Решение № 640 от 18.11.2024 г. на Районен съд - Ямбол по дело № 2420/2023 г.

Производството по делото е образувано по молба на „Топлофикация С.“ ЕАД, с която желаят да се признае за установено по отношение на В. А. С., че дължи на „Топлофикация С.” ЕАД сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на 3809, 36лв., от които 3194, 03лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.09.2020г. до м.04.2022г., 615, 33лв. - законна лихва за забава от 31.10.2020г. до 11.05.2023г., ведно със законната лихва от 22.05.2023г. датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите. Молят да им бъдат присъдени направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 от ГПК. Твърди се, че за сумите е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № •••. по описа на ЯРС. В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което съдът е дал указания на заявителя да предяви установителния си иск в едномесечен срок. С оглед изложеното, в законно установения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, ищеца предявява настоящият иск за установяване на вземането си за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ срещу В. А. С., като потребител на ТЕ за стопански нужди за топлоснабден имот - търговски обект, представляващ ••• и дюкянско помещение, находящ се в гр. С., общ.•••, за периода м.09.2020г. до м.04.2022г., с аб. № •••/ инсталация •••. Сочат, че между В. А. С. и “Топлофикация С.” ЕАД не е подписан договор за продажба на топлинна енергия, въпреки отправената покана от страна на дружеството, поради което длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка на дружеството и дължи да му върне онова, с което се е обогатил неоснователно до размера обедняването. В § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003 г., с последна редакция ДВ., бр. 74 от 08.09.2006 г./ потребител на ТЕ за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, В. А. С. е потребител на ТЕ и за тях важат действащото за този период законодателство в областта на енергетиката. В този смисъл, в чл. 149, ал. 1, т.З от ЗЕ е регламентирано, че продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени договори при общи условия (ОУ), които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди. Общите условия се изготвят от “Топлофикация С.” АД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране /ДКЕВР/към Министерски съвет. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на ТЕ и Дружеството като: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, които се изготвят от “Топлофикация С.” ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране /ДКЕВР/ към Министерски съвет, се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на ТЕ и Дружеството като: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. За процесния период в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от “Топлофикация С.” ЕАД на потребители в гр. С., одобрени с Решение № ••• г. на ДКЕВР, Решение № ••• г. на ДКЕВР, както и ОУ одобрени с Решение №•••г. на ДКЕВР, като същите са в сила от датата на решението. Сочат, че глава IV от ОУ - „Заплащане на ТЕ”, чл. 40, ал. 1 е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответника/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. В този смисъл, задължението на В. А. С., за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до 20 число на следващия месец. С изтичането на последния ден от този срок ответникът е изпадал в забава за тази сумата по фактурата - чл.86, ал.1 от ЗЗД. В случай, че В. А. С. е имало възражение относно стойността на начислената ТЕ (сума), то всеки месец е имало регламентираната между страните и уредената от закона възможност да предяви възражение - чл.40, ал.2 от ОУ. До настоящия момент в деловодството ни не е постъпвало такова възражение, за да е необходимо да бъдат преразгледани съответните начислени суми. Дружеството е изпратило писмо покана, с което длъжникът е поканен да заплати доброволно дължимата сума, както и че ако В. А. С., не заплати същата в 7-мо дневен срок от получаване на писмото, “Топлофикация С.” ЕАД ще пристъпи към принудителното им събиране по реда на чл.154, ал. 1 от ЗЕ, с всички законни последици от това. Въпреки отправената покана последвало плащане не е извършено, поради което дружеството на 06.04.2023г. депозира, на основание чл. 410 от ГПК, заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу В. А. С., за ползвана, но незаплатена ТЕ в топлоснабдения имот, за горепосочения период. В изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 1386 от ЗЕ/ сградата-етажна собственост, в която се намира имота на ответницата е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма “•••” ООД. