Решение № 30598 от 18.9.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 3270/2025 г.

Производството е по реда на чл. 70-73 ЗАНН.

Образувано е по искане на 22-ро СЕУ "Г. С. [община]" за възобновяване на административнонаказателното производство по НАХД 3443/2024г. на СРС, приключило с влязло в сила решение1729/09.04.2024г. на СРС, с което е отхвърлена жалбата срещу НП 22-230071/13.03.2023г. на ДИТ-София.

Искането е направено от лице по отношение на което е издадено обжалваното НП.

В искането се сочи основание за възобновяване по чл. 70, ал. 2, т. 7 от ЗАНН.

Жалбоподателят твърди, че е нарушено правото му на участие в процеса, тъй като не е бил призован представител на училището е производството пред СРС по оспорване на НП. Директорът на юридическото лице твърди, че е извършила проверка и е установила, че призовкарят е връщал всички книжа в цялост, придружени с бележка, че адвокатът е в продължителен болничен поради тежко заболяване, към което са прилагани и медицински документи. Оспорва се твърдението, че не е открито лице, което да получи призовките на посочения адрес на ЮЛ, доколкото жалбоподателят е училище, а не частен субект, и на място винаги има охрана и портиер, на които може да бъде връчено съобщението. След като призовката до адвоката се е върнала в цялост, следвало, предвид посочените уважителни причини, да не се дава ход на делото.

В съдебно заседание адвокат А. поддържа молбата за отмяна на решението, като повтаря аргументите, изложени в нея и претендира разноски на основание чл. 38 от Закона за правната помощ.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, иска да се остави молбата без уважение, тъй като е налице липса на организация за получаване на книжата в ущилището. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът оспорва искането.

Съдът обсъди възраженията на страните и доказателствата по делото и намери следното: Първоначално делото е заведено пред Софийски районен съд, 11-ти състав, под номер 4481 от 2023 година. То е образувано по жалба на директора на 22 СЕУ срещу наказателно постановление № 22-23-00071 от 13 март 2023 година, издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ – София/ДИТ-София/. С него, на училището в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда – неизпълнение на принудителна административна мярка.

По жалбата на училището, с решение от 11 юни 2023 година Софийски районен съд е отменил издаденото наказателно постановление и е оставил без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на разноски. По касационна жалба на ДИТ- София е постановено решение № 1424 от 5 март 2024 година на Административен съд – София-град, V касационен състав, с което решението е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийския районен съд, поради допуснати съществени процесуални нарушения – неизяснена фактическа обстановка и неясни мотиви.

В това първоначално производство като страни по делото са били конституирани: 1) Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – като орган, издал постановлението; 2) 22. СЕУ, представлявано от директора и адвокат А. по пълномощно. Въпреки че в списъците за призоваване като жалбоподател се сочи директорът на институцията, видно от съдържанието на съдебните протоколи страните са: 1) жалбоподател – 22. СЕУ, представлявано от адвокат А., и 2)наказващ орган – директорът на ДИТ София. Действително, секретарят е изпращал призовките до Главна инспекция по труда, а не до дирекция „Инспекция по труда“, която според съдебния протокол е страна в производството. Това представлява процесуално нарушение, което, макар и да не е било описано конкретно в отменителното решение, е следвало да бъде поправено при новото разглеждане на делото, като се призоват правилните страни по наказателното постановление – а именно: училището и дирекция „Инспекция по труда“ – София.

След връщането на делото, то е заведено под номер АХ 3443/2024 година по описа на Софийския районен съд. При новото разглеждане отново като страна е конституирана Главна инспекция по труда, което се установява както от списъка за призоваване, така и от съдържанието на съдебния протокол. Призовките отново са изпращани до ИА „Главна инспекция по труда“, а не до издателя на акта – директора на дирекция „Инспекция по труда“ – София. Като жалбоподател в списъка за призоваване е вписана директорката на училището – Е. К.. И в протокола от съдебното заседание тя фигурира като физическо лице – Е. К., а не като представляващ жалбоподателя – 22. СЕУ. Съответно, призовката за съдебното заседание е изпратена на адвокат А., като в нея като страна отново е посочена Е. К. – жалбоподател, а не правилният жалбоподател. Единствено в решението правилно е посочено, че се обжалва наказателно постановление на истинския издател – директора на дирекция „Инспекция по труда“ - София и че действителният санкциониран субект е 22. СЕУ „Георги Стойков [община]“.

При второто разглеждане делото е протекло в едно съдебно заседание – на 8 април 2024 година. За това заседание са изпратени призовки до Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, до адвокат А. като представител на Е. К. – жалбоподател, чрез адвокат А.. Призовките, изпратени до и чрез адвоката, са върната със забележка, че адвокат А. е в продължителен отпуск по болест, като са приложени медицински документи, доказващи невъзможността ѝ да се яви в съдебното заседание.

