РЕШЕНИЕ

№ 8711

гр. София, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20211110141666 по описа за 2021 година Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Ц. П. Сърнова /фамилното име е съгласно направеното уточнение в проведеното на 28.02.2023г. открито съдебно заседание/ срещу Д. И. И., с която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на основание изтекла придобивна давност на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1505.973.2.1 по КККР на гр. София, одобрени със Заповед РД-18-27 от 03.04.2012г. на изп.д. на АГКК, представляващ ателие № 1, находящо се на втори етаж от вх. Б на жилищна сграда, с административен адрес: гр. София, област София, СО, район „Искър“, ж.к. „Дружба 2“, бл. 275, заедно с 0, 611 % ид.ч. от правото на собственост от дворно място, в което е построена жилищна сграда, с идентификатор 68134.1505.973, съставляващо урегулиран поземлен имот V-973, от квартал 40 по плана на гр. София, местността „Дружба 2 част“, целият имот с площ по приложената скица от 2420 кв.м., при граници на имота: ул. „Обиколна“, път, УПИ III-1266, У П И I V, поземлен имот с планоснимачен номер 978, УПИ II-1034 В исковата молба се твърди, че с нотариален акт от 24.11.2006 г. № 32, том IV, рег. № 3534, дело № 618 от 2006 г. на нотариус Слава Пилякова, ответникът като непълнолетен и със съгласието на своята майка – ищец в настоящото производство, е придобил собствеността върху гореописания недвижим имот. Ищцата сочи, че е платила цялата покупна цена за имота с лични средства, както и че към дата на сключване на сделката, ответникът е бил непълнолетен и не е имал източник на доходи. Излага, че ответникът никога не е упражнявал владение, нито държане по отношение на процесното ателие. Твърди, че от момента на закупуване на имота – 24.11.2006 г. до дата на депозиране на исковата молба, т.е. почти 15 години, владее имота постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерение да държи вещта като своя собствена. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът оспорва ищцата да е заплатила цялата покупна цена за имота с лични средства и твърди, че парите са били осигурени от дядо му. Оспорва ищцата да е владяла имота повече от 10 години. Твърди, че е пребивавал в имота от дата на закупуването му до преди пет години, както и че е живял в него от април 2017 г. до декември 2017 г. Сочи, че винаги е разполагал с ключ от процесния имот, както и че достъпът му никога не е бил ограничаван. Излага, че ищцата не е демонстрирала пред него, че смята имота за свой, както и че не са възниквали спорове относно собствеността му. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа страна.

От приетия Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от право на собственост върху недвижим имот № 32, том IV, рег. № 3534, дело № 618/2006г. се установява, че на 24.11.2006г. ответникът Д. И. И. със съгласието на своята майка – ищцата Ц. П. И. е придобил чрез покупко-продажба от продавача „Арт Билд АП“ ООД, 0, 611% идеални части от правото на собственост върху дворното място, в което е построена жилищната сграда, в която се намира собственото на Д. И. И. ателие № 1 – предмет на спора по настоящото дело. В нотариалния акт е посочено, че собствеността върху ателието е придобита от ответника по силата на нотариален акт от 04.09.2006г.

Приети са и квитанции към приходни касови ордери от дати 23.02.2006г., 30.03.2006г., 03.05.2006г., 28.08.2006г. и 21.11.2006г. за внесени от ищцата суми в полза на „Арт Билд АП“ ООД с основание вноски по ателие 1, вх. Б, „Дружба 2“.