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за ТЕ за процесния период - м.10.2020г. до м.04.2022г. са начислявани от “Топлофикация С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата - “•••” ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № ••• от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването/издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ, бр. 68 от 03.08.2004 г./. За имота на ответника са издадени изравнителни сметки /индивидуални справки/, в подкрепа на твърденията ни, че сумите за топлинна енергия за имота на ответникът са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от пълномощника на ответницата, с който оспорва исковата претенция, като неоснователна. Не оспорва, че ответницата е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. С.-••• общ. „•••, придобит на основание Нотариален акт за продажба на имот № •••, per.№•••, дело №••• год. Същата твърди, че не е ползвател на топлинна енергия, през сочените в исковата молба периоди за ползване на топлинна енергия, т.к. имотът не ползва топлинна енергия. Обекта бил отдаден под наем от 16.01.2020 г., като преди този период не е бил използван. Твърди, че ответницата е извършила подмяна на измервателните уреди в обекта, като след поставяне на новите уреди, в магазина не се ползва ТЕ /в обекта няма монтирани топлинни тела/. Сочи, че между страните по настоящия иск липсва сключен договор с предмет продажба на топлинна енергия по отношение на този обект. За процесния период са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация С." ЕАД на потребители за стопански нужди в гр, С., одобрени с Решение № •••г. на ДКЕВР, Решение № •••г. на ДКЕВР, както и ОУ одобрени с Решение № •••г. на ДКЕВР. Твърди се, че съгласно ЗЕ, разпределение на потребеното количество топлинна енергия се извършва чрез система за дялово разпределение при наличие на договор с лице, вписано в публичния регистър по ЗЕ. Сочи, че сумите за топлинна енергия за топло снабдения имот са начислявани от ищцовото дружество след края на отоплителния период, по сметки изготвени от трето лице привлечено в процеса. С отговора ответницата е представила три броя индивидуални справки изготвени от трето лице - „•••“ООД за ползвана топлинна енергия, според които ищецът следва да й възстанови определени суми, посочени тях. Сочи, че „•••“ООД е дружество, което извършва проверка на консумираното количество ТЕ и топла вода, извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сградата, като описаните справки са извършени след посещаване на обекта на място, извършено е само един път през годината, но без да се засича месечно действително консумираната енергия. Предвид представените по делото доказателства ответницата сочи, че е "небитов клиент" по смисъла на разпоредбата на §1, т.ЗЗа. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ДР на ЗЕ. От исковата молба не става ясно каква енергия се претендира, дали ответницата като небитов клиент е консумирала топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, отделно топла вода. На следващо място твърди, че ответницата не е консумирала топлинна енергия поради обстоятелството, че в обекта описан в исковата молба в претендирания период, няма монтирани радиатори за отопление с топлоносител гореща вода или пара, а посочените суми са съгласно приложената справка са начислени включително и за летен период, в който няма консумация на топлинна енергия от гореща вода или пара. Сочи, че не е получавала каквито и да било уведомявания от ищеца, като в тази връзка изцяло оспорва приложените към исковата молба покани. Счита, че като собственик на ••• - "небитов клиент" са приложими Общите условия, приети с Решение по Протокол № •••от 03.08.2007 г. на Съвета на ••• на "Топлофикация С." АД, на основание чл. 149, ал.1, т.З от ЗЕ и с Решение № ••• г. на ДКЕВР, където в чл. 1, ал.2 също е посочено продажбата да се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач. Сочи, че всеки потребител дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в обитаемия обект и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Такова потребление месечно не е отчитано през ищцовия период. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, като топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ/. Сочи, че тъй като обектът е магазин, с лице към улица, същият няма общи части. Съгласно чл. 155. ал.2 от ЗЕ топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия Фактурира консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление, което законово изискване не е спазено, а сумите за топлинна енергия за топло снабдения имот са начислявани от ищовото дружество по прогнозни месечни вноски, без реално отчитане, като на обекта няма монтирани радиатори, и ответницата е подала документи пред ищеца, че не желае да ползва ТЕ. С оглед на горното, моли за отхвърляне на исковете, като неоснователни, т.к. счита че тя не дължи сумите за топлоснабден имот, находящ се на адрес в гр. С., общ. •••, тъй като сумите са за период, в който тя не дължи, включително за период обхващащ летни месеци, когато няма консумация на енергия за отоплителни нужди, поради което и твърдените суми за топлинна енергия не би могло да бъдат изразходени. Претендират се направените разноски по делото. В хода на процеса възраженията се поддържат. По искане на ищеца по делото бе привлечено като трето лица – помагач – ФДР – „•••“ ООД. Същото не е взело становище по исковата молба и не участва в проведените съдебни заседания. След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът приема за установено следното: В подкрепа на исковете си с исковата молба ищецът е представил Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ АД на потребители в гр.