътна полиция“ няма задължение да уведомява собствениците за това, че не са си изпълнили задължението. В случая съпругът на ищцата се е явил за първоначална регистрация и е бил уведомен, че има установени различни параметри в двигателя, като в даденото му уведомление наистина конкретно не било посочено какво трябва да извърши. На следващ етап той се връщал в „Пътна полиция“ да пита за проверката и лично инспектор А. докладвал на Жбантов, че съпругът на ищцата бил уведомен, че следва да се представи удостоверение за индивидуално одобряване на типа. Свидетелят е заявли, че новият собственик може да управлява автомобила си, след като е заявил административната услуга. Ако са изпълнили задължението си по закон, да представят това индивидуално одобрение, са щели да регистрират автомобила. На първото посещение на Д. е било дадено уведомление, в което не е конкретизирано какво трябва да представят, но същият се е явил втори път и е разговарял с инспектор А.. Жбантов е посочил също, че когато се установи от полицейските служители, извършващи дейности по контрол на пътното движение автомобил, който е с прекратена регистрация, се съставя АУАН на основание чл. 140 от ЗДвП, уведомява се съответен дежурен и автомобилът се освобождава моментално. Няма практика и няма законово основание автомобилът да се задържа. Освен това, ако автомобилът се задържи, той се задържа в структура на МВР, като няма практика и няма случай автомобил да бъде задържан на частен паркинг. Според закона автомобили, които са с наложена заповед за прилагане на ПАМ, могат да се придвижат в дванадесетчасов срок без регистрационни табели.

Според свидетеля, единствено липсата на посоченото по-горе удостоверение, е била причината да не се регистрира автомобилът на 26.05.2022 г. Първоначално разликата в мощностите на двигателя е била причината да не бъде регистриран автомобилът на 26.05.2022 г., защото различните параметри водят в изменение на конструкцията на автомобила.

Свидетелката Т. С. /майка на ищцата/ е разказала, че във връзка с проблемите по пререгистрацията на аавтомобила, дъщеря й и зет й ходели постоянно до КАТ - Благоевград, до лизинговата къща в [населено място] и до КАТ - София. През 2022 г. тръгнали на море, от което наистина имали нужда, защото синът им Т. се родил с проблеми, имало операции и семейството имало нужда от почивка. Свидетелката подробно е описала случилото се в [населено място], като е посочила, че докато са чакали ищцата – повече от 2 часа, децата били неспокойни. Било адски топло, а бебето плачело, тъй като вече било огладняло. Полицаите не се държали любезно, а ги третирали като престъпници. Д. не знаела, че е прекратена регистрацията на колата. Плачела почти през цялото време, децата и те мрънкали и плачели. Все пак отишли на почивка, но не прекарали добре заради случая. Когато се прибрали от морето, се започнало „ходене по мъките“ – в [населено място], в [населено място], в КАТ – Благоевград. С. не питала нищо дъщеря си, защото последната още повече се разстройвала и започвала да плаче. Споделила, че са необходими много документи, които им искали в КАТ - Благоевград. Тя издирвала тези документи. Никой не ги изисквал по служебен път. Всичко това довело до много разходи. Близо година им отнело да си регистрират колата, като през това време били без кола и ежедневно се придвижвали с таксита, тъй като живеели на място, където автобуси не се движат. Голямото внуче ходело на училище, имало извънкласни занимания – английски, математика, плуване, танци. Всеки един ден имало час някъде и всеки ден ходело с такси. Малкото внуче на два месеца било оперирано и това налагало често да ходят на лекар и в Благоевград, и в [населено място]. В града ходели с таксита, а извън града се ангажирали странични хора. Колата останала близо година на този паркинг в [населено място], който бил платен и разходите за него заплащали Димитрови. В крайна сметка след регистрацията докарали колата до Благоевград с пътна помощ, която не била евтина. Колата я закарали директно в сервиз, като трябвало да я ремонтират, защото от самото стоене на открит паркинг се амортизирало всичко. Извършили ремонт, за който заплатили Димитрови. Според свидетелката, само за пътната помощ били заплатени около 2 000.00 лева.