От приетия препис от решение от 03.06.2009г., постановено по гр.д. № 4425/2008г. по описа на СРС, 92-ри състав, се установява, че на така посочената дата е прекратен чрез развод по взаимно съгласие сключения на 27.10.1990г. граждански брак между ищцата Ц. П. Сърнева и Иван Дойчинов И.. От приетото удостоверение за раждане се установява, че ответникът Дание И. И. е роден на 20.12.1990г. от майка Ц. П. Сърнева и баща Иван Дойчинов И.. От показанията на св. Пейчо Цвятков Сърнов /баща на ищцата и дядо по майчина линия на ответника/ се установява, че свидетелят знае за закупен от неговата дъщеря имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Дружба 2“ като той й дал пари да си купижилище, защото се разделила със съпруга си някъде през 2003г. Свидетелят казал на ищцата, че има пари и щял да й ги даде, за да си купи жилище и да си продилжи живота, но не е давал пари на своя внук. Свидетелят дал парите на ищцата и първоначално не знаел на чие име е записан апартаментът, мислел, че е записан на нейно име. След 2010г. се оказало, че жилището не е записано на нейно име и предполага, че това било така, защото при закупуването ищцата все още не била разведена. Обещанието било ответникът да връне обратно жилището на ищцата, след като мине разводът и стане пълнолетен. Свидетелят знае от ищцата за водени разговори с ответника след 2010., когато дошло време ответникът да върне апартамента. Знае, че ответникът не се е съгласил да стори това, като след неговия отказ ищцата го отхърлила от имота и му казала „не ми трябваш, защото ти предаде майка си“. Свидетелят сочи, че той също бил водил разговори с ответника на по-късна дата, но ответникът също бил отказал да върне имота. Според свидетеля ответникът не бил живял в имота, до 2010г. ответникът бил живял в апартамента на баща си, след това не знае къде живее. Ремонтите на имота били правени от ищцата и тя заплащала всички сметки и данъци. Проблемите започнали след 2010г., след като ответникът станал пълнолетен, ищцата се развела с бившия си съпруг. Свидетелят уточнява, че не живее постоянно на територията на Република България, а е в страната за 6 месеца от годината, докато останалите 6 месеца бил в гр. Берлин. Докато свидетелят бил в България, посещавал имота веднъж седмично, но не може да каже кой го обитава докато е извън България. Свидетелят бил в добри отношения с ответника докато разбрал, че е отказал да върне имота на ищцата и същата го изгонила от жилището, след което влошили отношенията си. През 2010г. на въпросния случай ответникът отишъл в имота, а ищцата поискала от него да изпълни обещанието си и той отказал. Поради тази причина ищцата му казала повече да не ходи в имота, защото няма работа там. От 2010г. страните били в лоши отношения, възможно било да са се виждали, но свидетелят не знае за това.

От показанията на св. Мариана Венциславова Игнатова се установява, че тя познава ищцата, защото живеели в един блок от 2006г., а свидетелката се нанесла да бивее постоянно там от 2010г. Сочи, че познава имота, същият бил на първия етаж под номер едно. Ищцата живеела в него от 2006г. и откакто свидетелката живеела в блока /2010г./ ищцата не го била напускала. Считано от 2014г. свидетелката била домоуправител и касиер на сградата и сочи, че знае добре кои и колко хора живеят във всеки от апартаментите. Не познава ответника, сочи, че никога не го е виждала, той не се бил обръщал към нея за заплащане на вноски към етажната собственост или по други причини. Имало наблюдение и чип-система за достъп, но не го била виждала и не била чувала ищцата да има проблеми с ответника. Към датата на разпита, ищцата продължавала да живее в същия имот. Свидетелката уточнява, че работи в Спешна медицинска помощ-София на редовна работна смяна, поради което не си била по цял ден вкъщи. Видеонаблюдението се извършвали от фирма. Свидетелката не знае ищцата да е напускала жилището през 2017г., в него имало трима регистрирани обитатели – ищцата, Димитър и Дима. Няма информация след 2017г. ответникът да се е нанасял да живее в имота.

От показанията на св. Мария Делова Тошева /баба на ответника по бащина линия/ се установява, че през 2006г., докато пиели кафе пред блока, дядото на ответника /става въпрос за св. Пейчо Сърнов/ се похвалил, че купил жилище, с което обезпечил внука си, който към този момент бил на 17 години. Преди покупката на апартамента ответникът живеел при свидетелката, тъй като баща му заминал за чужбина, а след закупуването на имота ответникът казал на свидетелката, че щял да живее там с приятелката си. В апартамента живеела още и ищцата. Ответникът живеел основно в процесния имот, а при свидетелката идвал за по 2-3 дни. Това продължило до 2019г., когато отишъл да живее с приятелката си в центъра на София. Когато свидетелката питала ответника защо не живее при майка си, той й отговарял, че нямал право да ходи там. Това било когато си развалили отношенията помежду си преди около 5 години. Допреди това той живеел в апартамента при майка си. Свидетелката поддържала добри отношения с ищцата допреди година, като ищцата никога не й била казвала, че има претенции към апартамента, не били говорили на тази тема. Ищцата живеела в апартамента откакто е закупен и знае, че в момента живее в него с дъщеря си и новия си съпруг или фактически съжител. Откакто е купено жилището ищцата не била живяла на друго място. Свидетелката не била ходила никога в процесния имот. Сочи, че всеки път ответникът бил искал да ходи да живее с майка си, но не бил отишъл, защото имало пречка – развалили си отношенията. Преди 2019г. ответникът живял ту при свидетелката, ту при майка си, а през 2019г. се преместил да живее в центъра, защото той бил намерил починалия мъж на свидетелката и казал, че напуска квартала.

Въз основа на така събраната доказателствена съвкупност съдът намира за установено следното от правна страна.