С., които са приети с Решение по Протокол №••• от 03.08.2007г. на Съвета на •••на „Топлофикация С.“ АД, на осн.чл.149, ал.1 от ЗЕ и са одобрени с Решение № •••г. на ДЕКЕВР на осн.чл.21, ал.1, т.4 от ЗЕ, договор № •••г., сключен от ищеца с „•••“ ООД за дялово разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради етажна-собственост или в сгради с повече от един клиент в гр.С., извлечение от сметката на абонат № •••, както и Договор № •••г. сключен от собствениците, потребители на топлинна енергия на адрес: гр.С., бул.••• и „••• ООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“, в който е посочен приложеният протокол от 23.08.2002г. за взето решение от собствениците на същия адрес. Ищецът е представил писмо от 20.01.2022г. изпратено до ответницата, с което я кани в 7-дневен срок да плати задълженията си за неплатена топлинна енергия и за услугата „дялово разпределение“ при „Топлофикация С.“ ЕАД в размер на 25736, 15 лв. Такава покана е изпратена и с писмо №•••г. с обр. разписка. Видно от нотариален акт № •••, том •••, рег.№ •••, дело № •••г. на ••• с рег.№ ••• В. А. С. е закупила недвижим имот: търговски обект, находящ се в гр.С., общ.С., район ••• и представляващ: ••• и помещения за склад с площ от 112, 80 кв.м., заедно със зимнично помещение под тази част от••• с площ от 43, 20 кв.м. с припадащите му се 200/6791 ид.ч. от припадащия се на магазина номер ••• дял, равен на 400/6791 ид.ч. от общите части на сградата и от мястото, в което е изградена сградата. Ищеца е представил и документи – искова молба, и решения на съдилища по повод водено срещу ответницата производство по иск по чл.108 от ЗС относно ••• в гр.С., който е бил отхвърлен. Допълнитено е представено извлечение на дължимите суми от ответницата на търговския обект по месеци и години. Видно от приложеното ч.гр.д. № •••г. по описа на ЯРс се установи, че по същото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № •••г., с която е разрпоредено длъжникът В. А. С. да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД сумата от 3194, 03 лв., представляваща главница за доставена, но неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в гр.С., община ••• за периода от 01.09.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, за периода от 22.05.2023г. до изплащане на вземането, сумата 615, 33 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.10.2020г. до11.05.2023г., както и дължима държавна такса в размер на 76, 19 л. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00лв. Заповедта е била връчена на длъжника на 05.09.2023г., според приложената разписка, като на 11.09.2023г. от него – В. А. С. е постъпило възражение по реда на чл.414 ГПС в срок. С разпореждане №•••г. ЯРС е дал указания на заявителя да предяви установителния си иск в 1- месечен срок, връчено му по електронен път на 14.09.2023г., като исковата молба е входирана в ЯРС на 20.09.2023г. в законоустановения срок. С писмения отговор ответницата е преставила копие от личната си карта, в която като нейн постоянен адрес е записан: гр.Я., ул.••• Същата е представила още приемо-предавателен протокол ••• от 08.03.2018г. на „•••“ за доставка и мотнаж на водомер в •••. Във връзка с възраженията си относно размер на незаплатената топлинна енергия ответницата е представила индивидуална справка за използваема топлинна енергия за периода 05.2020 - 04.2021г., в която като разходи за абоната е посочена сумата от 1870, 34лв., а за изравняване на абоната - -17.50лв. В индивидуална справка за използваема топлинна енергия за периода 05.2021 - 04.2022г., разходите за абоната са 1660, 64лв., а за изравняване на абоната - -227, 64в. В представената коригирана справка за използваната топлинна енергия за периода 05.2021- 94.2022г. общите разходи за абоната са 1683, 80лв., а изравняването е - - 204, 40лв. По делото са приети като доказателства и изпратените от третото лица – помагач индивидуални справки за използваната ТЕ през 2021 г. – за аб.№ 340297 и формуляр за отчитане на уредите за ДР на ТЕ По искане на ищеца по делото бе назначена и изготвена съдебно- техническа експертиза, а по искане на ответника бе назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза. Според заключението на СТЕ общите топломери са отчитани редовно и технологичните разходи в абонатните станции са определяни правилно. Вещото лице е посочило, че дяловото разпределение на топлоенергия в сграда етажна собственост е приложимо при процесиите условия. При анализ на критерия - съответствие на нормативната уредба за дяловото разпределение на топлоенергия, в.