Решение № 206 от 8.11.2021 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 232/2021 г.

Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване /КСО/. Образувано е по жалба от Н. А. Ю. от •••, подадена чрез пълномощник, против Решение № 2153-08-183/16.08.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане № О -08-999-00-0001514460/28.06.2021 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали за отказ да се отпусне обезщетение за временна неработоспособност, поради бременност. Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на оспорения акт, поради противоречието му с материалния закон, както и с неговата цел. Счита, че към датата на настъпване на осигурителния риск отговаря и на двете кумулативни предпоставки на чл.48а от КСО, за отпускане на парично обезщетение, тъй като има необходимия осигурителен стаж и упражнява трудова дейност, за която подлежи на осигуряване. Твърди, че на 13.01.2021 г. се е регистрирала като земеделски производител и заявила осигуряване за риска „Общо заболяване и майчинство“. По препоръка на управителя на осигурителната каса, в която членува, заявила основна култура „естествени ливади“, но на практика засяла 3 дка чушки и 0.700 дка домати, като от ОД „Земеделие“ я информирали, че не може да актуализира подадените данни преди месец май 2021 г. От засятата продукция реализирала приход, срокът за декларирането на който, изтичал на 30.04.2022 г. В тази връзка, намира за необосновани изводите на решаващия орган, че регистрацията е фиктивна, както и че отглежданите зеленчуци са предназначени за собствена консумация, тъй като контролните органи не са посетили стопанството й, нито са изискали информация за произведената продукция, нейното предназначение и документи, доказващи реализиран от нея приход. Иска отмяна на оспореното решение и претендира направените по делото разноски. В с.з., чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба, като твърди, че отговаря на всички изисквания за отпускане на парично обезщетение за бременност и раждане. Ответникът – Директор на ТП на НОИ - Кърджали, намира жалбата за неоснователна. Счита, че събраните доказателства не установяват жалбоподателката да е упражнявала трудова дейност като земеделски стопанин, както и да е произвеждала земеделска продукция, предназначена за продажба. Намира за неотносими към спора, доказателствата за засадени от лицето чушки, тъй като са извън предмета на земеделската дейност, за която е регистрирана жалбоподателката. Твърди, че дължимият данък от реализирани приходи се декларира авансово на всеки три месеца, както и че актуализацията на данни относно засетите площи, може да се прави по всяко време на годината. Административният съд, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено следното: Видно от приложената по делото справка от информационната система на НОИ, от 13.01.2021 г. жалбоподателката е регистрирана като самоосигуряващо се лице - земеделски производител, като е избрала да внася осигурителни вноски за фонд „Пенсии“ и фонд “Общо заболяване и майчинство“. Според справка от регистъра на земеделските стопани, изготвена на 18.06.2021 г. от ОД „Земеделие“ към МЗХГ, лицето е включено в регистъра на 13.01.2021 г. и е заявило стопанисването на 0, 0600 ха естествени ливади, като няма последваща актуализация на дейността, нито е посочено намерение за обработване на други площи. С Удостоверение /приложение №9, към чл.8, ал.1 и чл.11, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощите по ДОО/, с вх.№••• от ••• г., жалбоподателката е заявила изплащането на парично обезщетение за временна неработоспособност, поради бременност. По делото е приложен и болничен лист № № •••, за периода от 25.03.2021 г. до 08.05.2021 г., с посочена причина – бременност. С разпореждане №О -08-999-00-0001514460/28.06.2021 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали, във вр. с подаденото удостоверение и на основание чл.40, ал.3 от КСО, на жалбоподателката е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист № •••. Посочено е, че лицето е регистрирано като земеделски стопанин на 13.01.2021 г. и съгласно анкетна карта е засяло основни култури - „ есествени ливади “ на площ от 0, 0600 ха. Прието е, че лицето не е регистриран земеделски стопанин, по смисъла на § 1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, тъй като продукцията от заявената площ се използва като сено за изхранване на животни и не е предназначена за продажба. По аргумент от горното е направен извод, че жалбоподателката не е осигурено лице и не отговаря на условията на чл.48 а от КСО, въпреки че са подавани данни и са внасяни осигурителни вноски. С Решение № 2153-08-183/16.08.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, п редмет на настоящото производство, е отхвърлена жалбата на Н. А. Ю. срещу разпореждане №О -08-999-00-0001514460/28.06.2021 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали. В оспореното решение, постановено по повод жалба против горното разпореждане, административният орган е възприел изцяло констатациите на контролния орган. Прието е, че регистрацията на лицето като земеделски стопанин е фиктивна, направена единствено с цел получаване на осигурителни права, а не за реално упражняване на дейност и реализация на продукцията. Посочено е също, че стопанската година започва на 1 октомври на текущата година и завършва на 1 октомври на следващата година, като земеделският стопанин е такъв целогодишно. Наличието на регистрация като земеделски стопанин не е достатъчно за възникване на осигурително правоотношение и произтичащото от това право на обезщетение. Във връзка с доводите на лицето, че е засяло 3 дка с чушки и 0, 700 дка с домати, е посочено, че в случая няма регистрирана такава актуализация на дейността, според справката за дейността й като земеделски стопанин, изготвена на 18.06.2021 г. Въз основа на горното е формиран извод, че жалбоподателката няма право на исканото парично обезщетение и правилно е било отказано изплащането му. Според показанията на разпитаните по делото свидетели – С. Д. Х., С. С. А. и С. Х. В., от 2018 г. жалбоподателката живее в •••, при семейството на съпруга й, което се занимавало с производство на чушки и тютюн. През месец януари 2021 г. жалбоподателката Н. е заявила желание да се регистрира като земеделски стопанин за производство на чушки и домати, пред св.