По предявения положителен установителен иск за собственост в доказателствена тежест на ищеца е да докаже правото си на собственост върху имота на наведеното основание – придобивна давност, като в негова тежест е да докаже, че в определен момент е придобил фактическа власт върху недвижимия имот, като е осъществявал явно, необезпокоявано и непрекъснато владение с намерение за своене в продължение на повече от 10 години. В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

Страните по делото не спорят и от всички събрани по делото писмени и гласни доказателствени средства се установява, че ответникът, като непълнолетен със съгласието на своята майка /ищцата/ е придобил чрез покупко-продажба правото на собственост върху процесния имот – ателие № 1, както и на идеалните части от правото на собственост върху парцела, в който е построена сградата, през 2006г.

Също така от показанията на тримата разпитани свидетели се установява по категоричен начин обстоятелството, че ищцата се е нанесла да живее в имота от датата на неговото закупуване през 2006г. и продължава да живее в него и да го ползва за задоволяване на своите жилищни нужди и в хода на процеса.

Спорът в настоящото производство се концентрира върху твърдяното от ищцата давностно владение върху имота и неговата продължителност. В тази насока съдът намира следното.

Както беше посочено, по делото се установява по категоричен начин, че ищцата се е нанесла в имота през 2006г., но това нейно нанасяне не е осъществено на основание, изключващо правата на ответника и предполагащо установяване на нейно собствено владение. Това е така, защото към 2006г. ответникът е бил непълнолетен – на 16 навършени години, а съгласно чл. 71, ал. 1, изр. 1 СК /отм./ /аналогичен на чл. 126 от действащия Семеен кодекс/, ненавършилите пълнолетие деца са длъжни да живеят при родителите си освен ако важни причини налагат да живеят другаде. Тази норма е свързана със задълженията на родителя да отглежда и възпитава детето до навършване на пълнолетие, установени в чл. 68, ал. 1 СК /отм./. От показанията на свидетелите Сърнов и Тошева се установява, че фактическата раздяла между ищцата и нейния бивш съпруг /бащата на ответника/ датира отпреди 2006г., като към посочения момент според св. Тошева бившият съпруг на ищцата вече бил отишъл да живее в чужбина. При това положение съдът приема, че пребиваването на ищцата в процесния имот считано от датата на неговото закупуване през 2006г. е било с цел съвместното съжителство с ненавършилото пълнолетие дете и не съставлява установяване на собствено владение на ищцата върху апартамента. Касае се за търпими действия, при които ищцата обитава чуждия имот в качеството си на негов държател. Въпросът дали ответникът, като непълнолетно към този момент дете, фактически е живял в имота заедно с ищцата считано от 2006г., или е предпочел да живее основно при своята баба по бащина линия /св. Тошева/, е без значение за начина на установяване на фактическата власт от ищцата.

Поради същата причина се явява неотносим и фактът на заплащане на продажната цена на имота от страна на ищцата съгласно представените разписки, тъй като до навършване пълнолетие на детето, то е на издръжка на своите родители, които изпълняват задълженията по сключените от името на детето правоотношения с трети лица. Затова въпросът кой и с какви средства е заплатил стойността на придобития от детето имот не може да бъде от значение за твърдяното от ищцата давностно владение. Правно ирелевантен е и въпросът дали ответникът има или не регистриран адрес на адреса на имота. Единствено като допълнение следва да се посочи още, че за периода до 20.12.2008г. /когато ответникът е навършил 18 години/ придобивна давност между страните по делото не е текла на основание чл. 115, б. „а“ ЗЗД.

Следователно, след като през 2006г. ищцата се е нанесла в имота на основание, изключващо нейното собствено владение, то уредената в чл. 69 ЗС презумпция се явява опровергана. При това положение, за да придобие имота по давност ищцата следва да докаже, че е преобърнала държането във владение, като е демонстрирала по отношение на ответника, че владее имота за себе си.

В тази насока от показанията на св. Сърнов се установява, че процесното ателие било закупено на името на ответника с уговорка между него и ищцата, собствеността върху имота да бъде прехвърлена на ищцата след развода й с нейния бивш съпруг. Тоест според свидетеля жилището е закупено на името на детето /ответника/, за да се избегне неговото попадане в режим на съпружеска имуществена общност с бившия съпруг на ищцата, с който последната се е развела през 2009г. Такава персонална симулация не е въведена от страните като предмет на делото, поради което тя не подлежи на изследване в настоящото производство, още по-малко въз основа на свидетелски показания, но фактическите отношения между страните по повод собствеността са относими към въпроса за преобръщането на владението от страна на ищцата. Именно в тази връзка св. Сърнов сочи, че около 2010г. между страните е възникнал спор по повод задължението на ответника да прехвърли собствеността върху имота, поради което ищцата изгонила ответника от имота, като му казала, да не ходи повече там и че няма повече работа в него.