л. приема, че топлоподаването към АС съответства на нормата и общите условия на ТЕЦ; топлоенергията отчетена по общ топломер съответства на действително потребената топлоенергия в сграда етажна собственост; дяловото разпределение на топлоенергия е правено при спазен топлотехнически проект в СЕС; Неизследваните метеорологични/статистически параметри и цените на ТЕ са правилно заложени от ТЕЦ/ФДР в сметките за ДР; спрямо абонатите в СЕС няма други неточности, освен установените в тази СТЕ; Количествата на разпределената на абоната ТЕ и ценовото й диференциране по пера/периоди са гарантирани отлицензиран софтуер. Обект на изследването за оценка на съответствието са входните и изходните параметри, количествените, качествените и процедурните изисквания и ограничения на нормите, както и приложимото (съгласно НТ) ДР на ТЕ, при което за обосноваване на заключения като референтни на данните в сметките за ДР, вещото лице е посочило, че следва да се ползват проектните данни, ако такива липсват-данните от базата на топлорайона, а ако и такива няма - фактурните данни; сочи, че топлоенергията е разпределяна съгласно историческата справка за прилаганите методики по Приложение •••, но при допуснати особености и несъответствия. Относно ТЕ за битово горещо водоснабдяване /БГВ/, сочи, че поради липсата на данни за отчетените количества БГВ по частни водомери, както и поради липсата на данни за начислените служебно количества БГВ в случаите на неосигурен достъп до съответни имоти в СЕС, тази СТЕ не може да прецени спазването на методиката за разпределение на ТЕ за БГВ в СЕС; Невъзможността за експертно изчисляване на ТЕ за БГВ за абоната, по сезони, респ. на правилно разпределените суми, е изложено в Приложение •••; Относно ТЕ за „•••" /СИ/: От една страна тази СТЕ приема, че верните стойности за инсталираната мощност за отопление по сезони са вписаните в СДР, при което се установява, че ТЕ за СИ за СЕС е определяна неправилно; От друга страна установява, че ТЕ за СИ е разпределяна върху отопляем обем в СЕС различен от проектния, при което се установява, че ТЕ за СИ е разпределяна неправилно по имоти. Верните стойности по сезони са съгласно Приложение •••. Относно ТЕ за отопление на имот /ОИ/ експертизата сочи, че неточностите при определяне на ТЕ за СИ в СЕС се е отразило на определянето на ТЕ за ОИ в СЕС, респ. на разпределението на ТЕ за ОИ по имоти в СЕС; Заключения по критерий 2: Спрямо абоната: СТЕ не може да се произнесе за спазването на методиката за разпределение на ТЕ за БГВ за абоната, поради липсата на данни за процесиия период; НЕ е спазена методиката към НТ, в частта й за разпределението на ТЕ за отопление, респ. на ТЕ за СИ и на ТЕ за ОИ, за процесния период. Правилно разпределената на абоната ТЕ за БГВ (която вероятно е на стойност 1853, 59 лв.) не може да бъде определена/потвърдена експертно, поради липсата на данни. Правилно разпределената на абоната ТЕ за отопление възлиза на 1287, 54 лв.. Според експерта обичайната практика за отчет на данни при абонатите на Ищеца е спазена. ФДР е изготвяла изравнителни сметки /сметки за ДР на ТЕ в СЕС към АС онагледени в Приложение •••, където са видни стойностите на определената/разпределената ТЕ. Сметките са изготвяни своевременно. Експерта е посочил, че Фактурираните на абоната суми са верни, но само доколкото съответстват на данните от общия топломер в АС и от ФДР, като по пера, за процесния период те са по констатациите за възложените на абоната суми, а по месеци - съгласно Приложения ••• и•••; Забележка: Тези суми съответстват на своевременните дялови разпределения на ТЕ по сезони, но не отразяват експертната преценка за самите разпределения. В процесния случай нормативнопредвидените технически процедури/ методика са приложими. Метрологичните проверки на топломера, за който са представени данни: са извършвани съобразно нормите считано от 03.03.2021г. до края на процесния период; S предвид констатираното при проверката от 01.07.2017г. може с основание да се твърди, че топломерът е бил изправен през целия процесен период; Няма данни къде и дали е бил използван/инсталиран гореописаният топломер. По искане на ответната страна по делото, с оглед уточняване на начина на формиране на дължимите суми за консумирана ТЕ и топла мода, бе поставена допълнителна задача на експертизата. Същата даде допълнително заключение, според което в процесния имот към ••• – те установени радиатори има инсталирани уреди за разпределение на топлинна енергия за отопление на имота, установените ИРРО(топлоразпределители) са инсталирани съгласно фабричните изисквания, при което не се установява(не се изисква и не се практикува) външно пломбиране на ИРРО; не се установява наличие/липса на уред(водомер) за разпределение на топлинна енергия за битови горещи води, както и на четвърти радиатор с или без ИРРО. Предвид липсата на отчетено ИРРО потребление на топлинна енергия за отопление на имота за с-н 2023-24г. е вероятно и през процесния период да няма отчетено чрез ИРРО потребено количество топлинна енергия за отопление на имота. Вещото лице не е установява, но и не би могло да се установи постфактум наличие или липса на потребление на БГВ, респ. – на топлинна енергия за битова гореща вода през процесния период. Назначената по делото ССчЕкспертиза в отговор на поставените въпроси дава заключение, че процесиите фактури са на обща стойност 3 194, 03 лв. / три хиляди сто деветдесет и четири 0, 03 лева / и по същите няма извършени плащания; Изравнителните сметки, изготвени от ФДР за абонат № ••• за периода м.09.2020 г. - м.04.2022 г. са отразени в информационната система на "Топлофикация С.”