Х. - управител на Осигурителна каса, •••. Последната й предложила да се регистрира първоначално за почистване на ливади, а след това да извърши актуализация на дейността, като включи и производството на горните зеленчуци. Такава актуализация, според св.Х., била извършена през м.май 2021 г., като според св.В. и св.А., жалбоподателката е участвала в подготовката на лехите за чушки. Св.А. твърди също, че през м.март е купил разсад от Н. и представя покуко-изплащателен кочан от 18.03.2021 г., за закупен разсад за чушки - 9 000 бр., на обща стойност 720 лв. От изложената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи: Жалбата е подадена чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в предвидения от закона 14-дневен срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Според чл.50, ал.1 и ал.8 от КСО, осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 дни, от които 45 дни преди раждането, като право на горното обезщетение имат и самоосигуряващите се лица, когато отговарят на условията по чл. 48а КСО. Според последната разпоредба, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Осигурено лице, по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО, е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Съгласно чл.10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. Според легалното определение, дадено в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, „ Регистрирани земеделски производители “ са физическите лица, които произвеждат растителна и / или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. По аргумент от горните разпоредби, отнесени към случая, жалбоподателката ще се счита за осигурено лице, ако в периода 13.01.2021 г. – 25.03.2021 г. реално е осъществявала дейност като земеделски производител, за която е регистрирана, като е произвеждала продукция, предназначена за продажба, и за тази дейност са внесени или дължими осигурителни вноски. В случая между страните няма спор, че жалбоподателката има 12 месеца осигурителен стаж като осигурена за риска „ОЗМ“, както и че е регистрирана като земеделски производител в регистъра по чл. 7, ал. 1 от ЗПЗП, по реда на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. Безспорно е също, че лицето е избрало да се осигурява за риска общо заболяване и майчинство и за периода на регистрацията е внесло осигурителни вноски, като самоосигуряващо се лице. За да откаже исканото обезщетение за временна неработоспособност, административният орган е приел, че въпреки извършената регистрация като земеделски производител, произвежданата от жалбоподателката растителна продукция не е предназначена за продажба, респ., лицето не е извършвало трудова дейност като регистриран земеделски производител. Установи се от обсъдените по - горе доказателства, че в периода от регистрирането й като земеделски стопанин, на 13.01.2021 г., до настъпването на осигурителното събитие на 25.03.2021 г., регистрацията на жалбоподателката като земеделски стопанин е свързана със стопанисването на 0, 0600 ха „естествени ливади“. Според определението за ливади в § 22, т. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ / отм./, това са постоянни пасища с плътна тревна покривка, които се ползват за добив на фураж ( сено ) чрез коситба или за паша на селскостопански животни. По делото обаче няма твърдения, нито са представени доказателства, жалбоподателката да е стопанисвала заявените от нея площи, заети с естествени ливади, респ. да е произвела растителна продукция, предназначена за продажба. Впрочем, производството на такава продукция – сено, което да е годно за косене в разглеждания период - 13.01.2021 г. – 25.03.2021 г., е практически невъзможно, предвид неподходящите атмосферни условия. От друга страна, по отношение на твърденията на жалбоподателката, че е засяла 3 дка чушки и 0.700 дка домати, следва да се отбележи, че в периода 13.01.2021 г. – 25.03.2021 г., лицето е регистрирано като земеделски производител, само за стопанисване на площи, заети с естествени ливади. Същото не е заявило намерение за обработване на каквито и да е други площи, респ. няма последваща актуализация на дейността, видно и от приложената справка от регистъра на земеделските стопани, изготвена на 18.06.2021 г. от ОД „Земеделие“ към МЗХГ. В тази връзка, съдът не кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, както и представения покуко-изплащателен кочан от 18.03.2021 г., тъй като лицето не е регистрирано по установения ред, за производството на такава земеделска продукция. По изложените съображения, правилно е отказано изплащането на парично обезщетение за временна неработоспособност, тъй като жалбоподателката не е извършвала трудова дейност като земеделски производител по смисъла, вложен в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, респ., не е осигурено лице и към момента на настъпването на осигурителния риск не отговаря на изискванията на чл. 48а от КСО за получаване на обезщетението по чл.50, ал.1 КСО, за бременност и раждане. Предвид горното, оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е законосъобразно, а подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Кърджали