Свидетелят С. А. е посочил, че е работил в Областна дирекция на МВР - Благоевград в периода 2021 г. - 2022 г. като инспектор в сектор „Пътна полиция“, Група „Регистрация и отчет на ППС, собствениците им и водачи“. По отношение на процесния случай си спомня, че уведомлението за спиране на производството по регистрация било изготвено и връчено лично от него на съпруга на ищцата. Разказал е, че в края на м. май 2022 г., при него дошъл свидетелят Прокопов, който бил механик в сектора на канала и обяснил, че има възникнал проблем с лек автомобил „Ауди“ Q5, тъй като имало разминаване в данните на мощността на двигателя на автомобила. А. слязъл да проверя за какво става въпрос и след извършена справка в автоматизираните информационни системи на МВР, установил, че двигателите на този вид автомобили от тази година са с по-висока мощност и по-висок обем от описаните в талона, който бил представен при регистрация. Обяснил това на Д. и изготвил съответното уведомление, като му казал, че тъй като няма представа в момента откъде е това разминаване, защото може да има грешка, допусната от колегите в София, до две седмици трябва да се яви отново, за да видят как да процедират и как да продължат регистрацията на автомобила. След това А. направил запитване до колегите в София, като поискал да им изпратят преписката по първоначалната регистрация, за да видят на какво се дължи това разминаване. След като документите по преписката били изпратени, било установено, че този автомобил е регистриран без задължителното типово удостоверение за индивидуално одобрение, което е задължително за автомобили внос от трети страни извън Европейския съюз, като в случая този автомобил бил внос от Америка. Около десетина дни след първоначалното явяване, Й. Д. се явил отново и му било обяснено, че този автомобил при първоначалната регистрация е регистриран без задължителен документ, като, разбира се, той няма вина за това, но в случая, за да продължат регистрацията на автомобила, трябва да го представи този документ, като му било обяснено как може да извади документа, къде може да отиде да попита и т.н. Също така му било обяснено, че няма значение, че едномесечният срок е минал - няма да му бъде съставен акт, но задължително трябва да се яви в КАТ с документа, в двумесечен срок от датата на договора за покупко-продажба, за да продължи процедурата по регистрация, в противен случай системата автоматично ще прекрати регистрацията.

Уведомлението за спиране на производството, било връчено в деня на представяне на автомобила за регистрация, но когато получили преписката от София и установили какъв е проблемът, не уведомили писмено лицето, защото такава им била практиката. Лицето било уведомено само устно. Срокът за регистрация бил двуседмичен по принцип, но когато се установи проблем, докато не бъде изяснен проблемът и докато не бъдат представени необходимите документи за регистрацията, не можело да завършат процедурата. Когато А. връчил уведомлението за спиране на Д., все още не знаел какво му трябва и затова казал на последния да се яви и А. да му обясни, когато разбере какъв точно е проблемът. След десетина дни, когато се срещнали, свидетелят вече знаел какъв е проблемът и обяснил на Д. какъв документ трябва да представи. Този документ бил необходим и при първоначалната регистрация, но според свидетеля, колегите от София допуснали грешка, като регистрирали автомобила без него.

А. е посочил, че в случай, когато е прекратена служебно регистрацията, регистрационните номера трябва да се върнат от собственика, но не може да обясни как да стане това, ако собственикът не знае за прекратяването. Те не са го уведомявали, защото нямали такова задължение.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Предявените искове са процесуално допустими, тъй като са налице обуславящите ги положителни процесуални предпоставки. Претенцията на ищцата е за присъждането на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, причинени й вследствие действия и бездействия от страна на служители на ОД на МВР – Благоевград. Д. е активно легитимирана да предяви настоящите искове, доколкото процесният автомобил е придобит в режим на СИО и тя, заедно със съпруга си, е собственик на същия, от една страна, а от друга – твърдяните от нея вреди са й причинени именно във връзка с регистрацията на автомобила. В този смисъл съдът намира за изцяло неоснователни доводите на ответника за ненадлежна активна легитимация на ищцата.

Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. След като има твърдения за причинени вреди на ищцата, за които се твърди, че са в причинна връзка с описаните в исковата молба действия и бездействия на служители от ОД на МВР – Благоевград, е налице спор по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, който е подсъден на административните съдилища.

За да възникне право на иск за обезщетение, е необходимо да са налице няколко кумулативни предпоставки, а именно: вреда - имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.

Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.

Разгледани по същество, съдът намира, че претенцията за неимуществени вреди е изцяло основателна, а тази за имуществени вреди – частично основателна, по следните съображения:

На първо място, според съда, основният въпрос, който следва да бъде изяснен, е законосъобразни ли са действията и бездействията на съответните служители от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Благоевград, във връзка с производството по регистрация на процесния автомобил.