ЕАД, и са онагледени в Таблица № ••• към заключението; Изравнителните сметки за периода м.09.2020 г. - м.04.2022 г. са в размер на общо 48, 08 лв. / четиридесет и осем 0, 08 лева / с ДДС; Дължимите суми за ТЕ за отопление/сградна инсталация за периода м.09.2020 г.-м.04.2022 г. са в размер на общо 3 145, 95 лв. / три хиляди сто четиридесет и пет 0, 95 лева / с ДДС; Лихвата за забава, изчислена върху от непогасения остатък по всяка една от процесиите фактури, считано от датата, следваща датата на падежа, до 11.05.2023 г., е 587, 08 лв. / петстотин осемдесет и седем 0, 08 лева /. При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Съдът намира предявените искове за допустими, т.к. са предявени от надлежно легитимирана страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяване на заявителя за разпореждането на съда да предяви иска. В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по издадената заповед за изпълнение, а на ответника – направените възражения в отговора си. Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на ФДР„•••“ООД. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ "небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Следователно, за да са налице отношения на покупко- продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо между страните да се сключи писмен договор. Съгласно чл. 149, ал. 3 ЗЕ, в сила от 12.03.2021 г., когато юридическо лице, което се помещава в отделен имот от сграда – етажна собственост, не сключи договор по ал. 1, т. 3, продажбата на топлинна енергия се извършва по реда на чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Според чл. 150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. Според дефиниция за краен ползвател дадена в § 1, т. 28б от ДР на ЗЕ - "краен ползвател" е физическо или юридическо лице, което купува топлинна енергия, енергия за охлаждане или топла вода за битови нужди за собствено крайно потребление и се помещава в отделен имот от сграда - етажна собственост, която се снабдява с топлинна енергия, енергия за охлаждане или топла вода за битови нужди от централен източник, и когато продажбата на енергия се осъществява без индивидуален договор. Следователно отношенията между ищеца и ответницата следва да се регулират от договор при публично известни Общи условия, за който не е необходима писмена форма за действителност, като договорното правоотношение между страните /когато имотът се намира в сграда ЕС/възниква по силата на закона и приложим е редът за клиентите на битови нужди. Според нормата на чл. 149, ал. 1, т.3 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за небитови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в чл.150, ал. 2, изр. 2, към който препраща чл.149, ал.3 от ЗЕ е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти(потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти.Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. По делото няма спор, че ответницата е собственик на •••, находящ се в гр. С., общ.”•••, за което бе представен и нотариален акт за покупко- продажба. Същият е бил топлоснабден и в него е доставена ТЕ в количество, което се установи от назначената СТЕ. Според акта за собственост ответницата е собственик на търговски обект – •••, който и към момента функционира като ••• и др., констатирано при огледа на в.л. К. Б., поради което за нея важат правилата за потребител на ТЕ за стопански нужди, към които може да приравнят нуждите за •••. Поради това възражението на ответницата, че е "небитов клиент" по смисъла на разпоредбата на §1, т.ЗЗа. към редакцията от 17.11.2012г. е неоснователно. Съгласно същата "Небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди“. По силата на дефиницията дадена в §1, т.43 от ДР на ЗЕ потребител на ТЕ за стопански нужди и физическо или юридическо лице, което купува ТЕ с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди. През процесния период са действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация - С.“ ЕАД, одобрени с Решение № •••г. на ДЕКЕВР, Решение № •••г. на ДКЕВР и тези одобрени с Решение № •••г. на ДКЕВР. За установяване обема на ползваната от ответника топлинна енергия е прието заключение на съдебно-техническата експертиза. За коректността на изчисленията за дължимите суми при ищеца по делото е изслушана и съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която също е достигнало до извод за правилно отразяване в счетоводството на „Топлофикация-С.