Решение № 17 от 21.6.2024 г. на Районен съд - Омуртаг по дело № 8/2021 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН. Постъпила е жалба от С. К. С., с адрес: •••, против Наказателно постановление №24-14/25.11.2020г. на Началник отдел “Рибарство и контрол“ Централен Дунав – Русе, към Главна Дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на атакуваното НП въз основа на които се прави искане същото да бъде отменено. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощения от него защитник адв. И. И. от АК – Търговище, който поддържа жалбата. Ответникът – отдел “Рибарство и контрол“ Централен Дунав, Главна Дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, се представлява от гл. юрк. П. П., който оспорва жалбата. Районна прокуратура – Търговище, териториално отделение - Омуртаг, не изпраща представител и не изразява становище по делото. Съдът, като прецени представените доказателства, приема за установено следното: От приложения по делото АУАН № В 0012443/12.08.2020 г., се установява, че същият е съставен на жалбоподателя за нарушение квалифицирано по чл. 50, т. 1 от ЗРА, за това, че на 12.08.2020 г., в района на язовир „Ястребино“, в гориста местност до с. Горна Росица, превозвал със собствения си автомобил марка „Субару“, модел „Легаци“ с рег. № ••••, зелен на цвят, 5 кг. /сто броя/ езерни раци, без да притежава удостоверени за превозното средство по Закона за ветеринарномедицинската дейност. Въз основа на описания АУАН е издадено процесното НП, с което на основание чл. 91, ал.4 от ЗРА, за нарушение по чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗРА на С. е наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00 лева. В постановлението е описана следната фактическа обстановка: На 12.08.2020 г., в района на язовир „Ястребино“, в гориста местност до с. Горна Росица, жалбоподателят превозвал със собствения си автомобил марка „Субару“, модел „Легаци“ с рег. № ••••, зелен на цвят, 5 кг. /сто броя/ езерни раци, без да притежава разрешително за стопански риболов по чл.17 и без да е регистриран по чл.25 от ЗРА. На основание чл.90, ал.2 от ЗРА са отнети 5.00 кг. езерни раци. По делото като писмени доказателства са приложени и констативен протокол № 13/12.08.2020 г., разписка за доставяне № 688376 от 22.12.2020 г., Заповед № РД 09-1177 от 20.12.2019 г. на МЗХГ, заповед № ЧР – 214/19.05.2015 г. на ИАРА, пощенски плик от получаване на жалбата от 28.12.2020 г., обратна разписка 6883803. Гласни доказателства не са ангажирани от страните. Обсъждайки събраните по делото доказателства съдът счита, че жалбата е основателна. При разглеждане на материалите по административнонаказателната преписка /АНП/ и процесното НП съдът констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на постановлението са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които ги опорочават. Видно е от приложените АУАН и НП, че в същите е дадено абсолютно различно описание на нарушението, квалифицирано и от актосъставителя и от АНО като такова по чл. 51, ал. 1, т. 1 от ЗРА. Съгласно цитираната разпоредба превоз на жива риба и други живи водни организми се извършва със специализирани транспортни средства, лицензирани по реда на чл. 165 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. В АУАН е посочено, че автомобила, с който се твърди, че жалбоподателят е транспортирал езерни раци, не е издаден такъв лиценз /удостоверение/, но такова обстоятелство не е посочено във фактическата обстановка, описана в процесното НП. В последното се твърди, че жалбоподателят е превозвал езерните раци с описания по – горе автомобил без да притежава разрешително за стопански риболов поп чл.17, регламентиращ извършване на стопански риболов във водите на Черно море и река Дунав, без да е налице констатация на актосъставителя за извършване на такъв риболов, и без да е регистриран по чл.25 от ЗРА, който регламентира развъждането и отглеждането на риба и други водни организми и производството на носители на генетичен материал от хидробионти. Констатация за такова нарушение също липсва в съставения АУАН на жалбоподателя. Същевременно в описаните на нарушението в процесното НП не се твърди, че за автомобила, с който според АНО С. е превозвал езерни раци, не е издаден лиценз, изискван съгласно сочената за нарушена разпоредба. Наред с това както в АУАН, така и в НП не е посочено дали езерните раци са били живи или не. От изложеното следва, че в случая в АУАН и НП липсва точно и ясно описание на твърдяното нарушение по чл. 51, ал. 1, т. 1 от ЗРА. Освен това в процесното НП не е посочена законова разпоредба, на основание на която е санкциониран жалбоподателят, като води до обективна невъзможност съдът да извърши преценка дали наказанието е наложено именно за нарушение по чл. 51, ал. 1, т. 1 от ЗРА и дали е в предвидения в закона размер. Предвид изложеното съдът счита, че АУАН е съставен в нарушение на чл. 42, т.4 от ЗАНН, а атакуваното НП е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Липсата на точно и ясно описание на нарушението, което да съответства на дадената правна квалификация на същото води до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото НП, тъй като представлява съществено процесуално нарушение. Ето защо съдът намира, че в процесния случай, е налице допуснато съществено процесуално нарушение в административното производство по издаване на обжалваното НП. Това съществено процесуално нарушение не може да бъде преодоляно в хода на съдебното производство и представлява предпоставка за отмяна на процесното НП, като незаконосъобразно, на формално основание, без да се обсъжда спора по същество. Страните не са направили искания за присъждане на съдебни разноски. Водим от горното съдът