Независимо от това, че санкционираното лице не е било редовно призовано и че адвокатът е посочил уважителни причини за неявяване, делото е разгледано, обявено за решение и след това е постановено решение № 1729 от 9 април 2024 година, с което е потвърдено наказателното постановление. Това решение е изпратено на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Изпратено е съобщение и на Карпачева като жалбоподател, на адрес [улица], посочен в жалбата. Това е адресът на който се намира правилната страна – 22.СЕУ. Съобщението е върнато със забележка, че адресът е посетен на 2 юни 2024 г. и 12 юни 2024 г. в различни часове, но лицето не е било намерено, както и че не е намерено друго лице, на което да се връчи съобщението. Отбелязано е, че няма индикация и няма звънец. При тези данни съдията е приел, че съобщението следва да се счита за връчено на основание чл. 61, ал. 4 от ЗАНН(когато страна не е намерена на адреса, посочен в жалбата). На решението е отбелязано, че е влязло в сила на 10 юли 2024 година.

При така установените факти, съдът намира молбата за отмяна на решението и възобновяване на административнонаказателното производство за основателна.

На първо място, жалбоподателят 22 СЕУ действително е изцяло лишен от възможност да участва в процеса. Субект на наложената санкция по 415, ал. 1 от КТ е 22 СЕУ, а не директора – Е. К.. Посоченият в жалбата адрес – [населено място], [улица] именно на училището, в качеството му на юридическо лице по см. на чл. 29, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗПУО, а не на Карпачева. Неправилно в списъка и в протокола от съдебно заседание е посочено името на страната, като е вписано името на директорката, която не е санкционирана, а не на юридическото лице.

Приложената по делото призовка за съдебно заседание не удостоверява редовно призоваване на жалбоподателя за датата на съдебното заседание.

На първо място, в призовката е посочена неправилна страна, на второ, при представени доказателства за уважителни причини от медицинско естество от адвоката и при нередовно призоваване на ЮЛ, съдът е следвало да отложи делото и да изпрати съобщение до правилната страна, на адреса й по делото. Като е дал ход на делото, при нередовно призоваване на жалбоподателя и уважителни причини за неявяване на защитника, съдът е нарушил правото на страната на участие в административнонаказателното производство.

Нарушение е налице и при връчване на решението. От една страна, в него отново е посочена грешна страна – директорката, а не юридическото лице. От друга, настоящата инстанция не приема забележката в съобщението за удостоверяващо правилно фактите. На адреса в призовката се намира 22 СЕУ, което е общоизвестен факт. Това не е отразено в забележката към съобщението. Напротив, забележката „Няма индикация, нито звънец“, съдът намира за абсолютно неотносима към институция, каквато е 22 СЕУ. Дори към момента на адреса да не е бил налице портиер или друг служител, длъжностното лице е следвало да потърси възможност за връчване в друг момент. Не може да се приеме, че в работещо училище е невъзможно да се връчи съобщението или да се съберат данни, дали работи лице на име Е. К., която в случая е директор на училището.

Не са налице основания за връчване на решението по реда на чл. 61, ал. 4 от ЗАНН. Според чл. 61, ал. 4, изр.1 от ЗАНН, съдът дава ход на делото и в случаите, когато жалбоподателят не е бил намерен на посочения от него адрес. Допустимо е съдът да приеме, че съобщението е връчено на това основание, ако адресатът е сменил адреса си и не е известен нов. В случая това не е така. На адреса се намира учебната институция. Адресът й е обществено известен и може да се намери на сайта на СО - [Наименование]: //[Наименование]/[Наименование]. На същия има и електронен адрес. Т.е. субектът и към момента не е сменил адреса си и може да бъде намерен на него. Няма основание за връчване на книжата по реда на чл. 61, ал. 4, изр. 1 от ЗАНН, както е приел съдът.

Изложеното води до извод, че адресатът на НП е бил лишен от възможността да участва в съдебното производство по разглеждане на жалбата му срещу акта, с който е наказан и не е бил надлежно представляван пред СРС. Искането за възобновяване на административно-наказателното производство по оспорване на НП пред СРС, с правно основание - чл.71, ал. 1, т. 7, във вр. с чл.70, ал.2, т.7 ЗАНН е основателно. Административно наказателното производство следва да се възобнови, решението на СРС – да се отмени и делото да се върне във фазата, в която е допуснато нарушението, в случая в съдебна фаза – за издаване на разпореждане за насрочване на ново съдебно заседание. Делото следва да се разгледа от друг състав. При разглеждането следва да се призоват правилните страни в административнонаказателното производство, които са конституирани при първото разглеждане на делото – Директор ДИТ – София и 22 СЕУ „Георги Сава [община]“.

При този изход на делото право на разноски има молителят, но искането за присъждане на разноски по делото, не следва да бъде уважено предвид липсата на доказателства за направени такива. Недопустимо е присъждане на разноски за оказано безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗА.

Тази норма гласи следното: „Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на:

1. лица, които имат право на издръжка;

2. материално затруднени лица;

3. роднини, близки или на друг юрист.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) В случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.“ В случая 22 СЕУ не попада в нито една от хипотезите на чл. 38, ал. 1 от ЗАНН, следователно не могат да му бъдат присъдени разноски на това основание.

Така мотивиран и на основание чл. 73, ал. 4, т. 1 от ЗАНН, съдът