“ ЕАД на дължимите се суми за главница и лихва и за липсата на плащания от страна на ответницата. Съдът кредитира приетите по делото експертни заключения като пълни, обосновани и компетентно дадени. Възраженията, че ответницата не е консумирала топлинна енергия поради обстоятелството, че в обекта описан в исковата молба в претендирания период, няма монтирани радиатори за отопление с топлоносител гореща вода или пара, са неоснователни, т.к. вещото лице при огледа е констатирало, че в имота са видни 3 отоплителни тела с монтирани на тях топлоразпределители, а четвъртото СТЕ допуска, че е в сервизното помещение и не е показано на експертизата, те са прикачени към сградната инсталация чрез непломбирани регулируеми термоглави, оборудвани са с топларазпределители (ИРРО) „•••“. С оглед на всичко изложено съдът приема, че за процесния имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно. Твърденията, че обекта бил отдаден под наем от 16.01.2020 г., като преди този период не е бил използван не бяха подкрепени с доказателство, поради което са неоснователни. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена от ответника. За отговор на този въпрос съдът съобрази данните от заключенията на вещите лица по изслушаните съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи. Вещото лице по СТЕ е констатирало несъответствие при разпределянето на ТЕ за битово горещо водоснабдяване, което респективно се е отразило и върху стойностите за отопление на имота за процесния абонат и начисленото служебно количество, като верните стойности възлизат на сумата от общо 1287, 54лв., която обаче е условна и вероятна, поради липса на данни за процесния период. Поради това съдът намира, че следва да приеме стойностите, дадени от ССчЕкспертиза, според която дължимите суми за ТЕ за отопление/сградна инсталация за периода м.09.2020г. – м.04.2022г. са в размер на общо 3145, 95лв., до който размер искът за главница се явява основателен и доказан, а за разликата до 3194, 03лв. следва да се отхвърли. По делото не се спори относно факта, че към настоящия момент ответницата не е изпълнила задължението си за заплащане на тази сума, а в този смисъл е и констатацията на вещото лице по ССчЕ, поради което същата дължи връщане на получената без основание вещ, респ. нейната стойност.Искът следва да се уважи, ведно със законната лихва считано от 22.05.2023г. датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата. Претенцията за установяване акцесорното вземане за обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата съдът намира за неоснователна по следните съображения: За да е основателен искът за мораторна лихва е в тежест на ищеца да докаже съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответната страна в забава, размера на обезщетението за забава, както и че ответникът е получил фактурите за претендираните от ищеца суми. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация С.“ АД на потребители в град С, купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за топлинна енергия в 20-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. Ищецът не е ангажирал доказателства, че е издал и е връчил на ответницата данъчни фактури относно процесните вземания за главница до датата на предявяване на исковата молба, с оглед на което преди този момент ответницата не е изпаднала в забава относно изпълнението на главното задължение. Ето защо предявеният иск по чл.422 ГПК вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на главницата, касаеща стойността на потребената топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Съобразно приетото в т.12 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълк. Дело № 4/2013г., ОСГК, съдът по исковото производство по чл.422, ал.1 от ГПК дължи произнасяне и по разноските направени в исковото и в заповедното производство. Според представените доказателства ищецът е направил разноски по настоящото производство за държавна такса от 79, 19лв., експертизи от 600лв., 1200лв. и 140лв.лв., и за юрисконсултско възнаграждение определено от 100лв. или общо 2119, 19, 00 лв. Направените от ищеца разноски в заповедното производство са от 76, 19лв. – за държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение. Ответницата е направила разноски съобразно приложения списък да адвокатски хонорар от 500.00лв. и депозит за вещо лице от 773.00лв. Всеки има право на разноски по съразмерност. На ищеца по исковото производсто следва да се присъдят разноски по съразмерност от 1750, 13лв., а в заповедното производство от 104, 21лв.. Ответникът има право на разноски по съразмерност от 221, 70лв. Направеното възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение е неоснотелно. Минимално дължимото възнаграждение в случая, с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС, е в размер на 614, 60 лв., поради което претендирания от ответницата размер от 500лв. е под минимално установения в Наредбата. Воден от горното, съдът