Въпреки заинтересоваността на св. Сърнов от изхода от спора като баща на ищцата, който същевременно се намира и във влошени отношения с ответника, и въпреки обстоятелството, че свидетелят не е присъствал на събитието, за което разказва, показанията му в тази част следва да бъдат кредитирани, тъй като намират пълно потвърждение в показанията на св. Тошева. При разпита си тя излага, че когато е питала ответника защо не живее в процесния имот при майка си, той й отговарял, че няма право да ходи там. Освен това св. Тошева разказва и че ответникът изразявал желание да живее в имота, но не е отишъл, защото имал пречка за това – влошените отношения с ищцата.

Следователно от съвкупната преценка на показанията на двамата свидетели – Сърнов и Тошева се установява по категоричен начин, че ищцата е изгонила ответника от имота заради възникналия спор относно собствеността, като е казала на ответника, че повече няма право да ходи в имота. С това свое действие ищцата е прекъснала владението на собственика /ответника/ и е установила собствено владение, като е демонстрирала явно пред ответника, че счита имота за свой.

Същественото разногласие между двамата свидетели е по въпроса кога е настъпило това събитие, като св. Сърнов сочи, че се касае за 2010г., докато според Тошева това се случило през 2019г., до който момент ответникът бил живял преимуществено в имота при майка си. В тази насока съдът кредитира изцяло показанията на св. Игнатова, която заявява, че живее в сградата, в която се намира процесния имот, от 2010г. и е домоуправител и касиер на сградата от 2014г., като никога не е виждала ответника да живее в имота, респективно в сградата. Според свидетелката там е живяла ищцата първоначално сама, а в последствие с още две лица, които св. Тошева идентифицира като нейната дъщеря и настоящ съпруг или фактически съжител. За разлика от свидетелите Сърнов и Тошева, св. Игнатова не е заинтересована от изхода от спора, освен това през част от релевантния за процеса период е изпълнявала длъжност на домоуправител и касиер, която е свързана с редовно посещение на индивидуалните обекти в сградата, както и с установяване на техните обитатели за целите на заплащане на дължимите суми към етажната собственост. Следователно липсва каквато и да било причина показанията на св. Игнатова да не бъдат кредитирани като добросъвестно дадени. Въпросът дали свидетелката е била по цял ден вкъщи или е работела по трудово правоотношение е ирелевантен за нейните непосредствени възприятия върху обитателите на сградата и процесния имот като живуща в същата сграда и като домоуправител. Следва да се отбележи също, че в частта относно момента на изгонването на ответника и напускането на имота се наблюдава непоследователност в показанията на св. Тошева. Същата сочи, че до 2019г., когато ответникът се изнесъл да живее на друго място в центъра на София, той е живял преимуществено при майка си в процесния имот, а същевременно заявява, че причината за изнасянето на ответника през 2019г. е фактът, че той първи е открил своя дядо /съпруга на свидетелката/, когато е починал. Така изложеното обстоятелство, обаче, предполага изнасянето му от имота на свидетелката, а не от процесния имот. Ако към този момент все още не е бил настъпил разрив в отношенията на ответника с ищцата, липсва логична причина той да се изнася на друго място, вместо да продължи да живее в собствения си имот. Налага се заключението, че към 2019г. ответникът вече е живеел в апартамента на св. Тошева вследствие на възникналия в по-ранен момент конфликт с ищцата и изгонването му от процесния имот. С оглед на това и предвид факта, че св. Игнатова не е виждала ответника в сградата и в имота от 2010г., а там е живяла единствено ищцата и впоследствие другите две посочени лица, съдът приема, че ищцата е изгонила ответника от апартамента именно през 2010г.

Следователно при така установеното завладяване на имота от ищцата през 2010г. и при липсата на доказателства за предприети от ответника действия за прекъсване на това давностно владение следва изводът, че към датата на исковата молба по настоящото дело – 15.07.2021г. ищцата е владяла имота спокойно, явно и непрекъснато в продължение на повече от 10 години, поради което поддържаният от нея оригинерен придобивен способ е осъществен. Ето защо предявеният положителен установителен иск за собственост е основателен и следва да бъде уважен.

По разноските.

При този изход от спора, право на разноски има единствено ищцата. Същата е сторила разноски за държавна такса в размер на 347, 50 лева, както и за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, платена изцяло в брой, или общо 847, 50 лева, които следва да й бъдат присъдени.

Предвид изложените съображения, съдът