Съгласно чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването, не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. В случая, собствениците на процесния автомобил – ищцата и съпругът й, не са уведомени за прекратената регистрация, независимо, че в ЗДвП и в Наредба № I-45/24.03.2000 г., такова изискване няма. Но по силата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, съгласно която разпоредба, гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон, волеизявлението за служебно прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство, подлежи на оспорване пред съда, като по този начин се гарантира правото на собственика на превозното средство на съдебна защита. Не е необходимо законодателят винаги да предвижда издаването на „нарочен“ акт, за да се направи извод, че този акт е индивидуален административен акт. Ако липсва акт, липсва волеизявление на органа, а ако липсва волеизявление, не е ясно на какво правно основание органът ще извърши отбелязването в автоматизираната информационна система. Предоставената в чл. 21, ал. 1, предл. последно във вр. с чл. 18, т. 2 във вр. с чл. 18б, ал. 1, т. 10 от Наредба № I-45/24.03.2000 г., възможност на собственика да направи искане за възстановяване на прекратената регистрация, не изключва правото му на съдебно оспорване на акта, въз основа на който е извършено служебното прекратяване /в този смисъл Определение № 2785/01.03.2021 г. по адм. дело № 1828/2021 г. по описа на ВАС, Седмо отделение/. В тази връзка, в конкретния случай, по безспорен начин се установи, че собствениците на процесното МПС – ищцата и съпругът й, не са знаели за служебно прекратената регистрация на автомобила им.

На следващо място, именно служителите на ответника са спряли производството по регистрация на автомобила, като са връчили и съответното уведомление в тази посока. Т.е. съответното административно производство по регистрация е било инициирано именно пред съответната служба на ответника, като органът по регистрацията е действал в качеството си на административен орган. Въпреки, че в уведомлението за спиране не е посочено точното правно основание по чл. 54 от АПК, в случая е ясно, че става въпрос за наличието на хипотезата по чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК, а именно: когато в хода на производството се разкрият престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаването на акта, доколкото /страните не спорят/ са налице такива обстоятелства, свързани с първоначалната регистрация на процесното МПС пред СДВР.

От друга страна, следва се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 3 от АПК, при спиране на производството, сроковете за издаване на акта, спират да текат. В случая ответникът по свой почин е спрял производството по пререгистрация на автомобила, като е уведомил съпруга на ищцата за спирането /по негово искане/ и му е връчил съответното уведомление съгласно чл. 54, ал. 4 от АПК на 26.05.2022 г. От доказателства по делото /съдържанието на уведомлението и показанията на разпитаните служители на ответника/ се установява, че производството по пререгистрация е било спряно за неопределено време, за да се извърши допълнителна проверка по случая и да се изяснят всички обстоятелства във връзка с първоначалната регистрация. Видно от показанията на разпитаните свидетели, на Д. е обяснено, че докато продължава тази проверка, той може безпрепятствено да управлява автомобила си, както и че той и съпругата му многократно са посещавали ОД на МВР – Благоевград, за да се информират кога ще завърши проверката, като последното им посещение е било в края на м. юни 2022 г. На 30.06.2024 г., обаче, регистрацията на автомобила е била служебно прекратена.

Тук съдът счита за необходимо да посочи, че макар по свой почин служители на ответника да са спрели производството по регистрация на процесното МПС, те не са взели предвид спирането на сроковете за регистрация – 2-месечен от закупуването на автомобила /съгласно предвиденото в АПК/, респ. не са предприели никакви действия, за да се регистрира в съответната система това спиране на сроковете, чрез изрично въвеждане в нея на информация, че производството по регистрация е спряно, за да не се стигне до автоматично прекратяване на регистрацията по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, до каквото всъщност се е стигнало в случая. Или, в конкретния случай, заявителят изобщо не е бил уведомен, че спряното производство на практика е възобновено и регистрацията е прекратена служебно.

Тук следва да се вземе предвид и разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от АПК, съгласно която производството се възобновява служебно или по искане на една от страните, като съгласно ал. 2 на същия текст, при възобновяване производството започва от онова действие, при което е било спряно. В настоящия случай, с оглед изследването за наличие на предпоставката „незаконосъобразни действия и бездействия“, довели до причиняването на процесните вреди, следва да се отчетат обстоятелствата, че: на първо място, отговорният служител/служители на ответника не е счел за необходимо да възобнови спряното производство; на второ място, не е предприел никакви действия за отразяване на спирането или възобновяването в съответната информационна система и на трето място, изобщо не е счел за необходимо да уведоми ищцата и съпругът й, че регистрацията на автомобила е била „служебно прекратена“.

