Решение № 1254 от 20.10.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 1626/2023 г.

Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) във вр. с чл.274 и сл. от ГПК. Образувано е по жалба на „Е.М.“ ЕООД чрез юрк. В.О. срещу отказ № 20230704124606/04.07.2023 г. да бъде вписана промяна в обезпечения кредитор. Застъпена е теза, че меродавно за производството е писмено обективираното изявление като без значение остава кой е приносителят на заявлението. Оспорва се законът да изисква личното явяване на заложния кредитор за депозиране на заявление по образец ЦРОЗ-1 за вписване на промени на особен залог. Жалбоподателят се позовава и на практика на регистърната администрация в обратен смисъл на обоснованата с обжалвания отказ. По допустимостта на жалбата срещу отказа за вписване на запора. Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице – заявителят в регистърното производство, против подлежащ на обжалване акт и при отсъствие на данни за датата, на която уведомлението за отказа е достигнало до жалбоподателя, съдът приема жалбата за подадена в установения едноседмичен срок, което я определя за допустима. Дължимата държавна такса е внесена. Към жалбата е приложен отговор от Агенция по вписванията. По силата на чл. 26 ал. 1 вр. ал. 2 вр. чл. 2 ГПК страна в гражданско дело е лице, отстояващо собствено право или законен интерес. Агенция по вписванията се явява ръководен орган на охранително по своето естество производство, което, по определение, е едностранно. Повдигнатият спор с жалба срещу отказ не поставя заинтересованото лице в охранителното производство и агенцията в гражданско правоотношение Предмет на настоящото производство е законосъобразността на отказаното съдействие. За разлика от 25 ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ специалният закон не предписва възможност за участие в производството и на агенцията, поради което упражнените процесуални действия се явяват недопустими. По основателността на жалбата срещу отказа за вписване на запора. Видно от материалите по електронното досие производството е образувано въз основа на заявление подписано от Р.И.М.-Т. с указание да се явява друго лице в предвидени от закона случаи. Подписът й е нотариално заверен. Предмет на искането е вписване на „Е.М.“ ЕООД като заложен кредитор досежно обезпечено вземане по Договор за овърдрафт MS11-000333/04.10.2011 г. при предходно вписан залог под № 2011100501666. Видно и от вписаните данни по партидата на „Е.М.“ ЕООД Р.М.-Т. е негов управител. Към заявлението е приложено и пълномощно с указание В.К.О. лично да подаде заявление за вписване на обстоятелства относно особен залог, вписан в ЦРОЗ под № 2011100501666. В обосновка на постановения отказ длъжностното лице по вписванията приема, че законодателят отчита значимостта на договорите за особен залог за търговския оборот и необходимостта от тяхното законосъобразно сключване и изпълнение, обусловило и лимитативно изброяване на кръга от лицата, легитимирани да заявяват вписване на обстоятелства. От отсъствието на изрично предвидена възможност за подаване на заявление чрез приносител (пълномощник) е изведен извод, че заложният кредитор следва лично да подаде заявлението или да упълномощи адвокат за съответното вписване. Понеже не се установява приносителят да е адвокат, е постановен и обжалваният отказ. Жалбата е неоснователна. Нормата на чл. 27 от Закона за особените залози лимитира кръга от лица, които могат да инициират производството. Съответно обаче законът предписва и писмена форма на заявлението. Регистърното производство и по ЗОЗ е охранително, поради което и по силата на чл. 530 вр. чл. 540 вр. чл. 2 ГПК регистърната администрация бива сезирана с обективирано изявление в заявлението. Съответното приложение на чл. 2 ГПК ангажира регистърната администрация да осигури предвиденото от закона съдействие за реализация на законния интерес. Следователно инкорпорираното в заявлението искане съставлява обвързващото регистърната администрация правно действие. Същевременно обаче законът изрично придава правно значение и на фактическото действие по подаване на заявлението. Според чл. 28 ал. 3 т. 1 ЗОЗ длъжностното лице по вписванията дължи да провери спазени ли са формата и реда на подаване на заявлението. Законът изрично регламентира реда за подаване на заявление по електронен път. Липсва уредба досежно реда за подаване на заявление на хартиен носител. Според мотивите към законопроекта, регламентиращ възложената на Централния регистър на особените залози регистърна дейност следва, че в обхвата на делегираната нормотворческа компетентност (чл. 23 ЗОЗ) се включва и начина на подаване на заявлението. Съдът дължи да приложи закона според неговия смисъл, изводим от вложената от вносителя идея в предложената и възприета от законодателя регулация на обществените отношения. При тези съображения съдът приема, че делегираната компетентност на министъра на правосъдието за регламентация на достъпа до Централния регистър за особените залози включва и реда за подаване на заявлението на хартиен носител. Предписаната процедура с чл. 45 от НАРЕДБА № Н-3 ОТ 31 ЮЛИ 2020 Г. ЗА ВОДЕНЕТО, СЪХРАНЯВАНЕТО И ДОСТЪПА ДО ЦЕНТРАЛНИЯ РЕГИСТЪР НА ОСОБЕНИТЕ ЗАЛОЗИ установява задължение за регистърната администрация да се увери в самоличността на заявителя. Изрично обособената проверка досежно формата и реда за подаване на заявлението с чл. 28 ал. 3 т. 1 ЗОЗ задължава длъжностното лице по вписванията да пристъпи към изследване на останалите нормативно установени предпоставки за вписване при достигнат извод, че предписаният от наредбата ред е съобразен. Ето защо макар и законът да допуска удостоверяване на авторство на писмено изявление чрез нотариус, след като не е предвидена възможност за опосредено подаване на заявлението невъзможен се явява извод за изпълнение изискването на чл. 28 ал. 3 т. 1 ЗОЗ. Отсъствието на това условие изключва преценката на искането по същество, към което са относими наведените в жалбата аргументи. Практиката на регистърната администрация осигурява предвидимост, но само ако и доколкото отразява тълкуване на нерегламентиран въпрос. При наличие на нормативно утвърдено правило отклоняващата се от него практика не е годна да обоснове пренебрегване на предписано правило. По изложените съображения съдът приема обжалвания отказ за законосъобразен. Мотивиран от изложеното, съдът