Всички тези действия на ответника, според съда безспорно са довели до служебното прекратяване на регистрацията на автомобила, и то на основание, което не е било налице в процесния случай – неизпълнение на задължението на собственика му да пререгистрира автомобила след сключването на договора за покупко-продажба, респ. са довели до причиняването на имуществените и неимуществените вреди, описани в исковата молба.

С оглед изложеното, съдът счита, че в случая е установено наличието на кумулативните предпоставки за уважаване на предявените искове, а именно: причинени вреди - имуществени и неимуществени; незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица на ОД на МВР - Благоевград, при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразните действия и бездействия и настъпилите вреди.

По иска за имуществени вреди:

Същият следва да бъде уважен частично, за сумата в общ размер на 1 600.00 лева, като за разликата до предявения размер – 5 896.00 лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Съображения: По делото са представени доказателства единствено за: 600.00 лева - за превозването на автомобила с кола на „Пътна помощ“ от [населено място] до Благоевград /фискален бон на л. 23 от делото/; 700.00 лева - такса за издаване на Удостоверение за движение на МПС по европейски пътища /фискален бон на л. 21 от делото/ и 300.00 лева – за адвокатски услуги /договор за правна помощ на л. 22 от делото/.

За останалите претендирани по делото имуществени вреди, писмени доказателства не са ангажирани, като съдът намира, че само на базата на показанията на разпитаните по делото свидетели, не може да приеме за установено /по размер и дата на извършване на описаните в исковата молба разходи/, че именно посочените разходи в посочените размери са реално извършени от ищцата.

По иска за неимуществени вреди:

Според съда тази претенция следва да бъде уважена в пълния й предявен размер от 5 000.00 лева, по следните съображения:

На основание чл. 52 от ЗЗД и вземайки предвид вида, продължителността и интензивността на проявление на негативните усещания у ищцата, съдът счита, че претендираната сума в размер на 5 000.00 лева по най-адекватен и справедлив начин би възмездила претърпените от Д. негативни усещания. Този размер според настоящия състав е справедлив, тъй като при определяне на паричния еквивалент на увреждането, съдът следва да се съобрази с конкретното своеобразие на фактическата обстановка, при която е възникнала деликтната отговорност. В настоящия случай притесненията, които е изпитала ищцата при спирането им в [населено място], фактът, че страхът, стресът, нервното напрежение и унижението, са били още по-силни, тъй като и малолетните й деца са били с нея /малкото й дете с две операции/, което също силно я е стресирало, предвид и атмосферните условия към тази дата. Към стреса от цялата ситуация, са се прибавили и безсилието и неизвестността какво ще се случва нататък със семейния автомобил. Последиците от ситуацията са продължили през целия исков период и това обстоятелство следва задължително да се отчете при определяне на размера на обезщетението. Затова съдът намира, че сумата от 5 000.00 лева най-справедливо би възмездила ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди.

Следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.03.2024 г., до окончателното изплащане на сумите, .

Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждението за един адвокат, съразмерно уважената част от иска.

Ищацата е сторила разноски в производството в размер на 2 810.00 лева, от които: 10.00 лева – за внесена държавна такса и 2 800.00 лева – за заплатено адокатско възнаграждение /договор за правна защита и съдействие на л. 209 от делото/. Съдът намира за изцяло неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника за редуциране, поради прекомерност, на претендирания от ищцата размер на адвокатско възнаграждение от 2 800.00 лева, обективиран в представен Договор за правна защита и съдействие /на л. 209 от делото/ по реда на чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 5 от ГПК, предвид фактическата и правна сложност на делото и проведените по същото шест заседания. Съгласно чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, минималното възнаграждение съобразно материалния интерес, е в размер на 1 380.64 лева, като обаче, следва да се вземе предвид и разпоредбата на чл. 7, ал. 9 от Наредбата, съгласно която при защита по дело с повече от две съдебни заседания, за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250.00 лева.

Съобразно уважената част от исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 696.04 лева, както и 10.00 лева за заплатената държавна такса, или разноски в общ размер на 1 706.04 лева.

Воден от гореизложените съображения, Административен съд – Благоевград